Хондурас – рифове, палми и дворци

Хондурас за съжаление не е популярна туристическа дестинация, макар да е в състояние да очарова своите посетители с невероятно красивите си плажове и с множеството природни забележителности. За по-любознателните туристи тук се открива възможност да научат повече за изчезналата, но високоразвита култура на маите. Впечатляваща е също така живата култура на днешните индианци, както и на другите народностни групи от африкански и европейски произход. Едни от най-важните туристически центрове са Пуерто Кортес, Ла Сейба и Пуерто Кастилия. По-малко посещаван е крайбрежният регион между Ла Сейба и Трухильо, въпреки че обградените с палми бели пясъчни брегове въобще не могат да се сравнят с останалите.

Крайбрежието на Хондурас предлага много повече от красиви плажове, тъй като тук има доста интересни паметници на културата от колониалния период. Един от тях е намиращата се в близост до малкото рибарско селище Омоа, западно от Пуерто Кортес, крепост Сан Фернандо, чийто най-стари архитектурни елементи датират от средата на XVIIIв. Съоръжението е имало за цел да предпазва испанското владение от проникването на други европейски колониални сили, както и от набези на пирати.

Трухильо, основан от испанците през 1525г. като първи град в страната също заслужава да бъде видян. Идиличното малко градче е идеална изходна точка за желаещите да опознаят централната част на крайбрежието около нос Хондурас. В него пък се намира крепостта Санта Барбара, която символизира значението на града за времето си.

Едно от важните пристанища за износ на банани, но и туристически център е град Тела. Красивите пясъчни брегове започват западно от него и се простират в продължение на много километри. А в самия град на изток от едноименната река са запазени много голям брой стари двуетажни дървени къщи с типичните за тях веранди.

Пристанището, около което е възникнал новият град Тела, води началото си от United Fruit Company, която оттук извозва с кораби бананите от своите плантации. Но и в наши дни Тела разполага с една от най-важните товаро-разтоварителни станции за банани и други южни плодове. Интересуващите се от тропическия свят в страната не бива в никакъв случай да пропуснат ботаническата градина, намираща се западно от града.

Жителите на Хондурас напълно осъзнават богатството на своите природни пейзажи и са се погрижили за това цели местности да бъдат поставени под особена закрила. Дори в някои случаи достигането до тях да не е никак просто, а понякога да е възможно единствено с лодка, посещението си струва. Това се отнася най-вече за биосферния резерват „Рио Платано“, който обхваща областите в близост до Москитовия бряг чак до границата с Никарагуа, както и лагуната на Каратаска с нейните мангрови гори.

Един съвсем различен пейзаж се открива пък пред посетителите на националния парк „Пико Бонито“. Изкачването на извисяващия се на 2435м. връх с неговите покрити с гъста девствена гора склонове не е никак лесно и задължително изисква в екипа да бъде включен добре запознат с местността водач. По пътя към върха човек се запознава с растителния свят на тропическата гора в типичната й зависеща от височината последователност. Веднъж изкачили се, гледката на хоризонта е способна да спре дъха, който може и да се изгубили на изкачване, но си струва усилието.

Намиращият се в най-западната точка на страната град Копан, в близост до границата с Гватемала, без съмнение е най-значимата културноисторическа забележителност. Удивително добре запазените храмове и дворци свидетелстват за високоразвитата куртура на маите, които се установяват тук в първите столетия сл. Хр. и превръщат града в средище на своето кралство. Най-впечатляващите постройки, така наречените акрополи и обградените с храмове и стели (колони с релефни структури) площади водят своето начало от VII и VIIIв.

„Стълбището с йероглифите“ представлява загадъчна постройка от 753г. Издигащото се на 21м. стълбище е имало само култово значение. То е било същевременно и паметник, издигнат в чест на една от династиите на маите. В масивните 63 каменни стъпала са издълбани 2200 релефа с изображения на божества, крале, змии и птици. Текстовете, изрязани в камъка на забулената в тайни писменост на маите, са разгадани частично. Значението на удивителните постройки от Копан за изследване на културата на маите е осъзнато едва през втората половина на XIXв. По-късно американски археолози се заемат със съхранението и опазването им от по-нататъшна разруха.

Тропическият рай в Хондурас се символизира от островите Исла де ла Баиа (островите в залива). Те се намират пред северното крайбрежие и са едни от най-красивите и често посещавани туристически дестинации. Трите големи острова в основата си представляват варовикови масиви и са придимно равни. Заобиколени са от многобройни малки коралови островчета. Туристите виждат в покритите с палми острови с бели плажове един истински тропически рай. Духащият постоянно пасат прави климата приятен, дори летните жеги се понасят доста по-добре отколкото на крайбрежието на континента.

Истинската атракция на Исла де ла Баиа формират фантастичните коралови рифове, чиито загадъчен подземен свят се открива единствено пред любителите на леководолазните спортове. Условията за каране на платноходка и сърф са също почти идеални.

Хондурас днес е място на промяна, твърде бърза за тези, които биха искали страната да остане „неоткрита“, твърде бавна за онези, разочаровани от устойчивите останките от дните на „банановата република“, независимо дали под външно влияние или вследствие на естественото развитие на нещата. Хондурасците пък премат всичко това леко, справят се в обстановката без много усилия и по-широкоскроените туристи с малко познания по испански може да присъстват на много очарователни разговори в магазините. Непременно си купете от тях изрисувани грънчарски изделия за спомен. Иначе имайте предвид при разходка из големите градове като столицата Тегусигалпа, че страната се опитва да води сериозна битка с уличните банди и разпростаняващия се бързо вирус на СПИН ХИВ.