Антарктида – белият континент

Няма място на земята, което да може да се сравни с тази огромна бяла пустиня от сняг, лед, вода и камък. Антарктида е просто зашеметяваща. Огромните ледени шелфове и планински вериги неизменно провокират усещането за нищожността на човечеството и величието на природата. Изключителната и специфична красота  на Антарктика пленява и се помни до живот.

Тъй като този континент никога не е имал местно население – дори и днес учените и членовете на екипите в изследователските станции са само временни посетители – в Антарктика дивата природа все още е “необезпокоявана” от хората. Доброто поведение на тези хора обикновено непредизвиква особен интерес у тюлените и пингвините, фокусирани върху отглеждане на потомството и избягване от хищниците. Човешката реакция е точно обратната: почти всички посетители на Антарктика откриват, че преживяното тук надхвърля очаквания им.

Всеки човек – учен, технически и поддържащи екипи, правителствени служители, туристи – който идва на този изолиран континент, плаща скъпо и с трудното пътуване и със скъпия полет. Ледът и метеорологичните особености, а не часовници или календари, определят маршрута и разписанията на всички пътувания.

Антарктика се управлява посредством международен договор, подписан от 46 страни, включително България, които представляват по-голямата част от населението на света. Континентът съгласно договора трябва да остане мирно, свободно и демилитаризирано място на международно сътрудничество и научни изследвания, отворено за всички, с минимум човешки принос в развитието му.

Иначе най-рядко посещаваният континент на Земята е охраняван от бастион от огън и лед, в пълна противоположност с ослепителната белота на ледниците над Сухите долини не пада и една снежинка, а всяка година в продължение на няколко месеца пингвини нарушават спокойствието на далечен остров, открит от руснаците през 1819г., в Южния Атлантически океан.

Блестящ в розово-червено и синьо-зелено на среднощното слънце и оставящ дълга диря от пара над километрите сняг и лед на остров Рос, вулканът Еребус е маякът и самият символ на антарктическите изследвания. В подножието му е разположен съвременният американски базов лагер “Мак Мърдо”, а недалеч се намират хижите използвани някога от експедициите в началото на XXв. 3794-метровият Еребус се превръща в учител и приятел, в свидетел на победите и трагедиите им и в ориентир, когато се завръщат от многобройните експедиции.

Имената на двете планини, охраняващи “края на света”, Терор и Еребус издават поетичните наклонности на техния откривател – особено Еребус. Така древните гърци са наричали мрачното царство на мъртвите (Ереб). Но всъщност това са названията на корабите, с които през януари 1841г. британският капитан Джеймс Кларк Рос се отправя през паковия лед в търсене на Южния магните полюс.

С напредването на експедицията на юг, една сутрин пътешествениците забелязват огромна, добре очертана планина, извисена сред облаците пред тях. От върха се стелело нещо, приличащо на навят сняг. В онзи момент обаче вулканът се събужда и те стават свидетели на едно от редките му мощни изригвания от огън и пара – по думите на свидетелите “удивителна и незабравима гледка в тази ледена пустош”. Капитан Рос кръщава планината Еребус на собствения си кораб, а по-малкият неактивен вулкан наблизо е кръстен Терор на името на придружаващия го плавателен съд. Рос така и не достига до магнитния полюс. Пътят му е блокиран от юг от огромен шелфов ледник с големината на Франция, по-късно наречен на негово име.

Ако достигнете до този остров може да пробвате добре екипирани и подготвени да изкачите вулкана. Имайте предвид обаче, че това е истинско предизвикателство за волята и издържливостта, а гледката горе и оттам е невероятна. Почти вертикални пластове син лед, покрити с тънък слой сняг, температури до -33ºС, силно разреден въздух. Мястото горе е особено – с 4 кратери, разположени един върху друг. Земята е осеяна с идеално оформени фелдшпатови кристали и навсякъде има множество фантастични формирования, наподобаващи призраци. Последните всъщност са фумароли – стълбове пара, процеждащи се през процепи в земята, които замръзват на повърхостта. Активният кратер, дълбок 275м., бълва облаци серен дим и “хвърля бомби” от лава високо във въздуха.

Въпреки заплашителните си изблици “Еребус” никога не е наранявал човек до трагичния инцидент през ноември 1979г., когато новозеландски самолет с туристи се блъска в планината и всички 257 пасажери и екипажът загиват. До голяма степен те са жертва на ослепителната белота в поларните области, където границата между бялата земя и бледото облачно небе внезапно изчезва. Много от останките са все още разхвърляни върху леда и напомнят, че Антарктида е опасна, въпреки че притежава магическа красота.

В полет над Антарктида към пролива Мак Мърдо бялата безкрайна пустош изведнъж прелива в кафявите и черни тонове на земя, в която няма следи от сняг. Сухите долини – три масивни стръмни падини, издълбани от отдавна изчезнали ледници, са разположени в изненадващо лишената от ледове област.

Въпреки че почти цялата Антарктида е покрита със сняг, снеговалежите на континента са оскъдни. Ледът се е натрупвал в продължение на милиони години. В Сухите долини (Тейлър, Райт и Виктория) годишната норма на валежите е едва 25мм. и снежната покривка не се задържа поради сухите ветрове, които я отвяват, както и заради топлината, която тъмните оголени скали поглъщат от слънцето.

Във всяка долина се намират по няколко солени езера. Най-голямото е Ванда, дълбоко над 60м., с 4-метрова ледена покривка. Въпреки това темепературата на дъното на езерото е 25ºС, тъй като ледът действа като парниково стъкло и затопля водата.

Из Сухите долини са разпръснати мумифицирани трупове на тюлени. Поради студения сух въздух разлагането става извънредно бавно и вероятно животните са загиналите преди стоцици или дори хиляди години.

Малък остров на около 1800км. източно от Антарктическия полуостров е сред най-гъстонаселените с пингвини места в света. Над Завадовски, едва 6км. в диаметър, в архипелага Южни Сандвичеви острови, господства вулканът Асфиксфия. Всяка пролет към 14 милиона двойки арктически пингвини с черна ивица под брадичката пристигат тук, за да гнездят сред вулканичната пепел. Към тях се присъединяват и вид жълти пингвини. Тяхната основна храна, най-едрият представител на зоопланктона – крил (вид скарида) се среща в изобилие. Броят на беззъбите китове, които също се хранят с нея, намалява и вероятно затова пингвините силно се размножават и броят им се увеличава поради изобилието от храна.

Това са само малка част от вариантите за посещение до и около Антарктида, които може да предприемете по въздух, вода и пеша. Най-важното обаче е да сте физически, психически и технически добре подготвени, тъй като освен положителните емоции и изпитанията са големи.

Проверете Най-Ниската Цена Сред Милиони Места за Настаняване по Целия Свят:


Booking.com онлайн хотелски резервации
Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар