Суринам – земя между водите

Суринам, самостоятелно провъзгласила се за „туптящото сърце на Амазония“ е топла, плътно препасана с реки, пулсиращи с жив ритъм в унисон с етническото многообразие. От оживения Парамарибо, холандско-колониалната столица, до неизмеримите джунгли във вътрешността, усмихнати потомци на избягали от Африка роби, холандски и британски колониалисти, индийски, индонезийски и китайски работници и индианци предлагат автентично и искрено посрещане в тяхната малка страна. Тук може да получите най-доброто от двата свята тук: един град, който е пълен с ресторанти, търговски обекти и нощни забавления и неопитомената джунгла, която ви води в съвсем различен свят.

 

Суринам не е страна за всеки турист, а по скоро за любителите на приключението, нестандартното, природата и пътуването с лодка. Тя е наречена на река Суринам, вливаща се в Атлантическия океан при столицата Парамарибо, която пък дължи името си на индианско племе. Тук има предимно планински релеф, но и блатиста крайбрежна равнина. Местното население се състои от много групи с различен произход. На първо място са индийците (около 34%), чиито предци са доведени в страната като работници. Чернокожите пък са тук от времето на робството, принудително докарани от Африка. Потомците на избягалите в горите роби се наричат марони и са около 10% от населението. Креолите преобладават – те са почти 1/3. Има още яванци, азиатци, европейци. За официален език се води холандският, но повече се говори на хинди, явански и на смесените езици саранангтонго.

 

По-голямата част от Суринам е покрита с тропически гори, а реките са единствения начин да се достигне до вътрешността на страната. За да се съхрани природата и пространствата на живеещите там индианци, големи области са обявени за резервати.

 

Едно от най-интересните неща, които можете да направите, когато сте в Суринам е да предприемете експедиция в тропическата гора. Сред индианските племена там все още можете да видите ловци, които отиват на лов с тръби или с лък и стрели – точно както в книгите или по филмите. Мароните, които живеят покрай реката, могат да ви бъдат гидове навътре в гората. Те управляват канутата си много изкусно и ще ви покажат невероятно красиви пейзажи и интересни животински видове.

 

В сравнение с разположените далече в централната и южна част на Суринам природни резервати, до парка “Браунсберг”, прочут с многобройните си водопади, се достига лесно. От столицата Парамарибо пътуването продължава около два-три часа. В този парк живеят много маймуни, безброй видове влечуги, дори ягуари и тапири.

 

Крайбрежието също заслужава да се посети, особено резерватът “Виа-Виа” в източната част на Суринам с километричните си плажни ивици. Тук любителите на водни спортове имат възможност да ги практикуват особено в местността Ниу Никери на границата с Гаяна. Това е вторият по големина град в Суринам. Той е тихо и малко безлично градче, но ситуирано в сърцето на оризо-производствен регион в страната и има много комари. Орнитолозите и ценителите може да наемат местен рибар да ги повози през защитената зона Биги-Пан, за да видят безбройните видове птици.

 

В резервата Галиби можете да гледате морски костенурки, по време на сезона на мътенето на яйца (април до август).

 

На бреговете на река Тапанахони е разположен град Палумеу – спокоен район, населен с местни индианци. Хората там започнали да приемат посетители с надежда за изграждане на устойчиво бъдеще отвъд изсичането на горите и лова. Тук се предлага редкият шанс за туристите да останат в удобна къщурка дълбоко в сърцето на Суринам и да се повозят в кану.

 

На юг от Палумеу, дълбоко в южен Суринам, се намира връх МТ Касикасима – 718 метра. Достигането до тази отдалечена и красива гранитна планина включва пътуване от 2 дни в дървено кану и доста енергично изкачване към върха. Безстрашните туристи ще бъдат възнаградени със зашеметяващи гледки и истинска наслада от преживявания, свързани с дивия живот.

 

Столицата Парамарибо е вратата на Суринам към света. Със своите 200 000 жители градът, често наричан Парбо, е единственият голям град в страната. Той е не само административен и правителствен център, но и икономическо и културно средище. Бурната история и многото култури, характерни за Суринам, се отразяват на облика на града. Каналите преминаващи през него, много от по-старите постройки и не на последно място Форт Зееландия, крепост от XVII в., напомнят за отминалото колониално време. Тук има невероятно пъстра смесица от народи. От тук ако решите да опознавате страната можете да хванете автобус до почти всяко населено място. Ако ли пък наемете кола имайте предвид, че движението е вляво, максимално допостимата скорост е 55км./ч., а застраховката “Гражданска отговорност” е задължителна.

 

В Парамарибо има модерни хотели, страноприемници, пансиони и хижи за пренощуване. Подходящо време за пътуване е от ноември до април. Климатът е горещ и дъждовен почти целогодишно заради близостта с екватора, а температурите са средно 33º С през деня, като нощем рядко падат под 22 ºС. Незабравяйте да се настроите откривателски, когато тръгнете за натам. Препоръчвам ви да се свържете с някой местен тур оператор, за да ви изготви варианти за престой, така че максимално да се насладите на ваканцията си тук. Двуседмичен престой е напълно достатъчен, но имайте предвид, че цените са истински европейски.