Лидо ди Йезоло

Разположено на Адриатическия бряг, в района Венето и северно от Венеция, курортното градче впечатлява с подреденост и винаги ведрите хора. Местното население наброява едва 24 000 души. Една от основните забележителности на градчето са многото клубове и активният нощен живот. Лидо ди Йезоло започва да се развива като курортно селище още през 60те години на миналия век. За това време то е успяло да се превърне в предпочитана дестинация за туристи от целия свят, не само заради непосредствената си близост до Венеция (45мин с кола) и прекрасен плаж, но и заради ежегодните изложби на пясъчни скулптури, дело на автори от различни страни.

В древността градът се е наричал Еквилиум и е бил важен търговски център за цялата област. Освен добре развитото мореплаване и търговия, Лидо ди Йезоло е бил и голям епископски център с 42 църкви и няколко манастира.

Когато се озовеш рано сутринта в притихналото и още спящо Лидо ди Йезоло може да не забележиш нищо кой знае колко особено в сравнение с други курортни места. Това, което първо погали окото ми бяха витрините на магазините, където си личеше как някой италианец с наиситна много вкус беше превърнал дрехите във феерия от настроение. Следващата глътка удоволствие беше чаша горещо капучино на брега на морето, което при никакви обстоятелства недейте да пропускате. Кафето им е леко и ароматно, а поднесено от истинска чаровна италианка, си е цяло изживяване.

Когато всичко се разбуди улиците започват да се пълнят с приятно, леко приповдигнато жужене от суетящи се магазинери, ресторантьори и отправили се към плажа туристи. Още от началото на май плажът тук е препълнен с хора, за които лятото е в разгара си. Плажът е изключително подреден и чист. Има крайбрежна пешеходна алея, простираща се между ивицата с хотели и самия плаж. Въпреки непосредствената близост на хотелите до плажа, те са ненатрапчиви и малки. Плажната ивица е много дълга и дори час и половина да вървите, не бихте стигнали никакъв край, освен края на собствените си сили. С дължината си от 15км предизвиква все повече и повече туристи да се порадват на адриатичския бряг, на което се основава и градската икономика.

Към обяд денят вече е започнал и всичко на главната улица е отворило врати. Местните ресторантчета приличат по- скоро на полски къщички, чийто интериор е оформен с дървени шкафове, букети от сухи цветя и картини по стените. Сервитьорите са приветливи и услужливи. Пиците са може би малко странни за българския вкус, тъй като тестото ми е тънко и хрупкаво, а плънката естетически издържана и деликатно положена отгоре. Спагетите с морски деликатеси, обаче, ще очароват всеки любител на по-екзотичната кухня. За съжаление на част от хората, никъде в ресторантите няма да ви разрешат да пушите,но най- учтиво ще ви предложат пепелник докато стоите отвън.

Докато се разхождате по главната улица можете да видите както магазинчета с преливащо в най – различни цветове муранско стъкло и венециански маски, така и Париж прет-а-порте. На площада в центъра има беседка, в която често можете да чуете да свири духов оркестър. Вечер всички заведения се пълнят и до късни доби хората пият разноцветни коктейли, и се радват на настъпващото лято.

Предразположени от всеобщия курортен дух дори местните хора изглеждат спокойни и приятелски настроени. Тук- там се срещат двойки спретнати и жизнерадостни италианци радващи се на взаимната си компания. Дори тичащите от време на време дечица препиращи баба си за поредния сладолед не биват удостоявани с укорителен поглед, а само с мека усмивка.

Лидо ди Йезоло няма да ви възхити със старинни забележителности и спиращи дъха гледки, но определено ще ви предразположи наиситна да си починете.

В близост до Лидо ди Йезоло се намират островите Мурано, известен със красивите си разноцветни стъкла, и Бурано, прочут с текстилопроизводството си. Недалеч е и островът Сан Лазаро, върху който е разположен арменски манастир с впечатляваща колекция от произведения на изкуството.