Боливия е изцяло вътрешноконтинентална страна в Южна Америка. В западната й част се простира високопланинската област на Андите с обширни котловинни пейзажи. Около две трети от площта на страната са заети от низини, където обаче живеят само около 20% от жителите на Боливия. Населението е концентрирано във високите котловини на Андите. Тук живее и по-голямата част от индианците, които съставляват над 55% от цялото население. Мнозина от тях са съумяли да съхранят обичаите на предците си. Именно Боливия се счита за люлката на типичната за Андите култура – андската култура, и това е видно както от легендарните центрове на някогашните високоразвити цивилизации, от пазарите, така и от съпроводените с множество фолклорни песни и танци празници.
Историята на Боливия е изпълнена с обрати. За някогашната слава на страната днес свидетелства единствено названието й, което идва от името на националния герой Симон Боливар, на когото голяма част от южноамериканските държави дължат своята независимост. От 1825г. когато е постигнат суверенитета страната е управлявана от над 100 правителства – цивилни и военни. Като резултат от множество регионални конфликти тя изгубва почти половината от територията си само за около половин столетие.
Боливия е богата на суровини страна с централна роля в икономиката на селското стопанство (картофи, зърнени храни, захарна тръстика, кафе и соя) и минното дело. Голяма част от приходите обаче идват от производството на кока. И сред по-свободолюбивите и авантюристично настроените е популярна именно като кока дестинация. Въпреки това доходът на глава от населението е един от най-ниските в Латинска Америка. Любопитно е, че вследствие на природните дадености самолетът се оказва най-използваното транспортно средство.
Боливия като туристическа дестинация привлича търсещите екзотичност и авантюри, история и автентичност. Голяма част от туристите пристигат в Лас Пас, където е седалището на правителството. Някои от най-популярните забележителности като например Кралските Кордилери и езерото Титикака се намират в непосредствена близост до селището, а до останалите трябва да се изминат значителни разстояния. Със своя връх Илимани и с останалите върхове над 6000м. Кралските Кордилери се смятат за една от най-интересните планински вериги в цял свят. Величествените върхове на Андите карат сърцето на всеки страстен алпинист да бие учестено. Една част от върховете поставят дори умелите катерачи пред големи предизвикателства. Но дори и без необходимите за екстремни маршрути екипировка и добра спортна форма, човек може да навлезе в различни недокоснати от човешка ръка региони на Андите, където в своя величествен полет кръжи кондорът, а ламите и алпаките (особен вид лама) са обичайна гледка. От предградието на Ла Пас, Ел Алто започва един туристически маршрут, който може да се измине с коли (4х4 най-добре). Той минава покрай някои от планинските великани и по стръмен път с много завои отвежда до закътана хижа на около 5200м надморска височина. Оттук се открива прекрасен изглед към голям брой върхове на Андите, към Лас Пас и към езерото Титикака. Непременно трябва да се поизпотите изкачвайки намиращия се наблизо Серо Чакалтая (5345м.) – струва си.
Езерото Титикака е популярно като “морето на Андите”, защото се намира на 3800м. надморска височина и е най-голямото в пределите на Южна Америка. Посещението му е особено преживяване, независимо от чутите преди това суперлативи. Пейзажът е пленителен, спира дъха и те оставя безмълвен. На източния бряг например местността се покачва стръмно към върховете на Кралските Кордилери. А едно пътуване с лодка до някой от островите минава през кристалнобистрата и наситеносиня вода на достигащото до 281м. дълбочина езеро. От островите, носещи много живописни названия – да речем Луна или Слънце – се открива впечатляваща гледка към планините, заобикалящи Титикака.
Тиахуанко – руините, намиращи се на югоизток от езерото Титикака, отдавна окрилават фантазиите на археолози и историци, а за посетителите на страната са една забележителна атракция. Тези монументални здания са построени около 300г. сл. Хр. като все още не е ясно защо са били необходими, но впечатляват с високо майсторство. Камъните за тях са транспортирани от каменоломна, разположена на повече от 300км. Портата на Слънцето е изсечена от един-единствен каменен блок и е украсена с изкусен плосък релеф, изобразяващ божество, в чийто ръце има два скиптъра с увити около тях змии. Най-високата сграда в съоръжението е 15-метрова стъпаловидна пирамида. Централният плащад е обграден с изправени монолити. Поради своята неповторимост руините Тиахуанко са обявени през 2000г. от ЮНЕСКО за културно наследство.
Наред с Тиахуанко Ел Фуерте де Самаипата, археологично средище за религиозни ритуали, в източаната предпланина на Източните Кордилери също привлича туристи с останки от културата на инките – една от най-древните цивилизации на земята.
Когата чуе «Копакабана», човек прави асоциация с плажовете на Рио де Жанейро. Тук обаче има селище с такова име, намиращо се в един от заливите на езерото Титикака, известно като мястото за поклонение. Името му идва от «Вихрен де Копакабана» (Девата от Копакабана), покровителка на езерото и в чест на която в селището е построена базилика с внушителни куполи. Във вътрешността й се намира 1-метрова дървена статуя на Дева Мария със златна корона.
Белият град – това ознчава името на боливийската столица Сукре. Разположен в Източните Анди, градът очарова с боядисаните в бяло къщи със специфични балкони и аркади, датиращи от времето на колониализма. Непременно трябва да се видят зданията като катедрелата на площад «25 де Майо», църквите и манастирите «Санта Клара», «Реколета», «Сан Франциско», накои буржоазни къщи и задължително сградата на университета, който е може би най-старият в Южна Америка – датира от 1624г. Ако цените спокойствието и ленивостта в комплект с много история, 150 000-ната столица е част от маршрута ви.
Потоси – градът на сребърните мини, разположен на почти 4000м надморска височина в Южна Боливия е символ на алчността на европейските колонизатори към суровините на Новия свят и експлоатацията на индианците. Тук са построени едни от най-пищните дворци и изящни църкви, но градските легенди разказват и за безчетния брой индианци намерили смъртта си в мините или в кървавите въстания.
Полезна информация: необходим ви е валиден задграничен паспорт, виза (най-близкото място за издаване на такава е Виена); препоръчва се ваксинация против тетанус, тиф, хепатит А, жълта треска, респективно малария. Вещите за лична употреба, както и ограничени количества алкохол, цигари, тютюн и подаръци, които не надвишават 300 щатски долара се внасят без мито. Износът на предмети с културно-историческа стойност и на листа от кока е строго забранен. Луксозни хотели има само в туристическите центрове; най-подходящото време за посещение е от май до ноември.
Добави коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.