Автор: redactor

Разположена на повече от 15 000 километра от България, Австралия е единствената страна заемаща цял континент и няколко острови. Континенталната част е най-големият остров в света и в същото време най-малкия и най-равниния континент. Австралийските крайбрежия се простират почти на 50000 километра и са свързани с над 10000 плажове, което е повече от всяка друга страна в света. Повече от 85 на сто от австралийците живеят на не повече от 50 километра от брега, като е регистрирана и  най-ниската гъстота на населението в света – само двама души на квадратен километър.

Австралия се намира изцяло в южното полукълбо, западната й част е платовидна, средната e равнинна, а източната е планинска. Това е страна с много пустини – Голямата пустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинята Гибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън – всички са разположени в западната и централна част на Австралия. Единствената голяма река в Австралия е Мъри, с чийто приток Дарлинг имат голямо значение за хората, живеещи в тази област, затова и я наричат Австралийския Нил. Другите реки са малки и пресъхващи.

Климатът в северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. В централната част климатът е пустинен. Субтропичният пояс е в южна Австралия, а в южната част на остров Тасмания, поради охлаждащия ефект на Антарктическото течение, климатът е умерен, там дори вали сняг през зимата (юни – август). Часовите пояса са 3 с разлика от 2 часа.

Аборигените — коренните жители на Австралия, са едва 1% от населението. Останалото население е от европейски произход – потомци на британски заселници или на европейци, имигрирали в Австралия след 1945 г. Днес, над 20 на сто от австралийците са с чуждестранни корени и повече от 40 % са от смесен произход. В австралийските домове се говорят 226 езика – след английски, най-популярни са италиански, гръцки, арабски. Кухнята е разнообразна – от традиционни местни ястия през европейска, средиземноморска и азиатска до всякакви екзотични предложения.

Австралия има неповторима природа, каквато не може да се види никъде другаде в света –  уникални видове птици, риби и безгръбначни животни, растения и микроорганизми, а безспорна икона и символ на страната е кенгуруто. Поради тази причина австралийския континент е притегателана точка за хора, които искрено могат да се насладят на флората и фауната. Големият бариерен риф, множеството национални паркове и резервати, закътаните заливи с девствени плажове, спиращите дъха каньони и живописните дефилета – всичко това води милиони туристи ежегодно към страната. Подемът на винарската индустрия, актуалността на така наречения винен туризъм и не на последно място вкусовите качества на произвежданите вина примамват любопитните към далечния континент, за да ги омае не само с ароматни смеси на напитката на боговете. Необятната пустош, заемаща голяма част от територията, червено-кафявата почва и суравия начин на живот на местното население са оставили отпечатък върху културата и традициите, а те от своя страна са третирани като истинското национално богатство. В много от резерватите посетителите могат да наблюдават от близо и да участват в ежедневието на аборигените, да се запознаят с тяхната култура и вярвания, да чуят тяхната история, считана за една от най-древните на земята. Австралия е и неотменна част от дестинациите на сърфистите, които не само на едноимения залив намират своя Рай на сърфистите, но и могат почти целогодишно да се съревновават с вълните. На въздушните такива пък се наслаждават авантюристите участници в най-популярния ежегоден фестивал на летателните балони, провеждащ се през май в столицата Канбера. В района около нея туристите могат буквално за часове да се пренесат от древни времена в бъдещето, тръгвайки от пустошта, през калдаръмените улички към достолепните сгради на институциите до модните кафенета и ресторанти във футуристичните архитектурни достижения.

За да се види Австралия в пълнотата и широтата й, човек, казват, трябва да отдели поне месец. Според интереса и потребностите туристите могат да отделят 10-ина дни и да си организират пътуването с помощта на местни австралийски туроператори, които най-добре ще ги посъветват какво, къде, кога и как да посетят, ще им предложат и адекватни отстъпки. В Австралия туристите са на почит и могат да се насладят на посещението си там в необходимия комфорт и неподправената любезност на домакините.

Поради географското разположение на страната Австралия е една от скъпите дестинации. Полетите до там са поне с 1 прекачване, поне 15 часа. Цените варират от 2500 евро на човек за 14-дневно посещение основно на по-големите градове и близките до тях резервати и паркове с престой в хотели 4-5* до над 10 000 евро за месец, в който обаче ще посетите района около столицата Канбера, Нови Южен Уелс, Северната територия, Куинсланд, Южна Австралия, Тасмания, Виктория, Западна Австралия и ще опитате от всичко, което е Австралия. За български туристи се изисква виза, чието издаване е сравнително лесно и бързо.

Разположено на Адриатическия бряг, в района Венето и северно от Венеция, курортното градче впечатлява с подреденост и винаги ведрите хора. Местното население наброява едва 24 000 души. Една от основните забележителности на градчето са многото клубове и активният нощен живот. Лидо ди Йезоло започва да се развива като курортно селище още през 60те години на миналия век. За това време то е успяло да се превърне в предпочитана дестинация за туристи от целия свят, не само заради непосредствената си близост до Венеция (45мин с кола) и прекрасен плаж, но и заради ежегодните изложби на пясъчни скулптури, дело на автори от различни страни.

В древността градът се е наричал Еквилиум и е бил важен търговски център за цялата област. Освен добре развитото мореплаване и търговия, Лидо ди Йезоло е бил и голям епископски център с 42 църкви и няколко манастира.

Когато се озовеш рано сутринта в притихналото и още спящо Лидо ди Йезоло може да не забележиш нищо кой знае колко особено в сравнение с други курортни места. Това, което първо погали окото ми бяха витрините на магазините, където си личеше как някой италианец с наиситна много вкус беше превърнал дрехите във феерия от настроение. Следващата глътка удоволствие беше чаша горещо капучино на брега на морето, което при никакви обстоятелства недейте да пропускате. Кафето им е леко и ароматно, а поднесено от истинска чаровна италианка, си е цяло изживяване.

Когато всичко се разбуди улиците започват да се пълнят с приятно, леко приповдигнато жужене от суетящи се магазинери, ресторантьори и отправили се към плажа туристи. Още от началото на май плажът тук е препълнен с хора, за които лятото е в разгара си. Плажът е изключително подреден и чист. Има крайбрежна пешеходна алея, простираща се между ивицата с хотели и самия плаж. Въпреки непосредствената близост на хотелите до плажа, те са ненатрапчиви и малки. Плажната ивица е много дълга и дори час и половина да вървите, не бихте стигнали никакъв край, освен края на собствените си сили. С дължината си от 15км предизвиква все повече и повече туристи да се порадват на адриатичския бряг, на което се основава и градската икономика.

Към обяд денят вече е започнал и всичко на главната улица е отворило врати. Местните ресторантчета приличат по- скоро на полски къщички, чийто интериор е оформен с дървени шкафове, букети от сухи цветя и картини по стените. Сервитьорите са приветливи и услужливи. Пиците са може би малко странни за българския вкус, тъй като тестото ми е тънко и хрупкаво, а плънката естетически издържана и деликатно положена отгоре. Спагетите с морски деликатеси, обаче, ще очароват всеки любител на по-екзотичната кухня. За съжаление на част от хората, никъде в ресторантите няма да ви разрешат да пушите,но най- учтиво ще ви предложат пепелник докато стоите отвън.

Докато се разхождате по главната улица можете да видите както магазинчета с преливащо в най – различни цветове муранско стъкло и венециански маски, така и Париж прет-а-порте. На площада в центъра има беседка, в която често можете да чуете да свири духов оркестър. Вечер всички заведения се пълнят и до късни доби хората пият разноцветни коктейли, и се радват на настъпващото лято.

Предразположени от всеобщия курортен дух дори местните хора изглеждат спокойни и приятелски настроени. Тук- там се срещат двойки спретнати и жизнерадостни италианци радващи се на взаимната си компания. Дори тичащите от време на време дечица препиращи баба си за поредния сладолед не биват удостоявани с укорителен поглед, а само с мека усмивка.

Лидо ди Йезоло няма да ви възхити със старинни забележителности и спиращи дъха гледки, но определено ще ви предразположи наиситна да си починете.

В близост до Лидо ди Йезоло се намират островите Мурано, известен със красивите си разноцветни стъкла, и Бурано, прочут с текстилопроизводството си. Недалеч е и островът Сан Лазаро, върху който е разположен арменски манастир с впечатляваща колекция от произведения на изкуството.

Предприемаме едно отдавна чакано пътешествие, свързано с два от най-големите и живописни язовира в България. Първото място, което искаме да посетим е Батак. Това красиво планинско градче се намира в западния дял Родопа планина, на 1036 м надморска височина. Разположено е в долината на Стара река, по двата бряга на реката. От всички страни Батак е заобиколен с красиви хълмове, а над тях величествено се издигат върховете на Баташката планина – вр. Баташки снежник, висок 2082 м и  вр. Голяма Сюткя, със своите 2185 м. В околностите на градчето се намира защитената местност „Баташки снежник”, наричана още „Карлъка“.

Първата забележителност, която бързаме да посетим, пристигайки в Батак е местния Исторически музей. Комплексът се състои от музейна сграда, историческата църква-костница „Света Неделя“, „Балиновата” и „Шаровата къща”.

Разглеждането на баташките забележителности няма как да не започне с малката каменна църква-музей, изградена през далечната 1813 г. Старинната черква стои безмълвна зад голяма камененна ограда. Прекрачвайки тежката, кована порта туристът вижда грижливо поддържан двор с много зеленина. Тук витае особена атмосфера! Историята е отредила този храм да стане свидетел на нечуваните мъки по време на прочутото баташко клане. Днес поколенията приемат това място за светиня. Случилото се тук сякаш нашепва от всякъде – през пролетта на 1876 г. смелите и родолюбиви батачани дръзнали да обърнат поглед към светлината на свободата, без да подозират че именно този храм ще се превърне в Голгота на едно от най-значимите събития в българската история – Априлското въстание. Няма как разглеждайки църквата „Света Неделя” да не усетиш тръпка и хладина, няма как да не наведеш глава пред скритото зад надписите и видяното с очите. Колко много мъка и страдание е имало тук! Днес баташката църква-костница „Св. Неделя“ е едно от най-посещаваните исторически места в нашата страна.

Следващата баташка забележителност е местния Историческия музей. От екскурзовода научаваме, че той е създаден през 1956 г. Близо половин век местни специалисти издирват, изучават, съхраняват и популяризират културно-историческото наследство в региона. Тук може да се види изключително богат фонд от над 500 експоната представящи историческото и културно-просветното развитие в района. Музейното богатство в разпределено в следните експозиционни отдели: „Археология”, „Българските земи ХV-ХIХ век”, Етнография, „Нова и най-нова история”, „Връзки с обществеността”.

Интерес за посетителите са и старите баташки къщи, реставрирани и обявени за паметници на културата. Към музейния комплекс са включени две такива къщи –  „Балиновата” и „Шаровата”. „Балиновата къща” е обявена за архитектурна и историческа културна ценност. Сградата е образец на традиционната баташка архитектура. Разглеждайки я посетителя ще стане свидетел на изложената в нея етнографска експозиция, посветена на традиционната народна култура в Батак от края на ХІХ век  до 40- те години на ХХ век.

„Шаровата къща” е другата автентична къща, включена в музейния комплекс. В нея са намерили място местната библиотека и музейната изложбена зала „Борис Шаров”. Тук се уреждат временни експозиции от музейния фонд, както и гостуващи изложби. „Шаровата къща” също е обявена за местен архитекрурен и исторически паметник на културата.

Толкова много история има в китното, родопско градче Батак! Не напразно града е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Гостите посетили Батак и разгледали неговите забележителности преосмислят пълния смисъл на думи като: свобода, българщина, родолюбие.

Насочваме се към следващата точка от нашия маршрут, друг пленителен родопски град – Доспат. По пътя за натам минаваме край райски кътчета от нашата България – язовир Батак, курортните местности “Цигов чарк”, „Широка поляна”, „Беглика” и прилежащите им язовири, както и намиращите се в близост до Велинград красиви природни кътчета „Кара тепе” и „Селище”.

Всяко от тези места е подходящо за целогодишен отдих. Природата тук е толкова красива, а въздуха – толкова чист, че не е важно за какъв период ще останете тук. Дори ден или два са достатъчни за да се заредите с енергия от силата на тази невероятна природна комбинация – зеленина, вода и чист планински въздух. Любителите на риболова едва ли ще пропуснат шанса да хвърлят въдица във водите на язовир Батак. Тук има не само прекрасни възможности за риболов, но и за атрактивни водни спортове.

Пътуваме сред дивната родопска природа. Шосето лъкатуши, а наоколо – пъстроцветните багри от разнообразна растителност и причудливи скални форми. Спокойствието на величествените Родопи е осезаемо и сякаш се предава на нас – гостите на планината! Когато се мине и последния завой по пътя за Доспат, вдясно, непосредствено преди града се разкрива величествена гледка. От високо поглеждаш надолу и първата мисъл, която те спохожда е, че си попаднал в рая! Блестящият като елмаз язовир сякаш се е излегнал в сърцето на приказните Родопи – спокоен и в същото време огромен, величествен! Отсреща, по високите склонове на Западните Родопи са накацали къщички и хотели. Вековните гори от смърч и бял бор са обградили водното богатство. А във въздуха се носи мирис на смола. Този аромат няма как да не се запомни!

Пристигаме в Доспат, разположен в непосредствена близост до едноименния язовир. Интересно е да научим, че той се намира на 1200 метра надморска височина, което му определя мястото на най-високия язовир в България. Със своите 22 000 дка водна площ язовир Доспат е втори по обем в страна. Чудно красива е природата около язовира. Има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Тук е рай за риболовеца, може да се лови костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и дори пъстърва.

Научаваме с любопитство и интересен факт за градчето – всяка година, в края на месец август в Доспат се провежда фолклорен фестивал. Тази инициатива е започнала още през 80-те години, като Събор на чешмарите. Всеки пребродил пътеките около Доспат и язовира ще се убеди колко много крайпътни изградени чешми има в този раон – над 500. Всички те са направени като дарение от местните жители. Разбираме че тук уникална е не само природата, хората – също. В град Доспат и по бреговете на обширния язовир има много хотелски комплекси и ресторанти. Ако отседнете в някои от тях няма как да не усетите типичното родопско гостоприемство, наслаждавайки се на местните специалитети.

На територията на община Доспат има 8 населени места, от които 7 са села. На 6 км от Доспат се намира живописното родопско селце Барутин. Тук любителите на историята могат да видят открита при археологически разкопки базилика, построена през V-VI в. В близката местност „Долна Бартина” пък е разкрито тракийско светилище. На 12 км западно от града се намира село Любча. От тук се разгръща великолепна гледка – от едната страна са изпъстрените с малки ниви планински склонове на Родопите, от друга – северните планински върхове в Гърция, вижда се дори и Пирин планина. Местна забележителност в селото е Римския мост, за чието построяване преданието носи, че са били използвани яйца, като слепващ и по-устойчив материал.

Продължаваме напред, към друго райско кътче – Сърница. Родопското градче е разположено в Доспатската котловина – един от най-красивите райони на Западните Родопи. Намира се на 50 км от курорта Велинград в югозападна посока и на 20 км северозападно от Доспат. Селището е сгушено в подножието на Родопите, на брега на язовир Доспат, на около 1200 метра надморска височина. В непосредствена близост до Сърница минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир. Тук има приказно красиви места! Ненапразно Сърница е любимо място не само на обичащите риболова, но и на всеки жадуващ да се докосне до планинската природа.

Веднъж посетили Сърница ще останете завинаги омагьосани от неповторимото очарование на този приказен кът! Навсякъде в района се издигат вековни зелени гори, дочува се клокота на кристални планински ручеи, както и шума на язовирните води, чувства се полъха на свежия планински въздух. Истинско блаженство за сетивата и душата! Ако искате да задържите по-дълго тази идилия, да се откъснат от суматохата и напрежението на големия град може да отседнете в някоя от вилите, семейните хотели или бунгалата разположени по брега на един от най-чистите наши язивири Доспат. В близост до Сърница минава и древен римски път. Района е уникален и с това, че тук се намират единствените в страната находища на защитените растения върболист тъжник и блатен плаун. Местностите, където растат тези ендимити са обявени за защитени територии. Такава е местността „Чибуците”, която е на около 3 км северно от град Сърница. Именно тук можете да видите единствения в Европа природозащитен храст върболист тъжник. Ако решите разходката из тази част на Родопите да е пълна, можете да предприемете туристически преход от Сърница към град Доспат, който е с дължина около 18 км. Маршрутът се движи по маркирана пътека и е един от най-привлекателните, защото лъкатуши от начало до край, следвайки живописния язовирен бряг. Тръгва се от центъра на Сърница, на югозапад, през горското стопанство по черен път, който извежда до язовирната стена. Пригответе се за неповторими гледки – в дясно от пътя се открива чудна картина към синята водна шир, а на юг се виждат големите напорни тръби, които през тунели отвеждат водата на язовира към Кричимското и Пловдивското поле. Има и тръпка – по стръмни стълби се слиза под язовирната стена, където специални уреди отчитат нейната здравина и отклонения. Нa север от гр. Сърница се намира кинтото село Побит камък, край което са Скалните феномени „Побит камък“ и „Жабата”, както и защитена местност „Дивите кози”. На на югоизток от Сърница е Ягодинската пещера.

Красотата на Родопа планина те омайва, привлича те и някак неусетно тръгваш по горските дъбрави, ей така с малко багаж и много желание. А там някъде, край лъкатушещите се горски пътеки се синее окото на язовира. Едва ли има по-пълноценна почивка от тази – да вдишваш чист планински въздух, да бродиш из прохладни гори, да отпочиваш сред тучни поля, да отпиваш с шепа от бистрия планински поток, да съзерцаваш с часове язовирните води, да заспиваш унесен от песента на щурци а на зазоряване да си свеж и готов за нови преживявания. Тук, в западния дял на Родопа планина можеш да изпиташ всичко това. А след време няма как да не се завърнеш отново по тези места.

Куп популярни личности от обществено-политическия живот, спорта и шоубизнеса обявиха през последните месеци, че са посетили Занзибар по време на полагащата им се ваканция. Екзотичното име провокира желание да се пренесеш там без да знаеш много или почти нищо за страната. Тя просто звучи загадъчно далечна, предизвиква усещане за безбрежност, слънце, спокойствие и наслада. А дали е така и какво всъщност крие Занзибар?

Занзибар е архипелаг, съставен от два по-големи острова Занзибар (от арабски “Земята на черните”) и Пемба (от арабски “Зеленият остров”) и множество прилажащи мънички островчета. Намира се в Индийския океан на около 40 километра от танзанийския бряг. Остров Занзибар (или както го наричат местните Унгуя), с площ  1046 км?., е административна част от Обединена република Танзания и има полу-автономно управление в лицето на Революционен съвет и Камара на представителите. Официалните езици са суахили и английски. Няма часова разлика с България.

Архипелагът е с тропически климат, подвластен на капризите на мусоните в периода декември – март и април – ноември. Дъждовният сезон започва през март и трае до май, а сухият – от юни до октомври. Валежите са до 153см? годишно, а максималните температури варират от 27?C до 42?C съобразно сезона.

Както повечето страни в източна Африка и тук маларията е разпространена, поради което туристите е желателно да си направят ваксинация предварително и да ползват мазила против комари. Също така е препоръчително да се пие ботилирана вода, а приеманата храна да е термично обработена.

Населението, над 985 000, е палитра от етноси вследствие на богата история. Ислямът доминира като религиозно вярване, но християнството и хиндуизмът имат значителен процент последователи. Най-големият град е столицата Занзибар с над 100 000 жители, който също така е икономически и културен център.

Рожденна люлка на суахили културата (жаргон от смесицата на африкански с персийски, арабски и индийски ценности, традиции и вярвания), днес Занзибар предлага романтика, пищност и много история. Островът далеч не е само и единствено неповторими бели и златни райски плажове с тук-там разположени живописни рибарски селца, в които хората сякаш живеят във време замръзнало десетки години назад; отдалечени и осамотени плажове, единствения шум до които идва от вълнението на океана; тюркоазени кристално чисти води със средногодишна температура от 27?C и видимост от 20 до 60 метра, уникални коралови рифове богати на морски видове, притегателен център за любители гмуркачи. Животинските видове са най-вече маймуни, диви прасета, малки антилопи, цибетки, неуловим и загадъчен занзибарски леопард, различни видове мангусти, голямо разнообразие на птици и пеперуди, които могат да се видят в природните резервати Йозани, Нгези, Кивенгва/Понгва и Кидики. Уникално и различно изживяване може да е тур около множеството островчета с типичната за Занзибар дървена лодка или посещение на плантации и малки стопанства за отглеждане на кокосови орехи и подправки.

Културното разнообразие е свързано с неповторимите и характерни за суахили културата врати в Каменния град, превъзхождащи познатите такива от Кения; фортове и останки от стари и престари времена. Почти на всяко островче има историческа забележителност, която заслужава време и внимание – Мсука Мжини, Чаке Чаке, Рас Мкумбу, Чуака, Пужини и др. Занзибар има и два по-впечатляващи музея – Султанския замък и Паметник на мира, един от най-забележителните експонати, в който е медицинското куфарче на Ливингстън.

В Занзибар се провеждат множество фестивали представящи традиционни ритули, както и например международно съвременно филмово, театрално и музикално изкуство. Популярно и атрактивно състезание е това с типичните дървни лодки, датиращо още от 16 век. Интересни за туристите са и музикалните фестивали, на които се представят уникалните занзибарски музикални стилове.

Ако все още не сте решили дали мечтаната дестинация на този етап е Занзибар, ще добавя, че цените на стаите, хотелите, бунгалата и курортните комплекси варират в широки граници – от $15 до $380 на вечер на легло в двойна стая със закуска в зависимост от сезона и от лукса. Организирани турове от европейски оператори излизат изгодно -14 дни, полети от и до Европа, трансфери, обиколка на почти всички по-забележителни места, престой в едни от най-луксозните бунгала и хотели със закуска, екскурзовод на основни европейски езици може да се открие лесно за не повече €1399 на човек.