ЛИБИЯ – Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия

Booking.com

Либия е може би не особено обичайно, но затова пък запомнящо се и екзотично място за туризъм – чужда култура, палми, горещо слънце, забулени жени, прекрасни арабски залези, незастроени девствени плажове. Средиземноморското крайбрежие и разнообразните културно-исторически паметници в страната, я правят интересна дестинация за туристите. В Либия няма държавен транспорт, но пък има таксита, а и бензинът е евтин. Основното богатство по тези географски ширини е петролът.

Климатът е подходящ за пътешествия и зимно време, защото дори през този сезон температурите не падат под нулата. За сметка на това обаче жегите през лятото могат да нажежат термометрите до невероятните 50 градуса, особено във вътрешността на страната, където пустинният климат е и много по-осезаем, отколкото по Средиземноморието. Тези, които отсядат в либийската столица – Триполи, биха имали късмет в това отношение, тъй като градът се намира на морския бряг.

По време на престоя ни там, всяка вечер от пристанището на Триполи тръгваше кораб към Малта. Ние се задоволявахме единствено с това да наблюдаваме потеглянето му, но носталгията по други, екзотични светове неизменно наляга човек при гледката на отразените във водата светлини, които отплуват бавно в морето. До пристанището се намира големият рибен пазар. Човек рядко има възможност да попадне на такъв – в него се предлага всичко, наистина всичко, което може да се извлече от Средиземно море: от дребни рапанчета и миди, до редки и скъпи деликатеси, като филе от бяла акула например.

Либийската кухня е арабско-италианска. Местните ястия, овкусени с пикантни и ароматни подправки, представляват възхитителна комбинация между кулинарните традиции на различни култури и вкусове. Свинско обаче липсва в менюто. За сметка на това ресторантите предлагат богато разнообразие от риба и морски деликатеси, пилешко, агнешко, дори камилско. Собствениците и обслужващия персонал на многобройните заведения и хотели, посрещат с усмивка посетителите и особено чужденците. Правят всичко възможно, за да останат клиентите им доволни. Улиците и кафенетата са винаги пълни. Във въздуха се носи глъч и аромат от наргилета.

В унисон с традицията, жените се обличат така, че тялото им да остане изцяло покрито: забрадки, нерядко и фереджета, дълги широки дрехи, клинове под тях. Но, както научихме от местните, тук работят много чужденци – фактор, който, изглежда, допринася за разкрепостяването на либийския манталитет. В резултат на това съвременно мислещите семейства позволяват на жените си – съпруги и дъщери – да не крият фигурата и лицето си; да учат и работят. Макар и рядко, по улиците могат да се срещнат и либийки, облечени съвсем модерно и по европейски: незабрадени, с костюми, рокли, дори с поли.

Местните хора са добронамерени и отворени за комуникация. Те рядко говорят чужди езици, но някои от тях разбират руски, други английски, а по-възрастните – италиански. В Либия официален език е, разбира се, арабският. Традиционният поздрав според обичая е “Салям алейкум”, а отговорът на събеседника ви неизменно ще бъде “Алейкум салям”. Либийците са доверчиви, гостоприемни и любопитни. Макар че в много отношения са непостоянни, се отнасят към западняците приятелски. Впечатление ни направи особеното им чувство за чест. Към чужденците са мнителни – съставят ли си веднъж определено мнение, трудно го променят. Успеете ли обаче да спечелите либиец за свой приятел, то той ще ви остане такъв, независимо от всичко.

Търговците и купувачите в Триполи ни послужиха за чудесна илюстрация на прочутия арабски мерак за покупко-продажбен пазарлък. Ако попаднете в подобна ситуация обаче, внимавайте: либийците са много чувствителни на тази тема и евентуалния ви отказ от пазарлъци може да обиди продавачите.А те саистинска атракция за чужденците. Предлагат какво ли не – платове, различни аксесоари, подправки, дрехи, ядки, плодове, екзотични животни, благоуханни арабски аромати, многоцветни шишенца и кутийки с интересни, но неизвестни за нас съставки под формата на течности, прах, зърна…

Докато обикаляхме столицата в търсене на забележителности, имахме възможност да посетим и Гаргареш – богаташки квартал. Той е обсипан с луксозни стоки и магазинчета. Къщите тук са сякаш излезли от приказките на Шехерезада. Подобна е и гледката към разкошните първокласни хотели в Триполи, като “Кебир” (“Големият”), “Ел Махари” (“Бърза камила”), “Коринтия”. Гледката в Ел Махари грабва посетителя още от фоайето: красив бял роял, вито стълбище, бар, изискано кафене, декоративен фонтан…

В центъра на Триполи се намира известният зелен площад, от който държавният глава Моамар Кадафи произнася своите речи. Някога там са се изпълнявали публично и смъртни присъди чрез обесване. Екзекуциите дори са били излъчвани по националната телевизия. Тази практика обаче е била преустановена.

По-интересни тук са останките от римска крепост. Като цяло страната е богата на културно-исторически паметници не само от времето на римляните, но и от това на финикийците, египтяните, гърците… Автентично римско селище можете да видите посещавайки Лептис Магна, един от петте либийски обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО. Това е добре запазен древен град от времето, когато Римската империя е владеела тези земи. На други паметници на културата можете да се полюбувате и в Кирена (североизточната част на стрната), по чиито скали са запазени останки от древногръцката култура, включващи театри и храмове от 631 г. пр. н.е.

Изключително запленяваща гледка представлява древното римско селище в град Сабрата, разположен на средиземноморското крайбрежие, западно от Триполи. Тук можете да се полюбувате на амфитеатър, на останки от храмовете, строени в чест на античните божества. Гледката насища сетивата с неописуеми усещания. От всичко наоколо струи неповторимият колорит на екзотиката. А на фона на яркосиния цвят на небето и морската шир, се открояват белите руини, оставили следа от света на древните цивилизации.

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар