Автор: redactor

Ако не сте попадали в приказния свят на Искърското дефиле, подарете си екскурзия до това удивително кътче на страната ни. Река Искър е прорязала Стара планина и е образувала красив пролом – Искърското дефиле. Това чудно красиво място се намира в западната част на старопланинската верига и започва още от Софийската долина.

Централната му част е и най-красива. Разположена е между градовете Нови Искър и Лютиброд. Склоновете на дефилето са изключително живописни – има райони които са лесно проходими, после стават усойни и стръмни, а на места са дори непроходими. На влизане в Искърското дефиле, при първите 15 км по поречието на реката ще видите причудливи скални образования. Това са известните „Кътински пирамиди”. Тези различни по форма, размери и цвят пирамидални скали се намират в околностите на село Кътина и са взели неговото име. Скалните маси имат един цвят в основата и съвсем друг към върха. Този природен феномен може да посетите пешком, тръгвайки от селото. Стигнете ли до величествените пирамиди не гледайте само към тях, картината която се открива в подножието, към Софийската котловина и обграждащите я планини е невероятна.

След като се насладине на причудливите пирамиди се насочете към близките села Владо Тричков и Реброво. Ще узнаете, че от тези живописни места тръгват рзлични туристически маршрути. Забележителност край Реброво е месността „Кори“, където се намира извор с „желязна вода”.

Пътят ще ви отведе в Своге. Пристигнете ли в града не пропускайте да си отморите в някое приятно заведение, след което разгледайте забалежителностите в района. Ще научите интересни неща за разположението на града. Своге се намира в най-живописната част на Искърското дефиле, при устието на река Искрецка,  където се събират три граничещи си планини: Мала планина, Голема планина и Понор. В града можете да запалите свещичка за здраве в местния храм „Свети Петър и Павел”.

Когато сте готови за нови приключения поемете към друго природно чудо – Лъкатнишките скали. Те се намират само на 20 км от Своге, близо до село Лъкатник и са един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България. Ще научите, че името си скалите са получили от там, че формата на местността в която се намират, има форма на сгънат лакът. По-точно такъв е вида на завоя, който прави извиващата се в живописното дефиле река Искър. Ще се впечатлите от величествените скални блокове, застанали почти вертикално сред тази пищната планинска зеленина. Ще научите, че Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, .както и това че на места скалните маси се издигат над 250 м над искърските води. Ако се позагледате за по-дълго в тези причудливи скални форми можеш да преоткриеш различни фигури, които те наподобяват – пирамиди, кули, зъбери и други. Чудно красиво място! Ненапразно Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност още през 1966 г., а по-късно и за защитена местност. Ще научите че от 1989 г. скалите са включени и в създадения по това време Природен парк „Врачански Балкан”.

Вгледате ли се по-обстойно в скалите ще забалежите  разположени върху тях кръст и паментик. Кръстът е издигнат в чест на загиналите алпинисти и планинари, а паметника е в памент на септемврийците отдали живота си за свободата на Родината.  Ще научите и нещо любопитно, тук се издига и паметника Вазовия герой Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа“. Интересно е, че в района на Лакатнишките скали се намират голям брой пещери, чийто произход е карстов. Сред тях са „Темната дупка”, „Аржишка дупка”, „Свинска дупка”, „Вража дупка” и още няколко по-малки. Ако обичате алпинизма следващия път елате тук оборудвани, защото можете да изпитате порция адреналин катерийки се по самите Лакатнишки скали.

Ако искате да разгледате пещерата „Темната дупка” ще трябва да преминете през село Церово, където се намира интересното скално образование „Джуглата“. Не подминавайте и съседното село Бов, в покрайнините на което падат буйните води на водопада „Скакля”. Озовете ли се в Лакатнишкия район на Искърското дефиле ще откриете указателни табели към „Темната дупка”. Входът на пещерата е на 27 м над нивото на река Искър и до него може да се стигне по малка криволичеща пътека. Пещерата е уникална с това, че има 4 подземни етажа и се състои от две основни галерии, съединени по между си с множество напречни. Ще научите, че общата й дължина е около 2750 м. Заслушате ли се ще дочуете шума от вода. Това е реката, протичаша по дъното на пещерата. „Темната дупка” е многократно изследвана пещера. Учените са впечатлени от многообразието на организми в нея. Тук намират убежище 57 вида организми. Уникалната пещера е обявена за природен обект с национално значение.

Маршрутът води кам село Елисейна. Местна забележителност тук е църквата „Свети Пророк Елисей”, построена през 1905 г.  Недалеч от селото, само на 5 км от него се намира манастира „Седемте престола”. Тази Света обител е разположена в един от най-прелестните кътчета на долина на река Габровница, в Средна Стара планина, точно под връх Измерец. Манастирът е целогодишно посещаван от много туристи. Тук особено приятно е през топлите месеци – свеж планински въздух, девствена природа, мек климат и кристално чиста вода, все неща които привличат желаещите да отпочинат сред природата. Древният манастир „Се. Богородица“ или както още го наричат „Седем престола“ е разположен до старата римска крепост „Калето“. Според местно предание манастира е бил основан от седем братя-боляри. Историците смятат, че тази Света обител датира от Второто българско царство, което завършва през 14-ти век, с падането на България под османско владичество. Според изследователите манастира е построен по време на управлението на Петър Делян. Интересен е факта, че днешната порта на „Седемте престола” е взета именно от останките от римската крепост, намираща се в съседтво. Ще останете впечатлени, като чуете историята за църковния градеж. Манастирския храм бил издигнат върху основите на седем отделни параклиси, всеки от които имал собствен олтар и бил пригоден за църковна служба. Разгледайте внимателно манастирската църква. Тя представлява изключителен интерес със своя архитекртурен план, който не се среща никъде другаде по нашите земи. Ще узнаете, че всички църковни стенописи в нея са на повече от 100 години. Интересно е, че манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, между които една подарена от руска императрица Екатерина. Посетители това свято кътче, ще се убедите сами че има защо този манастир да е включен към 100-те национални туристически обекта на България. Ако решите да пренощувате в комплекта, има условия за това. Капацитетът на манастирската база може да приеме за настаняване 50 човека.

Разгледате ли околността ще видите, че през манастирските ливади протича река Габровница. Тя живописно прорязва местността „Старо зло“, като по-надолу по пътя си се влива в река Искър и е един от нейните най-пълноводни притоци. От тук туристите могат да тръгнат за пешеходен преход за „Темната дупка”, за хижа „Искарен” или за да посетят Римската крепост „Калето“, намираща се на 200 м над манастира. Възможни са и по-дълги туристически преходи. След 3-4 часа ходене ще преминете през връх Издремец и ще се озовете до хижа „Тръстеная“, а от там да продължите до Лакатник. От Лакатник пък можете да се насочите към хижа „Трескавец“, а от нея – към  селцата Церово и Бов. Ако не се решите на такъв преход в района, продължете маршрута си към село Лютиброд, където ви очакват природна забележителност „Ритлите” и местността „Рашов дол”.

Пристигнете ли при „Ритлите” пред вас ще се разкрие гледка от невероятно красиви скални образувания, разположени по двата бряга на река Искър, край село Люти брод. Тези чудновати варовикови скали сякаш допълват живописната картина на Искърския пролом. Част от тях са подредени успоредно една на друга. Ще узнаете че скалните образования се извисяват до 80 метра над нивото на река Искър. Внушителни са и размерите им – дължина от 200 до 400 метра, а дебелината на скалната маса на места достига до 7 метра. Уникално е, че пространството между чудноватите скали е обрасло с буйна растителност. От разказа на екскурзовода ще научите, че предполагаемата възраст на „Ритлите” е 120 милиона години. Тогава на това планинско място е имало море. Интересен е и факта, че в миналото тези земи са били обитавани от римляните, които използвали скалите за естествени укрепления. Действително при направени археологически разкопки на това място, са открити останки от римски църкви което е доказателство че край реката е съществувал древен римски град. Може да не посетите близката до „Ритлите” местност „Рашов дол”, но за нея ще научите че точно там през пролетта на 1876 година са загинали в битка 10 четника от Ботевата чета. Днес костите им се пазят в малка костница, разположена в местността.

Ако все пак решите да посетите това място, то от „Ритлите” се насочете в западна посока и за около половин час пеша ще стигнете до местността. Недалеч от природния феномен „Ритлите” се намира и друго интересно място – Черепишкия манастир „Успение Богородично“. Предполага се, че тази Света обител датира от времето на Второто Българско царство и е построена при управлението на Цар Иван Шишман. Тук също ще ви бъде интересно, не само защото манастирския комплекс е очарователен и зарежда с много спокойствие, но и заради историята на това свято място. Светата обител е разположена в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. През 1797 г. в манастира намира убежище Софроний Врачански. В периода от 1872 до 1876 г. Светата обител е посещавана и от членове на Врачанския революционен комитет. И не само това… Манастирът „Успение Богородично“ е посетен два пъти и от Патриарха на българската литература – Иван Вазов, през 1889 и 1907 г. Алеко Константинов също е намирал подслон зад манастирските порти. През 1897 година, по време на похода му из тези места той е впечатлен от дивната красота в района на Искърското дефиле. Предполага се, че това е било и вдъхновението му за написването на пътеписа „Българска Швейцария“. В манастирския двор ще видите много постройки, но две от тях определено се откроява сред останалите – църквата „Св. Георги“, чиито стенописи датират от ХІХ век и изградената на стръмна скала костница. Манастирският храм пък ще ви впечатли с изящната си вътрешна уредба. Дърворезбата на иконостаса и плащеницата, извезена през 1844 година са уникални. Гостът посетил това свято кътче се убеждава, че ненапразно Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Ако продължите екскурзията си надолу, по пътя за Мездра и Струпец ще видите и други интересни места в района на дефилето, което завършва след Карлуково. До последните скалисти образовния в района на Искърското дефиле можете да видите скалния феномен „Струпаница”. Това са скали, които сякаш са небрежно струпани, а всъщност са на милиони години. От начина по които са разположени идва и името им. В тази част на дефилето има и друг скалния феномен – „Провъртеника”, който прилича на гигантска часовникова кула, но без часовник. Малко след Карлуково ще видите уникални скални манастири.

Разходката из Искърското дефиле е несравнима! Дарява сетивата с изключително красиви природни гледки, а душата се насища с много положителни емоции. Ненапразно това чудо на природата е примамка за много любители на планинарството, както и за тези, които искат да се полюбуват на природните дадености, скрити в сърцето на величествената Стара планина!

Елфи, гноми, феи, леприкони и много други добри или зли духове и същества са част от невероятните митове, легенди… А защо не дори и истинската история на Ирландия?

Тази чудна страна се намира на едноименния остров в северозападна Европа, който е обграден от много малки островчета. Остров Ирландия е третият по големина на континента (след Великобритания и Исландия) като Република Ирландия заема около 5/6-ти от него. Другата част е отделена за Северна Ирландия.  Климатът на острова е умерен морски, с обилни валежи и без силни температурни амплитуди. Зимата там е относително мека, а лятото прохладно. През вековете страната е минала през много перипетии като борба за независимост, икономически кризи и много осезаеми законови промени. Ирландия, или както още е наричана – Ейре, с помощта на Келтския тигър, се превръща от една от най-бедните в една от най-успелите държави. Официални езици са ирландският и английският, трети по популярност е полският. Най-големите градове в страната са: Дъблин, Корк, Голуей, Килкени, Летъркени, Лимерик, Слайгоу, Уотърфорд и Уескфорд.

Ето и някои приказни места, които си струва да посетите: Аранските острови, езерото Глендалоу, Национален парк Конемара, Абатство Кайлмор и Брю на Бойн.

Една от най-запазени местни забележителности е замъкът в Кеър, намиращ се на остров на река Шур. Той е построен през 1142г. от и въпреки многобройните битки и борби, той е все още така магнетичен и магически.

Ейре е изпълнена с чудатост и красота. Друг пример за това е Phoenix Park (Парка на Феникса), който е най-големият затворен градски обществен парк в Европа. Там, на около 3км от сърцето на Дъблин, можете да се насладите на необичаната комбинация между Президентската резиденция и свободно разхождащи се елени лопатари. Обширният дъблински зоопарк също се намира там заедно със своите над 700 вида от цял свят. Когато отидете в Парка на Феникса обърнете внимание на монумента Уелингтън и фигурата на феникс, издигащ се от пепелта.

Ако искате да опитате от градския живот – отидете до центъра на града, в който се намирате, където обикновено има не само пъбове и други заведения, но и много магазини. Ако предпочитате да се отдадете изцяло на шопинг терапия – Dundrum Town в столицата е мястото за вас. АТМ апарати се намират във всички населени места, дори и малките. Официалната парична единица на Ирландия е еврото. Когато пътувате попитайте за картата OPW Heritage Card, която ще ви отвори вратите на много локации.

Ирландците са горди и учтиви хора. Когато минавате през някое населено място, особено ако е малко, би се приело съвсем нормално да поздравите напълно непознати хора. Те също най-вероятно ще го направят. Смята се за правилно да се благодари с жест и на автомобил, който ви е направил път.

Храната в Ейре струва доста, поради което ако сте с ограничен бюджет, ще ви се наложи да хапвате в заведенията за бърза закуска или в някой пъб. За съжаление вегетарианските ястия по тези места са рядкост, но за сметка на това много от класическите ирландски храни са постни. Boxty (картофени палачинки), Champ (картофено пюре с лук) и Colcannon (картофено пюре със зеле) са някои типични представителя на местната кухня, които биха могли да се харесат на вегетарианците. Coddle, Irish stew, Irish breakfast са както широко известни, така и силно разпространени в различни местности. Те, за разлика от първата група, съдържат различни видове месо.

Ирландският фолклор е също толкова красив и наситен, както и самата смарагдова страна. Ярки шарки и пищни орнаменти красят народните носии на Ирландия. В много училища по цял свят се изучават ирландски танци, защото те са просто невероятни. Комбинацията между скорост, стъпки и ритъма на музиката правят ирландските танци, Ривърденса, едни от най-харесваните. Но не само старите, традиционните звуци и движения славят Ирландия. Джеймс Джойс, Шеймъс Хийни, The Pogues, U2, Boyzone, Westlife, Chris de Burgh, Thin Lizzy, The Corrs, The Cranberries, Blues и Enya са само някои от безбройните звезди на страната. Хората от Северозападния остров са способни във всякакви сфери, както и сами можете да се уверите.

Важна дата за всеки ирландец е 17 Март. Защо ли? Защото тогава е денят на Свети Патрик. Празненствата – паради, концерти и събирания – са неизбежна част от всеки Март месец. Свети Патрик е и причината за това детелината да е национален символ на страната. Според широко разпространени теории чрез една трилистна детелина Свети Патрик е обяснил Триединството на местните. Тогава това растение е било сакрално за друидите и така те приели идеята за Християнството. Други легенди обясняват липсата на змии в държавата като следствие от надхитряне между Светеца и местните змии, като накрая влечугите винаги се озовават в морската бездна.

Смарагди, тигри и Шии се преплитат в описанията на Ирландия. Не вярвайте на сляпо ако ви кажат, че в Ейре има невиждани пейзажи и интересни, уникални местности. Отидете сами и се уверете, че не случайно зеленото е цветът на страната! Посетете замъци, крепости и поля и дано един ден намерите края на дъгата, а с него и прочутото съкровище!

Обикновено, когато планираме почивка, искаме или пълно уединение, или празненство до изтощение. Пътуването до Йерусалим обаче напълно ще преобрази тези две представи и ще ви въведе в една нова и различна страна на нещата. Градът на Бога ще ви накара да се замислите за същността на тази сила, която ни кара да вярваме, а забележителното е, че тук съжителстват хора от най-различни религии-юдеи, мюсюлмани, християни. Различията сякаш са забравени и е осъзната истината, че вярата е в душата и сърцето и всеки има право да я вижда по свой собствен начин. Тук се намират едни от най-важните религиозни реликви, които карат и скептиците да повярват и да се обогатят духовно с това така важно знание.

Йерусалим е град в Израел, намира се на Юдейското плато, западно от Мъртво море. Определя се като „свещен град” за мюсюлмани, юдеи и християни, а разпределението им е ссъответно 32, 65 и 2 %. Най-голямото чудо, свързвано с името на този град, е Божественият огън. Над мястото, където се намира Божи гроб, е издигнат параклис, а над него огромен храм, където Благодатният огън се спуска всяка година, вечерта преди Великден. Има небесен произход и досега по никакъв начин не е установено как се получава този феномен. Първите минути след спускането си Огънят не пари и не е опасен за дрехите и кожата. Интересен факт е, че понякога минават часове, докато се спусне, а друг път става за броени минути. Независимо от чакането обаче, всяка година тук се събират хиляди вярващи, за да видят това велико чудо с очите си. А ако се съмнявате в истинността му, обърнете внимание на следните факти- в навечерието на всяка Велика Събота се прави изключително строг оглед на храма, а православният патриарх се претърсва за свещи или кандила. Преданието разказва, че ако Божественият огън не се спусне, това ще бъде последният ден за човечеството. Преживяването несъмнено е велико-да се види свещената светлина, доказателството, че Той наистина бди над нас оставя в сърцето и ума чувство, което никога не се забравя и дори в най-тежките моменти се връщаме към този спомен на чиста надежда и благодат.

Не по-малко интересен е и пътят, който води до църквата на Божи гроб. Наречен е Пътят на Страданието или Пътят на Кръста-по него Христос е крачил към своята смърт, но с огромно желание да избави хората, които толкова обича. Улицата е каменна и е доста тясна, а имайки предвид какви тълпи се струпват особено по Великден, трябва да сте много внимателни да не се загубите или да паднете. Множеството малки магазинчета и сергии тук предлагат всякакви сувенири и имате голям избор какво да си вземете за спомен. Има и много църкви и параклиси, които напомнят за последния път на Иисус-откъде е взел кръста си, къде се е сбогувал с майка си, мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да му помогне. Мястото е наситено със своята изключителна история, на повече от 2000 години и всички се прекланят пред тази святост. На хълма Голгота човек може да се докосне до мястото, където Христос е бил разпнат. Делото на Иисус е олицетворение на върховната саможертва и пълно себеотрицание, чиятo сила е избавила човешкия род. Атмосферата тук не може да се сравни с нищо, тя ще ви накара да се преклоните пред тези събития и да откриете най-доброто в себе си или пък да се научите да проявявате тези качества по-често-великодушие, жертвоготовност, доброта-те единствени имат силата да направят света едно по-добро място.

Друго място, което би ви било интересно да посетите, е гробът на Света Богородица, намиращ се в Гетсимания-мястото, където Иисус е предаден и заловен. До гроба слизате по стабилни каменни стъпала и пред очите ви се разкрива каменно ложе, където е била положена Дева Мария. Зад гроба е поставена чудотворната икона „Св. Богородица Йерусалимска”, която изобразява ликовете на Христос и Пречистата му майка, превърнала се в символ на вяра, надежда и любов. Поверието разказва, че иконата има лечебни свойства и е изцерила много хора от мъките им. Нужно е само да се докоснем до нея и да повярваме. Гостуването на иконата в България през 2000 г. предизвика истински фурор-хиляди хора се наредиха от ранни зори и търпеливо чакаха реда си, с надеждата, че чудото ще достигне и до тях. За народ като нашия, напоследък загърбил вярата, това беше като въскресение и съживяване на съзнанието, което трябва да притежава всеки един.

Пътуването до Йерусалим ще ви струва около 1700-2000 лева за 6 дни, като в цената обикновено са включени закуската и вечерята, както и престоя, полетите и останалите организационни дейности. Това, което търпи промяна, са летищните такси, но туристическата агенция би трябвало да ви уведоми предварително. Ако ви се наложи да ползвате услугите на хостели, цените варират между 20 и 60 евро, в зависимост от това, дали е частна или обща квартира.

Организираните екскурзии предлагат редица посещения на културни и исторически забележителности-сред тях са изкачване на планината Табор, където Иисус за пръв път се появява в своя божествен образ; разглеждане на Витлеем, родния град на Иисус; Стената на плача-тук всеки от вас може да напише желание на листче и да го пъхне между камъните на стената. Изключително интересно е посещението на Мъртво море, което само по себе си е природен феномен. То е най-ниската точка на сушата на планетата и е най-соленото море на Земята-има 330 промила соленост, докато в Черно море например те са само 17. Това негово качество прави водата толкова гъста, че е невъзможно човек да потъне и дори някои казват, че чувството е подобно на лягане в легло. Мъртво море се слави и със своите лечебни свойства-помага много срещу кожни заболявания, в това число и сериозни, като псориазис например; облекчава болки в гърба и мускулите и много други. Ако се къпете, имайте предвид, че след това трябва да си вземете душ, защото кожата побелява от солта, а косата се сплъстява и е трудна за сресване.

Яфа е пристанище, което е свързано с Йерусалим чрез железопътна линия, дълга 87 километра. Това е едно от най-старите пристанища в Израел и играе важна роля в развитието на икономиката на страната. Интересен факт е, че тук живеят най-много емигрирали български евреи и има много кафенета и магазини с български надписи, където без проблем ще говорите с продавача и ще си купите каквото искате. Тук можете да посетите зоопарка, един от най-големите в света и да разгледате най-различни екзотични видове. Битпазарът пък е най-изгодното място да си купите нещо или да занесете на роднини-ще намерите всичко, което ви идва на ума, а хубавото е, че може да се пазарите.

Пътуването до града на Бога несъмнено е изключително преживяване, което ще помните винаги. Няма място в света, където да сте толкова близо до силата, пред която се прекланяме и за която се надяваме, че ни пази. Говори се, че много хора, които не са били вярващи, са се върнали напълно променени и преосмислили нещата, след като са видели всички тези чудеса. Но най-голямото чудо все пак си остават вярата и любовта, които са проповядвани тук още преди много хилядолетия.

Предприемаме едно пътешествие, съчетано с почивка край морския бряг. Решаваме да отседнем в Каварна, като в последствие посетим близкия нос Калиакра. Каварна е малко крайморско градче, разположено на 65 км oт областния град Варна. Първото нещо, което грабва туристът в Каварна са малкото яхтено пристанище и просторния градски плаж, с красиви почивни комплекси край залива. Скалите и брегът, опасващи града са изключително живописни. Каварна има древна история – селището е основано на платото на нос Чиракман, през V век пр.н.е. от гръцки колонисти. Според летописите през I век пр.н.е. земетресение поглъща античния град и той е изцяло потопен в морето. Впечатляващ е факта, че римляните го възстановяват и селището се възражда. През VII век предстои ново оживление – славяни и прабългари изграждат селище с името Карвуна, като през XIII–XIV в. този град достига своя най-голям разцвет. С днешното си име селището се споменава за пръв път в началото на XV век.  Това обяснява и факта, че днешна Каварна очарова гостите си не само с лазурен морски бряг, но и с множество исторически и културни забележителности.

Достатъчно е да да имате желание и да отделите време, за да се насладите на местните забележителности: експозицията „Добруджа и морето“, Градския и Етнографския музеи, крепоста „Бизоне”, археологически резерват „Ялта”, църквите и старите каменни чешми. Експозицията „Добруджа и морето“ представлява малък морски музей. Изложението се намира в реставрирана стара турска баня от XV век, разположена по пътя към пристанището, на около 0,5 км от центъра на града. Тук посетителя може да види автентични каменни котви, амфори, монети, тракийско злато и други ценни предмети открити край каварненските брегове. Любопитен е факта, че при подводните проучвания около курортния град е открита керамика от всички исторически епохи. От морето е изваден дървен корабен рул от началото на Х век, потънал на разстояние 45 метра от нос Калиакра.

Не бива да подминавате и местния Етнографски музей. Експозицията му е разположена в красива стара къща, от края на XIX в. Сградата е принадлежала е на богато каварненско семейство. Разглеждайки грижливо подбрания интериор ще можете да се докоснете до духа на добруджанската къща. Тук има различни предмети от бита и ежедневието на хората. Няма как  де не усетите домашния бит, царял някога тук, както и култура на хората, населяващи този район – добруджанци, котленци, гагаузи, както и турско говорещи християни. В двора на Етнографския музей има  прекрасна градина, с много черничеви дървета, разцъфтели божури и пъстроцветни лалета.

В Каварна има и две църкви, които разхождайки се из града няма как да не забележите. Църквата „Свети Георги“ е по-стара, построена е през далечната 1836 година. Другият храм –  „Успение на Света Богородица“ датира от 1860 година. Според историческите документи, останали до днешните жители на Каварна, двете църкви са изиграли огромна роля по време на Османското иго, а и след Освобождението, като образователни и културни средища в района. Уникални за гостите и жителите на черноморското градче са старите каменни чешми. Те са били 12 изворни чешми, разположени в протежение на 2 км по пътя към пристанището. Днес част от тях са разрушени, а запазените са реставрирани. Интересно е, че бликащата от чешмите изворна вода образува малка рекичка.

Друга местна забележителност е каварненското читалище, чиято старинна сграда е изградена още през 1890 година. В централната част на града ще видите и красивите шадравани. Те са едно от нещата, които пресъздават автентичната атмосфера на града. Мястото с шадраваните е като нарицателно за каварненци и гости на града, защото тук е изключително приятно, подходящо е за романтични срещи и разходки. Близо до града се намира уникална крепост с името „Бизоне”. Крепостната стена датира от от III-IV век и е разположена в източната част на нос Чиракман. Част е от укрепителната система на едноименния античен град. Градежът показва, че античният град Бизоне е бил между най-важните селища, разположени по западния бряг на черноморското крайбрежие.

За Каварна знаем интересен факт – през последните години известни рок-групи гостуват в града от началото на май до края на септември. Тази инициатива дарява на жителите и гостите на града неповторими мигове. Незабравимо изживяване е и посрещането на първото юлско утро на брега на морето, като от няколко години това става с участието на Джон Лоутън, автора на July Morning. Интересно е да научиш, че от няколко години знаменития певец е и жител на Каварна. Ненапразно курортния град е известен и като рок-столица на България.

В близост до Каварна се строят няколко първокласни голф-игрища, едно от които е мегакомплексът на световноизвестния голфър Гари Плейър. В луксозния комплекс са включени игрище, яхтено пристанище, луксозни апартаменти и вили за гостите. И ако след плажа и следобедната почивка скучаете, то предприемете една разходка до живописния нос Калиакра, разположен на 12 км източно от града и на 8 км от каварненското село Българево.

Нос Калиакра е издаден 2 км навътре в морето. Прави впечатление, че брегът е стръмен, с отвесни скали, спускащи се от височина 70 метра към морето. С любопитство научаваме, че името на острова означава “красив нос” и е свързан с червеният цвят на скалите тук. Според предания, свързани с това уникално място кръвта на защитниците на крепостта, построена тук през IV в. пр. Хр. се е пропила в скалите. На това място е имало гръцка, римска и византийска крепост. Интересен е факта, че именно тук е било последното селище в България, завладяно от турците. На острова те създавали мюсюлмански духовен център. Останките от тези времена не са малко. Впечатляващото е, че запазените експонати са изложени в малък археологически музей, разположен в една от многото пещери в района.

Тук, на нос Калиакра ще видите и странни обитатели –  корморани и тюлени. Не се учудвайте ако съзрете плуващи делфини в морето. Обитатели на местните пещери пък са скорци и скални косове. Това екзотично биоразнообразие прави мястото защитено от закона. Ето защо нос Калиакра е обявен за природен резерват. С това райско кътче по черноморието се свързват и много легенди. Една от най-известните е за 40 български девойки, които завързват косите си и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на турските поробители. Тук, на нос Калиакра има и такъв паметник – “Портата на 40 девици”, който е издигнат в памет на това събитие. Друга легенда разказва за свети Никола. Той също бил преследван от турците. И станало чудо – земята под краката му се разтегнала и се образувал нос Калиакра. Според преданието светецът не можал да се спаси и попаднал в ръцете на османлиите. На самия край на вдадената в морето суша има малък параклис, символизиращ неговия гроб.

Историческите проучвания, направени на Калиакра също са интересни. Според специалистите през IV в. пр. Хр. На това място израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцки бележки тук, наместникът на Александър Македонски – Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове и скрил огромно златно съкровище.  През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум, което в превод значи „укрепен нос”. В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Ненапразно Калиакра е една от първите защитени територии в България. Обявен е за природен резерват още през 1941 г.

В района около Каварна може да посетите и други интересни места – национален археологически резерват „Ялта” и ваканционно селище „Русалка”. Ако имате възможност посетете археологическия резерват. Това неповторимо място съчетава древни останки с уникални природни дадености. Тук се намира древно пещерно селище, от V хилядолетие пр.н.е. включващо над 100 пещери. От времето на Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена е и частично реставрирана крепост от V-VI век, както и други паметници на културата. Любопитен е факта, че през Средновековието пещерите са били използвани като манастирска обител. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци – кръстове и каменни икони.

Ако решите да отседнете във ваканционно селище „Русалка“ няма да съжалявате. Комплексът е разположен на 20 км източно от Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“. Мястотот е на север от нос Калиакра. Тук ще се насладите на уникални гледки – красиво насечен скалист бряг, малки закътани пясъчни ивици, вековни дъбови дървета и разнообразие от растителни видове привличащи милиони представители на пернатия свят. Всичко това превръща „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. В района има и много археологически паметници, най-старите от които са от преди цели 8000 години. За уникалната атмосфера тук допринасят и намерените антични и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите и жертвените камъни.

След разгледаното на Каварна и района се чувстваме по-особено – преживеле сме поредното лятно приключение, обогатени сме с нови знания и впечатления, има какво да споделим с близки и приятели, а споменът за тази интересна екскурзия остава завинаги в нас.

Предприемаме пътуване към Шумен. Имаме желание да разгледаме местните забележителностите, в града и района. За Шумен знаем, че се намира в Североизточна България, на 380 км от столицата и на 90 км от морския град Варна. Шумен има хилядолетна история. В този край са открити ценни останки, които датират още от бронзовата епоха.

Първото място към което се насочваме, след като сме пристигнали в града е Регионалния исторически музей. От уредника разбираме, че музейното дело тук е процъфтяло още от 1857 година и е свързано с името на възрожденския учител Сава Доброплодни. За пръв път той е уредил музейна сбирка в местното училище. Тази експозиция е и една от първите музейни сбирки в България. Днес фондовете на Историческия музей разполагат с 8 експозиционни зали и с над 150000 ценни експоната, от халколита до наши дни. В една от музейните зали е представена уникална колекция от икони. Музеят разполага и със зала-съкровищница, в която са показани редки образци на монети и металопластика от благороден метал. В зала “Античност” пък е показана оригинална тракийска гробница – единствен по рода си експонат в България. Периодично в музея се представят и гостуващи изложби.

Не пропускайте да посетите и къща-музей „Панайот Волов”. Влизайки в родния дом на видния български революционер ще станете свидетели на съхранения уют и автентична обстановка, в която са преминали детските и юношеските години на родения през 1850 година в рад Шумен, Панайот Волов. Специална експозиционна зала, посветена на живота на великия българин предоставя веществен, документален и снимков материал за живота и революционната дейност на Волов, както и за неговата огромна роля по време на Априлското въстание.

И друг велик българин е роден в Шумен – Добри Войников. Домът на видния възрожденец днес е превърнат в музей. Още като видите родната му къща, ще разребете че пред вас стои архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Забележителното е, че Добри Войников сам е постоил своя дом. Разглеждайки експозиционните материали ще узнаете любопитни факти за Войников –  като учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал, автор на първата българска драма „Стоян войвода”. Интересни за посетителят са и множеството писма, фотоси, извадки от периодичния печат, възстановки на моменти от театрални представления и други, които разкриват не само човека Добри Войников, но и характера на епохата, в която е живял и творил.

Ако искате да се докоснете до всички местни забележителности, непременно посетете и къща-музей „Лайош Кошут”. Сградата е истински шедьовър на възрожденската архитектура. Впечатлява с оригиналния си градеж и оградения с висок каменен зид двор. От уредника на музея ще научите интересни факти –  къщата е свързана с българската и с унгарската история. Това е домът на шуменския търговец и кмет на българската община хаджи Димитраки Хаджипанев, в който е живял водачът на Унгарската революция Лайош Кошут. Днес в къщата-музей ще можете да видите автентична вътрешна уредба на заможен български възрожденски дом. Ще се запознаете и с бога документална експозиция, проследяваща хода на Унгарската революция от 1848 – 1849 година, както и дейността на нейния водач Лайош Кошут. В специална зала е поместена експозицията „Българо-унгарски културни връзки“.

Още една шуменска забележителност очаква посещението ви – музейния комплекс „Панчо Владигеров”.  Непременно посетете къщата-музей, в която изтъкнатия български творец е направил първите си стъпки в света на музиката. Експозицията представя работният кабинет и първото пиано на големия композитор. Музейният комплекс включва и самостоятелна експозиция, под наслов „Музикалното дело в Шумен“, както и камерна концертна зала. В нея, а често и в двора на къщата целогодишно се организират интересни концерти. Знаем, че град Шумен е домакин на Международен конкурс за млади пианисти и цигулари, носещ името на Панчо Владигеров.

В центъра на града можете да посетите православния катедрален храм „Св. Три Светители“. Друг посещаван храм е базиликата „Св. Възнесение Господне“, строена през 1829 г. В Шумен се намира и Томбул джамия – най-голямата джамия в страната и втора по големина на Балканския полуостров. Построена е през далечната 1744 година.
На 3 километра западно от Шумен можете да посетите уникален музей на открито. Тук се издига небезизвестната Шуменската крепост. Тази уникална постройка е просъществувала повече от 3200 години. Според спечиалисти изследвали района, местността върху която се издига крепостта е била заселена още през ранно-желязната епоха /XII век преди Хр/. По-късно, крепости тук са издигнали различни народи – траки, римляни, византийци. През Средновековието Шуменската крепост е изиграла важна роля в българската история. Просъществувала е и в началото на османското владичество. Любопитен е факта, че през 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, крепостта била напълно разрушена и опожарена. Днес разбираме, че Шуменската крепост е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Изследванията върху нея свидетелстват за разнообразните функции, които крепостта е имала през различните епохи, най-вече по времето на Второто българско царство. И тъй като крепостта е изключителна атракция за гостите на града, до нея може да се стигне по маркирани туристически маршрути.

В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“. За да почувствате напълно атмосферата и чарът на града, трябва да изкачите 1300 стъпала до паметника „1300 години България”. Мономентният комплекс се намира на „Илчов баир”, разположен южно над града. Открит е през 1981 г. Мономентът пресъздава  един от най-важните моменти от българската история, в периода от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано със 21 скулптури и 540 кв.м мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуии и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е мономент с най-голямо количество използван бетон в Европа. Погледнете ли от това място пред вас ще се разкрие панорамна гледка към града. От тук именно започват и туристическите маршрути по Шуменското плато, като част от тях водят до средновековната Шуменската крепост.

От епохата на късното средновековие в Шумен има и други интересни паметници на културата. Един от тях е Безистена, построен за нуждите на дубровнишките търговци през XVI век. Понастоящем в него се помещава оригинален ресторант. Часовниковата кула от 1741 г. също представлява интерес за гостите на града. Тя има форма на каменна призма с вградена в нея чешма. В някогашната, най-оживена административно-търговска част на града се намира оригиналната „Куршум чешма”, изградена през далечната 1744 година. Името на чешмата идва от тук, че тя е покрита с оловни плочки.

В Шумен е възстановена и „Казанджийската улица”. В „Черковна махала” пък могат да се видят уникални възрожденски къщи, запазили духа и романтиката на отминалата епоха.

Шумен е град, богат и на културни институти. Ако искате да погледате театрална постановка или да се насладите на произвидения на изкуството, то можете да посетите Драматичния театър “Васил Друмев”, разположен в центъра на града, Кукления театър “Патиланчо”, Художествената галерия “Елена Карамихайлова”. Шумен е и университетски център – тук се намира Шуменският университет “Константин Преславски”.

След толкова много забележитерлнотсти се убеждаваме, че града с право е сред Стоте национални туристически обекта.

Маршрутът ни води към село Мадара. То е разположено на около 15 км от областния град Шумен, в подножието на осеяно със зеленина плато, обградено със живописни отвесни скали. Тук се намира една от най-големите забележителности на България –  Мадарския конник. Уникалният релеф изобразява конник в естествена големина, чиято фигура е изсечена в скалите на 25 метра височина. Специалистите твърдят, че надписите встрани от релефа датират от времето на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Мадарският конник е в списъка на UNESCO за паметници със световно значение. Изследователите придават на изнамереното при археологическите находки изключителна ценност и наричат Мадара “Българската Троя”. От екскурзовода ще научите, че този район е бил главно светилище на българите от Първото българско царство. Тук могат да се видят езически тракийски и български светилища, църкви и параклиси.

През XIV в. в мадарските скали е бил изсечен и най-големия скален манастир в България, с повече от 150 килии. Днес посетителите могат да видят дървена реконструкция на монашеска килия и малък скален параклис. На върха на Мадарското плато се намират и останките на Мадарската крепост а в подножието има развалини на римска вила.
Забележителностите в шуменския край са уникални и имат изключителна историческа и архитектурна ценност. Няма да сбъркаме ако кажем, че богатото културно-историческо наследство на Шумен и региона, както и красивата природа в околността са предпоставка за развитие на местния туризъм.

Шумен има какво да предложи и на привържениците на нощния живот. В града има няколко грандиозни по мащабите си дискотеки, както и по-малки нощни клубове. Не са малко и уютните български механи, където ще се насладите на вкусни ястия от традиционната и местна кухня.
Ако решите да поостанете за няколко дни тук, то може да отседнете в приятните почивни станции и заслони разположени сред зеленината на Шуменското плато. То е и място, подходящо за практикуване на екстремни спортове като планинско колоездене, парапланеризъм, скално катерене и пещерно дело. Уникалният карстов релеф на платото е формирал 60 пещери. Една от тях носи името „Тайните понори”. Интересна е с това, че на места достига 115 м дълбочина и е сред най – дълбоките в Европа.

Оставаме очаровани от този край! Удивени сме от природната красота и многото история, съхранена по тези места. За пореден път се уверяваме, че всеки път когато посещаваме кътче от нашата Родина преоткриваме колко прекрасна е тя!

Рио де Жанейро е град в Югоизточна Бразилия и е център на щат Рио де Жанейро. До 1960 е столица на Бразилия, която след това е преместена в Бразилия подари по-доброто местоположение. Градът има огромно население-над 7 милиона души по данни от 2007 година и поради това, посещавайки го, ще видите всякакви народи с много различни култури и обичаи.Статистиката го определя като най-щастливият град в света-с топлия климат, благоприятстващ безкрайни романтични нощи и огромната плажна ивица, това място ни кара да помечтаем някой ден да го видим. Думите на Ръдиард Киплинг „Ще видя ли Бразилия, преди да остарея…” до голяма степен съответстват с копнежа на всеки, обичащ екзотичното, някой ден да го посети и изживее. Най-голям дял в града имат белите, следвани от мулати, чернокожи, азиатци и индианци. Може би ще се учудите, но дори там, на толкова хиляди километри, съществува цял квартал, наречен „Проденти”, в който живеят основно българи. Двете най-големи атракции в културната столица на Бразилия са статуята на Исус Христос на хълма Корковадо, както и ежегодният карнавал в Рио, който привлича милиони туристи от цял свят.

До хълма Корковадо е прокарана железопътна линия, за да могат туристите да стигат по-бързо. Статуята на Спасителя е най-голямата в света и представлява изключително внушителна гледка- Той сякаш е обърнат не само към града, но и към целия свят с послание за мир и любов. За съжаление обаче, сякаш в контраст с нея, Рио де Жанейро е известен не само като любима туристическа дестинация, но и като един от градовете с най-висока престъпност. Ето защо, ако решите да пътувате там, трябва да сте изключително внимателни. Не излизайте сами, особено по пусти места или по плажа и не се отделяйте от семейството или групата си. Кражбите най-често са на часовници, камери и фотоапарати, затова не ги дръжте на видно място и ако се случи някой да ви нападне, му дайте каквото иска, защото престъпниците често дори убиват при съпротива. Ако ви потрябва помощ или съдействие, не разчитайте на уличните полицаи-готови са да съдействат, но почти никой не говори друг език, освен португалски.

Карнавалът в Рио символизира града и му изгражда облик на място на безкрайно забавление, енергия и живот. Това е най-известното подобно събитие в целия свят и всяка година се посещава от половин до един милион туристи от целия свят. Той започва винаги в събота, 40 дни преди Великден, и свършва във вторник, като четири дни няма и миг затишие-и ден, и нощ всички празнуват и се наслаждават на неповторимата атмосфера. Той протича на няколко етапа. В петък вечер шествие обикаля улиците на Рио и се избира Крал Момо, комуто се предоставя условно управлението на града, без да има право да се разпорежда с полицията. За тази чест могат да се борят мъже, тежащи най-малко 100 килограма. В събота се представят школите по самба, които се борят за участие във Висшата лига през следващата година. „Взривът” на карнавала е в неделя, когато 14те най-добри представят своите умения и майсторство на огромен подиум пред многомилионна публика. Гледайки хора, изпълнени с толкова хъс, щастие и енергия несъмнено ще ви накара да забравите всичките си проблеми. За съжаление удоволствието да видите това с очите си и да го преживеете няма да ви струва евтино. Билетите за карнавала варират между 100 и 500 евро, но въпреки това се изкупуват още в първите дни на продажбата и ако искате да се доберете до място в забавлението, трябва да се консултирате с туристическата агенция, чиито услуги използвате и да си резервирате чрез нея. Самата екскурзия също ще ви струва много скъпо. Най-често пътуванията до там са за по 10 дни и ще ви излезе около 2000 евро, защото някои агенции не поемат самолетните билети и летищните такси, а други-част от храната и входа за различни забележителности.

Рио де Жанейро има славата и на един от най-красивите градове в света, като най-добре можете да се насладите на великолепието му с изкачването на Захарния хълм. Има въжен лифт и качването догоре, както и панорамната гледка отгоре рисуват пред очите ви форми и цветове, които не сте и подозирали, че съществуват. Безкрайното море, планинските вериги в далечината ви изпълват с възторг и възхищение. Заливът Гуанабара, където е разположен Рио, предлага уникална флора и фауна. Можете да посетите националния парк Тижука-той представлява джунгла в сърцето на града, където ще се докоснете до дивото и първичното, до това, което техническият прогрес не е успял да унищожи. Задължително трябва да си подарите посещение до Ботаническата градина, събрала богата колекция от 8000 редки растителни видове, вековни императорски палми, разкошни орхидеи, интересен животински и птичи свят. Създадена е през 1808 година. Ако пък искате за малко да се усамотите и да се насладите на създадените от природата гледки, се разходете по най-перфектн ите плажове в света-Копакабана, Ипанема, Леблон, Пепино, Бара. Километри и километри широк плаж, пясък от злато, кристална вода и смеещи се хора-обстановката наистина е райска. Те са най-престижните места за живот. Има много небостъргачи, обгърнати от зеленина, и само най-заможните могат да си позволят да се събуждат с морето пред очите им. И гледайки всичкия този лукс, отново забелязваме колко силно разделение на класите има. Има места в града, в които живеят изключително бедни хора и не е рядка гледката да видите просяк пред луксозен ресторант или скъп бутик.

А за гастрономите, бразилската кухня ще е един малък празник. Всичко е толкова ново и екзотично, много различно от европейските ястия. Хлябът наподобява палачинка и няма нищо общо с българския. Бразилците често приготвят месо с гарнитура от плодове, което определя кухнята им по-скоро като сладка. Най-популярното бразилско ястие е „Фейжуада”. Приготвя се от свинско, пилешко и телешко в равни части, добавят се портокали и банани, боб и ориз. Подправки също не липсват-лук, черен пипер, джинджифил, босилек. Прекрасна възможност да опитате и смесите храни, които сте мислели, че не си отиват, както и да се насладите на нещо ново. Поради развития риболов много се набляга и на всякакви ястия от морски дарове, приготвени с много подправки.

Психиката и културата на хората там като цяло е много различна. Горещият климат не позволява на хората да работят много интензивно, ползват се и много дълги обедни почивки. Всички се разхождат по много, пият много вода и прясно изцедени плодови сокове, което ги поддържа в отлична физическа форма. Тъй като Бразилия стои на първо място по производство на плодове в света, навсякъде по улиците може да си купите изцедени пред очите ви сокове, и то на ниски цени. Това е подходящо място да захраните организма си с полезни и вкусни неща, които ще допринесат  за увеличаване на енергията ви и още по-пълен релакс.

Пътуването до Рио де Жанейро ще ви накара по-пълно да осъзнаете смисъла на израза „на другия край на света” – ще се запознаете с един нов начин на живот, ще видите спиращи дъха природни гледки и определено ще се завърнете много доволни, с много истории за споделяне. Наслаждавайте се!

Австрия се намира в Централна Европа. Тя се дели на три икономически района – Придунавски, Южен и Западен. Туризмът се основава на природните обекти и богатото културно-историческо наследство. Традициите в музиката привличат много туристи по време на различните музикални прояви.

Столицата Виена е в Придунавския район. Градът е разположен край р. Дунав, в подножието на Виенската гора. Виена е един от най-старите културно-исторически градове в Европа. Тя е била културната столица на Европа през ХІХ в. Градът е родно място на модерната музика и модерната архитектура.

Историческата част на града е разположена на юг от Дунав. В центъра на града на „Штефанплац” се намира готическият ансамбъл на великолепната катедрала „Св. Стефан” от ХV в., която е украсена със скулптурни творби. Тя е построена през 1147 г. като енорийска църква. През ХІV в. Албрехт І заповядва пълната реконструкция на църквата и от романски стил тя е преустановена в готически. Южната кула (Щефи) е завършена през 1433 г. и е висока 136 м. От там, както и от  Северната кула (Нордтурн) се открива невероятна гледка към града. Тук се намират едни от най-хубавите дворци в Европа – „Хофбург”, „Шонбрюн”, „Белведере”, „Лихтенщайн”, „Шварценберг”. Дворецът Хофбург е официална резиденция на австрийските императори. Построен е през 1275 г. Това е един огромен архитектурен  комплекс от сгради, включващ 18 тракта и 19 двора върху площ от 240 000 кв.м. В императорския дворец са разположени Националната библиотека, Музеят на музикалните инструменти, оръжейната колекция на императора и Испанското училище по конна езда. В съкровищницата на двореца се съхраняват бижутата на Хабсбургите, властвали някога в Европа. Много интересни са площадът с позлатената мраморна статуя на Атина Палада пред импозантната с много скулптури сграда на Парламента.

Със световна известност са сградите на Виенската опера (Щатсопера) и „Бургтеатъра”. Виенската опера е един от водещите и най-известни оперни театри в света. Тя е построена по времето на Кайзер Франц Йозеф І през 1861 – 1869 г. като дворцов оперен театър, тържествено открита с постановката на „Дон Жуан” от Моцарт.Нейни директори са били известни музиканти като Густав Малер, Рихард Щраус, Херберт фон Караян, Карл Бьом, Лорин Маазел.  „Бургтеатъра” е основан през 1741 г. Премества се в новата си сграда на бул. „Ринг” през 1888 г. Архитекти на сградата, построена в стил барок, са Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер. Сградата на общината (Ратхаус) е от ХІХ в. и е в неоготически стил с викториански мансардни покриви и червен здравец по прозорците.

В града има много музеи – „Музеят по естествена история”, египетските музеи, „Музеят на изкуството”, където са изложени платна на Рембранд, Рубенс, Тициан, Веласкес и др., „Музеят за модерно изкуство”, музеят „Албертина”, който съдържа богата колекция от графики, „Академията на изящното изкуство”, известен с творби на немските майстори, „Музеят на приложното изкуство”, „Музеят на Зигмунд Фройд” и др.
Световно известен е „Згалбург” – конюшнята на кралските жребци с училището по езда и „Пратера” – атрактивният увеселителен парк на Виена с гигантското виенско колело Райзенраат.  Виенският Пратер се е превърнал в нещо повече от парк за забавления. Високото 65 м. Виенско колело е символ не само на парка, но и на града. Пратерът предлага на посетителите всевъзможни атракции: блъскащи се колички, зали за пейнтбол, изкривени огледала, както и специални съоръжения за деца. В столицата има много паметници – на владетелите Мария Тереза и Франц Йосиф, на пълководеца Радецки, на много известни композитори – Бетховен, Моцарт, Хайдн, Шуберт, Щраус.

На левия бряг на р. Дунав се намира „Уни сити” – международен център, където са седалищата на редица международни организации. Кулата „Дунав” се намира близо до международния център на Виена. Тя е открита през 1964 г. Висока е 252 м, тежи 17 600 тона. Това е най-високата кула във Виена и втората по височина в Австрия. На отделни етажи се намират бар и ресторант, които се въртят през определени интервали. Пътуването с асансьор до ресторанта трае 35 секунди. От 2001 г. има възможност за скачане с бънджи от 152 м височина.Във виенското предградие Гринциг са съхранени много старинни къщи, народни кръчми, в които се сервира младо вино (хойриге), пеят се и се свирят мелодии от Шуберт, Калман, Щраус. Виена е световно известна с десертите си и кафе-сладкарниците са неделима част от очарованието на града. В района на Университета околните улици са пълни с кафенета и барове.

Очарователната австрийска столица умело съчетава своята историчност с духа на новото време. Съхранила красотата на имперското си минало, тя успява да накара всеки посетител да се чувства някак си уютно и приятно в необикновената й атмосфера на многомилионен европейски град.

Още щом се озовете в Залцбург усещате духа на класическа Австрия. Изгледът от тук ви пренася в далечните времена на рицари и принцеси. Старинността и величието на сградите ще ви напомни за времена на доблест и чест, когато награда е била ръката на царската дъщеря.

Река Залцах се стели през територията на града. В основата на името е немската дума за сол и идва от деветнайсти век, когато по реката са минавали кораби със сол, което е подпомагало значителна част от икономиката на района.

Залцбург е едва четвърти по големина в Австрия, но е град наистина богат на архитектурни и исторически забележителности. Ако искате да се насладите на туристическа обиколка, достойна за всяка хроника, но ненатрапчива и спокойна, то Залцбург е мястото. Градът е обявен за най – старият в Австрия и омайва със средновековните си улички и великолепието на дворците си. Известен е още и с това, че е роден град на гениалния Моцарт, поради което композиторът е емблема на града. Почти задължително е всеки посетил града да си вземе за спомен от така наречените „Моцарткугелн” – кръгли бонбони с лика на именития композитор, създадени още през 1890г. Освен бонбони, на почит тук са и различните видове ликьор, които чудесно се съчетават с предлаганите шоколадови сладкиши и други лакомства. Не забравяйте, разбира се, да посетите и къщата, в която е роден Моцарт на една от големите улици Getreidegasse 9. Тук можете да поседнете в кафенето на първия етаж, да похапнете лакомства и да се почувствате поне за малко творци.

Една от най – известните забележителности е дворецът Мирабел, строен в знак на любовта на принц архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау към Саломе Алт през 1606г.Оцелял през времето, днес дворецът е символ на изящество и красота. Балната зала на двореца е домакин на множество сватби и културни събития. Оценяват я като една от най – впечатляващите зали за сватби в света. Градините на двореца са смятани за едни от най – красивите в цяла Европа. Окончателният си вид те добиват през 1690г. Дълги зелени алеи симетрично аранжирани с жълти и бели цветя, по средата на градините се издига фонтан, в чийто четири края са поставени скулптури символизиращи четирите елемента.

Друг дворец на територията на Залцбург е Хелбрун. Построен е по заръка на принц архиепископ Маркус Ситикус фон Хоенемс през 1612г. Идеята за замъка била да се построи в близост до планината Хелбрун, където имало множество извори, позволяващи да се сътворят фонтаните, станали символ на двореца. Основният мотив е свързан с водата и вече почти четиристотин години всеки дошъл тук не спира да пълни погледа си с атракциите, които поднасят водните подскоци. Замъкът още в началото, но и до днес се използвал предимно като място, където да се провеждат светски събития.

Емблематична гледка на всяка картичка от Залцбург е крепостта Горен Залцбург. Слави се като най – голямата напълно съхранена крепост в Централна Европа. Строена още през 1077г от архиепископ Гебхард, през времето на своето съществуване, крепостта е служила и като военна казарма и затвор. В музея на крепостта е показана цялата история от построяването на зданието, а също и ежедневието тук в миналото. Вътре има и богат музей на марионетката с кукли от различни пиеси и представления. Днес до нея лесно се стига посредством малка железница, която тръгва редовно от Festungsgasse. Цената на билет за вход на възрастен е 10.50 Е.

Замъкът Леополдскрон е живописно разположен на брега на езеро, а в далечината зад него на хълма се издига крепостта Горен Залцбург. Наричан още „живописното съкровище на Залцбург”, дворецът в стил рококо е строен между 1736 и 1740г. За голямо съжаление замъкът не е отворен за посещения на граждани, но гледката отвън също си струва.

Един от най – известните площади тук е Стария Пазар, на който се е развивала търговия още през тринайсти век. По средата му е разположен фонтанът наречен на Свети Флориан.

Залцбург е незабравимо пътешествие в света на миналото с пакетче бонбони в ръка. Тук музиката върви с ликьор, а историята с богато украсени дворцови зали.

Екскурзията започва от Перник. Градът се намира в югозападната част на България, в Пернишката котловина, на надморска височина между 700 и 850 м. Заобиколен е от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната. Дължина й е около 290 км. Гостите на Перник имат възможност да посетят интересни места – Историческия музей, Музея и мемориалния комплекс посветени на минното дело. Градският исторически музей е създаден още през 1953 година. Намира се в центъра на града и притежава над 40000 експоната, разпределени в колекции по следните тематики: праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник от светилището в село Църква, сбирка от икони, нумизматична сбиркa, тъкани, керамика, английско и руско оръжие от антифашистката борба. Пред входа на музея има малък лапидариум. Това е място, в двора на музея където са подредени археологически паметници на културата, като: статуи, каменни плочи с епиграфи, архитектурни детайли от колони и фризове. В музея на минното дело туриста може да се запознае с историята на въгледобива в Перник, като разгледа оригинални експонати, поставени в автентична среда.

В пернишкия квартал „Даскалово”, близо край пътя София-Кулата, на брега на река Рударщица, туристите могат да се докоснат до Тракийско светилище. То представлява неправилен четириъгълник, ориентиран по посоките на света. Смята се, че е просъществувало от II до IV век. В България то не е единственото, но тук в Перник е най-добре запазено и с най-сложно устройство. В непосредствена близост до града са открити и останки на прочутата Пернишка крепост, носеща името „Кракра”. Това е средновековна крепост, разположена в югозападната част на Перник, върху неголямо скалисто плато. За времето, когато е била построена крепостта, това място било със силно стратегическо значение. Има данни, че района където се издига „Кракра” е заселен още от траките. Смята се, че сегашната крепост е построена по времето на хан Омуртаг. От края на Х и началото на ХI век Перник става административен център на местния воевода Кракра. Пернишката крепост е била главното му убежище и с времето е придобила неговото име. Войводата Кракра е останал в историята с това, че е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя.

В Перник може да посетите и Художествената галерия, както и някоя от постановките в Драматичния театър. На всеки 5 години града е домакин на традициония вече Международен фестивал на кукерите и сурвакарите.

Пътят ни води към Брезник, град разположен недалеч от Перник. Интересно за посетителите е да узнаят, че Брезник е селище с хилядолетна история. Той е един от петте български града основан от Цар Петър заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. В местното читалище „Просвещение“ има музейна сбирка, в която може да се научи повече за историята на града. Край това живописно градче се намира местността „Бърдото“. Туристът ще се увери, че тук могат да се видят неповторими природни гледки. Край Брезник има и студен минерален извор, носещ името „Желязна вода“. Доказано е, че водите на извора са богати на железни и сулфатни йони, подходяща за лечение на анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания. Интересно е, че седмица преди Международния фестивал в град Перник тук също се провежда Кукерски празник.

Следващата точка в нашата дестинация е Трън. Градът се намира в планински район и е живописно разположен на двата бряга на река Ерма. В центъра на Трън се издига  мемориал на загиналите през Сръбско-българската война. Местна забележителност е скалния параклис „Света Петка“, разположен над квартал „Баринци” в града. Местните хора разказват легенда, според която светицата Света Петка се скрила в пещерата, гонена от неверници. Според преданието по вътрешните стени на пещерата личат отпечатъци от дланите на светицата. В пещерата се стичат малки капки вода, за които се счита, че са лековити. Ако желаете да запалите свещичка за здраве може да го направите и в централна църква на града, носеща името „Свети Никола“. На 4 км североизточно от град Трън, тръгвайки по поречието на река Ерма, по асфалтов път ще стигнете до прекрасното Трънско ждрело.

Ждрелото е образувано от силата на река Ерма, която преминава през него. От двете му страни има две почти 100 метрови скали. Съществува легенда, според която ждрелото се е образувало от неизказаната обич между двама влюбени, за които любовта не била позволена. Според преданието те били превърнати в скали. Съдбата отредила да са само на няколко метра един от друг и да не могат да се срещнат. Легендата разказва още, че река Ерма се е образувала от сълзите да двамата млади. Това ждрело е дълго няколко стотин метра и свързва страната ни със Сърбия. Важно за туриста е да знае, че тук има екопътека, по която спокойно можете да се поразходи сред тази невиждана природна красота. Можете и да премине реката по дървени мостове, живописно преминаващи над нея. Буйните води на река Ерма образуват бързеи и малък водопад, а сивите варовикови скали са обрасли с мъх и люлякови храсти. Прекрасна гледка, картина с много багри и звуци!

Другото място, което трябва да се посети в този район е китното селце Гигинци. То се намира в планински район, югозападно от Брезник. Разположено е в подножието на планината Църна гора. Интересно за туриста е да научи, че село Гигинци е старо, средновековно селище. Намерени са турски документи от XVI век, в които селото е регистрирано с 18 домакинства. Съществуването на Гигенци през Средновековието е засвидетелствувано и от манастирастирските книжа на намиращия се до селото манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“.

Пристигнете ли в Гигинци непременно трябва да посетите най-голямата местна забележителност – Гигинския манастир, известен още като Църногорски манастир. Сградата се намира на 6 км от селото. Всяка година на 2 май, на ливадите около манастира се организира народен събор на който се стичат стотици хора не само от близките села, но и от по-далечни места.

Друга забележителност в Гигенци е православната черква „Успение Богородично“, строена през далечната 1881 година. В близост до село Гигинци се намират два язовира – „Бегуновци“ и „Слаковци“. До язовир „Слаковци” е изграден съвременен хотелски комплекс, състоящ се от хотелска сграда, ресторант, бунгала, кафене и множество беседки за почиващи и риболовци. Около язовир „Бегуновци“ също има приятни места за отдих. Насочваме се към Ковачевци. Селото се намира се на 25 км югозападно от Перник. При изграждането на близкия язовир „Пчелина” са намерени останки от антични постройки, разкриващи древността на селището.

В Ковачевци се намира единствения в страната Национален детски екологичен комплекс, който предлага за децата от страната и чужбина прекрасни условия за ученически отдих, туризъм и спорт. Комплексът е уникален с архитектурното си решение и екологичните условия в района. Местното население се гордее с богатата история на Ковачевци. По тези земи са намерени следи от древни култури – тракийска, римска и ранновизантийска. Свидетелство за това са регистрираните антични селища в близките села Сирищник, Калище, Ракиловци. Културното наследство на общината, природните дадености, добре запазените традиции и интересните културни прояви правят този район привлекателна дестинация за гости и туристи. Насочваме се към язовир „Пчелина”, разположен недалеч от Ковачевци. На източния му бряг се намира църквата „Св. Иван Летни”. Тя е построена на скалисто място, наричано от местните хора „Пчелин камък”. От едната страна терена е полегат и е покрит с трева, а от другата страна има отвесно спускаща се към водите на язовира скала, с височина над 20 м. Така църквата е уникална с това, че се издига почти на ръба на скалния къс. От това свято място се открива и чудно хубава гледка. Оттук може да се обхване с поглед почти целият язовир. В  язовир Пчелина има пристан, с малък кран за лодки и яхти, 2 кораба за разходка на туристи, както и множество по-малки плавателни съдове. Мястото е чудесто за почивка, още повече че в непосредствена близост до брега на язовира има 2 открити басейна и няколко уютни хотела, а наоколо царят тишина и спокойствие.

Приключваме и тази разходка из нашата Родина, осъзнали за пореден път колко богати сме с тази природна красота!

Градчето се намира в подножието на Тревненската планина, в Централна България, на 20км от Габрово и е сред Стоте национални туристически обекта. Възниква още през 12век под името „Търнава”. Официални сведения за Трявна има от 15 и 16 век, когато вече фигурира с днешното си название. Градчето е известно с възрожденския си стил и архитектура, привличащи туристите пожелали да усетят аромата на миналото примесен с уханието на истинско старо дърво, което идва от къщите. В миналото са се развивали занаяти като дюлгерството, иконописта и дърворезбата. Изключително любопитно е, че в идилията на възрожденския пейзаж, в Трявна може да бъде открит Музей на азиатското и африканското изкуство.

Освен това тук през 1839г,  е създадено и второто светско училище след габровското. То се намира на единствения запазен възрожденски площад в България „Капитан Дядо Никола”, срещу часовниковата кула. Днес една от стаите е възстановена, както е изглеждала когато през 1839г е посрещала първите деца. Всеки дошъл да разгледа може да напише нещо в пясъчника, да прочете някоя от взаимоучителните таблици и да се окичи гордо с „кавалерии” – отличителните белези за наказаните и поощрените.

Часовниковата кула от другата страна на площада се извисява там от 1814г и е символ на града. Година по –късно е изработен и часовниковият и механизъм, а на върха и се вижда бронзова камбанария.

Най – старата църква в града се казва „Свети Архангел Михаил” и е строена през 17век. Представлява трикорабна псевдобазилика. Иконостасът и иконите са били изработени през 1820г, след като през 1798г църквата е опожарена от кърджалиите и през 1819г е строена отново.

Друга известна църква е „Свети Георги”, изграждана в периода 1848 – 1852г като символ на замогването на хората в региона. Тук може да се забележи умелото преплитане на дърворезбарския талант на тревненеца и традицията на най –старата иконописна школа. Не след дълго църквата става модел за построяване и на други църкви из България. Дом на иконописната школа в града е е стар параклис строен в периода 1938 – 1944г. Той помещава над 160 икони и различни инструменти на занаятчийте зографи. Параклисът е изграден от добре обработени каменни блокове.

Други два известни музей в Трявна са Даскаловата къща и Райковата къща.

Даскаловата е строена между 1804-1808 г. Днес тя е музей на дърворезбата и в нея могат да се видят различни творения на тревненските майстори дърворезбари, впечатляваща е колекцията от дърворезби изобразяващи българските владетели. Забележителни са двата тавана на гостните стаи направени изцяло в дърворезби.
Райковата къща е типичен пример за възрожденска архитекура, запазена и до днес във вид какъвто е била и тогава.
В района на Трявна се намират също пещерите „Килиите”, тракийско скално светилище и тракийско светилище от елинистическата и римска епоха.

Светилището от елинистическата и римската епоха се намира на 7км североизточно от Трявна и се издига на хълм над останалите. По всяка вероятност в светилището са изпълнявани различни ритуали свързани с почитания от траките, през I хил.пр.Хр, бог на слънцето. По- голямата част от находките са от средата на II век сл.Хр. до средата на IV век. Намерени са бронзови камбанки, призоваващи божеството за внимание към молещия се. Ритуал било да се оставя обредна храна, както и различни видове накити бижута и ценните вещи, които притежава човек, за да засвидетелства предаността си към божеството.

Другото тракийско светилище е от ранножелязната епоха и се намира в м.”Сечен камък”, на 5км югозападно от Трявна. То представлява над 15 изсечени слънца в скалата, с диаметър между 0,5 – 1,25м. Светилището е изградено за да послужи за прекланяне пред Великата богиня-майка (скалата) и Слънцето. То е част от голям култов комплекс и е единственото по рода си в Централния Предбалкан.

Пещерите „Килиите” са известни още като „мократа” и „сухата” пещера. Из „мократа” извира вода, откъдето идва и името. В „сухата” са открити следи от обитание на траките – керамични съдове работени на ръка. Тук все още не са предприемани археологически разкопки, което би дало нови сведения за периода.

Трявна е класическо малко градче, в което човек идва, за да седне на чердака на къщата и да погледа мегдана рано сутрин, глъчката от който гали ухото. Място където чистия въздух и спокойствие остава гостите да си починат и да се запасят със сили за утрешния ден в забързания град.