Автор: redactor

Туризмът в Северна Корея не е много развит, въпреки че страната има много забележителности, които чакат да бъдат посетени. Тъй като туризмът е контролиран стриктно от правителството, едва 130 000 души на година посещават страната. Демократичната република крие невероятни атракции, които включват красиви паркове, старинни сгради, криещи интересната история на страната, национален резерват, както и планински природни забележителности. Северна Корея е за всички търпеливи хора, които имат смелостта да минат през цялата бюрокрация, за което е най-добре да наемат туристически агент, но накрая ще бъдат възнаградени с едно прекрасно изживяване.

Страната граничи със своята сестра на юг, с която до 1948г. е образувала една държава, а сега границата там е строго охранявана. По-голямата част от останалата й сухоземна граница е с Китай, но граничи и с Русия едва с 19км. Преобладават планинските релефи, особено в източната част на страната, но в западната има места с широки и плодородни равнини, които позволяват отглеждането на нормалните азиатски култури. Най-обширната равнина в страната се намира близо до столицата Пхенян. Страната има богата планинска растителност, както и животински свят. В Северна Корея живеят над 400 вида птици и около 78 вида бозайници. Големите видове включват тигър, леопард, рис, леопардова котка, вълк, язовец, мечка, невестулка, мармот, дребен грациозен елен, дива коза. Разбира се, най-близо до флората и фауната на държавата можете да се озовете в националния парк, голям 2 400 кв.м. Централната тракция е една от най-високите планини в страната, която е наричана диамантената планина, но истинското й име е Кумганг и най-високият й връх се намира близо до южнокорейската граница. Отскоро върхът е обявен за туристическа дестинация и много противоречиво, не се изисква специално упълномощяване на гражданите от Южна Корея за посещаването му. Точно на границата красива статуя на Буда гледа към върха, което напомня за духовното извисяване на хората, успели да се изкачат.

Малко на север от резервата, столицата на страната е далеч от дивата природа, но не и от красивите паркове. Пхенян е коренно реставриран след Корейската война и вече има красиви обновени широки улици, чисти подредени паркове, високи нови сгради, носещи популярния прякор на столицата като „младия град”. Градът сам по себе си представлява една от най-представителните атракции от страната. Пхенян е строго контролиран от правителството, така че всички хора там се държат дисциплинирано. Освен това, всъщност само хора от най-високото общество имат привилегията да живеят там. Няма да видите нищо очаквано в повечето азиатски страни като колела, рикши, улични пазари животни или дори малки деца.

Нещата, които си струва да видите са двата фонтана, поставени в реката Теадонг, които достигат височина 150м, което ги прави най-високите фонтани в света. Чака ви още „Арката на триумфа”, построена в помен на победата на Ким II Сънг над японците. Друга интересна атракция е кулата Чучхе. Построена през 1982г. по случай 70-тия рожден ден на Ким II Сънг. Виока цели 170м., кулата е изградена от 25 550 блокове от бял камък, колкото са били и дните, навършени от 70-годишния Ким II Сънг. Това е изключително известно и интересно място за туристите, особено с останалите заобикалящите кулата статуи. Наоколо се намират и други забележителности като „Стената на 82 приятелства”. Но, разбира се, ако се изкачите до върха на кулата, тя ще ви възнагради с невероятен изглед към цялата столица.

Друга задължителна спирка във вашето пътуване в Северна Корея е старата столица Каесонг. Когато династията Корийо е властвала, градът е бил в разцвета си, но сега многобройните войни са го унищожили почти до основи и сега той представлява само сянка на това, което е бил. Сега обаче съдържа едни от най-старинните сгради в страната и е чудесен историческо музей. Една от интересните атракции, които биха привлекли вниманието ви е гробницата на крал Конгмин, прекрасно украсена сграда от 12в. Други забележителности в града са монументът Сонгин, който стои на моста Сонджук още от 11в. Също интересен представлява музеят Корийо, който предлага красиви изложби от корейско грънчарство, както и будистски реликви.

Най-забележителната гледка обаче, е огромния лежащ близо до китайската граница угаснал вулкан. Високият 2744м. връх Пекдусан има красиво езеро в подножието, наречено от местните „Райското езеро”. За това красиво природно място в Северна Корея има предание, че синът на Бог слязъл от рая и дал основите на Първото корейско царство. Заради тази история, мястото е свещено за корейците.

Свещено е, но по-скоро като сакрално място, а не свързано пряко с религия, тъй като повечето от севернокорейците са атеисти, около 70%. Към 12% от населението проповядва чандоизъм, а други 12% корейски шаманизъм. Официалният език на предимно младото население на страната е корейски. Празниците са често свързани с възпяване на комунистическата партия, особено най-големия спортен празник в страната – Ариран. Футболът е а особена почит в страната. В Пхенян се намира Рунрадо, най-големият футболен стадион в света с капацитет 150 000 души. Много голямо преживяване е да се отиде на мач на подобен стадион.

Въпреки засиления контрол, наистина много туристи са привлечени от природната красота на мястото. Бюрократичният път е дълъг, но на практика на никого не е било отказвано влизането в страната. Просто се пригответе за едно дисциплинирано изживяване, наситено с богата история. И все пак никой не е бил разочарован от страната, красотата на природата й и метрополитните архитектурни новости наистина са повече от достойни за посещение.

Самото име на 49-ия щат в Сащ, предизвиква асоциации със сняг и студени, негостоприемни хора. Да ама не! Аляска е нетрадиционна туристическа дестинация, която обаче може да очарова всеки с туристическия си потенциал.

Малките и уютни градчета като столицата на Джуно и Анкаридж, ще ви предложат всичко, от което се нуждаете и то на доста приемливи цени. За запалените алпинисти в този район се намират 17 от 20-те най-високи върхове в САЩ, включително и митичният Маккинли. Повечето туристи плануват пътуването си между май и септември, защото температурите са по-високи, дните по-дълги и има повече функциониращи атракции. От друга страна пък през октомври цените падат драстично, но и непредвидимото времето може да ви вгорчи преживяванията. Когато и да посетите щата, това удоволствие ще ви струва средно около 135 долара, за настаняване, храна и различни дейности. Престрашите ли се да посетите Анкаридж през зимата няма да съжалявате, защото освен, че ще можете да зърнете Северното сияние и да карате ски, посещението ви ще съвпадне с най-големият зимен фестивал в Северна Америка-  „Fur Rendezvous”. За доброто ви настроение ще се погрижат нестандартно интересните атракции като игра на боулинг върху замръзнала река, състезания с кучешки впрягове и изложби на ледени скулптури, да не говорим за предлаганите деликатеси (http://www.furrondy.net/).

Ако решите да си отпочинете с риболов и да се наслаждавате на омайващите природни картини, имайте предвид, че трябва да се сдобиете с нужния лиценз. Ще го намерите навсякъде в градовете, дори в най-малките павилиони и ще ви коства 20 долара за дневна карта, 55 долара за 7 дни и 80 долара за 14 дни. Уловът ви е гарантиран, а всеки ресторант срещу скромна сума така ще ви приготви рибата, че няма да ви се тръгва към дома. В Аляска има над 3 милиона езера, 3 000 и безброй ручеи и потоци, обитавани от 627 морски видове. Както сами се досещате тук въпросът не е дали ще уловите нещо, ами какво и къде!

Голяма част от авантюристично настроените посетителите на Аляска не пропускат да се запишат за организиран тур сред дивата природа. Преживяването от такъв вид приключение ще ви напомня дълго време за неподправената очарователност на дивия животински и растителен свят. Ще имате възможността да видите отблизо впечатляващи животни като полярна мечка, рис, лос, мечка гризли, сив вълк и още много……

Почти във всеки град можете да се запишете за еднодневен круиз в океана. От топлите, луксозни салони може да се наслаждавате на красивото крайбрежие, белите върхове и дивият животински свят. Китове, тюлени, морски лъвове и видри са само част от морските обитатели, които може да срещнете.

Непременно опитайте от различните видове риби в местните ресторанти и наблегнете на нестандартните деликатеси в менюто. Задължително намерете място, където могат да ви сервират наденичка от северен елен или прясна, пушена сьомга, а за десерт помолете за горски плодове или палачинка със сладко от боровинки!

В Аляска едва ли ще се отдадете на пазаруване, но пък можете да се сдобиете с най-различни, изработени на ръка, сувенири. За да сте сигурни обаче в произхода на харесаната от вас стока, първо се уверете, че стоката е с етикет “Made in Alaska”. Може да ви излезе с някой долар по-скъпо, но пък красотата и майсторството на изработката ще ви очароват. Много разпространени са ръчно изработените дрехи и играчки, както и бижута от самородно злато, нефрит и слонова кост.

Решите ли да пътувате към Аляска е задължително да бъдете добре екипирани и да се запознаете с основните условия за собствената ви безопасност. Задължително вземете със себе си бинокъл и камера, за да наблюдавате дивите животни без да смущавате естествената им среда. Също така тъмни очила, защото отблясъците от белия сняг и водните площи могат почти напълно да ви заслепят, а и с тях ще виждате по-добре обитателите на морския свят. Ако се катерите или просто разхождате сред природата бъдете тихи и преди да се озовете на по-големи зелени площи, брегови линии или около реки, оглеждайте внимателно за диви обитатели. Домашните животни не са препоръчителна компания, защото, особено по-дребните, могат да станат плячка на орли или бозайници.

Поемаме по маршрут: Плевен – Долна Митрополия – Никопол. Град Плевен се намира в централната част на Дунавската равнина, край живописната река Вит. Отстои на 35 км северно от Ловеч, на 53 км и 49 км североизточно, съответно от Червен бряг и Луковит и на 49 км западно от Левски. Градът има древна и изпълнена с бележити събития история.

Ненапразно Плевен е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Почти всички исторически забележителности тук са свързани с Освободителната война. От екскурзовода ще научите, че близо 200 са паметниците, които напомнят на поколенията за най–кървавите битки, водили се по тези места. В центъра на града се простира площад „Възраждане“. Тук можете да посетите Мавзолея-параклис „Св. Георги Победоносец“. Гробницата на руските и румънските войници, убити по време на войната е един от символите на град Плевен. Изградена е с лептата на българския народ от Комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиито председател в периода 1903-1907 г е Стоян Заимов. Мавзолеят е издигнат като знак на вечна благодарност към подвига на загиналите при обсадата на града 31000 руски и 7500 румънски войни. В създаването на мономента участват най-добрите български архитекти, художници и скулптори от началото на ХХ в. Узнаваме, че в криптата на параклиса са положени костите на загиналите при Плевен войни от многонационалната руска и от съюзническата румънска армии.

В югозападната част на града, върху невисок хълм е изграден Скобелевият парк – друг символ на Плевен. Сред зеленината и алеите му се намира „Братската могила”, съхранила костите на хиляди руски войни. В парка могете да видите и много бойни реликви от онова време. На върха на хълма се намира и плевенската гордост – Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата е внушителна и е единствената по рода си на Балканския полуостров. Изградена е в чест на 100-годишнината от Плевенската епопея и е по подобие на Бородинската панорама в Москва. В Панорамата са пресъздадени по уникален начин събития от Руско-турската война  и Плевенската епопея. Живописните платна, експонирани в 4 зали, са дело на 11 руски и 2 български художници. Посетителят е свидетел на перфектно съчетаване на исторически факти и художествено пресъздаване. И цялото това изкуство, уникално сътворено върху панорамните платна оставя незабравимо впечатление у дошлия да посети мястото. Няма как разглеждайки това великолепно дело на човешката мисъл и талант да не се пренасеш в далечната 1877 година и да не се окажеш в центъра на бойното поле от 11 септември. Паркът, който живописно обгражда Панорамата носи името на генерал Скобелев, в чест на това че руския командир е щурмувал три пъти със своята войска именно този район. Днес „Скобелевия парк” е парк-музей. Изграден е на самото бойно поле, още през 1904-1907 г. На това свято място по време на третия щурм на Плевен – събитие, случило се между 30 август и 11 септември 1877 г., отрядът на генерал Скобелев е водил кръвопролитни сражения, в които падат убити и ранени 6500 воини. Разбираме защо напоената с кръв местност оттогава, днес се нарича “Мъртва долина”. Костите на загиналите намират вечен покой в 9-те братски могили и костницата, разположени в парка. Тук ще видите автентични оръдия, десетки братски могили и паметници, както и много руски оръдия от войната, подредени като батареи. В района на „Скобелевския парк” се намира и Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”.

След като разгледате всички забележителни места в парка се насочете към друга плевенска забележителност – Историческия музей.  Градският исторически музей ще откриете в зелената зона, недалеч от центъра на града, до левия бряг на река Тученица. Музейната сграда е внушителна по размери и грабва погледа на посетителите с архитектурната си и историческата стойност. Ненапразно тя е паметник на културата с национално значение. Построена е през 1884-1888 г. по италиански проект. Разглеждайки богатата експозиция ще се убедите, че Историческия музей в град Плевен е един от най-добрите и с най-богати сбирки сред музеите в България. От уредника ще научите, че музейния фонд включва над 180000 броя музейни ценности. Експозицията му е разположена в 24 зали, като музейните ценности, са разпределени в пет раздела – „Археология”, „Османско владичество”,  „Възраждане”, „Етнография”, „Нова и най-нова история” и „Природа”. Особен интерес у гостите на музея предизвиква уникалната нумизматична колекция на музея, включваща над 25000 монети. Посетителят може да се докосне до изключително ценни за българската история и култура документи и вещи, да научи любопитни и малко познати факти за палеонтологичното и антропологичното минало на Плевен и региона, да придобие представа за историята на различни култури и народи, обитавали тези земи и оставили трайни дири по тях, да преоткрие богатството на флората и фауната в плевенския край. В градинката, срещу Историческия музей ще видите забележителния паметник на загиналите плевенчани в Сръбско-българската война от 1885 г. Южно от града, в долината на река Тученица, се намира небезизвестния плевенски парк „Кайлъка”. Тук сетивата ви ще се наситят на живописни отвесни скали, високи над 20 м, пищна растителност, красиви езера, плувни басейни, алеи, кътове за отдих, добре поддържани спортни площадки, приятен ресторант и разнообразна туристическа инфраструктура – все неща, които превръщат парка в любимо място за плевенчани и гостите на града. В района, на отвесните скали се провеждат и състезания по скално катерене.

Не пропускайте да разгледате и друга местна забележителност – „Музея на виното”.  Интересно е, че тази музейна експозиция е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти – архитекти, енолози и музейни експерти. Уникалното е, че музея се намира в пещерно образование, което се състои от пет галерии с площ 650 кв.м. Местоположението на пещерата е на 5 км от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк „Кайлъка“. В парка има и исторически забележителности. Тук се намират основите на небезизвестната римска крепост „Сторгозия”. Сградата е изградена в късната античност  – IV-VI в., на площ от 31 дка. Ще останете удивени от добре запазените и реставрирани укрепителна система ш раннохристиянска базилика. И ако погледнете към високия хълм, живописно разположен край река Вит ще видите отдалеч Паметника на победата. Точно под него е мостът на реката, където се е развяло бялото знаме на победения Осман паша.

Ако пък обичате лова и риболова непременно посетете местния „Музей на ловно-рибарското дружество”. Ще имате възможност да разгледате и научите интересни и полезни неща за своето хоби. В града има и няколко художествени галерии – Градската художествена галерия, галерия “Илия Бешков” и художествена галерия с Изложбата-дарение  на Светлин Русев, в която може да се насладите на около 400 произведения на известни български и чужди художници.

В Плевен може да разгледате и Къщата на семейство Вацови, известна като Къща-музей „Цар Освободител Александър II“. Сградата е построена през далечната 1873 г. Тук на 11 декември 1877 г., ден след падането на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър II , като му е представен плененият турски генерал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен – ген. Скобелев. При създаването на музея през 1904-1907 г. около къщата е устроен красив парк с оригинална ограда, експонирани са и две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армии. Поразходите се из плевенските улици, отпочинете в някое от многоброините приятни заведения, след което моге да се сбогувате с Плевен и да продължите към съседния град Долна Митрополия. Интересно е, че на територията на града има 4 язовира, като 3 от тях са развъдници за риболовен спорт, а четвъртия и най-голям – яз. „Вълчовец“ е гребна база към спортното училище в град Плевен.

Ще научите, че на пътя между Долна и Горна Митрополия се е намирал древен римски град на име Митрополотен, чиито останки се намират под „третия язовир“.  Тук забележителностите не са много, но затова пък природата е уникална. Можете да посетите „Музея на въздухоплаването”, чиято сграда се намира във ВУБ „Георги Бенковски“. Интересно събитие, което се провежда всяка година на Ивановден, в центъра на града е кукерския събор. В Долна Митрополия се организират и състезания по супермото.

Следващият град по нашия маршрут е Никопол – най-малкия български град, живописно разположен край дунавския бряг. Интересното за това градче е, че има амфитеатрално положение по склоновете на няколко хълма, както и на високия десен бряг на река Дунав. Намира се на 55 км от Плевен и на 3 км източно от устието на р. Осъм. Интересно е да узнаем, че територията града съвпада с територията на Природен парк „Персина”. Това обяснява и факта, че в региона има защитени видове и обекти като: „Скалната църква”, дървесния вид Гинко билоба, растението сладък корен и др. Културна забележителност в Никопол е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращия се в централната част на града паметник на кръстоносците, преминали тук през 12 век. Една от най-често посещаваните от туристи забележителности тук е „Никополската крепост”, наричана от местното население с краткото име „Калето“. Много добре е запазена една от вратите на крепостта, наречена „Шишмановата порта”. Научаваме, че тук е бил големия дворец на един от последните български царе – Иван Шишман. Ако попитате местните жители какво още можете да разгледате в града им, те определено ще ви упътят към „Манастирчето“. Това е стар манастир, датиращ от XIII век. Тази света обител носи името “ Св. Св. Петър и Павел“. В Никопол се намира и гробницата на мюсюлманския светец и лечител Али Коч Баба. Интересно е преданието, свързано с това място – преди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Легендата разказва, че дървото израснало от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. В южната част на Никопол се намира „Смоляновата къща”, в която се е укривал Апостола при посещението си в града на път за Румъния. Бившият дом на сем. Смолянови е реставриран през 1968 г и е превърнат в къща-музей „Васил Левски“. Сградата е типична градска българска къща от преди Освобождението. В Никопол има и градски музей, в който са изложени ценни находки, намерени при археологически разкопки в района, както и запазени стари книги и снимки на стария град. Като се разходите из никопол ще видите и няколко възрожденски къщи, обявени за паметници на културата.

Доволни сме от поредната дестинация из нашата красива страна. Определено при едно такова преживяване човек научава много и обогатява душата си. За пореден път разбираме колко свидна за нас е България!

Искате ли да се качите на машината на времето и да странствате през него до 7000 години назад. Тогава ви каня на една разходка през вековете. Пространството е точно определено – три малки скалисти острова по средата на Средиземно море, част от  архипелаг на 93 км южно от Сицилия, на 288 км източно от Тунис и на 300 км северно от Либия. Познахте. Това е Малтийският архипелаг с трите обитаеми острова – Малта, Гозо и Комино. Макар и да са малки по площ – общо 316 кв.км, макар да не разполагат със свои източници на прясна вода – реки и езера, с гори, тези острови са били 70 века убежище на различни народи, като се почне от праисторически племена, финикийци, гърци, римляни, араби, рицари, французи, англичани.

Разположението в пространството на морски кръстопът, внимателното отношение на поколенията и народите, намерили своя пристан тук, ни позволяват да направим това незабравимо пътешествие.

Настройваме машината на 6-7000 години назад. Неизвестни праисторически племена с тайнствена религия и невероятна култура обитават островите. Двадесет гигантски мегалитни ансамбли, по-стари от египетските пирамиди и Стоунхендж в Англия се издигат на островите Малта и Гозо.  Те са изградени от огромни коралови варовикови блокове. Тайнствените неизвестни са изобразили по стените на долмените фигури на животни и идоли. Те извършват своите ритуали в специални помещения пред издялани от камък жертвени олтари. Първо ще посетиме храмовия комплекс на остров Гозо –Джгантия. Той се състои от два гигантски храма и се смята за най-старото съоръжение в света. По всяка вероятност, съдейки по многобройните статуетки е служил за култ към плодородието. На остров Малта откриваме един от най-известните храмове от това време – Хаджар Ким. Той е построен около 3600-3200 г. преди н. е. и се отнася към фазата  Джгантия от малтийската древна история.  От тук може да си вземете копие на фигурката на „Венера” за спомен. На половин километър от Хаджар Ким се намира друг известен мегалитен комплекс – Мнайдра. Той е издигнат преди около 4000 г. преди н.е.. Тръгваме към северната част на Малта, най-скалистата част на острова – Буджиба и Аура. Тук във вътрешността се намира малък праисторически долмен. Той е уникален със своите релефи. В днешно време ще го намерите в градината на хотел „Долмен резорт”, а релефите са изложени в Националния археологически музей на Валета. Недалеч от Скорба намираме храм Та’Хаджрат. Той се състои от две съоръжения със сравнително различна от другите храмове планировка. По-големият храм е строен храм  3600-3200 гг. преди н. е., а по-малкия се отнася към фазата—Сафлиени (3300 — 3000 гг. преди н. е.). Всички праисторически паметници се намират под закрилата на ЮНЕСКО, която финансира тяхното съхраняване.

Когато пристигаме на островите около 1500 г. преди н. е. мегалическата култура е изчезнала. На нейно място са дошли преселенци от Сицилия.

Към 720 г. преди н.е. е началото на финикийската колонизация , а към 725 г.преди н. е. и гръката колонизация на островите. От финикийците е останало името на острова Малта – пристанище. От тук на сетне започва писмената история на острова. Последователно островът е завземан от картагенците, впоследствие от римляните, които са оставали няколко забележителни двореца. По време на римляните градът Мдина преживява своя разцвет. Цицерон и Ливи го описват като град с красиви здания и благоустроен живот. Смята се, ча Апостол Павел, след корабокрушение е слязъл през 60 г. на н.е. в Малта и той се счита за родоначалник на христянството на острова.

През 870 г. на островите намираме арабите. Те остават много следи в историята на малтийците: укрепените крепости и пристанища; 60% от езика им е създаден на основата на арабския; повечето имена на населени места са с арабски корен. Арабите изграждат крепостта Медина, а останалата част от града наричат Рабат. Така по-късно наречената, Мдина, става столица на Малта и остава такава почти до края на 15 век.

През 1091 г. норманите изместват арабите, а по-късно Малта е включена в пределите на Неаполитанското кралство.

От 1530 г. до 1798 г. на островите ще намерим рицарите. Орденът на йонитите (хоспиталиерите) или така известният Малтийски орден превръщат Малта в неуязвима крепост и свое пристанище. През 1565 г. по-малко от 5000 малтийци и рицари на ордена отстояли срещу Сюлейман Велики с неговата 40-хилядна армия. Създавайки една стабилна държава, рицарите допринасят за небивалия разцвет на архитектурата, изкуствата и културата на острова.

Като награда за победата над османците, Великият магистър на ордена Жан Де ла Валет получава разрешението да изгради нов град, бъдещата столица на Малта, Ла Валет. Градът се изгражда по прототип на ренесансов град с прави улици, укрепления и фортове от един от видните архитекти на Медичите – Франческо Лапарели. Пред очите ни се издигат мощните фортове „Сент Елмо“, „Рикасоли“, Сент Анж дьо Биргу“ и героичният „Сент Анджело“, като вървим по улиците се наслаждаваме на пищните барокови сгради. Ще се любуваме на Двореца на Великия магистър, на театъра „Мануел“, на Националната библиотека, на дворците „Кастилия“, „Паризио“, на Адмиралтейството. И естествено на 365-те църкви, разположени по целия архипелаг.

През 1798г. французите завладяват Малта. Две години по-късно Великобритания я обявява за своя колония. От това време е останала крепостта на Слийма с 13-те наблюдателни кули, Монументалната църква в Моста по проект вдъхновен от Пантеона в Рим.

Рицарите владеят територията на Малта до 1798 г., когато тя е завладяна от Франция. Две години по-късно Великобритания я обявява за своя колония.

През 1964 г. Малта получава своята независимост, през 1974 г. е провъзгласена за република, а от 2004 г. е членка на Европейския съюз.

А сега,  след като пътувахме 7000 години с машината на времето да се върнем в днешния ден. Градовете са се слели в едно и само по табелата на тротоара, разбираме, че сме вече в другия град. Малта се е превърнала в световна туристическа дестинация. Тук ни посрещат повече от 400 хотела, средиземноморски плажове, богат културен живот – концерти, фестивали, празници на светци. Помислено е и за децата, които могат да намерят забавления в село Попай, декор на филма за Попай моряка.

Но вече се стъмни. Ако са ви останали сили, потопете се в бурния нощен живот на Малта. На ваше разположение са многобройните дискотеки, казина. Ако се чувствате млади, посетете Пачевил (Град на мира) в  близост до района Сейнт Джулианс, ако сте хазартни и с възможности отделете време за прочутите казина – „Ди Венеция”, „Оракъл” и „Драгонара”.

Съмва. Май е време да изключим машината на времето и да си пожелаем нови завладяващи пътешествия във времето.

Украйна е страна в Източна Европа, която граничи с Русия, Молдова, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Беларус и лежи на северозападните брегове на Черно море. По-голямата част от странатa е с умерено-континентален климат, но по южните кримски брегове се среща и средизамноморски. Валежите са непостоянни и неравномерни, както и зимите, които варират от хладни по черноморието до мразовити в по-вътрешните части. Това е най-голямата държава, намираща се изцяло на европейския континент. Обширни степи и плата характеризират района на Украйна. Те се пресичат от реки като Днепър, Днестър, Южен Буг и Северский Донец, а делтата на Дунав оформя границата с Румъния. Широкатото черноморско крайбрежие и ивицата при Азовско море завършват красивия воден рейзаж. Единствените планини на територията на страната са Карпатите с най-висок връх Герлаховски щит, намиращ се в Словакия (2655 м.), а в Украйна – връх Говерла (2 061 м.). Най-големите градове са: столицата Киев(2,611,327 души), Харков(1,470,902 души), Днепропетровск (1,065,008 души), Одеса (1,029,049 души) и Донетск(1,016,194 души). От икономическа гледна точка страната се справяше изключително добре, докато не беше застигнатаа от Световната финансова криза, което според някои ще наложи инфлация от над 20%.

Украйна е ключов фактор за развитието на славянските народи, въпреки че повечето земи от страната са били притежавани от Руската империя.  Нейното участие в историята датира от преди поне 7 хиляди години, когато местността е била първоначално заселена.

Много неща се знаят за тази класическа слвянска страна, заради това аз съм решила да ви разходя по някои по-специални места. Не говоря точно за монументите в Киев, Одеса и Харков, които наистина са великолепни, а за местата, избрани от украинците за тяхните Седем чудеса. Да, правилно сте разбрали – не говоря за новите Седем чудеса на Света, а за еквивалента им в Украйна. Те са избрани в резултат на гласуване, завършило през лятото на 2007 година.

Национален дендрологически резерват „Софиевка“ е световно известен като един от най-съвършените паркове, създадени от човека. Насладите за окото там са безбройни и разнообразни. Киево-Пещерската Лавра е пещерен манастир. Това е и най-старият православен древноруски манастир. Основан е през XI в. в покрайнините на столицата – Киев. Този религиозен център има няколко страни. Историческата – XI – XIII в., когато се явява ключов фактор за развитието на руската култура и литературен център. Тук, през 1671, излиза първото печатно издание на Житието на Иван Рилски. През XVIII и XIX в. на същото това място се обучават и много българи. Друга страна на това място е… чудодейната. Там, според много, се случват необясними за човека неща – черепи на повече от хиляда години плачат;чудотворни икони застиват върху стъклените обкови, а от саркофазите на погребаните там светци се излъчва нереално бистър и прочистен въздух, укрепващ био-организмите. В лаврата, обаче има и много за любителите на този тип архитектура. Освен близките и по-отдалечени пещери, към нея са приложени Успенската катедрала и Голямата камбанария, както и няколко музея, като например този на декоративното фолклорно изкуство. Манастирът е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Също в Киев се намира и Катедралата „Света София”. Това прекрасно място, със своите тринадесет купола, е най-старата църква в града. Построена през 1037 от Ярослав I Мъдри, княз на Новгород и Велик княз на Киевска Русия, тя е конструирана по модел на едноименната църква в Константинопол.  От тогава катедралата е религиозен център, а необичайната и византийска архитектура я прави един от символите на града. Каменец-Подолски се населява от около сто хиляди души и се намира в Западна Украйна,близо до Хмелницки и Черновци, на около 25км от Хотин. Обграден е от река Смотрич, като се превръща в необикновен остров далеч от морето. Мястото е известно с древната си крепост, построена през XIVв. Тази постройка „брани” моста над реката, явяващ се единствения вход към града.

На юг от днепърската хидроелектрическа станиця се намира остров Хортиция. Днес той е част от град Запорожие. Големината му от 12км по дължина и 2.5 км по ширина, го прави най-големия остров в река Днепър. След резолюцията от 18 Септември 1965 островът е обявен за национален историко-културен резерват. Херсонес Таврически е древногръцка колония, основана преди повече от 2500 години в югозападната част на Кримския полуостров, покрайнините на днешен Севастопол. Мястото е защитено като археологически парк, представляващ неимуверно красива комбинация между римската, гръцката и византийска култури. Наричан е още „Украинският Помпей” и „Руската Троя”.

Крепостта Хотин е комплекс, построен на бреговете на река Дестър в Хотин, Западна Украйна. Фигурата, такава каквато е днес, е била построена през 1325. Това е една наистина запазена постройка, пленяваща интереса не само на многото туристи, а и на световно известни режисьори. Всъщност, много от крепостите, независимо дали се водят английски или френски във филмите, са точно крепостта Хотин. Най-скорошните продукции с нейно участие са: Тримата мускетари, Стрелите на Робин Худ и руският Тарас Булба.

За финал, нека ви предоставя накои обичаи и суеверия на украинците. Разбира се, не всички ще важи за всеки отделен домакин или гражданин, но са еднин добър пътеводител за приятно съжителстване с местните.

За разлика от много държави, където не се обръща внимание на подробностите от този вид, в Украйна не се носят четен брой цветя за подарък – те са за погребения. В това отношение страната си прилича повече с нашата мила родина. Не оставайте празни бутилки на масите – поставяйте ги на пода. Също така не стъпвайте в нечий дом направо с външните обувки а изчакайте, ще ви се осигурят чехли. Домакните не обичат гости с мръсни обувки. Ако пък сте гости на банкет или някакво парти – не отказвайте водка, дори и да сте абсолютен въздържател – ще нанесете голяма обида. Това са основни правила, които, разбира се, може и да не спазвате. А сега малко суеверия:

Не си подсвирквайте в къщата! Носи бедност.Не се здрависвайте през прага! Носи лош късмет.Не палете цигарата си от свещ! Носи лош късмет.Не си оставяйте ключове, шапки или портмоне на кухненската маса. Не се връщайте след като сте тръгнали нанякъде! Ще срещнете нещастие по пътя. Но ако ви е много наложително – преди да влезете обратно погреднете в огредало, а преди да излезете да втори път – променете нещо във визията си.

Не се безпокойте,както навсякъде другаде и тук няма само отрицателни суеверия.

Ако ви подарят животно – отвърнете със символична сума. Една гривня (местната парична единица 1 EUR = 12.2109 UAH) е достатъчно, за да ви е здраво котето (например). Чупете чинии на воля! Това вещае късмет.Ако не познаете човек, срещнали случайно или който ви се е обадил той няма да ви се обиди. Защо? Защото това значи,че той ще забогатее.

Ако смятата да прекарате една наистина красива и изпълнена с визуален разкош почивка в характерна славянска страна – Украйна е точното място. „Успіху!“ (Успех), както казват украинците и на добър път.

Селцето Дълбок дол се намира само на няколко километра от Троян, сгушено в Балкана, сред китна природа и многогодишна гора. Включено като едно от най-новите атрактивни места за почивка, представени в регион Балкания. Там има едно специално място, което посетих, за да ви представя с най-голямо удоволствие. То ще е притегателно и за тези, които обичат спокойствието и за тези, които искат да изучат занаят, дали за да обогатят опита си или просто за да открият нещо ново в традициите.

През цялото време целта ми е да засиля любопитството ви преди да ви обрисувам това сгушено в гората местенце.

Етно-комплекс Дълбок дол представлява съвкупност от автентична архитектура, тишина, хармония  и изкуство.  За да се превърне в това приказно творение са били нужни пет години, за да може мястото да бъде реставрирано и преустроено на одаи и работилница.

Собственикът Емил Пейковски е родом от Троян и е майстор на керамика. Заради любовта си към старите къщи и традициите се наема да възстанови този етнографски комплекс и да го направи достъпен за повече любители на характерната за тази част от Балкана обстановка.

Всяка от стаите предоставя възможност да се посрещат и двойки и семейства с деца, както и приятни големи компании, които да си отдъхнат от забързания начин на живот и динамиката на големите градове.

Точно такива приятни хора се надява да посреща, като гости домакина. Ако си допаднат, пък и без да им се натарпва може първата вечер да си кажат „Наздраве” с всеизвестната троянска ракийка, и да се отнесат на сладки приказки до посред нощ.

Той, съпругата му и дъщеря му ще се грижат не само доброто пребивавне в комплекса, но и за това, гостите, които желаят да подхванат занаят – керамика.

Една от къщите е специално отредена, за да може всеки, който иска да опита какво може с ръцете си, да го направи.

А керамиката, като всеки занаят изисква търпение и отдаденост, а в троянския край това го владеят от столетия насам.

Къде, ако не там може да научиш тънкостите на това, от парче глина да направиш изкуство и още повече докато си почиваш от забързаното ежедневие. И то на фона на птичите песни.

В самия град Троян се намира и Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства, където подробно ще научите за историята и зараждането на водещите занаяти в региона, сред които и керамиката.

От там разказват, че богатството и разнообразието на украсата в троянската керамика е неповторимо и съхранено от столетия насам.

Характерни са меките земни цветове, като жълто, зелено и кафяво. Използват се три основни техники за украса – ангобна, гравирана и релефна.

Всяка от тях е уникална едната се нанася с пръстите на ръката, потопени в ангобата, чрез поливане с лъжица или с помощта на животинско рогче. Другата се използва най-често при украсата на бардуците, където се гравира характерната шарка „на папрати“ — мотив, заимстван от растителния свят на Балкана. Третата се получава със средствата на дълбоката гравюра или чрез апликиране върху още влажните стени на съда на предварително изработени на калъп релефни мотиви.

Музеят разказва историята на традиционните занаяти още от самото им зараждане преди много хилядолетия.

Там ще ви разкажат как всичко е възникнало, как се е развивало, за да можем да се радваме всички ние днес на богатите форми и украси на съдове.

По стените на стомни, ръкатки, бардуци, чинии и паници изобразяват елементи от бита, народното облекло и заобикалящата ги природа. Така се раждат характерните за троянската керамика украси – спуски, чазии, сърца, пъстроцветните Захариеви китки. Разцветът на грънчарството в Троянско е през първите десетилетия на 20-ти век, когато функционират стотици работилници с близо 1500 майстори.

А Дълбок дол е само едно от местата, които може да посетите в регион Балкания.

Той пък е един от най-колоритните в централна България. Част от местата, включени в него, са Плевен, Тетевен, Рибарица, Троян и Априлци.

Ако попаднете в Плевен първото нещо, което ви препоръчваме са три от музеите, които и ние посетихме. Първият е историческият музей в града, който е най-големият регионален исторически музей в страната. Другото място е къщата-музей Александър ІІ, точно на главната улица в града. Третата историческа гордост на Плевен е панорамата „Плевенска епопея”. Тези три места обединяваме в едно – богатата история на града. Има още две неща, които искаме да ви представим като любопитни. Едното е скрито съкровище през деня, открива пълния си блясък само вечер – Светлинното шоу на фонтаните в центъра на града. Преливането на светлините през пръските вода носи истинско наслаждения в приятните летни вечери. Другото е в близост до града и е парк Кайлъка, където със сигурност ще откриете много възможности за забавление, като например разходка с лодка или водно колело.

Следващата спирка е Тетевен. Мястото, от което ще тръгнем е малко позабравения манастир св. Илия на една от височините в планинския град. Историята му е интересна и като в почти всеки български манастир, свързана с много потайности. Тук легендата разказва за един кръст, емблематичен за християнската вяра, но изчезнал във времето. Преданията за него обаче остават живи. Историческият музей в града крие също много интересни богатства – през традиционните занаяти и облекла, показва малките детайли, обогатявали живота на някогашните тетевенци.

Рибарица – място за спокойна почивка, но и забавления. Като, например, пейнтбол, екстремни изживявания и атракции. Същото може да получите и в близост до Троян – на мотопистата, където се провеждат републикански и международни състезания. Това, ако сте любители на скоростта, иначе може да се разхождате из малките улички на града и да се заредите с положително настроение и да усетите чистотата на планинския въздух.

Априлци – там наблизо е скътан девическия манастир „св. Троица”, който отново разказва голяма, но и много тъжна история. Усещането за голямото дело на младите монахини, платили с живота си да го опазят оставя незабравим отпечатък в съзнанието. Любителите на екстремните изживявания и тук ще открият своето място. Една поляна в самия град е обособена за терен при каране на АТВ. Честно казано това си е неповторимо и много зареждащо изживяване. Особено, когато и стадата в близост нямат нищо против.

Това бе кратката ни обиколка из Балкания – насочите ли се вие, ще я откриете по съвсем нов начин. Приятно пътуване!

Всеки е ходил или поне е чувал за Рилския манастир. Тези, които са разгледали Светата обител и са запалили свещичка в черквата към манастира, знаят, че там винаги е пълно с хора, а ако сте с вашата кола почти винаги трудно може да намерите място за паркиране. Само че наистина чакането си струва, а по време на празници, по-добре забравете за нервите.

Ако сте решили да отидете до Рилския манастир и искате да прекарате една спокойна кратка почивка, по-добре си отделете поне два дни. Защото може би досега не сте обръщали внимание на прекрасните места около манастира. А те не са малко и без съмнение не са за пропускане. Така че грабвайте по няколко блузи, от които поне една да е с дълъг ръкав, и към Рила. Ако тръгвате от София, не се увличайте по пътя след Перник, а слезте на околовръстното шосе на града и оттам хванете по посока Дупница. Така определено ще стигнете доста по-бързо. Но дори и да се отклоните леко през Радомир, ще попътувате с около двайсетина километра повече, но пък и гледката си струва. Е, в крайна сметка и от двете артерии ще излезете на широк път, който за повечето хора е известен като посока Благоевград-Банско. И така смело напред, но не отклонявайте прекалено погледа си от указателните табели. Защото наистина е възможно без да искате да пропуснете малка кафява табела с надпис “Рилски манастир”. Уцелите ли отбивката обаче, ще останете очаровани. До град Рила ви остават не повече от петнайсетина километра, а пътят ви ще е заобиколен само от зеленина. След като преминете през Кочериново, вече сте на крачка от Рила. И ето го и градчето. За свикналите с лукса, първото впечатление дори може да е леко стряскащо. Не за друго, а тук модерните хипермаркети липсват и само тук-там се виждат магазинчета за хранителни стоки. На почти всеки ъгъл обаче ще ви посрещне странно и малко магазинче, в което  ако се осмелите да влезете ще намерите от пиле мляко. На рафтовете на тези позачезнали магазинчета редом се мъдрят забрадки, по-модерни кецове, батерии, чаши и чинии, а ако не виждате това, което ви трябва, просто попитайте. Може да ви се струва сранно, но веднага ще ви го изнамерят от гаражчето зад магазинчето. И след като се успокоите, че не сте попаднали накрая на цивилизацията, потърсете място за преспиване. В Рила основното такова е хотелът, носещ името на града. А може и да потърсите стая в някое от по-малките семейни хотелчета, които обаче не са в изобилие.

Ако сте решили да си починете наистина, просто подминете града и хванете пътя за Рилския манастир. Преди това обаче не забравяйте да се запасите с дрехи и храна, въпреки че където и да се настаните няма да ви оставят да умрете от глад. И така само на пет километра след Рила и сравнително рязък завой вляво, направо няма да повярвате къде ще се озовете. Това е първият комплекс, в който може да преспите на път за Светата обител. Той обаче така ще ви очарова, че няма да искате да търсите нагоре. Така, че това е поредното доказателство, че си е хубаво да си първи. Още с влизането в комплекса ще ви посрещне спретнат ресторант, чиито маси са разположени точно над река Рилска, а от кухнята ще ви привлече миризмата на прясно приготвена пъстърва, която като че ли току-що е скочила от водата в чинията ви. На рецепцията пък винаги ще се зарадват, ако не само хапнете вкусните рибни специалитети, а и останете да преспите в някое от бунгалата. Определено не си представяйте просто бунгало. Още щом влезете в някоя от малките къщички, боядисани в тон с природата, ще ви се прииска да останете повече от един ден. Бунгалата са така наредени, че да се чувствате сякаш сте сами сред зеленината на гората и шумоленето на реката. А всяко от тях е доста просторно и по нищо не отстъпва на луксозното обзавеждане и на най-модерния хотел. И след като ви се прииска да не излизате от него, все пак пробвайте да изпиете едно кафе на терасата му. Определено няма да ви се прииска пък да влезете, след като седнете на балкона, а погледът ви не може да достигне върха на планината, изправила се пред погледа ви. А за пълното ви опиянение ще помогне и румоленето на реката, която е само на крачки от бунгалото ви. Е, не се отпускайте напълно. Все пак има още много за преживяване, но определено приятната обстановка, ще ви накара да намерите настроение във всичко. Така че обувайте удобни обувки и към реката. Въпросът е да решите накъде. По-добре тръгнете срещу течението на водата и веднага щом излезете от комплекса, ще се озовете в истинския рай – само гора и вода. Не е зле да вземете одеало и просто да поседнете на някоя от полянките. Е, изберете си някъде далеч от частните имоти – не за друго, а за да не ви притеснява лаят на кучетата-пазачи. А от това да поседнете на някой от топлите и с невероятна форма камъни в реката и просто да се попечете, едва ли има по-разпускащо. Ако пък сте запален рибар, ще ви се наложи да се качите доста по-нависоко, което няма как да стане пеша. Но пък с колата може да избирате. Ако наистина искате да се върнете с богат улов, просто потърсете рибарника, които е само на километри преди Рилския манастри. А за най-истинските рибари, най-подходящото място е след манастира. Там също има доста бази, в които може да се преспи. Тук условията също са добри, но не са за по-разглезените. Това обаче се компенсира от все по-чистата природа и отличните условия за добър улов.  И който с какъвто улов, просто се върнете в базата и си поръчайте прясна рибка и се насладете на най-богатото на звезди небе и спокойствието на рилската природа, което е нарушавано само от бързо спускащата се река.

А на следващия ден вече отпочинали, просто се качете до Рилския манастир. Не може да дойдете дотук и да не запалите свещичка в Светата обител, създанена през Х-ти век от отшелника Иван Рилски. А, ако за първи път идвате тук, определено ще ви е интересно да разгледате целия манастир – от стаите на монасите до главната църква, историческия музей, етнографската сбирка, картинната галерия, Хрельовата кула, музеят “Манастирско стопанство, както и четирите църкви, разположени в близост до манастира. И не забравяйте да си вземете поне малка иконка, която обаче поискайте да ви бъде осветена. А на връщане към Рила, определено ще забележите и метох “Орлица”, който ще ви впечатли с автентичния си величествен и вдъхващ уважение вид.

И ако емоциите ви са преминали от граница до граница, определено ще ви се прииска да се върнете в тази местност отново!

Въпреки големият брой на съставляващите я острови 7 107, населението на република Филипини живее основно само на 11 острова. Филипините представят прекрасни изгледи на тропически топли води, коралови градини, населени с невероятни представители на водната фауна и са отдавна утвърдена туристическа забележителност. Великата история на страната, както богатата екзотична култура, драматичните пейзажи и процъфтяващите градове са примамливи за всички туристи, а приветливите филипинци с усмивка канят чужденците да посетят страната им.

Само около една трета от островите, съставляващи страната, всъщност имат имена. Най-големите два от тях са Минданао и Лусон, на който се намира и столицата на Филипините – град Манила. Столицата на държавата е сърцето и душата й. Местните я наричат буквално „градът на нашата привързаност”. Всъщност това е малко модернизирана сантименталност на филипинци, защото градът е почти всичко за тях – административен център, моден център, върхът на всички религиозни и учебни движения и, разбира се, място за пазаруване до припадък. Там е благородната смес на филипинския живот – политика и изкуство, банки и университети, магазини и църкви. Никога не е проблем къде да отседнете в Метро Манила. Винаги има свободни места, а предложенията варират от най-скъпите луксозни хотели до евтини стаи под наем, от големи учрежденски хотели до малки семейни вили. Всъщност за място за отсядане никой не би трябвало да има проблем, тъй като се предлагат места по всеки джоб и вкус.

Освен с гостоприемството си филипинският народ е известен със своя микс от различни характеристики. Имат азиатски черти, пишат и четат на английски, боготворят само както те могат, а имат модернизирани градове. Тъй като хората във Филипините много държат на приятното изражение, добро впечатление прави широката усмивка. За много неучтиво се смята да се сочи или да се повишава тон. Когато поздравявате, добре е да здрависвате ръце. Помнете да държите ръцете си на масата докато опитвате от традиционната филипинска кухня. Ако се храните наред с филипинци, запомнете, че заради статуса си на гости, докато не опитате от храната,  те няма да започнат да се хранят. Хубаво е посетителите на Манила да са облечени консервативно, особено ако посещавате свещен мюсюлмански или католически храм. Още по-важно е това, ако искате да посетите някое близо селище. Заради горещия климат местните се обличат често с шорти и тениски, като вечерното облекло се отличава с това, че горната дреха се запасва в шортите. За вечерта жените могат да заменят късите гащи с поли. Нощният живот кипи в Манила, така че се пригответе за приятна смесица от традиционни танци и модерни заведения, а през деня градът предлага други забавления.

Историческите забележителности в този метрополитен град не са никак малко. Докато пазарувате из испанския квартал Сан Луис в Манила, намерете време за посещение на една реалистична преработка на времето от XIXв., „Каса Манила”. Тази къща е испанска преработка на типичните домове от този период. Свободната разходка из забележителността ще ви помогне да се почувствате като у дома си. Красивите градини, просторните стаи и старинните огромни стълби със сигурност ще се понравят на всеки, защото изработката е наистина интересна и носи в себе си частица от филипинската история. На горния етаж се намират старинните добре запазени мебели от XIXв. Атракцията е отворена всеки ден и не е за изпускане, защото привлича туристите със своето внушаващо чувство на старото време в Азия и със сигурност ще ви накара да се почувствате съпричастни със своя реализъм.

Докато сте още в Манила „Дворецът на кокосовите орехи” е отворен за вас. Построяването му е струвало на държавата 10 милиона долара през 1981, специално построен за посещението на папа Йоан Павел през тази година. Интересен е заради структурата си, която е съставена 70% от части на кокосови орехи. Има седем луксозни стаи заради щастливото число 7, които са декорирани по различни начини, свързани с имената си на различни региони на страната. Важно е да се направи резервация, ако искате да го посетите отвътре, но ако искате просто да разгледате външната му забележителна архитектура можете да посетите културния център, от който дворецът се вижда прекрасно.

В града се намира и паркът Пако за релаксиращ следобед за разглеждане на невероятните чудеса, които паркът предлага. Има кръгла форма, което значи, че може да се обиколи без да пропуснете място, навсякъде се срещат камъни, покрити с мъх и лишеи. В средата се намира малък красив параклис. Интересно е, че първоначално паркът е бил гробище за испански аристократи, но през 1966г. бива обявено за парк. Никой не е погребван там от 1912г. Всеки петък в паркът има безплатен концерт в 18:00ч. Ако послушате песните и се насладите на танците в прекрасна петъчна вечер ще се почувствате близо до културата на филипинския народ. Паркът е прекрасно място за отдих, обяд или просто разходка, почивка от метрополитния град.

Малко по-далеч от столицата също се намира една от най-големите забележителности на Филипините. Това са шоколадовите хълмове, които все още са мистерия за човечеството, но пък затова носят със себе си интересните легенди и предания на местните. Те разказват, че хълмовете са се появили докато два великана се замеряли с камъни и пясък в бой. Когато най-сетне свършили с боя, станали приятели и напуснали острова, но оставили зад себе си бъркотията, която направили. Малко по-научно вярване е, че хълмовете са били коралови образувания, подложени на обработка от климата през хиляди години. Каквато и да е историята зад тях 1200-те хълма в Бохол са със сигурност желана гледка за туристите във Филипините. Около 30 до 50м. високи, обрасли с трева, но в края на сухия сезон, се оцветяват в шоколадово, оттам идва и името им. Можете да изкачите 214 стъпала до специален хълм за наблюдение, откъдето ще се насладите на това природно мистериозно богатство.

Историческите забележителности на държавата, примесени с чистите тропически води и плажове и красивите шоколадови хълмове правят Филипините една от най-желаните дестинации за посещаване сред туристите. Събрал всичко чуждо и запазил своето, народът на Филипините посреща радостно всеки чужденец, така че туристите се чувстват като у дома. Безкрайното гостоприемство безспорно е развило туризма в тази страна и тя очаква с нетърпение новите си посетители, за да може да сподели с тях красивите си пейзажи.

За своето поредно пътешествие из красивата ни Родина, този път изберете западната част на страната и по-точно град Трън и околностите му. Планинското градче се намира близо до границата със Сърбия и е живописно разположен на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина „Знеполе”. Заобиколен е от красиви хълмове.

Благодарение на долината в която Трън е разположен, тук е по-студено през зимата и по-топло през пролетта и лятото. Ако посетите това красиво място през студените месеци ще забележите, че снеговете по по високите планински върхове на тези места се запазват дълго, като се задържат почти до края на месец май. Ако пък сте гост на Трън през летните дни ще почувствате освежаващата планинска хладина дори през най-топлият месец август. Многобройните природни и културни забележителности в района ще предизвикат у вас приятни емоции и спомени. Ще узнаете, че в древността през района на днешния град е минавал т.нар. „Знеполски друм”, известен още като „Стария път”. Той е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По тази причина, още от времето на турското робство градчето е имало изключително значение като оживен търговски център.

Днес в пещерите около Трън има многобройни доказателства, които говорят че тези земи са били заселени много по-раво – още от времето на неолита. Археолозите са на мнение, че траките също са обитавали днешните трънски земи. Интересуваики се от историята на района, ще научите че за пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на хан Омуртаг. По време на османското иго този български край изживява истинска агония – местния турския управител Кара Фейзи подлага трънското население на жесток тормоз. По негово време са разрушени няколко църкви и манастири, а голяма част от горските масиви в района са опожарени.  След смъртта на турския управител неговото дело е продължено от сина му, който бил още по-жесток. Когато пристигнете в града се радходете из центъра на Трън за да почувствате атмосферата на този зелен, планински град. Можете и да отпочинете в някое от приятните заведения, а след това да поемете към многото забележителности в района, които неминуемо ще се запечатат в съзнанието ви със своята красота и величие.

Поемете по шосето пресичащо по мост водите на река Ерма. В ляво от пътя ще видите пътека, водеща към Трънския манастир „Св. Архангел Михаил“. Преди да достигнете до манастирските порти ще видите манастирската чешма, до която се извисява вековно дърво. За съжаление днес манастира е запустял, но за това пък мястото е много красиво. Ако се върнете по еко пътеката в обратна посока ще стигнете до едно райско кътче по поречието на река Ерма – Трънското ждрело. Ще научите, че тази река, виеща се живописно между буйна растителност и величествени скали извира в съседна Сърбия, а пътят и към в нашата Родина преминава точно през намиращото се край града Трънско ждрело. Тази величествена природна забалежителност се намира на 3,5 км северно от град Трън, близо до село Ломница, поради което ждрелото е наричано и с името Ломнишкото. Още щом пристигнете на това дивно място ще се впечатлите от живописните скални масиви обграждащи речната долина. На места те достигат над 100 метра височина. Цялата красота на това дивно кътче ще можете да разгледате най-безопасно от изградения над ждрелото мост. От тук ще видите, че ждрелото представлява тесен скален пролом разположен между стръмни, отвесни скатове. В най-тясната си част ждрелото е широко около 10 и дълго стотина метра. Ще забележите как на места буйните води на река Ерма образуват малки вирчета и един 4 м водопад. Край речното корито ще забележите и друга очарователна картина – сивите варовикови скали, сякаш са загубили своята суровост, обрасли от мъхове и люлякови храсти. От двата бряга на реката се издигат две канари, достигащи до 200 м мисочина. Имената им са също толкова причудливи, както и формите им – „Църковището” и „Жилав камък”. От екскурзовода ще научите, че от южния край на ждрелото води началото си небезизвестната „Трънска екопътека”.

Ако обичате пешеходния планински туризъм преминаването по цялата й дължина ще ви отнеме около 8 часа. При изминаването на 13 километровата пътека ви очакват както равни участъци, така и стръмни изкачвания и слизания. Има живописни мостчета и горски стъпала. Освен за еко-туризъм Трънското ждрело предоставя и отлични възможности за алпинизъм. Още през 1961 г. това красиво място е обявено за природна забележителност и защитена територия. Мястото наистина е уникално и ненапразно е вписано под номер 39 към стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Ако сте дошли тук с планински водач ще научите интересни факти, свързани с природния феномен. Ще ви разкажат за откритите по тези места останки от келтски поселения, езически светилища и други археологически находки.

Друг скален феномен, намиращ се на около 40 км от трънското село Банкя е ждрелото на река Ябланица, известно още като Ябланишкото. Може дори да не сте чували за това уникално място, но озовете ли се в Трънско непременно го посетете. Още в началото на красивото ждрело ще ви посрещне минерален карстов извор, а над него – скалния заслон „Меча дупка”. Предстои да преминете през чудно красиво природно кътче, през дървени стъпала и мостчета и така ще достигнете до известния с двуметровия си водопад „Зелени вир”. Красота и величествена природа! Когато сетивата ви се наситят на това очарование тръгнете по посока село Врабча. Вляво от шосето, преди да влезете в селото ще видите малка пътечка, която сякаш ви кани да поемете по нея. Тръгнете ли натам ще видите, че тя следва течението на Врабчанската река. Само след минути пред вас ще се окрие нова прелест – красив пролом, който реката е издълбала във варовиковите скали обграждащи мястото. Тук също има падаща вода – високия 4 м Врабчански водопад. Ще се насладите на живописна гледка – скален тунел, а до него карстовия извор, от чиято вода може да пиете. Сред цялата тази красота има изграден и приятен кът за отдих на туристите, от който непременно се възползвайте.

Когато поотпочинете и се подкрепите с храна поемете по туристическата пътека, стигаща до село Банкя. Пътят ще ви отнеме около 40 минути, а маршрутът е лек и приятен. Тъй като се намирате в планински район, трябва да знаете че Трън е разположен в близост до живописния връх Руй, който се издига на 2280 м над морското равнище. Интересно е, че граничната линия между България, Сърбия и Черна гора минава по самото било на върха. Предприемете ли туристически поход в този район ще се убедите в красотата на Руй планина. Стигнете до село Ломница. В центъра на селото преминава  живописната река Ломница. Като я прекосите ще видите маркирана туристическа пътека, водеща към хижа „Руй”. Тръгнете ли натам ще стигнете до хижата са около 2 часа и половина. Най-добре е да пренощувате в хижата и на сутринта да поемете към връх Руй.

По време на планинските преходи не откъсвайте очи от природните гледки. Ще се окажете обградени от гъсти борови гори, редуващи се с пъстроцветни поляни и планински ливади, а тук там над вас ще надничат причудливи скални образувания. За да покорите върха можете да тръгнете и от други места. Изходни точки към връх „Руй” са  селата Туроковци, Ломница, Забел или Зелениград. Стигнете ли горе определено няма да съжалявате. От това високо място се открива неповторима панорама към четирите посоки на света.

Не пропускайте и село Зеленград. То е разположено на 10 км от Трън и е уникално с красивата си природа. Още на влизане в селото ще забележите надвесен над него скален масив. Интересно е, че това всъщност са 7 отделни скали подредени една зад друга, но с различни височини. Този шедьовър на природата в трънския край е известен като Зеленоградската скала „Шильи камък“. Ще узнаете, че сред това дивно място археолозите са открили много останки от антични и средновековни укрепителни съоръжения, което показва че в древността селището е имало защитна цел. На западната страна на скалния масив  ще видите изсечена малка църква, известна като „Царева църква” Специалистите предполагат, че тя датира от времето на Средновековието. В подножието на скалите, от западната им страна, ще дочуете ромон на вода. Тук, през малка китна горичка протича Зеленоградската река, чиито води остават буйни дори през летните жеги.

Ако тръгнете по пътя за Брезник ще минете и през село Филиповци. Отдалеч ще видите извисяващия се над селото връх „Драговски камък”, висок 1120 м. Върхът има формата на огромна каменна пирамида и макар че изглежда труднодостъпен, не е така. До това дивно място можете да стигнете по живописна пътека, минаваща през филиповската махала „Драговци”. Ще узнаете, че и тук някога се е намирала важна крепост, от която още личат основите. И ако въпреки планинските разходки не сте почувствали умора и не сте се насители на красивата природа окола вас, спуснете се към Врабчанския водопад или пък поемете към „Зелени вир”. От тези места можете отново да стигнете до Трънската екопътека и така отново да се върнете в града. Ако пък решите да поостанете, пленени от чистия въздух и природните дадености в района можете да разпънете палатка край близкия Ярловски язовир. Ще го откриете до село Ярловци, намиращо се на 11 км югозападно от Трън. Тук ще преоткриете уникалното съчетание на планинска природа, свеж въздух и водна шир. Няма как да не напуснете този край с малко тъка. И как иначе – тук си обграден с девствени гори даряващи те със спокойствие, около теб се щирят тучни ливади изпъстрени с дъхави треви, а кристалните води бликат в реки, вирове и водопади… Не можеш да си тръгнеш просто така. Остава ти приятните изживявания и мисълта някой ден отново да посетиш това райско кътче от България!

Лято е. Отпускарите стягат куфари за почивка, а баш късметлиите се отправят към морето. Едни с влак, други с автобус или кола, но уви нетърпението е голямо и времето за път им се струва много. Още с първите стъпки обаче в историческия морски град – Созопол, умората изчезва, защото тук сякаш въздухът е пропит с добро настроение. Уличките са препълнени с щъкащи летовници – някои търсят местенце да изпият сутрешното си кафе, други любопитно зяпат по сергиите, където има и от пиле мляко.

Още на автогарата в Созопол, а и на всяко ъгълче, редом с продажбата на банички, дружелюбни хора със завиден загар, ще ви предложат „най-хубавата“ квартира. Повечето от хазяите обаче си имат постоянна клиентела и къщичките им са на хотелски начала. Хотелите в Созопол пък конкурират тези в курортите,  които за повечето от нас са само мечта. Цените също не отстъпват.

Гражданинът, работил до последния момент в прашния и мръсен град или учениците, които броят свободните минути до първия учебен час, бързат още с пристигането в Созопол да съблекат всекидневните дрехи и да се хвърлят на топлия пясък. И двата плажа на Созопол се изпълват още в ранните часове с ентусиасти да съберат колкото се може повече слънчеви лъчи. Втората смяна са по-късно събудилите се, които бягат от обедната жега в нароилите се като многознаци крайбрежни кафенета. Където и да се разположите на плажа, няма да скучаете – от всяко кафене гърми различна музика, а купоните не спират. В едно от заведенията ще попаднете на воден купон, в съседното на състезание по билярд. Ако пък не си падате по капанчетата, може да се спуснете по водната пързалка. Пълно е и с атракции като бананите и традиционните водни колела.

В случай, че морската вода не ви се нрави, просто спокойно се излегнете на удобен шезлонг и се потопете в топлата вода на басейнчетата около крайморските заведения. За обядване не мислете – търговци ще ви изнесат безплатно цяла добре отрепетирана пиеса, за да ви убедят да си купите сладолед, царевица, геврек или „ламбадата за устата“ – на по-прост език – слънчогледови семки.

Ако не сте се запасили с всичко необходимо за плажа и летуването, не се притеснявайте. Цените на летните чехли и банските на морето не са много по-високи от тези в София. Най-модерни джапанки може да откриете и за 10 лв., а  волейболните топки, надуваемите дюшеци за малчуганите и плавниците са по джоба на всеки. За похапване ще намерите всичко, като най-атрактивната топла варена царевица не пада под два лева. Прясна риба, която понякога дори пред вас разтоварват рибарите от лодките, винаги се намира в заведенията до пристанището. Повечето заведения са се погрижили за спокойствието на родителите като са осигурили надуваеми замъци за малчуганите.

Созопол се превръща във все по-голям пазар, но все пак си остава центърът на Аполонията. Дори в Стария град да се увеличава броя на сергиите с чанти, чехли, ластичета, гривнички и дори в разгара на лятото с надписите по магазините с модерни дрешки „Разпродажба“, редом с тях все пак са се запазили сувенирните моряци от дърво, автентичните котви, множеството маси със сребърни накити в различни морски форми, които може да вземете за спомен и са подходящи за подарък за всякаккви случаи. Вечер морското градче предлага много забавления. Изборът е ваш – дали отидете в лунапарка и да целите Бин Ладен с яйца или да се повеселите в плажните дискотеки. А може да се «върнете» години назад и да се облечете в рокля на кралица – просто за снимка и хубав спомен. По-романтичните натури могат да се насладят на залеза с разходка с лодка, която предлагат рибарите на пристанището. Решите ли да съчетаете купона с романтичната разходка, повозете се на туристическо корабче с ресторант. Ако след разходката ви домързи да се приберете пеша до квартирата, защо да не се поглезите, като се отпуснете във файтон.

А на тръгване не забравяйте да си купите дори малка картина с изглед от Созопол, която да топли сърцето ви до следващото лято.