Стара Загора – Нова Загора – Сливен

Екскурзията ни започва от Стара Загора. Известният с правите си улици и дъхавите липи град е разположен в Старозагорското поле, в източната част на Горнотракийската низина, между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения. Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Този факт говори, че има какво да се види тук.

Едно от най-интересните места в Стара Загора е Регионалния исторически музей. Създаден е още през 1907 година. Тогава е подредена и първата експозиция в сградата. Музеят притежава една от най-богатите праисторически колекции в света, интересни сбирки от античен бронз и стъкло, уникална нумизматична колекция от местни и чужди монети, както и запазени останки от над 30 тракийски колесници. В музейните фондове се събират и съхраняват ценни материали за културния, икономическия и политическия живот на града и района от Възраждането до наши дни.

Интересно е да посетите и музея „Неолитни жилища“. Разположен е върху голяма селищна могила. Комплексът е представен от две жилища от новокаменната епоха, датиращи от VІ хил. пр. Хр. Интересно е, че именно тук от цяла Европа жилища от този период са най-добре запазени.  Към музея има и постоянна експозиция “Праисторическото изкуство в Старозагорско”. Тук посетителят ще попадне в други, далечни за нас времена, ще остане очарован от творенията на мисълта и сръчността на ръцете още от зората на събуждането ни като човеци.

Друг музеен обект е „Античния форумен комплекс”. Това е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна, в днешна Стара Загора. Комплексът е изграден от площад с амфитеатрална сцена, крепостни стени, западна порта и част от главна търговска улица. От няколко години Старозагорската опера прави постановки тук, провеждат се и други класически спектакли на открито. Туристът ще види площад, с форма на полукръг, със запазен постамент на императорска статуя, като от север площта е обгърната от амфитеатъра, около който има девет реда каменни седалки. Посещавайки това място човек се потапя в духа на античността, а от разказа на екскурзовода научава интересни неща за времето когато е функционирало съоръжението.

Любопитен е факта, че в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка е експонирана Южната порта на древна Августа Траяна. Разглеждайки я туристът остава впечатлен от солидно изграденото  съоръжение, което е служило за укрепителната система на античния град.

В югоизточния край на античния град, непосредствено до крепостната стена гостите на Стара Загора могат да разгледат голяма перистилна сграда. Тя грабва погледа със своите стени и уникален под от пъстроцветна мозайка. Художествена композиция изразява голямо майсторство. В мозаечните символите  е вплетена идеята за годишните сезони и вечния кръговрат на живота. Впечатляват и каменните стени на залата, облицовани с пластично обработени мраморни плочи. Най-вероятно величествената сграда е служила за резиденция. Останки от нея могат да бъдат видяни в на партерния етаж на Пощенската палата в града.

В централната част на античния град Августа Траяна е разкрит и проучен и друг археологически обект – пищни мозайки от римски дом. Изложението показва достиженията на мозаечната школа през ІV век, като впечатлява с техниката на изпълнение и цветовия подбор. Композицията е единствена от този тип, открита на територията на България.

Друга старозагорска забележителност, архитектурен паментик на културата е „Ески джамия”. Това е и единствената оцеляла сграда след опожаряването на града през Руско-турската освободителна война. Величествените стенописите говорят за съвършенно майсторство. Според строителния надпис изграждането на джамията е било завършено в края на 1409 г. За съжаление джамията е затворена за посещение и затова може да бъде разгледана само отвън.

В североизточната част на Стара Загора, сред парк „Българско опълчение“, някогашна местност „Чадър могила“ се издига мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора1877 г.”. Композицията е открита в чест на 100-годишнината от боевете за Стара Загора на 30 юли 1977 г., и е още едно доказателство за вечноживата историческа памет на народа ни.

Отидете ли в Стара Загора непременно посетете „Хилендарския метох”. Намира се в двора на църквата „Св. Димитър“. Тук ще разгледате богатата веществено-документална експозиция „Левски в Старозагорско“. Посетителят може да види точна възстановка на учебна стая от Светиниколското училище, в което като дете е учил Апостол на българската свобода. Интересните фотоси и ценните документи проследяват връзките на Левски със Старозагорския край и ролята му за изграждането на местната революционна организация.

Друга старозагорска забележителност, която трябва да посетите е Къщата-музей „Градски бит ХІХ в.”, известна още като ”Хаджиангеловата къща”. Тук туриста научава, че сградата е построена през далечната 1883 г. за семейството на старозагорски търговец. През 1976 г. в къщата е открита експозиция с богата колекция от предмети и облекла, която отразява бита на старозагорци след Освобождението до края на ХІХ в., както и да се разгледа богата колекция отинтересни вещи, принадлежали на заможни старозагорски семейства.

„Балабановата къща” също е интересна за гостите на Стара Загора.  Построена е през първото десетилетие на ХХ век. Тук е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век. Могат да се разгледат бакърджийска, терзийска и бъчварска работилница.

В Стара Загора трябва да посетите и къща-музей „Гео Милев”. От уредника на музея ще научите, че сградата отваря врати на 27 септември 1953 г. Тук се съхраняват над 3000 експоната свързани с живота и творчеството на Гео Милев. Има и модерна аудио-визуална система, която дава възможност посетителите да проследят документален филм за живота и творчеството на поета, и то емоционално, като спектакъл. В двора на къщата се намира “Дъбът на Гео Милев” – вековно дърво, обявено за природна забележителност.

Ако обичате изкуства, като живопис, скулптура, пластика може да посетите някоя от многото галерии в града. Когато се наситите на културните забележителности може да поемете към един от символите на града – парк „Аязмото”. Това е любимото място за разходка и отдих на местните жители. Паркът е и първия градски парк от европейски тип в България. Разположен е на площ от 3200 дка, в северна посока от града и притежава уникални за България дървесни видове.  Мястото е забележително и с това, че на върха на т.нар „Втори баир“ се намира „Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания” към Българска академия на науките.

На 15 км северозападно от град Стара Загора се намират Старозагорски минерални бани. Курортното селище е разположено в южната част на живописната Средна гора, на 360 м надморска височина. Района е покрит с красиви дъбови, габърови, лескови и борови гори, сред които се издигат хотели и вили, а между тях се вият приятни алеи за разходки.

Старозагорските минерални бани са били известни още от древността. Тук археолозите са разкрили останки от траките, а и до днес могат да се видят старите римските бани, построени за гражданите на античния град Аугуста Траяна. Малкият курорт е изключително атрактивна дестинация за туристи от всички възрасти поради близостта си до Стара Загора и динамичния нощен живот в града, както и поради многото места за забавления в местността. Не са една и две еко пътеките, които предлагат отлични условия за туризъм сред природата, а маркираните живописни маршрути в Сърнена Средна гора са истинска наслада за любителите на планината.

Другият по ред град, който предстои да посетим е Нова Загора. Разположен на 32 км източно от Стара Загора. В района на Нова Загора има множество селищни могили, обитавани в продължение на хилядолетия. Броят им е 26. Те характеризират Новозагорския район, като един от най-богатите на селища от този тип в България.

От тук поемаме към близкото село Коньово, интересно с това че тук може да се види римска кула. На мястото, където тя се издига има и няколко тракийски селищни могили. Тук е и местността „Карапелит“, известна с това, че тук расте най-голямата популация на летен дъб на Балканския полуостров. До Коньово също се намира тракийска могила, наричана  „Дядо-Ненова могила”.

Маршрутът ни води към Сливен, известен като „града на 100-те войводи“. Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, където най-високия връх е Българка (1181 м). Северно от Сливен се простира природен парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Балкана. Характерни за „Сините камъни” са различните скални образувания. Под въздействието на ерозионните процеси тук са се образували различни върхове, долини, пещери, пропасти и други. Ето защо масива, както и околните местности са едни от основните туристически обекти в областта.

Забележителностите, които трябва да се посетят в самия град са: Къща-музей „Хаджи Димитър“,  Национален музей на текстилната индустрия, Къща-музей „Добри Чинтулов“, Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век, Музеят за Възрожденско изкуство, където има постоянна изложба на шедьоври от българското Възраждане и разбира се Историческия музей.

Къща-музей „Хаджи Димитър“ се намира в югозападната част на Сливен и представлява комплекс от няколко сгради, реставрирани през различни времеви периоди. Комплексът включва родната къща на Хаджи Димитър, с нейния интериор, ханът и селскостопански помещения към сградата. Къщата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Построена е в края на XVIII в., в сливенския квартал „Клуцохор“, където на 10 май 1840 г. се ражда големия бунтар – легендарния войвода Хаджи Димитър. Тук през 1935 г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955 г. прераства в експозиция. Посетителят има възможност да види традиционният интериор в стаята, където е роден войводата, гостната и типичната сливенска винарска изба.  На втория етаж е представена обширна експозиция за войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Включени са фотоси, предмети от бита, оръжия, точна възстановка на четническа униформа, както и копие на знамето на четата на Стефан Караджа. Следващото интересно място в Сливен е Националния музей на текстилната индустрия. Постоянната експозиция е разположена в двуетажна сграда, с 8 зали, където се извършват атрактивни демонстрации на живо. Експозицията е изградена така, че да представи в конкретна историческа епоха появата, развитието и постиженията на текстилната техника, технологията и машиностроенето. Представени са двете най-стари текстилни производства: текстилното и плетачното. Посетителят има възможност да съпостави ръчното и фабрично-машинното производство и заедно с това да проследи напредъка на човешката мисъл.

В старата сливенска махала „Дели балта“ се намира домът, в който до 1886 г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50-те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип за времето си – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор. В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция.

Сливен е уникален и с историческият бряст, който расте в центъра на града. Дървото е на приблизително 600 години и най-вероятно е свидетел на много от историческите събития тук. В града има и много християнски църкви, най-известна сред които е църквата “Св. Димитър”, разположена в централната част. В центъра на града величествено се издига и паметника на Хаджи Димитър. Изграден е през 1935 година.

Недалеч от града, на 12 км югозападно се намират Сливенските минерални бани. Курортното селище е разположено в долината на река Тунджа, на 245 м надморска височина. Мястото е предпочитано от почиващите заради мекия, преходно-континентален климат. Минералната вода е гореща, ниско минерализирана и дава неутрална реакция. Тук хората търсят изцерение от заболявания на храносмилателната система.

Посещението на тези български градове и села ни убеждава, че тук също има какво да се види и научи. Разбираме колко богато наследство сме получили от нашите деди и колко отговорни сме да го съхраним и за напред. След една такава екскурзия не ни остава нищо друго, освен за пореден път се преклоним пред святата българска земя!