Най-големият курорт на Куба е Варадеро на полуостров Икакос, на 140 км от Хавана. Той е свързан със столицата с широко шосе и достъпен за чуждестранните туристи посредством международно летище. Сред особеностите на този рай за курортистите са лазурносинята вода, 20-километровият плаж, покрит с фин бял пясък, луксозните хотели, голф игрищата, които са “сборният пункт” на по-богатите туристи.
Как започва всичко? Към края на XIXв. богати фермерски семейства откриват това място, на което построяват своите вили и прекарват необезпокоявани почивните си дни. През 1926г. американския химически магнат Дюпонт купува почти целия полуостров на безценица. Той разработва областта, парцелира я и я продава на американски милионери, на политици и на бизнесмени. Варадеро се превръща във вилна зона с големи градини и игрища за голф. Единствените кубинци, които живеят тук, са слуги, градинари или пазачи. Когато през 1959г. революцията успява, се прокламира “демократичното отваряне на морето”, т.е. правото на народа на достъп до всички плажове. Вилите на богатите са национализирани и превърнати в жилища и хотели.
Днес ситуацията е подобна на тази преди революцията. Във Варадеро пребивават единствено тези кубинци, които са тук служебно или са местни жители. Варадеро отново е като ограничена зона – този път за тези с дълбоките и дебели портфейли.
Богатият избор от хотели и ресторанти, местата за забавление и възможностите за спортуване е запазен отново само за богатите северноамериканци и европейци. Някои от по-популярните места и забележителности извън тези са:
Занаятчийският пазар – има няколко стойностни забележителности, заради които си струва да не посетите плажа някоя сутрин.
Пещерата Амброзио – през 1961г. са открити 47 рисунки в тази 300 метрова пещера. Черно-червените вдлъбнатини представляват едни и същи концентрични кръгове, срещани в подобни рисунки на остров Ювентуд, може би представляващи слънчев календар. Пещерата се е използвала като убежище от избягали роби.
Делфинариумът – тук всеки ден има по три представления, а ако желаете е възможно да плувате с делфини срещу такса.
Църквата Санта Елвира – намира се на изток от Централен парк и е решена в колониален стил. Там до нея е паметника на загиналите герои в революцията.
Общински музей Варадеро – тук в едно голямо двуетажно имение, построено през 1921 г., са изложени мебели от различни периоди и експонати, свързани с историята на Варадеро. Не пропускайте двуглавата акула и невероятния морски изглед от терасата на горния етаж.
Парк Йосон – това е централният парк на Варадеро. Обширните сенчести земи имат и атрактивно езеро с необикновени мостове и гъски, минаващи наоколо, много прекрасни дървета и в допълнение предлагат спокойствие.
Плажът Лас Калаверас – 800м. плаж, рекламиран в туристическите брошури като „девствен“, покрит с множество колибки за масаж и други за напитки.
Плаца Америка – това е най-големият търговски център в Куба.
Еко-резерват Варахикакос – природен резерват, в който флората и фауната са „диви“, колкото са в нюйоркския Сентрал Парк. Булдозери от години постоянно “късат” от крайните му части. Има три кратки туристически пътеки, по-интересните от които са няколко пещери и гигантски кактус, наречен „Патриарха“.
Туристите тук означават пари (както за самите тях – в смисъл, че могат да си го позволят, така и за местните) и не е изненада, че нито всички празненства и веселби пред сградите, нито тълпите по време на ваканция, които прииждат в курорта заради екзотичната комбинация от слънце, пясък, море, и социализъм, са в състояние да откажат посетителите от пътуването до Варадеро.
Добави коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.