Разходка из Искърското дефиле

Ако не сте попадали в приказния свят на Искърското дефиле, подарете си екскурзия до това удивително кътче на страната ни. Река Искър е прорязала Стара планина и е образувала красив пролом – Искърското дефиле. Това чудно красиво място се намира в западната част на старопланинската верига и започва още от Софийската долина.

Централната му част е и най-красива. Разположена е между градовете Нови Искър и Лютиброд. Склоновете на дефилето са изключително живописни – има райони които са лесно проходими, после стават усойни и стръмни, а на места са дори непроходими. На влизане в Искърското дефиле, при първите 15 км по поречието на реката ще видите причудливи скални образования. Това са известните „Кътински пирамиди”. Тези различни по форма, размери и цвят пирамидални скали се намират в околностите на село Кътина и са взели неговото име. Скалните маси имат един цвят в основата и съвсем друг към върха. Този природен феномен може да посетите пешком, тръгвайки от селото. Стигнете ли до величествените пирамиди не гледайте само към тях, картината която се открива в подножието, към Софийската котловина и обграждащите я планини е невероятна.

След като се насладине на причудливите пирамиди се насочете към близките села Владо Тричков и Реброво. Ще узнаете, че от тези живописни места тръгват рзлични туристически маршрути. Забележителност край Реброво е месността „Кори“, където се намира извор с „желязна вода”.

Пътят ще ви отведе в Своге. Пристигнете ли в града не пропускайте да си отморите в някое приятно заведение, след което разгледайте забалежителностите в района. Ще научите интересни неща за разположението на града. Своге се намира в най-живописната част на Искърското дефиле, при устието на река Искрецка,  където се събират три граничещи си планини: Мала планина, Голема планина и Понор. В града можете да запалите свещичка за здраве в местния храм „Свети Петър и Павел”.

Когато сте готови за нови приключения поемете към друго природно чудо – Лъкатнишките скали. Те се намират само на 20 км от Своге, близо до село Лъкатник и са един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България. Ще научите, че името си скалите са получили от там, че формата на местността в която се намират, има форма на сгънат лакът. По-точно такъв е вида на завоя, който прави извиващата се в живописното дефиле река Искър. Ще се впечатлите от величествените скални блокове, застанали почти вертикално сред тази пищната планинска зеленина. Ще научите, че Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, .както и това че на места скалните маси се издигат над 250 м над искърските води. Ако се позагледате за по-дълго в тези причудливи скални форми можеш да преоткриеш различни фигури, които те наподобяват – пирамиди, кули, зъбери и други. Чудно красиво място! Ненапразно Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност още през 1966 г., а по-късно и за защитена местност. Ще научите че от 1989 г. скалите са включени и в създадения по това време Природен парк „Врачански Балкан”.

Вгледате ли се по-обстойно в скалите ще забалежите  разположени върху тях кръст и паментик. Кръстът е издигнат в чест на загиналите алпинисти и планинари, а паметника е в памент на септемврийците отдали живота си за свободата на Родината.  Ще научите и нещо любопитно, тук се издига и паметника Вазовия герой Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа“. Интересно е, че в района на Лакатнишките скали се намират голям брой пещери, чийто произход е карстов. Сред тях са „Темната дупка”, „Аржишка дупка”, „Свинска дупка”, „Вража дупка” и още няколко по-малки. Ако обичате алпинизма следващия път елате тук оборудвани, защото можете да изпитате порция адреналин катерийки се по самите Лакатнишки скали.

Ако искате да разгледате пещерата „Темната дупка” ще трябва да преминете през село Церово, където се намира интересното скално образование „Джуглата“. Не подминавайте и съседното село Бов, в покрайнините на което падат буйните води на водопада „Скакля”. Озовете ли се в Лакатнишкия район на Искърското дефиле ще откриете указателни табели към „Темната дупка”. Входът на пещерата е на 27 м над нивото на река Искър и до него може да се стигне по малка криволичеща пътека. Пещерата е уникална с това, че има 4 подземни етажа и се състои от две основни галерии, съединени по между си с множество напречни. Ще научите, че общата й дължина е около 2750 м. Заслушате ли се ще дочуете шума от вода. Това е реката, протичаша по дъното на пещерата. „Темната дупка” е многократно изследвана пещера. Учените са впечатлени от многообразието на организми в нея. Тук намират убежище 57 вида организми. Уникалната пещера е обявена за природен обект с национално значение.

Маршрутът води кам село Елисейна. Местна забележителност тук е църквата „Свети Пророк Елисей”, построена през 1905 г.  Недалеч от селото, само на 5 км от него се намира манастира „Седемте престола”. Тази Света обител е разположена в един от най-прелестните кътчета на долина на река Габровница, в Средна Стара планина, точно под връх Измерец. Манастирът е целогодишно посещаван от много туристи. Тук особено приятно е през топлите месеци – свеж планински въздух, девствена природа, мек климат и кристално чиста вода, все неща които привличат желаещите да отпочинат сред природата. Древният манастир „Се. Богородица“ или както още го наричат „Седем престола“ е разположен до старата римска крепост „Калето“. Според местно предание манастира е бил основан от седем братя-боляри. Историците смятат, че тази Света обител датира от Второто българско царство, което завършва през 14-ти век, с падането на България под османско владичество. Според изследователите манастира е построен по време на управлението на Петър Делян. Интересен е факта, че днешната порта на „Седемте престола” е взета именно от останките от римската крепост, намираща се в съседтво. Ще останете впечатлени, като чуете историята за църковния градеж. Манастирския храм бил издигнат върху основите на седем отделни параклиси, всеки от които имал собствен олтар и бил пригоден за църковна служба. Разгледайте внимателно манастирската църква. Тя представлява изключителен интерес със своя архитекртурен план, който не се среща никъде другаде по нашите земи. Ще узнаете, че всички църковни стенописи в нея са на повече от 100 години. Интересно е, че манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, между които една подарена от руска императрица Екатерина. Посетители това свято кътче, ще се убедите сами че има защо този манастир да е включен към 100-те национални туристически обекта на България. Ако решите да пренощувате в комплекта, има условия за това. Капацитетът на манастирската база може да приеме за настаняване 50 човека.

Разгледате ли околността ще видите, че през манастирските ливади протича река Габровница. Тя живописно прорязва местността „Старо зло“, като по-надолу по пътя си се влива в река Искър и е един от нейните най-пълноводни притоци. От тук туристите могат да тръгнат за пешеходен преход за „Темната дупка”, за хижа „Искарен” или за да посетят Римската крепост „Калето“, намираща се на 200 м над манастира. Възможни са и по-дълги туристически преходи. След 3-4 часа ходене ще преминете през връх Издремец и ще се озовете до хижа „Тръстеная“, а от там да продължите до Лакатник. От Лакатник пък можете да се насочите към хижа „Трескавец“, а от нея – към  селцата Церово и Бов. Ако не се решите на такъв преход в района, продължете маршрута си към село Лютиброд, където ви очакват природна забележителност „Ритлите” и местността „Рашов дол”.

Пристигнете ли при „Ритлите” пред вас ще се разкрие гледка от невероятно красиви скални образувания, разположени по двата бряга на река Искър, край село Люти брод. Тези чудновати варовикови скали сякаш допълват живописната картина на Искърския пролом. Част от тях са подредени успоредно една на друга. Ще узнаете че скалните образования се извисяват до 80 метра над нивото на река Искър. Внушителни са и размерите им – дължина от 200 до 400 метра, а дебелината на скалната маса на места достига до 7 метра. Уникално е, че пространството между чудноватите скали е обрасло с буйна растителност. От разказа на екскурзовода ще научите, че предполагаемата възраст на „Ритлите” е 120 милиона години. Тогава на това планинско място е имало море. Интересен е и факта, че в миналото тези земи са били обитавани от римляните, които използвали скалите за естествени укрепления. Действително при направени археологически разкопки на това място, са открити останки от римски църкви което е доказателство че край реката е съществувал древен римски град. Може да не посетите близката до „Ритлите” местност „Рашов дол”, но за нея ще научите че точно там през пролетта на 1876 година са загинали в битка 10 четника от Ботевата чета. Днес костите им се пазят в малка костница, разположена в местността.

Ако все пак решите да посетите това място, то от „Ритлите” се насочете в западна посока и за около половин час пеша ще стигнете до местността. Недалеч от природния феномен „Ритлите” се намира и друго интересно място – Черепишкия манастир „Успение Богородично“. Предполага се, че тази Света обител датира от времето на Второто Българско царство и е построена при управлението на Цар Иван Шишман. Тук също ще ви бъде интересно, не само защото манастирския комплекс е очарователен и зарежда с много спокойствие, но и заради историята на това свято място. Светата обител е разположена в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. През 1797 г. в манастира намира убежище Софроний Врачански. В периода от 1872 до 1876 г. Светата обител е посещавана и от членове на Врачанския революционен комитет. И не само това… Манастирът „Успение Богородично“ е посетен два пъти и от Патриарха на българската литература – Иван Вазов, през 1889 и 1907 г. Алеко Константинов също е намирал подслон зад манастирските порти. През 1897 година, по време на похода му из тези места той е впечатлен от дивната красота в района на Искърското дефиле. Предполага се, че това е било и вдъхновението му за написването на пътеписа „Българска Швейцария“. В манастирския двор ще видите много постройки, но две от тях определено се откроява сред останалите – църквата „Св. Георги“, чиито стенописи датират от ХІХ век и изградената на стръмна скала костница. Манастирският храм пък ще ви впечатли с изящната си вътрешна уредба. Дърворезбата на иконостаса и плащеницата, извезена през 1844 година са уникални. Гостът посетил това свято кътче се убеждава, че ненапразно Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Ако продължите екскурзията си надолу, по пътя за Мездра и Струпец ще видите и други интересни места в района на дефилето, което завършва след Карлуково. До последните скалисти образовния в района на Искърското дефиле можете да видите скалния феномен „Струпаница”. Това са скали, които сякаш са небрежно струпани, а всъщност са на милиони години. От начина по които са разположени идва и името им. В тази част на дефилето има и друг скалния феномен – „Провъртеника”, който прилича на гигантска часовникова кула, но без часовник. Малко след Карлуково ще видите уникални скални манастири.

Разходката из Искърското дефиле е несравнима! Дарява сетивата с изключително красиви природни гледки, а душата се насища с много положителни емоции. Ненапразно това чудо на природата е примамка за много любители на планинарството, както и за тези, които искат да се полюбуват на природните дадености, скрити в сърцето на величествената Стара планина!

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар