Гложене – Тетевен – Априлци – Етъра – Габрово – Трявна – Шипка

Booking.com

Ако някой ден ви се прииска да се измъкнете от сивото ежедневие, да задгърбите проблемите и стреса, да пообиколите из нашата красива България, като подишате чист въздух то можете да използвате следната идея за вашата туристическа дестинация. Набелязания маршрут е: с. Гложене – Тетевен – с. Орешак – Априлци – Етъра – Габрово – Трявна – вр. Шипка – град  Шипка.

Екскурзията започва с посещения на пешерата „Съева дупка”. Това скално чудо се намира в Ловешкия край, на 11 км западно от село Ябланица и на 2 км южно от село Брестница. От екскурзовода туристът научава интересни неща, като например факта, че  пещерата е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Всеки влезнал вътре усеща тази невероятна, студена красота. Навсякъде около теб се разкриват огромни галерии, в които могат да се видят всякакви причудливи природни форми. Богатото съдържание на калциев карбонат пък е спомогнало за образуването на разнородни скални образования с различно оцветяване. Любопитно е, че в началото на пещерата са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний.

Следващото място от нашата дестинация е живописното село Гложене. Намира се на 12 км от град Тетевен. Предполага се, че е основано през 13 век от киевския княз Яков Светослав, който основава и Гложенския манастир, символ на селото. Манастирът носи името „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ и се намира в близост до селото. Построен е на трудно достъпно място. Сградата не е голяма. Легендата разказва, че манастирската сграда е построена от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал име и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал и Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. Интересен е факта, че именно в село Гложене през 1871 г. Дякона основава един от най-многочислените тайни революционни комитети. В Гложенския манастир се намира и музея на Васил Друмев, който навремето е митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. В манастира е изложено и копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата. Интерес за туриста представлява и изписания на видно място в манастира дневен режим на монасите, живеещи там, а именно: ставане в 5 сутринта и лягане към полунощ. Денят на обитаващите манастира монаси е изпълнен с подготовки за молитва, всяка от по половин час и следващи молитви. В режима на монасите са включени още часове за псалми, четене и хранене. Времето между полунощ и 5 ч сутринта е обозначено като “сънобдение”.

Панорамата, която се разкрива от манастирския двор е прекрасна и те кара да се почувстваш наистина божествено. До манастира има малък приветлив ресторант, с една голяма маса, на която всички гости сядат заедно.

Близо до село Гложене се намира и пещерата „Моровица”. Тя е една от големите български пещери. Общата й дължина е 3,25 км, а дълбочината й е 150 м. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея са установени много от видовете прилепи, които се срещат в България. Интересно за туриста е да научи, че тук са открити множество предмети, доказващи че първобитните хора са обитавали пещерата. Намерените находки се съхраняват в историческия музей в град Тетевен. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

В края на село Гложене, по пътя към близкия град Тетевен непременно посетете живописната природна забележителност – водопадът “Вара”, известен още като „Гложенския водопад”. Водопадът е наречен така поради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът му се намира високо, горе в гората и прелива всеки път, когато има по-обилни дъждове. От местните хора ще чуете, че тук е невероятно красиво през зимата, когато ледовете сковат водите на водопада. Ако се разходите в местността около този природен феномен и се вгледате в земята щe видите, че всичко наоколо е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчета разпръснати по пясъка на някой плаж. Наоколо има и няколко малки пещери. Водопадът се извисява на височина, от която на отсрещния връх може да се види манастира „Св. Георги“. В непосредствена близост до водопада, точно под него, се намира и механа „Видрите“, където можете да намерите добра кухня и да отдъхнете.

Маршрутът ни води към следващата точка от нашата дестинация – град Тетевен. При своето посещение в този живописен край патриархът на българската литература Иван Вазов възкликнал: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Тук непременно трябва да се посети местния Исторически музей, чрез който града е вписан сред Стоте национални туристически обекта. Посетителят има възможност да разгледа богата сбирка от множество атрибути от селския бит на тетевенци. Музейните къщи в този град са уникални и заслужават да бъдат посетени: „Бобевска къща-музей”, „Хаджииванова къща-музей”, „Йоргова къща-музей”. Имате ли възможност непременно посетете и Архитектурен комплекс „Нунки“. Тук ще се насладите на реставрирани къщи в типичния за района възрожденски стил. Забележителностите в околността, които е добре да разгледате са: манастира „Свети Илия“, водопада „Козница“, параклиса „Покров Богородичен“ на връх Острич и „Боева могила”.

Очаква ни и друг български град – Троян. В района има много природни резервати: „Козя стена”, „Стенето”, „Северен Джендем”, които са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят. И ако сте любител турист и решите да посетите резервата „Северен Джендем” трябва да знаете, че в него се намират около 30 водопада, и то с височина над 20 м. Релефът в тази част на Стара планина е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът „Стенето” пък обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата може да се полюбувате на скални образувания с причудливи форми. Интересно карстово образувание например е скалният свод “Крали Маркова дупка”, намиращ се в близост до хижа „Амбарица”.

„Козя стена” е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Местността „Беклемето” е в началото на Троянския проход, на 1320 м надморска височина. Мястото ще ви очарова с обширни дъхави поляни и широколистни гори. В това райско кътче е построено и едноименно курортно селище, което предлага чудесни условия за летен и зимен туризъм. В непосредствена близост до мястото се намира най-добрата писта в България за ски-бягане и биатлон, отговаряща на всички европейски изисквания.

На 10 км от града е Троянския манастир „Успение Богородично“. Той е трети по големина в България. В района е и храма „Света Параскева“, построен през 1835 г. Посетителят научава, че през далечната 1871 г. храмът привлича вниманието на Левски. Любопитно е, че Дякона не само го посещава, но и взема дейно участие в богоусложението в него.

Насочваме се към Априлци. Градът е разположен в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина — в. Ботев. Очарователно градче, с красива природа и много история. В Априлци ще откриете очарованието на пешеходния туризъм, защото имено тук можете да пребродите най-дивните гори и била на Средна Стара планина. Живописни екопътеки – екстремна, конна и пешеходни, ще разкрият пред очите ви прелестите на прочутото „Видимско пръскало”, околностите на хижа “Плевен”, връх “Ботев” и още куп изненади.

През всички сезони на годината тук се предлагат отлични възможности за отдих, а в околностите има очарователни места за пикници и плаж по речните брегове. На това живописно място най-високата част от Стара планина сякаш се е изправила срещу накацалите като бели птици априлски къщи. Местни забележителности в града са: църквата „Св. Петка Параскева“, храм „Св. Георги Победоносец“ и Девическия Манастир „Св. Троица“. И ако след като се разходите из града усетите, че умората си казва думата е добре да потърсите подслон за пренощуване. Града е изпълнен с приятни семейни хотели и къщи за гости.

На следващия ден, отпочинали от свежия планински въздух поемете към етнографски комплекс „Етъра”, разположен на 8 км южно от град Габрово. Комплексът представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство и е първия по рода си музей в България. В „Етъра“ не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. Независимо колко пъти си посещавал това дивно място, то винаги те очарова отново и отново, кара те да преоткриваш онова древно, мило, българско което сякаш топли и гали душата ти. Наблюдавайки няколкото действащи работилници и приспособления свързани с занаятите от бита на българина, посетителите могат да наблюдават изобретателността на човешката идея – да конструира различни машини и приспособления, да използва силата на водата за задвижването им. Трудно се описва обстановката и духа на всяка от възрожденските къщи в комплекса, както и уменията на различните майстори на занаяти, това просто трябва да се види. И ако не си отпил от водата на каменната чешма в двора или не си похапнал геврек или симид, поръсен с дъхава меродия, значи си видял нещата наполовина. Нека не забравяме, че именно тук ежегодно се провежда Международния панаир на наподните занаяти.

Насочваме се към град Габрово. Тук непременно трябва да се разгледа „Домът на хумора и сатирата”. Посетителя остава очарован от умело събраните и подредени в сбирки афоризми за габровци и техните нрави чрез текстове, карикатури и фигурални композиции. Интерес предизвикват Музея на образованието, Къща-музей „Дечковата къща” и Историческия музей. Няма да сбъркате ако посетите и местния зоопарк.

Следващия интересен град е Трявна – китна, зелена, с калдъръмени улици, каменни мостове, стари църкви, часовниковата кула – един от символите награда  и десетките възрожденски къщи. В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България. Уникален с градоустройственото си решение. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени са в различно време от различни майстори. Туристът веднага улавя, че талантът на възрожденския архитект е безспорен. Сградата на площада срещу часовниковата кула е Тревненското школо, строена през периода 1836-1839 г. В Трябва може да посетите и „Музея на резбарското и зографското изкуство”. Освен всичко останало може да се види възстановка на класна стая от края на XIX век. На предните банки са седяли децата, които са се учели да пишат върху пясък. Трябва да се разгледа и друга местна забалежителност „Даскаловата къща”. Сградата е абсолютна противоположност на занаятчийските къщи в „Етъра” –  голяма, с просторни стаите и обширен двор. Къщата остава незабравим спомен у посетителите с красивите си резбовани тавани. Трябва да се види и друга местна забележителност „Къщата на Петко и Пенчо Славейкови”. От екскурзовода посетителят научава любопитни факти за бележитото семейство, като например факта, че Пенчо Славейков е единственият българин, който някога е бил удостояван с Нобелова награда за литература. За съжаление, той е починал малко преди да я получи и понеже тази награда не се връчва посмъртно, българите и до днес не можем да се похвалим с нея.

Маршрутът ни води към връх Шипка – паметно място, свързано с нашата история. Когато преодолееш 900-те стъпала и се изкачиш  горе, до Паметника на свободата, сърцето започва да бие по-силно, но едва ли е от умора… Иникалната експозиция в храм-паметника трява да се разгрежда бавно, така може да се улови духа които витае тук. Не бива да се пропуска и панорамната гредка от най-високата част на паментика. Неповторима красота … Отпътуваме към град Шипка. Там ни очаква прелестната със своята архитектура и величие Руска църква или по-точно Храм-паметник „Рождество Христово”. Намира се в подножието на връх Шипка, на южния склон на Стара планина. Храмът е голям и красив. Построен е през 1925 г. в памет на загиналите руски войници в боевете в района по време на Руско-Турската Освободителна Война.

За пореден път се убеждаваме в красотата и величието на нашата България. Преклон пред тази дивна природа и славна история!

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар