Леденика – Враца – Ритлите – Лакатнишки скали

Екскурзията ни започва с посещение на дългата 300 м пещера „Леденика”. Тя се намира в Стара планина, в северозападния Стрешерски дял на Врачанския балкан, само на 16 км от Враца. Скалният феномен е част от Стоте национални туристически обекта и очарова решилите да я посетят, с десетте си галерии и интересните си карстови форми. Първата зала е „Преддверието” (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в голямата „Концертна зала”. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други скални фигури. Интересно за туристите е да узнаят, че някога пещерата е била пълна с вода, но с течение на времето тя постепенно е изчезнала и е останало само едно малко езеро, наречено „Езерото на желанията”. Легендата говори, че ако някой потопи ръката си в ледените води на студеното пещерно езеро и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. От голямата зала през железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят други причудливи форми, чиито имена показват какво наподобяват: Свекървиния език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе” – достъпно място за най-запалените туристи. Общата температура в пещерата варира от –7°С до 8°С. Животинският свят тук е беден: прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото светломразец. От растителният свят се срещат само лишеи и мъхове, които са слабо развити. И след като сетивата са се насители на тези величествени скални феномени, може да се отпътува за Враца.

Градът е разположен в полите на Врачанския балкан, на 370 м над морското равнище. Намира се на около 40 км югоизточно от Монтана и на 14 км северозападно от Мездра. Освен немалкото забележителности в града, Враца е и отправна точка към природните забележителности в района – красивото ждрело „Вратцата”, пещерата „Леденика” и връх Околчица – символ на Врачанския Балкан. Природните и културни дадености във региона обясняват факта, че града е сред Стоте национални туристически обекта. Пристигайки във Враца предстои посещение на местните забележителности: Регионалния историческия музея с художествена галерия, Етнографско-възрожденския комплекс и църквата „Свето Възнесение”.

Историческият музей се намира на централния градски площад. Съществува още от 1953 г. Музейната ескпозиция е таматично разпределена в 9 зали и 3 къта, които проследяват различни етапи от развитието на региона. Разглеждайки изложените експонати посетителите ще се докоснат до тракийското присъствие в северозападна България. Тук се съхраняват находищата от Могиланската могила, от които най-атрактивни са: златния венец във формата на клонче с листенца и Рогозенското съкровище – най-голямото откривано по нашите земи. Други екпозиции са: „Враца и региона през Първото и Второто Българско царство“. „Враца през Възраждането“; „Ботев и неговата чета“; Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“. На развитието на бижутерното дело са посветени три витрини, в които са изложени майсторски изработени изделия от злато. Към историческия музей съществуват и 2 етнографско-възрожденски комплекса – единия, носещ името на Никола Войводов, а другия – на Софроний Врачански. Етнографско-възрожденския комплекс „Никола Войводов” включва родния му дом и така наречения „Капитански дом”. Скромната експозиция в дома-музей на Никола Войводов запознава посетителите с революционната дейност на бореца за свободата на поробена България. В „Капитанския дом” е пресъздаден градският бит на заможно врачанско семейство от XX век. От Историческия музей ще ви насочат да разгледате и други врачански забележителности –  средновековните обекти „Кулата на Куртшпатови” и „Кулата на Месчиите”, построени от местните военоначалници от VI и VII век. Тези два обекта представляват интерес и като архитектурно-исторически паметници. Реставрираните жилищно-отбранителни кули ще намерите непосредствено зад внушителния паметник на поета и революционера Христо Ботев, издигащ се сред централния площад. Първо ще имате възможност да разгледате кулата на фамилията Куртпашови. На около 150 м северозападно от нея се намира и другата кула, строена със същата цел и по същото време, от рода Месчиите.

Посетите ли Враца непременно разгледайте Възрожденско-етнографският комплекс намиращ се на улица “Генерал Леонов”. Той обединява къщата на Хаджитошеви (най-ценната и интересна сграда, запазена от епохата на Възраждането), къщата на Григория Найденов – член на тогавашния местен революционен комитет, къщата на Иван Замбин, както и старинната църква “Възнесение”, строена през XVIII век, в която са идвали Левски, Славейков и други възрожденци и революционери. Тук е и най-старото училище в града – „Възнесенското”, датиращо още от 1822 г. Пред комплекса се издига бюст-паметник на Васил Левски. Друга местна забележителност е домът на ген. Кирил Ботев, където от 1900 до 1903 г. са живяли майката и брата на Христо Ботев.

Ако имате желание да разгледате още врачански забележителности, то отидете на хълма „Калето”. Там се намира красивият туристически дом “Христо Ботев”. Интересен е факта, че той е построен през 1926-1931 г. с доброволен труд на врачанските туристи. До него водят стръмни каменни стъпала, както и пешеходна асфалтова алея. В близост се намира паметникът “Вестителят на свободата”. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба – символизиращи сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. освобождението на града. На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско.

В южния край на града, където река Лева напуска пролома „Вратцата”, се намира старата занаятчийска част на враца – квартала „Кемера”. Днес в процес на реставрация са всички работилници и дюкяни. Някои от тях са вече завършени и могат да се посетят. Интерес у гостите на града предизвиква и Градската художествена галерия. В нея се съхранява богата колекция на много известни творци, между които Андрей Николов, Ст. Иванов, Цено Тодоров, Иван Фунев, Пенчо Георгиев и др.

Няма как разглеждайки врачанските забележителости да не почувствате историята и духа на този град. Отпътуваме от Враца, през живописния Искърски пролом. Маршрутът ни води към забележителностите около града, а не са една и две. Насочваме се към прохода „Вратцата”. Тази природна красота е известен като рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на „Вратцата” са най-високите на Балканския полуостров –  над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха! От най-високата точка на скалите към река Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. При разходки около тези пищни скали бъдете внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. В района има приятно заведение с името „Чайка”. Там има живописно езеро, предлагащо разходки с водни колела. През врачанския проход минава асфалтиран шосеен път за пещерата „Леденика”, ски-писта „Пършевица” и китното планинското село Згориград.

Проходът „Вратцата” е известен и с това, че тук ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. През скалите минават около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Друга забележителност в района е пещерата „Понора”. Тя е водна пещера, намираща се в близост до село Чирен, на 30 км от Враца. Пещерата е една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии. „Понора” е дълга 3 км и 497 м и във всичките й галерии тече река. Около Враца има и два красиви водопада: Скакля –  един от най-високите български водопади, сспускащ се от 141 метра височина и Боров камък, до който води Згориградската екопътека започваща от село Згориград. Маршрутът ни води към други природни феномени – „Ритлите” и „Лакатнишките скали”. „Ритлите” са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Люти брод. Най-открояващи са четири вертикални скали, разположени успоредно една на друга, които се намират на левия бряг на река Искър. Тези причудливи скални форми са част от склона на живописната Врачанската планина. На места скалите се извисяват до 80 метра над нивото на реката. Наблюдаващият тази природна красота е изумен от дебелината на скалните стени – от 3 до 7 метра, а дължината им достига до 400 метра. Между отделните скални прегради растат предимно широколистни растения. Според специалистите скалната формация „Ритлите” е изградена от здрави варовици, които са се образували преди около 120 млн. години. Предполага се, че скалите са се образували, чрез постепенно отлагане на варовик, още докато тези територии са били море. Проучванията показват, че по-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига „Ритлите” са се образували в днешния им вид.

На десния бряг на реката „Ритлите” достигат до скалата „Шишманица”, от която е изградено шосето. Преди да се премине по моста, туристът ще забележи паметна плоча, отбелязваща мястото, където баба Илийца преминала Искър и вдъхновила Вазов за известния му разказ.

Източно от Ритлите на левия бряг на реката се намират руините на едно от най-интересните старобългарски делища – Коритенград. Защитната крепост на селището се издигала горе, между двете най-високи стени на Ритлите, а градът бил разположен на юг до самия Искър. В района на древния Коритенград днес са разкрити девет средновековни български църкви. Извършена е реставрация на стара църква, датитаща от XII-XIV в.

В близост до това чудновато място се намира Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Тази обител датира още от времето на Второто Българско царство. Построена е по време на управлението на Цар Иван Шишман. Манастирът е многократно разрушаван и опожаряван. Посещавайки това свято място туристите ще научат интересни факти като например това, че през годините на Възраждането манастирът се превръща в значимо просветно средище. В светата манастирска обител е създадено и килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират ценни реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. През 1797 г. в „Успение Богородично“ намира убежище Софроний Врачански. Манастирът е посещаван и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 в него е намерил подслон и Алеко Константинов, по време на похода му из тези места. След това преживяване поета създава пътеписа „Българска Швейцария“. Ако се почувствате уморени от приключения можете да отседнете в хотелската част на манастира, с общ капацитет 30 легла. Манастирската кухня пък ще ви нагости с вкусни национални ястия. В близост до Черепишкия манастир е местността „Рашов дол“. Районът е интересен с това, че тук е станало последното сражение на Ботевата чета.

Поемаме към следващото място от нашия маршрут – „Лакатнишките скали”. Те са разположени в старопланинската верига, на левия склон на Искърския пролом, между долините на реките Пробойница и Доло. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър – с формата на сгънат лакът. „Лакатнишките скали” са изградени от червени пясъчници и варовици, а пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 м над водите на река Искър. Сред скалите има множество пещерни образования, като „Темната дупка”, „Аржишка дупка”, „Свинска дупка”, „Вража дупка” и други. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност още през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. От 1989 г. скалите са включени в създадения то това време Природен парк „Врачански Балкан”. Любопитно за туристите е да знаят, че Лакатнишки скали предлагат чудесни възможности за алпинизмът. Ето защо тези скални маси са едни от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България.

Няма как да останеш равнодушен след такова приключение! Всеки посетил тези природни и културни дадености пази спомена за едно невероятно изживяване!