Верона – Приказка в Италия

Верона възниква през IV в пр.Хр., а през 13 – 14 е самостоятелна държава. Днес той е обявен за част от Световното наследство на Юнеско. Градът на Ромео и Жулиета е известен не само като място на действието на едно от най – известните Шекспирови произведения, но и като винен производител. Най – популярното местно вино е това произвеждано от монаси, носещо името Бардолино.

Първото, правещо впечатление когато попаднете в центъра на Верона е тълпата от обикалящи туристи с фотоапарати в ръка, които припряно търсят следващата забележителност. Въпреки многото хора, обаче, мястото не изглежда натоварено и разходката ви няма да загуби от това, освен, ако не се надявате на романтично спокойствие. Романтика и наслада ще получите, ако отидете в някой от ресторантите около центъра или излезете от така наречената туристическа зона. В центъра на Верона ще видите много магазини, някои от които на световни марки, а други – съвсем достъпни за пазаруване.

Цялата архитектура на града е автентична и няма да се натъкнете на контрастно смесване на стилове при сградите, което носи усещането за целокупност и хармония.

В центъра по ъглите често може да забележите някои мим, който наистина изкусно се е превърнал в животно, русалка, шут или някаква друга причудливост.

Първата голяма забележителност, след като преминете портите на града, е амфитеатърът Арена ди Верона. Построен през Iв, тогава е използван за гладиаторски борби, рицарски турнири и други спектакли. Тогава намиращ се извън пределите на града, амфитеатърът привличал зрители не само от околностите, но и от много по-далечни места. В древността театърът е имал капацитет от повече от 30 000 места, днес обаче с цел сигурност те са редуцирани до 15 000. През 1117г заради мощно заеметресение фасадата от бял и розов варовик е почти изцяло разрушена. Първите стъпки за възобновяване функциите на театъра започват едва по времето на Ренесанса.

Днес в Арена ди Верона се провеждат както спектакли и ежегоден оперен фестивал, заради добрата акустика, така представления изнасят и едни от големите звезди на музикалната сцена като Кис, Елтън Джон и Тина Търнър. Около театъра е направена приятна градинка , в която можете да седнете и да си починете, а непосредствено до него се намира и кметството на града.

Продължаваме напред, за да навлезем в най  – оживената търговска част на града, улицата „Мазини”. Тя е тясна, пешеходна и препълнена с хора. Във всяка малка пряка, в която решите да свиете ще се натъкнете на спокойни и сякаш отделени от хорската глъчка ресторантчета.

В края на търговската улица попадаме на площад „Ербе”, още една от местните забележителности. Тук се намират градската управа, 83-метровата кула Ламберти от 1172г и фонтанът на Веронската Мадона в готически стил. На площада има и пазар, от който можете да си купите венециански маски, картички, тениски,местни сирена, зехтин, пътеводители и дори чаша с пресни плодове, които да ви освежат по време на разходката. Тук се издига и скулптурата на Данте Алигиери. Дворецът на правосъдието и дворецът на градския съвет също се намират на площада.

След като отминем завиваме надясно, където търговската улица продължава и ни отвежда до легендарната къща на Жулиета. На пръв поглед неугледна, стара и цялата в различни надписи, тя привлича вниманието с многото хора отвън. Минавате през входния тунел целия изписан с послания и налепен с дъвки от целия свят. Това сигурно е най- голямата колекция от международни дъвки на едно място. Всеки влюбен, който минава пише съкровените си мисли и блянове, след което припряно ги притиска към стената с дъвка, за да се задържат колкото се може по-дълго там следите и от неговата любов. Ако успеете да увековечите и вашите трепети, поверието гласи, че вие и обектът на литературното ви творение ще се обичате вечно. Трудно намирате място достойно и за вашето късче романитика, защото всичко вече е заето и изписано.

Във вътрешния двор стените са обрасли с някакво увивно растение, а по средата стои бронзовата статуя на Жулиета, чиято дясна гръд е изтъркана заради друго вярване, а именно че който я докосне ще бъде вечно обичан и щастлив в любовта. Силно се озадачих, когато точно преди да дойде и моят ред да се докосна до изворът на вечна любов, бях сръчно избутана от една дама на преклонна възраст с бели коси, но чевръсти крачета, втурнала се да прегръща клетата Жулиета. Както се казва по-добре късно, отколкото никога.  От дясната страна на двора се намира и приказният балкон на героинята, от който всеки турист се показва и гордо маха, при мисълта, че поне за малко се въплъщава в романтиката на сюжета. В самата къща – музей е показана стаята на Жулиета заедно с леглото и, облеклата на двамата герои, портрети и други предмети свързани с историята. На един от етажите са сложени няколко компютъра във формата на четирилистна детелина и украсени в стила на къщата. На тях всеки може да напише своето послание към Жулиета, независимо какво е то.

Други забележителности на града са: мостът Ponte di Pietra на река Адидже, Basilica of San Zeno Maggiore, където е погребан покровителя на Верона – Свети Зенон,  катедралата “Santa Maria Matricolare” и базиликата „ Свети Анастасий”. Характерна за града, и не само, е гледката на стари сгради с балкони от ковано желязо, целите накичени в саксии с разноцветни растения и дървени капаци по прозорците. Обществените сгради и архитектурните паметници са с типична готическа архитектура и статуи по покривите.

Верона е място с много архитектурни и исторически забележителности, към което никой не би останал безпристрастен. Дали заради романтиката, дали заради историята или пъстротата на града, всеки би намерил нещо за себе си.