Автор: redactor

Трети по големина в Германия, с население около милион и половина, за Мюнхен се казва, че е може би най – туристическият град в страната, което обосновава и по- високите цени в сравнение с другите немски градове. Началото на селище на това място е сложено още през 1158г и половин век по –късно е обявен за град.

Едни от най – известните заблежителности на града са Английската градина, музеят на науката  Deutsches Museum, Мариенплац със сградата на Кметството, Двореца на нимфите, централата на BMW заедно с музея и новопорстоеното съоръжение BMW Свят, Олимпийската кула и разбира се бирарията  Хофбройхаус.

Английската градина е създадена през 1789г от сър Бенджамин Томпсън и се простира на площ от 3,73 мв.км. Създадена е за всички, които искат да се порадват на природата, да си направят излет или дори да пояздят. Екстравагантно е, че е направен дори плаж за привържениците на нудизма. Градината разполага с голямо изкуствено езеро направено през далечната 1802г. На малък хълм из парка се издига постройка с типично гръцка архитектура, строена през 1836г. Голяма атракция е традиционната японска къщичка за чаени церемонии скрита из дърветата, където често може да се види такава церемония. Друга интернационална забележителност тук е китайската кула, около която се намира една от най – известните бирени градини.

Deutsches Museum е открит през 1925г и до днес е събрал над 18 000 експоната, които за да бъдат разгледани е необходимо да изминете 17 км. Основите на музея са поставени още през 1906г, но заради Първата световна война строежа е сериозно забавен. Най – голям интерес предизвикват демонстрациите в залата за високо напрежение. Три пъти дневно тук се демонстрира принципа на Фарадеевата клетка. Изключителното в идеята за музея са така наречените диорами, които представляват триизмерни модели представящи различни видове производство или някакви дейности в миналото.

Мариенплац е едно от основните места за срещи на местните. На средата на площада се намира Кметството, което всеки ден в определен час „оживява”.Фигурите, които се виждат по фасадата на сградата започват да танцуват или да изпълняват различни сценки,  винаги радващи насъбралите се туристи. Малко по – вдясно се намира не толкова известния Музей на играчката, в който може да се проследи историята на различните играчки през годините.

Дворецът на нимфите е някогашната лятна резиденция на Вителсбахите и се намира югозападно от Мюнхен. Началото му се слага през далечната 1675г, след което всеки следващ владетел го е разширявал все повече. Името му идва от пристрастието на крал Лудвиг I към женската красота, който винаги когато видел жена изпълваща идеалите му за красота, заповядвал да я нарисуват. Така в двореца могат да се видят около 30 портрета на знатни и не толкова знатни дами от онова време. Разстоянието от единия до другия край на двореца е около един километър, а площта на цялата градина – 18 хектара. В самия дворец се помещават „Музей на порцелана”, „Музей на дворцовите конюшни” и „Човек и природа”.

Централата на BMW наистина спада към големите атракции на града, не само за почитателите на марката, заради изключителната си архитектура. В музея, който има спираловидна форма, снабдяват госта с комплект слушалки, за да се запознава с всеки от експонатите и го пускат по улеите, където са изложени модели от началото на историята на марката, а също и различни симулатори. В по- новото съоръжение BMW Welt можете да хапнете или пийнете измежду експонатите, които при желание бихте могли да закупите.

Олимпийската кула е туристическа атракция заради височината си от 240м, от където идеално се вижда както стадионът Олимпия, така и комплексът на BMW.  На първия етаж има магазин със всякакви сувенири, а асансьорът, който ще ви отведе до върха се издига със скорост от 8м/секунда.

И така достигаме до най – известната бирария в света Хофбройхаус, където с една половинлитрова тъмна бира седмокласник, който току- що е излъгал за възрастта си, се вижда в истинско приключение по пътя към вкъщи.Тук атмосферата е абсолютно автентична, особено ако имате доборто желание да опитате картофената салата с ябълки или белите вурстчета.

Макар трети по големина, Мюнхен ще ви предложи спокойствието, от което имате нужда, за да се насладите на всичките му забележителности. Това е уникално съчетание между инафраструктурата на големия град и изяществото на града с история.

Екскурзията ни започва с посещение на дългата 300 м пещера „Леденика”. Тя се намира в Стара планина, в северозападния Стрешерски дял на Врачанския балкан, само на 16 км от Враца. Скалният феномен е част от Стоте национални туристически обекта и очарова решилите да я посетят, с десетте си галерии и интересните си карстови форми. Първата зала е „Преддверието” (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в голямата „Концертна зала”. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други скални фигури. Интересно за туристите е да узнаят, че някога пещерата е била пълна с вода, но с течение на времето тя постепенно е изчезнала и е останало само едно малко езеро, наречено „Езерото на желанията”. Легендата говори, че ако някой потопи ръката си в ледените води на студеното пещерно езеро и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. От голямата зала през железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят други причудливи форми, чиито имена показват какво наподобяват: Свекървиния език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно място за най-запалените туристи. Общата температура в пещерата варира от –7°С до 8°С. Животинският свят тук е беден: прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото светломразец. От растителният свят се срещат само лишеи и мъхове, които са слабо развити. И след като сетивата са се насители на тези величествени скални феномени, може да се отпътува за Враца.

Градът е разположен в полите на Врачанския балкан, на 370 м над морското равнище. Намира се на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Освен немалкото забележителности в града, Враца е и отправна точка към природните забележителности в района – красивото ждрело „Вратцата”, пещерата „Леденика” и връх Околчица – символ на Врачанския Балкан. Природните и културни дадености във региона обясняват факта, че града е сред Стоте национални туристически обекта. Пристигайки във Враца предстои посещение на местните забележителности: Регионалния историческия музея с художествена галерия, Етнографско-възрожденския комплекс и църквата „Свето Възнесение”.

Историческият музей се намира на централния градски площад. Съществува още от 1953 г. Музейната ескпозиция е таматично разпределена в 9 зали и 3 къта, които проследяват различни етапи от развитието на региона. Разглеждайки изложените експонати посетителите ще се докоснат до тракийското присъствие в северозападна България. Тук се съхраняват находищата от Могиланската могила, от които най-атрактивни са: златния венец във формата на клонче с листенца и Рогозенското съкровище – най-голямото откривано по нашите земи. Други екпозиции са: „Враца и региона през Първото и Второто Българско царство“. „Враца през Възраждането“; „Ботев и неговата чета“; Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“. На развитието на бижутерното дело са посветени три витрини, в които са изложени майсторски изработени изделия от злато. Към историческия музей съществуват и 2 етнографско-възрожденски комплекса – единия, носещ името на Никола Войводов, а другия – на Софроний Врачански. Етнографско-възрожденския комплекс „Никола Войводов” включва родния му дом и така наречения „Капитански дом”. Скромната експозиция в дома-музей на Никола Войводов запознава посетителите с революционната дейност на бореца за свободата на поробена България. В „Капитанския дом” е пресъздаден градският бит на заможно врачанско семейство от XX век. От Историческия музей ще ви насочат да разгледате и други врачански забележителности –  средновековните обекти „Кулата на Куртшпатови” и „Кулата на Месчиите”, построени от местните военоначалници от VI и VII век. Тези два обекта представляват интерес и като архитектурно-исторически паметници. Реставрираните жилищно-отбранителни кули ще намерите непосредствено зад внушителния паметник на поета и революционера Христо Ботев, издигащ се сред централния площад. Първо ще имате възможност да разгледате кулата на фамилията Куртпашови. На около 150 м северозападно от нея се намира и другата кула, строена със същата цел и по същото време, от рода Месчиите.

Посетите ли Враца непременно разгледайте Възрожденско-етнографският комплекс намиращ се на улица “Генерал Леонов”. Той обединява къщата на Хаджитошеви (най-ценната и интересна сграда, запазена от епохата на Възраждането), къщата на Григория Найденов – член на тогавашния местен революционен комитет, къщата на Иван Замбин, както и старинната църква “Възнесение”, строена през XVIII век, в която са идвали Левски, Славейков и други възрожденци и революционери. Тук е и най-старото училище в града – „Възнесенското”, датиращо още от 1822 г. Пред комплекса се издига бюст-паметник на Васил Левски. Друга местна забележителност е домът на ген. Кирил Ботев, където от 1900 до 1903 г. са живяли майката и брата на Христо Ботев.

Ако имате желание да разгледате още врачански забележителности, то отидете на хълма „Калето”. Там се намира красивият туристически дом “Христо Ботев”. Интересен е факта, че той е построен през 1926-1931 г. с доброволен труд на врачанските туристи. До него водят стръмни каменни стъпала, както и пешеходна асфалтова алея. В близост се намира паметникът “Вестителят на свободата”. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба – символизиращи сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. освобождението на града. На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско.

В южния край на града, където река Лева напуска пролома „Вратцата”, се намира старата занаятчийска част на враца – квартала „Кемера”. Днес в процес на реставрация са всички работилници и дюкяни. Някои от тях са вече завършени и могат да се посетят. Интерес у гостите на града предизвиква и Градската художествена галерия. В нея се съхранява богата колекция на много известни творци, между които Андрей Николов, Ст. Иванов, Цено Тодоров, Иван Фунев, Пенчо Георгиев и др.

Няма как разглеждайки врачанските забележителости да не почувствате историята и духа на този град. Отпътуваме от Враца, през живописния Искърски пролом. Маршрутът ни води към забележителностите около града, а не са една и две. Насочваме се към прохода „Вратцата”. Тази природна красота е известен като рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на „Вратцата” са най-високите на Балканския полуостров –  над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха! От най-високата точка на скалите към река Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. При разходки около тези пищни скали бъдете внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. В района има приятно заведение с името „Чайка”. Там има живописно езеро, предлагащо разходки с водни колела. През врачанския проход минава асфалтиран шосеен път за пещерата „Леденика”, ски-писта „Пършевица” и китното планинското село Згориград.

Проходът „Вратцата” е известен и с това, че тук ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. През скалите минават около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Друга забележителност в района е пещерата „Понора”. Тя е водна пещера, намираща се в близост до село Чирен, на 30 км от Враца. Пещерата е една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии. „Понора” е дълга 3 км и 497 м и във всичките й галерии тече река. Около Враца има и два красиви водопада: Скакля –  един от най-високите български водопади, сспускащ се от 141 метра височина и Боров камък, до който води Згориградската екопътека започваща от село Згориград. Маршрутът ни води към други природни феномени – „Ритлите” и „Лакатнишките скали”. „Ритлите” са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Люти брод. Най-открояващи са четири вертикални скали, разположени успоредно една на друга, които се намират на левия бряг на река Искър. Тези причудливи скални форми са част от склона на живописната Врачанската планина. На места скалите се извисяват до 80 метра над нивото на реката. Наблюдаващият тази природна красота е изумен от дебелината на скалните стени – от 3 до 7 метра, а дължината им достига до 400 метра. Между отделните скални прегради растат предимно широколистни растения. Според специалистите скалната формация „Ритлите” е изградена от здрави варовици, които са се образували преди около 120 млн. години. Предполага се, че скалите са се образували, чрез постепенно отлагане на варовик, още докато тези територии са били море. Проучванията показват, че по-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига „Ритлите” са се образували в днешния им вид.

На десния бряг на реката „Ритлите” достигат до скалата „Шишманица”, от която е изградено шосето. Преди да се премине по моста, туристът ще забележи паметна плоча, отбелязваща мястото, където баба Илийца преминала Искър и вдъхновила Вазов за известния му разказ.

Източно от Ритлите на левия бряг на реката се намират руините на едно от най-интересните старобългарски делища – Коритенград. Защитната крепост на селището се издигала горе, между двете най-високи стени на Ритлите, а градът бил разположен на юг до самия Искър. В района на древния Коритенград днес са разкрити девет средновековни български църкви. Извършена е реставрация на стара църква, датитаща от XII-XIV в.

В близост до това чудновато място се намира Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Тази обител датира още от времето на Второто Българско царство. Построена е по време на управлението на Цар Иван Шишман. Манастирът е многократно разрушаван и опожаряван. Посещавайки това свято място туристите ще научат интересни факти като например това, че през годините на Възраждането манастирът се превръща в значимо просветно средище. В светата манастирска обител е създадено и килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират ценни реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. През 1797 г. в „Успение Богородично“ намира убежище Софроний Врачански. Манастирът е посещаван и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 в него е намерил подслон и Алеко Константинов, по време на похода му из тези места. След това преживяване поета създава пътеписа „Българска Швейцария“. Ако се почувствате уморени от приключения можете да отседнете в хотелската част на манастира, с общ капацитет 30 легла. Манастирската кухня пък ще ви нагости с вкусни национални ястия. В близост до Черепишкия манастир е местността „Рашов дол“. Районът е интересен с това, че тук е станало последното сражение на Ботевата чета.

Поемаме към следващото място от нашия маршрут – „Лакатнишките скали”. Те са разположени в старопланинската верига, на левия склон на Искърския пролом, между долините на реките Пробойница и Доло. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър – с формата на сгънат лакът. „Лакатнишките скали” са изградени от червени пясъчници и варовици, а пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 м над водите на река Искър. Сред скалите има множество пещерни образования, като „Темната дупка”, „Аржишка дупка”, „Свинска дупка”, „Вража дупка” и други. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност още през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. От 1989 г. скалите са включени в създадения то това време Природен парк „Врачански Балкан”. Любопитно за туристите е да знаят, че Лакатнишки скали предлагат чудесни възможности за алпинизмът. Ето защо тези скални маси са едни от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.

Няма как да останеш равнодушен след такова приключение! Всеки посетил тези природни и културни дадености пази спомена за едно невероятно изживяване!

Пловдив е разположен на двата бряга на най- пълноводната река в България Марица. Втори по големина, Пловдив е известен с това, че е разположен върху седем хълма, или тепета, едно от които е било разрушено в началото на XXв, за направата на павета, които днес покриват пловдивските улици. В древността градът е бил владение на траки, гърци и римляни, което обуслява богатото архитектурно наследство, с което разполага. Днес той е притегателен център за много туристи, заради живописните улички от времето на Възраждането, по които са запазени къщите с типичната за времето архитектура. Някои от постройките са преустроени на музей, представящи бита на хората от околността в миналото. Стария град е отделен от модерната част на града днес. В него можеш да се разходиш по витиеватите павирани улички и да се пренесеш в атмосферата, в която са живели възрожденските българи. Тук- таме някоя от къщите е преустроена на ресторантче или хотел, където можете за по-дълго да останете в плен на миналото.

Една от най – големите забележителности тук е Античния театър. Той е строен през 2в и е побирал между 5 и 7 хиляди  зрители. Тогава владетел по тези земи е бил римският император Траян. Театърът е разделен на два сектора, всеки от които разполага с по 14 реда седалки, а срещу тях се издига сценичната постройка. Пред обекта има приятно зведение, в което можете да седнете на сянка и да се полюбувате на изгледа оттук към централната част на модерен Пловдив. Днес таеатърът е домакин на редица културни събития и всекидневно привлича множество туристи.

В града има и втори античен театър строен през 2 – 5в, наречен Римския Одеон. Той разполага само с 350 седалки, защото първоначалното му предназначение е било седалище на градското събрание. Непосредствено до него се намира и римският форум, където са били съсредоточени главните улици и основните обществени сгради.

В центъра на днешен Пловдив,на площад Джумаята, могат да се видят останките от римски стадион, строен по същото време като Античния театър и по модел на стадиона в Делфи. Той се е използвал за гладиаторски битки и състезания, и е побирал 30 000 души. Около него са разположени множество сергийки със сувенири, очила и всякакви други джунджурий. За съжаление днес е раставрирана само малка част от стадиона.

В Стария град можете да видите най – стария православен храм в Пловдив, който е на почти седемнайсет века. Първоначално храмът „Свети Константин и Елена” е посветен на Св.Св. Север и Мемнос обезглавени заради християнската си вяра, заедно с още 36 мъченика през 304г. След като през 313г. Свети император Константин Велики признава християнството, църквата започва да носи неговото име и това на майка му. През вековете храмът нееднократно е бил унищожаван, до края на XVIIIв , когато е изгорен до основи, и през 1832г е построен наново. Едни от големите имена в изкуството по това време, като Захарий и Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула са дали приноса си в изрисуването на църквата.

Днес църквата приютява всеки дошъл да усети спокойствието и хармонията в Божия дом. Градината е грижливо аранжирана с делви за украса и разцъфнали цветя навсякъде. Тук-таме има пейчици с парцалени черги по тях, за да може всеки уморен да поседне за миг.

Продължаваме разходката из калдъръмените улички и атмосферата на надвиснали из оградите разноцветни храсти. Не след дълго стигаме до Регионалния исторически музей. Той представлява реставрирана къща превърната в музей на бита и кутурата на хората в миналото. До всяка експозиция има обяснение и кратък разказ за представеното. Могат да се видят дрехи, писма, инструменти, револвери, оръжия и снимки. Самата архитектура на къщата говори сама за оставеното културно наследство.

В Пловдив още могат да се видят Археологически музей, представящ останки от Праисторията, Античността и Средновековието, Регионален етнографски музей, Музей на авиацията и Природонаучен музей.

Пловдив е град съчетал в себе си старинност и съвремие. Той е културен център, в който се провеждат множество национални събития и привлича със своята красота. Освен, че можете да направите своята туристическа обиколка разглеждайки града, вие можете и си починете в модерен Пловдив. Той ще задоволи, както изтънчения вкус със стилните си хотели, така ще удовлетвори и гастрономските предпочитания. Заради разположението си на река Марица, Пловдив може да предложи на гостите си да опитат дори жабешки бутчета.

България е малка страна, известна с дивната си природа и огромно биоразнообразие. Сякаш най-живописните планини, най-пенливите реки, най-тучните поля се срещат само тук, в нашата Родина. И ако в забързаното ежедневие изпитваме нужда от глътка чист въздух, от миг в който да разпуснем и съберем мисли и сили, то живописната природа на Родопите е тази, която ще ни приюти и ще покори сърцето ни завинаги. Това е планината, която докосва всички сетива – шарените багрите на родопските черги насищат очите, ромона на кристално чистите потоци те успокоява, накацалите по склоновете селца дават усещане за душевна топлина.

Отправяме поглед към Източните Родопи – райско кътче от България, с дивна природа, редки видове, защитени местности, скални образования, минерални извори и язовири. И не само това, тук витае древна история. Ненапразно Родопа планина е известна като родното място на митичния певец Орфей. Само тук в света расте и орфеевото цвете.

Потегляме към източната част на синеещите в далечината Родопи – с детско любопитство, с малко багаж и много желание. Целта ни е една, да се насладим колкото се може по-пълно на културните и природни дадености в този край.

Маршрутът ни започва от областния град Кърджали. Художествената галерия със стотици живописни платна, скулптори и пластики на велики творци, като Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Дечко Узунов и др., Театъра, Историческият музей – един от най-големите в Южна България, църквата „Св. Йоан Продром“, са само част от забележителностите в града.

Не може да си турист в Кърджали и да не се полюбуваш на живописната гледка на едни от най-големите български язовири – яз. „Студен кладенец”, разположен на изток и яз. „Кърджали” – на запад от града. Заедно с реките Боровица, Арда и Върбица, те предлагат прекрасни възможности за риболов и еко-туризъм. Ако се разходите с лодка из язовирите ще се впечатлите от заобикалящите ги защитени местности, резервати и причудливи скални комплекси. Истинско преживяване е да стъпиш на зеления остров, разположен в средата на яз. „Студен кладенец” и да разбереш, че там е изграден развъдник за елени.
И ако сте решили  тръпката от разходката из красивите Родопите да продължи, то открийте на картата близкото село Лисиците. Оставете автомобила, защото до селото няма изграден път. Единственият начин да стигнете до него по суша е през въжен мост.

Когато сетивата се наситят с родопски багри и звуци, може да потеглите към  Перперикон, разположен на 15 км североизточно от Кърджали, представляващ голям скален култов комплекс. Най-старите следи от човешка дейност в района са от 5-4 в пр. Хр., а активен живот е имало през 10-7 в. пр. н.е. Величествен Акропол е изсечен в скалата и впечатлява с дебелината на каменната си стена, цели 2.5 м. Царският Дворец също е в скалите и разполага с около 30 помещения, като се предполага че навремето са били двойно повече. Стометров каменен проход, с множество отводнителни канали свързва Акропола и Царския Дворец.

На двадесетина километра от град Кърджали, високо в планината, над хижа „Боровица“, в скалистата местност „Тангардък кая”, близо до село Ненково се намира Храмът-утроба. Причудливата пещера от времето на траките е с дълбочината 22 метра. Много са легендите и предположенията, свързани с това дивно място.

Маршрутът продължава в посока селата Зимзелен, Повет и Доброволец. В този район има много скални образования. Предполага се, че те са възникнали преди около 50 млн. години от вулканична пепел, на дъното на еоценското море. Природата и климатичните особености са изваяли от огромните камъни причудливи скални форми, наподобяващи гъба, прозорец, пещери. Най-известен от тези образования е комплексът „Каменната сватба”, намиращ се край село Зимзелен.
Село Татул е следващото живописно кътче в Източните Родопи, което трябва да бъде видяно. Наричат го още „селото на Боговете”. Разположено е на 15 км източно от Момчилград. До селото се стига по тясна пътека, обгърната от широколистна гора. На около 200-300 м южно от селището се намира едноименния Тракийски комплекс, състоящ се от древно езическо Светилище и средновековна крепост. На най-високото място на скалния връх има гроб, всечен в масивна канара, с форма на пресечена пирамида. Такава причудлива скала не е открита никъде другаде по нашите земи. В нея са издялани стъпала, водещи към върха й. Там има странен „саркофаг“, чиято дължина е 170 см, и около който има улей. Предполага се, че по него се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. На южната страна на скалата е издълбан друг гроб, разположен в полусферична ниша. Според изследователи най-ранните култови дейности на хълма датират от края на каменно-медната епоха и продължават през бронзовата, когато хората са полагали дарове за боговете върху скалите. Светилището „връща” посетителите близо 6 000 години назад , в свят на култове и свещени ритуали, във времена на богове, жреци и легенди.
Преходът продължава към живописното родопско градче Джебел, недалеч от Момчилград. От джебелското село Устрен, по посока Златоград се намира средновековната крепост „Устра”. Тя е построена през 10 век, за да бъде охраняван преминаващия от там по онова време търговски път. В близост до крепостта е и едноименната хижа „Устра”.

И макар, че град Ардино е малко встрани от следваната посока, струва си да се направи завой към тази най-западна част на източните Родопи.  Околностите на градчето са богати на исторически местности и паметници. Само на 2 км от Ардино се намира тракийската крепост „Калето”. Сякаш кацнала върху скален нос, на около 100 м над нивото на река Арда. Напълно разрушената крепостта е обявена за исторически паметник през 1979 г.

Районът изненадва туристите и с други забележителности. На 500 м от „Калето” са „Орловите скали”. Върху тях се забелязват 97 скални ниши, с удивително еднакви размери. Прави впечатление, че подобни ниши има и върху скалите около други родопски села: Безводно, Сухово и Дъждовница.

На 10 км северозападно от град Ардино, в живописния пролом над река Арда се намира и „Дяволския мост”. Построен е в началото на 15 век върху останки от римски мост по тогавашния древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина. Дължината на моста е 56 м, а широчината – 3.5 м.

Тази макар и кратка обиколката из Родопите ни убеждава, че красотата, величието и културното наследство, съхранено в източния им дял ги правят една от най-богатата на Балканския полуостров зона с мегалитни паметници от тракийска древност.

Притихнала в загадъчни легенди и живописни багри, шарена като родопска престилка, тази планина докосва душата на всеки, който е дръзнал да я опознае. Единственото чувство, с което човек се завръща от такава дестинация е възхищение, преклонение и гордост пред родното и българското.

Обединено кралство Великобритания включва четири историко-географски района: Англия, Северна Ирландия, Шотландия, Уелс, както и две самостоятелни административни единици: остров Ман и Нормандските острови. Столицата  Лондон е най-големият метрополис в Европейския съюз.  Днес космополитната столица на Великобритания е една от най-привлекателните туристически дестинации в света. Тя привлича както платежоспособните туристи, така и онези, които са тръгнали да търсят препитание в чужбина.

Ако се чудите къде да отседнете в Лондон, имате избор между няколко варианта. Ако държите на лукса, можете да отседнете в хотел  „41”, който отговаря на всякакви претенциозни вкусове. Намира се на „Роял Мюз” на пътя за Бъкингамския дворец. Хотелът разполага с топла, уютна атмосфера и висококачествено обслужване. Гостите могат да се хранят, да пият, да провеждат срещи и да спят, заобиколени от лукс. Стаите са снабдени с мраморни бани, в които има телевизори, а от тавана се излъчва 100% дневна светлина. Апартаментите предлагат и високоскоростен интернет. Вечер гостите могат да се почерпят със студено месо, плодове и сирене, които са включени в цената, а за закуска получават  богата Континентална закуска. Друга алтернатива за настаняване е да наемите апартамент. Апартаментите са на по-достъпни цени и са много удобни. Една от агенциите, която наема апартаменти в Лондон се казва „Лондон Кънекшън” .

Лондон е изключителен град с внушително количество музеи и галерии и много атракции, които привличат всяка година около 20 000 000 туристи. През 2000 г. са завършени галерията „Тейт модърн арт” и виенското колело „Лондон Ай” , което е най-високото в света ( 135 м ), които се присъединяват към списъка със забележителности на града. Лондонското метро, червените двуетажни автобуси и черните таксита са безопасен и удобен начин за пътуване във всички части на града.

В Лондон се отделят два основни центъра: Уестминстър и Ситито. Уестминстър е свързан с дейността на парламента и кралските традиции, а Лондонското сити е деловата и финансова част на столицата. Прието е също да се разграничават Уест Енд и Ийст Енд на града. Уест Енд е район на развлечения и има много театри, скъпи ресторанти и нощни клубове, а Ийст Енд е работническия район.

Уестминстър е център на политическата и религиозна сила на Англия от XI в. насам, когато Едуард Изповедника основава Уестминстърското абатство. То е неразривно свързано със събитията от английската история и има формата на латински кръст. То е една от най-красивите сгради на Лондон, с изключително разнообразие от архитектурни стилове, вариращи от строгата френска готика на църковните кораби до зашеметяващата късно готическа капела, която се смята за шедьовър на английската готика. Наполвина национална църква, наполвина национален музей, абатството е изпълнено с необичайна колекция от гробници и паметници в чест на някои от най-великите общественици на Великобритания – от политици до поети. Тук се извършват церемониите по коронясването, сватбите и погребенията на британските монарси.

Сградата на Парламента от XVI в. до сега е седалище на двете камари: на общините и на лордовете. Настоящата неоготическа сграда заменя първоначалния дворец, който е унищожен от пожар през 1834 г.

Бъкингамският дворец е официалният лондонски дом на кралицата. Знак за присъствието на кралската особа в резиденцията е вдигнатият Кралски флаг. Атракция представлява смяната на караула, който включва половинчасов парад на стражите в предния двор на двореца. Домът на кралицата разполага с тронна, бална и музикални зали.

Галерията „Тейт Бритън”, основана през 1897 г. запознава с най-голямото в света изложение на британското изобразително изкуство от времето на Тюдортите до днес. Националната галерия съхранява над 2 200 картини, събирането на които е започнало през 1824 г. От Джордж IV. Тук са събрани творби от XIII  до  XIX в.

Площадът „Трафалгър скуеър” е строен през 30-те години на XIX в. Високата колона ( 50 м ) е построена през 1842 г. в чест на адмирал Нелсън – най-известният висш военен адмирал на Великобритания. Тук се провеждат политически митинги и демонстрации, а също се посреща и настъпването на Нова година.

Улицата „Пикадили” свързва прочутият „Хайд парк” ( 2 570 дка) с площад „Пикадили”. На площада се намира статуя на гръцкия бог на любовта, построена през 1892 г.

„Британският музей” е най-старият обществен музей в света, който е основан през 1753 г., за да съхранява колекцията на лекаря сър Ханс Слоун. Той съдържа 94 галерии с площ от 4 км, които обхващат цивилизациите от Древна Асирия до съвременна Япония. В отделни зали са изложени експонати от праисторическа и римска Британия; Средновековие, Ренесанс и Модернизъм; Западноазиатски колекции и други.

Музеят на „Мадам Тюсо” е известен с восъчните си фигури. Той съдържа фигури на кралското семейство, на политици, актьори, певци и други знаменитости.

„Тауър Бридж” е рожба на Викторианското инженерство, който след построяването си през 1894 г. се превръща в символ на Лондон. В двете готически кули има устройства, които вдигат моста при преминаването на големи кораби. В него има изложба, свързана с историята на моста.

„Биг Бен” е разговорното име на часовниковата кула на Уесминстърския палат в Лондон и неофициалното име за „Голямата камбана на Уестминстър”. Часовникът се намира в североизточната част на сградата и  камбаната възвестява настъпването на всеки кръгъл час.

Посетителите на Лондон могат да разгледат и Лондонската зоологическа градина, в която могат да видят над 12 000 животни.

Изброените до тук забележителности представляват само една малка част от това, което предлага Лондон на своите гости. Освен музеите и сградите от национално значение, можете да посетите и различни културни мероприятия: опера, театър или да отидете на кино. Всяко време от годината е подходящо за посещения, но може би пролетта е за предпочитане, тъй като тогава всичко е зелено и красиво.

 

Ако се вгледате в централната част на картата на България и имате желание да преоткриете за пореден път красотата и величието на нашата Родина, може да изберете следния маршрут: Казанлък – Калофер – Карлово – Сопот. Определено ще останете възхитени и доволни от това, което видите и узнаете.

 

Първият град от тази дестинация е Казанлък, втория по големина град в област Стара Загора. Намира в географския център на страната и е част от Стоте национални туристически обекта. Казанлък е известен е не само като център на Розовата долина, но и като град на художниците, розите и тракийските царе. Това населено място е атрактивна туристическа дестинация. Тук имате възможност да разгледате историческия музей и Музея на розата. Историческият музей носи името „Искра”. В него са подредени пет постоянни експозиции – “Археология”, “Възраждане”, “Нова история”, “Етнография” и “Най-нова история”. Открита е и модерно оборудвана трезорна зала, в която посетителят може да разгледа най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските гробници в региона, като копие на прочутата бронзова глава и други безценни предмети, открити в тракийските гробници “Голяма Косматка” и “Светица”. В три самостоятелни зали са изложени находки от античния град Севтополис, разположен край днешния Казанлък.

 

По желание на туристите може да се организира посещение до гробниците в района, като се възползвате от услугите на специалист-археолог и екскурзовод, които ще ви поднесат изчерпателни беседи за всеки от туристическите обекти. В мултимедийната зала на музея може да се изгледат видео-филми, показващи незабравимите моменти от разкопките и невероятните археологически открития в и около гробниците. Историческият музей предлага и отлични условия за научни форуми и мероприятия.

В североизточния край на града е и най-голямата и най-добре запазена в България Тракийска гробница. Намира се на 1200 м от центъра на Казанлък, в североизточна посока, на хълма „Тюлбето”. От екскурзоводът туристът научава, че Тракийската гробница е на владетеля Ройгос и е открита случайно през 1944 година от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Осъзнали, че са открили нещо важно, те викат археолог, който потвърждава предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

 

Казанлъшката гробница се състои от три помещения – предверие, изградено от ломени камъни и глина; тесен тухлен коридор с островърхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Световната си известност находката дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера.

 

Край Казанлък се намират останките от античният град Севтополис и долината на тракийските царе.

 

В този живописен град непременно трябва да се посети и единственият в света „Музей на маслодайната роза”. В двора на уникалния музей е възстановена примитивна розоварна, която през май – юни е действаща.Туристите имат възможност да си закупят розово, ментово и лавандулово масло, както и различни продукти на маслодайната роза, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.

 

В Казанлък моте да се разгледа и Градската Художествена галерия – една от най-старите в страната. Галерията има своя сграда, но част от нейните експонати са представени в родните къщи на проф. Дечко Узунов и проф. Ненко Балкански.

 

Градът предоставя и други забележителни места, които ако имате възможност непременно посетете: Дом „Петко Стайнов“, Палата на физиката, Къща-музей „Чудомир“, Етнографския комплекс.

 

Недалеч от града са Казанлъшкия и Мъглижския манастир.

 

На път за Калофер имате възможност да се насладите на очарованието на язовир Копринка. Той е най-централния български язовир, намиращ се между Стара планина и Средна Гора. Разположен е по поречието на река Тунджа, в Долината на розите, само на 7 км от град Казанлък. Дълъг е около 20 км и има множество ръкави и заливи. Ако решите да поостанете може да пренощувате в Хотел-Ресторант „Златна котва“, на североизточния бряг на язовира. Над „Копринка”, там някъде в далечината ще забележите храм-паметниците „Шипка” и „Бужлуджа”, издигащи се гордо, свързани с родната история.

Калофер е китно градче, разположено в подножието на южните склонове на Стара планина, на 17 км от Карлово. Калофер е също сред Стоте национални туристически обекта. Градът ще ви плени със своята неповторима атмосфера. Зиме тук всичко сякаш е задрямало в дълбоки преспи сняг, а лете приказката е пълна – около града се простират тучните ливади на „Чафадарица“ и зеят пропастите на „Джендема“. Картината се допълва от красотите на „Купена” и ромонът на река Тунджа. Ще останете пленени и от живописните околности с горди планинаски върхове и сгушени в тях долини. А минаващата в района река „Бяла“ е известна с т. нар. „Пеещи водопади”. В близост до Калофер е и четиривековния Калоферски Мъжки манастир, съхранил в себе си упоритостта на българския дух.

Градът е важен пункт и за много туристически маршрути, минаващи през разположения в съседство Национален парк „Централен Блакан“. По някоя от маркираните пътеки може да се поеме към към хижа „Рай”, връх Ботев, водоскока „Райско пръскало”, както и към резервата „Джендема“. И ако действително имате желание за туристически походи, на ваше разположение са високопланински водачи и професионална екипировка. Ако желанието вие само да изкарате незабравим пикник сред тази живописна природа, то поречието на реките Тунджа и Бяла река ще ви предостави чудесни възможности за това.

 

Збележителностите в Калофер, който трябва да бъдат посетени са музей „Христо Ботев“ и музея на просветното дело, който се помещава в едно от първите училища в България. Негов основател е бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков.

Другото място към което сме насочили поглед е Карлово. Градът се намира в южното подножие на Стара планина. Тук всеки гост непременно посещава едно свято за българина място – Националния музей „Васил Левски“. Родната къща на Апостола е включена към Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Друго интересно място в Карлово е Общинския исторически музей. Намира се до площад „Васил Левски”, срещу църквата „Свети Николай”. Посетителят узнава, че музеят съществува вече 100 години и експозицията му представя стотици паметници на културата от древността до наши дни. Има богат снимков материал, представено е археологичното наследство на Стрямската долина от праисторическата, античната и средновековната епоха. Интерес за посетителите са представените занаяти, развивали се тук: медникарство, златарство, кожухарство и др. Друга забележителност в Карлово е етнографската експозиция „Мазаковата къща”. Сградата се намира в началото на архитектурно-историческия резерват „Стария град”. Къщата е архитектурен и исторически паметник на курурата, построена е през 1848 – 1850 година. Тук гостът добива представа за типичните карловски къщи от времето на Възраждането. В къщата са изложени тъкани и народни носии от Карловско, представени са местни занаяти.

В Карлово е и „Къщата на даскал Ботьо Петков” – бащата на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев. Освен възстановен битов интериор тук посетителят може да види действащ чарк за плетене на гайтани.

Интересно място в това китно градче е и „Бухаловия хан”, известнен още като Център за занаяти и културни традиции. Това е една от най-интересните исторически постройки в Стария град. Тук посетителите могат да се докоснат до творчеството и уменията на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, могат да се уверят в красотата на карловската дантела, на тъкачеството и плетачеството, както и на изработката на кукерски маски и лули.

Природни забележителности в района са: „Райското пръскало” под вр. Ботев, „Голям джендемски водопад”, резерват „Южен джендем”, „Дончев водопад”, водопад „Сучурум”, „Марковата дупка” в резервата „Стенето”, „Карловското пръскало” намиращо се близо до хижа „Васил Левски, резеват „Страта река”.

На 5 км западно от Карлово се намира друга точка от нашата дестинация – Сопот. Разглеждайки града гостите остават пленени от калдъръмените улички, възрожденските къщи с китни дворове и много история наоколо. Сопот също е сред Стоте национални туристически обекта. Забележителностите, с които се гордее града са: Къщата-музей на Иван Вазов, Манастирът „Свети Спас“, „Аневското кале” и Девическия манастир „Въведение Богородично“. Сопотският мъжки манастир в уникален с това, че именно тук е ръкоположен дякон Васил Левски. „Аневското кале” пък е древна крепост от 12-14 век.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа „Незабравка”, който е и най-дългият на Балканите. В местността „Почивалото“ пък има условия за парапланеризъм.

Посещавайки тези райски кътчета от нашата Родина все повече се убеждаваме, че величието на България няма край. Сетивата сякаш не могат да се наситят на тази изпъстрена с багри природна красота. Не може да останеш безразличен към борбения българския дух витаещ наоколо, защото историята нашепва за велики личности и паметни събития. И изведнъж, ей така, отвътре ти иде онова синовно желание – да сведеш глава пред тази свидна родна идилия и да продължиш напред, горд от това, че си балгарин!

Планирайте екскурзия в сърцето на златна Добруджа, като посетите град Добрич. Тук ще ви посрещнат сърцати и душевно богати хора, ще разгледате редица културни и природни забележителности, ще се насладите на красивата гледка от плодородни поля и кичестите гори.

Добрич се намира в Дунавската равнина и е живописно разположен върху обширното Добруджанското плато, на двата бряга на малката Добричка река. Преди да пристигнете тук проучете историческото минало на този красив град. Ще узнаете, че в тази част на Добруджа са открити находки подсказващи, че Добрич е селище датиращо от векове.

Първото място, което трябва да посетите в града е открития музей Етнографски комплекс „Стария Добрич“. Това невероятно по дух и обстановка място е разположено северно от центъра на града. Ще научите, че в източната част на комплекса са открити останки от римско селище, датиращо от III-IV век. Според изследователите през VIII век тук вече е съществувало старобългарско селище, а открития в самия център на Добрич некропол свидетества за това. Съвременният град е възникнал през XV век като голямо пазарно средище. Този кратък поглед върху историческото минало на града ще ви убеди, че .добруджанските земи са били заселени от най-древни времена, а може би причина за това са били и плодородните земи и благоприятния климат по тези места. „Стария Добрич“ се намира в централната част на града, на мястото на някогашната „Одун чаршия”. В комплекса са се намират и реставрираните две каменни чешми, хан, часовникова кула и над двадесет занаятчийски работилници. Тук ще се докоснете до традиционните за региона дейности отвекове насам. Ще минете покрай автентични занаятчийници, в които сръчните ръце на майстори творят пред погледа на минувачите.

Пъстротата от различните занаяти и уникално изработените сувенири грабват погледа. Тук ще видите в едно майсторлъка на грънчари, плетачи дърводелци, ковачи, тъкачи, бъчвари, абаджии и още много други. Приятно ще ви изненада и местната бозаджийца, в която и до днес вкусната напитка се прави поп старовремска технология. Не пропускайте да си купите и геврече от работилницата на майсторите-хлебари, а в кафеджийницата отпиите чаша турско кафе. Атрактивна за гостите е и възможността да участват в направата на керамични изделия, да опитат традиционното за района бяло сладко, както и да поседнат в механата отпивайки глътка вино с изключителни вкусови качества. Сякаш сте попаднали в един по-различен свят … Няма как да не се насладите на това приятно кътче, където човек може да избяга дори за миг от модерните технологии и не само да се потопи в миналото, но и да го вкуси, да отпие, да разгледа типичното за едно отминало вече време. В комплекса има и изложбената зала, чиято постоянна експозиция е под надслов „Археология на Добруджа“. Тук е създаден и Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденското училище от ХІХ век. Според изследователите то е първото взаимно училище в град Добрич, датиращо от 1859 г.

След като разгледате комплекса се насочете към другата важна забележителност в града – Историческия музей. Той също се намира в централната част на града. Разглеждайки богатата музейна сбирка ще се запознаете с културно-историческото наследство на Добруджа. Музеят разполага с над 163000 музейни експоната, всеки от който е мънисто в богатата на исторически факти съкровищница. От уредника ще научите, че музеят води началото си от 1953 година. В Добрич има и „Музей на новата и най-нова история”. Помещава се в сградата на най-старото казино в града. Тук ще научите много за историята на Добруджа от 1878 г. до днес. Във фондовете му се съхраняват над 100000 музейни ценности. Най-голям интерес сред посетителите предизвикват колекциите „Старият Добрич”, „Добруджански въпрос (1878–1940 г.)”, „Добричката епопея 1916 г.”,  „Градски парк „Св. Георги“, „Оръжие от новото време”, „Политическите партии днес”.

Не пропускайте да разгледате и Етнографска къща-музей. Тя е една от най-интересните възрожденски сгради, запазени в град Добрич и е типичен архитектурен паметник от епохата а Възраждането. Построена е през 1860 г. от богат местен търговец. Днес сградата е обявена за архитектурен паметник на културата. В помещенията й е подредена уникална експозиция “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Ще се насладите на богата колекция от красиви добруджански тъкани, оригинални носии и накити, които с право могт да се нарекат шедьоври на народното изкуство. Разглеждайки експозицията ще узнаете много за селския и градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ век, ще се запознаете с традиционното за това време облекло на българина, ще видите подредбата на възрожденския добруджански дом, ще научите за поминъка на добруджанското население през този период. Не пропускайте да посетите и къща-музей “Йордан Йовков”. Разглеждайки експозиционните зали, посветени на класика на българската литература Йордан Йовков, майстор на късия разказ ще се доскоснете до лични вещи и ръкописи на видния българин. Ще узнаете, че негови творби са включени в много световни антологии и са преведени на 40 езика. През 1980 г. към къщата-музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция под надслов „Йордан Йовков – жизнен и творчески път“. Особен интерес за посетителите са кабинетът на Йовков и забележителното керамично пано изработено от Стоимен Стоилов, озаглавено “В света на Йовковите герои”.

Не пропускайте и Къща-музей „Адриана Будевска“. Отделете повече време за Художествената галерия, защото тя заема ключово място в живота на града. Още щом видите сградата, в която се помещава галерията ще се убедите че тя с право е обявена за паметник на културата, и е един от 100-те национални туристически обекта на България. Тук можете да се порадвате на истински шедьоври на българското изобразително изкуство – живопис, скулптура и графика. В сградата на Художествената галерия можете да разгледате и изложбената зала-музей, озаглавена „Възраждане”. Тук е представена уникална тематична колекция, под надслов „Икони от Добруджа“, където са изложени образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–иконописци, творящи в периода ХVІІ и ХІХ век. Разглеждайки Иконната зала ще се убедите че тук са съхранени част от националното иконно богатство, което отразява високия художествен вкус и живописната дарба на българските зографи. Не пропускайте да запалите свещичка за здраве и в най-стария храм в града – „Свети Георги”. Ще научите, че тази Света обител е построена през 1843 г. Любопитното е, че този старинен храм е издигнат през далечната 1843 г., а година по-късно към нея е открито и българско килийно училище. През 1869 г. към храма се изграждат просторен парк, пощенска станция и построената през 1866 г. градска болница. По време на Кримската война (1853-1856 г.) храма е бил опожарен, но по-късно през 1868 г. е възстановен. Ще останете впечатлени не само от историята на храма, но и от уникалния му иконостас.

Градския парк в Добрич е уникален с това, че е първия такъв изграден в нашата страна. Тази добре поддързана зона за отдих и развлечение продължава да носи името на Св. Георги. Парка или както добричани го наричат градската градина и днес е сред най-посещаваните кътчета в града, както от неговите жители, така и от гости на Добрич. Разхождайки се тук ще се убедите защо старата част на градския парк е обявена за паметник на културата и парковото изкуство.

Добрич е известен и с други култерни и исторически забележителности. Тук се намират Мемориалния комплекс-музей “Военно гробище”, паметника на кан Аспарух – основател на съвременната българска държава, както и още много паметници. В града се намира и един уникален по своята същност музей – Музей на обувката. Посетите ли галерията-музей ще имате възможност да проследите европейската история на обувката от древни времена до днес. Интересното е, че българската част в колекцията е представена с крачна шевна машина, газена лампа, стари ножици за рязане на кожа и плат, както и ютия работеша на въглени.

Разнообразете разходката си из Добрич като посетите местния зоопарк. Ще научите че в града е изграден Център за защита на природата и животните е уникален както за България, така и за Източна Европа. Любопитно е, че в зоопарка е пресъздадена естествена среда, в която се развиват над 100 вида животни: елени, сърни, лами, муфлони, мечки, различни породи коне, кози, фазани, бизони, водни и екзотични птици. Няма как да не се удивите от уникалното съчетание на паркова зона и добре поддържан зоо-кът, които местния Център за защита на природата и животните предлага.

Ако искате да се поравате на красивата природа в околностите на Добрич, насочете се към парк “Дъбовете”. Намира се на 6 км от града, в природна местност „Кобаклъка”, сред гъста дъбова гора. Ако решите да поостанете сред това приказно красиво място е хотелския комплекс “Дъбовете”, който разполага и с приятен ресторант. Ако търсите прохладата на водата или сте запален риболовец можете да посетите Ведринския язовир. Намира се на 16 км югозападно от град Добрич, в непосредствена близост до село Ботево. Тук ще откриете чудесни условия за отдих, плаж, водни спортове, воден туризъм и риболов. В близост до язовира се намира и туристическа хижа “Ботево”.

Посвещавайки дори и един ден Dобрич ще се убедите, че това е град с богато културно и историческо наследство. Уникалное, че града се отличава и с относително чиста околна среда, на която не пропускайте да се порадвате!

Акапулко е приказен мексикански курорт разположен на тихоокеанското крайбрежие, на около 300км от столицата. Топлият тропически климат привлича туристи през цялата година. За любителите на високите температури, тук дневните надхвърлят 30 градуса, а през нощта се понижават едва до 20 градуса. Лек вятър се усеща през целия ден, но не очаквайте от него да ви охлади много-много.Сухият сезон тук започва от ноември до май и тогава настъпва истинско оживление от местни туристи и посетители от цял свят. Бурният нощем живот, шопинг центровете и атракциите са само част от изненадите, които може да ви представи крайбрежният град. Тук можете изцяло да релаксирате по безкрайните, златисти плажове, хванати в капан между топлите океански води и луксозните хотелски комплекси.

Местните туристически агенции предлагат организиран лов на риба в открития океан, но поради големия интерес е хубаво да се направи резервация няколко дни по-рано. Това удоволствие трае 6-7 часа и започва от ранни зори и ако имате късмет можете да видите или дори да уловите акули! За вдигане на адреналина се качете на високоскоростните водни ски или полетете над кристалните води с парашут теглен от моторна лодка ( парасейлинг). От по-кротките водни занимания ще намерите возене на банан и водно колело. Всичко това лесно ще откриете като се разходите по крайбрежната ивица, а продавачите само ще дойдат при вас с неустоими ценови оферти.

На разположения на около 30 минути остров La Roqueta, освен красивата природа и чистите плажове ще откриете впечатляваща зоологическа градина. В нея мързеливо се разхождат тигри, крокодили, лъвове, костенурки, маймуни, жирафи елени и още много екзотични обитатели. Абсолютно е забранено всякакъв допир с флората и фауната на острова. В центъра на острова има фар, от който ще можете да се насладите отвисоко на крайбрежието на Акапулко, както и на местната джунгла. Най-подходящ за романтична вечеря е нощният круиз по крайбрежието, а искате ли денем да усетите атмосферата на открития океан има еднодневни пътешествия. В самия курорт най-голямото предизвикателство за децата е CiCi – воден парк с атракции и шоупрограми с делфини и тюлени. Един от най-известните и посещавани плажове тук е Playa Condesa. Заобиколен от ресторанти и барове тук е идеалното място за отдих. Зад плажа се намира и едноименният парк, в който ще можете да избягате от жегата под някое вековно дърво или просто да се разходите край водните площи и заобикалящите ги палми. В най-източната част на града скоковете от високите над 40м скали привличат всекидневно хиляди туристи. Всичко се извършва от професионалисти и ледени тръпки ще ви полазят от магическите им изпълнения във въздуха, докато летят към морската повърхност. Близо до крайбрежието в източната част се намира крепостта „Fort of San Diego”. Построена през 1615 година с цел защита срещу пиратите, тя е била напълно разрушена от земетресение, но наново издигната в периода 1778-1783 година. Днес, срещу скромна сума, можете да се разходите из някоя от 12-те музейни зали.

Кухнята в региона предлага предимно супи, салати, тортила, скариди и като цяло леко люти ястия. Интересен специалитет тук е „Mole poblano” – пилешко месо със сос от шоколад! Също така „Picaditas” – царевична тортила с чили сос и сирене. Ресторантите са концентрирани предимно в района „Avenida Casiera Miguel Aleman” и в “Diamond Zone”.

Прекрасната ви почивка в Акапулко може да се превърне в неприятен спомен и то заради дребни детайли, на които повечето туристи не обръщат внимание. Водата в града и особено в хотелите не е особено препоръчителна за пиене, затова наблегнете на минералната или на преварената. Звучи смешно, но от туристическите агенции дори препоръчват на гостите на хотелите да се къпят със затворена уста! Ако не сте предпазливи в първите дни от изпепеляващото слънце ще ви бъде доста дискомфортно до края на ваканцията ви. Говорими езици в града са мексиканският и испанският. Ако се сдобиете с испански разговорник и научите няколко основни фрази наистина ще поласкаете местните жители. Това от своя страна ще ви предостави възможността да се запознаете от близко с гостоприемството и темперамента на жителите на Мексико.

Столицата на Дания, Копенхаген несъмнено е една от най-прекрасните столици в Европа. Тя умело съчетава спокойната красота на севера с неподправния датски уют и сладко ни пренася в света на приказни истории на най-великия разказвач на приказки – Ханс Кристиян Андерсен. Това е градът, в който наистина ще се почувствате като в приказка. Докато се шляете по павираните улици и площади, ще откриете, че Копенхаген съчетава забързаността и разнообразието на живота в големия град с атмосферата на малкия град. Ако изобщо може да съществува уютна метрополия, това е той.

В Копенхаген никога не сте далеч от водата, била тя море или канал. Самият град е построен върху два главни острова, свързани с подвижни мостове. Древното сърце на града е пресечено от две пешеходни улици, гъмжащи от хора (част от петте такива улици), а около тях се вие лабиринт от павирани улички, претъпкани с миниатюрни бутици, кафенета и ресторанти. През лятото, когато цял Копенхаген излиза на улицата, най-интересните гледки от градския живот могат да се видят от тротоарните кафенета по слънчевите площади.

Едно от най-добрите места за разходки е старинният квартал Нюхавн. Неговите разноцветни домове са живописно разположени покрай канала, където стоят сгушени яхтите и често попадат под обектива на туристите – в миналото този квартал е служел за пристанище на моряците, връщащи се от далечни страни. Днес на мястото на „вчерашните” моряшки кръчми има тихи ресторанти, които са любими и на датчаните, и на туристите.

Някои герои от приказките на Андерсен дотолкова са поразили въображението на датчани, че те са ги увековечили в паметници. Именно такава чест има Малката русалка, която е и символ на Копенхаген. Историята на Малката русалка така развълнувала кръчмаря Карл Якобсен, че той решил да поръча статуя в нейна чест. Тази негова идея била изпълнена от скулптура Едвард Ериксън, а за модел послужила една балерина. През 1913 г. статуята била поставена на кея на Копенхаген. Навсякъде в магазините за сувенири може да намерите герои от приказките на Андерсен.

Кралският дворец Амалиенборг привлича туристите като магнит. Пред него гордо стоят изправени кралските гвардейци. През есента и зимата, след като членовете на кралската фамилия се завърнат в главната си резиденция, както правят от 1784 г. насам, Кралската гвардия и оркестър маршируват на обяд през града за смяна на дворцовата стража. Другата голяма атракция на Амалиенборг е втората половина от Кралската сбирка (първата е в Розенборг). Сред експонатите в тази колекция кабинетът на крал Кристиян ІХ (1818-1906 г.) и всекидневната на жена му, кралица Луиза. Включени са и комплект от парадни сребърни прибори в стил рококо, помпозен викингски кораб в центъра и малка изложба от костюми. После може да видите яхтите, посещаващи пристанището на замъка, както и модерните скулптури и педантично подредените цветни лехи в градините.

Друга забележителност, която задължително трябва да посетите, е най-известният в града развлекателен парк – Тиволи. Това е един от най-старите паркове на Европа – открит е през 1843 г. и е съхранил очарованието на миналото: има много дървета и цветя, свирят оркестри на живо, устройват се представления под открито небе. Когато започне да се смрачава, сред дърветата изгряват хиляди фенери и осветяват алеите и павилионите в парка. Не може да си представите съвременен развлекателен парк без атракциони и те присъстват в Тиволи. В Тиволи има нещо, което не можете да видите в другите страни – театър на пантомими, който играе представления от средата на ХІХ в. В Тиволи има два сезона: единият – летен (от април до края на септември), тогава се изнасят представления, театри, концерти, пускат се фойерверки); другият – зимен (от края на ноември до април), тогава в парка се провежда най-популярният в Копенхаген панаир на Рождеството. Сезонът от началото на декември до Рождество Христово е най-привлекателният за посещение в Дания. Навсякъде се откриват панаири на Рождество, на градските площади се появяват големи елхи с гирлянди, витрините на магазините са богато украсени, по улиците се разхожда Дядо Коледа. На тези панаири можете да си купите традиционни празнични украшения – гирлянди от датското знаме, големи хартиени сърца и всякакви сувенири. Непременно трябва да опитате от необикновените напитки – гльог (горещо вино с подправки) и особено от Христовото пиво.

Храната е едно от големите удоволствия в Копенхаген, град с над 2 000 ресторанти. Традиционната датска храна е включена в заведенията от всички ценови категории – можете да си поръчате лек обяд от smorrebrod, да закусите в лавка kolde bord или да се храните с омари и стриди от Limfjord. Можете да посетите някоя бърза закуска в датски стил и да похапнете хот дог, продаван във фургони на улицата. Много ресторанти предлагат в менюто си ястия типични датски ястия като супа от грах, задушено къдраво зеле, саздърма от агнешки дреболии, а за десерт – черен пудинг. Повечето ресторанти затварят за Коледа, приблизително от 24 декември до 1 януари.

Ако желаете да си напазарувате, тогава трябва да се разходите по Строгет – най-дългата пешеходна шопинг улица в Европа. Тук присъстват бутици на всички елитни марки, за които можете да се сетите, но ако имате по-скромен бюджет, продължете надолу, където са големите магазини, предлагащи качествени стоки на разумни цени.

Днес Копенхаген е един от най-добрите градове за живеене според много световни класации, независимо от високия стандарт на живот, град, където хората работят, играят, пазаруват и живеят пълноценно във всяка една от частите му. Тук в обаятелна комбинация се съчетават аристократичният дух и разкрепостеността. Посещението на морския град ще ви накара да се почувствате облагодетелствани, че сте успяли да се докосните до тази скандинавска магия.

Столицата на западната ни съседка Сърбия се намира само на 500 км от София и може би затова често е пренебрегвана като туристическа дестинация. Но Белград, наричан още „врата на Балканите” и „прозорец на Европа”, има какво да предложи на своите посетители. И така, ако сте решили да се отправите на път, препоръчително е да пътувате с кола, тъй като е най-бързо и удобно. Най-доброто време от година да направите това е през пролетта или есента.

В Белград има сравнително богат избор от хотели, но повечето от тях са държавна собственост и обслужването не е на много високо ниво. Петзвездният хотел „Континентал” е разположен до конгресния център „Сава” и е на 4 км от центъра на града. Всяка от 415-те стаи има климатик и интернет връзка. Можете да поплувате във вътрешния басейн, да изиграете партия тенис на тенискорта или да се отпуснете в сауната. Ако искате да организирате конференция, бизнес центърът е на вашите услуги. Други предимства са двата ресторанта и барът. Ако не държите на лукс и разкош, то спокойно може да отседнете в „Star hostel”, който е в центъра на града. Нощувката е 12 евро за вечер и получавате безплатно достъп до интернет, хладилник и напитки (кафе, чай, минерална вода). Недостатъкът е в това, че стаите са с по 4 или 6 легла с обща баня и тоалетна. Можете да използвате и услугите на агенции за недвижими имоти и да си наемите апартамент или стая в града.

Белград е разделен на две части – стара и нова. С тях се слива и град Земун, който е част от столицата. Хотел „Континентал” се намира в Нови Белград. До него е „Сава център”, където се организират концерти, спортни прояви и е пълно с магазини. Целият комплекс е в зелени стъкла. Ако продължите по улицата, ще стигнете до брега на Дунава. На кея, пред хотел „Югославия” тръгват корабчета за обиколка на града. Най-старото и забележително място в Белград е крепостта Калемегдан. Тя се издига на носа, образуван при вливането на Сава и Дунав. В двора на крепостта сърбите поддържат интересна колекция от бронирани машини, танкове, оръжия и ракети от Втората световна война. Съоръженията са идеално поддържани и намазани с камуфлаж. На една площадка е издигната бронзовата фигура на мъж, който държи в едната си ръка сабя, а в другата – гълъб. Тя е елемент от „визитната картичка” на Белград и е емблема на телевизията. В една от кулите е разположен военен музей, състоящ се от две стаи. В едната ще видите сръбска и турска керамика, а в центъра на другата стая има малко оръдие. Това е турско оръдие и точно така навремето турците превзели Белград. Просто единствено те имали такава огнева мощ. Би било интересно да разгледате и музея на Никола Тесла, където може да видите някои от личните вещи и изобретения на великия учен, известен с изследванията си в областта на магнетизма и електричеството. Главният експонат е една спирала Тесла, висока около 3 м , направена от метал. Зад нея е закачен плакат, който изобразява Тесла как седи под една спирала, докато искри от електричество танцуват навсякъде около него.

Като продължите разходката си по централната улица, ще се озовете пред църквата „Св. Сава”, която все още не е завършена. Това е една от най-големите православни църкви в света. Оригиналната църква е била опожарена от турците през 1595 г. и от тогава строежът започва и спира поради различни причини. През 2004 г. църквата е построена отвън, но вътре са необходими довършителни работи. На 20 км от Белград е прочутият хълм Авала, висок 511 м. Многобройните стъпала на хълма ще ви отведат към Паметника на незнайния войн. Четири жени подпират с главите си похлупака на античен саркофаг. Паметникът е висок 14,5 м. Тук е издигната и висока телевизионна кула.

Не може да пропуснете и Земун, който е красива част от града. Разположен е Дунав, от другата страна на острова, който се вижда от Калемегдан. Озовете ли се там, наистина няма да повярвате, че сте в сръбската столица, защото всичко е толкова ново и красиво. Край брега на Дунава има пешеходна алея с много заведения. Заслужава си и да се качите до върха (Земун се намира на хълм).

Ада Циганлия е друго интересно място, което трябва да посетите – това е остров, разположен на река Сава, който на две места е свързан със сушата с насипи. Плажове, красив парк, няколко спротни клуба, игрище за пейнтбол и още други увеселения ви очакват на острова. До него може да се придвижите с автобусите АДА1 и АДА2 от Студентския площад.

Уморени от разглеждането на забележителности, вероятно ще ви се прииска да седнете и да хапнете в приятно заведение. „Скадарлия” е едно от по-известните места с голяма концентрация на ресторанти. Ще забележите, че тук повечето заведения са жива музика, малко поостарял лукс и доста високи цени. Такива са „Шешир мой” и „Има дана”. Порциите са огромни и скарата е страхотна. В горната част на Скадарлия се намира пицария „Гули”. Пиците са големи и вкусни. Порядъкът на цените е около 400 динара за пица. Друго хубаво заведение, което можете да посетите е „Орао” (ул.”Македонска” – на около 100м от „Скадарлия”) – менюто включва различна интернационална кухня, а и пиците са много вкусни. Най-известното сръбско ястие е плескавицата, която се приготвя от кайма от агнешко и говеждо месо, печена с лук и сервирана гореща върху дебела пита. През есенно-зимния период пресните салати и безмесните ястия са по-слабо застъпени за сметка на менюто с месо, а като предястия почти навсякъде може да поръчате пихтиjе (пача), кавурма (ястие от разварено и накълцано свинско месо и дреболии с подправки, модификация на пастет), печени и подкиселени пиперки или люти чушлета с чесън, кисело зеле.

След като се нахраните, може да се разходите по главната улица и да разгледате магазинчетата за сувенири. Ул. „Княз Михаил” е най-популярната пешеходна улица, идеална за разходки със сладолед в ръка или пазаруване в лъскави магазини. Ако сте дошли в Белград с цел да проверите кои световни модни марки имат представителства тук, това е мястото, откъдето може да започнете проверката. С други думи – престижно и скъпо място.

Белград е наистина интересен град за посещение. В събота и неделя ще видите как семействата излизат с лодките си по реката и ще останете очаровани от тази идилия. Целият град носи в себе си някаква простота и уютност, която ще ви плени. Ще усетите, че този град е много близък до градовете в България, но същевременно е и много различен.