Автор: redactor

Град на карнавали, романтика, гондоли, мечти и красиви дворци. Класическа дестинация в класическа Италия.

Пристигаме около обяд с корабче. Венеция е пълна с хора и още щом стъпваме на твърда земя, вече ни е трудно да се придвижваме измежду тълпата. Веднага пред погледа изникват сергии с неща от „първа необходимост” за турист във Венеция – венециански маски, шапки, ленти за фотоапарат, чадърчета, батерии, картички, ключодържатели и много, много други. Подминаваме, за да идем на площад „Сан Марко”, където тълпата е наистина огромна, особено от началото на пролетта до есента. Хората на площада са толкова много, че ако изпуснете от поглед човека, с когото сте, буквално може и да не го намерите повече. Въпреки това гледката на множеството хора около забележителностите е някак въодушевяваща. На „Сан Марко” се намират всички главни забележителности на Венеция – Дворецът на дожите, катедралата Сан Марко, Камбанарията, часовникьт и сградите на новата и старата Прокурация. По целия площад има фенери с розово муранско стъкло, за което казват, че било най –скъпото. Тук-таме има туристи хранещи многото гълъби с царевица.

Започваме разходката си в града съставен от 117 островчета, свързани  помежду си посредством над 400 моста. Разкошът и богатството на едновремешната Венецианска република, все още си личат не само в дворците, но и в пребогато украсените магазини, които можете да объркате с музеи. Магазини за текстил, бижута, порцелан и естествено мода – всичко изглежда сякаш излязло от приказка. Сградите, в които се помещават често са олющени и мазилката им пада, но сякаш в това е част от чара на Венеция – богати магазини и дворци, преплетени в стари леко порутени постройки. Сякаш точно покрай тези олющени зидове навремето се е криел Казанова, докато ухажва новата девойка на сърцето си.

Докато се разхождаме и преминаваме от мост на мост виждаме спретнати гондолиери, които се отблъскват с крак от стените на сградите и припяват на возещите се. Въпреки,че всичко тук изглежда объркано, навсякъде има табелки сочещи към площада „Сан Марко” и моста „Риалто”(най – известният), така че трудно бихте се загубили. Взимаме градски транспорт (корабче), което прави пълна обиколка около града и може да се добие пълно впечатление за настроението и атмосферата тук. Изключително подходящо е да вземете корабче, ако не разполагате с много време, а искате да разгледате повече.

Отново сме на „Сан Марко” и се запътваме към Двореца на дожите. Готическият му стил понякога може да ви се стори дори страшничък, но като изключим това, дворецът е изключителен. Едно време двореца е бил седалище на управителя на Венецианската република. Всички тавани са изящно изрисувани с различни картини обградени с изваяни орнаменти около тях. Стълбищата са величествени, а вратите – големи и опасани с колони от мрамор. На фона на прелестта на двореца, в подземията се намират катакомбите, където са били затваряни изгнанниците, един от които е бил и самият Казанова. Контрастът между двете части на сградата е наистина голям  – катакомбите са влажни, тъмни, с малки, тежки врати и тесни коридорчета. Тук се намира и известният „Мост на въздишките”, съединяващ двореца със затвора, наричан така, защото бил последното място откъдето затворниците осъдени на смърт виждали света навън.

Излизаме и се упътваме към катедралата „Сан Марко”, която е във византийски стил по подобие на църквата „Дванадесетте апостоли” в Константинопол. Едно време по време на апогея на републиката, всеки акостиращ кораб е правел подарък на катедралата. Днес всички подаръци се пазят в съкровищницата на храма. Забележителна е гледката от втория етаж на катедралата – вижда се почти цяла Венеция, а долу в краката са туристите и площадът.

Слизаме долу вече уморени от разходката и отправяме взор към морската шир, но преди погледът ни да достигне водата виждаме две колони  – едната с крилатия лъв символ на града  и другата със Свети Теодор на нея. Според местните тук между двете колони през Средновековието са изгаряли осъдените на клада, и затова венецианците избягват да минават между тях.

Отправяме се към спирката на корабчетата, за да почакаме, където следвайки примера на хората може спокойно да седнете на земята опрели гръб в зида на сградата, или пък просто да се събуете и да покиснете крачета в Канале Гранде.

Венецианският залез е наистина незабравим, когато слънцето за последно през деня гали огледалната повърхност, а около величествените сгради се стелят нежни призрачни сенки. Венеция потъва в мрак, а ние си тръгваме.

 

 

“…Невъзможно е да се изобрази с перо величествената картина на природата, немислимо е да се предадат с думи възхитителните впечатления от вида на този грандиозен планински мир… Който е пътувал из такива неръкотворни храмове, не може да ги забрави никога; при подобно едно пътуване из свободните простори на планините всякога е изнесъл в душата си нещо бодро, человеческо, умиротворяюще от тях…”

Иван Вазов, из “Великата рилска пустиня”

Не само Вазов, но и други поети и писатели разкриват своето преклонение пред красотата на българските планини. Всеки един от нас има мил спомен от досега до планинската красота, всеки от нас е почувствал поне веднъж тишината и уханието на гората, палитрата от багри в планинските ливади, ромона на лъкатушещата се рекичка, величието на природните забележителности. И когато попаднем сред тази красота разбираме, че винаги сме носили в себе си копнежа по тази девствена природа и отдавна сме пленени от нейната магия.

Предприемаме няколко дневен поход в живописната Средна гора. Това е планина, разположена в Централна България, между Стара планина и Горнотракийската низина. От нея извират българските реки: Тополница, Луда Яна, Пясъчник и др. Средна гора се състои от три дяла: Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора. Ихтиманска Средна гора е в източния дял на планината. Състои се от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид, разположени до Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, висок 1275 м. За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на река Искър и по-точно стената на язовир Панчарево. Планираме нашия туристически преход да започне от тук. Вторият дял на планината е Същинска Средна гора. Разположена е между проломите на реките Тополница и Стряма. Тази част на Средна гора има най-добре изразено било. В тази планинска част се извисява  най-високият връх в Средна гора — Голям Богдан (1604 м).  Погледа тук грабват обширни пасища, с които са покрити най-високите части, както и склонове с вековни букови гори, характерни за средните и по-ниските части на Същинска Средна гора.

Сърнена гора е третия, най-източен дял на планината. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Дължина й е 153 км. Най-високият връх тук е връх Братан, с 1236 м надморска височина.

Ето и няколко предложения за туристически преходи в тази красива през всички сезони планина, райско кътче от България осеяно с много хижи и заслони. Както вечеспоменахме, изходна точка за нашия преход е източната част на Средна гора – град Ихтиман. С автобус се пристига до местността „Бачиите”. От тук  пеша се стига до хижа „Надежда”, разположена на 990 м надморска височина, в местността „Шиндара”. Сградата е масивна триетажна постойка, с капацитет 25 места. Водоснабдена и електрифицирана е, разполага с туристическа кухня и столова. Съседни туристически обекти, които могат да се посетят в района са: Горновасилишкият манастир „Възнесение Господне“, връх Висока поляна (1199 м) и хижа „Еледжик“, до която се достига по горска пътека за около  час и половина. В съседство е и крепостта „Траянови врата“. Тя се намира на няколко километра от град Ихтиман. Дори и да не предприемете поход, пътувайки с автомобил по шосето ще попаднете на табела, от която ще разберете, че трябва да завиете на ляво и да тръгнете навътре в планината към крепостта. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна. Първите писмени сведения за нея са от 3 век. В съседство е и паметник, издигнат в чест на 1000 годишнината от победата на Самуиловите войски над византийските нашественици, при битка провела се в този проход. Туристът може да остави букет полски цветя и да отдаде почит към героизма на тези мъже.

Следващата спирка е Момин проход. Районът е известен най-вече с топлите си минерални извори – 9 на брой, както и с това, че е заселен още от времето на римската империя, като преди това тук е доказано съществуването на тракийско селище на серди и беси. След кратка почивка в курортния град туристите може да пренощуват в туристическа спалня „Яворица”. Намира на 550 м надморска височина. Триетажната сграда с капацитет 45 места. На 4 часа и половина от града е село Стамболово, разположено по билото на Септемврийски рид. От тук може да се предприеме туристически екскурзии към друга наша планина – Рила. В този район на Средна гора са и три заслона: „Полуврак”, „Синаница” и „Студеница”.

Ако пък за своя туристически поход сте избрали средния дял на планината, наречена Същинска Средна гора, то имате много възможности за планински емоции и туристически преодолявания. Изходен пункт е град Панагюрище. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира средногорския връх Братия, на 1519 м надморско равнище. През града преминава живописната река Луда Яна. Непременно трябва да бъдат разгледани забележителностите в Панагюрище. Ненапразно града е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Интересни обекти тук са: къща-музей „Райна Княгиня“ и паметникът на великата българка, градския исторически музей, природо-научен музей, театър, местността „Оборище“ и десетки тракийски могили открити в района. Чрез чутото в  родната къща на Райна Попгеоргиева посетителят преоткрива подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Легендарното знаме е изложено в музея. В двора на къщата-музей е гроба на героинята. Историческият музей се помещава в една от малкото запазени възрожденски къщи в града. В него се съхранява един от преписите на Кървавото писмо, дало началото на Априлското въстание. Гостите на града с любопитство могат да разгледат експозициите на различни видове животни в природо-научен музей. Една от тракийските могили пък носи името „Мрамор“. В нея е разкрито погребение на тракийски вожд. Любопитно е, че недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното Панагюрско съкровище, от IV-III в. пр. н.е. За да почувстват с пълна сила очарованието на Същинска Средна гора туристите могат да потеглят към хижа „Оборище”, в близост до едноименната историческа местност. Едноетажната сграда се намира на 605 м надморска височина и е с капацитет 24 места. Съседни туристически обекти са връх Лисец (1386 м), на 2,00 ч разстояние, хижа „Сакарджа“ – на 3,30 часа, курортът Панагюрски колонии, където е хижа „Райна княгиня“ – на 4,00 ч пешеходен преход, хижа „Братия“ – също на 4,00 ч разстояние. За час и половина от хижата може да се достигне до китното село Оборище. Следващата хижа в района, която може да се ползва за подслон е „Павел Делирадев”. Намира се в западния край на поляната „Манзул”, на 1385 м надморска височина. На разположение на туристите е комплекс от двуетажна сграда и бунгала с общ капацитет 120 места. Хижата носи името на  един от най-заслужилите деятели на българския туризъм – Павел Делирадев. От тук маршрутът води към курортът Панагюрски колонии (на 2.30 ч), както и до съседния град Копривщица – на 3,30 часа разстояние. Ако сте избрали да нощувате в хижа „Райна Княгиня” може да поемете към връх Братия (1519 м) – на около 1,00 ч, както и към едноименната хижа – на около 2,00 ч разстояние. Тя се намира в подножието на върха, на 1240 м надморска височина, а капацитетът и е 60 легла. От тук, по маркирана пътека за около 2 часа може да се изкачи връх Лисец (1386 м), а за 4 часа – да се стигне до село Чавдар.

Разглеждайки туристическа картата на България ще откриете още много хижи в тази част на Същинска Средна гора: „Барикадите”, „Богдан”, „Воден камък”, „Кръстьо Чолаков”, „Седемте партизани”, „Средногорец”, „Фенера”, „Партизанска”, „Воеводска”, „Средногорка”. Ако например сте гост в хижа „Барикадите” може да предприемете преход към живописния град Копривщица. Тук подходящи за нощувка на планинари са туристическите спални: „Войводенец“ и „Богдан“. Първата се намира в Пранжевата къща, построена през 1981 г., а втората – в  Русекова къща. И двете сгради са с капацитет 33 легла.

Ако сте избрали да прекосите най-източната част на Средна гора, наречена Сърнена, то няма да останете разочаровани. Маршрутът ви може да започне от Чирпан – градът на Яворов. Тук забележителностите не са много, но трябва да бъдат разгледани: къща-музей „Пейо Крачолов Яворов” и художествена галерия „Никола Манев”. В околностите на града, близо до с. Рупки се намира археологически обект „Карасура”. С автобус може да отидете до с. Златна ливада, което е на 15 км югоизточно от Чирпан в посока Димитровград. Над селцето, в прегръдките да широколистна гора се намира манастира „Свети Атанасий”, първия манастир в Европа. След като сте разгледали района можете да се върнете в Чирпан и да се приготвите за поход из Сърнена Средна гора. Автобус ще ви откара до село Горно ново село. От там поемате към местността „Каваклийка”, където е и едноименната хижа. Преходът е за около 3, 4 часа. Надморското ниво на което е хижата е 1050 м. След като поотдъхнете може да предприемете  интересни преподи до природните забележителности в съседство: прохода „Свети Никола”,  местностите „Кутела”, „Пиростията” и „Калето”, както и средновековната крепост Голямото кале. Ако искате да видите 700-годишния защитен растителен вид Кичест габър, то предприемете 2-часов пешеходен преход от хижа „Каваклийка” към село Турия /родното място на Чудомир/. Ако сте опитни планинари непременно изкачете най –високия в тази част на планината връх Братан (1236 м). В съседство до Каваклийка е хижа „Свежен”. Преходът между тях е за около 7 часа.

И не забравяйте в планината има много маркирани еко-пътеки и природни забележителности, но планинския водач трябва да е до нас независимо от сезона. Изберете един от предложените маршрути и няма как отново да не се върнете в Средна гора, защото тя е сравнително ниска планина, но носи толкова много багри, звуци и ухания, че пленява туриста завинаги.

Нова Зеландия е островна страна разположена в Тихия океан в Южното полукълбо, състояща се от два главни острови Северен остров и Южен остров и група на по-малки острови като Чатъм, Стюарт или Ракюра. Острови с по-специален статут като Кук, Ниуе, Токелау и други са островни държави в пълна автономия от Нова Зеландия, но жителите им  се считат за граждани на Нова Зеландия. Уелингтън е столица на страната, докато Окланд е най-големият град и най-населена метрополия. Нова Зеландия е демократична държава и конституционна монархия под символичното ръководството на британския монарх кралица Елизабет Втора и любопитно е, че има 2 национални химна – британския “Боже, опази Кралицата” и “Боже, защити Нова Зеландия”.

Населението на Нова Зеландия има европейски и азиатски прадци, както и процент, принадлежащ към коренните полинезийски жители маори или хора, които са от полинезийски произход, но не принадлежат на маори култура.

Нова Зеландия е последния регион на света, до който човешката цивилизация се докосва. Културата и традициите са очарователно съчетание на американски, британски, австралийски, полинезийски (главно маори) и азиатски влияния.

Фестивалите и празниците, които се отбелязват тук са много и разнообразни, вариращи от типично местни като Дивали, през традиционната Коледа и китайската Нова Година до Големия полинезийски фестивал на Пасифика.

Уникалното за хората в Нова Зеландия е, че те са изключително толерантни, смятат, че религията е личен въпрос, което е причина за мирния и спокоен начин на живот, в който се приема различнността. Местната маори култура, почти претопила се при въвеждането и разпространението на християнството, е оставила отпечатък върху почти всичко що е новозеландско и изживява бум през последните няколко десетилетия. Дори за запалените по ръгбито, типичен за държавата спорт, не е тайна танца-икона на маорите и впоследствие на отбора на Черните – Хака (символизира войната с лошото), изпълняван от спортистите преди важни мачове. Хака е живата традиция в Нова Зеландия.

Маори е култура, богата на митове и легенди. Създаването на света се описва като следствие от насилственото разделение на Ranginui, Небето Отца, и Papatuanuku, Земята Майка, от техните деца. Много приложни искуства и художествени занаяти, типични за маори традициите, графично изобразяват тази борба. Създаването на Нова Зеландия е описано също от легенда – техния бог съумял, наред с други неща, да обуздае и смили слънцето, за да направи по-дълъг и светъл деня. Въпреки това неговото най-голямо постижение е “улавянето” на Северния остров – рибата  на маори – погледнете от въздуха картата на Северния остров, за да се убедите, че напомня риба. Маорите вярват, че далечния север е опашката на риба, а пристанището Уелингтън устата.

Като племенни полинезийски хора, маорите имат уникални традиции. Най-доброто място да се видят е в marae – земите на маорите. Много туроператори в Нова Зеландия организират посещения на marae, което не бе трябвало да пропуснете. Местните ще ви поздравят със специален ритуал, наречен powhiri и ще произнесат реч съобразно традицията във ваша чест.

Маори култура е богата и разнообразна и постоянно се развива. Тя включва освен традиционни и съвременни изкуства. Традиционните изкуства като резбарство, тъкане, kapa haka (групови представления), whaikorero (ораторско майсторство) и moko (татуировки) се практикуват в цялата страна. Творците вървят по стъпките на своите предци tipuna и използват техники на работа от преди стотици години, но също така разработват нови техники и форми. Днес неизменна част от маори културата са изобразително изкуство, кино, телевизия, поезия, театър и хип-хоп.

Когато пътувате през Нова Зеландия, природните забележителности са тези, които ще създадат магията във вашия ден. Снежни планини, вулкани, възхитителни плажове, отдалечени пешеходни пътеки, фийорди, пустини, езера и много, много неща, които може да правите било то като самостоятелни туристи или такива, включили се в групови посещения с екскурзоводи. По-популярните дейности, на които туристите предпочитат да се отдадат са «наблюдение на птици», еко-туризъм, колоездене, мотоциклетизъм, офроуд, теренни преходи, конна езда, сафарита, плуване с лодка или круз, каране на каяк, риболов, гмуркане и плуване с китове, каране на ски и сноуборд, ски седмица за гей двойки, да гледат най-добрите турнири по ръгби, да играят голф, да пазаруват и неизброимо много други неща, за които едва ли сте си помисляли.

В Нова Зеландия всеки месец има поне 10 фестивали и събития, които си заслужава да бъдат посетени, което означава, че когато и да отидете там няма да скучаете. Може успешно да комбинрате различен тип дейности в рамките на две седмици и да се заредите с положителни емоции, да увеличите адреналина си, да обогатите познанията си по история, география, зоология и ботаника и да се почувствате като нов човек. За наше съжаление Нова Зеландия е не само от другата страна на глобуса, но и с доста добър, дори висок стандарт на живот. Варианти за престой там има много – в хотели, къщи за гости, хостели, но цените са малко по-високи от тези в Европа. Това като допълнение към отдалечеността прави Нова Зеландия малко илюзорна и недостъпна в мечтите на средностатистическия българин, но пък факт е, че когато се случи ще е пълно удоволствието още повече, че за българи е възможен 90 дневен безвизов престой с цел туризъм.

Понякога човек, попадайки на някое място, онемява от красотата и обаянието му и чувства, че то наистина е създадено от Бога. Едно от тези е места се намира в Рила- Седемте рилски езера. Този природен феномен, най-големият ледников циркус на Балканите, привлича десетки туристи, желаещи да се насладят на красотата му. Всяко от езерата има собствено име, свързано с неговите особености. Сълзата е наречено така заради кристално чистата му вода; Окото има почти идеална овална форма. То е и най-дълбокото циркусно езеро в България- 37, 5 м. Бъбрека е с най-стръмните брегове, а Близнака е най-голямото по площ. Последните, най-ниско разположени езера, се наричат  Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. Седемте езера допринасят за изумителния пейзаж на Рила, стръмните склонове и зеленината, които несъмнено ще ви впечатлят. Девствената природа ще ви накара да преоткриете истинското в себе си, да дадете воля и пространство на въображението си и поне за малко да се замислите, че това великолепие трябва да се запази. Именно поради тази причина напоследък се провеждат редица митинги и протести на гражданите, които изразяват бурно недоволство от застрояването на планината.

Относно местата, където може да отседнете, в района на езерата има няколко хижи. “Скакавица” е разположена в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр.Кабул, само на 20 минути път от Скакавишкия водопад. Капацитетът й е 89 места, водоснабдена и електрифицирана е, има туристическа кухня и столова. Цените са доста приемливи и са в зависимост от това, колко легла има в стаите-1 лева за двойна стая, 12 за тройна и четворна. За стаи с 6 или 8 и 9 легла ще заплатите съответно 11 и 10 лева. Друга хижа е “Седемте езера”-местоположението й до езерата е най-удобно-край североизточния бряг на Рибното езеро, има капацитет 92 места и ако решите да отседнете там, е добре да си направите предварителна резервация, тъй като рядко се случва да не е пълна с туристи. Гледката е прекрасна и несъмнено ще се възхитите от удивителната природа наоколо, но трябва да имате предвид, че не трябва да очаквате големи удобства, тъй като няма стаи със собствен санитарен възел, което обаче не пречи на едно добро прекарване. В непосредствена близост до езерата се намира и хижа “Рилски езера”, която предлага чудесни условия както през лятото, така и през зимата-разполага със собствена ски-писта и модерен влек. На разположение на гостите са столовата и дневният и нощен бар. Ако нямате проблеми с превоза, можете да пренощувате и в хотели в Паничище, които предлагат добри условия и приемливи цени. Интересна забележителност, която може да се разгледа в този район, е Скакавишкият водопад. Той е третият по височина водопад в България със 750 м надморска височина и изкачването му изисква много усилия и предварителни инструкции, но е незабравимо преживяване. Да се чуе величественият му шум и да се види какви причудливи форми е създала природата ще остави трайна и незабравима картина в спомените ви.

В тази територия се срещат уникални животински и растителни видове.  Включените в Червената книга на България растения са рилският невен, божествената иглика, а от животните представители са алпийският тритон, жабата дървесница, смокът мишкар, златката, скалният орел.

Местата, от които се открива великолепна панорамна гледка, са Езерният връх и Отовишкият връх, от които се виждат всички езера, които спокойно могат да се нарекат “очите на Рила”-толкова обаятелни и изразителни.

Интересно събитие, което се провежда край Седемте езера, е ритуалът паневритмия на Бялото братство, или още на дъновистите – последователите на Петър Дънов, които на всеки 19ти август, повече от 80 години се събират и посрещат слънцето , като се гордеят с факта, че никога не оставят следи от своя престой и събират всичко донесено.

Седемте рилски езера са едни от красотите на България, които трябва да се видят, за да обикнем още повече нашата страна. Те оставят трайно и дълбоко впечатление на всеки, който ги е видял, усмивката от хубавото преживяване, както и желанието някой ден да ги посетим отново.

Слънце, забавления, екзотика, съпроводени с песните на мариачита. Това може да не е само мечта, стига да планирате почивката си в Испания. А това не е никак трудно и дори няма да ви излезе толкова “солено”. Така че отваряйте интернет или просто се поинтересувайте малко повече и изберете своето място в страната на песните и слънцето. И ако вече сте стегнали багажа, хайде към летището.

Ако наистина искате да сбъднете мечтата си, вашето място е Тенерифе, а тук просто изберете хотел в някое от малките градчета като Пуерто де ла Круз, Ла Ортава и Ла Лагуна. Точно на някое от тези места ще усетите обаянието на Канарските острови. Истинска романтика блика от многобройните малки църкви и сгради, създаващи невероятна гледка с преливащите се пастелни цветове. Е, разбира се, всичко това се преплита с тук-там никнещи високи сгради. И ако не ви свърта в хотела и искате да починете навън, най-добре, се разходете до Лаго Мартинез. В комплекса в Пуерто де ла Круз всеки ще намери своя начин да отмори. Може просто да седнете в някое кафене и да отпуснете погледа си по бистрите води на характерните за комплекса изкуствени езера, а за пълното ви отморяване ще допринесе ароматът на невероятните растения в красивите градини около вас. Ако пък искате да похапнете, определено ще ви предложат разнообразие от вкусотии в множеството ресторанти в комплекса. Ако пък времето е слънчево, защо да не поплувате в някой от басейните в Лаго Мартинез. За да е пълно удоволствието, за финал просто отпуснете шопинг страстта си и разгледайте поне няколко от магазините в комплекса.

Ако пък се увлечете в плуването, да не се учудите, лягайки на шезлонга и отправяйки поглед към слънцето, изведнъж да видите сняг. Не, не сте преуморени. Просто пред вас в цялата си величественост се е изправил върхът Теиде, който е най-високият в Испания и почти целогодишно е заснежен. А, ако той ви привлече, определено се разходете в Националния парк Теиде, който приканва по-екстремните туристи с множеството си гори, пътеки и интересни кратери на вулкани.

Ако пък ви привлича екзотичността на Канарските острови, непременно попитайте за Лоро Парк. Тук няма да видите толкова природа, а и едва ли ще ви остане време, след като разберете, че това е паркът на папагалите. Може би всеки е гледал или взимал на детето си папагалче. В Лоро Парк обаче главата ви ще се завърти от невероятното разнообразие на тези красиви птици. В парка има над 300 вида папагали. Това обаче не е единствената забележителност тук. Ако ви кажат, че тук се намира най-големият хладилник на света, не си мислете, че най-после ще намерите най-голямото разнообразие от сладолед – в Антарктическия хабитат в естествената си среда живеят 174 пингвина. Отглеждането на животни в естествената им среда е най-характерното за Лоро Парк, а тук своето местенце са намерили освен папагалите и пингвините, и горили, шимпанзета, тигри и ягуари. Ако ви влече екстремното сближаване с природата, може да попитате за специалния тунел в аквариума и очи в очи да кажете “Буенос диас” на акулите в парка.

Ако емоциите с животните вече са на своя финал, то оставете си малко и за невероятната природа на Тенерифе. А най-добре ще ги изразходвате, отивайки до Лос Гигантес на северозападния бряг на Тенерифе. Огромните скали или “гигантите”, направо ще ви завъртят главата. Най-високата им част достига до 800 метра, така че едва ли ще ви учуди, че Омир е определял това място като края на света.

Искате да усетите наистина духа на Испания. Е, тогава вашето място е Палма де Майорка или най-зеленият Средиземноморски остров. Тук наистина ще намерите от всичко по малко, а и наистина ще усетите темпераментния испански живот, защото в Палма де Майорка всичко кипи по 24 часа. Първото място, на което можете да се впуснете в този ритъм е най-известният плаж в града – Плайа де Палма. Тук определено няма да скучаете, защото плажът е пълен с хора почти във всеки час на денонощието. А, ако се поуморите от глъчката, просто поседнете в някой от разнообразните ресторанти, които ще ви поглезят както с местни специалитети, така и по-капризните могат да си поръчат кухня, характерна за всяка точка на света. След това по-добре си починете, защото вечерите в Палма де Майорка, наистина не трябва да се пропускат. Независимо по кое време на годината сте тук, ще можете да се насладите на някой от фестивалите, които се провеждат в Палма де Майорка. А, ако вашата почивка е през ноември, определено не пропускайте оперния фестивал, създаден преди 30 години от българин и с участието на много наши оперни певци. Фестивалът Сан Себастиян също не е за пропускане, а посетите ли го, ще се насладите на изпълненията на музиканти от различни стилове. Определено по-впечатляваща визуално е Нощта на огъня, в която на открито се пали голям огън, а навсякъде около вас се простират разнообразните цветове и форми на фойерверки. Ако преживяването на фестивалите ви е харесало, то определено се разходете до малкото рибаско селце Порто Кристо. Тук определено ще останете очаровани от фолклорните изпълнения и то не само заради музиката, а защото тя се изпълнява сред сталактити, сталакмити и подземни води край най-голямото подводно езеро в света.

А, ако ви се иска просто да се разходите, то направете го в старата част на Палма де Майорка. Тук наистина може да усетите спокойствие по малките тесни улички и гледката от старинни сгради. Романтичната разходка по кея на пристанището също не е за пропускане. Само на около двайсетина километра от града пък се намира селището Валдемоса, което е доста посещавано заради пребиваването през 1838 г. на Фредерик Шопен и Жорж Санд.

Не ви се приключва с нощния живот. Е, тогава към Ибиса. А купонът се върти основно в Ибиса и Сан Антонио и може би това са градовете с най-много нощни клубове. А лятото наистина е най-подходящо за почивка тук, защото точно през този сезон диджеи от цял свят се събират тук, за да представят най-новите си парчета. Така че купонът не спира до зори.

Ако пък решите да отделите поне ден-два за разходки, то непременно отидете до паметника на Христофор Колумб в Сан Антонио. А след това попитайте как да стигнете до залива Бенирас. Един от най-значимите природни обекти тук, защитен от ЮНЕСКО е “Пръстът на Господ”. А може случайно да станете свидетеле на последня хит на Холивуд, тъй като заливът е доста предпочитано място за снимане на филми.

Вече ви се иска само почивка под слънчевите лъчи. Няма да останете разочаровани особено в курорта Коста дел Сол. Тук наистина 325 дни в годината можете да се разхождате по невероятните плажове, да поплавате с яхта или просто да поиграете голф. А разходката ви в куротния град ще ви донесе наистина усещането за испанската корида. На два часа от планинското градче пък се намира Севиля, където ще усетите духа на фламенкото, а също на два часа от другата страна на крайбрежието пък са невероятните пещери Нерхи, запазили историята на земята със свидетелствата по каменните си стени. А след като сте стигнали дотук, не пропускайте чудото на архитектурата и историята – Гранада.

Ако сте в Испания и искате да се почуствате хем като Робинзон Крузо, хем от време на време да се докосвате до цивилизация, вашето място е Коста Брава, недалеч от Барселона. Плажовете тук, които са издълбани в скалите, а до бреговете им се спускат невероятно зелени борове, наистина могат да ви накарат да се почуствате поне за малко на самотен остров. Е, докато не чуете музика от близкото кафене. Именно за това регионът е наречен от испанските моряци Коста Брава или “див скалист бряг”. Най-подходящото място за лятна почивка е в луксозните хотели на крайморското градче Лорет де Мар. Тук след като сте се насладили на невероятните плажове, вечер определено няма да останете далеч от цивилизацията. Курортът примамва многобройните туристи с казината си, нощните барове и ресторанти. Но преди да се впуснете в купона, не пропускайте да се разходите по крайбрежната ивица , обградена с множество палми. А, ако сте се отказали от нощния живот и ви е допаднала разходката, то най-подходящото място за това е старият град на крайбрежието – Бланес. Тук ще може просто да походите по уличките с типични средиземноморски постройки, или да да похапнете типичните испански морски ястия в някое от рибните ресторантчета на старото пристанище. А насладата ви може да продължи и на следващия ден с разходка с малко катерче от пристанището, което ще ви отведе до някое до живописните заливчета. А щом сте в Коста Брава, то отскочете и до Фигерес – родният град на Салвадор Дали, пък дори и да не си падате по сюрреализма.

Ако Испания е вашето място, то тя ви очаква през цялата година с невероятни преживявания!

Ако не сте ходили в Пазарджик, отдаде ли ви се възможност посетете този красив български град. Разположен е в в най-западната част на Горнотракийската низина, сред равното Пазарджишко поле. Погледнеш ли в далечината виждзаш как се синеят старопланинския връх Вежен и родопския Ботев връх, а на югозапад се издига рилския връх Белмекен.

Първоначално Пазарджик е бил разположен на левия бряг на река Марица, но след Освобождението от турско робство града се разраства, като територията му постепенно обхваща и десния бряг на реката. Близостта на Пазарджик до големи градове и курортни селища го прави оживен тронспортен възел.

Пазарджик отстои на 36 км западно от Пловдив, на 20 км северно от Пещера и на 43 км южно от Панагюрище. Преди да разгледате града научете повече за неговата история, така определено разходката из местните забележителности ще е по-интересна и вълнуваща за вас. Ще научите, че Пазарджик е основан преди 5 века, през далечната 1485 година.  Старата „Ески джамия“, построена през 1540 г е била една от първите по-мащабни сгради, издигната в северната част на града, която била и по-гъсто населена. Любопитно е, че след изграждането й последвало усилено строителство на мюсюлмански храмове в района. За не голям период от време били издигнати още 18 джамии. През тези години извисяващите се минарета били характерна част от визията на равнинния град.

От всички стари джамии днес се е запазила само „Куршум джамия”, чието минаре е било и най-високо. През втората половина на 16 век настъпва обрат сред населението на града – започва заселването на много българи-християни. Така Пазарджик се разраства, особенно в района край църквата „Свето Успение Богородично“. Интересно е, че след време на това място се създава и първата българска махала в града, носеща звучното име „Вароша”. Със постепенното замогване и благоустрояване на българите,  през втората половина на 17 век започва упадъкът на османското могъщество, а броят на турското население рязко намалява. В този период се създава и друга голяма българска махала „Чиксалън“, в която започва градежа на втората църква „Свети Архангел“. Любопитен е и факта, че първия революционен комитет, основан от Васил Левски е бил точно в Пазарджик.

През 1878 година войската на генерал Гурко освобождава града от турското робство и Пазарджик започва своето развитие като важен търговски център. Когато пристигнете тук първо потърсете сградата на Историческия музей. Определено няма да се затрудните да я намерите, защото тя е една от най-предствителните в града. От разказа на уредника ще научите, че музейната експозиция е създадена още през 1911 г., а от 2000 г. музея е преобразуван в Регионален исторически музей. Тук ще имате възможност да се насладите на грижливо представени експонати, подредени в следните отдела: „Археология”, „История на България XV-XIX”, „Етнография”, „Нова и най-нова история”, „Фондове и научен архив”, „Връзки с обществеността”. Прави впечатление, че историческите експонати са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. Всеки посетил Историческия музей може да намери тук специализирана библиотека, реставрационно ателие с фотолаборатория, приятно кафене, както и щанд за продажба на рекламни материали и сувенири. Днес музея в Пазарджик има славата на един от най-старите и водещи исторически музеи в страната.

Трябва да посетите и Етнографския музей, чиято експозиция е поместена в най- голямата жилищна сграда останала от Възродителният период в града –  домът на Николай Христович. Днес старинната къща я обявена за архитектурен паметник на културата. Не пропускайте да разгледате и Художествената галерия в града, носеща името на Станислав Доспевски. Ако се поинтересувате ще узнаете, че Доспевски бил племенник на не безизвестния Захари Зограф. Този виден пазарджиклия останал в историята с това, че бил не само революционер от Възродителния период, но и първия български художник с академично художествено образование. Еспозиционния фонд на галерията притежава 731 творби на 204 автора. Художествените произведения са  разположена в 5 изложбени зали и представят всички жанрове и течения в изобразителното изкуство. Посетите и Синагогата. Няма как да не останете впечатлени от красиво изписаните й вътрешни стени. Ще научите, че тази внушителна и красива сграда е издигната през далечната 1850 г., от брациговски майстор. Галерията има 2 свои филиала – къща-музей „Константин Величков” и къща-музей „Георги Герасимов”. Не подминавайте родната къща на Константин Величков. Той е бил виден деец, политик и човек на изкуството. Разгледайте едноетажната сграда и обарнете внимание на големия чардак и грижливо уредения двор. Тук ще се докоснете до подредбата, типична за старата градска къща от края на XIX и началото на ХХ век. Ще научите интересен факт, свързващ къщата с българската история – в  родната къща на Константин Величков, през 1876 г. сестра му Теофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет. Посещавайки къщата-музей на Георги Герасимов пък ще научите, че цялото си творчество от над 6000 творби този виден пазарджишки художник дарява на своя град. Днес платната са изложени в залите на Пазарджишката Художествена галерия. Заслужава си да видите и „Хаджистояновата къща”. Ще се впечатлите от дърворезбата окрасяваща сградата. Според специалистите тя е едно от най-добрите постижения в българската жилищна архитектура от средата на XIX век.

Разхождайки се из Пазарджик и разглеждайки неговите забележителности не пропускайте да запалите свещичка за здраве в катедралната църква „Света Богородица”. Светата обител се намира близо до мосто над река Марица. Масивната сграда на църквата е изградена от розов риолит. Любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е строена през турско иго и е вдълбана в земята, съгласно условията за строеж на тогавашните мюсюлмански управници. Ще узнаете, че още при градежа си храма е опожаряван и разрушаван няколко пъти, като в днешния си вид е завършен през 1837 г. Тази пазарджишка църква е прочута със своя иконостас, които е един от най-хубавите на Балканите. Уникалната му изработка е дело на майстори от прочутата Дебърска школа. Иконостасът е от орехово дърво, а изработените с изключителен майсторлък орнаменти имат изключителна художествена стойност. В двора на църквата е и гроба на майстора, работил върху иконостаса. Църковните икони в тази Света обител също са много ценни и са от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Ще научите, че най-старата икона е тази на Св. Дионисий, датираща от 1814 г. Забележителни с културно значение в Пазарджик са и църквите “Св. Петка”, датираща от 1852 г., църквата “Св. Архангел” от 1860 г. и църквата “Св. Сотир”. Разгледайте и Старата поща в града. Тази сграда се е превърнала в един от символите на Пазарджик.

След като сте гости на града трябва да отделите време за разходка в емблематичния за града Парк-острова „Свобода“ или както местните го наричат накратко „Острова”. Зоната за отдих и развлечения заема площ от 295 дка и е разположена край коритото на река Марица. Намира се недалеч от централната градска част и условно разделя промишлената от жилищната зона на Пазарджик. Тук всеки може да отдъхне пълноценно, защото има много съоръжения и приятни забедения предразполагащи към почивка. Недалеч от Пазарджик,  само на 14 км южно от града се намира лобното място на българския писател Алеко Константинов. На мястото e издигнат скромен паметник с приятно озеленен парк. Друга забележителност в околностите на града са „Бесапарските ридове”, които се намират на 10 км източно от Пазарджик. Аархеологическите изследвания са установили, че в този район в древността се е простирал главният тракийски град Бесапара.

Няма как гостувайки в Пазарджик да не си тръгнете от тук с усещането за един приятно отминал ден. Видяното и преживяното в града ще ви убеди, че ненапразно Пазарджик е сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Индия е мистична страна, която предлага на туристите невероятни изживявания, които никога не биха забравили. Като най-голямата индустрия в страната, туризмът е изключително развит и всяка година Индия посреща над 5 милиона чуждестранни посетители, за да разкрие красотите си. Древните традиции, ревностно опазената красива култура, както и невероятните пейзажни картини са само част от чудесата на страната.

Страната е разположена и заема по-голямата част от Индийския субконтинент. Страна на много крайности, тя е седмата по големина в света със своята площ от 3 287 263 км?, държи един от най-високите върхове в света, К2, както и рекордьорът по най-много валежи в света се намира там, а именно Черапунджи, където валежите средно достигат 12 000мм годишно. В повечето части, изключвайки пустинните и планините райони, индийския климат е субекваториален и мусонен. Специфичната география на Индия, включваща Хималаите на север и пустинята Тар на запад, диктуват и климатичните особености на страната. Тя има изключително разнообразен, но като цяло приятен за туриста климат. Има четири официални сезони, които включват зима, лято, дъждовен и след-дъждовен сезон. За любителите на плажове и високи температури се препоръчват месеците март, април, май и юни, когато се достигат температурите 32–40 °С. А любителите на студените сезони с температури средно от 10–15 °C е хубаво да посетят страната от януари до март.

Индия има богата история и дворците, храмовете, интересните старинни градове и култури определено надминават и най-смелите предели на въображението. През пролетта градовете се изпълват с красиви карнавали, концерти, театрални представления и изложби. Очите на туриста се пълнят с цветен пир на хора с една от най-интересните култури в света.

Делхи, столицата на страната, е сбор от модернизация и опазване на етническите ценности. Показателно за това е, че градът е разделен на две части – едната, Ню Делхи, седалище на управлението и метрополитен град с огромни булеварди, паркове и новости в архитектурата, и другата, Олд Делхи, стара няколко века с малки прави улици, храмове, джамии и базари. Най – голямата атракция в Делхи, която трябва да се посети, е Червения форт, укреплението, което се издига високо над старата част на града, сякаш за да напомня на за силата на Могулската империя. Стените от пясъчник са построени още през 17в., за да държат настрани нашественици. Вътре посетителите могат да разглеждат интересните декорации и да направят едно пътуване назад във времето, защото всичко е поддържано автентично, а Червеният форт се смята за символ на борбата за независимост.

Същият архитект, построил Червения форт и повечето от старите сгради в Делхи, е конструирал и най-големия молитвен дом в Индия, а именно джамията Джама Масджид. За построяването й са били нужни 12 години, от 1644г. до 1656г. Цялата структура е разположена на хълм на няколко километра от Червения форт. Най-голямата джамия може да побере 25 000 молещи се наведнъж. Има три входа, а вътре се намира огромна зала, над която е извисяват две минарета в бели и червени райета. Във всеки ъгъл на джамията има по-малки кули, които всеки турсит може да изкачи като измине 122 стръмни стъпала, за да се наслади на гледката на цялата столица Делхи. Понеже е невъзпитано влизането с шорти или къси поли, могат да се наемат специални тоги, които да прикриват голите ви крака.

Друга забележителност в Делхи, задължителна за посещаване, е кулата Кутб Минар. Строежът на кулата е започнат орез 1193г. и завършен през 1369г., за да символизира ислямското управление над Делхи. Висока 72м., кулата е декорирана с невероятно красиви орнаменти, както и цели пасажи от Корана. Лицата като орнаменти са отдавна премахнати, за да може всичко да е придържа към ислямския закон, който стриктно забранява кланянето пред икони. Струва си да се изкачите до върха не само заради гледката, а заради самото чувство, че сте изкачили духовната стълбица на едно от най-високите минарета в света. Пътят е дълъг и завитата стълбица се стеснява все повече и повече, но веднъж изкачили се, нищо няма значение освен ветрецът и красивото небе.

След пълната с история и култура столица Делхи, метрополитният Мумбай ви чака. Комерсиалният център, пълен със стъклени небостъргачи и модерна индустрия, множество магазини и завладяващ лайфстайл е също е център на филмовата индустрия в страната. Почивката в този метрополитен град задължително трябва да включва посещаване на красивите атрактивни плажове с палми като Манори, Джуху, Мад или Версова. Мумбай е известен също със своите разходки с лодки до близкия остров Елефанта. Там туристите могат да разгледат красивите пещерни храмове още от 8в., където се намират огромни каменни статуи, от които най-забележими са трилицевият Махешмурти и великият Бог.

За любителите на романтичните залези, Марийн Драйв е построен през 20-те години на 20в. Това е любимо място за гледане на залязващото слънце и е най-известната оживена улица. Отстрани се намират прекрасни сгради, които допринасят за приятната разходка, а през нощта можете да бъдете свидетели на прекрасна феерия от цветове. По средата на Марийн Драйв се намира плажът Чопати, единственият в централната аст на Мумбай. Не най-хубаво място за хващане на тен или плуване, но достатъчно известен, плажът е добро място за прекарване на следобеда, заобиколени от продавачи на сувенири или улични артисти. През август или септември обаче, това е мястото, където може да се насладите на фестивалът Ганеш Чатурти, когато огромни модели на Ганеша биват завличани в морето.

След близка среща с историята, културата и природата на прекрасната Индия, идва ред на пазаруването. В Мумбай се намира един от най-известните маркети, Крауфорд Маркет, където местните пазаруват всекидневно. Ръдиард Кипинг бил роден наблизо, така че фонтан, чийто дизайн е измислен от баща му, се намира някъде измежду стари плодови кутии в центъра на маркета. Можете лесно да откриете сувенири, бижута, красиви платове или кожи, както и автентични антики.

Индия, прекрасна феерия от красива култура, богата история и дом, както на високи планини, така и обширни пустини, е прекрасно място за изследване от чуждестранните посетители. Като най-развит аспект в държавата, туризмът рядко разочарова новодошлите. Индия има толкова много за предлагане, колкото не може човек да награби. Туристическите атракции грабят вниманието навсякъде, едно изживяване там не може да се сравни с никоя друга държава.

Всеки  знае за опашките на габровските котки. Е, това на шега или не, но щом става въпрос за история, нещата около гостоприемството не стоят точно така. Или може би, защото Нацианлният парк-музей Шипка се намира на 22 километра от Габрово и все пак е на открито. И извън кръга на шегата наистина си струва да отидете до там. А забавления и забележителности по пътя – бол.

Та, ако решите да хванете Подбалканския път и да тръгнете в посока връх Шипка, пригответе се за невероятно приятно пътуване. А щом ще пътувате в тази посока, пък отбийте се и до Бузлуджа. Още щом се качите на Подбалканския път, ще забравите умората от работата и задръстванията. А пътуването дори ще ви се стори някак леко. Особено щом стигнете отсчечката между Карлово и Калофер, забравете за големите завои или просто поспрете преди тях за почивка. А най-подходящото място за това е закътяният рибарник между двата града. Тук не само ще си починете, а направо ще ви поглезят доста добре в ресторанта към рибарника, гледката към който пък доста сдобре ще отмори погледа ви. Та може би навръщане отново ще поспрете за обяд тук, а може и да си купите направо прясна риба за вкъщи.

И след като сте отпочинали, газ към Казанлък. Само на 28 киломтра след града на розите, пред вас ще се извиси познатата от много картини в учебници, книги и къде ли не фигура на паметника, олицетворяващ най-важната битка за свободата на страната ни. Дотук добре, но за да стигнете до парка-музей, ще трябва да изкачите 890 стъпала. Но лека-полека, усилието си струва. А щом застанете пред паметника, наподобяващ средновековна кула и висок близо 32 метра, дъхът ви ще спре. За да стигнете до парка, ще трябва да преминете през бранителя на държавата ни. На входа на парка ще ви посрещне бронзов лъв. А след като усетите величествеността на държавата ни, разглеждайки най-големия паметник на свободата у нас, разходете се в парка, защото в него има общо 26 паметника. Така ще се потопите напълно в битката на Шипка, като преминавате пред възстановените позиции, батареи и землянки на бранителите на прохода. В приземния етаж на паметника Шипка върху четири легнали лъва се пази саркофаг с костите на бранителите на Шипка, а пред него са изобразени фигурите на български и руски войник. Ако боевете при Шипка са ви завладели, разходете и се по останалите етажи на паметника, където са изложени лични вещи, медали и оръжията на бранителите на Шипка.

А щом сте посетили мястото, което всеки българин трябва да е видял и да е изкачил близо 900-те стъпала, е време за малко почивка, а след това историята отново ще ви очаква. И така време е да си изберете къде ще намерите място да пренощувате. И Габрово и Казанлък са доста гостоприемни. Винаги ще намерите стая в някой от хотелите. Но, ако искате истинска почивка, подарете си я и тръгнете към Бузлуджа. Малко хора знаят за хижите, разположени в подножието на върха. Не се стряскайте, те не са чак при известния паметник, а малко под поляната, известна със съборите на левите партии през лятото. Първоначално пътят ще ви се стори ужасно стръмен, с опасни завои и доста пуст. Но наистина си струва, да стигнете до една от хижите, която наистнина не отстъпва на петзвезден хотел. Веднага щом се отбиете от пътя и се гмурнете в зеленината на току-що подравнена поляна, ще ви се прииска да останете тук. А щом влезете в хотела, ще попаднете в най-модерната обстановка. Щом се настаните в някоя от приятните стаи, миришещи на бор и смола, веднага към ресторанта. А тук няма да ви откажат нито една глезотия. И преди да си легнете, не пропускайте да излезете на поляната. Въздухът е толкова чист, че чак ще ви се завърти главата, а толкова звезди и щурци едва ли сте виждали на друго място.

Е, ако сте си починали добре, хайде към Бузлуджа. Първото, което си струва да видите е паметникът на Хаджи Димитър, който стои наистина величествено сред белите борове в подножието на връх Бузлуджа. А след това и към паметника с едноименното име на връх Бузлуджа. Паметникът си струва да се види отвън, но отвъртре е доста позапуснат, така че по-добре се спуснете надолу и се разходете по огромните зелени поляни.

А след това отново към забързаното ежедневие, което обаче ще ви се стори доста по-леко след толкова забележителности и чист въздух. И да не забравите за рибата при Карлово и Калофер. Определено ще ви се стори най-вкусната вечеря!

Малко странно е в забързания и динамичен 21 век да откриеш в центъра на Европа спокойствието и тихия пасторален ритъм на живот. Затова ви препоръчвам да посетите Словакия.

 

Жителите на тази страна са успели да пренесат през вековете спокойния ритъм на живот, да съхранят напокътната богатата си  природа и да запазят паметниците си на културата за следващите поколения.

 

Словакия е сравнително малка страна с територия по-малко от 50 000 кв.км и с малко повече от 5 милиона жители. Природата й е невероятно девствена и разнообразна. Около 45% от страната е покрита с гори, главно иглолистни. Голяма част от територията й е заета от Западните Карпати, чиито най-висок връх е Герлаховски Щит – 2655 м. Около река Дунав и неговите два притока – Вах и Хрон са разположени низини. На изток попада малка част от долината на Тиса.

 

На територията на Словакия има девет национални природни паркове, заемащи 18% от страната, 1200 термални извора, 3800 познати пещери, езера и културни паметници, проследяващи историята на народа й.

 

Да ви разведа първо по националните паркове.

 

Националният парк Високи Татри е най-старият, създаден през 1948г. Това е областта на най-високите върхове на Карпатите и се характеризира със следи от гледчери, езера от гледчери, местни растителни и животински видове. На това малко пространство има 300 върха. Тук са разположени много хижи, рехабилитационни и почивни станции. Към този парк принадлежи полско-словашкия биорезерват, вписан в Юнеско. Белянската пещера (Belianska jaskyna) е единствената пещера, отворена за туристи.

 

Нацинален парк Ниски Татри се характеризира с древен пейзаж на високите планини, с голямо количество от пещери, дълбоки дефилета, богата горска флора и фауна. Особено атрактивни са Дамяновската долина и нейните пещери, върховете Хопок 2024м и Dumbier 2040м, както и пещерата  Demanovska jaskyna slobody.

 

Националният парк Pieniny обхваща чудна зона от карстови образования по поречието на Дунав и характерния пейзаж на Замагорие. Той се простира на територията на Словакия и Полша. Тук се намира паметникът на културата – Червеният замък.

 

Националният парк Малката Фатра лежи в западната част на Карпатите. Той е характерен с доломитния и варовиков релеф. Тук могат да се срещнат растения и животни, характерни само за тази местност. Националният парк Малката Фатра е познат още като страната на националния герой Janosik.

 

Националният парк Словашки рай има уникален карстов релеф, предлага несравнимо красиви каньони и планински възвишения. Тук се намират  най-дългата пещера в Словакия – Стратенска и световно известната Добшинска ледена пещера. Клисурите са достъпни от железни или дървени стъпала. Панорамната площадка Томашовски предлага невероятно преживяване на гледката в дълбоката клисура на река Хорна.

 

Националният парк Муранска планина е известен с добре запазеното карстово високопланинско плато с карстови пещери. Тук се отглеждат коне – характерна порода за карпатите.

 

Националният парк Полонини в Източни Карпати предлага пейзаж с хълмисти пясъчници и добре запазени древни букови и иглолистни гори. Той се намира на границата с Полша и Украйна и е богат със съществуващи планински ливади (Poloniny). Типична картина за пейзажа са запазените живописни източно православни дървени църкви.

 

Националният парк Голяма Фатра обхваща гори от бук и ела, места с до 600-годишни дървета, тис, борови дървета и алпийски растения. В неравния  терен има впечатляващи формации, най-известни са клисури на Gaderska и Blatnicka долина. Във варовика се намират множество пещери (Harmanecka пещера и т.н.) както и  съществуват множество минерални извори.

 

Словашки карстов национален парк се характеризира с най-големите находки от подземни кухини в Словакия, от 8 пещери там са достъпни две: Domica Gombasecka и пещерата Brazda с най-дълбоката пропаст в Словакия – на 200 m дълбочина. В карстовите райони растат топло любящи дъбови гори и сухи растения.

 

Словакия е известна като царството на пещерите от световен мащаб. Пещерите са истински бижута на природата. На своята малка територия Словакия има над 3800 познати пещери, които са разположени главно в Словашкия карст и в Татрите. От всичките достъпни по специална квота за туристи 12 пещери са национални паметници. Ochtinska aragonitova jaskyna, Domica, Gombasecka jaskyna , Jasovska jaskyna, Dobsinska ladova jaskyna са световни паметници на природата под егидата на ЮНЕСКО. Най-дълга – 24 км е системата на Демяновската пещера в Ниските Татри, а най-дълбоката е 432 м е Стари град, а най- високо разположената между 2077м и 2080м се намира в Червените планини, в словашкия карст е най-дълбоко лежащата пещера – 503м, а в Краснохорската пещера се намира най-големият сталагмит в света – 32,60м, включен в рекордите на Гинес.

 

Да отидеш в Словакия и да не видиш нейните замъци е просто непростимо. В западна Словакия са замъците:

– Замък Бечков (Beckov) се намира на 20-тина километъра от Тренчин (Trencin). Неговите руини се възвисяват над скалите на Бречков. Тук в музей се съхраняват документите на замъка.

– Замъкът Божнице (Bojnice) е най-известният и красив паметник в Словакия. Той се извисява с неговата пирамидална структура и кръгли кули. В него целогодишно се експонират изложби за изкуство и история. Като атракция може да участвате в лов със соколи, да видите най-старата липа в Словакия и да присъствате на  международения Фестивал на Духовете и спиритуализма.

– Замъкът Cachtice има мрачна слава. Той се издига злокобно над скалите. В началото на 17 век е принадлежал на графинята Елизабет Bathori. Според легендата тя се е къпела в кръвта на млади девици, за да запази младостта си. Говори се, че повече от 600 момичета от близките околности са станали нейни жертви.

– Замъкът Червеният камък е една от най-добре запазените крепости в Словакия. Той е с праоъгълна форма с двор посредата, с високи покриви. Има монументални подземия. Разположен е в подножието на Малките Карпати. В замъка се експонира голяма колекция от битови предмети, представена е галерия с произведения на стари майстори, предимно от Централна Европа, има и добре организирана военна изложба.

– Замъкът Девин са намира на 10-тина километъра от Братислава по река Дунав. Над непристъпни скали се издигат неговите руини. Той е разрушен през 1809 г. от Наполеоновата армия. Недалече от замъка е мемориала на Лудовит Стур, воювал за независимостта на Словакия от унгарците, което прави Девинския замък символ на героичното минало на словакия.

– Замъкът Тренчин се възвишава на висок скалист нос над града Тренчин. Днес той е собственост на Музея на Тренчин и в различните му части има интересни експозиции, включително и впечатляващата „Словашка Хералдика”. Тук може да видите гравиран от Римската армия надпис от 179 г.

 

В централна Словакия се разполагат замъците:

– Новият замък в Банска Ставница е построен през 1564-1571 г., като част от укрепителната система на града. Издигащото се над хълма кубично тяло с кръгли кули по четирите краища е поставено в брилиантна стратегическа позиция. От тук се разкрива красива гледка към историческия град и заобикалящия го район. В замъка има уредена експозиция от войните между Хабсбургите и турците.

– Будатинският замък принадлежи към водните замъци, с кръгла кула посредата,  защитени в миналото от потоци и наводнени ровове. Той е построен в периода след татарските нашествия. Днес истинска атракция е най-големият в света музей за кошничарски изделия. Може да видите петли, хора, змейове, изработени с кошничарска техника.

– В замъка Kremnica доминираща функция в панорамата на града има църквата „Св. Екатерина”, патрон на гр. Kremnica с нейната камбанария.  Тя не е типична за готическия стил. Нейната камбанария е изградена през втората половина на 15 век и служи и за отбранителна кула на замъка. След като изкачите 127 стъпала до върха на камбанарията, пред вас се открива прекрасна гледка към града и околностите.

– Замъкът Орава се посещава от туристи от всички краища на света, които идват да се запознаят с неговите исторически и художествени ценности. Сведения за Орава за първи път срещаме, когато семейство Balasa го подарява на Крал Бела ІV през 1267г. През 1298 г. той става собственост на словашкия земеделец Matus Cak. През следващите 250 години той многократно сменя своите собственици, докато през 1556 г. става собственост на фамилията Thurzo, които доизграждат и укрепват замъка. През 19-ти век замъкът претърпява голяма реконструкция, като средната му част е възстановена в готически стил. След Втората световна война той е адаптиран за Исторически музей на Орава. Днес в замъка може да видите археологическа, етнографска и природонаучна експозиция, а също така да се запознаете с документи за средновековното правосъдие. Може да наблюдавате и сценка на бой на рицари за сърцето на своята дама. Освен това, съгласно легендата, може да се погледнете огледалото, което прави дамите красиви, но внимавайте, легендата гласи, че ако се погледнат в друго огледало, може да станат грозни. А от кулите на замъка се открива зашеметяваща гледка към околността.

– Замъкът Зволен (Zvolen) е уникален с това, че се намира в центъра на града. Крепостта е построена през 1370-1380г. и е била предназначена за кралските гости. Днес той е приютил изложби на Словашката национална галерия. Може да видите експозициите „Старо европейско изкуство”, „Из историята на Зволен”, различни произведения на словашки художници от 20-ти век.

В източна Словакия има сравнително по-малко замъци:

Замъкът Кецмароке (Kezmarok) е единственият запазен в региона. Той е изграден за защита на града. Днес тук има подредени много интересни композиции. Една от тях е посветена на занаятите и техните гилдии и масони от 15 век насам. Може да се запознаете с 37 независими гилдии. Друга експозиция показва въоръжението от Средновековието до 19 век. – ризници, ножове и др. Един от най-интересните експоната са два ножа . Те се закачат на стената на кулата – червения при опасност от нападение на града, а черният предупреждава хората по време на чума. Много е интересна експозицията на „Съюза на стрелците”, по подобие на гилдиите на занаятчиите. Той е съществувал от 1510 г. до Втората световна война. Има показани награди и отличия от състезания през 400 години на съществуването му. Има и много интересен музей на лекарите и аптекарите. Друга изложба показва историята на туризма и алпинизма във високите Татри.

– Замъкът Спис (Spis) е един от най-големите в Централна Европа – повече от 4 ха. Той се слива с хълма и представлява негов органичен завършек. От 1993 г. е вписан в културните паметници под егидата на ЮНЕСКО. От него се открива красива панорамна гледка към околността.

 

Ако пък сте любител на идилични гледки, посетете мелниците на Житния остров. Между Дунав и Малкия Дунав се простира най-големият речен остров в Европа – Zitneho ostrova. След като мочурливата местност е била обезводнена, някъде през 11 век тук са строени мелници. Към 18 век тук е имало 120 воденици – корабни мелници и на колела. Мелници може да видите и в Tomasikovo, Jelka и в Dunajsky Klatov. Последната плаваща мелница се намира в Коларово (Kolarovo) на Малкия Дунав, където може да преминете и по 86 метра дългия дървен мост.

 

Словакия е богата на съхранени дървени църкви. Дървените църкви, ювелирни творби на народното творчество, са изградени само от дърво, без нито един пирон. От 300 съществували някога църкви днес са запазени 50 – римокатолически и източно православни, строени 16-18 век. От двете страни на Карпатите на словашко-полската граница може да се любувате на 100 запазени дървени църкви.

 

За  да се любувате на готиката направете едно пътешествие по „Словашката готическа улица”. Регионът на  Spissko-gemersky kras се е прославил с паметници на готическата архитектура и носи названието „Готическата улица”. Тя е дълга 267 км и преминава през Route Spissky Stvrtok – Dravce – Hrabusice – Levoca – Spisska Kapitula – Zehra – Spisske Vlachy – Spisska Nova Ves – Markusovce. Може да се радвате на фреските в Zehra и Dravce, на замъците Spissko и Markusovce, църквите в Zehra и Dravce и др.

 

Словакия предоставя тръпнещи преживявания на ловците. Благодарение на щедрата природа, ловът води своите традиции в Словакия от 15 век. Тук  може да се ловуват елени, черен лопатар, сърни, мечки, които са 250 на брой. Има и пернат дивеч – диви патици, фазани, яребици.

 

Словакия няма излаз на море, но пък предлага водни забавления на двете си езера –

 

Слънчевото езеро – 116 ха и Zemplinska sirava – 33 кв.км,  където има всички условия за приятна почивка, водни спортове, риболов.

 

Ако пък сте ценител на виното, може да тръгнете по пътеките на винения туризъм.

– Пътеката на виното в Малките Карпати свързва някогашни кралски центрове на винопроизводството, която започва от Братислава, през Svaty Jur, Pezinok при  Modra и се стигне до Карпатите.

– Винната пътека  Kamenin на Sturovo води своето начало още от келтите. Тук може да се насладите на Токайско вино.

– Сдружението „Hontianska vinna cesta“ е основано от 2000 г. в Hokovce- Hont. Токайската пътека е един от най-известните винарски райони в света. От тук произхождащите златни капки са известни от векове като Vinum Regum, Rex Vinorum – виното на кралете, крал на вината. Програмата Tokaj TRIP ви кани на дегустация на вино в типични винарски изби и вино барове, където се наслаждавате на  кулинарни специалитети и  токайско вино.

 

За довиждане ще посетим столицата на Словакия – Братислава. Братислава е разположена от двете страни на река Дунав. Тя е тих и спокоен град с около 400 000 жители. Основна забележителност на града е Братиславският храд. Хълмът е бил крепост за всички племена и държави, обитавали и владели земите на днешна Словакия – келти, славяни, римляни, унгарци, австрийци. Старият Братиславски замък е претърпявал значителни промени през вековете от готически в бароков стил, бил е многократно разрушаван. От неговите стени може да хвърлите поглед към съседните Австрия и Унгария.

 

В Стария град може да се любувате на готически и барокови дворци, кметството, Михалската порта, готическата катедрала „Света Мария”. Катедралата Св. Мартин” е най-голямата и най-стара църква в Братислава. Тя е построена в готически стил през 14-15 век. Била е Кралската катедрала на унгарските крале, като тук се е венчала и Мария Тереза.

 

Може да посетите Старата радница – датирана е от Средновековието (13ти век) и се намира в едно каре с кметството. Църквата на ордена на Св.Клара – Готическа църква и манастир, построени през 1302 г., по някое време е бил дом на унгарския композитор Бела Барток. Църквата на ордена на Капуцините е построена през 1717 г. от ордена на капуцините. Пред нея има колона на Дева Мария в памет на епидемията на чума.

 

Друга забавна забележителност е Dinopark Bratislava – уникален парк за развлечения на Словакия. Dinopark Bratislava представя животни от мезозойския период в тяхната естествена среда, както са живели на нашата планета преди много милиона години. Някои модели са статични, а някои от тях са  задвижвани от компютър.

 

Последната забележителност от Братислава е от наши дни. Това е Новият мост над река Дунав. В категорията на мостовете с една опора той е световен лидер. Построен е през 1967-1972 г. от «Допрастав Братислава» и «Гутне монтаже Острава» по проект на архитектите Йозеф Лацко, Ладислав Кушнира, Иван Сламеня, Арпад Тесара и Йозеф Звара. Въведен в експлоатация на  26 август 1972г., той представлява еднопилонов метален мост без опори с ветрилообразни едностранно разположени обтяжки. На 80 м височина е разположен ресторант, заради формата си на летяща чиния, наречен НЛО. На 10 м над него има открита панорамна тераса. от която се открива страхотна гледка към околността и при добра видимост може да се види до 100 км  в далечината.

 

За сега казваме до скорошни срещи на Словакия, качваме се на високоскоростния катамаран по река Дунав и след 75 минути сме във Виена. Ще ви се обадя от там.

Пирин планина е възпята в не една песен! За нея се говори в легенди и предания. Много хора на изкуството са се вдъхновявали от нейните величествени хребети и сини езера. Обръщаме поглед към това райско кътче на нашата Родина. Лято е, и въпреки това избираме да посетим известните ски-курорти Банско и Добринище. Тяхната притегателна сила пленява туристи целогодишно. Планираме и туристически преходи в околностите на градовете, където е осеяно с интересни планински маршрути. В това дивно кътче от България има отлични условия за планински спортове и туризъм.

Банско се намира в най-красивата част на Пирин, в подножието на планината. Непосредствено до града се простира Национален парк „Пирин”. Едно от нещата, което предава уникалност на Банско е, че за разлика от другите зимни курорти, хотелската база тук е разположена изцяло в населеното място. Банско е любима туристическа дестинация за гости от България и чужбина. Курорта предлага едни от най-добрите условия за спорт, отмора и развлечения у нас. Пристигналият тук веднага ще усети запазеното равновесие между екология, флора, фауна и национален колорит. В района има 56 км ски-трасета, които по време на зимния сезон се обработват със съвременни машини. Местният ски-център предлага и 16 км ски път, свързващ високите части на курорта с града. Това уникално трасе е оборудвано с машини за изкуствен сняг и осветление. Функционират и кабинкова въжена линия, шест седалкови лифта, шест ски-влека за възрастни и десет за деца. И ако не търсите спортния дух на известния курорт, а искате да се потопите в колорита на местните обичаи и бит, то в Банско ще преоткриете уникалното съчетаване между самобитното и модерното. Калдъръмени улички разделят съвременните хотелски комплекси от типичните бански къщи – с дървени чардаци, издигнати сред потънали в зеленина дворове, зад яки ковани, двойни порти. Няма как да си гост в Банско и да не се докоснеш до автентичността на българския фолклор, да се насладиш на уникални художествени и културни ценности, типични за региона, да подминеш уютните битови механи, да не вкусиш традиционните бански специалитети и отлежалите червени вина. Забележителностите на курорта не са една и два. Факт е, че Банско е сред „Стоте национални туристически обекта”.

Едно от интересните места, което заслужава да бъде посетено е „Веляновата къща”. Къщата е архитектурно-етнографски музей и е обявена е за паметник на културата с национално значение. Пристъпвайки прага й, гостът може да види типичната банска къща от епохата на Възраждането. Градена е само от камък и дърво. Вътрешните стени са божествено изографисани, а на чардака има такава изящна дърворезба, че тя с право може да се нарече произведение на изкуството. Къщата е отворена само през почивните дни и ако сте посетили през това време Банско ще можете да си закупите сувенир за спомен от разположената на приземния етаж етнографска изложба-базар. Следващото свято място в Банско е къщата-музей „Никола Вапцаров“. Посетителят ще се докосне до домашната среда и битовата обстановката във Вапцаровия дом, по време на неговото детство. Част от жилищата в съседство на семейната къща са преустроени за да се пресъздаде по-обширна експозиционна площ. В комплекса са показани част от ръкописите на Н. Й. Вапцаров, както и първи публикации на негови стихове. Изложени са костюма, ризата и часовникът, носени от писателя преди неговият разстрел. Пазят се и  големите награди, дадени на Н. Й. Вапцаров посмъртно – орден „Народна свобода“ – първа степен и „Почетна награда за мир”, присъдена от Световния съвет за защита на мира, връчена на неговата майка през 1952 г. Голям брой снимки, документи и други материали разказват за героичния път на поета до последните му дни в Централния Софийския затвор.

Възрожденският дух витае навсякъде в този иначе съвременен град. Следващото свидно за България място, което трябва да се види е Къщата-музей „Неофит Рилски“, известна още като „Бенина къща”. Сградата е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Роден дом е на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски, който живее в нея от 1793 до 1811 г. Музейният комплекс се състои от две части – автентично запазената къща на бележития възрожденец и етнографско-документална експозиция, излагаща богатото наследство от Неофит Рилски – писма, снимки и книжовен материал, общо над 400 документални и веществени материали.

Един от най-интересните музейни обекти в Банско е постоянната Иконна изложба „Банска художествена школа“. Намира се на 5 минути от центъра на курорта, в старата му част, близо до църквата „Света Троица“ и паметника на Паисий Хилендарски. Туристът не само има възможност да разгледа внушителни икони, но и ще се докосне до още един архитектурен паметник – метоха на Хилендарския манастир, в който се помещава изложбата. Постройката е едноетажна и е най-старата в Банско. Запазена е в автентичния си вид. Това е бившият женски метох, който първоначално е принадлежал на Зографския, а по-късно е отстъпен на Рилския манастир.

Не може да си в тази част на България, да си се потопил в този възрожденски дух и да не се отбиеш в банска черква. Храмовият комплекс “Св. Троица” е един от най-големите исторически и културни забележителности в града. Църквата, която като архитектурен тип представлява трикорабна псевдобазилика е една от най-големите в страната, и е построена през 1835 година от местни майстори. Величественият силует на Божия храм е в хармония с изградената в непосредствена близост тридесет метрова часовникова кула-камбанария, която е на цели 150 години.

Интересни неща за този край на нашата Родина могат да се видят и научат в местния Градски исторически музей.

И ако сме се наситили на разгледаните забележителности в Банско и сме отдъхнали под дебела сянка в някой зелен двор или прохладна механа, можем да предприемем туристически поход в околността. По асфалтов път или по туристическа пътека се стига до съседните хижи „Бъндерица”, „Вихрен” или „Демяница” – посоката избира туриста.

„Бъндерица” е разположена на левия бряг на едноименната река. Новата хижа е триетажна сграда с капацитет 95 места. Електрифицирана е, а отоплението е централно. Има и стара сграда – двуетажна, със 73 легла. Ако сте решили да останете по-дълго туристическата кухня и столова са голямо удобство. В района има и бунгала с капацитет 30 места. Съседни на хижата туристически обекти са: „Байкушевата мура”,  пещерата „Хана”, връх Вихрен, хижа „Вихрен”, заслона „Казана”, връх Кутело, заслона „Кончето”.

Ако за пренощуване изберете хижа „Вихрен” и сте подготвени за туристически преходи още на другия ден може да предприемете поход до съседните: Тодорин връх /2746 м/, „Рибно Бъндеришко езеро”, езерото „Окото”, хижите „Синаница” и „Яне Сандански”, заслона „Тевно езеро”,  хижа „Демяница” и по-далечната хижа „Яворов”.

„Демяница” пък е хижа, разположена на вододела между реките Стражишка, Валявишка и Василашка. Двуетажната сграда е разположена сред живописна иглолистна гора. Към туристическата базата има и 14 бунгала. Общият капацитет е за 217 туристи. На разположение на посетителите са туристическа кухня, столова и павилион. Ако хижата е изходен пункт за вашия поход из Пирин, то трябва да познавате туристическите обекти в съседство: „Валявишки езера”, езерата „Тодорини очи”, „Превалски езера”, хижите „Каменица”, „Пирин” и „Безбог”, връх Малък Типиц, Горно Стражишко езеро, както и издигащия се на 2851м връх Полежан.

След планинските преходи можете да се отбиете в съседния на Банско град Добринище, само на 6 км. Това населено място се намира на 850 м надморска височина и е заобиколено от три планини – Рила, Пирин и Родопите. Над Добринище е  пиринския връх Весилища, където има 3 планински езера, а от тях води началото си Добринишката река. Курортното градче е известно с чудесните си условия за целогодишен отдих – ски туризъм през зимата, селски и еко-туризъм през останалите сезони от годината. Добринище има извънредно красиво местоположение – загнезден под самите върхове на Пиринската верига, сред прекрасни гори достигащи до самия град. Интересното тук е, че по течението на Добринишката река се намира басейн с минерална вода, известен с името “Римското банче”. Заслужава да се види и живописния водопадът „Свети Никола”. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси – пиринските бисери. Туристът в Добринище може да запали свещичка за здраве в местната църква „Св. Св. Петър и Павел“ , построена през 19 век. И преди да продължите да опознавате красотата на Пирин планина и местния бит, можете да отдъхнете край Минералния плаж в Добринище. Тук се предлагат и разнообразни СПА-процедури, които ще ви освежат и заредят с нови сили.

Само на 11 км от Добринище е хижа „Гоце Делчев” , разположена на 1412 м надморска височина, в местността “Логовето”. От хижата пък започва седалков лифт до ски пистата на хижа „Безбог” (2236 м) – най-високата хижа на Балканския полуостров. Ако обичате да ходите пеша може да отидете и до най-малкия град в България – Мелник. Пътят от хижа „Безбог“ до Мелник е 12 часа.  Пирин продължава да въвлича в своите прегръдки, сетивата продължават да попиват величието и багрите на тази живописна природна картина и сякаш си все жаден, ненаситен и все повече любопитен за тази нечувана планинска красота!