Една разходка из свещената Сакар планина

Дълги години района на Сакар планина е бил затворен, поради това че е гранична зона. Може би това е причина туристическата инфраструктура тук да не е добре развита, въпреки големия потенциал. Сакар е една от малките и сравнително ниски планини в България. Разположена е в Югоизточна България, между 4 живописни реки – Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка. Сакар планина има форма на купол, а най-високия й връх е Вишеград, достигащ едва 856 м. Ако желаете да предприемете туристически поход до сакарския първенец, използвайте село Костур като изходен пункт. От тук за около 2 часа пешеходен преход ще изкачите върха. Още като навлезеш в дебрите на тази пленителна с очарованието си планина, оставаш впечатлен от дивната природа, която те заобикаля. Няма как да не усетиш със всичките си сетива и богатото видово разнообразие наоколо.

От екскурзовода ще научите, че в Сакар има и няколко природни местности, където се опазват редки и защитени видове птици, растения и животни, много от които включени в Червената книга на България.  Сред тях е символа на Сакар планина – царският орел. Това прави планината важно място за екологията и опазването на родната флора и фауна. Тук е най-голямото богатство на живеещи различни видове грабливи птици, защитени от изчезване. Сакар е истинска съкровищница и по отношение на съхранените ценни следи от историята ни. Тук има отпечатъци от времето на траките до Средновековието – десетки тракийски долмени, светилища и крепости от различни епохи. Насочваме се към най-голямата забележителност в района на Сакар планина – Устремския манастир „Света Троица”. Светата обител е наричана още „Вакъвски” и „Хайдушки манастир”. Разположена е на около 3 км западно от планинското село Устрем. Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански постройки. Манастирската църква е голяма. Построена е през далечната 1836 г. Интересното е, че в нея е вградена старата черква “Св. Св. Петър и Павел”. Под основите на църквата се намира костница, до която посетителят достига по тясна каменна стълба. Устремският манастир е един от най-големите действащи манастири в България. Според предание, манастира е основан още по времето на Втората Българска държава, а първите писмени сведения за него са открити в турски документи от ХV век. По-късно,  през втората половина на ХVІІІ век манастирската сграда е възобновена. През 1875 г. манастира става гръцки, но от 1898 г. е отново български. Любопитен факт е, че по време на турското робство светата обител е бил убежище на хайдути, възпяти в народните песни – Индже войвода, Кара Колю и др. През втората половина на ХVІІІ в. в околностите му се е подвизавал и Христо войвода с дружината си. Поверието гласи, че именно тези храбри мъже, с помощта на местното население възобновили манастира. Смята се, чи от ттук произлиза и едно от имената на манастира – „Хайдушки”. Много история е съхранена зад манастирските стени, не напразно това свято място е паметник на културата. Интересен факт е, че земите около манастира също са обявени за природна забележителност. Върху едноименната защитена територия „Света Троица” се опазват вековни гори и красиви скалистите склонове.

В Сакар планина има и други забележителности. Районът притежава 7 защитени територии, от които 1 местност, с името „Бакърлия” и 6 природни забележителности, между които скални образования,  обекти с историческо значение и други. Защитена местност “Бакърлия” обхваща територия, в която растатат вековни дъбови гори от благун и виргилиев дъб. Тук се срещат келяв габър, мъждрян и полски ясен. Тук е установено изключително богатство на различни видове птици –  96 вида, от които 32 са застрашени от изчезване в цяла Европа. Удивително е, че именно тук е едно от най-важните места в страната за опазване на защитените птици: белоопашат мишелов, черен щъркел и малък креслив орел. Друга защитена местност в сакарския район е „Лозенски път”. Създадена е с цел опазване на намиращото се тук находище на рядко срещащото се растение блатно кокиче. Местността обхваща част от землището на град Свиленград. И ако сте запалени планинари, то възползвайте се от услугите на планински водач и предприемете туристически преходи из дебрите на спокойната и живописна Сакар планина. Тук има много маркирани екопътеки. Района е подходящ и за ловен и риболовен туризъм.

Защитените територии в Сакар планина не свършват до тук. Предстои да се запознаем с друга историческа ценност, скрита в планината. Пътуваме към село Маточина, което се намира само на границата ни с Турция. Малкото селце е сгушено сред много зеленина, а над него витае само и единствено планинска тишина и спокойствие. Тук сякаш времето е спряло! Над селото, има рид, на чийто връх се издига древна средновековна крепост. Това е крепостта „Букелон”, известна още като самотния страж над Тунджа. И тъй като се намира в района на село Маточина, крепостта е позната и под името „Маточинска”. До наши дни от средновековната крепост е оцеляла внушителна 18-метрова кула – един от малкото добре запазени автентични паметници от това време. Предполага се, че кулата е изградена през ХІІІ-ХІV век. Изследователите смятат, че кулата е имала 4 етажа, на които били разположени различни помещения – църква, затвор, административно помещение и кладенец. Предполага се, че ролята на кулата се е изразявала като защитно средство на селото срещу нашествията на врага. И ако имате смелостта да се изкачите на кулата и случите на ясно време, то с удивление ще видите минаретата на Одрин, който е само на 15 километра от българо-турската граница. Знае се, че по време на турското робство крепостта загубва значението си и запустява. По това време цялата околност обраства с дълбоки гори и изобилства с дивеч. Предания разказват, че тук е ловувал султан Мохамед IV. Ако туристът се загледа над входната врата на крепостта, ще открие интересен кръстов монограм. Тук има инициали, по които археолози и изследователи съдят, че  крепостта е свързана с цар Михаил Шишман. Историята разказва, че той превзел крепостта по време на похода си през 1328 г.

Макар и малко село Маточина изненадва туристите и с друга забележителност. Близо до селището има запазена скална църква, която според местните хора се е използвала до 1935 г. Невероятната природа на Сакар планина и културните забележителности в района са причина да съживят иначи позамрялото село Маточина. Вече се виждат няколко приветливи къщи за гости, очакващи туристи в района. В очакване на посетители се събуждат и съседните сакарски селища. А може би интересът към не дотам познатото и изученото, скрито в тази дивна планина тепърва се възражда.

Сакар планина изненадва туристите и с друга забележителност от древността – тракийските долмени. Това са стари тракийски гробни постройки, които в този район са най-многобройни и най-добре запазени. Специалистите смятат, че долмените са надгробни паметници, в които тракийското население е погребвало своите мъртви. И до днес остава загадка как тракийците са доставяли тези огромни камъни, всеки от които е тежал няколко тона. Загадка остава и факта, че някои надгробни камъни са от скали, които не се намират в района на Сакар планина. Според изследователите те се появяват по нашите земи през ХII век пр. н.е. и са съществували чак до VII-VI век пр. н.е. Освен в Сакар, такива надгробни плочи са намирани в Странджа и източния дял на Родопите. Интересен култов обект от тракийско време е и светилището „Палеокастро”, сгушено в полите на Сакар планина. Средновековната крепост се намира на малък връх в непосредствена близост до град Тополовград. По останките от нея археолозите са на мнение, че тя е изградена от траките, подновявана е многократно от византийци и българи, като по този начин крепостта е била обитавана до ХІІ век. Туристът ще се смая пред прородната картина откриваща се на това култово място – по скалите на светилището има точно 150 вдлъбнати и изпъкнали кръгове, наподобяващи формата на слънчев диск. Предполага се, че тук траките са извършвали ритуали по време на слънцестоенето, характерно за 22 юни. Според изследователите, вечер траките палели огньове и извършвали жертвоприношения. Така те почитали своите богове – майката Земя и бога Слънце.

Убеждаваме се, че Сакар планина е наситена с древни крепости, паметници и гробници. Най-голямото селище на територията на Сакар планина е Тополовград. Градът е разположен по северните склонове на Сакар планина, край долното течение на река Тунджа. Тук можете да разгледате местния Етнографски музей, както и да запалите свещичка за здраве в храма „Света Богородица“. Експозицията на Етнографския музей включва традиционни за региона дрехи и предмети от възрожденската епоха. Местностите около Тополовград са богати на ловни хижи, а с опитни планински водачи можете да поемете по интересни туристически маршрути за разходка или лов. Когато умората си каже думата, потърсете подходящо място за подслон в Тополовград. Тук има приятни места за настаняване на туристи. Едно от тях е хотел "Сакар", разположен в околностите на града, сред дивна красота в подножието на Сакар планина. Може да се отседне и в обновената хижа на Държавната дивечовъдна станция. Напускаме Сакар планина възхитени от красотата и спокойствието царящи тук, обогатени от разгледаните исторически и природни паметници на културата. Едва ли за няколко часа може да се обиколи и види всичко. Може би при следващото ни идване в Сакар планина ще преоткрием нови и интересни неща!