Автор: redactor

Копенхаген е най-голям град и столица на Дания. По-голямата част от него е разположена на източния бряг на най-обширния остров в страната – Шеланд, друга – на Амагер.  Като отидете там ще бъдете повяни от попътния вятър право към една разкошна смесица от чудатост, красота и класа. Има много за виждане в Копенхаген, не само Малката Русалка!

Можете до стигнете до този приказен северен град, както по въздух до най-голямото летище в Скандинавия, така и с влак, автобус или дори ферибот. Климатът е умерен, което означава че са налице четири сезона (пролет, лято, есен, зима). Препоръчвам ви да посетите града в периода от Май до Август, защото тогава дори и зимуващите излизат да се забавляват! Това е един от най-старите градове в Европа, но въпреки дългата си история Копенхаген никак не спада към скучните дестинации. Той е мечта на много. Разстоянията са кратки, а транспорта удобен. Разнообразието е огромно – както подобава на една Скандинавска страна. Тук можете да се насладите на музей на модерното стъкларско изкуство, националния музей, музея на Тюсо или, ако предпочитате, този на еротиката.

Ако сте любител на класните разходки по необичайни пътища, замъци и средновековни постройки, тогава Кръглата кула със сигурност е за вас! Тя се намира в близост до Катедралата, Университета, замъка Розенберг, Кралските градини и площад Амагер. Ако стигнете до върха на кулата ще можете да зърнете всички тези красиви забележителности от близо 40 метра височина. Пода на сградата представлява единна спираловидна рампа – единствена по рода си в цяла Европа. На най-високата част се намира и голям и изключително прецизен телескоп, чрез който всеки може да наблюдава нощното небе. Кулата е най-старата действаща обсерватория на континента.

От гледна точка на хотели датската столица има много да покаже. Хотел Radisson SAS Royal, по дизайн на световно известния Арне Якобсен, е блаженство за ценителите на интериорното изкуство. Други две класни предложения за престой са Hotel Skt Petri и Hotel d’Angleterre. Ако сте турист със ограничен бюджет, тогава Cab Inn е за вас. Със своите уютни и практични стаи той ще ви накара да се чувствате изключително удобно. Разбира се, друга алтернатива са и помещенията в частни домове, които се отдават под наем. За тях вече можете да се информирате от вашият туроператор или от удобен за вас туристически офис.

Ако искате да се насладите на приятна и спокойна обстановка и да утолите гастрономските си желания посетете централната част на града, където ще намерите повечето заведения от датската „висша класа в кухнята„.  Класически датски пекарни и известните  ръжени сандвичи са прекрасен избор за по-неформално хапване – качеството е високо, а цените доста добри. Има всякакви вкусове, дори и необичайни комбинации за по-авантюристичните.

Но едва ли бихте отишли до Дания и бихте пропуснали да посетите някое местно заведение. Първоначално ще забележите, че нощният живот в града е прекалено спокоен, но не се лъжете по първо впечатление. Копенхаген разполага с място за всеки. Ако сте любител на джаз музиката Copenhagen JazzHouse е точно за вас! За разлика от това заведение Dan Turell е доста по-колоритно. Барът е кръстен на писателя, който безспорно би бил много доволен от това. Други нощни заведения, които си струва да посетите са: Rust, Vega, Aura, Park Cafe, Stereo Bar и Cafe Victor.

„Само да си жив не е достатъчно…човек има нужда от слънце, свобода и едно малко цвете.” Е казал датският писател Ханс-Кристиан Андерсен. Нека с едно пътуване до Дания намерите тези три съставки, за да се почувствате наистина живи!

Екскурзията по дестинация Белоградчик – Видин е интересна и определено ще ви зареди с приятни емоции и изживявания. Белоградчик е благоустроен и приветлив град, разположен в северозападната част на страната. Пътувайки към града ще се насладите на живописната природа на Западна Стара Планина.

Днес Белоградчик е сред най-атрактивните туристически обекти на България. И няма как да е иначе, тук  се намира един от най-уникалните природни феномени в света – Белоградчишките скали. Това райско кътче от България се отличава с неповторима природа и кристално чист въздух, а възможностите за релаксация и отдих които предлага района са многобройни – културен и еко-туризъм, условия за лов и риболов, пещерен туризъм и алпинизъм, различни видове спорт. Още с наближаването на града, туристът става свидетел на невероятна красота – белите къщи на Белоградчик сякаш са накацали по двата планиски масива Ведерник и Венеца, а величествените Белоградчишките скали обграждат града.

Преди на навлезете в Белоградчик отделете необходимото време и разгедайте феноменалните Белоградчишки скали. Ще научите, че красивите скални образувания нямат аналог в света, което ги прави изключително атрактивни не само в национален, но и в световен мащаб. Тази скална приказка се простира от запад на изток, от връх Ведерник към град Белоградчик и съседните села Боровица до Белотинци. Районът, сред който се издигат причудливите скални масиви е с дължина около 30 км, а ширината му достига до 6 км. Според изследователите уникална е и възрастта на скалите – над 230 млн. години. Вгледайте се в скалистите форми и ще откриете различни изображения. Поради тази причина повечето от скалите имат имена – Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и вкаменената сватба и мн. др. Ще узнаете, че на това дивно място са посветени много легенди и предания. Колкото до историята на красивия белоградчишки край ще научите, че началото на града датира още от римско време.

В близост до днешния Белоградчик римляните издигнали „Римското Кале“. И днес гостите на белия град могат да разгледат това интересно място,  което се намира до Обсерваторията, на стотина метра от от крепостта „Калето“. Интересна е и самата крепост, дори и само заради факта че тя е една от най-добре запазените крепостни съоръжения в страната. Предполага се че датира от І-ІІІ век. Ще узнаете, че в късната античност „Калето” става част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. В днешния си вид крепостта е доизградена от българите. Разглеждайки „Калето” ще видите че тук има 3 самостоятелни двора и едно укрепление. Уникални са двете главни порти на крепостта, носещи имената „Видин капия” и „Ниш капия”. Впечатляваща е и височината на укрепителните стени – цели 10 м. Не пропускайте да се изкачите до най-високата част на крепостта, известна като „Първа плоча”. Усилията определено си струват – от тук се разкрива неповторима панорамна гледка към града и околностите. Мястото наистина е уникално, не само заради красивата природа но и поради изключителната си културно-историческа стойност. Ненапразно заедно с Белоградчишките скали крепостта е част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Ако проявите любопитство от къде идва името на града, ще разберете че то се свързва с градежа на крепостта, наричан „бел градеж“. Първото място, което трябва да посетите като забележителност в самия град е местния Исторически музей. От уредника ще научите, че музеят е основан през 1970 г. и се помещава в „Пановата къща“, която впечатлява с типичната си възрожденска архитектура.  Ще узнаете, че къщата е построена през далечната 1810 г. и с право днес е обявена за  паметник на културата. В музея може да разгледате над 6000 експоната, чрез които посетителят се пренася във времето на Османското владичество и Възраждането. Ще видите старателно подредени експозиции, разкриващи развитието на занаятите в Белоградчишко – златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство и медникарство. В една от изложбените зали има и кът, посветен на сръбско-българската война от 1885 г. Разглеждайки експозицията ще останете очаровани от богатата колекция от монети и старинни икони. Показани са и предмети от домашния бит в района, различни женски накити, както и красиво извезани народни носии. В музейния двор ще видите антични паметници. Друго интересно място в Белоградчик е Природо-научния музей, чиято експозиция ще ви запознае с най-атрактивната част от биоразнообразието в Северозападна България. Отделете време и разгледайте и произведенията на изкуството, изложени в залите на Художествената галерия.

Интересно място в града е и новооткритата Астрономическата обсерватория, която е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките. Обсерваторията е разположена сред живописните Белоградчишки скали. Любителите на астрономията ще могат да я разгледат, както през деня така и през нощта. Ако сте късметлии и посетите това интересно място при ясно време ще се насладите от разгледаното с телескоп звездното небе. Тук е изложена и богата колекция от постери със снимки на интересни небесни обекти, изложени са и телескопи и астрономическо оборудване. Още по.вълнуващо е, че тук ще ви посрещне професионален астроном, който ще е и ваш гид през цялото време прекарано в обсерваторията.

Когато отпътувате от Белоградчик ще изпитате умиление към този град и малко тъга че го напускате. Следвайки пътя за следващата точка от дестинацията – Видин, непременно се отбийте до пещерата „Магурата”. Тя се намира в белоградчишкия район и е една от най-известните наши пещери. Ще научите, че дължина й е около 3000 м, както и това, че пещерата и заобикалящата я местност са обявени за природна забележителност. Най-ценното в „Магурата” са пещерните рисунки от първобитни хора, който вероятно са използвали тор от прилепи и червена глина за да ги направят. Близо 700-те древни рисунки придават на пещерата неповторима уникалност, поради което тя е единствената по рода си в цяла Югоизточна Европа. Според изследователте възрастта на скалните рисунки е над 3000 години. Забележително е, че до сега те са единствените творения на изкуството направени от хора живяли през бронзовата епоха, достигнали до наши дни.

Когато се насладите на това дивно място, можете да продължите по маршрута. На 52 км от Белоградчик се намира следващата точкоа от дестинацията – крайдунавския град Видин.  Историята на този град също е древна и много интересна. Първоначално създаденото селище било основано от келтите и носило името Дунония. По-късно на това място римляните построили крепостния град Бонония. Минало време и това селище било наречено от българите с името Бдин. По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си Иван Страцимир, като го коронясва за цар. Така този край се отделя от Търновското царство и се обявява за самостоятелно Бдинско царство, което просъществувало от 1364 до 1396 г. След този период на възход видинския край, както и останалите български земи биват поробени от турците. Разглеждайки града ще се убедите колко интересни архитектурни и исторически паметници на културата можете да видите тук. Историческата забележителност, която грабва вниманието на туристите в града е крепостта „Баба Вида”. Това уникално място се намира непосредствено край величествения Дунав и е заобиколено с ров изпълнен с вода. Тук се издигат цели 13 порти, 6 от които излизат на самия дунавски бряг. Крепостта е уникална и с това, че е единствената средновековна крепост у нас, запазена в автентичния си вид. Историческите факти, свързани с това кътче са изключитерлно интересни. Ще узнаете, че по време на Римската империя в този район се изгражда седалище на малък гарнизон, разполагащо с наблюдателна кула. Постепенно около кулата започва градежа на каменната крепост. Днес е ясно, че тогавашните местни управители са ползвали крепоста за феодален замък. Мястото наистина е уникално и като наша гордост е включено към Стоте национални туристически обекта. От разказа на екскурзовода ще научите, че град Видин израства като важен военен и административен град и столица на Видинското царство именно около крепостта „Баба Вида“.

Други местни забележителности са: Мавзолея на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша, бившият османски конак и т.нар. „Кръстата казарма”, Катедралата и останалите храмове в града. Разглеждайки Историческия музей „Конака” ще научите и видите интересни неща. Самата сграда на музея е оригинален архитектурен паметник на културата. Датира от XVIII в. Тук експонатите са подредени в различни отдели. В раздел “Праистория” ще видите уникалните скални рисунки от пещерата Магура, дело на пещерните хора от ранната бронзова и ранната желязна епоха. Сред музейните експонати са изложени оръдия на труда, накити, изрисувани глинени съдове и предмети с култово предназначение. Античният раздел в музея е представен с богати и разнообразни колекции на предмети от големите римски градове – уникални колекции на керамични съдове, глинени лампи,  монети, ювелирни произведения и предмети на бита се допълват и от богато украсени римски саркофази, надгробни и оброчни плочи, статуи и други. Интерес у посетителите предизвиква и изложението представящо периода на Средновековието. Тук можете да видите експонати, илюстриращи стопанския и военния живот на древен Бдин. Изложените старинни предмети – керамични съдове, произведения на металопластиката, монети, както и инструменти и пособия за бита са открити предимно при археологически проучвания на замъка „Баба Вида”.

Посесете и музейната експозиция на „Кръстата казарма”. Ще узнаете, че масивната двуетажна сграда е построена през далечната 1801 г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана с намиращата се наблизо оръжейна работилница. След Освобождението постройката била пригодена за съд и казарма на тогавашната българската войска. През периода 1965-1967 г. сградата е реставрирана и адаптирана за Етнографски музей. Днес сградата е обявена за паметник на културата с национално значение. Тук се представя традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век. Ще имате възможност да научите и много за основните земеделски дейности в района: оран, сеитба, жътва, вършитба, сенокос, лозарство и винопроизводство. Особено място в експозицията заема риболовът по река Дунав. Представени са също така домашни занаяти, като тъкачеството, автентични уреди за обработка на вълна, коноп и памук. Ще видите хоризонталнен стан и характерните за видинския район ивични тъкани. Специално място в музея е отделено и на народните художествени занаяти – златарство, медникарство, грънчарство, дърворезба, терзийство, кожухарство, изработване на плъсти, ковачество и коларство. Имате ли възможност не подминавайте и Видинска художествена галерия „Никола Петров“.

В района на града ще откриете и приятни места за отдих. Едно от тях е Крайдунавската градска градина. Тя се простира до самата „Баба Вида”. Освен историческата крепост в границите на  парка има и други значими архитектурни паметници – театър „Веда“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, „Телеграф капия”, турската поща, както и трасето на римската крепостна стена, различни мемориални обекти, както и много приятни природни кътове за развлечения и отмора, с панорама към Дунав. В града и района има още няколко парка, от който един ловен и един лесопарк. Ако природата във видинския регион ви хареса можете да отседнете в местността „Орляка”, разположена на дунавския бряг, само на 4 км северозападно от града. На това място освен прекрасна природа ще откриете приятния къмпинг “Дунав”,  с 30 бунгала и ресторант. А заедно с почивката ще имате възможност да изпитате тръпката от различни водни спортове и риболов. В непосредствена близост до къмпинта е и фериботът Видин – Калафат. Друго приятно място за отдих, разположено на 18 км югозападно от Видин е местността „Божурица”. Тук може да се насладите на очарованието на единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България. В района има малък язовир и много почивни станции. Тук се намира и туристическа хижа „Божурица“.

Независимо дали вашата екскурзия по тези места ще е еднодневна или ще поостанете запо дълго, ще си тръгнете от тук отпочинали и обагатени с нови познания и впечатления

Макар не много известна дестинация за обикновения турист, Латвия става все по –предпочитано място за отдих или активна почивка. Съчетанието между достъпен лукс и разнообразието от забележителности, превръщат Латвия в достоен съперник за туристическото внимание. Страната разполага с най-дългата крайбрежна ивица измежду балтийските си съседки и това значително допринася за развитието на морските курорти.

Началото на Рига е сложено през далечната 1201г, когато на река Даугава е издигната крепост, чийто останки се виждат и днес. Днес столицата привлича туристи с многото останки от Средновековието, умело съчетани с добро обслужване на достъпни цени, модерни клубове и други атрактивни забавления.

Един от символите на града е църквата „Свети Петър”, намираща се в стария град. Веднага щом се качите на най-високата част на църквата пред погледа се разкрива незабравима гледка обхващаща цяла Рига. В стария град се носи атмосфера, която някои сравняват с тази на Прага. Старите къщи, църкви и останки, деликатно се смесват с изискаността на малките ресторантчета, галериите и кафенетата. Екстравагантна, но интересна за всички е плаващата галерия на река Даугава. Корабът е закотвен в средата на реката и там среща си дават различни представители на изкуството. Интересна архитектурна забележителност е и Рижският замък, който е бил построен през 1910г от богат местен търговец.

Подобно на нашия етнографски музей „Етъра”, в Рига също може да се види такъв, чието начало е сложено през 1924г. Сградите тук представят средновековния бит на латишите, а за спомен оттук можете да си купите глинени, кожени или дървени изделия, произведени от майсторите в музея.

Една от новите придобивки на Рига, това е комплексът Лидо, превърнал се в забележителност със своите 800 места за хранене. Тук кухнята е неимоверно разнообразна, а освен това Лидо разполага със собствена пивоварна, което никак не е за пренебрегване, тъй като латвийската бира е сравнявана по качества дори с чешката. Лидо е предпочитено място за почивка не само от туристите, но и за местните с местата си за разходка и екстравагантната си архитектура.

Подходящ за развлечение и почивка тук е и водният комплекс „Акваландия”, снабден с различни водни съоръжения, които привличат почиващи не само от Латвия, но и от съседките и Литва и Естония.

Цените в Латвия са абсолютно достъпни. Нощувката в столицата започва от 10Е на легло в стая за двама. Един от предпочитаните хотели тук е „Турист”, в който се намира и най- голямата доскотека в Рига – „Ъндърграунд”.

Латвийската кухня също ще ви очарова с многообразието си от блюда. Освен традиционните ястия, типични за по-северните страни, като например пресен бифтек с особен луков сос или сив грах със сланина, тук ще намерите изобилие от рибни специалитети на не много високи цени. Естествено, както вече споменахме, не бива да пропускате да опитате от латвийската бира, с която латвийците се гордеят и винаги я предпочитат пред вносната.

Само на 20км от столицата на Латвия се намира и един от най- известните им курорти Юрмала. Намиращ се на самия бряг, градът приветства гостите си със средновековни замъци, архитектурни забележителности, но и всякакви глезотии, нужни да задоволят и най – изтънчения  вкус: яхтклубове, тенис кортове, делтаплан, и не на последно място приятен климат и чистота.

Сугунда е друг курорт на Латвия, намиращ се във вътрешността на страната в долината Гауя. Град потопен в история, но живеещ в настоящето с кутурните събития провеждащи се тук на откритата сцена, Сугунда е била предпочитана дори от руското кралско семейство в края на XIX в за отдих и отмора.

Още един малък град на Латвия няма да ви остави безразлични и това е Аизпуте. Тук могат да се видят останки от старата крепост на Ордена, а до него и водната мелница на града. Недалеч оттук се намира класическият замък Казданга, обхванат в пищността на различни екзотични растения.

Латвия е малка и все още не съвсем позната страна, но с удобствата и качеството на услугите си съвсем скоро ще се превърне в предпочитана дестинация за много от туристите. Всеки, решил да опита от прелестите на севера, ще остане приятно изненадан от възродената атмосфера на Латвия.

Хисаря се намира на около 170 км югоизточно от София в област Пловдив. Градът е известен главно с минеранлните си извори и мекия климат. Като балнеолечебен курорт тук има балнеолечебни центрове и почти всеки хотел предлага различни спа процедури. Хисаря е подходяща за отдих сред градините с вековни дървета, водни удоволствия и разнообразие от цветни видове.
За лечебните свойства на водите се носят различни легенди от незапомнени времена. В една от легендите се разказва как водите по тези места спасили велика римска императрица от сигурна гибел, след като непознат тракийски знахар посочил, че тук тя трябва да се къпе и оттук трябва да пие. Според преданието така станало заселването на римляните, от което до ден днешен има останки. Веднъж дошли римляните кръстили мястото Аугусте и през IIIвек оградили града с крепостна стена. В края на века града е опожарен от нападения на готите и в началото на IV век император Диоклециан го възстановява и започва да носи неговото име. Освен крепостната стена обаче императора изгражда истински римски град с големи, прави улици, по всяка от които гордо се изправяла статуя на бог, дворци, които да задоволяват нуждите на римската аристокрация и красиви мраморни бани. Крепостната стена на града е била висока цели дванайсет метра и е имала почти правилна четириъгълна форма. Днес височината и е седем метра, а най – добре запазени са западната и южната порта, която изобразява две едногърби камили застанали една срещу друга и е висока 13м. Общата дължина на стената достига 2315м.
Диоклецианопол търпи още поражения средата на V век,когато е нападнат от хуни, а след това отново в края на VI и началото на VII век.
Легенди се носят също и за изграждането на Момина баня още в началото на  IV век, когато е построена от Максимиан Галери и Лациний баща. Според една от легендите, през Средновековието красивата щерка на местния управител на града обичала да ходи и да се къпе с приятелки в банята, която за нещастие се намирала извън крепостните стени и не била защитена. Така веднъж се случило градът да бъде нападнат, а девойките останали отвън, когато градските порти се затворили. За да не бъдат опозорени дъщерята и приятелките и решили да се удавят сами в топлия извор. Днес Момина баня се използва за лечение на бъбречни и заболявания на опорно-  двигателния апарат.
В югозападния край на крепостта се намира и минералния извор Момина сълза, при който са открити добре запазени римски терми и останки от три римски бани. В близост до извора, на около 300м от стената, в парка „Славеев дол” може да се види римска гробница с впечатляваща цветна мозайка.
В Хисаря има и добре запазен античен театър използван в древността за игри, битки и представления с арена във формата на полукръг. Подобно на него в града през 1940г. е открит летен театър, напомнящ античните римски театри и разполагащ с 1700 места.
Недалеч от Хисаря, на връх Козя Грамада, е открит тракийски град, датиран отпреди 24 века. Градът е бил заобиколен от здрави стени от каменни блокове. Находката включва две части – резиденция и крепост свързани посредством античен път. Целият комплекс е заемал площ от близо един хектар.
Друго наследство от траките е открито под формата на астрономическа обсерватория близо до село Старо Железаре. Обсерваторията е строена, за да може да се отпределя слънчевото равноденствие, тъй като за траките Слънцето е било почитано като главно божество.
В с.Старосел, област Хисаря, също е открит тракийски култов храм, който впечатлява с това, че е най- големият откриван досега тракийски царски комплекс с мавзолей.
Хисаря е зелено райско кътче потопено в лечебни топли води. Красивите паркове, из които можете да се разходите ще отморят очите, а нежните ласки на водата ще отмият всяка грижа.

Отдаде ли ви се възможност подарете си една разходка до Харманли и района около него, особенно ако още не сте били в тази южна част на страната. Град Харманли се намира в Горнотракийската равнина и е живописно разположен по долното поречие на река Марица. Отстои на 33 км източно от Хасково, близо до мястото където малката Харманлийска река се влива във водите на Марица.

Преди да разгледате града проучете някои любопитни факти от неговата история. Предполага се, че Харманли е древно селище, чиято възраст е на около 500 години. Според историческите източници града води началото си то керван, изграден по пътя за Цариград, който постепенно се оформя като оживено селище. Ще узнаете, че името на града идва от турската дума „харман”, което значи място за съхраняване на жито.

Пристигнете ли в Харманли първо посетете емблематичната за града забележителност – „Извора на Белоногата”. Този културно-исторически паметник се намира в източния край на Харманли. Легендата говори, че по време на турското робство по тези земи живяла красивата българка Гергана. Тя се славила не само с дивната си хубост, но и със скромно поведение и достойно държание. Тези качества на българската девойка смаяли дори осмонския везир. Така красивото момиче станало причина за построяването на бяла чешма край извора, взел нейното име. Неподправената хубост и достойнство на Гергана станали вдъхновение и за великия български поет Петко Р. Славейков, автор на прекрасната поема „Изворът на Белоногата”. Днес на това място се издига голяма градена чешма, а до нея има каменна плоча с куплет от едноименната поема. Край чешмата се издига и статуя, изобразяваща стройния силует на белоногата Гергана.

Друга местна забележителност, която не трябва да пропускате в града е Гърбавия мост, построен над тогавашната река Олудере, днешна Харманлийска река. Днес специалистите възприемат каменния мост като връх на османското изкуство. Настилката му е павирана, а надписа на турски му предава още по-голяма автентичност. Според проучванията каменното съоръжение датира от края на XVI в. Днес е ясно, че Гърбавия мост е един от най-старите в областта и впечатлява посетителите с уникалната си архитектура. От същата епоха са и останките от т.нар. „Керван сарай”, намиращи се в центъра на Харманли. Предполага се, че точно на това място, разположено на тогавашния царигладски път са поставени основите на днешния град. Днес е запазена само една от стените на сарая, върху която е поставен надпис, удостоверяващ 500-годишната история на града.

Интерес за гостите на Харманли представляват и двата православни храма – „Св. Иван Рилски“ и „Св. Атанасий“ , датиращи още от 1835 година. Всеки влезнал да запали свещичка за здраве в църквата „Св. Иван Рилски“ остава впечатлен от уникално резбования храмов олтар.

Посесете и Градския Исторически музей, както и изложбената зала.  Музеят се помещава в красива двуетажна сграда, която е обявена за паметник на културата от местно значение. Разглеждайки музейната сбирка ще се очаровате от грижливо подредените и интересни експонати. Очакват ви три отдела: „Археология“,  „Етнография“ и „Нова и най-нова история“, където любопитвото ви ще бъде удовлетворено.

Не пропускайте да се разходите из центъра на града, както и да се подкрепите в някое от многобройните заведения тук.

Интересно място в Харманли е хотел-ресторант „Приказките”, в което ще ви посрещнат не само подобаващо, но и ще се насладите на жива музика с богата фолклорна програма. Мястото е изключително приятно и предпочитано за посещения.

В околностите на ресторанта ще забележите живописна еко-пътека. Тя свързва Гребната база в града и местността „Дядо Тодоровата чешма”. Тук през топлите дни от годината идват много туристи, които се наслаждават на невероятно красивата природа в този край. Сред туристическите обекти в региона се открояват и местността „Дефилето”, пещерите „Каракольова къща” и „Хайдушка дупка”, както и живописната местност „Кору дере”. Не пропускайте и възможността за релаксираща почивка сред природата, като посетите харманлийския хидропарк „Кюмюрлука”. Тук има  съвременна туристическа база с добри условия за отмора и спорт. Ако обичате пешеходния туризъм може да предприемете изкачване на връх Трифона, разположен в най-североизточния дял на Родопа планина, където се намира и Харманли. Гледката от върха е невероятна – целия град се вижда като на длан.

Друга забележителност в околностите на Харманли, която ще ви бъде интересно да видите е т.нар. „Долмен”, намиращ се край харманлийското село Остър камък. Специалистите предполагат, че долмените са останки от каменните блокове, изглаждали неолитните жилища на праисторическите хора по тези земи.

Когато разгледате всичко това се насочете към следващата точка в дестинацията – тополовградското село Устрем. Селището е сгушено в прегръдките на живописната Сакар планина. Тополовградския район е интересен и с многото си културни и природни забалежителности. Историята в това кътче от българия също е впечатляваща. Според археолози и изследователи обежище тук са намерили траки и келти. Ще научите, че по тези земи са преминали римляни и византийци, както и факта че в миналото грохота на българската войска многократно е отеквал тук.  Пристигнете ли в село Устрем следвайте пътя към манастира „Света Тройца”, наричан още Устремски. Светата обител се намира на около 9 км югоизточно от Тополовград и 3 км северозападно от селото.

Прекрачвайки манастирската порта ще попаднете в един прекрасен, богато озеленен двор, с много цветя, лозници и каменна чешма. Ще ви впечатли не само кривата гледка в околността, но и историята на манастира.  Счита се, че тази Света обител е основана още по времето на Второто Българско царство. Ще узнаете, че манастира е един от най-големите в южната част на България, както и факта че през трудното петвековно робство е служил като крепост на българския дух, давайки подслон на народни закрилници, като Индже войвода, Христо войвода, Кара Колю и др. Над манастира се издига скална църква, датираща от Х век. В околностите на Светата обител има красива вековна гора и причудливи скални склонове, които влизат в района на защитена местност. Освен, че природата край манастира е изключително красива, тук има и голямо разнообразие на растителни и животински видове. Над манастира „Света Троица” се намира природна забележителност „Каракольовата дупка”. Мястото е защитено от закона за да се съхрани едноименната пещера и обграждащата я гориста местност.

В района край Тополовград, в местността „Куза” има и друга защитена местност – „Бръснарският стол”. Мястото обхваща скално образование и вековни букови и габърови гори растящи по скроновете на връх Вишеград. Ако продължите по посока турската граница и достигнете в района между селата Радовец и Лесово ще се озовете в приказното ждрело на река Тунджа. Ще научите, че района се отличава с изключително биологично разнообразие. Няма как да не ви впечатлят 30-метровите гранитни скали надвесили се над буйната река Тунджа. А природата тук сякаш не е докосвана от човешка ръка – красива, величествена, успокояваща. От разказа на екскурзовода ще научите, че в района на Сакар планина има и много други местности които природата е дарила с неповторима красота. Тополовградския район е привлекателен за туристите район. Просторните поляни под връх Вишеград, Сремския пролом на река Тунджа, долините на реките Мангъра и Фишера със своите уникални скални образования, карстовото плато Курткая при село Варник, живописната местност Чамурлии между селата Орлов дол и Българска поляна, долината на река Соколица и другите природни и културни забележителности в района са интересни дестинации за всички любители на природата.

Посещавайки този български край ще се убедите и в богатството на тракийски долмени и светилища по нашите земи, както и на останки от антични и средновековни крепости. Тук ще откриете подходящи условия не само за една пълноценна почивка сред природата, но и чудесни възможности за вашето хоби – лов, риболов, събиране на билки и горски плодове, спортно катерене или пешеходен туризъм. И всичко това в прегръдките на необятната и красива Сакар планина!

Известен като Град на любовта, за мнозина Париж е най-красивият и романтичен град в света., един международен метрополис. Паметниците и съкровищата му са съхранени по-добре, отколкото в съперничещите му градове. Но Париж е много повече от това. Той е световен град, който до голяма степен направлява френската икономика, третата най-развита в Европа след икономиката на Великобритания и Германия, с влияние и далеч извън Стария континет. Париж се радва на много природни предимства: разположен е от двете страни на река Сена, в центъра на Парижкия басейн, най-голямата Европейска низина, съставена от седименти. Преди векове по реката е имало повече острови, но сега са само два – Сите и Сен Луи. Остров Сите е географският център на Париж. Тук има много живописни места. Сред тях например са Цветният пазар на пл. „Луи Лепин”, пл. „Вер Галан” в най-западния край на острова и тесните улички при Цветния кей като красивата ул. „Юрсен” с готическата сграда, където навремето е живял Ага хан. Макар че сградата не е отворена за посещения, тя е интересна фасада и обединява по очарователен начин архитектурни елементи от различни места и епохи. Точно зад нея се открива великолепната гледка надолу по Рю де Шантр към камбанарията на „Парижката св. Богородица”. Разходете се зад катедралата, за да видите красивите аркбутани, осветени нощем или извисили се над бледите пролетни цветове – това наистина е една от запомнящите се гледки в града.Остров Сен Луи е тих  и една спокойна разходка по улиците му разкрива множество ненатрапчиви останки от изтънчеността на XVII в.

За предпочитане е да посетите Париж през летните месеци, когато в града е сравнително спокойно. Времето е умерено топло и влажно, а и друго предимство е, че това е мъртъв сезон за хотелите и се предлагат отстъпки в цените. Парижките хотели имат категоризация от 0 до 4 звезди. Четирите звезди означават хотел, в който има ресторант и всички стаи са с баня с душ и вана. В повечето хотели трябва до платите допълнително за закуската, която се състои от хляб, кроасан, конфитюр, чай или кафе, но някои хотели предлагат и шведска маса.

„Парижката св. Богородица” се извисява като символ на Париж. Днешният вид на катедралата до голяма степен се дължи на реставрацията от XIX в. През XIX в. архитектът Йожен Виоле Льодюк посвищава близо 20 години на реставрацията на статуите и стъклото. Той добавя 90-метрова камбанария, покрита с красиви флорални мотиви, и заменя скулптурите по западната фасада и южния напречен кораб, като запазва най-изящните работи за нишите. Западната фасада е украсена с три портала, на които са изобразени Богородица, Страшният съд и св. Ана. Порталите са обрамчени с две изящни кули. Сред скулптурните творби в катедралата се и древните резби върху преградата за хора, статуята на Луи XIV и Богородица с Младенеца, известна като „Парижката света Богородица”. В страничните параклиси има религиозни картини на Шарл Льобрюн. Съкровищата на катедралата включват Тръненият венец, Свещеният гвоздей и парче от Кръста в Сен Шапел. Те могат да се видят само на Разпети петък, когато се изнасят на шествие пред богомолците. Сред другите съкровища са туниката на Луи Свети, парче от челюстта му и едно негово ребро.

От X в. до 1378 г. Консиержри  е част от Кралския дворец, а след това се превръща в център на парижката съдебна система. След като премества кралската резиденция в Лувъра, Шарл V назначава пазач, който да му бъде наместник, и постройките са превърнати в затвор. Навремето назъбената Дърдореща кула е служела като помещение за изтезания. Макар че тук вече няма затвор, сградите и досега се използват за предварителен арест. Тук можете да разгледате Залата на оръженосците, която е била трапезарията на царедворците и прислугата в двореца, наброяващи 2000 души. Кралската банкетна зала изгаря при пожар и през 1622 г. е възстановена като Залата на изгубените стъпки. Днес в просторното помещение адвокатите и клиентите им чакат да започне делото им.

Музеят „Клюни” обединява два музея – двореца Клюни от ХV в., където са изложени средновековните колекции и световноизвестни гоблени. Първите няколко зали са посветени на гоблените, на великолепните стъклописи и на раклите. Те водят към римските терми, до които се стига през Зала VІІІ със зрелищната Царска галерия 21 глави от статуите, навремето украсявали „Парижката света Богородица”. На горния етаж има сбирка от ценни изделия от метал.

Площадът „Шатле” е сред ключовите кръстовища в Париж. През 1808 г. Наполеон прави фонтан тук. Вдигната е и колона, която да ознаменува Наполеоновите победи. През 1862 г. в двата края на площада са построени два еднакви театъра – театър „Шатле” и Градския театър.

Въпреки че сега е музей, Лувърът е построен като крепост, която да защитава Париж от чужди нашественици. Лувърът е съживен и над земята, и под земята. Под музея има цял подземен град с комплекс от магазини, паркинг и ресторанти. Колекциите на Лувъра са разделени на седем отдела, изложени в три основни части – Сюли, Ришельо и Дьонон.

Никой, който за пръв път идва в Париж, не иска да пропусне митичния булевард „Шанз Елизе”, прочутата Триумфална арка, блясъка на светлините по пл. „Конкорд”, които олицетворяват френското усещане за величие. Днес на авенюто се намират киносалони, заведения за бързо хранене, агенции за самолетни билети и универсални магазини. Това е и средището на световната висша мода. „Шанз Елизе” се дели на две части – красиво авеню с градини отстрани и търговска част.

Айфеловата кула е емблемата на Париж. Тя е построена за Световното изложение през 1889 г. За построяването й са използвани 15 000 метални части. От Айфеловата кула се открива великолепна гледка, която в ясни дни се простира на 73 км.

Ако искате да усетите местния дух, нищо не може да се сравнява с една сутрин на някой от многото пазари за хранителни стоки, пръснати из цял Париж. Всеки квартал си има пазар. Някои са на закрито, в стари сгради, други се появяват само два-три пъти сутрин през седмицата. Преди обяд по пазарите няма много хора и стоката е по-прясна, но вечер цените са по-изгодни.

Париж напълно заслужава името си Град на светлините. Той е една от най-добрите дестинации за пътуване, тъй като може да предложи всичко, за което пътешественикът си мечтае. Този неповторим град привлича всякакви хора – от младите влюбени двойки, които изживяват своя романс в Града на любовта до бизнесмените, които откриват в Париж изяществото на отминалите времена.

Крит е най-големият остров в Гърция и водеща туристическа дестинация. Столицата Ираклион ще ви омае със своята магия, велик дух и археологически музеи – истинска съкровищница, където са изложени някои от най-прекрасните антични образци. Но за да влезете под кожата на града и да го опознаете, трябва да разполагате с повече време.

Пролетта и есента са най-подходящите сезони за посещение на града. През лятото температурите достигат до 39 градуса по Целзий, но ако ви се налага да пътувате тогава, можете да правите като гърците, които имат обичая да си подремват слетобед – така ще си спестите слънцето в най-горещата част на деня. Един от най-предпочитаните хотели в града, разположен на централно място, е „Лато”. Някои от стаите са с балкони с изглед към венецианското пристанище. Ако тук няма свободни стаи, можете да отседнете в хотел „Кандия Марис”. Този луксозен съвременен хотел е построен в традиционно критски стил, а стаите са с изглед към морето. Допълнително удобство е огромният кръгъл басейн.

Столицата на Крит е важен пристанищен център и първото нещо, което ще видите, е фортът, който е построен през ХVІ в. и заема важно място в историята на града. В южния край на пристанището има друга римска постройка – Арсеналът, изграден през ХVІ в. като място, където да се строи и да се поправя флотилията на Егейско море. Великолепните градски стени на Ираклион са от същия период. Те са дълги 3 км и опасват старата част на града. Можете да ги видите от единия до другия край, при което ще минете покрай няколко внушителни порти.

Друга забележителност, която ще ви направи впечатление, е Архиологическият музей. Много интересни предмети, намерени на острова, са изложени тук. Благодарение на това колекцията е огромна и заслужава да й отделите достатъчно време. Залите са подредени хронологично, а при входа можете да наемете екскурзовод и да купите карти. Това, което задължително трябва да видите тук, е Градската мозайка, изложена в Зала 2 и изумителната Зала със стенописите в Зали 14-16 на музея. Не пропускайте Княза с кремовете, а също и красивите делфини от покоите на царицата. Най-известна в сбирката вероятно е Парижанката, наречена така заради червените устни и хубавата рокля. Музеят се намира недалеч от площад „Елефтериас”, почти в центъра на града. И денем, и нощем тук е много оживено. Елате тук вечерта, когато заведенията и ресторантите отварят и е пълно с хора, които се разхождат. От „Елефтериас” ще стигнете бързо пеш до другия централен площад в града – „Венизелос”, известен като Площада с фонтана. На съседния площад „Калергон” има турски фонтан, където ще видите и Лоджията от ХVІІ в. Първоначално тук се събират знатните критяни, а впоследствие сградата е реставрирана и днес в нея е кметството.

Ако искате да си починете от задръстените с превозни средства улици, съвсем близо е паркът „Ел Греко”, който в горещи дни ще ви предложи сянката си. Зад Лоджията е църквата „Св. Тит”. Тя е строена през Х в. В нея ще видите реликви на светеца. От площад „Венизелос” ще стигнете по „Хандакос” до крайбрежната улица – точно вдясно е Критският исторически музей. В него са изложени образци на изкуството от венецианско време, има и интересна сбирка византийско изкуство. Най-значима е единствената рисунка на Ел Греко „Манастир „Св. Екатерина” на синайската планина”. Представа за живата на критяни можете да добиете и от възстановения кабинет на Никос Казандзакис. В Ираклион има и други музеи, които, стига да разполагате с време, си заслужава да посетите. Музеят на религиозното изкуство е разположен до катедралния събор „Св. Мина” от ХІХ в. и в него е включена богата колекция от византийски икони и стенописи, както и прекрасни образци на ръкописи с богословско съдържание. В Музея на естествената история ще видите животни и растения не само от Крит, но от цяло Егейско море.

След обиколката на забележителностите в града, можете да отдъхнете в някое заведение с узо в ръка. Ако предпочитате кафе, внимавайте как си го поръчвате. Турското кафе тук се нарича гръцко. Много е силно, поднасят го в малки чашки без мляко, но с чаша вода. Можете да си поръчате и фрапе, освежително студено кафе с мляко, поднесено във високи чаши. Едно от най-добрите заведения за хранене в Ираклион е ресторант „Кириакос”. Тук ще ви предложат традиционни критски ястия, поднесени стилно, с внимание към подробностите. Опитайте октопод с лук или специалитета на заведението – охлюви.

С колкото и време да разполагате, за да посетите Ираклион, този голям и шумен град ще остави у вас незаличимо впечатление. Ще бъдете завладяни от красивата природа, архитектурата, гордия и пламенен дух на хората и тяхната любов към живота. И където и да тръгнете да пътувате другаде, ще усетите, че това място ви влече обратно към себе си.

Поредната планинска разходка е из величествената Рила планина. Маршрутът тръгва от Дупница. Градчето се намира северозападно от Рила и е разположено в полите на планината. Не бързайте веднага да поемате към високите хребети. Разходете се из града. Тук, в центъра на Дупница можете да видите старинна часовникова кула, както и много сгради строени през миналия век. Можете да посетите и местните забележителности, които не са много, но определено ще ви заинтригуват. Разгледайте Историческия музей, Художествената галерия и Къща-музей „Станке Димитров“. Още като стъпите в този живописен град разбирате, че величествената Рила прави Дупница забележителна и магнетична. Отправиш ли поглед към планинската верига виждаш склонове, изправени като стражи и в същото време нежно „прегръщащи” града. Дупница е атрактивно място за любителите на природата. От тук започват много туристически маршрути по малки трънливи пътечки, виещи се през Рилската пустиня, та чак до Самоков или до гордия Пирин, през величествения Рилски манастир.

Насочваме се към село Ресилово и се озоваваме сред невероятно красива природа. Това е първото село от община Сапарева баня, което ще ви посрещне, ако идвате от Дупница. Отстои само на 7 км източно от града. Тук непременно разгледаите манастира „Покров на Пресвета Богородица“. Ще научите, че това е един от малкото действащи женски манастири в България. Красивата сграда сгушена в прегръдките на дивна гора е разположена непосредствено над селото. Ще узнаете, че изграждането на тукашния храм започва през 1932 г. Според преданията мястото на строежа било показано на местните хора от самата Пресвета Богородица. През 1994 г. в манастира започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите вече сгради. Тогава са съградени и двата параклиса в манастирския двор – „Св. Дух” и „Св. Архангел Михаил”. Това свято кътче в Рила е посещавано ежегодно от много туристи, а и манастирските порти са постоянно отворени. Ако се намирате в този район през есента, добре е да знаете, че храмовият празник на манастира е на 1 октомври. Тогава местността около Светата обител се оглася от весела глъч и народна песен, извиват се кръщни хора.

Пътят води към Сапарева баня, но първо ще преминете през китното планинско село Овчарци. Ще научите интересен факт, свързан със селската черква. Храмът „Св. Богородица“ е построен с труда на местните хора, като каменните плочи, с които е постлан подът му са пренасяни на гръб, чак от местността „Юрушките гробища”. Интересни неща ви очакват и в Сапарева баня. Градчето се намира на територия с разнообразен релеф, включващ равнинна местност от Дупнишката котловина, част от долината на река Джерман, стръмни рилски склонове по посока на село Овчарци, както и полегатите склонове на Верила планина. Селището е уникално и с това, че тук се намира единствения в България и Европа гейзер-фонтан, чиито води достигат температура 103?С. Ще узнаете и друго любопитно за района – в  местността „Кременик”, разположена край града се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки. Те  са доказали, че животът по тези места не е прекъсвал от ранния до късния неолит. Според специалистите първите обитатели на праисторическото селище са дошли чак  от долината на река Струма. Археолозите твърдят, че именно тези народи били носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Старото, известно ни днес име на града, намирал се на територията на днешна Сапарева баня е Германея. Според специалистите то датира от времето на траките. Името е било свързано с намиращите се тук горещи минерални извори. Според  езика на траките „германея“ означавало „гореща вода“.

Няма как природните богатства, климата и местоположението на сапаревския район да не предразполагат туристите към различни видове релаксация. Тук има всички предпоставки за развитие на балнеолечение, екологичен и селски туризъм. От Сапарева баня тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути за Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Боровец, Ресиловския и Рилския манастир. От близките села могат да се предприемат интересни туристически походи из Северозападна Рила. По екологична пътека можете да стигнете до водопада на река Бистрица, а маркирани пътеки отвеждат до планинските хижи в района.

Любителите на височините могат без особени усилия да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които носи името „Овчаренският” и е висок цели 39 м. Насочваме се към близкото курортно селище Паничище. Курортът е разположен сред вековни иглолистни гори. Тук животът кипи в пълния смисъл на тази дума – има много почивни бази, ски-влек с добра писта и няколко големи хотела. В центъра на курорта е създаден Посетителски център „Паничище” към Национален парк „Рила“. Не пропускайте това уникално място! Тук ще научите, че този район е избран защото Паничище е една от най-широко отворените врати към сърцето на Рила планина. От тук тръгват някои от най-популярните маршрути в Рила, като тези към Седемте рилски езера, връх Мальовица и към най-големия духовен и културен паметник на България – Рилския манастир.

В този дял на планината се намират и не една природни забележителности, като „Урдините езера” и „Скакавишкия водопад”. В центъра ще получите и всякакъв вид информация за Национален парк „Рила“. Ще се насладите на изложението, показващо богатството от растителни и животински видове в района. Центърът осъществява и образователно-възпитателни програми, както и задачи, свързани с опазването на природната среда и  развитието на екотуризма в границите на парка. В района около Паничище се намира и най-ниското ледниково езеро в Рила – „Сухото”. Сапарева баня и курорта Паничище са изходен пункт за туристически маршрути, излети и екскурзии към високопланинската част на Рила – хижите „Пионерска”, „Ловна”, „Скакавица”, „Вада”, „Рилски езера”, „Седемте езера” и др. Стигнете ли до хижа „Скакавица” непременно посетете водопада, в близост до нея. Пътят от хижата до едноименния водопад е около половин час. Ще се насладите на неописуема гледка! Ако видите това райоско място през зимата също няма да останете разочаровани – гледката е впечатляваща – замръзнала вода с височина 85 м. През това време на годината вледенения водопат е подходящ дори за катерене. А такова преживяване не се забравя!

Маршрутът води към хижа „Седемте езера”. От тук е изподния пункт за най-красивата и посещавана езерна група в България – седемте рилски езера. Ако обичате алпинизма можете да изкачите последователно връх „Хайдута”, известен още като „Харамията”, „Вазов връх”, а от там да слезете до друга българска светиня – Рилския манастир. Можете да изберете и маршрут към хижа „Пионерска”. Тя е разположена в местността „Голямото селище”, в северозападната част Рила. Мястото е много красиво и докато се наслаждавате на природните дадености стигате почти неусетно до хижата. Триетажната сграда има капацитет 76 места, водоснабдена и електрифицирана е. Ако пожелаете да се подкрепите с топла храна, тук има оборудвана туристическа кухня и столова. Гостувате ли на хижата през зимата непременно се възползваите от очарованието на ски-удобствата, които предлага района. До хижата се намира ски-писта, съоръжена с влек.

Пътят води към друго живописно кътче – местността „Обесения камък”. Жалко е обаче, когато сред тази чудно красива природа съзреш изхвърлени отпадъци и следи от небрежно отношение. И тук, в околностите ще видите следи от застрояване, изсичане, пресушаване, бракониерство…извършени без всякакъв ред и морал! Сякаш не проумяваме какво губим, замърсявайки природата?! Така, в размисъл за отношението ни към родната природа поемете към сърцето на Рила – седемте Рилски езера. В околностите им са хижите „Вада”, „Рилски езера” и „Седемте езера”, така че ако искате да разнообразите маршрута имате възможност да го направите. Седемте рилски езера се намират в северозападната част на планината. Езерата са разположени стъпаловидно, в голям циркус по северния склон на връх „Дамга”, ограден от върховете „Сухия чал”, „Отовишки връх” и „Харамията”. Ще разберете, че името на всяко от седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Най-високо е разположено езерото „Сълзата”. Нарича се така заради прозрачността на водите му. Следващо, по височина е „Окото” и има почти идеална овална форма. „Окото” е и най-дълбокото циркусно езеро в България –  дълбоко е 37,5 м. „Бъбрека” е езерото с най-стръмните брегове. Четвъртото езеро е „Близнака”. То е най-голямото по площ езеро от всички рилски езера. Езерото „Трилистника” е с неправилна форма, а бреговете му не са стръмни. Най-плитко е „Рибното езеро”, а най-ниско – „Долното езеро”. Интересно е, че в него се събира водата, която изтича от останалите езера. Именно това езеро дава началото на река Джерман. От хижа „Скакавица” може да се стигне до Седемте рилски езера за около 1,30 часа. Наоколо има още безброй пътеки, които можете да изберете, но не забравяйте сентенцията „В планината винаги по-краткия маршрут е по-опасен”.

И най-важното – пазете природата чиста, защото тя е не само наша но и на идните поколения, а никой не иска да бъде длъжник!

Понякога човек, попадайки на някое място, онемява от красотата и обаянието му и чувства, че то наистина е създадено от Бога. Едно от тези е места се намира в Рила- Седемте рилски езера. Този природен феномен, най-големият ледников циркус на Балканите, привлича десетки туристи, желаещи да се насладят на красотата му. Всяко от езерата има собствено име, свързано с неговите особености. Сълзата е наречено така заради кристално чистата му вода; Окото има почти идеална овална форма. То е и най-дълбокото циркусно езеро в България- 37, 5 м. Бъбрека е с най-стръмните брегове, а Близнака е най-голямото по площ. Последните, най-ниско разположени езера, се наричат  Трилистника, Рибното езеро и Долното езеро. Седемте езера допринасят за изумителния пейзаж на Рила, стръмните склонове и зеленината, които несъмнено ще ви впечатлят. Девствената природа ще ви накара да преоткриете истинското в себе си, да дадете воля и пространство на въображението си и поне за малко да се замислите, че това великолепие трябва да се запази. Именно поради тази причина напоследък се провеждат редица митинги и протести на гражданите, които изразяват бурно недоволство от застрояването на планината.

Относно местата, където може да отседнете, в района на езерата има няколко хижи. “Скакавица” е разположена в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр. Кабул, само на 20 минути път от Скакавишкия водопад. Капацитетът й е 89 места, водоснабдена и електрифицирана е, има туристическа кухня и столова. Цените са доста приемливи и са в зависимост от това, колко легла има в стаите – 10 лева за двойна стая, 12 за тройна и четворна. За стаи с 6 или 8 и 9 легла ще заплатите съответно 11 и 10 лева. Друга хижа е “Седемте езера”-местоположението й до езерата е най-удобно-край североизточния бряг на Рибното езеро, има капацитет 92 места и ако решите да отседнете там, е добре да си направите предварителна резервация, тъй като рядко се случва да не е пълна с туристи. Гледката е прекрасна и несъмнено ще се възхитите от удивителната природа наоколо, но трябва да имате предвид, че не трябва да очаквате големи удобства, тъй като няма стаи със собствен санитарен възел, което обаче не пречи на едно добро прекарване. В непосредствена близост до езерата се намира и хижа “Рилски езера”, която предлага чудесни условия както през лятото, така и през зимата-разполага със собствена ски-писта и модерен влек. На разположение на гостите са столовата и дневният и нощен бар. Ако нямате проблеми с превоза, можете да пренощувате и в хотели в Паничище, които предлагат добри условия и приемливи цени. Интересна забележителност, която може да се разгледа в този район, е Скакавишкият водопад. Той е третият по височина водопад в България със 750 м надморска височина и изкачването му изисква много усилия и предварителни инструкции, но е незабравимо преживяване. Да се чуе величественият му шум и да се види какви причудливи форми е създала природата ще остави трайна и незабравима картина в спомените ви.

В тази територия се срещат уникални животински и растителни видове.  Включените в Червената книга на България растения са рилският невен, божествената иглика, а от животните представители са алпийският тритон, жабата дървесница, смокът мишкар, златката, скалният орел.

Местата, от които се открива великолепна панорамна гледка, са Езерният връх и Отовишкият връх, от които се виждат всички езера, които спокойно могат да се нарекат “очите на Рила”-толкова обаятелни и изразителни.

Интересно събитие, което се провежда край Седемте езера, е ритуалът паневритмия на Бялото братство, или още на дъновистите – последователите на Петър Дънов, които на всеки 19ти август, повече от 80 години се събират и посрещат слънцето , като се гордеят с факта, че никога не оставят следи от своя престой и събират всичко донесено.

Седемте рилски езера са едни от красотите на България, които трябва да се видят, за да обикнем още повече нашата страна. Те оставят трайно и дълбоко впечатление на всеки, който ги е видял, усмивката от хубавото преживяване, както и желанието някой ден да ги посетим отново.

Княжество Андора е една от „държавите джуджета” на  Стария континент. Тя се намира между Франция и Испания и няма излаз на море. Намира се в източната част на Пиренеите. Страната е процъфтяваща туристическа столица, но не само красотата е единствената причина за растящия успех на Андора. Инвеститори от цял свят се струпват в тази малка държава и заради изключително ниските данъци. Княжеството, заедно с части от Франция и Испания, формират Каталонската общност. Английският е широко разпространен, като също се говорят френски и испански. Местният език е Катала (Каталунски).

Въпреки, че има сведения за съществуването на Андора от около 803г., официално тя съществува от 819г. Това е, поради факта, че тогава е съставена „Писмото на свободата”, което дава право на скотовъдците, намиращи се по местността при Валлира и Ордино, да бъдат автономни и независими.

Княжество Андора се разделя на 7 общини: Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия де Лория. Високи и почти непроходими върхове обкръжават Андора. В самата страна се намират над 20 върха от 1800 до 2946 метра. Ледникови езера, зелени поляни и красиви зелени гори завършват пейзажа на малката държава. Климатът в долината е сух, като през пролетта и есента се наблюдават обилни дъждовни и снежни валежи.

Туризмът допринася с около 80% от БВП на страната. Андора ла Вея (Старата Андора) е едновременно столица и единствен град в едноименната държава. Въпреки, че основните дейности в града са свързани главно с търговия на дребно с луксозни електрически стоки, в района все още се намира и един малък квартал с историческа стойност. През зимния сезон посетителите на града могат да се насладят на идеални условия за ски по пистите на Аринсал, намираща се на 10-ина километра от столицата. Там има и галещи сетивата пейзажи. Ако предпочитате летните температури и по-спокойните места – посетете Пал през слънчевите месеци. Там може да опитате картинг, планинско колоездене, езда и дори стрелба с лък! Всичко на открито с инструктор и/или водач при желание.

Ордино, въпреки скорошните преустройвания, е все още опияняваща гледка. Селцето, намиращо се на около 8км северно от Андора ла Вея, е дом на много къщи, изградени от местни скални разновидности. С неговата височина от близо 1300м, той би бил идеално начало за вашата лятна почивка в малката страна.

Въпреки никак не големите си размери в географско отношение, Андора има много да каже по въпроса за легендите. Ще ви представя едно от по-популярните вярвания.

Към залеза на 12-и век, на шести януари, близо до селището Меричел, е намерена цъфнала дива роза. Тя е съзряна от местни жители, отиващи към обичайната Меса в Канийо. Интересът на минувачите е бил продиктуван от факта, че тогава далеч не е бил сезонът на цветето. Но не само това е чудното в историята- в основата на растението е намерена статуя на Мадоната с Младенеца. Местните отнасят статуята в църквата в Канийо, но за тяхно най-голямо учудване на следващия ден тя отново е била на същото място – под същата дива роза. След това я отнасят в църквата в Енкамп, но ден след това тя е открита отново под същата дива роза. Местните тълкуват това като знак и построяват своя собствена църква на това място. И вие можете да му се насладите.

Ако посещавате страната със собствен автомобил или такъв под наем, имайте предвид, че шофирането е с дясна насоченост. Друга полезна информация за посетителите на Андора е че тя е в централноевропейския часови пояс. Хората са гостоприемни и добронамерени, а природата е повече от красива! Андора е идеално място за истинска почивка.