Автор: redactor

Ако някой ден ви се прииска да се измъкнете от сивото ежедневие, да задгърбите проблемите и стреса, да пообиколите из нашата красива България, като подишате чист въздух то можете да използвате следната идея за вашата туристическа дестинация. Набелязания маршрут е: с. Гложене – Тетевен – с. Орешак – Априлци – Етъра – Габрово – Трявна – вр. Шипка – град  Шипка.

Екскурзията започва с посещения на пешерата „Съева дупка”. Това скално чудо се намира в Ловешкия край, на 11 км западно от село Ябланица и на 2 км южно от село Брестница. От екскурзовода туристът научава интересни неща, като например факта, че  пещерата е образувана преди повече от 1 милион години от тектонски варовици. Всеки влезнал вътре усеща тази невероятна, студена красота. Навсякъде около теб се разкриват огромни галерии, в които могат да се видят всякакви причудливи природни форми. Богатото съдържание на калциев карбонат пък е спомогнало за образуването на разнородни скални образования с различно оцветяване. Любопитно е, че в началото на пещерата са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний.

Следващото място от нашата дестинация е живописното село Гложене. Намира се на 12 км от град Тетевен. Предполага се, че е основано през 13 век от киевския княз Яков Светослав, който основава и Гложенския манастир, символ на селото. Манастирът носи името „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ и се намира в близост до селото. Построен е на трудно достъпно място. Сградата не е голяма. Легендата разказва, че манастирската сграда е построена от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал име и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал и Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. Интересен е факта, че именно в село Гложене през 1871 г. Дякона основава един от най-многочислените тайни революционни комитети. В Гложенския манастир се намира и музея на Васил Друмев, който навремето е митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. В манастира е изложено и копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата. Интерес за туриста представлява и изписания на видно място в манастира дневен режим на монасите, живеещи там, а именно: ставане в 5 сутринта и лягане към полунощ. Денят на обитаващите манастира монаси е изпълнен с подготовки за молитва, всяка от по половин час и следващи молитви. В режима на монасите са включени още часове за псалми, четене и хранене. Времето между полунощ и 5 ч сутринта е обозначено като “сънобдение”.

Панорамата, която се разкрива от манастирския двор е прекрасна и те кара да се почувстваш наистина божествено. До манастира има малък приветлив ресторант, с една голяма маса, на която всички гости сядат заедно.

Близо до село Гложене се намира и пещерата „Моровица”. Тя е една от големите български пещери. Общата й дължина е 3,25 км, а дълбочината й е 150 м. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея са установени много от видовете прилепи, които се срещат в България. Интересно за туриста е да научи, че тук са открити множество предмети, доказващи че първобитните хора са обитавали пещерата. Намерените находки се съхраняват в историческия музей в град Тетевен. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

В края на село Гложене, по пътя към близкия град Тетевен непременно посетете живописната природна забележителност – водопадът “Вара”, известен още като „Гложенския водопад”. Водопадът е наречен така поради варовиковите скали, които преобладават в местността. Изворът му се намира високо, горе в гората и прелива всеки път, когато има по-обилни дъждове. От местните хора ще чуете, че тук е невероятно красиво през зимата, когато ледовете сковат водите на водопада. Ако се разходите в местността около този природен феномен и се вгледате в земята щe видите, че всичко наоколо е посипано с дребни черупки, напомнящи рапанчета разпръснати по пясъка на някой плаж. Наоколо има и няколко малки пещери. Водопадът се извисява на височина, от която на отсрещния връх може да се види манастира „Св. Георги“. В непосредствена близост до водопада, точно под него, се намира и механа „Видрите“, където можете да намерите добра кухня и да отдъхнете.

Маршрутът ни води към следващата точка от нашата дестинация – град Тетевен. При своето посещение в този живописен край патриархът на българската литература Иван Вазов възкликнал: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Тук непременно трябва да се посети местния Исторически музей, чрез който града е вписан сред Стоте национални туристически обекта. Посетителят има възможност да разгледа богата сбирка от множество атрибути от селския бит на тетевенци. Музейните къщи в този град са уникални и заслужават да бъдат посетени: „Бобевска къща-музей”, „Хаджииванова къща-музей”, „Йоргова къща-музей”. Имате ли възможност непременно посетете и Архитектурен комплекс „Нунки“. Тук ще се насладите на реставрирани къщи в типичния за района възрожденски стил. Забележителностите в околността, които е добре да разгледате са: манастира „Свети Илия“, водопада „Козница“, параклиса „Покров Богородичен“ на връх Острич и „Боева могила”.

Очаква ни и друг български град – Троян. В района има много природни резервати: „Козя стена”, „Стенето”, „Северен Джендем”, които са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят. И ако сте любител турист и решите да посетите резервата „Северен Джендем” трябва да знаете, че в него се намират около 30 водопада, и то с височина над 20 м. Релефът в тази част на Стара планина е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

Резерватът „Стенето” пък обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата може да се полюбувате на скални образувания с причудливи форми. Интересно карстово образувание например е скалният свод “Крали Маркова дупка”, намиращ се в близост до хижа „Амбарица”.

„Козя стена” е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

Местността „Беклемето” е в началото на Троянския проход, на 1320 м надморска височина. Мястото ще ви очарова с обширни дъхави поляни и широколистни гори. В това райско кътче е построено и едноименно курортно селище, което предлага чудесни условия за летен и зимен туризъм. В непосредствена близост до мястото се намира най-добрата писта в България за ски-бягане и биатлон, отговаряща на всички европейски изисквания.

На 10 км от града е Троянския манастир „Успение Богородично“. Той е трети по големина в България. В района е и храма „Света Параскева“, построен през 1835 г. Посетителят научава, че през далечната 1871 г. храмът привлича вниманието на Левски. Любопитно е, че Дякона не само го посещава, но и взема дейно участие в богоусложението в него.

Насочваме се към Априлци. Градът е разположен в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина — в. Ботев. Очарователно градче, с красива природа и много история. В Априлци ще откриете очарованието на пешеходния туризъм, защото имено тук можете да пребродите най-дивните гори и била на Средна Стара планина. Живописни екопътеки – екстремна, конна и пешеходни, ще разкрият пред очите ви прелестите на прочутото „Видимско пръскало”, околностите на хижа “Плевен”, връх “Ботев” и още куп изненади.

През всички сезони на годината тук се предлагат отлични възможности за отдих, а в околностите има очарователни места за пикници и плаж по речните брегове. На това живописно място най-високата част от Стара планина сякаш се е изправила срещу накацалите като бели птици априлски къщи. Местни забележителности в града са: църквата „Св. Петка Параскева“, храм „Св. Георги Победоносец“ и Девическия Манастир „Св. Троица“. И ако след като се разходите из града усетите, че умората си казва думата е добре да потърсите подслон за пренощуване. Града е изпълнен с приятни семейни хотели и къщи за гости.

На следващия ден, отпочинали от свежия планински въздух поемете към етнографски комплекс „Етъра”, разположен на 8 км южно от град Габрово. Комплексът представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство и е първия по рода си музей в България. В „Етъра“ не само се съхраняват народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит. Независимо колко пъти си посещавал това дивно място, то винаги те очарова отново и отново, кара те да преоткриваш онова древно, мило, българско което сякаш топли и гали душата ти. Наблюдавайки няколкото действащи работилници и приспособления свързани с занаятите от бита на българина, посетителите могат да наблюдават изобретателността на човешката идея – да конструира различни машини и приспособления, да използва силата на водата за задвижването им. Трудно се описва обстановката и духа на всяка от възрожденските къщи в комплекса, както и уменията на различните майстори на занаяти, това просто трябва да се види. И ако не си отпил от водата на каменната чешма в двора или не си похапнал геврек или симид, поръсен с дъхава меродия, значи си видял нещата наполовина. Нека не забравяме, че именно тук ежегодно се провежда Международния панаир на наподните занаяти.

Насочваме се към град Габрово. Тук непременно трябва да се разгледа „Домът на хумора и сатирата”. Посетителя остава очарован от умело събраните и подредени в сбирки афоризми за габровци и техните нрави чрез текстове, карикатури и фигурални композиции. Интерес предизвикват Музея на образованието, Къща-музей „Дечковата къща” и Историческия музей. Няма да сбъркате ако посетите и местния зоопарк.

Следващия интересен град е Трявна – китна, зелена, с калдъръмени улици, каменни мостове, стари църкви, часовниковата кула – един от символите награда  и десетките възрожденски къщи. В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България. Уникален с градоустройственото си решение. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени са в различно време от различни майстори. Туристът веднага улавя, че талантът на възрожденския архитект е безспорен. Сградата на площада срещу часовниковата кула е Тревненското школо, строена през периода 1836-1839 г. В Трябва може да посетите и „Музея на резбарското и зографското изкуство”. Освен всичко останало може да се види възстановка на класна стая от края на XIX век. На предните банки са седяли децата, които са се учели да пишат върху пясък. Трябва да се разгледа и друга местна забалежителност „Даскаловата къща”. Сградата е абсолютна противоположност на занаятчийските къщи в „Етъра” –  голяма, с просторни стаите и обширен двор. Къщата остава незабравим спомен у посетителите с красивите си резбовани тавани. Трябва да се види и друга местна забележителност „Къщата на Петко и Пенчо Славейкови”. От екскурзовода посетителят научава любопитни факти за бележитото семейство, като например факта, че Пенчо Славейков е единственият българин, който някога е бил удостояван с Нобелова награда за литература. За съжаление, той е починал малко преди да я получи и понеже тази награда не се връчва посмъртно, българите и до днес не можем да се похвалим с нея.

Маршрутът ни води към връх Шипка – паметно място, свързано с нашата история. Когато преодолееш 900-те стъпала и се изкачиш  горе, до Паметника на свободата, сърцето започва да бие по-силно, но едва ли е от умора… Иникалната експозиция в храм-паметника трява да се разгрежда бавно, така може да се улови духа които витае тук. Не бива да се пропуска и панорамната гредка от най-високата част на паментика. Неповторима красота … Отпътуваме към град Шипка. Там ни очаква прелестната със своята архитектура и величие Руска църква или по-точно Храм-паметник „Рождество Христово”. Намира се в подножието на връх Шипка, на южния склон на Стара планина. Храмът е голям и красив. Построен е през 1925 г. в памет на загиналите руски войници в боевете в района по време на Руско-Турската Освободителна Война.

За пореден път се убеждаваме в красотата и величието на нашата България. Преклон пред тази дивна природа и славна история!

В последните години е много модерно да се ходи на т.нар. спа-уикенди, не че преди години не сме ходили на басейни и процедури с минерална вода, но…нали трябва да сме европейци по всички параграфи… Та почивката, която ви предлагам е от този вид. Насочваме се към небезизвестният град Павел баня. Освен прочутият балнеосанаториум, в който много трудно може да се уредите да почивате, през последните години се появиха и частни хотели, които също предлагат спа-процедури. А за да ви излезе още по-изгодно, може да се настаните в някоя от десетките семейни къщи, които предлагат нощувки в близост до басейните. Аз лично имах удоволствието да отседна в една такава къща, където освен приветливата обстановка, за комфорта на посетителите се грижеха лично домакините с приготвянето на обилна закуска. Цената на една нощувка е около 25 лв.

И така – правите спа-процедури, похапвате добре, разхождате се в разкошния парк на града и напълно си почивате. Ако имате повече късмет може да улучите някой от дните, в които традиционно в града се провеждат различни празници. Какво ще кажете да видите царица „Роза” или крал „Минерална вода”? Ние лично уцелихме кукерските празници на 1 март. Между другото подобни кукерски веселби има и в някои други селища в околностите.

Както вече стана ясно Павел баня се намира в китната Розова долина. Това автоматично ни отвежда на мисълта, че град Казанлък не е далече (около 20-25 км.). Там определено има какво да се види, но моето предложение е да посетите изпълнения с патриотичен дух град Калофер. Тук се намира Националният музей „Хрисо Ботев”, а също така и паметник на бореца за свобода, издигащ се на величествен хълм, който позволява той да бъде забелязан от много посоки и от доста далече. Може да посетите и музеят на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в страната. Българският дух и вяра се пази и в четиривековния Калоферски мъжки манастир. Колкото до природата наоколо е пределно ясно – след като се намираме в подножието на южните склонове на Стара планина – очите ни има на какво да се насладят.

Ако разполагате с повече време може да отскочите до Карлово и Сопот. Поглеждайки цялостно картата на България, ще забележите, че тези два града се намират почти в центъра на страната ни. И в двете населени места има какво да се види и усети. В Карлово също може да попаднете на „Празника на розата” или на кукерски празници, но най-типичното за града си остава Националния музей „Васил Левски“ – родната къща на Апостола. Всеки, горд с българското си потекло, трябва да посети това място. Градът ще ви удиви със своята приветливост и с възрожденските си къщи. Същият дух е съхранил и Сопот. Всеки знае, че тук е роден и е живял великият български поет и писател Иван Вазов. Градът пази богата история, която се носи от всяка уличка и по-стара сграда. Сопот е богат на културни и природни забележителности. Няма да съжалявате, ако прекарате няколко часа в тази изпълнена с магия обстановка.

За да е още по-разнообразна почивката предлагам ви да отседнете през някоя от другите вечери и в с. Баня. То се намира близо до градовете, които разгледахме и сравнително близо до Бавел баня. Тук отново може да се насладите на басейни с минерална вода, хотелчета и семейни къщи със стаи под наем. Може също да попаднете на кукерските празници в първият мартенски ден. Село Баня е известно предимно като курортно селище. Разположено е подножието на южните склонове на Средна гора – отново познатата ни комбинация  минерална вода с планински въздух. Съвсем близо до Баня се намира и град Хисар.

Обхождайки маршрута, който ви предложих, ще се наслаждавате на българската природа и история и ще се гордеете, че сте родени точно тук, в нашата страна. Ще видите…

В подножието на Стара планина, в близост до географския център на България – местността “Узана”, се намира град Габрово, който в съзнанието на хората извиква най-вече асоциации за пестеливостта на хората, котките без опашки и шегите. Градът е известен още и като най-дългия български град с дължина над 25 километра и широчина само около 1 километър. Ако го посетите, несъмнено ще се забавлявате – като световен център на хумора и сатирата, Габрово определено има какво да предложи на своите гости. Каквато и да е целта на пътуването ви – да искате да се разходите или да опознаете културните обекти, няма да останете разочаровани.

В Габрово има доста забавни свидетелства за прекалената пестеливост на гражданите, които придават на града идентичност и ви карат да го запомните. Според легендите, той е основан от Рачо Ковача, чийто паметник е построен не къде да е, а в средата на река Янтра с цел да се направи невъзможно купуването и поставянето на цветя до него. Тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата, който се явява културен център на града и има за цел да организира постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството както от България, така и от света. Девизът му е “Светът е оцелял, защото се е смял”. В него могат да се намерят много скулптури, карикатури, сатирични творби, карнавални маски и костюми. Няколко примера за нещата, които ще видите, са назъбена по ръба чаша, за да не може гостът да пие, огледала, които ви правят много ниски, много високи, дебели, пъпчиви и определено ще се посмеете.  Най-новата атракция, която се предлага в Дома от 2007 година насам, е предоставянето на карнавални костюми за снимка. Музеят е подходящ за хора от всички възрасти и интереси, тъй като за да се забавляваш, няма никакви изисквания, освен желание. Цените позволяват на практика на всеки да го посети – 3 лева е редовната цена, като има и редица отстъпки – студенти, ученици и пенсионери влизат вътре за 1.50 лв, а семейните билети са между 5 и 6 лева. Ако желаете да ползвате услугите на екскурзовод, това може да стане на български и на чужд език, като цената е съответно 5 и 10 лева. Голямо удобство е, че музеят е достъпен за хора с увреждания, както и безплатният паркинг.

Друга забележителност, която ще би бъде интересна е “Етър”- етнографски музей на открито и квартал на Габрово. Той пресъздава българския бит, култура и занаятчийство от миналото и е първият по рода си български музей. Ако тук ви се стори интересно и искате още по-детайлно да се запознаете с това, какво е представлявал даден занаят, се предлагат много и различни курсове, които да ви научат на нови и необикновени неща – дърворезба, зографство, кожухарство, ножарство и други. Цените варират от 25 до 70-80 лева на ден. Нещо, което трябва да знаете, в случай че пътувате там, е да си осигурите топли дрехи, защото климатът е много променлив и не си струва да развалите почивката си от недомислие.

След като сте се разходили и разгледали града, има доста места, където може да си починете, да хапнете и пийнете. Атрактивно предложение е ресторантът “Странноприемница” в “Етър”, на 8 км от Габрово, който предлага елегантен класически стил, външно и вътрешно помещение, много зеленина и ястия от европейската и българската традиционна кухня. Заведение “Rest” е антистрес място със свежа и вкусна храна, където може да си починете на спокойствие. Пицария “La Scalla” е с приятна обстановка, добри цени, а ако желаете да поръчате за вкъщи, то доставката е безплатна. Ако сте голяма и весела компания, сигурно ще поискате да потанцувате и да се позабавлявате вечер – в града има няколко известни дискотеки, като се намира по нещо за всеки вкус. Клуб “Faces” предлага ретро, хаус и денс музика, входът е 3 лв и ще ви осигури добро прекарване. Други дискотеки са “Планета Клуб”, “Син Сити”, “Трол”, “АЛЕГРО” и “Gerry”.

Ако имате желание да пренощувате в града, имате възможност да изберете между много хотели и къщи за гости в зависимост от възможностите ви. Хотел “Хитър Петър” е тризвезден, цените варират от 30 до 50 лв на човек, като тези пари включват закуска и нощувка. Стаите са снабдени със самостоятелен санитарен възел, телевизор, климатик, хладилник, интернет и тераса. Хотелът има и паркинг места. В местността “Узана” може да отседнете в “Прима S”, където ще останете много доволни от условията – комплексът разполага с ресторант, конферентна зала, подходяща за бизнес срещи, басейн, фитнес, сауна, както и балнеология. Допълнително удобство е, че може да наемете ски екипировка. Цените са между 30 и 40 лв на човек. Ако пък не искате да харчите много пари за престоя, може да отседнете в къщите за гости в града, които са подходящи за семейства и за по-спокойно пребиваване, както и предлагат масово по-ниски цени-от 8 до 25-30 лева на човек.

Габрово е един добре устроен град, с добра инфраструктура и редовни автобуси до съседните курорти; с редица интересни забележителности и е подходящ както за индивидуално пътуване, така и за семейни екскурзии и тиймбилдинг, като гарантира едно прекрасно преживяване.

Ако ме попитат, коя е първата туристическа дестинация,за която се сещам в Сащ, светкавично в съзнанието ми изникват бушуващите води на Ниагарския водопад. Разположен в североизточните части на страната, на границата с Канада, природният феномен привлича милиони вътрешни и международни туристи ежегодишно. Разбира се зимният сезон е най-неприветлив за посещения, поради студеното време, а и заради множеството съоръжения, които не функционират тогава. Но пък ако се озовете там тогава, ще избегнете тълпите от туристи и ще можете изцяло да формулирате посещението си като „релаксираща почивка”. Най-хладните месеци са от ноември до март, като тогава стойностите варират от минус 6 до плюс 4 градуса, а най-топло между юли и септември. Водопадът се намира между градовете близнаци Ниагара Фолс, намиращ се в САЩ и Ниагара Фолс, разположен в Канада. Най-високата точка е на 55 метра височина, а средната дълбочина – 52 метра.

Ако имате възможност да посетите и двете страни на водопада ще останете възхитени от природния потенциал на тази атракция както и от антропогенните ресурси развити и от двете държави. Водопадът се състои от 3 части – американска, канадска или „Хорсшу” (Подковата) и Брайдъл Вейл, като всяка от тях предлага на посетителите си различен поглед към водопада. Ако се намирате в Сащ ще имате по-близък допир до водната стихия и при добро желание и кураж ще успеете да достигнат на само 18 метра от върха на Ниагара. Оттук обаче изгледът към другите части на водопада е отдалечен и малко неясен, поради облаците речна пяна. В канадската част обаче освен че има повече туристически атракции и хотели, пред очите ви ще се открие незабравима пейзажна гледка към целия водопад и прилежащите му територии.

Непременно се отдайте на круиз с корабче в близост до пенещите се води, като към пътешествието си ще получите и „пончо”, което да ви предпази от сигурно намокряне. Незабравимо усещане е да разглеждате природата в областта под шума на връхлитащите водни струи. Цената от американската страна е 13,50 долара за възрастни, 7,85 за деца и 11.20 за групи, като от „Хорсшу” билетите са с около 1 долар по-скъпи. Ако решите да разгледате Ниагара от високо, непременно си подарете разходка с……..хеликоптер! От 9 сутринта до залез имате възможност да огледате от птичи поглед околността в рамките на около 15-минутния полет. Всяка летателна машина се поддържа стриктно, а и пилотите са задължени да имат нужния стаж и квалификация, така че просто се отпуснете и се насладете на полета.

Озовете ли се тук между ноември и януари ще присъствате на двумесечния „Зимен фестивал на светлината”. Над 1,3 милиона туристи го посещават всяка година и стават свидетели на  сиянието на 3 милиона коледни лампички, под всякаква форма, цвят и размер.

Може би най-лесният начин да обиколите всичко, което си заслужава е да си закупите туристически пакет и просто да се отдадете на грижите на екскурзовода. Един от вариантите струва 99 долара за възрастни и 45 за деца и започва от 9 сутринта до около 15 часа. Разбира се в цената ви е включена таксата за корабчето по реката (около час), разходка по стръмните и мокри стълби под водопада (45 минути) и входа за кулата Скайлон. Кулата е висока внушителните 236 метра, а няколкото асансьора изкачват туристите до върха й, където се открива незабравима гледка към околностите. Горе естествено има ресторант, в който можете да отпочинете,а въртящата се на 360 градуса платформа ще ви улесни допълнително и няма да ви позволи да изпуснете нито детайл от пейзажа.

Ако почивката на море или в многобройните спа-курорти вече ви е омръзнала и търсите нещо по-интересно, то мястото е Видин. Ако досега не сте ходили в този прекрасен град, наистина ще останете очаровани. Така че стягайте багажа и право в северна посока. Още през самото пътуване емоциите ви ще прескачат от крайност в крайност. Не за друго, а защото в тази част на България ще минете през силно развити градове до запустели села, в които едва се вижда жива душа или магазинче. Но давайте право напред! Не забравяйте обаче да си вземете поне един сандвич, защото пътят не е никак кратък.
Ако наистина сте тръгнали на екскурзия, оставете за малко целта си Видин, и попитайте как да стигнете до фериботното пристанище в Оряхово. Трудно ще ви пуснат да разгледате, но пък нищо не ви пречи да се направите и малка разходка до Румъния, а това определено ще ви донесе неописуемо настроение. По пътя до пристанището ще имате усещането, че колата ви лети по гладкия асфалт. А на входа на фериботния комплекс може да решите, че вече не сте в България. Въпреки че тук на два часа преминават близо по 20 тира, не си мислете, че ще е мръсно или задимено от автомобилни газове. Ако сте решили все пак да отидете до Румъния, пригответе всички документи, защото ще ви ги поискат още на входа на пристанището. Не се притеснявайте, определено няма да попаднете на познатите чиновнически опашки. След това колата ви ще премине през познатата автомивка. Няма начин да откажете, дори и преди пътуването да сте лъснали автомобила до неузнаваемост. Вече сте приключили с формалностите и дори да сте се поизнервили малко, гледката, която ще ви посрещне веднага след автомивката, ще ви успокои за дни напред. Още на бариерата преди ферибота ще ви погълне гледката на безкрайните води на река Дунав. Така че само изчакайте бреговият моряк да вдигне бариерата – и на ферибота. Усещането за плаването по вода и безбройните дървета, които сякаш ви привикват от отсрещния бряг, наистина е невероятно. Така че се отпуснете, разходете се в Румъния, но не закъснявайте. Фериботът тръгва обратно точно след два часа.
И отново на наша земя, може да похапнете в някой ресторант в Оряхово и към Видин. Няма да ви е трудно да си намерите място за спане. Хотелите в града  предлагат разнообразие от лукс до малки семейни къщички, така че просто изберете начина си на почивка. Ако искате да се радвате на Дунав през цялото време, просто наемете стая в някой от хотелите, разположени близо до брега.
И хайде на разходка. В ранните часове на деня Видин наистина е невероятен. Тръгвайки към центъра на града, ще се почувствате сякаш сте в най-широкото и просторно място. Може да ви учуди, но в утринната тишина, всяко ъгълче се почиства и дори и без да искате ще ви стане неудобно да изпуснете боклуче на земята. Първото си кафе може да изпиете в супер-луксозно кафене или просто да хапнете баничка с боза в съседната бакалия. А след това, естествено накъде – към най-известанта забележителност на Видин – крепостта “Баба Вида”. Величествеността на запазеното и до днес средновековно отбранително съоръжение, разположено на близо 10 дка площ, ще ви грабне още щом отправите погледа си към него. Ако искате да се разходите из крепостта, това ще можете да направите само от северната й страна, където се намира входната кула. От останалите страни на крепостта е издълбан дълбок ров, който в миналото е бил пълнен с вода от Дунав, а над него точно като в рицарските романи е имало подвижен дървен мост. Освен да се върнете с машината на времето и да се превърнете в средновековен воин, заставайки на една от кулите, може да разгледате и музея в замъка. А ако е лято, още по-добре. Може просто да поседнете в летния театър, който предлага места за 350 зрители. Крепостта е използвана и за декор на немалко наши и чуждестранни филми.
Ако имате още време и настроение за обиколки, просто попитайте за биосферния резерват Чупрене, който е една от възможностите за екотуризъм край Видин. Тук са и така известните Белоградчишки скали. Ако пък ви се ходи на риболов, потърсете зоната за отдих “Божурица”, която се намира само на 18 километра до Видин. А по-ексремните натури нека потърсят небеизвестната пещера “Магура”. Подземните й лабиринти могат да се разгледат и от по-плашливите, тъй като пещерата е благоустроена за обиколки. И най-свикналите с модерния свят да не се спират – в пещерата има дори ток, а всеки страх може да бъде успокоен с чаша вино в залата за дегустация на гроздовия елексир.
И хайде обратно към Видин. Дали време за обяд или вечеря, не сядайте просто в ресторант или пицерия. Непременно намерете парка в града и алеята за разходки покрай брега на Дунав. Така наистина ще преосмислите и запазите емоциите от всичко видяно. А тук просто седнете на масичка в някое от “пусналите котва” до брега малки корабчета. И непременно си поръчайте рибена чорба. Няма да съжалявате!

Почивка на море или планина – напоследък често задаван въпрос. А може просто да съчетаете лятното южно слънце с прошарена сянка. А мястото наистина е невероятно. Всеки, пътувал с влак до морето, може би се сеща как в просъница е чувал “Стара Загора”…и вече в съзнанието се усеща мириса на лятното слънце и почивката. С кола или автобус вече по магистрала “Тракия” се озовавате в един от най-големите и модерни български градове – Стара Загора.
Още на слизане от магистралата, ще се озовете в друг свят – особено през лятото. Кафенетата са изпълнени с хора, не липсват сладоледите и царевицата, типични за морските улички, не липсват обаче и светофарите и шума на колите. Въпреки това тук няма да усетите напрежението на големия град, а веднага ще се почувствате като в най уютното място. Затова изберете стая в някой от хотелите, а разнообразието е голямо. Според джоба и настроението, може да се настаните в хотел от най-висока класа или просто да наемете стая в някоя от многобройните семейни къщи. След като хапнете в близкия ресторант или просто изпиете едно кафе със сладолед е време за забележителностите на града, а те не са малко.
Ако не сте се ориентирали накъде да се запътите, просто попитайте. Първото, което ще чуете от старозагорци е Регионалният  исторически музей, Паметникът на Бранителите на Стара Загора от 1877 г. и Неолитните жилища, които са включени в списъка на стоте национални исторически обекта. Ако сте тръгнали на истински исторически тур из Стара Загора, не пропускайте да стигнете до Съдебната палата в града. Точно зад нея се намира античният форум “Августа Траяна” – едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Зад Окръжната болница пък може да видите една от най-големите селищни могили в България, в която са разкрити останки от две жилища от ранния период на неолита. Не ги пропускайте, тъй като това са най-добре съхранените жилища в Европа от тази епоха. Пробвайте да влезете и паричната зала на Пощенската палата, където погледът ви ще се разлее по многоцветната мозайка на пода на късноантичната обществена сграда, кято е била разположена в югоизточния край на Августа Траяна. Преди да обиколите всички тези интересни места обаче се поинтересувайте и за работното време.
Ако се озовете пред гимназията “Р. Ролан”, дори и по време на лятната ваканция, не пропускайте да попитате дали може да се качите до последния етаж. Не е за изпускане да разгледате астрономическата обсерватория и планетариум “Юрий Гагарин”. Ако толкова много забележителности ви дойдат в повече за един ден, набележетге останалите за следващия, но непременно не пропускайте да разгледате Художествената галерия, в която са изложени повече от 4000 произведения, включително и богата колекция от средновековни български икони. А любителите на поезията могат да се запознаят отблизо с живота на Гео Милев в къщата-музей на поета в града.
След толкова обиколки, е време за почивка. Ако решите да останете в града, най-добре ще се опуснете, разхождайки се във внушителния парк, наричан от старозагорци просто Аязмото. Още на входа на парка ще ви посрещне берелефът на митрополит Методий Кусев. И не случайно старозагорци са толкова горди с парка си, тъй като преди владиката да го превърне в това, което е днес, мястото е било просто един скалист и безводен баир. А щом влезете в парка, наистина ще се отпуснете. Затова ще ви помогнат и животните от Старозагорската зоологическа градина, разположена в парка. Любимо животно ще има за всеки, тъй като зоопаркът е най-големият в страната. Тези, които предпочитат растенията пред животните, пък могат да разгледат огромното разнообразие в Ботаническата градина, също разположена в парка.
Ако вече сте разгледали всичко, но ви се иска още, просто “хванете” пътя след Стара Загора. Така ще се озовете в Раднево. Още на входа на града ще се очаровате от чистотата му. В центъра може да се порадвате на многобройните фонтани пред сградата на общината. Точно срещу нея пък се издига внушителната административна сграда на Мини “Марица – Изток”. Дори да не ви вълнува добиването на въглища, не пропускайте да разгледате археологическия музей “Марица – Изток”. Най-ранните находки в експозицията, изложена в него, са от каменно-медната епоха в близкия до Раднево град Гълъбово. Интересни са и костените женски фигури, които са свързани с религиозни вярвания, както и двете култови масички, изложени в музея.
А, ако вече сте огладнели, не пропускайте да си потърсите заведение, където сервират риба. Тези специалитети не са за изпускане, а рибата винаги е прясна, тъй като идва от язовира близо до града. А след това – към Гълъбово. Тук инетересът ще е най-вече за любителите на тежки машини, а това е така не за друго, тъй като ще се нагледате на най-многото ТЕЦ-ове, събрани на едно място.
И ако наистина вече имате нужда от истински релакс, просто обърнете колата и отново към Стара Загора. А оттам към Старозагорските минерални бани. Само за пет минути след като излете от града по сенчестия път, ще забравите откъде идвате и ще се отпуснете в прохладата на хълмовете, най-известните от които са Момини гърди, а изкачването им е истинско предизвикателство. А щом стигнете до комлекса, отново можете да изберете хотел или хижа според вкуса. Но гледайте да е с басейн. Нищо друго няма да ви отпусне както почивката под шарена сянка и топването в минералната вода. А след лека дрямка, изобилието от интересни механи за вечеря е голямо. А щом е лято, келнерите ще ви угаждат и цяла нощ с разнообразие от домашна кухня до изискани специалитети, а и никой няма да се сърди на смеха на компанията ви, който ще утихва в боровата гора.

От 1990г насам Естония вече не е съветска република и с всеки изминаващ ден страната добива все по-европейски и съвременен вид. Макар не голяма, Естония привлича хора от всичките си съседски страни, дошли да се порадват на спокойствието и красотата, завладяващи територията всяка минута.

Попаднете ли в Естония, някои неща задължително трябва да направите, едно от които е да се насладите на гастрономските изкушения предлагани в местните ресторанти. Пастетът от херинга е лек и приятен аперитив, който да намажете на филийка докато опитвате от най – известната напитка тук – ликьорът Вана Талин.

Талин е сравнително малък град на фона на европейските си събратя с брой на жителите около 400 000. Тук обаче ежедневно на разходка от Финландия пристигат около 10 000 души, за да напазаруват на по –приемливи цени или за да изпият по чаша бира в някои от крайбрежните ресторантчета. Фериботът е редовен и не скъп превоз, за да прескочиш до съседна страна.

Всъщност откакто талинци откриват новата си страст към кафето, градът се превръща в новия дом на благоуханната напитка. То е издигнато в култ, а на всеки ъгъл можете да видите стилно заведение, предлагащо множество разновидности на напитката. Първото такова заведение се казва Maiasmokk и вратите му са отворени още от 1864г, когато тук са се продавали сладкиши. Друг от представителите на модата е кафе Инглез, а от скоро в града има и заведение, угаждащо и на най- придирчивия вкус със сортове кафе от всички краища на света.

За да поддържат интереса към заведенията си в Талин можете да чуете множество истории за духове, населяващи сградите, за които естесвено всички ще ви уверят в истинността им. Една от историите се носи за заведението „Свещеникът и Маргарита”, в която се казва, че сградата е обитавана от дух на свещеник, възлюбил омъжена от него дама, която го отхвърлила. Според слуховете в къщата се чуват шумове още от 1930г насам. Вярвате или не, в Талин има не една и две истории, които могат да смръзят кръвта, докато се наслаждавате на гореща чаша кафе.

Освен кафенетата в Талин, задължително трябва да видите царския дворец Кадриорг с прилежащия към него парк. Бароковата сграда опасана с гора, в която деликатно се промушват алеи, е построена от цар Петър I в началото на XVIIIв и служела за лятна резиденция на кралското семейство. След смъртта на Петър I, семейството загубва интерес към  резиденцията, но и до ден днешен районът таме престижен и е въпрос на имидж да притежаваш имот там. Дори и да не си купите къща около двореца, само престоя и разходката в градините ще ви доставят несравнимо наслаждение.

Старата част на града датира от XIIIв и до днес тук са запазени средновековни църкви, готически катедрали, манастири, замъци. Освен тях тук естествено ще видите безброй много магазинчета за сувенири, ресторантчета с относително приемливи цени, а също и места, където ще ви предложат току – що направен ръчен шоколад. Ако се изкачите на най – високата част на стария град, пред вас ще се открие гледка към цялата столица.

Един от най- известните курорти в Естония е Парну, разоложен на устието на едноименната река и по балтийското крайбрежие. Казват, че за да разгледате забележителностите в центъра на курорта ще са ви небходими около часи половина, а след това можете да се отдадете на мързелива раходка по плажа или да се възползвате от удобствата, които града предлага. Някои от забележителностите тук са Ратуша (класическа сграда от 1797г), църквите „Екатерина” и „Елизабет”, и Талинските врати.

Цените на хотелите в курорта започват от 30Е на нощ, а ако искате да отседнете в СПА хотел, ще трябва да отделите от 55Е нагоре. В Талин цените са малко по- ниски и започват от двайсет и няколко евро за нощувка.

Естония няма да ви умопомрачи от туростически обиколки, а ще ви предостави възможност да си отпочинете и да я откриете за себе си. Тя е страна все още осъзнаваща собствената си харизма, която ще ви завладее със стилната си семплост, докато отпивате от естонската си доза кафе.

Ако предприемете екскурзия до Ивайловградския край ще останете изумени не само от красивата прирoда, но и от богатото културно-историческото наследство в района. Любопитен факт е, че общо в общината има 50 паметника на културата, от които 6 архитектурни, 18 археологически и 26 църкви с уникални стенописи.
Ивайловград е разположен в крайните дялове на Източните Родопи, по средното течение на река Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. На изток и на юг града граничи с Република Гърция. Между туристическите забележителности в Ивайловград и околности са няколко крепости, музеи, вила „Армира“, язовир „Ивайловград“ и други. Позаинтересувате ли се ще научите интересни факти от историята на града, като например това, че до 1934 година той носи името Ортакьой. На около 3 км югозападно от Ивайловград,  в околностите на квартал „Лъджа” се намира манастира „Св. Св. Константин и Елена”. Наричат го още Лъджански или Ивайловградски.  Не пропускайте да посетите това свято място. Ще узнаете, че манастира е основан през ХІІІ в., като през 1846 г. е изцяло реставриран. Разгледайте Светата обител и ще останете впечатлени. Манастирския комплекс се състои от широк двор с църква, жилищна сграда и старинна каменна чешма. Разглеждайки Светата обител ще се уверите, че това дивно място, сгушено в Източните родопи с право е обявено за паметник на културата.
Интересни забележителности има и в околностите на манастира. В района се намират и други интересни забележителности – останките от римската вила „Армира”, средновековния сводест мост на река Армира, както и планинската средновековна крепост „Лютица” – една от най-запазените в България.
Любопитен е и фактът, че днешния Ивайловград е наследник на средновековния град-крепост „Лютица”. Това което ще видите и чуете, ако посетите крепостта определено ще ви заинтригува. Българската средновековна крепост се издига югозападно от Ивайловград и е една от най-големите и най-добре запазени в Източните Родопи. Известна е и като „Мраморния град” е и обявена за археологически паметник на културата. Каменните стени на крепостта са добре запазени, като на места достигат до 10 метра височина, а дължината им е около 600 м. Площта, която стената огражда е 14 хиляди кв. м. От екскурзовода ще научите, че „Лютица” е имала 12 триетажни кули, като 9 от тях са напълно запазени и до днес. Интереснен е градежа на кулите – всяка от тях завършвала с бойна площадка, снабдена със зъбери. Според специалистите долните етажи на южните кули са били използвани като жилищни помещения, а тези на северните – като водохранилища. Разгледайте античния градеж на крепостните стени, за който изследователите твърдят че датират още от IV-VI в. Ако се интересувате за подробности около този отбранителен строеж ще научите, че първите сведения за крепостта са от IX-Х век. Според историците града-крепост е бил разрушен при завладяването на Балканите от османлиите, през 1362 година. Изследователите предполагат, че въпреки многобройните разрушения на крепостта, в сегашния си вид „Лютица” е построена през XII-XIII в. по времето на цар Калоян. Не пропускайте да разгледате откритите при археологически разкопки: вътрешна крепост, жилищна кула, некропол, няколко гробове, кладенец, както и останки от канализационна система.
В района на „Лютица” са разкрити и основите на две древни църкви, датиращи най-вероятно от X и XV в. Тук са намерени и много накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли, както и изключително интересни керамични съдове. Ще узнаете, че крепостта-град е била не само средище за живот, а е поставил основите и за развитието на изкуството и културата. Ще напуснете това място обогатени с много познания за живота на древните народи в този край. Ненапразно археолозите посочват крепостта „Лютица” като един от бисерите на средновековната българска цивилизация в Ивайловградския край. Ако обичате планинския туризъм можете да достигнете до „Лютица” за около 3 часа и половина пеша, като използвате пътя преминаващ през село Лъджа.
Не пропускайте и другата интересна архитектурна забележитерност, намираща се близо до Ивайловград – Римската вила „Армира”. Интересно е не само мястото, но и историята за откритието на вилата. През 1964 г., при изграждането на язовир „Ивайловград”, на 1,5 км югозападно от местния квартал „Лъджа” строителите се натъкват на следи от антични строежи. Следват археологически разкопки, при които са разкрити останките от крайградската вила, датираща от периода на римското владичество. Разглеждайки този уникален дворец от древността, ще узнаете, че той датира от втората половина на I в. и според историците е принадлежал на виден тракийски аристократ. През втората половина на IV в. вилата е била опожарена и разграбена. Въпреки това, днес там може да се види най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България. Разглеждайки мястото ще забележите, че античния строеж представлява комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на немалка площ. Предполага се, че римската вила е била обитавана до IV век,, след което е била разрушена, най-вероятно от готите. Тъй като вилата се намира в долината на река Армира, днес тя е известна с името „Армира“. Изучавайки с поглед старинната сграда, туристът остава впечатлен и от уникалната стенна и подова декорация, както и от богатите на орнаментика мозайки. Недалеч от античната вила „Армира“, в землището на село Свирачи се намира антична могила, наричана още „Голямата могила”, която също представлява интересна археологическа забележителност. При разкопки и проучвания е установено, че могилата е изградена върху каменна основа, като е установено че възрастта й е от римската епоха (I-V в.). Предполага се, че могилата е ползвана като фамилен некропол от собствениците на „Вила Армира“. Посещавайки това място с екскурзовод ще научите и други интересни неща от римското владичество по нашите земи. Не напразно „Голямата могила” край село Свирачи е обявена за паметник на българското културно-историческо наследство.
Край ивайловградското село Гугутка се намира друга уникална крепост, носеща името „Бялград”. Посетите ли това място ще се насладите не само на дивната природа и чистия планински въздух, но и ще се докоснете до древни останки от една отминала епоха. Предполага се, че крепостта е била построена през ХІІ-ХІІІ век. Разглеждайки крепостните стени ще научите че височината им достига 8 м, дебелината – 2 м, а дължината им е около 550 м. При археологически находки в местността са открити уникални паметници на древните култури. В източния край на крепостта са разкрити основите на старинна черква, както и на добре запазена вътрешна крепостна кула. Изследователите предполагат, че най-вероятно тя е била възстановена след падането на България под турско робство. Ще научите интересен факт за името на крепостта „Бялград” – то идва от това, че за градежа на крепостните стени е използван бял варовик. Когато разгледате и тази забележителност в ивайловградския район, насочете се към самия град, който също ще ви изненада с интересни места.
След като отпочинете в някое от уютните заведения в града посетете местните културни забележителности: Историческия музей, Къща-музей „Мирчо Паскалев“,  „Мутафчиева къща”, Етнографския музей, както и църквата „Преображение Господне“, датираща от 1805 година. Разгледайте и традиционните за района родопски къщи, които няма как да не привлечат вниманието ви.
Отпътувайки от този край няма как да не почувствате величието на Родопа планина, още повече че заедно с невероятната природа тук сте преоткрили почерка на исторически събития и отминали епохи.

Силистра е град, който си заслужава да се посети. Не само заради славното си историческо минало и множеството паметници на културата в района, но и заради невероятната природа в този бълграски край. Градът е разположен в Североизточна България и има свое пристанище на река Дунав. На север граничи с Румъния и се намира на 120 км североизточно от град Русе. Имате ли възможност посетете града и сами ще се убедите, че ненапразно той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Историята на Силистра е древна. Той е един от най-старите български градове. Основите му са поставени преди около 1900 години, чрез изграждането на римската крепост „Дуросторум”. От екскурзовода ще научите, че в района са открити много римски останки, свидетелстващи за това. Днес находките са изложени в архитектурно–археологическия резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”, с разкритата към нея “Патриаршеска базилика”. Уникалния древен комплекс е разположен в централната част на града и е посещаван от много туристи. Разглеждате ли го обърнете внимание на Южна крепостна стена в него. Изследователите твърдят, че това е едно от най-мощните военно-отбранителни съоръжения в България от периода на късната Античност и Средновековието. Предполага се, че крепостта е изградена по времето на император Константин Велики, в началото на ІV в. за отпор срещу тогавашните нашественици – готи и хуни. Ще научите, че през 681 г. пред Южната крепостна стена спира победоносната българска армия на хан Аспарух.  След началото на ІХ в. хан Омуртаг възстановява разрушената стена. Зад крепостната й порта, през далечната 896 г. цар Симеон Велики съхранява българската войска и предприема победоносното нападение срещу маджарите. Няколко десетилетия по-късно на същото това място се срещат едни от най-бележитети владетели на средновековна Европа – византийския император Йоан Цимисхи и руско-варяжкия княз Светослав. Ще научите още, че на това място през 1180 г. братята Асен и Петър възстановяват българската власт в Дръстър. От укрепителната порта, през 1299 г. към Търново тръгва и дръстърския деспот Теодор Светослав, където бива коронован за Български цар. В архитектурно–археологическия резерват са открити и останките от Патриаршеска резиденция. Разглеждайки комплекса и научавайки интересни исторически факти от древното минало на Силистра и страната ни ще останете заинтригувани от богатата култура забладяла този край още от древността.
Обогатете познанята си посещавайки и Регионалния исторически музей, разположен в центъра на града. Тук ще научите, че Силистра е един от първите градове в България, в който е поставено началото на музейното дело у нас. Историческият музей е построена в периода 1923 -1924 г. Богатата музейна експозиция е изложена в няколко основни раздела: „Археология”, „Възраждане”, „Етнография”, „Нова история” и „Най-нова история”. Тук можете да разгледате уникални паметници от праисторическата, античната и средновековната епоха. Най-голям интерес у посетителите предизвикват археологическата и етнографска експозиции. Тук са изложени уникални паметници на културата, които имат както национално, така и световно значение. Едни от най-ценните експонати са: римски слънчев часовник, изработен от камък и един от най-големите откривани досега по българските земи, римски спортен шлем-маска, уникална колекция от златни накити от периодите ІІІ-ІV и ХІІІ-ХІV век, колесница от погребение на знатен римски магистрат от края на III век, както и монетни колекции датиращи от ІV в. пр. Хр. Тук е съхранена и изложена една от най-големите колекции от средновековни кръстове, датиращи от Х-ХІІІ в. От уредника на музея ще научите, че в областта са открити много римски останки. Край Силистра се намира една от най-ценните в Европа късноантична гробница, с древни стенописи от ІV век. Гробницата е открита през 1942 г., като специалистите са на мнение, че тя е от времето на император Теодосий I. Още в музея можете да видите снимка на гробницата, а ако разказаното и видяното в Историческия музей ви е впечатлило, то насочете се към югоизточната част на града, където ще имате възможност да разгледате римската находка.
Непременно посетете Художествената галерия в града, разположена в централната част на Силистра. Тук ще се насладите на изящни произведения на изкуството от наши и чужди художници. Изложени са не само картини, но и интересни дърворезби, икони и пластики. Ако обърнете внимание към възвишенията заобикалящи крайдунавския град ще видите живописен хълм, разположен от към южната част на града. Върху него е открита добре запазената до наши дни Турска отбранителна крепост, носеща името “Меджиди Табия”. Според специалистите укрепителното съоръжение е изградено през 1841-1853 г., като допълнително укрепване на крайдунавския град, когато реката е била естествена граница на тогавашната Османската империя. Ако разгледате крепостта отблизо ще се впечатлите от подземните тунелите, които пресичат хълма и стигат до ключови места чак в другия край на града. Историческите данни сочат че крепостта е изиграла важна роля по време на руско- турските войни от 1853-56 г. и 1877-78 г. Интереснен факт е, че уникалното съоръжение е построено от принудително събрани български майстори, както и това че по това време са се изграднали и първите възрожденски храмове в Силистренско – църквата в Алфатар, през 1846 г. и тази в Калипетрово, датираща от 1847 г. Разглеждайки стената на отбранителната крепост ще видите, че тя има формата на шестоъгълник, а височината й достига 8 м. Непосредствено до стената ще забележите ров. Предполага се, че ролята му е била да служи като препятствие за нашественици. От екскурзовода ще научите още любопитни факти. Крепостта е участвала в Кримската война, която по тези места започва през 1853 г. В сраженията около укрепителното съоръжение участва и гениалния руски писател Лев Николаевич Толостой. Мястото наистина е уникално, още повече че това е единствената напълно съхранена крепост от времето на Османската епоха по нашите земи.
В източната част на Силистра има друга древна находка – останки от римска градска вила. Предполага се, че сградата е строена през периода ІІ-ІІІ в. и е принадлежала на заможна фамилия. Намирала се е близо до центъра на античния град Деросторум. Изследователите твърдят, че по време на нашествията на готите, в периода ІІІ-ІV в. вилата, както и самия Дуросторум са били разрушени и опожарени. Интересно е, че останки от античната римска крепост и гранични съоръжения са открити на различни места в града, както и по бреговата линия на река Дунав. Ако излезете извън града, и следвате пътя край живописното русло на река Малък Каногьол, ще преминете край селата Стрелково, В. Левски, П. Русаново и Кутловица.  След около 10 км югоизточно от Силистра ще стигнете до Тракийски култов комплекс, състоящ се от 4 скални светилища. Разгледайте внимателно това уникално място. В живописния каньон край реката ще забележите, че цетралното светилище, наречено “Баджалията”. Скалният храм пък е оформен в голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. До него е оформена голяма олтарна ниша, под която има нещо като площадка, на която се предполага че са се извършвали култови ритуали. От екскурзовода ще узнаете, че в подножието на храма са открити много тракийски и антични керамични предмети, датиращи от периода VІ в. пр. Хр. – ІІІ в. сл. Хр., както и множество сребърни монети. Срещу каменния храм, върху величествена скална колона е оформена площадка с жлеб. Предполага се, че от това място  траките са правили своите астрономически наблюдения.
Югоизточно от Силистра има друг природен феномен. Следвайки руслото на река Суха, южно силистренското село Голеш ще видите уникална колония от скални манастири. Оформени в скалите са 7 манастира с множество църкви, килии и параклиси. Това уникално творение на природата се намира сред нечувана красота. Предполага се че скалните манастира в този район датират от периода V-VІ век. Интересно е да научите, че засега това са най-ранните скални манастири открити по нашите  земи.
В околностите на Силистра, недалеч от село Сребърна се намира и един от най-интересните и ценни резервати в страната – резервата „Сребърна”. Ако сте в района непременно посетете това уникално място. Резервата обхваща езерото и територията край него. Само тук можете да видите колонии от розови пеликани, които летуват в „Сребърна” всяка година. Уникални са не само пеликаните, но и растителността в района. Основно тук верее тръстика, но се срещат и водни лилии, блатно кокиче и папур. Богат е и птичия свят. С повече късмет ще видите различни по вид водоплаващи птици, диви гъски, блестящи ибиси, лопатари, чапли, диви патици и други. Ще узнаете, че местообитание в резервата намират и видрата, езерния рак, обикновената костенурка, водния плъх и други. Към закритата музейна експозиция на резервата има голяма колекция от препарирани животни, които също представляват интерес за посетителите. Ще се почувствате още по-невероятно когато разглеждайки експонатите дочувате и уникалните звуци, които те издават в природата. Съвременното звуково оборудване на залата ще ви пренесе в естествените местообитания на изложените животински представители.
Преди да си тръгване от Силистренския край си подарете разходка с корабче из величествения Дунав. Ще напуснете този край с изключително приятни впечатляния и как иначе – съчетанието от древна култура, богата история и невероятни природни дадености в ройона ще оставят у вас незаравим спомен от видяното, наученото и преживяното!