Аржентина – европейски дух с латиноамериканска страст

Шеговито аржентинците се определят като „испанци, говорещи също италианци, обличащи се като французи и смятащи себе си за англичани.“ Аржентина е страна на имигранти, в която различните култури хем са се съхранили, хем са се смесили. Ако накарате хората да направят свободна асоциация с думата „Аржентина“, става бързо ясно защо страната отдавна е притегатилна сила за туристите: танго, Патагония, говеждо, футбол, Тиера дел Фуего, страст, вино. Страстта към пътешествия ще бъде провокирана от представата за великолепния Национален парк Игуасу в субтропичния север и от оглушителния шум от напредването по ледника Перито Морено в южна Аржентина.

 

Просто изчакайте докато стигнете до Аржентина. Пристигането в Буенос Айрес е като скачане на борда на движещ се влак. Поглеждайки през прозореца на таксито,  се виждат неясно петна мозайка от еднообразни блокове и случайни архитектурни стилове покрай магистралата към центъра на града. Водачът – вероятно шофиращ прекалено бързо докато пуши говори постоянно за правителството на корупцията – най-накрая слиза от магистралата. Тогава истинския град се появява.

 

Буенос Айрес е особен град: според местните е най-красивата столица в Латинска Америка, но за туристите въобще не изглежда като град от този континент – така както е в нашите представи. По-скоро може да се почувстваш сякаш си в Южна Европа – да речем Неапол, Мадрид или дори Париж. Тук има площади с паметници, обградени с чинари улици, високи къщи от началото на века с балкони от ковано желязо и подканящи за почивка улични кафенета, които по нищо не отстъпват на тези в европейските столици. Онези, които обичат трескавото оживление на големия град със сигурност ще се насладят на дългите нощи по булевард „Авенида Кориентес“, както и на културната програма, в която има концерти буквално денонощно.

 

Буенос Айрес има много квартали, някои от които са доста популярни. Ла Бока е старият пристанищен град, придобил световна слава благодарение на футболния отбор „Бока Хуниорс“ и Марадона. Тук по протежение на улица „Ел Каминито“ може да видите оригинални сгради, за които се говори, че са построени от ламарини от корабни развалини, покрити с дебел слой корабен лак. Тангото – символът на аржентинската култура възниква в началото на XXв. в Ла Бока и оттам започва своя победоносен ход по света. В по-централния квартал Сан Телмо пък са се установили хора на искуството и се усеща този артистичен дух, особено на неделния битак на „Плаца Дорего“. На север от центъра пък е квартал Палермо, където преобладава средната класа. Любопитно е, че тук живеят много психоаналитици и хората са склонни към самоанализа, поради което и прозвището на квартала е Вия Фройд. Риколето пък без съмнение е най-богатия квартал. Тук са най-шикозните барове, спретнатите ресторанти и изискани магазини. Наред с красивата църква „Базилика де Нуестра сеньора де Пилар“ има монументални мавзолеи, тук е и гробът на Евита Перон. Трябва да видите седалището на градската оправа и на президента по „Плаца де Майо“, оттам по булевард „Авенида де Майо“ да стигнете до сградата на Националния конгрес, чиято архитектура е взаимствана от сградата на Конгреса във Вашингтон, до високия почти 70м. обелиск, построен в чест на 400 годишнината от построяването на града, както и „Театро Колон“ – великолепната опера на града, открита през 1908г.

 

Отивайки в Аржентина направо задължително е да посетите водопадите Игуасу. „Когато войнът Кароба заедно със своята любима Найпур се опитва да избяга с кану по река Игуасу от бога на змиите М’бой, който също обича Найпур, богът на змиите удря със своята опашка речното корито, земята се отваря и се появява дефиле. Водата се спуска надолу и повлича със себе си кануто с двамата влюбени. Найпур се превръща в камък в подножието на водопадите, а Кароба – в извисяващо се нависоко дърво. “

 

Така една легенда на индианците гуарани описва възникването на Голямата вода, каквото всъщност е значението на името „Игуасу“ на техния език. Това име е много добре подбрано, тъй като реката Рио Игуасу, която само няколко километра по-надолу отново тече мирно в своето корито, тук се спуска със стихийна мощ по многото каскади и отделни водопади и полита от скалата от височина от 72м. Различни алеи водят покрай отделните водопади, а кулминацията на посещението тук е така наречения Дяволски гръклян (Гарганта дел Диабло), където водните маси се спускат в затворена от трите страни скална котловина.

 

Друга забележителност в страната и особена туристическа дестинация е полуостров Валдес – пустиноподобен полуостров, разположен на Атлантическото крайбрежие. Никъде другаде не могат да се наблюдават китове, исполински моржове и морски лъвове. През тамошната пролет тук си дават среща за чифтосване косатки, гладки китове и други морски видове. По на юг в Пунта Томбо се намира най-голямата колония от пингвини.

 

Основна атракция за много посетители е и местността около Барилохе, аржентинска езерна област в Северна Патагония. Тук се намират два от най-прекрасните национални парка – Ланин и Науел Уапи – с невероятно синьо-зелени езера, наситенозелени гори и покрити със сняг върхове.

 

Още по на юг се намират и две от най-големите забележителности в страната: глетчерите Перито Морено и Упсала впечетляват всеки посетител със своите високи повече от 60м. ледени стени, които се движат бавно напред и от време на време от тях се отупват големи парчета и полетат към езерото.

 

Тангото – символът на аржентинската култура…

Той лежи погребан в гробището „Ла Чакарита“, там се намира и неговата статуя и нерядко могат да се видят почитатели, които пъхат цигара в ръката му или пък полагат рози пред него. Това е Карлос Гардел (1890г. – 1935г.), кралят на тангото. Тангото е музиката на бедните предградия, на пристанищните кръчми и на бордеите – с груби текстове, написани на лунфардо, езика на мушениците и измамниците. В тях се разказва за бедност и безпомощност, за стачки и несправедливост – и музиката е едно отражение на всички тези чувства. Поради това Енрике Сантос Десеполо (1901г. – 1951г.) – поетът, който пише танго, го нарича много подходящо „една тъжна мисъл, която човек може и да изтанцува.“

 

Поло и пато – типично аржентински спортове…

В една страна, в която по пасбищата могат да се видят повече от 3 милиона коне, конните спортове не са нещо необикновено. Но нито конните надбягвания, нито язденето на дресирани коне може да е повод за въодушевление при аржентинците. Това постигат най-вече две игри, при които играчите са високо на конете: поло и пато.

 

Играта на поло е пренесена от англичаните и отборът, представител на страната обикновено е победител в „Аржентина оупън“ – кулминацията на световния сезон по поло. Ако сте там през ноември за нищо на света не пропускайте да посетите ако не финалът, то поне някой от двубоите, провеждани в Буенос Айрес.

 

Патото е подобна игра, но с много груби правила. Първоначалната цел била всеки от двата отбора да хване птица (от тук и името – „пато“ е птица на испански), поставена в кожен кош с две дръжки и да я занесе в собствения си чифлик, държейки я в протегната си дясна ръка. Но понеже този сблъсък често водел и до човешки жертви днес играта има по-цивилизовани правила, като се е трансформирала във вид баскетбол на коне.