Автор: redactor

Безспорно една от най-красивите и вдъхновяващи планини не само в България е Родопите. Тя и е най-обширната планина, заемаща около една седма част от територията на страната ни. В миналото е била наричана и Славееви гори. Родопите и нейните обитатели ще ви очароват с гостоприемството си, с аромата на дъхавите гозби и невероятните картини, изваяни от природата.

В сърцето на тази планина се намира Община Баните – Смолянска област, разположена на 270 км от София, и на 130 км от Пловдив. Това живописно място носи шепота на горите и ромона на бистрите планински потоци. Природата тук пленява с прелестта на пейзажа си.

Ако наистина искате да си починете и да се насладите на планинските прелести – това райско кътче е точно за вас. Основен приоритет в развитието на община Баните е балнеолечението и туризма. Тук минералната вода със своите лечебни свойства е била използвана още по римско време. Тя е предопределила развитието на общинския център – с. Баните, като курортен център с национално и международно значение.

Емблематични за общината са изграденият балнеосанаториален комплекс и комплексът “Водна пързалка”. Може да се настаните и в  някои от множеството частни семейни хотели, къщи за гости, почивни станции и хижи. В района има изградени туристически маршрути – за пешеходен и велотуризъм.

При археологически разкопки в община Баните са намерени и най-старите ръчно изработени предмети, датиращи от II век. Върху стари римски основи е построен и параклис “Успение Пресвети Богородици” (архитектурно-строителен  паметник на културата), който функционира и до днес.

Над село Баните в южна посока се намира местността “Самотното дърво”. Наречена е така заради едно самотно дърво на преклонна възраст. То придава някакво странно очарование и магия. До него може да се стигне по няколко пътеки, но има и маркиран туристически маршрут. Панорамната гледка, която се разкрива от местността, обхваща не само село Баните, но и околните села и наистина заслужава дa се види.

В землището на село Баните, източно от селото се намира Борисовият вир на река Малка Арда. Легендата разказва, че една зима, цар Борис разчупил леда, който сковавал вира и се окъпал в него. От тогава носи името “Борисовият вир”.

Всяко кътче от Родопите е изпълнено с магия. Не един автор е бил вдъхновяван от красотите на тази част от България. И всеки обикновен човек докоснал се до хълмовете и тревите на Родопа планина, копнее да се завърне там, а местните жители са истински щастливци, че прекарват своя живот сред спокойствието и целебната тишина на природата.

Ако все пак зажаднеете за цивилизацитята – Смолян се намира  само на 45 км. от с. Баните.  Градът е част от стоте национални туристически обекта на БТС. Предлага на гостите множество културни и природни забележителности – исторически музей, множество църкви, сред които е и новопостроената православна църка Свети Висарион Смоленски. Тя носи името на местен епископ и мъченик от 17 век. Други забележителности в града са – Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

В околностите на Смолян ще откриете още от историческите и географските „чудеса”. В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян) има ранно християнски манастирски комплекс от V-VI в., а в местността „Сините вирове”може да посетите пещерата ”Ухловица” , характерна със своя леден Бял водопад.

Всичко, което описахме до тук се пази в тази величествена и спираща дъха ни планина – Родопите. Всеки докоснал се до нея, я пази в сърцето си завинаги.

Уелс е част от Обединеното Кралство. Намира се на полуостров в западната част на Острова и граничи с Англия, Атлантическия океан и Ирландско море. Официално населението на страната е приблизително три милиона и е двуезично. Въпреки, че английският е основен на по-голямата част от населението, уелският започва все повече да се налага сред жителите на страната, а дори и отвъд границите. В момента той се говори от поне една четвърт от уелския народ, но този процент расте с всяка изминала година. Местният келтски език е един от най-старите в Европа, но въпреки това ще го видите или чуете навсякъде в страната- на летищата, в кръчмите или дори по крайпътните знаци!

През 1995 Кардиф е обявен за столица на страната. Това е най-големият град в Уелс със своите над 317 хиляди души население. Той е и втори (само след Лондон) в класацията  за медийни градове в Кралството. Други по-големи градове са Нюпорт, Рексъм и Суонси.

Красивите планини разкриват пред погледа ни някои от най-впечатляващите гледки. Повечето от тези възвишения  датират от последния ледников период. Разбира се, както при всяка така магическа страна, и светът на Уелс никак не е еднообразен. Огромна част от южните и западните брегове са обявени за световно наследство. Климатът на този британски рай се определя като умерен. Това прави Май, Юни, Юли и Август най-слънчевите и най- сухи месеци в региона. Но дори и да дойдете през зимата няма да ви е прекалено студено, защото главното ви притеснение ще са дъждове.

Уелс ни забавлява. Защо ви го казвам? Ами заради начинът, по който са ни представени седемте му чудеса. А по-точно:

Pistyll Rhaeadr and Wrexham steeple,
Snowdon’s mountain without its people,
Overton yew trees, St Winefride’s Wells,
Llangollen bridge and Gresford bells.

Това е поема, съдържаща седем географски и културни ценности. Предполага се, че е написана през 18-и век като резултат от английския туризъм в страната. Чудно или не, всичките седем се намират в северната част на Уелс. Snowdon (най-високата планина в региона).  Камбаните Gresford се намират в средновековната църква „Вси Светии”. Тя самата се простира в бившия миньорски град Гресфърд, Графство Рексъм. Камбаните са прочути с брилянтна чистота на звука, а сградата разпръсква приказност със своите размери, архитектура, вътрешните монументи и тисовете си. Мостът при Ланголен е предпоследното чудо според песента. Той е построен през 1347 над реката Дий. Градът се намира в Графство Денбишър, североизточен Уелс.  St Winefride’s Well е светен кладенец в Холиуел. Това е най-старото поклонническо място във Великобритания. Рексъмската камбанария датира от 16-и век и е най-високата част от църквата Свети Егидий в града. В Овъртън он Дий, в двора на църквата на Богородица се намира друг природен пейзаж, описан в кратката поема. Многогодишните дървета се извисяват и като че ли докосват нежно небето с меките си иглички.  Pistyll Rhaeadr (Wales’s tallest waterfall, at 240 ft (73 m) Pistyll Rhaeadr е най-високият водопад в Англия и Уелс и пети в цялото Кралство.

Лук-порей и нарцис са две растения, които по принцип нямат нищо общо помежду си. Но не и за Уелс. И двете са официални символи. Първото, защото се вярва, че уелските войници са слагали листата му на шапките си, за да се различават от противниците си по време на битка. Второто – защото просто думата за двете съвпада [Cenhinen (лук-порей) и Cenhinen Pedr (Нарцис)].

Много от вярванията и поверията в местността са свързани с миньорите. Едно от тях е, че петъците носят лош късмет и отказват да работят в този ден. Ужасно събитие ще сполети мината, ако около мината се забележи червеношийка или гълъб.  Те са наричани „трупни птици” и се говори, че са били видени преди експлозията през 1913г., когато загиват 400 миньори.

Важни места за гостите на страната има много, но аз ще ви запозная с по-големите.

Националният музей в Кардиф се намира в самото сърце на града. Там ще намерите изложби на археологични, художествен, геоложки и други открития със национално значение. Там е и най-често избираното място за големи временни изложби. На това място ще разкриете много от тайните на неандерталците отпреди стотици години. Също можете да разгледате изложби, обясняващи важни връзки между Уелс и световната история.

Свети Давид е патронът, покровителят на Уелс. На първи Март ежегодно по цял свят се отбелязва националния празник на страната. На тази дата умира почитания от цал народ Свети Давид, като неговите останки са положени в Катедралата Свети Давид в Пемброкшир.

Уелс се гордее със своите Келтски корени и традиции. Един такъв традиционен фестивал, който чества келтските пътища като ежегодно, през месец Март, се организира Келтския Музикален Фестивал в Парткоул. Там по това време се събират танцьори и изпълнители за един разнообразен уикенд, изпълнен с танци, песни и пиршества. Това празненство на красотата, музиката и класата на традицията не трябва да бъде пропуснато. Ако искате да опитатe от стила на това място през Март – чуйте групата Mabon.

Мадан е планински град, разположен в красивите Родопите, на 30 км от град Смолян. Ако имате път в тази част на България или просто имате почивен ден и не сте били в този край посетете града и съседния му Златоград. Добре е предварително да се поинтересувате за историята натова селище. Така ще научите любопитни факти историята му и разглеждайки го ще ви бъде по-интересно. Ще узнаете че Мадан е древен град и още от миналото е бил тясно свързан с рудодобива. Дори името му има арабски произход и м превод означава „мина”. Пристигнете ли в града първо посетете Музея по минно дело. Предстои ви да научите интересни неща за миналото и поминъка в този край. В музея е изложен богат снимков материал, както и интересни експонати, свързани с историята и развитието на рудодобива в района, от древността до наши дни. Ще научите, че оловна руда по тези места започва да се добива още от траките през 4-5 в. пр. Хр., както и факта че в старите руднични галерии изследователите са открили различни рударски принадлежности, датиращи от Средновековието.

Друга забележителност в града, която не бима да пропускате дори и заради тома, че не може да видите никъде другаде е изложението „Родопски кристал”, наричано още „Кристалната зала”. Ще научите, че това интересно място е открито през 1984 и представя колекция от минерални кристали, добити от рудниците в маданския район. Разглеждайки всичките 581 броя експонати ще се порадвате на изящното изкуство, сътворено на природата. Други интересни места в околностите на Мадан са двата римски моста, датиращи от І хилядолетие. Според изследователите през тях е минавал път, свързващ Беломорието и Тракия. В общината има и природни феномени, които през последните години привличат все повече туристи. Един от тях е пещерата „Шаренка”. С удивление ще научите, че това всъщност е пещера-музей, която е първата по рода си в България. Влезете ли в пещерата ще имате възможността да разгледате три посетителски къта, всеки от който  пресъздава сцени от живота, бита и начина за добиване на руда още от времето, когато пещерата е била обитавана от тракийско племе. Уникалното тук е, че чрез използване на специално изработени манекени и оръдия на труда е пресъздадена автентичната обстановка при работата в мините. Тъй като маданското население е смесено, в града ще видите 3 джамии и 2  православни храма. Ако сте гости на Мадан в края на месец август може да и тържествата по повод празника на града.

След като се поразходите из маданските улички и отпиете ароматно кафе в някое от приятните заведения в центъра на града, продължете към град Злагоград. Пътят до там е с много завои, но пък изключително живописен, а и това което ви очаква в Златоград определено си струва. За това родопско градче знаете, че е най-южния български град, разположен в непосредствена близост до гръцката ни граница, на 450 метра надморска височина. Още по пътя към Златоград ще се удивите от живописната природа и голямото биологично разнообразие в района. Благоприятният климат и минералните извори в този родопски край правят Златоград все по-привлекателен за планински отдих.
Всеки гост на градчето първо се насочва да разгледа старата част на Златоград. Тук е и най-голямата богатство на града – Етнографския ареален комплекс. Това уникално кътче в сърцето на Родопите се състои от 108 възрожденски къщи, живописно накацали около калдаръмените улички като величествени бели птици. Това е първия в България и засега единствен частен Етнографски ареален комплекс. Открит е сравнително скоро – на празничния 24 май през 2001 г. Няма как да не се възхитите от тази уникална комбинация от пищна зеленина, автентична архитектура, високи зидове, големи дъбови порти, каменни кладенци, широки чардаци и кръгли комини. Сам по себе си целия комплекс е един уникален архитектурен паметник на културата. Тук може да разгледате и старото килийно училище. Ще научите, че именно в него е поставено  началото на просветното дело в Родопите. Интересен е факта, че тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник”, датиращ от 1852 г. Уникално е, че в този живописен град са регистрирани общо 120 архитектурни и археологически паметника.

Погледът грабват и занаятчийските работилници от ХVІІІ век. Надникнете ли в китните дюкянчета ще бъдете омагьосани от шедьоврите, сътворени от сръчните ръце на златоградските майстори-занаятчии. Пред очите ви ще се изработят уникални сувенири от дърво, метал, текстил и кожа. Друга туристическа забележителност в града е църквата „Успение Богородично“, посроена през далечната 1834. За тази Света обител е известно, че е най-старата черква издигната по време на Османското владичество в Родопите. Друга стара църква в Мадан е „Свети Георги Победоносец“. Изградена е през 1852 г. Екскурзоводът ще ви припомни и това, че Златоград е родно място на известната не само в света, но и в космоса българска народна песента „Излел е Дельо хайдутин“. Заедно с други песни от цял свят тя е избрана от американски специалисти и записана върху позлатен диск, който с помощта на космическата станция „Вояджър“ е изпратен извън пределите на Земята, като вид послание от нейните жители.

Още на влизане в Златоград гостите виждат величествения мономент на местния войвода Дельо, възпят в една от най-хубавите български народни песни. Любителите на пешеходния туризъм не може да не пообиколят по живописно виещите се планински пътеки в околностите на града. По една такава пътека ще стигнете до параклиса “Св. Атанас”, разположен на едно от възвишенията край града. Изкачите ли се на това Свято място пред вас ще се открие великолепна гледка. Непременно потърсете с поглед и другите параклиси в района на Златоград – “Св. Атанас”, “Св. Неделя”, “Св. Илия” и “Св. Константин и Елена”. Туристът ще остане впечатлен от разположението им – намират се на четирите върха, обграждащи града.

И още нещо интересно ще видите, че четерите параклиса  са разположени под формата на кръст. Местните хора  считат, че тези параклиси са свети и закрилят града. А завърнете ли се в града не пропускайте да отседнете в някоя от тукашните механи и да опитате от вкусните златограшки специалитети. Ако имате време отбийте се и в близкото село Старцево. Край него е открито интересно тракийското светилище, носещо името „Белото камъне”. Ще научите, че това място интересно с удивително белите си скали и обградено с планини, е било свещено за траките. Уникална е и форма на светилището – кръг с диаметър до 30 км. С любопитство ще узнаете, че в в този район са открити и други по-малки култови паметници, чието разположение явно е било съобразено с централно разположеното светилище. Интересното е, че не само около село Старцево има находки от древни народи жилели по тези земи. В различни части на община Мадан са открити и други тракийски, скални светилища и гробници, както и останки от сгради, датиращи  от различни епохи. Ако времето позволява и сте любители на риболова не пропускайте да отдихнете край бреговете на река Върбица или на разположения на 3,5 км западно от града язовир “Златоград”. Тези места са изключитерно живописни и усетите ли притегателната им сила и разполагате с оборудване за къмпингуване разпънете палатка и се насладете на спокойствието и девствената природа в района.

Независимо колко време ще отделите за отдих по тези места, напускайки ги ще отнесете само приятни спомени от видяното и преживяното тук. Магнетизмът на Родопите и сърдечните хора, който ще срешнете в този край ще ви накарат отново да се върнете тук, някой ден!

Ако имате път към Варна не пропускайте да посетите интересните манастири в района. Само на 14 км източно от морската столица на България, в близост до курортен комплекс Златни пясъци, се намира небезизвестния скален манастир „Св. Троица“, наричан още „Аладжа манастир“. Скалният комплекс е разположен в красива гориста местност.

Пристигайки на това живописно място, ще научите че името на Светата обител – „Аладжа” има персийско-турски произход и в превод означава „пъстър, шарен“. Разгледате ли уникалните, но оскъдни стенописи по манастирските стени ще си отговорите на въпроса от къде идва това название. За съжаление до наши дни са се запазили само отделни стенописни фрагменти. Предполага се, че манастира е възникнал още в раннохристиянската епоха, като в сегашния си вид бил изграден едва през Х век, време през което по тези български земи се разпространявало т.нар. отшелничество. Ще научите, че през годините на Втората Българска държава скалните манастири в страната достигнат своето най-голямо развитие. Именно по това време и Аладжа манастир отбелязва своя разцвет. Още със настъпването на Османското владичество обаче манастирската камбана заглъхва, а с нея и живота в Светата обител.

Всеки посетил мястото остава очарован от това което вижда и научава тук. Манастирският скален комплекс се състои от храм, параклис, църква за молитви, крипта, кухня, трапезария, килии и стопански помещения. Уникален е градежа на скалния манастир – всички помещения са разположени на две нива, като са вдълбани в скала висока почти 40 м. Според изследователите манастирските помещения били издълбавани в скалните късове през различни периоди, като началото поставят пет монашески килии свързани помежду си с тесен коридор. Тясното помещение е разположено на първия етаж на манастира и минава точно по ръба на скалата. Северният край на коридора води към тясно стълбище, което ще ви отведе в малък храм. Манастирската църква също е уникална. Намира се на втория етаж на скалния манастир и предствлява най-обширното помещение в комплекса. Няма как разглеждайки мястото, да не се впечатлите от изографисаната върху тавана на манастирския параклис сцена на Възнесението.

Неповторим е и манастирския олтар, в който централно място е заемало изображението на Богородица, седнала на трон и държаща Младенеца в скута си. От екскурзовода ще научите, че в скалия „Аладжа манастир” има два параклиса, които са разположени в дъното на всеки от етажите, като най-добре запазен е този на последното ниво. Единствено в това помещение ще видите добре съхранена богата стенна украса, датираща от ХІV век.

В района около манастира има и други уникални пещерни образования. Предполага се, че в онези далечни времена монаси-отшелници са търсили и намирали в тях уединение с Бога.

Днес „Аладжа манастир” е нефункциониращ и без монаси. Признат е за паметник на културата и има статут на музей. Ще узнаете, че това дивно място е обявено за паметник с национално значение, още през 1957 година.

Когато разгледате издържалите на времето стенописи и се докоснете до причудливите скални късове обърнете внимание и на района край манастира. На около 400-500 метра западно от „Аладжа манастир”, в скалната основа на по-нисък каменен бряг, се намира още една група скални помещения, наречени „Катакомбите“. Разглеждайки това интересно място ще видите, че то също е разположено на две нива. Любопитно е, че долното ниво е служило за жилище на обитаващите го монаси, а горното е изпълнявало ролята на костница, където днес са разкрити изсечени в пода гробове. При археологически проучвания на това място са открити и останки от керамика и монети, чието изследване показва че „Катакомбите” били обитавани още през ІV – VІІ век. Само и единствено в този манастир можете да видите врязания в скалата раннохистиянски кръст и изписаните край него букви „алфа” и „омега”. Ще научите, че тези древногръцки знаци изобразяват посланието на Исус Христос от Апокалипсиса, което гласи: „Аз съм Първият и Последният, Алфа и Омега“. Всичко това, както и намерените в скалния манастир останки, говори че мястото е било обитавано още през раннохристиянската епоха. Посетите ли това дивно кътче няма как да не почувствате по-особената енергия строяща тук. От разказа на екскурзовода ще разберете, че района на скалните манастира край Варна се свързва и с трагични събития. Според предаваното от векове, монасите обитавали тези места са били жестоко избити от турски и полски войски преминали по тези земи. Не са една и две легендите свързани с това мистично място.

В близост до Аладжа манастир е село Осеново, където може да разгледате интересна раннохристиянска гробница с уникални стенописи. Уникалните манастири и гробницата са изключително посещавани от туристи, още повече че те отстоят съвсем близо до известните ни черноморски курорти Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци.

Но изненадите за туриста не свършват до тук! Само на 9 км североизточно от Варна в едноименния курорт се намира манастира „Св. Св. Константин и Елена“. Посетете това дивно кътче и за пореден път ще останете очаровани както от историята на Светата обител, така и от това което ще видите тук. От екскурзовода ще научите, че все още не е установена възрастта на манастира, но се предполага че датира от ХVІ век, когато мястото било обитавано от  монашеско братство. Интересно е, че създаването на манастирската обител се свързва с чудотворната икона на покровителите на християнството Св. Константин и Св. Елена, както и с разкрития край манастира лечебен извор. Аязмото с лековитата вода се намира точно зад светия престол в храма и е съхранено до днес. Тук идващите миряни получават успокоение и надежда за по-добро.

Най-впечатляващото в Светата обител е, че в манастирската църква се съхранява частица от мощите на Св. Валентин. Любопитен е факта, че само на 3 места в света се пазят частици от мощите на светеца, което прави манастира още по-уникален и тайнствен. За Св. Валентин ще научите, че той е почитан както от католици, така и от православни християни, защото е бил канонизиран за светец преди разделението на светата църква през ХІ век. Историята на манастираразказва, че по време на руско-турската война през 1828-1929 г, изградения в гъста гориста местност манастир е бил почти изцяло разрушен. Благодарение на двама братя-йеромонаси, няколко години по-късно манастира е отново съграден. Дори част от непроходната гора в района била превърната в обработваема земя, която по-късно, чрез дарение станала манастирска собственост.

Интересен е факта, че световноизвестния днес черноморски курорт Св. Св. Константин и Елена е бил изграден заради едноименния манастир. Днес манастирския комплекс е посещаван от много туристи, отпочиващи в курорта Св.Св. Константин и Елена. В това красиво кътче от България ще преоткриете не само спокойствие и тишина, вплетени в манастирската обител, но и уникалното съчетание на планинско ухание и свеж морски бриз. Разглеждайки манастирите край Варна ще се наситети на стенописна колоритност и древна култура, а това неминуемо ще ви направи не само по-смирени, но и преоткриващи истинските неща в живота.

С течение на времето Гърция се превърна във все по- примамлива туристическа дестинация. Много от хората планират там лятната си отпуска или просто отиват за събота и неделя. И защо не?! Гърция е близо, красиво е, различно е! Какъв по-добър начин да разпуснеш, когато имаш само два дни например.

Най – близкият голям град в Гърция, където повечето хора ходят за пазар или почивка е Солун. Само на 35 км от него се намира община Каликратия. Това място е уникално, защото не е далеч от големия град, но в същото време съчетава удобствата нужни за почивка и пълна отмора. Другият приоритет на Каликратия е, че се намира на Халкидическият полуостров, който винаги привлича с екзотична красота и добро обслужване.

Община Каликратия включва общо девет селища –  Нея Каликратия, Аийос Павлос, Нея Ираклия, Лаккома, Нея Гония, Силлата, Созополи, Родокипо и Вергия. Всяко от селищата предлага на посетителите си разнообразие от развлечения  и спокойствие по време на почивка. Районът тук е известен с това, че е носител на  титлата „Син флаг”, която се дава за чистота на морската вода. За любителите на активната почивка тук ще намерите удобствата за любимото ви хоби – голф, ветроходство, яхтинг, риболов, алпинизъм и др.

Неа Каликратия е един от най – известните курорти на Халкидики, предпочитан  от туроператорите, както за малки, така и за по-големи екскурзии. По-голямата част от хотелите са разположени на десетки метри от плажната ивица, и когато сутрин се събудите често пред погледа ви се открива величественият Олимп в облаци и море до където ви стигне погледа. Сградите са високи не повече от три-четири етажа и това допълва усещането за спокойствие и непретрупаност. През повечето време от годината тук има туристи, тъй като климата е мек и дори през ноември можете да видите натежали по клоните на дръвчетата портокали. Всичко е подредено, а около алеите с палми, навсякъде има отрупани магазинчета, които обаче в неделя не работят, защото голяма част от хората ходят на църква в неделя сутрин.

В Неа Каликратия всеки може да намери своето забавление. В градчето има търговски центрове, кино, активен нощен живот, кафенета, барове, ресторанти, традиционни таверни където да опитате октопод на скара или друго екзотично ястие, но също така красиви паркове, където да отморите. Сутрин и при залез слънце можете да се разходите по кея и да седнете на някоя от пейчиците, за да се полюбувате на Олимп и изгледа от брега.

Градчето не е лишено и от история. Според археолозите местността е обитавана още от времето на неолита и на мястото са открити следи от праисторическо селище. В района са открити останки от древността, например известното „Момиче на Каликратия”, държащо гълъб в ръцете си, както и надгробен камък датиран от 440г.пр.Хр. В областта на днешна Неа Каликратия, царят на Македония Антигонос Гонатас създава Антигона, град който поради своето бързо развитие става важна цел за римляните и варварите. При разкопки на няколко километра извън Неа Каликратия е намерен уникален сребърен саркофаг, представляващ сребърна кутия, богато украсена с фрески от Стария и Новия Завет. Днес могат да бъдат видяни в Археологическия музей в Солун.

Недалеч от Неа Каликратия е и откритата през 1959г пещера Петралона. През 1960г там откриват и череп на човек, който след датиране е установено, че е на повече от 800 000г. За самата пещера се смята, че е на около 23-24млн. години.

Ръкавите на Халкидики, до които можете да се разходите също предлагат археологически, исторически и религиозни паметници достойни за разглеждане, а също и природни красоти, доставящи наслада за окото. Започвайки от Касандра на запад и до Атос на изток, гледките на полуострова наистина ще ви оставят без памет във фотоапарата. Най – хубавото е, че за тази цел не ви трябва много време, така че какво чакате?!!

Беларус като туристическа дестинация на пръв поглед не изглежда никак атрактивен, а по – скоро дори скучноват, предвид липсата на морски излаз и планински курорти. За сметка на това, обаче, в страната усилено е започнато развитието на културен туризъм, а също се залага на конния и екотуризма.

В столицата Минск не бива да пропускате да посетите Площадът на победата. Той е една от големите забележителности на страната, но също така е и основно място за поклонение в памет на загиналите във Втората световна война. Много от забележителностите в Беларус са свързани с войната, предвид факта, че една трета от населенито и загива в този период. На площада се издига 40- метров обелиск, поставен тук през 1954г. Днес често могат да се видят младоженци пред вечния огън при обелиска, които се снимат за спомен. Под площада можете да намерите музея където се разказва цялата история и ролята му в историята на страната. Недалеч от тук е входът за най – големия прак в Минск – Горки, кръстен на писателя Максим Гроки. В една част от него има увеселителен парк, а в останалото – красиви градини, из които ще намерите обсерватория и планетариум.

Други забележителности, които си заслужава да се видят в Минск са катедралата „Свети Петър и Павел” и Островът на сълзите – мемориал в памет на загиналите по време на войната с Афганистан (1979 – 1989). Това, което ще ви впечатли в Минск освен забележителностите е изключителната чистота на града, която е въпрос на държавна политика. Ако искате да отседнете в града няма да ви струва много скъпо, но естествено всичко зависи от категорията на хотела: при тризвездните хотели цените започват от 42Е, а ако предпочетете хостел цената започва от 25Е за нощувка.

На пътя между Минск и Вилнюс се намира градчето Сморгон. Недалеч от него са разположени останките от замъка Крево. Един от най –старите замъци на територията на страната е издигнат в началото на XIVв. Със сигурност тук най- интересни ще ви бъдат легендите, които витаят като духове около зданието, въпреки че то е свързано и с много събития с голямо значение за историята на Беларус и съседките му. Някои от приказките, които се носят, споменават за таен подземен тунел под крепостта стигащ до Вилнюс, или пък за красива принцеса зазидана жива в стените на замъка.

Друга туристическа атракция е националният парк „Беловешка пушка”, намиращ се в региона Брест, почти на границата с Полша, на 340км от Минск. Във времето паркът е бил бойно поле на много войни – както на Наполеоновата, така и на световните. Днес обаче той е късче от рая, в което дом намират над 250 вида животни измежду стволовете и клоните на над 500 годишните дъбове. В парка времето минава неусетно и бързо. Ако имате възможност обаче, отделете някои друг час, за да отскочите до  крепостта „Брест” и до Бялата кула в Каменец от XIIIв.

Крепостта Брест се е превърнала в символ на съветската съпротива по времето на Първата световна война. Строена през XIXв, в центъра на крепостта има цитадела свързана с три изкуствени островни укрепления: Кобрин, Тереспол и Волин. Величествена и сякаш излязла от приказките за крале и кралици, и тази крепост е символ на Втората световна война, като място на битките.

Беларус е истинска съкровищница за любопитния и жаден за нови знания турист. Погълнати от магията на времето, епичността на битките и спокойствието обхванало днес символите на страната, почивката ви със сигурност ще стане незабравима, от тази макар и бегло позната страна.

Ако изберете да направите пътуване из България, с дестинация: Стрелча – Панагюрище няма да останете разочаровани. Първо посетете Стрелча – малко градче, сгушено в сърцето на Същинска Средна гора, на 475 м надморска височина. Разположено е само на 12 км от Панагюрище. Може би не е известно, но в града има три минерални извора с лековите вода, чиято температура е от 23 до 45 градуса. Още като влизате в града ще усетите букет от ухание на рози и лавандула. Така е, защото този край се отглеждат обширни площи с тези насаждения. Ненапразно в Сгрелча също както в Казанлък честват „Празник на розата”.

Природата в този български край е невероятна –красиви широколисни и смесени гори, множество микроязовири в района, а лъкатушещата през града река Стрелчанска Луда Яна се влива живописно в Панагюрска Луда Яна, малко след село Попинци и така образуват река Луда Яна.

На север и североизток от Стрелча, сред вековна гора, се издигат причудливите форми на природния феномен „Стрелчански скални образувания”. Огромните гранитни колоси имат причудливи форми на замъци и кули. Уникалността на тази природна идилия се потвърждава и от това, че величествените скали са разпръснати на групи в седем местности – „Грекински гьол”, „Гораница”, „Гарванов камък”, „Турчанов камък”, „Арабушка поляна”, „Киселицата” и „Габровица”. Днес тази природна дадентост неслучайно е под закрилата на Закона за защита на природата. Посетителите на Стрелча могат да се насладят не само на великолепната природа, спокойната обстановка и топлите извори край града, но и да разгледат запазените до днес уникални природни забележителности и археологически паметници в района. В центъра на града е оформен музеен комплекс от реставрирани възрожденски къщи. В комплекса се намира и Градския Исторически музей. Освен административната сграда на музея, в която е представена богатата му експозиция, музейни ценности са изложени и в старинните къщи на комплекса. Прекрачвайки прага на Къщата на чорбаджи Нешо Грозев ще се насладите на интересно представяне на музейни експонати, в три тематични зали: „Археология“, „Българските земи ХV–ХІХв.“ и „Художествен“. Ще останете впечатлени и от архитектурата на двуетажната масивна сграда, запазила духа на онази епоха.

Друга архитектурна забележителност в Стрелча е „Неделевата къща”. В нея също и уредена просторна изложбена зала, където се провеждат различни културни мероприятия. Тук се организират и  временно гостуващите в града изложби. На 2,5 км от Стрелча, на десния бряг на река Стрелчанска Луда Яна, в местността „Галата” се намира още едно интересно място – Средновековна крепост „Стрелчанско кале“. Предполага се, че крепостта е построена през ІX век и е използвана до ХІV в. Туристите остават впечатлени от каменните стени, опасващи крепостта. Те са изключително добре запазени и достигат 8 м височина. Ако искате да достигнете до крепостта, това ще ви отнеме само 40 митути ходене пеша, а маршрутът е изключително приятен. Край Стрелча можете да разгледате и местната Тракийска гробница, известна с името „Жаба могила”. От екскурзовода ще научите, че този Тракийски култов комплекс датира от V в. пр. Хр. Когато разгледате всичко ще видите, че комплекса се състои от две съоръжения — гробница-мавзолей и храм-светилище. Любопитен е факта, че в гробницата са открити колесница, три конски скелета с амуниции и 9 обърнати с дъната нагоре глинени съда. На северозапад от гробницата е светилището. То е с три помещения, разположени във формата на буквата „Г“,  а площта му е 25 кв.м. И макар, че Стрелча е малко градчето, тук определено ще откриете прекрасни възможности както за приятен уикенд, така и за по-дълга почивка. Автентичните възрожденски къщи в архитектурния комплекс, останките от римското селище в околностите и археологическите находки от десетките тракийски светилища, антични друмове и мостове правят района интересна туристическа дестинация.

Продължете екскурзията си към близкия град Панагюрище. Тук отново ще се насладите на невероятната комбинация от щедри природни дадености и уникално културно-историческо наследство. Ще узнаете, че града има древна и богата история. Мощният духовен и икономически подем през Възраждането превръщат Панагюрище в център на Априлското въстание през 1876 година, когато градът за десет дни е столица на България.

В Панагюрище първо посетете местния Исторически музей. Той се помещава в една от малкото запазени възрожденски къщи. Музейната експозиция е почти изцяло посветена на епохата на Възраждането и Априлското въстание. Сред ценните експонати на музея ще видите и един от преписите на Кървавото писмо, дало начало на Априлското въстание. Уредникът на музея ще ви припомни, че по време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. В онези ужасни времена остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. Именно в нея, на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е превърнат в музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите, написали обръщение към българския народ. Тук ще видите и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.

Друг музей, който трябва да посетите, е родната къща на Райна Попгеоргиева. Тук ще научите любопитни факти за подвига на българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. Легендарното знаме също е изложено в музея. Смелата българка е била само на 20 г. когато Бенковски и? предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезва сръчно и без страх лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“ върху парчето плат. В двора на къщата се издига паметник на смелата българка, както и гробът на нейния баща – отец Георги, жестоко убит от турците. Една от последните крепости на въстанието е „Дудековата къща”, превърната днес в Етнографски музей. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Днес сградата е изключително добре запазена и впечатлява с уникалната си архитектура. Прекрачвайки прага й, гостът ще се потопи в атмосферата на градския бит от края на XIX век.

Имате ли възможност непременно разгледаите и „Лековата къща”, посещавана многократно от Апостола. Сградата е ценна и поради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изработена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище се намира и родния дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов. Непременно отидете на около 10 км северозападно от града. Тук се намира историческата местност „Оборище“.  От учебниците знаем, че на това място на 14 април 1876 година е свикано събрание, на което се взeма решение за провъзгласяване на Априлското въстание.
Панагюрище и известно и с това, че край града през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище. Това е уникален паметник на тракийската култура и цивилизация. Според специалистите това творение на изкуството датира от III век пр. Хр. и е единствено по оригиналните си форми и украси. Обиколило е цял свят, а понастоящем се съхранява в Археологическия музей в град Пловдив. Всеки българин стъпил на тази земя осъзнава, че Панагюрище е град-светиня. Тук  и до днес се пази духа на българщината. Няма човек, който да не се впечатли от нанизаните една до друга възрожденски къщи в архитектурния комплекс, и най-вече от историята която те пазят.

В близост до Панагюрище е и историческия хълм „Маньово бърдо”, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието. Днес тук се издига мемориалния комплекс „Априлци“. Уникални културно-исторически и архитектурни паметници са и трите панагюрски църкви. В подножието на мемориалния комплекс ще видите най-старата от тях – черквата „Св. Тодор Тирон“, строена в средата на XVI в. Съседен на нея е един друг забележителен храм в Панагюрище –  „Свето Въведение Богородично“, изграден през 1823 г и уникален със своите стенописи. Отдалеч се виждат златните кубетата натази уникална Света обител. Катедралният храм на Панагюрище носи името „Свети Георги“. Издига се в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с паметника на Райна Княгиня.

В града се намира и единствената в България Геомагнитна обсерватория към БАН. Разглеждайки всичко това, няма как да не се убедите, че Панагюрище е град с неповторима атмосфера и дух, който днес уверено гради съвременната си визия и все повече се утвърждава като модерен и атрактивен туристически център. Ненапразно града е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Ще узнаете, че в околностите на Панагюрище се намират и редица археологически паметници – следи от древното минало в района. Десетки могили свидетелстват за тракийски племена, живяли някога по тези земи. В една от тях, могилата “Мрамор” е разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. н. е. Именно в тази местност, недалеч от тракийските могили е открито и световно известното „Панагюрско съкровище”.

И един ден, когато вече си далеч от тези места спомена за видяното, наученото и преживяното остава се стаява дълбоко в теб. И съвсем нормално – как ще пропуснеш да съхраниш в душата си очарованието на местната природа, как ще изтриеш от мислите си местата, по които си бродил и които сякаш ти нашепват за историческо минало на Родината, как ще забравиш че земните недра по тези земи, които все още крият тайнството на живели преди нас народи.

Тампере – град, който се намира в Южната част на Финландия и е вторият по големина след Хелзинки, а летището му е второто най-оживено след това в столицата. Официални езици са фински и шведски, но почти всеки владее и английски. Той е от първите наистина индустриални градове в страната, като поради това получава названието си Мансе – идващо от името на град Манчестър на фински. Тампере е също така известен с Мансерока. Местният рок стил се появява в края на 60-те като най-видни представители са  Popeda, Eppu Normaali, Karateeni. Някои от класиците в стила продължават да творят и в новия век, макар и с променени състави.
Едно задължително попълнение за багажа на всеки турист-посетител на града е Тампере Кард (Tampere Card). Тази покупка ще ви спести много средства – от храна, път и дори подаръци! Можете да я закупите от местният туристически център, намиращ се на близката гара –  Rautatienkatu 25A.
Природата на този невероятен северен град е изключително красива. Той се намира между две езера, като това придава едно приказно усещане за близост до природата. Чувство, което вече много населени места по всички краища на света са загубили.
Една от най-големите забележителности на града е увеселителният парк Sarkanniemi. Там ще можете да видите аквариум, планетариум, най-северния делфинариум в света,  детска зоологическа градина, музей на изкуствата, както и да погледнете от високо през прозорците на ресторанта, който се намира на върха на наблюдателницата – Nasinneula. Тази сграда е не само един от най-важните символи на града, но и е най-високата във всички северни страни. Не бихте искали да пропуснете да се качите до върха й!
За любителите на историята, културата и живота на страната има много музеи, който си струва да посетите, като например: Vapriikki, Muumilaakso, Музея на Изкуствата и този на шпионите. В последния дори можете да преминете импровизиран курс за шпиони! Трябва да отбележим, че в Тампере се намират и последните музеи посветени на Владимир Ленин.
Градът предлага и невероятни природни пейзажи. “Планината на дърветата”, например, е природно изкуство от Агнес Денес. Тя се намира на запад от града и ви предлага да се насладите на 10,600 иглолистни дървета, разположени на конусовиден пясъчен насип според математическа формула.
Околностите са дарени и с два прекрасни природни парка – Seitseminen и Helvetinjarvi, които са изключително запазени и оценявани от местни и чуждестранни посетители. Още от северната естествена красота може да видите целогодишно в ботаническата градина Arboretum, която е посветена на дървесни видове и храсти, характерни за региона. Розовата градина може да се окаже и най-добрия избор за нежна прегръдка на любимия човек, особено през Юли и Август. Последният пример за природни ценности можете да посетите в близките лозя, където дори ви се предлагат обиколки за да можете да се насладите на северните вкусове на любимата напитка на боговете – виното.
Музиката в града, както и в цяла Финландия е най-вече рок и метъл, но трябва да споменем и многобройните джаз фестивали и концерти, танцувални представления и неповторимите балети, опери и оперети, изпълнявани както от местни така и от чужди звезди. Най-известни музикални локации са Klubi, Doris, Ilves, Love Hotel, Onnela, големите градски зали и други. Тампере е известен и със своите „Пъб куизес” или вечери на въпросите в местните пъбове, където можете да опитате да надделеете със знания над обичайните посетители.
Нека да допълним, че Тампере и Турку не са приятелски настроени един към друг и често единият град става „жертва” на шеги или дори обиди от страна на другия. Съветвам ми да избягвате да говорите, докато сте в Тампере, за красивите пейзажи или невероятните концерти в Турку.
Въпреки ниските температури, Финландците са първи по консумиране на сладолед. Ако искате да се насладите на истински северен сладолед, докато се къпете в реално замръзнало езеро – посетете Тампере и не се отчайвайте! Топлината на местните жители ще ви стопли, качеството и разнообразието на храната ще ви успокой, а неземната природа ще ви накара да се отърсите от стреса и напрежението, затрупали ви удома.

Погледната отгоре, Рейкявик – столицата на Исландия, прилича на град на феи и елфи. Това е впечатлението, което оставят разноцветните малки покривчета на местните сгради. Тези къщички са комбинирани с големи и обширни пазарни улици. Така столицата се оформя като многофункционален и разнообразен Метрополис. Това е едно място, на което със сигурност ще намерите мечтаната почивка и спокойствие. Жителите на града са гостоприемни и мили към гостите си. Нека отбележим, че обратно на очакванията,  Рейкявик никак не е от най-студените места по света. Това се дължи на топлината от Гълфстрийм. За сметка на студа, в града често се срещат валежи и силни ветрове.

В исландската столица се влиза по всички познати начини (автомобил, автобус, самолет, плавателни съдове…), но за самото обхождане на града определено е подходящо да ходите, защото повечето забележителности са близо до хотелската зона. Но внимавайте, защото често се случва посред оживената пазарна уличка до се покаже някой геотермален извор!

От хотелиерска гледна точка, градът отговаря на всички очаквания. Той предоставя удобства и класа, както на по-ниски, така и на по-високи цени. Ето няколко предложения за отсядане:  Хотел 101, Хилтън Нордика и Hótel Bor. По-скромни са Gistihusid Isafold и Gistihusid Andrea.

Клуб 101, Бар 11, Kofi Tómasar frænda, Café Cultura и Kaffibarinn са някой от по-популярните клубове и заведения в града, като не забравяме и тези в Перлата.

Важен, както за всеки друг град, е да се посети Стария град. Там ще се насладите на автентичната местна архитектура на къщите, голяма част от фасадите на които  са покрити с вълниста ламарина. Езерото Tjörnin също е една много интересна дестинация. Там се намира и Reykjavík City Hall, но и не само – като минавате оттам не забравяйте да си донесете малко хляб, за да нахраните патиците! Важно е да видите и самия Alþingi  (парламента), намиращ се в близост до езерото. За посетителите любители на сакрални места – Лутеранската църква Hallgrímskirkja предлага невероятната си  наскоро обновена архитектура. Тя представлява масивна сграда (най-високата постройка в страната), която няма как да пропуснете. Статуята пред нея е на Норвежко-исландския изследовател Лейф Ериксон, подарена от Америка по случай 1000-годишнината от исландския парламент.  Перлата на днешната дестинация се и казва така – Perlan. Това е красива овална постройка, намираща се на хълма Öskjuhlíð. На върха на сградата, над водните кули, се намира въртящ се ресторант. Гледката от Перлата е несравнима, тя ви разкрива целия град – Рейкявик. Други известни туристически атракции са Националният музей, Зоологическата градина, Фотографският музей и геотермалните плувни басейни.

Интересни са и множеството скални образувания, който са разпръснати, както в цялата страна, така и около самата столица. Според редица местни вярвания повечето от тези каменисти монументи са резултат от митични действия и противодействия.

Интересен начин за разглеждане са организираните разходки на колело или кон, с които можете едновременно да обходите голяма площ и да потренирате. За почитателите на морските обитатели има голям брой малки пътешествия с цел разглеждане на делфини или птици.

Нека не забравяме –топлата вода на страната се осигурява директно от геотермални извори. Това води до неприятна за непривикналите миризма на течността. Чешмяната вода е годна за консумиране, въпреки че повечето жители предпочитат да пият бутилирана.

Ако искате да си починете на нестандартно и необичайно място – Рейкявик е точно за вас! Там ще срещнете вкаменени тролове и ще поплувате в естествени геотермални басейни; ще напазарувате красива сувенири свързани със нордската митология или просто ще хапнете рибни специалитети в компанията на добронамерени скандинавци. Архитектура, приказност и модерни технологии – това е един обичаен северен град…

Кралство Швеция е друга северна страна, чиято столица ще ви представя. Страната се намира на Скандинавския полуостров, като е трета по големина в целия Европейски съюз. Известни шведи са: Алфред Нобел – най-известен с откриването на динамита и с Нобеловата награда;  Андерс Целзий – измислил 100-пунктовата термометърна скала, използвана и в България; Ларс Магнус Ериксон – основател на телефонната компания Ериксон и други. В столицата се намират правителството, парламента и официалната резиденция на монарха. Те са места, които никой посетител на града не трябва да пропуска. Като цяло градът е изключително оживен и чист. 30% от него е вода, а други 30% – зелени площи и паркове.

До Стокхолм се достига чрез самолет, параход/лодка, автобус и влак.  Из него може да се движите с всякакви познати превозни средства като автомобил, ферибот, метро, трамвай, автобуси… Докато обикаляте града на любимото колело, дишайки непознато чистия въздух, не забравяйте да разгледате тези места:

Gamla Stan (Стария град) е историческият център на града.  В северната част се намират Кралския дворец и Riksdag – шведския парламент. Останалата част е съвкупност от красиви исторически сгради и стръмни улички. Кралският дворец (Kungliga Slottet)- Построен през 1697 – 1754, той се намира в източната част на Стария град. Сградата, заедно с Кралските апартаменти,  Музея Tre Kronor, Съкровищницата и Музея на антиките на Густав III, са отворени за посетители.

Стокхолмският архипелаг (skärgården) е един от най-интересните в световен мащаб. Простира се на 80 километра източно от града и се състои от 24,000 малки и големи острови и скали. Vaxholm се намира в близост до Архипелага и е прекрасен избор за една малка разходка.

Концерти, спортни срещи, Нобелови награди – ето къде най-често се провеждат те:

Stockholm City Hall (Stadshuset) Тук се провежда церемонията по наградите Нобел. В тухлената сграда ежедневно се провеждат турове, които минават през известните Синя и Златна зали.  Globe (Globen, официално „Глобусът на Ериксон”) Огромната сфера, която е наречена „Глобуса”, се намира в южната част на града и е една от най-интересните постройки след тържественото и откриване през 1989г. Със своите 16,000 места, арената е обявена за най-голямата сферична сграда в света.

Тези, които обичат книгите задължително трябва да разгледат Стокхолмска обществена библиотека (Stadsbiblioteket). Тя е построена през 1928 по дизайн на шведския архитект Ерик Гунар Асплунд. Сградата е с цилиндрична форма, като дори интериорът е объл. Така, когато влезете в библиотеката, вие се оказвате обкръжени от три етажа книги, простиращи се на 360 градуса около вас.  В близост има малко заведение и градската обсерватория.

Църквата Riddarholmen (Riddarholmskyrkan) е една от най-красивите в Стокхолм, и единственото оцеляло средновековно абатство. Стокхолмската катедрала е най-старата църква в Стария град. Построена е през  13и век в готически стил, като по-късно екстериорът (през 1740) е реконструиран в бароков. Там се намират две произведения на изкуството от световен мащаб – дървената статуя на Свети Георги от 15 век и копие на най-старата позната ни картина на Стокхолм – Vädersolstavlan („Картина на пархелии“), копие от 1636 на изгубения оригинал от 1535.

Музеят Vasa (Vasamuseet) – Vasa,оригинален боен кораб от 1628, който е потънал малко след пускането си в открити води. Възвърнат от водите през 1961, той е почти идеално запазен и е единствен по рода си като качество в света.

Както всеки голям град, и Стокхолм си има красива зоологическа градина. Но тя, не е никак обикновена:  Skansen  е първият музей на открито в света. Той е и зоологическа градина, специализирана в северната фауна – лосове, елени, мечки, вълци, рисове и росомаси. Част от музея са също и над 150 исторически сгради със своите стръмни пътища и ефектни домакини, посрещащи гостите на острова с класически за местността жестове и поздрави. На острова се намира и комбиниран аквариум с тропически видове като: лемури, маймуни, змии, паяци, риби и кубински крокодили.

За любителите на модерното изкуство тази северна столица предлага „най-дългата галерия в света” (както сами определят) – Стокхолмското метро.

Дали сте почитател на качествената архитектура, флора, фауна, литература или любител геолог, историк или екоактивист – Стокхолм е едно прекрасно райско кътче, което не трябва да пропуснете!