Автор: redactor

Намибия е огромна, красива и разнообразна. Това е една пустиня от 800 000 кв.км., населена едва от 2 млн жители. Тя е все по-търсена туристическа дестинация поради красотата на девствените плажове и на дюните от червен пясък. Пустинята Намиб, за която се смята, че е най-старата в света, се простира на 1 500 км покрай брега. Вътрешността е заета от високо плато, което се спуска на изток към пустинята Калахари. На северозапад се издигат планините Коаковелд. Известна като най-големият износител на диаманти в света, Намибия самата блести като скъпоценен камък сред останалите държави в Африка. Тази невероятна страна предлага едни от най-силните усещания за пътешествениците из Африка.

 

Виндхук, столицата на Намибия, е първото място, от където трябва да започнете да опознавате страната. Градът се намира в суровите планини Хомас-Хохланд в централната част на страната. Със своите 280 000 души население Виндхук е най-големият град в Намибия. Съвременен, космополитен и скъп, градът е пълен с кафенета, модни бутици, магазини, ресторанти и хотели с нощни клубове и дискотеки. Определено сред забележителностите, които трябва да видите в града са замъците, построени в началото на XX в. – Хайнцбург, където се намират едни от най- реномираните хотели: „Шверинсбург” и „Сандербург”. Можете да разгледате

Националния музей, където са изложени повече от 2 млн предмети, разказващи за природата, историята и културата на страната. Една от залите се намира в стар немски форт. Посетителите на музея могат да се разходят по стаите на старинната постройка. Музеят е известен с голямата си колекция от експонати по естествена история, която ще ви запознае с животинските видове в цяла Африка. Има и зала с препарирани животни, в която са събрани и изложени моделите на всички животни, които се срещат в Намибия. Друга атракция е змийският парк, където можете да видите отровни змии, които се отглеждат в терариуми със стъклени стени. Интерес за ценителите на културата би представлявала и Националната галерия на изкуствата. Освен постоянния фонд тук се провеждат редовно и изложби на съвременните изкуства и занаяти, където можете да се запознаете с традиционните занаятчийски изделия на Намибия.

 

След като разгледате столицата, можете да се отправите към Свакопмунд, петият по големина град в Намибия и основен морски курорт на страната. Основан от немски колонисти през 1892 г, в миналото градът е бил водещо пристанище в региона. Днес прекрасната атмосферата и архитектура на Свакопмунд сякаш ви отнасят в края на XIX в. и ви напомнят за живота по това време. Можете да посетите градския аквариум, градския музей и музея за минерали, където е изложен най-големият кварцов кристал в света. Не пропускайте да се насладите се на пустинята и морето от красивата старинна кула Вурман. Наблизо е Тифелфонтан – странен район с гори и „бушменски” рисунки в една пещера. От изображенията най-известно е „Бялата дама от Бранденберг”. Изобразена е процесия от хора, водени от жени. Фигурите са от средиземноморски тип и по изящност и композиция приличат на египетските фрески. Доминираща фигура в процесията е на жена, известна като Бялата дама, облечена в прилепнали към тялото й панталони, с лотосов цвят в едната ръка. Тя и спътниците й имат лъкове, а китките им са предпазени от ръкавици. Всички носят обувки на краката си, а някои са с червени коси и сложни прически. В този район се намира затихналият вулкан Еронго, около който са открити голям брой „бушменски” изображения. Тук е и Изгорената планина, напълно лишена от растителност и състояща се от застинала лава във всички цветове на дъгата, както и вкаменената гора покрай пътя за Тора Бей.

Едно от местата, които задължително трябва да посетите в Намибия, е Сосуфлей – своеобразен оазис насред пустинята. Намира се сред най-високите пясъчни дюни в света. Можете да се катерите по тях и да се спускате надолу по склоновете им. Между април и септември тук се образува малко езеро, където се събират скокливи газели, всякакви други животни и дори лъвове. Можете да прекарате нощта на къмпинг и да гледате смълчаните дюни, притихнали под лунните лъчи. Цветът на тези дюни е нещо средно между кайсия и бордо, в чиито подножия се намират бели на цвят засолени почви. Най-високата дюна достига до 325 м и именно с дюните са свързани главните развлечения в Сосуфлей – возенето със специални автомобили и спускането по дюните с дъски, наречено сандбординг. Не далеч от Сосуфлей се намират красивите каньони Сесрием каньон и Фиш Ривер Каньон, който е дълъг цели 160 км и е вторият по дължина в Африка. Ако сте любители на екстремните приключения, можете се отправите на вълнуващ трекинг, по време на който да преодолеете около 80 км по коритото на каньона. Най-подходящи месеци за тази авантюра са между май и септември. В северната част на Намибия можете да видите националния парк „Етоша Пан“, един от най-големите резервати в света. Тук можете да наблюдавате над 114 различни видове животни – от най-големите в света слонове до джуджетата антилопи дик-дик, тежащи около 5 кг. Те се струпват около постоянните водоизточници през сухия сезон от май до декември. Тези места са оборудвани със специални навеси за туристите, където можете през цялата вечер да наблюдавате поведението на животните. Това е много по-увлекателно от това само да ги зърнете. Друг парк в северната част на Намибия е „Ватерберг”. Той е по-малък от „Етоша Пан”, но във „Ватербер” преобладават субтропична растителност и климат и е по-влажно. В парка препускат редки видове антилопи, а Утес Окаракувиза е единственото място в страната, където грифите отглеждат своите малки птичета. Следващата голяма забележителност в тази част на страната е метеорита Хоба. Този древен метеорит е паднал на земята преди 30 години. Представлява голяма впечатляваща каменна маса, тежаща около 50 тона, съставена от желязо и никел. Според оценката на специалистите възрастта на това образование е не по-малко от 100 млн години. За да изглежда метеорита по-солиден, около него е изграден амфитеатър и е издигната стена, бърху която е изписана неговата история.

 

Намибия е страна, която ще ви удиви със своята уникална природа, сред която ще се чувствате така, сякаш сте попаднали в рая. Гледката на обагрената в кафяво и червено пустиня, над която се извисяват планините, ще се запечата трайно в съзнанието ви и ще извиква у вас приятни спомени, дълго след като се върнете обратно у дома.

Либия е може би не особено обичайно, но затова пък запомнящо се и екзотично място за туризъм – чужда култура, палми, горещо слънце, забулени жени, прекрасни арабски залези, незастроени девствени плажове. Средиземноморското крайбрежие и разнообразните културно-исторически паметници в страната, я правят интересна дестинация за туристите. В Либия няма държавен транспорт, но пък има таксита, а и бензинът е евтин. Основното богатство по тези географски ширини е петролът.

Климатът е подходящ за пътешествия и зимно време, защото дори през този сезон температурите не падат под нулата. За сметка на това обаче жегите през лятото могат да нажежат термометрите до невероятните 50 градуса, особено във вътрешността на страната, където пустинният климат е и много по-осезаем, отколкото по Средиземноморието. Тези, които отсядат в либийската столица – Триполи, биха имали късмет в това отношение, тъй като градът се намира на морския бряг.

По време на престоя ни там, всяка вечер от пристанището на Триполи тръгваше кораб към Малта. Ние се задоволявахме единствено с това да наблюдаваме потеглянето му, но носталгията по други, екзотични светове неизменно наляга човек при гледката на отразените във водата светлини, които отплуват бавно в морето. До пристанището се намира големият рибен пазар. Човек рядко има възможност да попадне на такъв – в него се предлага всичко, наистина всичко, което може да се извлече от Средиземно море: от дребни рапанчета и миди, до редки и скъпи деликатеси, като филе от бяла акула например.

Либийската кухня е арабско-италианска. Местните ястия, овкусени с пикантни и ароматни подправки, представляват възхитителна комбинация между кулинарните традиции на различни култури и вкусове. Свинско обаче липсва в менюто. За сметка на това ресторантите предлагат богато разнообразие от риба и морски деликатеси, пилешко, агнешко, дори камилско. Собствениците и обслужващия персонал на многобройните заведения и хотели, посрещат с усмивка посетителите и особено чужденците. Правят всичко възможно, за да останат клиентите им доволни. Улиците и кафенетата са винаги пълни. Във въздуха се носи глъч и аромат от наргилета.

В унисон с традицията, жените се обличат така, че тялото им да остане изцяло покрито: забрадки, нерядко и фереджета, дълги широки дрехи, клинове под тях. Но, както научихме от местните, тук работят много чужденци – фактор, който, изглежда, допринася за разкрепостяването на либийския манталитет. В резултат на това съвременно мислещите семейства позволяват на жените си – съпруги и дъщери – да не крият фигурата и лицето си; да учат и работят. Макар и рядко, по улиците могат да се срещнат и либийки, облечени съвсем модерно и по европейски: незабрадени, с костюми, рокли, дори с поли.

Местните хора са добронамерени и отворени за комуникация. Те рядко говорят чужди езици, но някои от тях разбират руски, други английски, а по-възрастните – италиански. В Либия официален език е, разбира се, арабският. Традиционният поздрав според обичая е “Салям алейкум”, а отговорът на събеседника ви неизменно ще бъде “Алейкум салям”. Либийците са доверчиви, гостоприемни и любопитни. Макар че в много отношения са непостоянни, се отнасят към западняците приятелски. Впечатление ни направи особеното им чувство за чест. Към чужденците са мнителни – съставят ли си веднъж определено мнение, трудно го променят. Успеете ли обаче да спечелите либиец за свой приятел, то той ще ви остане такъв, независимо от всичко.

Търговците и купувачите в Триполи ни послужиха за чудесна илюстрация на прочутия арабски мерак за покупко-продажбен пазарлък. Ако попаднете в подобна ситуация обаче, внимавайте: либийците са много чувствителни на тази тема и евентуалния ви отказ от пазарлъци може да обиди продавачите.А те саистинска атракция за чужденците. Предлагат какво ли не – платове, различни аксесоари, подправки, дрехи, ядки, плодове, екзотични животни, благоуханни арабски аромати, многоцветни шишенца и кутийки с интересни, но неизвестни за нас съставки под формата на течности, прах, зърна…

Докато обикаляхме столицата в търсене на забележителности, имахме възможност да посетим и Гаргареш – богаташки квартал. Той е обсипан с луксозни стоки и магазинчета. Къщите тук са сякаш излезли от приказките на Шехерезада. Подобна е и гледката към разкошните първокласни хотели в Триполи, като “Кебир” (“Големият”), “Ел Махари” (“Бърза камила”), “Коринтия”. Гледката в Ел Махари грабва посетителя още от фоайето: красив бял роял, вито стълбище, бар, изискано кафене, декоративен фонтан…

В центъра на Триполи се намира известният зелен площад, от който държавният глава Моамар Кадафи произнася своите речи. Някога там са се изпълнявали публично и смъртни присъди чрез обесване. Екзекуциите дори са били излъчвани по националната телевизия. Тази практика обаче е била преустановена.

По-интересни тук са останките от римска крепост. Като цяло страната е богата на културно-исторически паметници не само от времето на римляните, но и от това на финикийците, египтяните, гърците… Автентично римско селище можете да видите посещавайки Лептис Магна, един от петте либийски обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО. Това е добре запазен древен град от времето, когато Римската империя е владеела тези земи. На други паметници на културата можете да се полюбувате и в Кирена (североизточната част на стрната), по чиито скали са запазени останки от древногръцката култура, включващи театри и храмове от 631 г. пр. н.е.

Изключително запленяваща гледка представлява древното римско селище в град Сабрата, разположен на средиземноморското крайбрежие, западно от Триполи. Тук можете да се полюбувате на амфитеатър, на останки от храмовете, строени в чест на античните божества. Гледката насища сетивата с неописуеми усещания. От всичко наоколо струи неповторимият колорит на екзотиката. А на фона на яркосиния цвят на небето и морската шир, се открояват белите руини, оставили следа от света на древните цивилизации.

Планирането на екскурзия в планината винаги е тръпка, а мисълта да поемеш по интересен маршрут, където не си бил до сега носи приятни емоции. Насочваме се към планинските била в околностите на Тетевен. Тук се натъкваме на неповторима природна среда, с всички условия за пълноценен туризъм и отдих. В Тетевенския Балкан има възможност за всичко – пешеходна разходка, ловуване, събиране на диви плодове, ароматни билки и гъби. През зимата също е интересно – в района на хижите „Вежен”, „Бенковски”, „Васильов” и „Хайдушка песен” се предлагат добри условия за ски. Любителите на риболова също ще изпитат емоция, хвърляйки въдица във водите на река Бели Вит и нейните притоци. Те предоставят и отлични възможности за плаж през горещите летни дни. Туристът посетил този край не може да не забележи величието на красивите скални образувания край Тетевен. Именно те предоставет добри условия за алпинизъм.

Преди да се стигне до Тетевен, на 12 км източно от града се намира едно райско кътче за почивка и отдих – курортно селище Рибарица. Селото е разположено на 600 м надморска височина, в живописните поли на Тетевенския Балкан. В далечината над селото се извисява първенеца на местния планински дял – връх Вежен, които със своите 2198 м е трети по височина в старопланинската верига.

Освен с пищната си природа Рибарица е интересна и с това, че е едно от най-дългите български села. Селището е вече световноизвестно като планински курорт с множество изградени почивни станции и семейни хотели. Природата в региона е разнообразна, с уникална флора и фауна. Тук докъдето поглед стига се виждат нагънати планински масиви, усеща се полъха на красиви гори, ширят се тучни пасища, приплита се птича песен с ромона на бистри планински потоци, а пъстрия килим от горски цветя и опианяващия аромат от дъхави билки сякаш не се срещат никъде другаде по света!

Ненапразно село Рибарица и региона попадат в границите на един от българските оазиси – Национален парк „Централен Балкан“. Началото на защитената територия започва от Габровския регион, преминава именно тук, през красивия Рибарешки Балкан и завършва в Карловския регион. Село Рибарица е уникално и това, че от тук водят началото си различни туристически маршрути из дебрите на Тетевенската планина. Чарът на курорта са множеството пръснати из целият район кокетни малки вилички и къщи, обгърнати с много зеленина и цветя. Тук туристът ще се наслади не само на тишина и спокойствие, но ще почувства и автентично-селска атмосфера и домашен уют. Всеки посетил курортното селце ще се убеди, че тук, в Рибарица традициите са още живи: старите воденици продължават да мелят жито, валявиците – да валят пъстрите рибаришки черги, казаните – да варят прочутата Рибаришка сливова ракия, сръчните домакини да правят вкусни сладка от ароматни горски плодове, животновъдите да приготвят прочутото балканско саламурено сирене, а сръчните ръце на местните майстори-занаятчии да творят красота от вълна и дърво. Интересно за туриста е да види бронзовата фигура на Рибарчето – символа на селото, която е положена на скала, намираща се вдясно от пътя още на влизане в Рибарица. На три километра от централния път към селото, по протежението на река Костина, се намира „Кървавото кладенче”. Наречено е така зловещо, защото именно в него е измита отсечената от турците глава на бележития българин Георги Бенковски. На 4 км от Рибарица се намира и историческата местност „Костина” – лобно място на Георги Бенковски, както и негов паметник.

Най-голямата атракция на Рибарица е дивата природа на Националния  парк, в който се намира селото. В околностите на курорта е и една от деветте зелени перли в защитената зона – биосферния резерват „Царичина””. Името на резервата е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, излекувана от коварната болест с магията на огнено червеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат “царичина”.

От Рибарица тръгват туристически пътеки и до другите два, съседни на „Царичина” резервати – „Боатин” и “Козя стена”. Поемайки по този маршрут бързо ще стигнете и до съседните хижи: “Георги Бенковски”, “Ехо” и “Вежен. В този район е и защитена местност “Черният рът”. Тук любителите на природата могат да наблюдават изключително разнообразие от птици. Невероятно удоволствие доставя велосипедна планинска разходка из Рибарица. И тъй като тази услуга тук се предоставя, защо не – възползвайте се. С планинското колело може да стигнете до „Римския мост”, минаващ над река Костина, да пообиколите старите рибаришки махалички „Брязово” и „Горуньово”, та дори да се изкачите до „Яковата пещера” и скалния мост над селото. Местните предлагат и други емоции за туристите – можете да си направите романтична ретро-разходка с кабриолет, фотосафари по време горски пикник, пешеходни турове из Рибарица с квалифициран планински водач или атракционен риболов с рибен пикник.

От Рибарица се организират и еднодневни екскурзии до пещерата „Съева Дупка”, „Гложенския манастир”, „Троянски манастир”, река Черни Осъм, минерални бани Шипково.

Ако сте запалени природозащитници и искате да разгледате биосферния резерват „Царичина” , то ето няколко любопитни факти. Резерватът е разположен на надморска височина от 1500 до 1700 м. Това е третия по големина резерват в Националния парк „Централен балкан“. Това невероятно кътче е създадено за опазване преди всичко на бялата мура, защото само в района е единственото находище на този ендемит в Стара планина. Тук липсват вековни екземпляри. От иглолистните видове най-често се срещат смърчовите насаждения, които са разредени и позволяват развитието на една добре оформена тревиста и храстова растителност. От дървесните видове се срещат също така ива, калинка, явор, шестил и други. От храстите най-разпространена е хвойната, която покрива значителна част от разредената смърчова гора. Характерна за резервата е почти непрекъсната покривка от черна боровинка, типична за района. Среща и исландския лишей, който заедно с черната боровинка често се събира от местното население. А въздуха в „Царичина” е невероятен, не само защото е планински, но защото тук виреят много дъхави бълки: жълтоцветна горска тинтява, кантарионът, мащерка и бял равнец. Всички тези багри правят царичините поляни толкова богати на цветове, че отдалече те приличат на дивни килими от естествени цветя. Невероятна красота, съчетана хармонично с нежните звуци на планината! Освен „Царичина” към Национален парк „Централен Балкан“ принадлежат и други природни резервати – „Боатин” и „Козя стена”. Биосферен резерват „Боатин” се намира в най-западната част на Национален парк Централен Балкан. Разположен е северно от връх „Тетевенска Баба”, в землището на село Дивчовото. Резерватът се простира от 800 до 2000 м надморска височина. Почти цялата му площ е заета от гори като от особена важност са чистите букови гори, защото тук те са най-добре запазените на целия Балканския полуостров. Средната възраст на тези гори е 130 години, но има и дървета на възраст на над 200 години и високи до 50 метра. Освен бук в резервата се срещат габър, шестил, явор, трепетлика и др. На по-голяма надморска височина, в иглолистния пояс, се срещат чисти смърчови гори и малки групи от обикновена ела. На територията на резервата се намира и компактно находище на клек. Има голямо разнообразие от пойни птици. В резервата могат да се наблюдават почти всички видове кълвачи, които се срещат в България. Повечето от тях са защитени и присъстват в Червена книга на България. Срещат се и сови. На територията на резервата живее и кафявата мечка.

След като се полюбувате на това природно богатство и сте усетили магията на Тетевенския Балкан, екскурзията продължава към самия Тетевен – планински град, намиращ се в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава живописната река Вит, а прохладния й бриз се отразява върху свежия въздух тук.  Разглеждайки града, гостите на Тетевен ще се натъкнат на множество културни паметници, уникална старобългарска архитектура и непокътнатите от векове наред обичаи и нрави, съхранени в този край. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Думи достатъчно силни да пронижат сърцето на всеки милеещ за Родината!

В града няма да скучаете, има достатъчно културни забележителости, който трябва да се посетят. Ненапразно Тетевен е сред Стоте национални туристически обекта. Местните забележителости са: Историческия музей, Бобевска къща-музей, Хаджииванова къща-музей, Йоргова къща-музей. Експозицията на тетевенския исторически музей включва три раздела: Археология, Етнография и Възраждане. В първия са показани оръдия на труда от късния палеолит и неолит – находки, разкриващи материалната и духовна култура на траките. Във втория са представени занаятите, характерни за тетевенския район. В последния –  чрез снимки, документи и лични вещи е презентирано участието на тетевенци в национално-освободителните борби. Бобевската къща е построена през 1852 година от майстор Йончо Хаджи Йончев. Къщата е много добре запазена и до днес. Тя е една от най-хубавите стари къщи в Тетевен. От историческа гледна точка къщата е известна най-вече с това, че е била една от тайните квартири на Васил Левски. Апостолът на Свободата често провеждал събрания тук – къщата е била средище на тетевенските революционери. Тук са се леели куршуми и са се шили дрехи за тях. Гостите на тетевен, посетили това място остават впечатлени от оригиналната Възрожденска архитектура вложена във всеки детайл на къщата, а от просторния чардак, калдаръмения двор и грижливо подредените одаи лъхат романтиката, уют и топлината.

Следващата местна забележителонст – „Хаджиивановата къща” е една от най-посещаваните къщи в Тетевен. Тя е принадлежала на братята Станьо и Станчо Хаджииванови, Построена е през далечната 1848 г. Намира се в централната част на Тетевен, срещу църквата “Всях Светих”. За удобство на посетителите, днес долния етаж на къщата е преустроен в механа. Собствениците на къщата са били заточеници в Диарбекир, където Станчо намира смъртта си. В тази къща съща се крие много история. Тук са се провеждали заседания на местния революционен комитет, многократно сградата е била посещавана и от Васил Левски и Димитър Общи. При входа на горния етаж на къщата има скривалище, което е запазено и до днес.

Когато разгледаме местните забележителности и опитаме тукашните специалитети в прохладните тетевенски механи, можем да поемем към село Гложене. То е на 12 км от Тетевен. Известно е с това, че над селото величествено се извисява Гложенският манастир. По живописното си разположение манастирът няма равен на себе си. Разположен е върху високата отвесна скала, по което прилича на приказен замък. От високото се открива очарователна гледка към лъкатушещата долу река Вит. Легендата разказва за създаването на манастира, станало по време на II-та Българска държава, от руския княз Георгий Глож, който бягал от татарите. С разрешение на цар Иван Асен II князът основава селище – Гложене и построява местния манастир „Свето Преображение“. Строежът обаче бил нетраен, изчезнала и чудотворната икона на Св. Георги. Местни хора намират иконата на върха и на това място те построят нова света обител – днешния Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“. През Възраждането манастирът е културно-просветно средище и убежище на дейците на революционно-освободителните борби. Зад манастирските порти Левски също е намирал сърдечен прием, а скривалището му се пази и до днес. На 25 км северозападно от града е разположена пещерата „Съева дупка, до която има добър асфалтов път. И ако сте любители на пещерното дело и времето ви позволява да останете в този дивен край, то маже да посетите и други природни забележителности в землището на Тетевен – пещерите „Лястовицата” и „Моровица”. В Тетевенския Балкан бушуват водите и на живописните водопади „Пръскалото”, „Козница” и „Скока”.

Туристът посетил Тетевенския Балкан остава впечатлен от тази дивна природна красота. Картините и звуците, които можеш да видиш и чуеш тук са единствени и неповторими. И няма как, след време омая на тази природна идилия да не те върне отново тук!

Ако сте почитатели на различни култури, силно повлияни от определена религия и още повече, ако ви допада съчетанието между тях, то значи страната, към която ще се отправим сега е мястото, което задължително трябва да посетите, защото е едно от малкото по света, където спокойно и успешно съжителстват представители и култури на иначе враждуващи помежду си религии. Досетихте ли се вече накъде ще ни отведе този път скитническия ни дух. В Ливан. Преди да се пише и говори каквото и да било за тази изключителна страна, трябва първо да се каже, че тя е пример за толерантност и най – дълбока човешка мъдрост, изразяваща се главно в свободата на всеки да бъде такъв, какъвто е роден или е пожелал да стане.

За разлика от повечето места, на които сме ходили досега, с носещ се във въздуха мирис на петрол и пясък, вместо твърда земя, Ливан е почти пълната противоположност. Разположена на източното крайбрежие на Средиземно море, страната има предимно планински релеф. 13 % от територията й е заета от гори, в които растат ливански кедър, бор и дъб. Ливан е известен със своите кедри. Това е и едно от нещата, които можете да приемете за първата видяна от вас забележителност, при това изключително древна, споменаването му датира още от Библията. Със специалния вид дърво, Ливан си е спечелил съвсем заслужено да го наричат Страната на кедрите. Усещате ли вече свежестта на въздуха и прохладата около планинските потоци с надвесени над тях кедрови дървета?

Столицата на Ливан – Бейрут, буквално, както и страната като цяло, лежи на границата между арабския и европейския свят и култура. Доказателства за това ще откриете в построените една срещу друга църкви и джамии. Градът е създаден сякаш за да докаже, че хора и религии могат да съжителстват в мир и разбирателство, само при проява на малко толерантност. Когато се оттърсите от този религиозно – културен шок, може би ще ви се прииска да си поотдъхнете от толкова мъдрост и благоприличие. Това е най – лесното нещо, което можете да направите в Бейрут. Той с право може да бъде наречен Лас Вегас на Близкия Изток. Една от най – голямата забележителност в града е богатият нощен живот. Бейрут е раят за любителите на забавления и заведения, забулени в черните воали на нощта. И тук симбиозата между две така различни култури – европейската и арабската, проличава в неподражаем синхрон. Нощите притежават изискаността на европейските маниери и неповторимото чувство за разточителен разкош на Арабия. Мистика и финес преплитат крака, за да ви повлекат към тежко ароматизираните и приглушено осветени нощи на Бейрут. А на сутринта /или може би около обед/, когато с натежала глава, сърдито погледнете към силното ливанско слънце, може би ще се сетите, че трябва да купите нещо от тази страна, за да ви напомня дълго, след като я напуснете, за неповторимите ви преживявания. Бейрут и това може да ви предложи, при това, в пълния му блясък. Ако преди няколко реда казахме, че ливанската столица е раят на нощния живот, то сега ще ви инфрмирам, че тя е също толкова райско място и за шопинг туризъм. Може би това особено много ще се хареса на дамите, които ще останат със заслепени от блясъка на луксозните витрини очи. Тук има магазини и представителства на всички световно известни марки от подиумите на модните столици. Каквото и да решите да потърсите тук, ще го откриете, и то в най – добрата му форма и качество. …Съберете покупките, затворете портфейлите, изпразнете последната си коктейлна чаша и се пригответе за малко история. Има места, които не бива да пропускате да разгледате в Ливан. Отново ще се разхождаме по улиците на Бейрут, но вече не с отворени за цени и покупки очи, а за исторически факти. Това, което непременно трябва да посетите, ако отидете в Ливан, е дворцовият комплекс Байтедин. Той е строен в продължение на три десетилетия в началото на 19 век от емир Бехир Ел Чеаб, който е бил начело на Ливан едн цял половин век. Ако имате енергия и желание, може да дообогатите познанията и впечатленията си за Ливан като продължите познавателната си разходка покрай джамията Ал Амари и петвековния мюсюлмански храм Факредин, катедралата „Св. Елиас”, римските бани и, разбира се, Националният музей.

Ако все още не сте събрали чантите с покупки и любопитните факти от историята на Бейрут, побързайте да го направите, защото го напускаме и се отправяме на повече от 80 километра в посока Долината Баалбек. В нея, въпреки съпротивата на времето, все още съществуват римски храмове и джамии, носещи белега на Исляма, от времето, когато знамето му победно се е развявало над Ливан. За любителите на нестандартни преживявания, Ливан предлага пещерите си. Една от тях е Джейта, която е завидна съперничка и на най – красивите пещери в света. Подземното езеро предоставя възможност да разгледате пещерата с лодка, което ще ви достави неповторимо усещане на откривател и изгубен пътешественик. На тръгване от Ливан, нека видим и един много, много древен град, който Природата е запазила, само за да можем да го видим и оценим от дистанцията на времето – около 7 хиляди години. Това е Библос – някогашен религиозен и търговски център. Това е градът, в който е открит най – старият финикийски знак. Тук се намират древни останки от времето на кръстоносните походи, църкви, джамии и, разбира се, най – съвременни места за отдих и забавление.

Тръгете си от Ливан, оставяйки след себе си нещо невидяно, неразбрано и недокоснато, защото са малко онези, които, веднъж пристъпили границите му, не пожелават да се върнат отново. А когато и вие пожелаете това, нека има какво да ви изненада…