«Имаме си пушки от папури дръжки…». Сигурно всеки се сеща за тази детска песничка. Е, ако искате наистина да си припомните хубавите спомени от детството и да покажете на вашите деца едно истинско забавление сред природата, просто скачайте в колата или хванете автобус номер 3 от центъра на София. И ако се отървете без задръствания, само след около двайсетина минути ще се озовете в наистина едно райско, запазило природата си кътче – Пасарел. Въпреки, че се намира само на 31 километра от столицата селото е успяло да запази уникалната си природа. Е, тук-там не липсват и боклуците, с които обаче вече всички като че ли сме свикнали.
След като стигнете Долни Пасарел или просто наричано от всички Пасарел, определено предварително трябва да сте решили какво ви се прави. Не за друго, а защото трябва да сте подготвени още с тръгването. Ако наистина искате разходка далеч от шума на колите, заведенията и шумните компании, просто завийте малко след селото и потърсете реката. За тази местност обаче трябва да сте доста добре оборудвани с дрехи и маратонки, а и търпение. Защото цивилизацията наистина е далеч от това място. За да стигнете до реката, ще трябва да крачите едва ли не като партизанин през доста високи треви. Не липсват и жилави храсти, заради което по-добре да сте с дълъг панталон. А по-чувствителните определено ще трябва да са с дълги панталони и ръкави, за да се «преборят» с копривата. Но крайният резултат си струва. Щом се уморите, просто си пробийте път през храстите и ще се озовете пред най-спокойната и учудващо бистра и чиста река. Брегове на повечето места липсват, но тук-там се намира по някое островче, на което можете да опънете одеалото и да се приготвите за плаж или риболов. А чадър няма да ви е необходим, защото навсякъде от слънцето ще ви пазят короните на дърветата. А може просто да си вземете рибарски столчета и да седнете в реката – наистина отпуска особено в големите жеги. Всичко е прекрасно, но ще трябва да се вслушате и в рекламите, защото определено ще ви трябва нещо срещу комари, а тук те наистина са в изобилие. И след като се справите с всички «несгоди» на природата, е време за забавление. Докато печете барбекюто, може да се разходите по течението на реката. Внимавайте само да не поседенете на дъното без да искате, защото то е обсипано с доста хлъзгави камъни. На места водите са толкова дълбоки, че може наистина да си поседнете и да се разхладите. А продължите ли по течението, ще стигнете до заградени островчета от папур в реката. Ето сега е времето да се върнете в детството, пък дори и на някои това да е смешно.
Ако пък тези емоции не са за вас, може просто да разгледате Пасарел и да поседнете в двата ресторанта срещу селото. Сенчестите маси и разнообразието от вкусни ястия, също ще ви накарат да се почуствате все едно не сте само на 31 километра от София, а в някой планински курорт.
И в двата случая обаче не пропускайте да отидете до манастира «Св. Петър и Павел». Ако не ви е жал за колата ви, ще трябва да покарате леко офроуд. Но по-добре тръгнете пеша – четири километра в спокойна разходка сред зеленината, едва ли ще ви натежат. А стигнете ли до манастира, в никакъв случай няма да съжалявате. Особено, ако отидете на 29 юни, когато църквата почита апостолите Петър и Павел. В този ден, разбира се на метри от входа на манастира няма да липсват сергийките, сякаш позабравени от лунапарковете, с всевъзможни джунджурии. Но дори и това може да ви достави удоволствие. А малко след това ще се почуствате сякаш всички тук ви познават и вие познавате тях. В двора на манастира, които се издига на 760 м надморска височина в полите на Плана планина, винаги на Петровден има няколко казана с курбан. Не е зле дори и по-изтънчените да го опитат – вкусът е неописуем. Е, ако това не ви допада, само на метри може да си вземете от червендалест чичко прясно опечени кебапчета и кюфтета. А и не са малко бабите, които ще ви предложат крайче хляб. Преди да си тръгнете, не пропускайте да разгледате манастира и отвътре. Създаден през 15 век, до днес грижливо поддържан от монахините, той е запазали топлината и автентичността си.
Вече тръгнали по тези пътеки, потърсете и местността Урвич, която се намира на 6 километра от Пасарел. Точно тук се пресичат Витоша, Плана и Лозенската планина, а пресечната точка е Дяволският мост. Именно тук се намира и крепостта Урвич, където Цар Иван Шишман е водил последните си битки.
И хайде обратно към София. А Пасарел определено ще ви очаква отново!
Добави коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.