Автор: redactor

В Близкия изток има много места, които си заслужава да се посетят, но може би най-впечатляващото от тях е едно от седемте емирства в ОАЕ – Дубай. Лукс, отдих и изпепеляваща арабска атмосфера са само нещата , които се преплитат на територията на морския град. Никъде в интернет пространството не съм чел, човек да се е върнал от там разочарован. Даже напротив. Дори и най-претенциозният турист ще остане доволен от предложените му условия – топли и кристални морски води, пищни хотели, внушителни архитектурни новости и хиляди, в буквалния смисъл на думата, магазини. В Дубай са разположени няколко обекта, които са признати в световен мащаб за най-големите – ръчно изработените острови, най-високият небостъргач в света и най-големият търговски център. Да не забравяме разбира се и единствения в света седемзвезден хотел и закритата ски писта.

Изксутвеният остров Palm Jumeirah (palmjumeirah.ae), заедно с хотелa Burj Al Arab, са два от най-ярките символи на емирството. Burj Al Arab e както единственият седемзвезден, така и най-високият хотел с света. Висок 321 метра и разделен на 60 етажа, той привлича светкавиците на хиляди фотоапарати всеки ден и приютява заможни туристи от цял свят. Разположен е на 280 метра навътре в морето върху изкуствена конструкция и е създаден под формата на корабно платно. Външният му вид дори бледнее в сравнение с вътрешния дизайн. Ако решите да се поглезите с дори една нощувка, това удоволствие ще ви коства от около 700 евро до фантастичните 20 000 евро, в зависимост от екстрите, които желаете. Решите ли само да се разходите в хотела не се учудвайте, ако ви поискат такса от над 100 евро. Вътрешната архитектура на хотела помества стилове и култури от цял свят и точно заради това водещи западни архитекти отправят критики към Burj Al Arab. За пореден път ще се наложи да използвам представката „най-”, свързана този път с ресторантите в хотела. Подводният ресторант Al Mahara e обявен в Топ 10 на най-добрите рибни ресторанти в света. Щастливците, успели да го посетят, могат да похапнат от традиционната арабска кухня, до специалитети от цял свят, и то заобиколени от хиляди морски създания, плаващи зад дебелите стъкла. Al Muntaha пък е друг изискан ресторант, намиращ се обаче на 200 метра над повърхността и откриващ на гостите си незабравима панорамна гледка към целия град и морската шир.

Останали без дъх и зашеметени от видяното, едва ли ще се и надявате да видите нещо по-внушително и величествено, но само на 5км по плажната ивица ще стигнете до тесен мост водещ към другия отличителен белег на Дубай – изкуственият остров Palm Jumeirah. С цел да не ви отегчавам ще опиша създаването на острова само с няколко думи – труд, идеи, пари и много пари. Построен под формата на палма със 17 листа, дълъг и широк по 5 километра, разхождайки се покрай разклоненията ще срещнете, малки и големи хотели, луксозни жилища, чакащи купувачите си, ресторантни, яхт-клубове и множество плажове. Минете ли 300-метровия мост, водещ до началото на острова, в горния край или в „короната” на палмата, ще забележите пищния хотел Атлантис. Отворен през 2008 година, хотелът представлява две кули, свързани с висящ мост и капацитет от 2 000 стаи. Не губете много време на самия остров, защото каквото има там, има го в пъти повече във вътрешността на града. Разбира се, снимките покрай двуетажните, китни къщички за продан са задължителни преди да напуснете изкуственият оазис.

Стъпите ли на бреговата линия веднага ще се потопите отново между дубайските небостъргачи Marina Crown, Emirates Crown, Infinity Tower, The Marina Torch и още и още……Всеки от тях е с уникална архитектура, пищност преливаща се на моменти просто с кич. Въпреки множеството чудати небостъргачи един със сигурност ще привлече вниманието ви – Burj Arab. Въпреки, че се очаква официално да бъде открит през декември 2009 година с предварителна височина от 816 места, сградата дори в момента е най-високата в света. Очаква се първите 37 етажа от почти километричната постройка да се заемат от първия хотел „Армани”, следвани от около 70 етажа, с над 700 апартамента и хиляди бизнес офиси. Заслужава си да застанете в близост и да вперите поглед в кулата вливаща се в постоянно ясното небе. Обективите на апаратите ви обаче ще успеят да уловят само част от блясъка на Burj Arab. В комплекса около небостъргача можете да откриете и най-големия търговски център в света – „Dubai Mall”. Разположен на площ от над 50 футболни игрища, той предлага на гостите си над 1 200 магазина за всеки вкус и предпочитание. Не случайно Дубай се счита за една от най-изтъкнатите шопинг дестинации в света, не само заради доказаните модни марки, но и заради изгодните цени на определени стоки.

Не се учудвайте, ако разхождайки се из града се разминавате предимно с чуждестранни туристи, тъй като местните жители масово почиват на по-хладни места, предимно в Европа. Да посетите Дубай през летните месеци ви обрича на постоянно търсене на сенчести места и водни оазиси. Дори тогава минималните температурите са над 27 градуса, а за максималните мисля, че вече се досещате – около 40 градуса! За почитателите на бирата обаче намирането на пенливата течност е равносилно на часове търсене и солидно финансово олекване. В Дубай продажбата и консумирането на открито на алкохол е забранено, освен на съответните места, като барове в някои четири и петзвездни хотели. Позволите ли си да шофирате в нетрезвено състояние ви очакват буквално месеци затвор. Алкохолът може и да е табу, но пък арабската кухня ще ви предостави възможността да опитате различни ястие, със странни подправки, за които повече туристи дори не са и чували. Традиционно арабско ястие, подходящо за забързаните туристи е „шавармата” или арабска питка напълнена с агнешко, пуешко или пилешко и гарнирано с домати, краставици, хумус, мариновано цвекло и сос от манго, много наподобяващо турските дюнери. За любителите на традиционната европейска кухня свинското е забранено за продажба на мюсюлмани, но по-голяма част от туристите свободно могат да го консумират. Разбира се веригите за бързо хранене като KFC и McDonald’s също са разпространени, за да удовлетворят вкусовете на най-капризните гости на града.

В ежегодно горещото време най-доброто място за отдих в града е търговският център Mall of the Emirates, с конструираната вътре закрита писта. Докато се наслаждавате на хладината от около -4 градуса, ще имате възможност да покарате ски или сноуборд на сравнително големите изкуствени писти или просто да изпиете един арабски чай в близките кафенета. От каквато и религия да сте си заслужава да посетите някои от многобройните джамии в Дубай, защото както и останалите сгради, са направени с подобаваща доза пищност и великолепие. Може би най-внушителната е Jumeirah mosque, намираща се на крайбрежния път водещ към пристанището. Облицована с бял камък, джамията е една от най-красивите в цял Дубай. Градската управа организира групови посещение във вътрешността за немюсюлмани, с цел вникване на арабската култура и пряк допир до местните обичаи. Организирани групи има само във вторник, четвъртък, събота и неделя от 10 часа. Мъжете и жените, разбира се, трябва да са облечени подобаващо за близкоизточните традиции, като за нежния пол е задължително шапка или шал за главата, дълги ръкави и дълги панталони.

За чуждестранните туристи арабският свят е странен със своите обичаи и нрави. Въпреки това посетите ли веднъж природните и антропогенни забележителности не само че няма да си тръгнете разочаровани, ами дори ще ви се иска да преоткривате нови и нови места. В частност емирство Дубай предлага лукс, спокойствие и от онази живителна енергия, която всеки турист търси в пътешествията си.

Предприемаме дестинация с приятен за лятото маршрут, отправяме се към Балчик. Тръпнем в очакване да стигнем до живописния град, разположен на самия черноморски бряг, в близост са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Терасовидното разположение на белеещите се над морето балчишки къщи грабва погледа от далеч. И независимо, че днес Балчик е известен черноморски курорт, той впечатлява туристите и с автентичността на старинни къщи и калдъръмени улици, съхранили древната му история.

Балчик е разположен в тих залив, между изящни бели хълмове. Привлекателно място е от дълбока древност до наши дни. Тук туриста усеща уникално съчетание между неповторима природа, древна история и романтика. Това обяснява и факта, че днес Балчик е предпочитано място за вдъхновение на писатели, поети и художници. Безспорно е, че града е един от най-живописните ни черноморските курорти, който може да предложи на туристите не само кадифени плажове и чиста морска вода, но и много местни забележителности. И ако сте гости на града непременно трябва да отделите време за да разгледате тези балчишки бисери – калолечебницата „Балчишка тузла”, яхтеното пристанище, Двореца на кралица Мария и Ботаническата градина, Възрожденския комплекс, музеите, Картинната галерия, няколкото старинни църкви, амфитеатрално разположените къщи, каменните стълбища и чешми. Съчетанието от всичко това прави Балчик архитектурно-уникален черноморски курорт. Ненапразно селището е сред Стоте национални туристически обекта. Някой от местните забележителности, като прочутия Дворцов комплекс с впечатляващите си градини е прочут не само в България и определено си струва да се дойде до тук, дори и само заради него. Насочваме се именно към това райско кътче – Архитектурно-парковия комплекс “Дворецът”, известен още като лятна резиденция на румънската кралица Мария. Тази уникална в архитектурно и историческо отношение забележителност се състои от централен дворец с високо издигаща се кула. Около тях има парк с много тераси, алеи и пътеки, беседки от камък с чудесни колони и изглед към морето, трон, където кралица Мария е обичала да стои и да наблюдава залеза, както и много постройки в модерен за времето си стил. Ще видите и малкия дворцов параклис, в който е взидано сърцето на кралицата. Царският комплекс е бил наричан „Тенха юва”, което в превод значи „Тихо гнездо”. За днешния посетител на Двореца разходката из неговите потайности е истинско приключение! Парадния вход представлява двуетажна постройка, приличаща на триумфална арка с кух долен етаж, през който се влиза в двора на двореца. По средата на входа – в ляво и в дясно, в самите каменни стени са издълбани ниши за дежурния караул. Тук денонощно, облечени в парадни униформи са стояли неподвижно безмълвните като статуи стражи. От тук започва сенчеста алея, която води до „Моста на въздишките”. Точно под този мост реката се забързва към деветметрова пропаст –  един от живописните водопади в комплекса. Близо до тази загадъчна река е вила „Пещерата”. Някогашната воденица сега е превърната в уютно място за отдих. По каменно стълбище се стига до друга вила в района – „Сюита“. Тя е изградена в мавритански стил и е заема почти най-високото ниво в имението. Посетителят на двореца ще забележи, че на определени места тук често се срещат стари тракийски делви, надгробни християнски паметници, надписи на арабски език, римски гербове. Разбираме, че всички те са материален израз на желанието на кралицата да обедини съществуващите религии.

Научаваме, че строежа на дворцовия комплект е започнал през 1919, когато е и румънската окупация на Южна Добруджа. Градежът продължил цели 11 години, но през 1937 г. дворецът „Тихото гнездо“ вече се издигал величествено на брега. В по-късен период този архитектурно-исторически шедьовър е предаден към Българското Министерство на културата като творческа база.

На територията на дворцовия парк през 1955 година е създадена богата ботаническата градина. Днес тази невероятна красота се стопанисва от Софийския университет. Любопитно е да се знае, че тази уникална университетска ботаническа градина е най-голямата на Балканския полуостров и втора по големина в света. Тук можете да разгледате изключително редки растителни видове. Днес на обща площ от 65 дка тук са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Посетителите на бонтаническата градина ще се насладят на над 3000 вида редки и екзотични растения, с невероятно разнообразие на цветове и форми. Една от големите атракции в екзотичната цветна градина е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. С удивление научаваме, че тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако. Интересен е факта, че от 2006 година насам в университетската ботаническа градина има и част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Няма да сбъркаме ако кажем, че ботаническата градина и Дворецът са нещо като визитна картичка на Балчик.

Друга местна забележителност е Историческо-археологическия музей. Тук има интересни находки, открити при археологически разкопки в района, датиращи отпреди няколко века. Музейната колекция представя материалната и духовна култура на местното население. Тук могат да се видят находки, които датират от периода между 6 век пр. Хр., когато градът е бил основан, до 1940 година. Изложението включва керамични и стъклени предмети, епиграфни паметници, колекции на монети, както и различни документи и снимки, показващи динамичния, социален и политически живот на Балчик след Освобождението през 1878. Не пропускайте и Етнографския музей в града. Помещава се в красивата, реставрирана днес къща на балчишки търговец. Тук посетителятще се докосне до уюта на селския и градския тип гостни стаи от края на 19 век. На два етажа, чрез автентични предмети е показано развитието на занаятите: коларство, ковачество, дърводелство и бъчварство. Разглеждайки експозицията можете да се запознаете и с бита на местните хора, да видите техните работни и празнични дрехи, рибарски мрежи, стан и различни жетварски инструменти. Балчик има свой Възрожденски комплекс, който допринася изключително за неповторимостта на атмосферата витаеща тук. За много от туристите е голяма тръпка да се разхождат по калдъръмените улички и да разглеждат старинните къщи в комплекса. Тук те могат да разгледат старото килийно училище и църквата “Св. Никола”. В училищната сграда е представен интериор на класна и учителска стаи от средата на 19 век. Интересни са и оригиналните образци на хладно и огнестрелно оръжие, както и други експонати от Възраждането. В църквата, която също е от 19 век можете както да запалите свещичка за здраве, така и да разгледате подредена в нея тематична изложба “Възрожденски икони от Добруджанския край”.

Освен с автентичния си комплекс от епохата на Възраждането, Балчик привлича гостите си и с типичната за онова време архитектура. В това отношение интересна е „Татарската махала”, която е обсипана с калдъръмени улички и старинни къщи от кирпич. Разходките тук са неповторими. В Балчик има и Художествена галерия, чиято история е на над 40 години. От уредника ще узнаете, че галерията е приемник на първата художествена експозиция в Южна Добруджа. Сградата на галерията е красива и стилна, построена е в началото на 20 век. Няма как разглеждайки платната да не се насладите на майсторските творби на известни български и чужди художници. Една от най-атрактивните забележителности в Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела, разположена в центъра на града. Научаваме, че досега археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки. Разхождайки се из Балчик откриваме едно чудно красиво място, обхващащо крайбрежната алея, дълга над 4 км, пристанището и малките околни улички. Тук през литните месеци оживлението е голямо, но и атмосферата е неповторима! На 4 км източно от града се намира местността „Тузлата“, известна с лечебната си кал, която се прилага при костни заболявания. В този район са построени съвременен балнеологичен център, голям почивен комплекс, вили и няколко къмпинги с бунгала.

С любопитство разбираме, че в Балчик има и минерални извори, чиито води са с температура до 31° С. Знаем, че Балчик е и център за много културни мероприятия. Ежегодно в града се провеждат множество фестивали, като „Усмивките на морето”, „Балфест“ и други. На 15 км югозападно от крайморския град се намира село Оброчище. Ако имате възможност посетете местната добре запазена крепост, която датира от времето на Турското робство. Разглеждайки Балчик и околоността оставаме очаровани от този български край. Убеждаваме се, че това красиво от Родината е не само предпочитана туристическа дестинация с много атракции и лазурен морски бряг, но и един от най-древните градове в България – с много исторически и културни забележителности. Обещаваме си отново да се завърнем тук, защото освен впечатлени от многобройните ценни паметници на културата, няма как да не останем в плен и от красивото балчишко крайбрежие!

Ако сте се отегчили от еднообразната почивка на едно място или от непрекъснатото странстване, Ривиера Мая е вашето място. Дълга около 120км, ривиерата предлага на посетителите си безлюдни плажове, безкрайна морска шир и китни малки курортни градчета. В исторически план Ривиера Мая започва от град  Playa del Carmen и условно завършва край град Tulum. Където и да се установите тук, ще се сблъскате с гостоприемността на местното население, която ще придаде допълнителен привкус на пътешествието ви. Изявен център е курортът Канкун, в североизточната част на полуостров Юкатан, като на юг градчетата Tulum и Akumal привличат все повече и повече зажаднели за почивка туристи.

Непременно отделете един пълен ден за посещение на еко-археологическия парк „Xcaret”! Разположен срещу остров “Cozumel”, на 75км от Канкун, в парка ще откриетe запазезени останки от живота и бита на маите. Също така ще имате възможността да плувате и да се гмуркате в приказния залив, в който е разположен еко-паркът. Периодичната шоу-програма „Xcaret Mexico Espectacular” по екстравагантен начин ще ви запознае с традиционните обичаи на маите, а също така и с някой от най-интересните танци в Мексико. В парка са обособени 2 острова, на които туристите могат да видят, в обособена дива среда, застрашени видове пуми и ягуари. На тези животни се обръща специално внимание, тъй като през вековете са били свещени за местното население, заради изключителната си мощ и кожа.

Уникалната забележителност в “Xcaret” е аквариумът, разкриващ незабравима гледка към кораловия риф в Kарибско море. Биоразнообразието в подводната океанска градина тук е забележително. Ако разполагате с достатъчно свободно време, интересен обект в околността е “Rio Secreto” – природен подземен феномен. Галериите, оформени в продължение на векове, дават възможност на туристите за обиколки в мрачните и влажни каменни тунели. В продължение на около 600м ще имате възможността да се разходите и плувате, заобиколени от сталактити на милиони години, в атмосфера на тайнственост и спокойствие. Групите са от по 6 души, екипировката надеждна, безопасността гарантирана, а преживяването неповторимо. Това удоволствие ще ви струва 49 долара, а с транспорт от Ривиера Мая или Канкун около 90 долара (www.riosecretotours.com).

Град Playa del Carmen отстои на само 45 минути път с кола от Канкун и е чудесна дестинация за пазаруване. Ако се разходите по пешеходната, калдъръмена „Quinta Avenida” ще останете впечатлени от разнообарзието на ресторанти и барове. Най-доброто място за почивка през деня тук е плажът „Playa Tukan”. Нощният живот тук не е  така див както в Канкун, но също не е за изпускане! Ресторантите и магазините затварят около 22 часа, но пък тогава отварят врати за посетиелите си нощните клубове. Още по на юг на самата брегова линия е разположен малкото, но доста уютно градче Akumal. Тук можете да се отдадете на кулинарните изкушения в малките местни ресторанти, а след това посетите живописният залив, със снежно бял сняг.

На около 60 км на юг се простира условният край на ривиерата или с други думи град Tulum. Главната забележителност тук са древните археологически останки на маите в близост до града. Имате ли нужда да релаксирате и да усетите неподправената латинска атмосфера, посетете „Habana Cafe”.

Ако решите да предприемете екскурзия из Троянския край няма да съжалявате. Това райско кътче от Родината е наситено с културни забележителности, и не само – естествената красота на природата тук е неповторима. Троянският Балкан е част от Централна Стара Планина. Регионът е изключително живописен и предлага съчетание на прекрасна природа, свеж въздух, изобилие от лековити минерални извори, както и съхранени традиции и обичаи. Троянският край е и един от най-богатите горски райони в страната. Вековни горски масиви покриват почти изцяло северните склонове на Троянска планина и Предбалкана.

В тази част на Стара планина се срещат и много видове билки и цветя, някои от които са рядко срещащи се видове. Цялото това уникално природно съчетание предразполага към прекрасни възможности за планински, екологичен и балнеологичен туризъм. Регионът е богат и на културно-исторически паметници и музеи, етнографски сбирки, древни крепости, възрожденски сгради и старинни църкви. Троянският район е интересен и с това, че това място е сред малкотов България, в които занаятчийството е все още живо.

Още като пристигнете в Троянско се подгответе да попаднете в автентични работилници, както и да се насладите на майсторлъка на грънчари, дърворезбари, тъкачи, медникари. Атрактивните места, които можете да посетите по време на екскурзия в Троянския Балкан не са едно и две, затова е добре да отделите няколко дни за спокойна и пълноценна почивка.

Първото място към което е добре да се насочите е Троян – град с богата история, разположен върху двата терасовидни бряга на река Бели Осъм, недалеч от Троянския проход, на 400 м надморска височина. Освен, че е прекрасен български град, Троян е място с много забележителни места, които си струва да посетите. Тук през възрожденско време занаятчийството е било в изключителен разцвет. Строяли са се уникални сгради, които днес са архитектурно и историческо наследство запоколения наред. Част от местата, които непременно трябва да посетите пристигайки тук са: Музея на народните и художествените занаяти, Градската галерия, родните къщи-музеи на Иван Хаджийски и Минко Николов, както и няколкото архитектурни комплекса в района, които биха предизвикали любопитството и интереса на всеки посетител. Музеят на занаятите се намира на централния градски площад „Възраждане”. Уникален е с това, че е единствения в България музей, съхранил богатството на майсторите на народни занаяти и приложни изкуства. Този специализиран музей е своеобразна съкровищница за съхранение, проучване и развитие на самобитното народно художествено творчество. Ще се убедите сами, че задача на музея е не само да събира, съхранява и реставрира великолепни колекции от керамика, метал, народни тъкани и костюми, както и уникални изделия от дърво, изобразително и приложно изкуство, но и да проучва и популяризира народното изкуство и историята на региона. Тук ше се насладите на пъстра и изкрючително богата музейна експозиция разположена в 10 зали, с общо 131326 експоната. От разказа на уредника ще научите много за зараждането и развитието на занаятите в района. Ще се запознаете със спецификата на харектерните за района: керамика, дървообработване, дървостругарство, дърворезба, иконопис, бъкличарство, металообработване, златарство, производство на оръжия, тъкачество и абаджийство. Ще разгледате типичния троянски интериор на балканджийския дом. Ще видите и развитието на съвременните занаяти в този край.

Всеизвесно е, че в троянското село Орешак ежегодно се провежда Национален панаир-изложба на художествените занаятчии. Непосредствено до сградата на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се намира друга интересна сграда – реставриран турски конак. Тук можете да видите тематичната експозиция „Възраждане“. Изложбата проследява обществено-икономическото и културно развитие на Троян, учебното дело, хайдутството и дейността на местния революционнен комитет, основан от Васил Левски. В експозицията са представени и макети на Взаимното училище, строено през около 1847 г., на църквата „Св. Параскева“, датираща от 1835 г., както и на много други интересни сгради, свързани с историята на Троян. Непременно разгледаите и Картинната галерия в града, носеща името „Серякова къща“. Това е мястото, където можете да се насладите на изумителни платна, доказващи майсторлъка на троянските художници. Галерията се помещава в родната къща на Георги Серяков, който е бил Ботев четник и е загинал през 1876 г. Старинната сграда  е обявена за паметник на културата с местно значение и от 1991 г. действа като градска художествена галерия. Интересна за посещение е и къща-музей „Иван Хаджийски“. Тук можете да видите всичко за творческото развитие на родения в Троян виден социолог, публицист и родоначалник на социалнопсихологическата школа в България Иван Хаджийски, автор на произведенията „Бит и душевност на нашия народ“ и „Оптимистична теория за нашия народ“.  Отбийте се и в някоя от грънчарските работилници на Никола Йовков и Николай Добрев. Това са своеобразни музеи на творчеството на прочутите грънчарски фамилии Йовкови и Добреви. В тези автентични работилници може да се наблюдава извайване и изписване на керамични съдове.

На 10 км югоизточно от Троян, близо до село Орешак се намира третия по големина манастир в България, след Рилския и Бачковския манастири – Троянския. Манастирският комплекс се издига на около 400 м надморска височина. Той е най-големия манастир в Балкана. Ограден е от красиви гори и живописната река Черни Осъм, които придават на мястото допълнителна привлекателност. Преди да прекрачите портите на манастира е добре да знаете някои неща за тази света обител. Предполага се, че Троянския манастир е възникнал още през 13-14 в., независимо че първите писмени източници сочат, че е бил основан около 1600 г. от заселил се там отшелник. Тук определено има какво да видите. Троянският манастир е известен с чудотворната си икона „Св. Богородица Троеручица, както и с манастирската си църква, която днес е забележителен паметник на българската църковна архитектура. Черквата е построена през 1835 г., само за 6 месеца с дарения от местното население. Забележителен е факта, че църквата и манастирската галерия са покрити с невероятно красиви стенописи, дело на Захарий Зограф. Впечатляващ е и дърворезбования иконостас, изработен през 1839-1840 г., от новоселския резбар Никола Матеев. Иконите в манастира също са истински произведения на изкуството – дело са на художници от Тревненсаката и Самоковската школи. Разглеждайки манастирсата обител няма как да не узнаете, че по време на Възраждането Троянският манастир е бил значимо книжовно средище и е подпомагал издаването на множество богослужебни книги, които днес могат да се видят в манастирската библиотека. Интересен факт е, че местните монаси са подпомагали всячески национално-освободителното движение, развивало се в този край. Тук можете да видите и скривалището на Васил Левски, да разгледате троянска битова стая от Възраждането, както и стаята на цар Борис ІІІ, когато е отсядал в манастира. Празникът на тази Света обител е на 15 август – църковния празник Успение на Пресвета Богородица. На тази дата е и големият троянски панаир, възникнал още през Възраждането. Когато разгледате манастира можете да отпочинете на някое от приятните заведения в изградения наоколо комплекс. Мястото е приятно, а и красивата природа няма как да не ви накара да се почувствате по-различно.

На около 2 км източно от манастира се намира параклиса „Св. Никола”. Малката каменна черква е служела за подслон на монасите от Троянския манастир при разбойнически нападения. Още като влизате в църквата ще се впечатлите от великолепните плетеници и орнаменти, красящи църковните порти. Разбираме, че на това място в периода от 1785 до 1810 г. е имало и килийно училище. И понеже сте в района на село Орешак, не пропускайте да разгледате разположеното тук Национално изложение на художествените занаяти и изкуства. То се простира в непосредствена близост до манастира, на площ от 4000 кв.м. Експонатите са представени  в 9 просторни зали. Националното изложение е създадено още през 1971 г. Тук ще проследите историята и тънкостите на народните художествени занаяти, ще можете да разгледате национални и международни изложби които гостуват в момента, ще си купите нещо за спомен от пъстрия базар на произведения, изработени от български майстори. Местна атракция е демонстрирането на тънкостите при варене на прочутата троянска сливова ракия. Изложението работи целогодишно и е изключително посещавано от наши и чужди туристи.

Отбиите се и в троянското село Черни Осъм. То се намира на 12 км от града и само на 2 км от село Орешака. Тук също ще видите интересни неща, свързани с живописната природа на Стара планина, както и с бита и живота на местните хора. Малко са българските села, които могат да се похвалят със свои забележителности, а тук това са Природонаучния музей и Фотоархивната сбирка. Още като влезете в музея ще разберете, че той има изключително богата експозиция. В залите на музея са показани повече от 1200 експоната – представители на всички животински видове, обитаващи Централна Стара планина. Тук можете да видите колекция от 2000 пеперуди, интересна сбирка с насекоми, над 120 вида птици, сърни, благородни елени, елен-лопатар, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки, белки и др. В музея има специална зала за атракции, където ще чуете истинските гласове на птици и животни, ще можете да проследите и тяхното движение в природата. Музеят се ползва и като учебна база, защото разполага с много материали, филми и снимков материал. Фотоархивната сбирка в Черни осъм също е своеобразен музей, само че етнографски. Тук посетителя ще се запознае с културно-историческото и природно наследство на селото. Тук ще видите как са изглеждали черноосъмските къщи, стария метох, местните занятчийски работилници, водениците и казаните за варене на ракия. А факта, че в музея можете да отпиете ароматен билков чай и да опитате от домашно приготвеното сладко от горски плодове ще внесе истинска наслада в душата ви.

В околностите на Троян има и друг не по-малко известен манастир – Зелениковския. Тази Света обител носи името на Св. Йоан Предтеча и се намира в местността „Зелениковец”, в Троянския Балкан, на около 8 км югоизточно от Троянския манастир и на около 5 км южно от село Черни Осъм. Трябва да знаете обаче, че до манастира не може да се стигне с автомобил, както и това, че манастирската сграда все още не е снабдена с ток и вода. И ако решите да посетите мястото, тръгнете с кола от село Черни Осъм към Троян, по посока Балкана. След около 3-4 км извън селото се достига до местния ВЕЦ. От тук нататък разчитайте на пешеходния туризъм. От другата страна на пътя, срещу ВЕЦ-а, започва маркирана пътека за манастира. Така след около 2 ч. и половина ще сте в Зелениковския манастир. Още като пристигнете на това дивно място, ще ахнете – от манастира се открива невероятна панорама към старопланинските върхове Голям Купен и Амбарица. За тази Света обител ще научите, че е основана през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. Скоро след това обаче бива опожарена. По време на Априлското въстание през 1876 г. турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю. Едва през 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, а през 1914 г. е осветена новата му църква. Особен интерес в църквата представлява иконостасът, изработен от майстор Филип Македонеца – представител на Дебърската школа. В манастирския комплекс има черква, както и няколко жилищни и стопански сгради. Тук можете да пренощувате –  условията са скромни, но затова пък природата наоколо е невероятна. И след като сте се насладили на уединението и красотата на Балкана, можете да се отправите в посока северно от Троян, където на 12 км от града е разположен един от най-интересните археологически обекти на региона – римския град Состра, разположен на някогашния важния военен път, свързващ Дунава с провинция Тракия. Според специалистите града е основан през средата на II век и просъществува до края на V век. Днес останките от него могат да се видят край троянското село Ломец. Тук, върху относително равен терен, в предбалкана,  в живописната долина на река Осъм е бил изграден Римски военен лагер. От екскурзовода ще научите, че при археологически разкопки на това място са намерени много монети, съдове и паметници от античността. Най-ценната находка представлява древна тракийска маска от V-IV в. пр. Хр. Долината, в която е разположен лагера е заобиколена от живописни хълмове – Трапезица  на север, Попина могила и Попинка на т.нар. Микренските височини, разположени на запад и Калето, на изток. На юг долината се отваря между землищата на селата Дълбок дол и Добродан. Крепостта е била построена на изключително стратегическо място – контролира подстъпите на юг към Троян, а трасето на пътя преминава в непосредствена близост до него. Източната порта на крепостта, която е била и главната е обърната в посока на местността „Калугерското”. От тук навремето е бил единствения проход към горното течение на река Осъм. Цялата долина, в която се намира крепостта, обхваща приблизителна площ от 4 кв. км. В нея се намират частично проучени антични обекти.

Ако имате време и желание можете да се отбиете и в село Гумощник. Тук има килийно училище, създадено през 1829 г. Сградата е реставрирана през 1979 г. Днес в училището може да се видят дългите чинове с пясъчник, калеми и мастилница, плочките с тесни и широки редове и квадратчета за смятане, табелки за поощрение и наказания, читанка от 1896 г. и наустицата. На първия етаж на училищната сграда можете да разгледате сбирка, която разказва за историята на селото. Когато разгледате всичко това отидете и в местния храм „Св. Николай Летни” и запалете свещичка за здраве. Тук обърнете внимание на уникалния иконостас, изработен през 1839 г. И друго интересно ще видите тук – в двора на църквата е издигнат паметник на загиналите при корабокрушението на кораба „Титаник“ жители на Гумощник.

Ако обичате екстемни и екзотични преживявания, непременн посетете Атракционния въжен парк „КАТЕРИчка“, разположен край Троян, в зонато на национален парк „Централен Балкан”. Тук, сред девствените гори на Стара планина има изградени редица съоръжения като греди, въжени стълби, въжета, мостове и др., преодоляването на които ще предизвика незабравимо преживяване у вас, свързано с много емоции и адреналин. В този красив край на България със сигурност има още какво да се види, но може би по време на следващата екскурзия, която със сигурност отново ще е из някое от райските кътчете на нашата Родина!

Несебър се намира на 37 км североизточно от Бургас и е разположен в най-северната част от Черноморското крайбрежие в областта. На север граничи с Бяла и Долни Чифлик, на запад – с Поморие, а на изток – с лазурното Черно море. Крайбрежната ивица на извесния курортен град е значителна, а нейния разнообразен характер създава чудесни условия за развитие на туризма. Интересно е структурирането на града. Старата част на Несебър е разположена на малък полуостров, а новата – на суша, вдадена в морето. Провлакът, свързващ  старата и новата част, е дълъг около 400 метра.

По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, но е изключителна туристическа атракция. Оше от древността Несбър е пресечна точка на много цивилизации и древни култури. Полуостровът, на който е разположен днешен Несебър в древността е бил известен като Месамврия Изследователи твърдят, че това място е било населено отпреди повече от три хиляди години, още в края на Бронзовата ера. Това обяснява дългата и богата история на днешен Несебър. Освен това града остава едно от най-колоритните места по нашето Черноморие. Интересно за туристите, посетили този град е да знаят, че според световната статистика Несебър е градът с най-многото църкви на глава от населението. Тук те са 44 на брой. Храмовете са изградени през периода от V до ХIХ век. Осемнадесет от тях са добре запазени, за другите свидетелстват само древни останки. Те обаче също толкова осезаемо впечатляват посетителите със своята археологическа и историческа стойност. Ненапразно наричат Несебър „енциклопедия“ на християнското църковно строителство. Особен интерес за гостите на града представлява старата част. Не може да си тук и да не я посетиш. Има нещо притеганелно в нея, нещо което те кара не само да се забавляваш през горещите летни дни, но и да разгърнеш книгата на миналото и да четеш жадно от нея. Първото, което спира погледа на влизане в стрия Несебър е дървената вятърна мелница, оставаща често запечатана на снимката за спомен, направена в този град. Продължаваме нататък и срещу нас вече са старите несебърски къщи. Уникални, величествени, строени гордо край виещите се калдъръмени улички. Тази неописуема хармония, между автенничността на българщината и морския бряг допринася за неповторимата атмосфера на стария град.

Разхождайки се из оживените калдаръмени улички на стария Несебър, туристът разглежда дълго и с наслада двукатните дървени къщи. Построени са в края на 18-ти и началото на 19-ти век. Тези сгради са истински паметници от българското Възраждане! Погледа долавя уникалността на специфичната архитектура и майсторски изработените орнаменти върху черноморския тип дървена къща. Част от старите несебърски къщи са уредени като картинни галерии, а това е още по-голяма наслада за очите. Уникалността на стария несебър се крие и в това, че именно тук, в криволичищите ще срешнете много търговци, художници и хора на изкуството, предлагащи разнообразни сувенири, красиво изрисувани платна и ръчно изработени изделия за спомен. Близостта на морския бряг синхронизира на битовия магнетизъм – останките от старинни постройки, множеството изписани църкви, величието на несебърските възрожденски домове, пъстроцветните дюкянчета и сергии пред тях правят стария Несебър желана туристическа дестинация за наши и чужди туристи. Можеш с часове да се разхождаш тук и да съзерцаваш ансамблите на старите несебърски махали, да преоткриваш изключителния вкус и майсторство, вложени в градежа на къщи, зидове и улици.

Но не само автентичната старобългарска атмосфера грабва посетилите страта част на града. Уникално място тук, което трябва да се посети е местния Археологически музей. Именно тук са изложени ценни културни паметници, открити през последните десетилетия при археологически проучвания, провели се на Несебърския полуостров и териториалните води в района. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири просторни зали. От уредника посетителите ще начат, че несебърския Археологически музей е създаден още през 1956 г. Интересен е факта, че първата му експозиция е уредена в местната църква „Св. Йоан Кръстител”. В сегашната си сграда, музейната експозиция е преместена през 1994 год. Днес тук може да се види интересната и всеобхватна експозиция „Несебър през вековете”. Чрез нея всеки посетил това място ще се докосне да многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месамбрия и средновековен Несебър. Интересно за гостите на стария Несебър е за научат, че местните ранни християнски базилики в района, са от първите вднешните български земи, след като Християнството е прието като официална религия в Pимската империя през 313 година. В Несебър има шест такива базилики, но само две от тях са сравнително добре запазени. Една от най-старите църкви, строена през далечния 5 век е базиликата „Св. Богородица Елеуса“. Разположена е на морския бряг в северната част на полуострова. Дълга е 28 м, а широчината й достига 18 м. Църквата е била разположена на свлачище и днес от нея са останали само основите.

Най-внушителна от черквите в Несебър е разположената в центъра на градчето Стара митрополия „Света София“, строена също през 5 век. От нея днес са запазени само останки. Уникално място в стария несебър е и Новата базилика „Св. Стефан”, изградена през 10 век. По-късно строените църкви: „Св. Йоан Алитургетус“ – от 14 век, „Христос Пантократор“  и „Свети архангели Михаил и Гавраил“ – от 13 век, „Св. Стефан“, „Св. Тодор“, „Св. Параскева“, „Св. Йоан Кръстител“ – от 11 век и многото други, също са уникални паметници на християнската култура. Църквата „Св. Йоан Алитургетус“ е кацнала живописно над несебърското пристанище. Смята се, че тя е най-красивата църква в града. Впечатлява с изключително майсторски украсени  фасади, особено източната, която е към морето. Друга несебърска забележителност е Етнографския музей. Помещана се в „Къщата на Москояни”. Разглеждайки сградата туристът ще се убеди, че тя е едно от най-интересните паметници на културата тук, открояващ се с уникална несебърска архитектура от периода на Възраждането. В центъра на стария град можете да посетите и живописно украсената, внушителна, изящна с архитектурата си църква „Иисус Христос Пантократор“. Изградена е през 13-14 век. Храмът е добре запазен, но за съжаление от богатата му вътрешна украса са останали само бледи следи. От екскурзовода ще научите друг интересен факт – през петвековното турско робство поробителите са позволили изграждането само на една църква в Несебър. Това бил храма „Св. Възнесение Христово“, наричан още „Св. Спас“. Малката по размери черква била издигната и изографисана през 1609 година. Както всички църкви, строени по онова време и тази от едната си страна е наполовина вкопана в земята, с малки прозорчета, без купол и камбанария, а външно по нищо не се отличавала от останалите сгради по онова време. Това било условието на османлиите – българската светая светих да не дразни окото на поробителя.

След като се наситите на уникалните несебърски църкви, обърнете  внимание и на крепосните стени и кули, опасващи стария град. От екскурзовода ще научите, че освен морето и те са служили като защита пред множеството атаки срещу древния Несебър. С годините укрепленията са разширявани и доизграждани многократно, а чрез тях градът е ставал все по-недостъпен за врага. Днес, след множесто разкопки и частична реставрация, крепостните стени са едни най-величествените паметници от миналото на Несебър.

Не по-малко интересни за разглеждане са и несебарските ранно-византийски терми. Така са наричани баните в древен Несебър. Намират се в най-ниската част на северния бряг на курорта, на север от църквата „Св. Иван“. Изследователите са проучили около 2/3 от тяхната площ – предверието, централната зала и помещението с басейните. Останалата площ от термите може би завинаги ще остане неразгдана, защото е попаднала под новите постройки на града. Любопитен за туристът е факта, че по оново време баните са се снабдявали с вода чрез подземни водопроводи. Други старинни забалежителности в района са уникалните по своя стил жилищни сгради, датиращи от 16 – 19 век. Това са къщите на Диаманди и на капитан Павел. Освен многобройни културни забележителности стария Несебър предлага и много възможности за забавление на своите гости. Макар да не е особено голям като територия, градът е особено богат на атрактивни места за посещение. Безброй са механите и ресторантите с изключителна кухня, а нощните клубове и дискотеките предоставят незабравими емоции. Ако имате време и възможност непременно посетете това вълшебно място. То неминуемо ще ви зареди с приятни изживявания и нови емоции.

Средния и Западния дял на Родопите са живописен кът от България, който се простира между планините Рила и Пирин на запад, Горнотракийската низина на север, Източните Родопи на изток и Беломорската низина на юг. Тази част от Родопите включва многобройни планински дялове, със звучните имена: Боженец, Велишко-Виденишки, Снежанка, Сюткя, Дъбраш, Баташка планина, Девинска планина, Чернатица, Перелик, Букова планина, Добростан, Радюва планина и Преспански дял. Туристът поел към тази част на Родопите ще се впечатли от живописните дялове, разсечени от китни речни долини, причудливи била, достигащи 1450 – 1650 м височина и обширни зелени котловини, дълги ридове, прорязани от туристически пътеки, реки и бързеи с кристално чиста и студена вода, небесносини езера и величествени скални фигури. И ако искаме да опознаем и тази част от неповторимите със своите багри и история Родопи, избираме следния маршрут: Асеновград – Бачково – Нареченски бани – Чепеларе – Смолян.

Поемаме към един от най-големите градове в Западните Родопи – Асеновград, разположен в живописното дефиле на река Чая, при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. На 2 км, преди града величествено се издига Асеновата крепост, която при цар Иван Асен II служи за военен пост при отбраната на южните граници на Българското царство. През този период е построена и тамошната църква „Света Богородица Петричка“. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена. Асеновата крепост е сред Стоте национални туристически обекта и е отворена целогодишно за многобройните туристи минаващи от тук. Асеновград е известен и с многото си църкви, манастири и параклиси, което го прави важно средище за религиозен и културен туризъм. Особено атрактивни за гостите на града са туристическите маршрути до близките манастири „Света Петка“, „Свети Кирик“ и „Араповския манастир”. Около града има общо 5 манастира, 15 църкви и 58 параклиса, както и исторически, етнографски, палеонтологичен и винарски музей. Край Асеновград се намира и комплексът за спортен лов и риболов „40-те извора“.

На 9 км южно от града, по посока Смолян се намира село Бачково, известно с построения през 1083 г манастир “Успение Богородично”. На 15 август, когато се чества църковния празник Успение Богородично, е празникът на манастира. Китният манастирски двор се изпълва с много хора, дошли да се преклонят пред чудотворната икона на св. Дева Мария. Ако пожелаете да отседнете в това родопско село, можете да пренощувате както в Бачковския манастир, така и в няколкото уютни семейни хотели и къщи за гости. Над Бачково се намира и една уникална природна местност „Кръстова гора”. И ако уникалната природа на Родопите ви е запленила то непременно посетете скалната забележинелност „Беланташ”, намираща се на 30 км от Асеновград. Причудливата скала има форма на вдлъбната леща, в краищата на която са издълбани четири дълбоки отвора, отговарящи на посоките на света. Не са една и две легендите свързани с този природен феномен. И ако времето и маршрутът ви позволяват непременно се полюбувайте и на други природни дадености в региона –  резерватът „Червената стена” в землището на село Бачково, пещерата „Топчика”, местностите „Усойката” и „Лале баир”. Именно тук расте балканският ендемит родопско лале.

Курортното село Нареченски бани е следващата точка, към която се отправяме. Известно със своята уникална природа, минерални извори с лековити води и благоприятен климат, селището е разположено върху планинските хребети на родопския масив, покрай река Чая, на 25 км от Асеновград. В курорта са построени много нови хотели, ремонтирани са стари бази, като са създадени прекрасни условия за съвременно лечение и пълноценен отдих.

В централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска, на 1150 м надморска височина се намира град Чепеларе – следващото кътче в този планински район, което трябва да бъде посетено. В това градче са готови да ви посрещнат по всяко време на годината. Има повече от 200 семейни хотели и къщи за гости. Уютните механи и битовата атмосфера в тях ще ви накарат не само да се насладите на вкусните родопски специалитети, но и да усетите пъстротата и духа на Родопите.

А ако обичате зимните спортове и осъществите тази екскурзия през зимните месеци, трябва да знаете, че само на 1 км от града се намират две ски-писти – „Мечи чал 1“, с дължина 3200 м и „Мечи чал 2“, с дължина 5200 м, които са между най-добрите алпийски трасета в Европа. Продължаваме в посока Смолян, като само на 10 км след Чепеларе и 15 км преди областния град пристигаме в известния планински курорт Пампорово. Разположен в сърцето на Родопите, в подножието на връх Снежанка, на 1650 м надморска височина курортния комплекс е посещаван целогодишно от много български и чуждестранни туристи. В близост до курорта се намират резервата “Момчиловски дол”, който представлява естествена гора от черен бор и смърчовото съзвездие “Ардашлъ”, обявено за природен паметник. На 37 км от Пампорово,  до село Могилица се намира местността „Сините вирове“. Там туристът може да се полюбува на една от най-красивите пещери в Родопите – Ухловица, известна с това, че в края й се намира „Ледения бял водопад”. И ако въпреки това сетивата ви остават ненаситни към природните красоти на Родопа планина, непременно посетете близките села – Павелско, Орехово, Забърдо и Проглед. Първото от тези живописни селца е сгушено в подножието на родопския дял „Радюва планина”. Само в тази част на планината има 45 пещери, от които най-голяма е „Челевещницата”. Село Орехово ще ви омая не само с дивната си природа, но и със защитените от закона природни феномени в околността: Скален пролом по поречието на река Орешица, Водопада в местността “Скакалото”, скалния масив „Костен камък” и пещерните образования „Ваклите дупки”. Родопското село Забърдо е известно не само с екологично чистата си природа и хубавото кисело мляко, но и с многото природни дадености: „Тьовната дупка”, „Сливова дупка”, както и скалните образования „Глухите камъни”,  „Айдарски камък” и  „Чудните мостове”. Село Проглед ще ви очарова с местната природна забележителност „Куцинско блато”, в което има естествено находище на Родопски крем, растение включено в “Червената книга” на България.

Областният град Смолян е в подножието на най-високия връх в Родопите – „Голям Перелик” /2191 м височина/. В непосредствена близост до него е и едноименната хижа, която може да ви подслони. Смолян е град с традиции и пъстър културен живот. Гостите могат да посетят Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“, Историческият музей „Стою Шишков“, който се слави с изключително богатата си археологическа и етнографска сбирка, Художествената галерия, притежаваща платна на едни от най-големите български художници. В града има и много църкви – „Свети Георги“, „Света Богородица“, „Свети Теодор Стратилат“, „Свети Висарион Смоленски“, „Света Неделя“, „Свети Николай Чудотворец“. Други забележителности в областния град са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, Медникарската чаршия и други. Над Смолян, амфитеатрално са разположени седемте Смолянските езера.

Край близкото село Триград пък се намира известното „Триградското ждрело”. Подпочвените води тук са образували много пещери: „Дяволското гърло”, „Ягодинската пещера”, „Ухловица” и още много други, повечето от които не са изследвани напълно. Тази част от Родопите е осеяна и с причудливи скални фигури – Юнака, Невястата, Соколица, Орфеевата скала, Голямата стена и други.  Родопите са свидетели на много тъжни и радостни исторически моменти. Из цялата планина са пръснати паметници, свидетелстващи за това – Паметникът на полковник Серафимов и 21 пехотен полк на връх Средногорец, паметникът на Невястата над Смолян, паметникът на Орфей в областния град и още много други. В смолянския регион е и известната местност „Рожен”, свързана както с историята на Родопите, така и с местните песни и танци. Тази част на Родопите предлага множество пътища, по които може с дни и седмици да се броди сред разнообразна природа – вековни гъсти гори, скалисти върхове, просторни била, покрити с дъхави цветя и билки, величествени ждрела и пещери, които спират дъха, пенливи реки и буйни водопади.

Родопите са уникални сред останалите българските планини с това, че са съхранили живот в многобройните родопски селца с изключително красиви старинни къщи, древни мостове, каменни чешми, параклиси и джамии. Тук всеки турист ще преоткрие и най-голямото богатство на Родопите – добри, сърдечни, трудолюбиви и гостоприемни хора. Туристите посещаващи Родопите, па макал и за пореден път, остават очаровани от тучните ливади, изпъстрени с шарени цветя, величествените гори от смърч и ела, осеяни с горски ягоди, малини и боровинки. Най-хубавото нещо в една екскурзия са неочакваните, непредвидени срещи, откриването на неща, за които нито сте чували, нито сме чели, нито сме предполагали че могат да ни се случат … неща, които могат да се усетят само със сетивата, неща които остават като мил спомен в сърцето, веднъж и завинаги!

Екскурзията ни започва от Стара Загора. Известният с правите си улици и дъхавите липи град е разположен в Старозагорското поле, в източната част на Горнотракийската низина, между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения. Градът е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Този факт говори, че има какво да се види тук.

Едно от най-интересните места в Стара Загора е Регионалния исторически музей. Създаден е още през 1907 година. Тогава е подредена и първата експозиция в сградата. Музеят притежава една от най-богатите праисторически колекции в света, интересни сбирки от античен бронз и стъкло, уникална нумизматична колекция от местни и чужди монети, както и запазени останки от над 30 тракийски колесници. В музейните фондове се събират и съхраняват ценни материали за културния, икономическия и политическия живот на града и района от Възраждането до наши дни.

Интересно е да посетите и музея „Неолитни жилища“. Разположен е върху голяма селищна могила. Комплексът е представен от две жилища от новокаменната епоха, датиращи от VІ хил. пр. Хр. Интересно е, че именно тук от цяла Европа жилища от този период са най-добре запазени.  Към музея има и постоянна експозиция “Праисторическото изкуство в Старозагорско”. Тук посетителят ще попадне в други, далечни за нас времена, ще остане очарован от творенията на мисълта и сръчността на ръцете още от зората на събуждането ни като човеци.

Друг музеен обект е „Античния форумен комплекс”. Това е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна, в днешна Стара Загора. Комплексът е изграден от площад с амфитеатрална сцена, крепостни стени, западна порта и част от главна търговска улица. От няколко години Старозагорската опера прави постановки тук, провеждат се и други класически спектакли на открито. Туристът ще види площад, с форма на полукръг, със запазен постамент на императорска статуя, като от север площта е обгърната от амфитеатъра, около който има девет реда каменни седалки. Посещавайки това място човек се потапя в духа на античността, а от разказа на екскурзовода научава интересни неща за времето когато е функционирало съоръжението.

Любопитен е факта, че в сутеренното помещение на офиса на Стопанска инвестиционна банка е експонирана Южната порта на древна Августа Траяна. Разглеждайки я туристът остава впечатлен от солидно изграденото  съоръжение, което е служило за укрепителната система на античния град.

В югоизточния край на античния град, непосредствено до крепостната стена гостите на Стара Загора могат да разгледат голяма перистилна сграда. Тя грабва погледа със своите стени и уникален под от пъстроцветна мозайка. Художествена композиция изразява голямо майсторство. В мозаечните символите  е вплетена идеята за годишните сезони и вечния кръговрат на живота. Впечатляват и каменните стени на залата, облицовани с пластично обработени мраморни плочи. Най-вероятно величествената сграда е служила за резиденция. Останки от нея могат да бъдат видяни в на партерния етаж на Пощенската палата в града.

В централната част на античния град Августа Траяна е разкрит и проучен и друг археологически обект – пищни мозайки от римски дом. Изложението показва достиженията на мозаечната школа през ІV век, като впечатлява с техниката на изпълнение и цветовия подбор. Композицията е единствена от този тип, открита на територията на България.

Друга старозагорска забележителност, архитектурен паментик на културата е „Ески джамия”. Това е и единствената оцеляла сграда след опожаряването на града през Руско-турската освободителна война. Величествените стенописите говорят за съвършенно майсторство. Според строителния надпис изграждането на джамията е било завършено в края на 1409 г. За съжаление джамията е затворена за посещение и затова може да бъде разгледана само отвън.

В североизточната част на Стара Загора, сред парк „Българско опълчение“, някогашна местност „Чадър могила“ се издига мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора1877 г.”. Композицията е открита в чест на 100-годишнината от боевете за Стара Загора на 30 юли 1977 г., и е още едно доказателство за вечноживата историческа памет на народа ни.

Отидете ли в Стара Загора непременно посетете „Хилендарския метох”. Намира се в двора на църквата „Св. Димитър“. Тук ще разгледате богатата веществено-документална експозиция „Левски в Старозагорско“. Посетителят може да види точна възстановка на учебна стая от Светиниколското училище, в което като дете е учил Апостол на българската свобода. Интересните фотоси и ценните документи проследяват връзките на Левски със Старозагорския край и ролята му за изграждането на местната революционна организация.

Друга старозагорска забележителност, която трябва да посетите е Къщата-музей „Градски бит ХІХ в.”, известна още като ”Хаджиангеловата къща”. Тук туриста научава, че сградата е построена през далечната 1883 г. за семейството на старозагорски търговец. През 1976 г. в къщата е открита експозиция с богата колекция от предмети и облекла, която отразява бита на старозагорци след Освобождението до края на ХІХ в., както и да се разгледа богата колекция отинтересни вещи, принадлежали на заможни старозагорски семейства.

„Балабановата къща” също е интересна за гостите на Стара Загора.  Построена е през първото десетилетие на ХХ век. Тук е уредена експозицията на старозагорските занаяти от края на XIX век. Могат да се разгледат бакърджийска, терзийска и бъчварска работилница.

В Стара Загора трябва да посетите и къща-музей „Гео Милев”. От уредника на музея ще научите, че сградата отваря врати на 27 септември 1953 г. Тук се съхраняват над 3000 експоната свързани с живота и творчеството на Гео Милев. Има и модерна аудио-визуална система, която дава възможност посетителите да проследят документален филм за живота и творчеството на поета, и то емоционално, като спектакъл. В двора на къщата се намира “Дъбът на Гео Милев” – вековно дърво, обявено за природна забележителност.

Ако обичате изкуства, като живопис, скулптура, пластика може да посетите някоя от многото галерии в града. Когато се наситите на културните забележителности може да поемете към един от символите на града – парк „Аязмото”. Това е любимото място за разходка и отдих на местните жители. Паркът е и първия градски парк от европейски тип в България. Разположен е на площ от 3200 дка, в северна посока от града и притежава уникални за България дървесни видове.  Мястото е забележително и с това, че на върха на т.нар „Втори баир“ се намира „Централната астрономическа лаборатория за космически изследвания” към Българска академия на науките.

На 15 км северозападно от град Стара Загора се намират Старозагорски минерални бани. Курортното селище е разположено в южната част на живописната Средна гора, на 360 м надморска височина. Района е покрит с красиви дъбови, габърови, лескови и борови гори, сред които се издигат хотели и вили, а между тях се вият приятни алеи за разходки.

Старозагорските минерални бани са били известни още от древността. Тук археолозите са разкрили останки от траките, а и до днес могат да се видят старите римските бани, построени за гражданите на античния град Аугуста Траяна. Малкият курорт е изключително атрактивна дестинация за туристи от всички възрасти поради близостта си до Стара Загора и динамичния нощен живот в града, както и поради многото места за забавления в местността. Не са една и две еко пътеките, които предлагат отлични условия за туризъм сред природата, а маркираните живописни маршрути в Сърнена Средна гора са истинска наслада за любителите на планината.

Другият по ред град, който предстои да посетим е Нова Загора. Разположен на 32 км източно от Стара Загора. В района на Нова Загора има множество селищни могили, обитавани в продължение на хилядолетия. Броят им е 26. Те характеризират Новозагорския район, като един от най-богатите на селища от този тип в България.

От тук поемаме към близкото село Коньово, интересно с това че тук може да се види римска кула. На мястото, където тя се издига има и няколко тракийски селищни могили. Тук е и местността „Карапелит“, известна с това, че тук расте най-голямата популация на летен дъб на Балканския полуостров. До Коньово също се намира тракийска могила, наричана  „Дядо-Ненова могила”.

Маршрутът ни води към Сливен, известен като „града на 100-те войводи“. Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, където най-високия връх е Българка (1181 м). Северно от Сливен се простира природен парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Балкана. Характерни за „Сините камъни” са различните скални образувания. Под въздействието на ерозионните процеси тук са се образували различни върхове, долини, пещери, пропасти и други. Ето защо масива, както и околните местности са едни от основните туристически обекти в областта.

Забележителностите, които трябва да се посетят в самия град са: Къща-музей „Хаджи Димитър“,  Национален музей на текстилната индустрия, Къща-музей „Добри Чинтулов“, Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век, Музеят за Възрожденско изкуство, където има постоянна изложба на шедьоври от българското Възраждане и разбира се Историческия музей.

Къща-музей „Хаджи Димитър“ се намира в югозападната част на Сливен и представлява комплекс от няколко сгради, реставрирани през различни времеви периоди. Комплексът включва родната къща на Хаджи Димитър, с нейния интериор, ханът и селскостопански помещения към сградата. Къщата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Построена е в края на XVIII в., в сливенския квартал „Клуцохор“, където на 10 май 1840 г. се ражда големия бунтар – легендарния войвода Хаджи Димитър. Тук през 1935 г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955 г. прераства в експозиция. Посетителят има възможност да види традиционният интериор в стаята, където е роден войводата, гостната и типичната сливенска винарска изба.  На втория етаж е представена обширна експозиция за войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Включени са фотоси, предмети от бита, оръжия, точна възстановка на четническа униформа, както и копие на знамето на четата на Стефан Караджа. Следващото интересно място в Сливен е Националния музей на текстилната индустрия. Постоянната експозиция е разположена в двуетажна сграда, с 8 зали, където се извършват атрактивни демонстрации на живо. Експозицията е изградена така, че да представи в конкретна историческа епоха появата, развитието и постиженията на текстилната техника, технологията и машиностроенето. Представени са двете най-стари текстилни производства: текстилното и плетачното. Посетителят има възможност да съпостави ръчното и фабрично-машинното производство и заедно с това да проследи напредъка на човешката мисъл.

В старата сливенска махала „Дели балта“ се намира домът, в който до 1886 г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50-те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Тя е от характерния архитектурен тип за времето си – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор. В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция.

Сливен е уникален и с историческият бряст, който расте в центъра на града. Дървото е на приблизително 600 години и най-вероятно е свидетел на много от историческите събития тук. В града има и много християнски църкви, най-известна сред които е църквата “Св. Димитър”, разположена в централната част. В центъра на града величествено се издига и паметника на Хаджи Димитър. Изграден е през 1935 година.

Недалеч от града, на 12 км югозападно се намират Сливенските минерални бани. Курортното селище е разположено в долината на река Тунджа, на 245 м надморска височина. Мястото е предпочитано от почиващите заради мекия, преходно-континентален климат. Минералната вода е гореща, ниско минерализирана и дава неутрална реакция. Тук хората търсят изцерение от заболявания на храносмилателната система.

Посещението на тези български градове и села ни убеждава, че тук също има какво да се види и научи. Разбираме колко богато наследство сме получили от нашите деди и колко отговорни сме да го съхраним и за напред. След една такава екскурзия не ни остава нищо друго, освен за пореден път се преклоним пред святата българска земя!

Разположена на река Бакилионе, Падуа се намира на 40 км западно от Венеция. Първото място, на което попадаме тук е площадът „Прато да ла Вале”. Той представлява изкуствен остров свързан със сушата посредством четири малки моста. Тук би било много приятно да направите малък излет или просто да поседите покрай водата. На площада има разположени общо 78 статуи, всяка от които изобразяваща известен гражданин на Падуа като Галилей, Донатело или Петрарка. Общата му големина е около 90 000кв.м.

Падуа е тихо малко италианско градче, далеч от шума и туристическата приповдигнатост на Венеция и Верона. Ако ви се отдаде възможност да нощувате тук, направете го в малък семеен хотел, за да не загубите от очарованието на истинска Италия и с носталгия да си спомняте за сутрешния мирис на кафе и кифлички с канела. Сградите в центъра са подредени на горе- долу една височина, с накацали по парапетите нацъфтели саксии. Навсякъде се рахождат спокойни, усмихнати италианци и тук- таме някоя и друга група туристи, жадни за още някоя забележителност.

Едно от нещата, с които Падуа е най – известна е вторият по възраст университет в Европа след този в Болония. Университетът е създаден в далечната 1222г от студенти и преподаватели на Болонския университет, които търсели по- голяма свобода в академичните си изяви. Част от известните учени на миналото преподавали в университета са Галилей, Коперник и Собиески. Университетът се гордее и с най – старата ботаническа градина в света, чието начало е сложено още през 1545г. Известно е, че още от началото си градината е посветена на добиване на лековити билки, които въздействат без да се прибягва до допълнителното им обработване и затова я наричат „Hortus Simplicium“.  Градината постоянно се обогатявала с нови видове растения от целия свят особено от държави, с които тогавашната република Венеция е имала търговски взаимоотношения. Днес можете да влезете и да разгледате тази растителна прелест устояла на времето срещу четри евро входен билет.

Ако престоят ви в Падуа включва някои неделен ден, то ще можете да видите почитта на която се радват католическите храмове, особено най – извесният в града  – базиликата „Сан Антонио” Казват, че красотата на храма може да се сравни само с тези на ватиканските катедрали, но дори да не сте ходили във Ватикана, със сигурност ще оцените подобаващо мястото. Обикновено в неделя около базиликата се суетят множество добре облечени италиански семейства с весело тичащи деца наоколо. Щом влезете вътре веднага виждате дълга опашка, която се вие пред мощите на Сан Антонио. Особено интересно е, че когато починалият през 1232г светец, бил преместен през 1980г. се оказало, че езикът му бил изцяло съхранен. Чудото няма научно обяснение и затова, ако си купите мдеальон пред базиликата, твърде вероятно е на гърба му да има залепена смола заедно с частица от езика на светеца. Ако желаете да се усамотите и да се порадвате на тишина, вътрешният двор на базиликата ще ви приюти и ще ви прикани  да се полюбувате на вековното дърво опасано с добре подрязани чимшири. Всичко около базиликата е кръстено „Светецът” – площадът, магазинчетата, дори ресторантчетата и хотелите. Срещу базиликата можете да видите произведение на самия Донатело изобразяващо венецианския генерал Ерасмо да Нарни.

Известна забележителност на греда е Palazzo della Ragione или иначе казано средновековна градска зала. Тя е известна с това, че има най – дългия покрив в света, който не се крепи от никакви колони. Общата му дължина е 81,5м, а височината – 24м. Без подпорни колони, това произведение на изкуството краси града още от 1219г.

Всяка разходка заслужава и своята глътка кафе особено щом сте в Италия, и защо да не го направите в едно от най – големите кафенета в света – Педроки. Строено още в далечната 1830г, недалеч от университета, то е посрещало елита на околността, за които е било модерно да посещават кафенета и да обменят мисли. Днес то посреща с голямо разнообразие от кафени специалитети и стил.

Най – хубавото на малко градче като Падуа е, че то няма да ви натовари с излишна туристическа помпозност, но въпреки това ще ви се разкрие с цялата си прелест и няма да останете разочаровани от нещата, които сте видели. Старинни сгради с история, приятни гледки и наслада от престоя си – това ще намерите в Падуа.

… Ако не видях Бога, то видях най-възхитителната панорама на вътрешните Родопи. Непрекъснати вериги гористи планини, надиплени живописно една зад друга, подпират от вси страни кръгозора. Между техните многобърдести склонове, в една голяма дълбочина пред мене, простира се от север към юг райски хубавата Чепинска долина. …
Иван Вазов
из “ В недрата на Родопите “

В горещите летни дни избираме да поемем към долината на Чепинската река, живописно кътче в Родопите известно с най-многото слънчеви дни през годината. Не една легенда  разказва, че по тези земи някога е живял митичния певец Орфей. Според народни поверия в този родопски край Спартак е получил велика сила, позволила му да стане водач на възстаналите роби в древния Рим.

Маршрутът, който този път сме набелязали започва от Велинград. Курортният град се намира в живописната Чепинска котловина, сгушена в топлите прегръдки на Западните Родопи. Градът ни посреща с много зеленина и свежа прохлада. Най-голямото природно богатство на Велинград са минералните води. Температурата на минералните извори е между 28о-86о С. Известни са шест термоминерални находища – Чепино, Лъджене 1, Лъджене 2, Каменица, Драгиново и Варварски бани. От недрата на Велинград бликат около 80 извора, които по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите в Хисаря, Баня и Наречен. Сред най-забележителните и тайнствени кътчета във Велинград са изворът „Клептуза” и едноименния парк с двете си езера. Тези забележителности са и едни от символи на известния курорт. Минералният извор „Клептуза” се намира в квартал „Чепино” и е един от трите термални зони във Велинград. Той е и най-големият карстов извор не само в страната, но и на Балканския полуостров. Удивителен е факта, че всяка секунда от този природен феномен извира до 1200 л студена вода. От карстовия извор на юг се простират величествени борови гори, превърнати в естествен парк, който през летния сезон е любимо място за разходка и отмора за жителите и гостите на курорта. Освен с природните си дадености Велинград очарова посетителите си и с местния Исторически музей. Учреден е през далечната 1951 г. и в продължение на повече от три десетилетия е сред 100-те национални исторически обекта на България. В музейните фондове “Археология”, “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел” се съхраняват и проучват повече от 17000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги , лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи. Музеят предлага две постоянни експозиции – етнографската “Планината – гостоприемен дом” и експозицията, посветена на патрона на града Вела Пеева, както и гостуващи изложби. В сградата има и щанд за историческа литература и сувенири. Към Историческия музей е и Художествената галерия, уредена в „Къщата на Баба Цвета“, където се помещават Фонд „13 века България“ и Център „Отворено Общество“. И ако културата и историята в този край са ви заинтрегували можете да посетите и множеството църкви в района, като например черквите „Св. Георги”, „Св. Троица” и храма „Св. Богородица”.

След като сте разгледали града и сте отдъхнали сред кичести градини с уханни цветя поемете по посока Банско и Разлог.

На 16 км северозападно от Велинград се намира село Юндола, а край него е едноименната местност, от която поемат различни туристически маршрути из величествените български планини Рила и Родопите. Интересни обекти в околността, които туристът трябва да посети са: резерватите „Рогачица” и „Валявиците” в Рила, местностите „Филибишка поляна” и „Черновец” в Родопите, местността „Куртово”, природната забележителност „Пашови скали”. На 24 км северозападно от Велинград, на 2000 м надморска височина се простира местността „Белмекен”. В това райско кътче от Родопите има и язовир, носещ същото име. Язовир “Белмекен” дава прекрасна възможност за воден спорт и риболов. На 3 км западно от язовира е високопланинският спортен комплекс „Белмекен”. Спортната база е разположена между Родопите и Рила планина и е световноизвестна с уникалната си екологичночиста природа. Скалите в близост до „Белмекен” предлагат едно неповторимо преживяване за тези, които обичат спортното кътерене. В близост до този район е и планинската област „Сютка”. В това живописно кътче от България снегът се задържа най-продължително време.

На 18 км източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост „Цепина”, столица на деспот Слав. Туристът научава интересни факти за това свято историческо място, като например факта, че през средновековието „Цепина” е една от най – известните родопски крепости, че влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. Интересно е и това, че през XI век крепостта е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян отново е върната в пределите на Българската държава. През далечната 1373 г крепостта отново е завладяна, този път от османските нашественици. Ето защо крепостта „Цепина” е археологически паметник на културата, с огромно историческо значение.

Град Ракитово е само на 12 км югоизточно от курорта Велинград. Местностите “Блатца” и “Качаков чарк” също предлагат условия за почивка и отдих. И в този район са открити минерални извори с лечебен характер. На югозапад от града се намира една уникална пещерата “Лепеница”. Този природен феномен впечатлява със своите 1525 м дължина и интересна етажна структура. Досега в нея е влизано на 1400 м дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. За съжаление, в момента пещерата е занемарена и е затворена за посещения! В този планински район е и биосферния резерват , “Мантарица”включен в листата на защитените обекти на ЮНЕСКО. Резерватът е най-голямото естествено обиталище на глухари в България.

Следващата спирка от нашето пътуване е град Разлог. Намира се в планински район, в Югозападна България, в центъра на Разложката котловина, между три планини – Рила, Пирин и Родопите. Околностите на града предлагат прекрасни възможности за туризъм. На 12 км от Разлог и на 15 км от Банско, на 1000-1200 м надморска височина се намира местността „Предел”. От тук тръгват множество туристически пътеки към Пирин. Основното предимство на района е изобилието от питейна вода и добрата инфраструктура. В местността „Предел“ има около 60 почивни станции, предлагащи чудесни условия за семеен отдих. На разстояние 1,7 км от “Предел” се намира ски писта „Кулиното“, с дължина 1500 м, на която е монтиран ски-влек. До самата писта има асфалтиран път. От “Предел” тръгва пътека за хижа “П.К.Яворов” с леглова база от 100 легла, а на 30 км е хижа “Добърско” с 37 легла. В многото почивни бази на територията на общината, легловата база е с капацитет около 3000 места. В разложкия района има и други живописни местности, предлагащи подходящи условия за туризъм и отдих – „Бетоловото“, “Бойков рид”, “Катарино”.

От тази пищна природна картина насочваме поглед към световноизвестния курорт Банско. И ако искаме да избягаме от лукса на курортното селище и изпитаме желание да опознаем още по-осезаемо природните красоти в района можем да предприемем една туристическа разходка. На юг от Банско е разположен Национален парк „Пирин“, включен в списъка на националните паркове и резервати на ООН, както и в списъка на културните и природни забележителности на ЮНЕСКО. Паркът е богат с кристално чисти езера, мощни водопади, причудливи пещери, вековни дървета и исторически места. В местностите „Чалин валог”, „Тодорова орница”, „Демянишка поляна”, „Шилигарника”, както и в хижите „Вихрен”, „Демяница”, „Бъндерица”, „Гоце Делчев”, „Безбог” се намират прекрасни условия за целогодишен туризъм и отдих със ски-лифтове и влекове. В този район са известни и Банските и Добринишки минерални води, както и резерватът „Баюви дупки“.  Местностите около Банско изкушават не само запалените туристи, но и любители на лова и риболова. Нищо не може да замени усещането и приятната тръпка от часовете прекарани край реките и езерата, с въдица в ръка, както и емоцията от приятната умора предизвикана от лова. Няма да останат разочаровани и тези, които предпочитат удоволствието от конната езда.

Интересните маршрути и самото усещане, че си в прегръдката на тази величествена природа оставят приятен спомен във всеки, успял да се докосне до красотата и магнетизма на планината. Само така усещаме колко кристално чист е въздуха, колко прохладна е гората, колко величествена е планината, колко бистри са реките и колко голяма отговорност носим пред идните поколение, отговорност свързана с това да съхраним и да им предадем цялото природно богатство за да му се наслаждават и те!

Мексико сити, построен през далечната 1325 година от Ацтеките, е един от най-населените градове в света, с население от над 18 000 000 жители и гъстота от около 6 000 д/км2. Едноименната столица на Мексико е както икономически, така и финансов и културен център на страната. Три столетия на испанска опека, са допринесли за днешния облик на града – от чисто архитектурна гледна точка, през особеностите в традиционната кухня до културно-историческите забележителности . Тъй като е разположен на 2 200 метра над морското равнищ, гостите на столицата се радват на сравнително прохладно лято и мека зима. Посещението на града в интервал юни-октомври може да ви развали почивката, защото тогава е дъждовният сезон, а януари и май се считат за съответно най-топлия и най-студения месец. На огромния брой жители на Мексико сити, отговаря и голяма териториална площ, която задължава  туристите хубаво да планират престоя си и атракциите, които искат да посетят. Мексиканската столица е сред водещите световните дестинации по брой музеи – около 150. Освен тях внимание привличат кръглите малки площади с незименните статии на исторически личности, паркове с огромни зелени площи и множество исторически сгради, запазени през годините от далечното основаване на града. Въпреки внушителните размери на столицата, главните забележителности се разполагат около една права линия, като се започне от парка „Chapultepec” и се стигне до обширния централен район Zocalo. Бъдете спокойни, защото градският транспорт, особено метрото, са много добре развити и 4-5 дена ще са ви предостатъчно да опознаете както древната, така и модерната страна на града.

Започнете ли обиколката си парка „Chapultepec”, отпишете останалите запланувани занимания за деня. Разположен на югозапад от центъра, дълъг около 5 км и широк малко над 1км, той представлява изкушение за тези от вас, които търсят спокойствие и природа, наподобяваща екваториалните гори край Амазонка. Западната част на парка е по-дива, докато източната е урбанизирана, но в нея ще намерите множество атракции, които ще ви привлекат вниманието. Главната от тях е увеселителният парк „La Feria Chapultepec Magico”, в който малките туристи ще изживеят незабравими мигове, а по-възрастните с неприкрита усмивка ще се върнат в детството си, забавлявайки се някой от множеството високоскоростни атракции. Адреналинът след такива преживявания предразполага денят да продължи по по-спокоен начин. Тук веднага на помощ се притича Националният музей на антропологията, разположен на около 1км в североизточна посока. Освен традиционните постоянни изложби от близкото и далечното минало на страната, в музеят периодично гостуват изложби от персийската, гръцката, китайската египетската и испанската култура. Можете да го  посетите всеки ден от 9 до 17 без понеделник, а това ще ви струва скромните 2.5 евро. Обичате ли животните, на излизане от музея поемете на юг и само след 200м ще се озовете в най-популярната зоологическа градина, с над 2 000 животни от 200 различни вида. Колкото и време и физически сили да ви коства разходката из обширните зелени площи, намерете трите панди, символ на парка. Уникални са! В югоизточната част на парка посетете сгушеният сред околната зеленина, замък „Chapultepec”. През вековете дворецът е бил военна академия, кралска и президентска резиденция, обсерватория, за да достигне до нас като музей. От тук след 300м в източна посока, ще се влеете в добре познатата ни натоварена градска обстановка. Съветвам ви да поемете пеша по 12- километровия булевард „Paseo de la Reforma” до централната част, като разстоянието е около 3.5км, но по широката улица ще можете да усетите освен изпепеляващата атмосфера на всекидневния ритъм, така и да хвърлите едно око на кръглите площади по пътя. Още неизлезли от парка няма как да пропуснете най-високия небостъргач в града и в цяла Латинска Америка – „Torre Mayor”. Със своите 220 метровата внушителна постройка, с оглед на земетръсния район, в който се намира цялата столица, е проектирана да издържи на земетрсения от 8.5 по скалата на Рихтер. Подминете ли сградата след само 300м ще достигнете малък кръгъл площад със фонтан и статуя на „Diana Cazadora” по средата.

Още оттук в далечината няма как да пропуснете следващия площад и заобикалящите го коли, със статуята „El Angel” или „Ангелът на независимостта. Създаден през 1910 година, в чест на 100-годишнината от мексиканската независимост, паметникът е един от най-ярките символи на града.  В основата на 36-метровата колона, от бронз са изобразени четири скулптури, символизиращи закона, войната, справедливостта и мира. Два метра над тях от бял мрамор са изградени известни местни герои от войната за независимост. На върха на кулата, 7-метровият позлатен ангел, държи в дясната си ръка лавров венец, а в лявата счупени окови, символизиращи съответно победата и свободата. След около 2.5км ще достигнете до ъгъла на булевард „Paseo de la Reforma” и „Caale Hidalgo”. Оттук директно се гмурнете в парка „Alameda Central”, дълъг около 500м и широк не повече 200м. с павираните си пътечки и декоративни фонтани, паркът е любимото място на много местни жители, освен през уикендите така и през горещите мексикански следобеди. В миналото тук се е помещавал пазар на ацтеките, след това еретиците са намирали смъртта си на кладите строени под високите дървета, а сега в парка се провеждат много културни мероприятия. В източната част се намира внушителната сграда на столичната опера. В нея също се помещават музеите на изящните изкуства и архитектурата. Поемете на дясно от операта по „Cinco de Mayo” и неусетно след 700м ще се озовете пред главния символ на Мексико сити – площадът на конституцията или „Zocalo” и разположената там най-стара и голяма катедрала в цяла Америка – „Metropolitan Cathedral” или градската катедрала. Храмът е строен постепенно в периода 1573-1813 година, а крайният вариант е зашеметяващ. Входът е безплатен и можете да я посетите всеки ден от 7 до 19 часа. Няма строги изисквания за облекло, но ако се попаднете  вътре по джапанки и къси гащи, не се чудете, ако привличате възмутените погледи на местните жители.

Обиколката из Мексико сити ви дава уникалната възможност да се докоснете до екзотичната местна кухня. Дългите разходки из разпръснатите забележителности, рано или късно ще ви подтикнат да опитате някои от типичните за страната ястия и напитки. С най-голяма популярност, сред пестящите всяка секунда туристи, се нарежда бързата закуска „taco”. Подобно на добре познатите ни дюнери, такото представлява царевична или пшенична питка, напълнена с различни вариации на говеждо, овнешко, зеленчуци, сирене и гарнирано с лют мексикански сос от червени чушлета, кориандър, домати и лук. Ако решите да отделите повече време за себе си и се настаните на спокойствие в някой от традиционните ресторанти, опитайте супата „pozole”. Комбинацията е нестандартна, но доказано вкусна – сушена царевица, парчета свинско, люти чушки, маруля, зеле, репички и авокадо. За разхлаждане и отпускане, привечер мексиканците наблягат на алкохолната напитка „michelada”. Коктейл от изцеден зелен лимон, чили сос, подправки и ……. бира! Гарнирано с много лед питието оставя незабравим вкус, който ще запомните дълго занапред.