Приказка за вярата

Booking.com

Едно от неизчерпаемите богатства на България са домовете на вярата, където всеки от нас може да остане насаме със себе си и да научи много за историята на предците си. Посещението на българските манастири, там където вярата се поддържа жива всеки ден, е не само предизвикателство, но и докосване до красотата.

И ако всеки вече бил в Рилския или Бачковския манастири, то има такива, които само местните хора познават, а са истинско богатство и хранилище за вярата.

Един от малко известните и не толкова големи манастири е Правешкия. Само на няколко километра от Правец е сгушен сред дървета и баири.
И въпреки столетната си история, в момента там има само един обитател – неговият игумен, архимандрит Йоан, който с голямото си сърце е готов да помогне и на хората от близките градове и села или на тези, които случайно са попаднали в неговия манастир.

Историята на манастира някак естествено се преплита с историята на този чист и добър човек. Той е олицетворение на чистата, неугасваща и истински възвишена вяра. На 71 години, възрастен, но въпреки това жизнен и още повече умел разказвач. Оказа се, че преди да се посвети на вярата, което му е наследство от няколко поколения, архимандрита е бил учител по математика.

Името на манастира е св. Теодор Тирон, от гръцки означава младия
новобранец. Наречен е така, защото е бил войн в римската войска, а и за да се различава от другия светец Теодор Стратилат – стратега.
Манастирът е от много древни времена. Има непотвърдени сведения, че в началото е било тракийско светилище. Имало е и тракийска могила, върху чиито развалини впоследствие е изграден манастира. Той е от преди 1636 г., в Богородичника на Етрополския манастир е записано, че манастира св.Теодор Тирон, манастира св. Николай във Виграре, и манастира в с. Добревци са тотално изгорени през 1656 г. По това време вече Османската империя си е поставила за цел масова ислямизация. И започва с безчинствата. Ханове, манастири са опожарени, започва обезкървяване на нашата нация, разказва архимандрит Йоан.

Самата площ на манастира не е никак голяма. Но белите сгради, и градинката, и чешмата запленяват. Ремонтът, който наскоро е направен там, е благодарение на човека и игумен Йоан.
Точно до нас, над перилото на чардака се бяха спотаили две камбани. Едната по-голяма, другата по-малка. И двете си имат дълга и интересна история. Първата била камбана на гара, другата – училищен звънец. Стигнали са до манастира с помощта на вярващи хора. Но с тях изненадите на това вълшебно място не свършват.

Когато влезеш в храма на манастира, от двете страни са подредени икони. Всяка от тях носи история не само за създаването си, но и с дългия път, който е изминала, за да намери мястото си в храма на манастира. Някоя преди столетия била открадната, после върната и донесена отново от вярващи хора. Друга, пък, уникална по своята същност. Изобразяваща Дева Мария и Младенеца един зад друг и чаша. Тази помагала срещу алкохолизъм, наркомании и излекувала много хора, разказа архимандрит Йоан. Трета, пък, направена от дърво, на поне 500 години, също обикаляла много докато намери своето място в Правешкия манастир.

Ако минавате покрай Правец, той е само на няколко километра по-навътре. Настина си струва, не само заради мястото и духовната и чиста атмосфера, а и заради усмихнатия белобрад игумен Йоан, чист и неподправен човек.

Наблизо в този регион има още два манастира, които пазят своята история и привличат с многовековните си тайни. Единият Св. Илия, сгушен в подножието на връх Остреч в Тетевен, другият – Св. Троица – в малкото планинско селце Ново село. И двата са наситени с история и богато иконописани. Носят белег на борбите за освобождение от турско робство и жертвоготовността на обитателите си по онова време, заплатили с живота си, за да ги опазят от османските набези.
За Св.Илия предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). През 1705 г. граматик Станьо от Тетевен е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.

Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.

През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът „Св. Илия“ оцелял по чудо. Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна и е покрита с плочи.

Другият, Новоселският манастир е основан през 1830 г. като семеен манастир. Първите обитателки на манастира били 40 монахини от съседните села. През 1831 г. тук е донесено и първото печатно издание от светата Рилска обител. По време на Априлското въстание през 1876 г. Новоселската република просъществувала цели девет дни, след които била зверски потушена. Почти целият днешен град Априлци (тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река), както и Новоселският манастир били изпепелени от турските войски. Повечето от монахините заедно със свещеник Георги Христов, който поддържал защитата на манастира, били заклани, а християнският храм бил ограбен и опожарен. И до днес в параклиса зад черквата, който е превърнат в малък музей, са запазени костите на убитите. След Освобождението от турско робство манастирът и параклисът са възстановени с доброволен труд и дарения на хората от местните села. В момента той включва богато изрисувана еднокуполна черква, “Св. Троица”, параклис, посветен на Св. Иван Рилски, жилищни и стопански сгради. Новоселският манастир се стопанисва от общината и е отворен за посещение, макар в него да няма духовни лица. Няма и постоянни стопани, които да се грижат за него, макар и сградите и двора да изглеждат много добре поддържани. Посетителите могат да си закупят свещи в църквата и сувенири до входа на манастира.

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар