Белица през мечи поглед

Почивката на планина винаги е предизвикателство. Дали адреналинът от ските през зимата или просто, защото сте предпочели хладната отмора пред морето. А за някои това е просто откъсването от цивилизацията и истинска почивка, дори и за ден-два. Все по-често обаче се появява въпросът – “къде?”, тъй като повечето дори и планински курорти вече приличат на жилищни комплекси. Е, мястото е на по-малко от 200 километра от София и само на 76 от Благоевград и се нарича Белица.

Любителите на зимните спортове няма как да не са се отбивали поне веднъж до Белица, защото градчето е сгушено в близост до Банско, Разлог и Якоруда, а съвсем наблизо е и курортът “Семково”. Така че просто поемете в тази посока. Още с преминаването на Предела планината така ще ви обгърне, че едва ли не ще ви отнеме дъха.

Още с влизането в Белица ще ви посрещне само едно – спокойствие. Малките улички на градчето приличат досущ на тези в курорти като Банско или Боровец, но разликата тук е тишината. А такава природа може да ви се стори, че виждате и усещате за първи път. И ако наистина малкото градче, в което живеят не повече от 4000 души, вече ви е грабнало, просто си потърсете квартира. А това няма да ви е лесно – не за друго, а защото всяка следваща семейна къща, предлагаща квартира, ще ви се струва все по-спретната от предната. Така че просто изберете една, в никакъв случай няма да сбъркате. Развитието семейните хотели в града не е случайно, а е приоритет на Белица именно заради развититето на селския и екотуризъм, който става все по-желан като почивка. А и много от скиорите предпочитат за отседнат в Белица, тъй като до Банско или Семково стигат за по-малко от 15 минути с кола. Пък и “стопаните” на тези къщи са доста гостоприемни. Още на първата разговорка ще се почувствате сякаш се познавате с тях от години. Така че се отпуснете и се поглезете като си поръчате каквото ви се поиска от родопските ястия – няма да ви откажат.

Непременно се разходете из планината. Такъв въздух едва ли сте дишали скоро. Точно заради средиземноморския си климат Белица е подходяща за лечение на хора с белодробни заболявания, а в града дори има училище за деца с такива проблеми. При разходката си в града не пропускайте да вземете сувенир, защото съхранението на занаятите до днес е гордостта на хората от Белица. А едва ли в някой от моловете вече ще намерите покривка, изплетена на една кука или пък ръчно изтъкана. Не пропускайте да разгледате и Историческия музей на града, в който ще видите от традиционните носии за района, през изключителна дърворезба, до оригинален тъкачен стан.

Непременно не пропускайте да попитате дали може да стигнете и до тракийската могила близо до Белица, както и до тракийското светилище при село Бабяк. Местната управа на Белица се е заела с реставрацията на двата обекта още миналата година след като й бяха отпуснати средства по програма ФАР за проекта “Тракийските светилища от двете страни на българо-гръцката граница”.

И ако денят ви е почти към края си, си починете, защото ви предстои най-вълнуващото преживяване в Белица. А за него наистина ви е необходим цял ден. Запасете се с добро настроение и към Парка за танцуващи мечки, който се намира на 12 километра от града. Ако сте в Белица обаче от март до декември, няма да можете да се порадвате на мечоците, защото са се излегнали в традиционния за тях зимен сън. Но през останалото време на годината никога няма да ви откажат разходка из парка. Той е създаден през 2000 г. , когато е имало едва три бърлоги и три сектора за първите мечки, разположени едва на 12 дка. Сега паркът се разпростира на площ от 120 дка и е на морска височина от 1200 метра. Така че вече има място за всички мечки, водени преди години от стопаните си на халки и принуждавани да танцуват под звуците на гъдулка. А “нашенките” са гостоприемни и се погаждат добре и с дошлите шест сръбкини. Така че паркът има с какво да се гордее. Той става факт след като в австрийската фондация “Четири лапи” е подаден сигнал, че в страната ни има три танцуващи мечки, които са в много лошо здравословно състояние и трябва да бъдат отнети от стопаните им. Австрийците обаче не прегледали набързо поредната папка, а се поразровили и разбрали, че това не е инцидентен случай, а традиция и така вече Белица е новият дом на танцуващи мецани не само от страната ни.

Още на входа на парка ще ви посрещне първия мечок или мецана. Всяка от дружките й си има отделен сектор. Не подминавайте нито една от тях, защото всяка си е със своя характер или лудория – дали ще застане на два крака и ще ви гледа, все едно подканяйки ви към разговор, или ще ви покаже как се изкачва дърво за няколко секунди. А не се отказвайте да си вземете картичка със снимка на някоя от мечките от информационния център в парка – определено ще ви носи само хубави спомени.

И хайде отново към Белица. А на тръгване не забравяйте да попитате някоя от родопските баби за името на града – легендата ще ви хареса. Според поверието градът носи името на най-красивата девойка в селото – Ица, която всички наричали Бела Ица. Тя предпочела смъртта и се хвълрила в придошлите води на реката пред това да бъде заловена от турски аскер. Така се родило името Белица.

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар