Автор: redactor

Почивката на планина винаги е предизвикателство. Дали адреналинът от ските през зимата или просто, защото сте предпочели хладната отмора пред морето. А за някои това е просто откъсването от цивилизацията и истинска почивка, дори и за ден-два. Все по-често обаче се появява въпросът – “къде?”, тъй като повечето дори и планински курорти вече приличат на жилищни комплекси. Е, мястото е на по-малко от 200 километра от София и само на 76 от Благоевград и се нарича Белица.

Любителите на зимните спортове няма как да не са се отбивали поне веднъж до Белица, защото градчето е сгушено в близост до Банско, Разлог и Якоруда, а съвсем наблизо е и курортът “Семково”. Така че просто поемете в тази посока. Още с преминаването на Предела планината така ще ви обгърне, че едва ли не ще ви отнеме дъха.

Още с влизането в Белица ще ви посрещне само едно – спокойствие. Малките улички на градчето приличат досущ на тези в курорти като Банско или Боровец, но разликата тук е тишината. А такава природа може да ви се стори, че виждате и усещате за първи път. И ако наистина малкото градче, в което живеят не повече от 4000 души, вече ви е грабнало, просто си потърсете квартира. А това няма да ви е лесно – не за друго, а защото всяка следваща семейна къща, предлагаща квартира, ще ви се струва все по-спретната от предната. Така че просто изберете една, в никакъв случай няма да сбъркате. Развитието семейните хотели в града не е случайно, а е приоритет на Белица именно заради развититето на селския и екотуризъм, който става все по-желан като почивка. А и много от скиорите предпочитат за отседнат в Белица, тъй като до Банско или Семково стигат за по-малко от 15 минути с кола. Пък и “стопаните” на тези къщи са доста гостоприемни. Още на първата разговорка ще се почувствате сякаш се познавате с тях от години. Така че се отпуснете и се поглезете като си поръчате каквото ви се поиска от родопските ястия – няма да ви откажат.

Непременно се разходете из планината. Такъв въздух едва ли сте дишали скоро. Точно заради средиземноморския си климат Белица е подходяща за лечение на хора с белодробни заболявания, а в града дори има училище за деца с такива проблеми. При разходката си в града не пропускайте да вземете сувенир, защото съхранението на занаятите до днес е гордостта на хората от Белица. А едва ли в някой от моловете вече ще намерите покривка, изплетена на една кука или пък ръчно изтъкана. Не пропускайте да разгледате и Историческия музей на града, в който ще видите от традиционните носии за района, през изключителна дърворезба, до оригинален тъкачен стан.

Непременно не пропускайте да попитате дали може да стигнете и до тракийската могила близо до Белица, както и до тракийското светилище при село Бабяк. Местната управа на Белица се е заела с реставрацията на двата обекта още миналата година след като й бяха отпуснати средства по програма ФАР за проекта “Тракийските светилища от двете страни на българо-гръцката граница”.

И ако денят ви е почти към края си, си починете, защото ви предстои най-вълнуващото преживяване в Белица. А за него наистина ви е необходим цял ден. Запасете се с добро настроение и към Парка за танцуващи мечки, който се намира на 12 километра от града. Ако сте в Белица обаче от март до декември, няма да можете да се порадвате на мечоците, защото са се излегнали в традиционния за тях зимен сън. Но през останалото време на годината никога няма да ви откажат разходка из парка. Той е създаден през 2000 г. , когато е имало едва три бърлоги и три сектора за първите мечки, разположени едва на 12 дка. Сега паркът се разпростира на площ от 120 дка и е на морска височина от 1200 метра. Така че вече има място за всички мечки, водени преди години от стопаните си на халки и принуждавани да танцуват под звуците на гъдулка. А “нашенките” са гостоприемни и се погаждат добре и с дошлите шест сръбкини. Така че паркът има с какво да се гордее. Той става факт след като в австрийската фондация “Четири лапи” е подаден сигнал, че в страната ни има три танцуващи мечки, които са в много лошо здравословно състояние и трябва да бъдат отнети от стопаните им. Австрийците обаче не прегледали набързо поредната папка, а се поразровили и разбрали, че това не е инцидентен случай, а традиция и така вече Белица е новият дом на танцуващи мецани не само от страната ни.

Още на входа на парка ще ви посрещне първия мечок или мецана. Всяка от дружките й си има отделен сектор. Не подминавайте нито една от тях, защото всяка си е със своя характер или лудория – дали ще застане на два крака и ще ви гледа, все едно подканяйки ви към разговор, или ще ви покаже как се изкачва дърво за няколко секунди. А не се отказвайте да си вземете картичка със снимка на някоя от мечките от информационния център в парка – определено ще ви носи само хубави спомени.

И хайде отново към Белица. А на тръгване не забравяйте да попитате някоя от родопските баби за името на града – легендата ще ви хареса. Според поверието градът носи името на най-красивата девойка в селото – Ица, която всички наричали Бела Ица. Тя предпочела смъртта и се хвълрила в придошлите води на реката пред това да бъде заловена от турски аскер. Така се родило името Белица.

Малкото, сгушено в тетевенския балкан селце Гложене е едно от местата, на които като отидеш веднъж, ти се иска постоянно да се връщаш там. Заради величието на природата, гостоприемството и топлотата на хората и хармонията, която те заобикаля.

Така се случи и с мен. И докато пътувах заедно с домакините си в конски файтон, научих много за историята на това място.

А това беше само част от подготовката на празника на билките, който ежегодно местните хора организират. А както се оказа и по-късно само един от много празници и тържества, които обединяват почти всяка седмица жителите и гостите на планинското селце.

20-те жени, участващи в самодейния състав към читалището „Цачо Ненов” подбират едни от най-игривите северняшки песни и хора, с който да „погъделичкат” присъстващите, според празника. Жизнени, закачливи и най-вече поучителни са техните изпълнения.

Моето посещение бе в навечерието на Еньовден. Всички участват дружно, както в приготовлението, така и отбелязването на празника.

Истинската изненада, обаче, са традиционните ястия и питиета, които приготвят местните майстори готвачи, една от които е и Радка Вачковска. Нейн е специалитетът – гложенска мора, който се приготвя единствено тук, и както самите хора обясняват, не прилича на тетевенската саламура.

Рецептата за приготвянето му не е сложна, но си трябва майсторлък. На първо място е дребната речна риба, която се запражва. После се слагат в един казан домати, чесън, черен пипер, люта чушка. Оставя се на огъня и се добавя рибата. Останалите табиети около приготвянето му ще трябва да получите на място след като опитате ястието. По думите на всички местни това е уникално мезе за изстудена ракия – местна, може сливова или гроздова, но билкова.

Това се оказа една малка част от празненствата, които си организират в Гложене. А възможностите да се насладите на пълноценна почивка сред природата са наистина много. С повод или без. Въпреки, че местните се стараят почти всеки месец в годината да има и повод за празненство. Превръщат всяка есен в традиция празника на плодородието и още доста приятни събития.

Уникално обаче е почитането на предците в това село. Вече пет години в последната събота на месец май, всичко родственици от махалите Връа и Ведреве се събират и почитат своите деди, като ги споменават с добро и се веселят в тяхна чест. Само по себе си събитието е достатъчно колоритно, за да се опише в две изречения.

Ако сте любители на кръстословиците, то със сигурност сте попадали на името на водопада Връан – той се намира точно до самото село и гледката заедно със заобикалящата го природа е трудно да се изрисува с думи. Има две действащи еко-пътеки, като едната от тях отвежда и до прочутия Гложенски манастир.

Летница е местност до самото село и когато някой отиде за първи път там, е почти задължително да я види, така ни увериха местните хора. Рядко се среща такава природна красота, като тази, която се вписва и заобикаля Гложене. Но като че ли там, за да й се наслади човек, първо трябва да положи усилие, красивите места са много, но трудно достижими, ако не си добре подготвен за ходене пеша.

Заслужават си, особено Девешки Дол, който някога е бил поток, но с времето е пресъхнал. Мястото обаче си остава все така красиво.
В околностите има няколко пещери,  в които любителите на спелеологията могат да открият един нов свят, почти недостъпен за дневната светлина – Моровица и  Драганчовица.

Независимо през коя част на годината решите да посетите това тетевенско селце, със сигурност ще ви посрещнат с празник.
През юни, както вече ви разказах, всяка година се провежда празника на билките, месец след това е гложенския събор, точно в центъра на селото. Между тези двата празника пък се прави празник на народните носии, а през септември – празника на плодородието.

Но още нещо е важно да се знае, там в Гложене, като туристи, хората ползват два начина за придвижване – пеша и с файтони. Защото местните са решени да запазят чистотата на селцето, без много автомобили, но пък с много любители на чистия въздух.

За това къде и как можете да изжевеете незабравими мигове в подножието на планината най-подробно ще ви обясни дейната Таня Николова от читалището в селото, която бе и наш домакин.
Отсега можем да ви уверим, че един-два дена няма да са ви достатъчни, за да вкусите от всички предизвикателства, които предлага китното селце.

Мога единствено да ви пожелая на добър път към Гложене и много притяни мигове!

Мианмарският съюз, наричан още Мианмар, Мианма или Бурма, не е много често срещана туристическа дестинация заради настоящата си форма на управление – военна хунта, още от 1962. Въпреки това всяка година около 750 000 души посещават тази страна, привлечени от природните и исторически забележителности, които тя предлага. Страната е подходяща за по-приключенски настроени хора, готови да се срещнат с един не толкова модернизиран народ. Най-важното нещо, което трябва да знаете е, че военните следят за контакти между чужденци и местни и е строго забранено обсъждането на политически теми, като наказанието за мианмарци е затвор.

Над 50-милионното население на страната се разполага на площ не по-малка от 670 000 кв. км. Въпреки множеството реформи в страната, местните са запазили своя начин на живот във всеки един възможен аспект. Децата им играят с ръчно направени играчки на мианмарски игри, мат свой собствен език, носят своите дрехи, лекуват се със своите билки, празнуват своите фестивали, ядат своята традиционна храна. Задължително е да опитате от местните специалитети. Основната част от храната на хората е оризът. Той е сервиран често с месо или риба. Често ястията с пържени в олио, подправени с лук, чесън, чили и други лютиви подправки, за да се придобие приятно пикантният вкус, така типичен за мианмарци.

Руинитe на Баган са едно от историческите богатства на страната. Създадена през периода от Xв. до XIVв., местността съдържа красиви храмове, манастири и други домове на вярата. Първоначално древният град е бил издигнат под името „Аримадана”, което в буквален превод означава „градът на победителят над враговете”. Оттогава военната хунта е реставрирала града без особено внимание към оригиналната структурна архитектура, нито пък орнаментната такава, но пък е също се е погрижила за издигането на висока наблюдателна кула, която разкрива красиви гледки. Градът се разполага на площ13 на 8км., съдържаща над 2500 различни храма с над 300 каменни красиви гравюри, които свидетелстват най-пълно за историята от това време на Мианмар. Някои от храмовете още служат като такива и привличат безброй вярващи и последователи на будизма от цяла страна особено през празниците на страната. Други сгради пък стоят с величествените си тела, затворени за телата, но отворени за душите на хората, изпълващи очите с величието си.

Друга интересна забележителност за любителите на природата и духа е планина Попа. Това е свещена планина, която се намира недалече от Баган. Висока е едва 1520м. и прилича буквално на огромна маса като възвишение без връх. Като резерват, реализиран наскоро, крие любопитни видове маймуни в горещите си дни, както и глутници кучета, радващи се на топлината. Пътят е стръмен, но и обособен с покрив, който да пази от жегите и нежеланите срещи с животни. Като цяло всичко е безопасно, като в същото време разкрива възможност за наблюдение на заобикалящия ви свят. Изкачването трае само около 20 минути и въпреки че е трудно в началото, колкото повече се изкачвате, толкова по-хладно и приятно става, а резултатът си струва. На „върха” на планината освен разкриващите се равнинни гледки към околностите на Баган, има отново красиви руини, които разкриват миналото на държавата. Пагоди и манастири, както и красиво позлатеният огромен камък ще се разкрият пред вас. Легенда разказва, че планината Попа е домът на много от най-силните духове на Мианмар. На лош късмет е да се носи червено или черно, тъй като са смятани за цветове, символи на злото. Глупаво според местните е да се носи месо, както и да се изричат неблагородни думи, тъй като това само би раздразнило духовете.

Близо до най-големият град в Мианмар, Янгон, и далеч от планинските приключения се намира един от най-хубавите плажове в Мианмар, Нгуе Саунг. Този плаж е станал известен сред туристите в последните няколко години, така че и там се намират основно делукс хотелите в околността. Трябва да имате предвид обаче, че местността, а и цялата държава, се развива бавно в туристически аспект, така че още други още се строят. До скоро дотам единствено е било възможно достигането с кола, около 5-6 часа от Янгон, но сега достигането на дестинацията е възможно и чрез самолет. Красотата на плажа е почти недокосната от човешка ръка, така че туристите могат да се насладят на спокойна и релаксрираща почивка.

Ако сте почитатели на мистериите, Мианмар има специална забележителност за вас. Задължително е посещаването на „Eзерото на невъзможното завръщане”. Много истории, легенди и митове се борят да опишат най-точно водния басейн, близо до границата на Мианмар с Индия. Най-известната история е, че през Втората световна война няколко самолета са се приземили трагично в езерото. Друга интересна история е, че японски войници изгубили пътя си след тежка битка. Стигайки до езерото, били заразени със смъртоносна болест и умрели там. САЩ пък твърди, че там са били изпратени американски изследователи, но били неприятно изненадани от устройващата им клопка подводна растителност, като там свършил техният житейски път. Въпреки несъответствието и множеството мнения по въпроса, в езерото със сигурност има нещо загадъчно и затова е толкова интересно и обгръщано с внимание както от мианмарските туристи, така и от посетителите на Индия.

Въпреки затрудняващите условия в страната, Мианмар се стреми да покаже интересните си страни на туристите. Запознанството със забележителностите на страната гарантира добри преживявания. Всеки с добра нагласа и желание да посети страната със сигурност ще остане приятно изненадан от красивите пейзажи, прекрасните диви плажове, духовните храмове и начина на живот на местните.

Най – голямата от балтийските страни на пръв поглед не впечатлява с кой знае какво, и ако човек не я познава няма да се възхити при произнасяне на името и. В действителност тя е с природа доста различна от нашата и е наследник на богата история, за което свидетелстват множеството замъци на територията и. Местните хора обичат да сравняват страната си по хубост и големина с Швейцария, макар че винаги шеговито подчертават превъзходството на тяхната родина заради морето. Литва е с предимно равнинен релеф. Територията и е покрита с низини и блата, и за да си го представите ще ви кажа, че за свой най – висок връх местните смятат 294м високия Йозапин.

Столицата Вилнюс е основана още през XIVв, но въпреки това градът има свежа атмосфера може би заради многото млади хора обичащи спорта и разнообразния живот. В Стария град освен кампуса на един от най –старите университети в Европа (1579г) ще намерите също интересни галерии и малки китни ресторантчета където да поемете глъдка въздух преди да продължите да откривате вилнюските съкровища. В началото на шестнайсти век около Стария град издигат укрепителни стени, които днес се наричат Портите на зората, а покрай тях се издигат красиво реставрирани островърхи къщички от Средновековието. В крепостната стена може да видите и малък параклис, където грижливо се пази икона на Дева Мария, пред която хората се молят за малко от лековитата и сила.

В източната част на града се намира църквата „Света Ана”, която впечатлява с изключителната си архитектура и с размерите си, тъй като е една от най- големите сгради в готически стил в цяла Литва. Историята разказва как самият Наполеон при похода си към Москва се влюбва в църквата и пожелава да я отнесе със себе си.

На хълма Гедиминас се намира и знаменития замък Гедиминас, който може дори да бъде наречен символ на Вилнюс, тъй като слага началото и на града. След като Главния Дук на Литва Гредиминас сънува пророчески сън, той започва изграждането на крепостта, днес гордо издигаща се на хълма над Вилнюс.

Само на 28км от Вилнюс се намира друг важен в историческо отношение град за Литва – Тракай. Освен, че едно време градът е бил столица, той е изключително известен с прелестния си островен замък строен в далечния XIVв. Отличаващ се с готическия си стил, в центъра на зданието се намира двореца на Дука. Тракай е известен и с това, че е града на езерата, защото е съставен от множество езерца обградени от хълмове.

Друга стара столица на страната е градчето Карнаве, красиво заобиколено от седем планински хълма, само на 25км от Тракай. За това място има сведения, че е било населявано още преди 10 000г, за което свидетелстват множеството архитектурни паметници, символи на различни обреди или селищата разположени там още от Палеолита.

Интересно за Латвия е, че преди повече от сто години учените са установили, тук  намиращият се географски център на Европа. С помощта на научни методи е установено, че на 26км от Вилнюс е точният център на континента.

Недалеч от Вилнюс е и така нареченият „студентски град” на Литва Каунас, който се гордее със своите единайсет висши училища и около 50 хиляди студенти. Градът може да се нарече и съкровище на архитектурата заради многото си църкви и катедрали от Средновековието. Интересни за посещение в града са Къщата на Перун и замъка на Каунас, за който се смята, че е строен около XIVв.

Литва не може да се каже, че е известна туристическа дестинация, но ако обичате да пътувате и да научавате нови неща, то тази страна има какво да ви даде.Не само ще останете доволни от видяното, но ще сте приятно изненадани от поносимостта на цените тук.

Едно от неизчерпаемите богатства на България са домовете на вярата, където всеки от нас може да остане насаме със себе си и да научи много за историята на предците си. Посещението на българските манастири, там където вярата се поддържа жива всеки ден, е не само предизвикателство, но и докосване до красотата.

И ако всеки вече бил в Рилския или Бачковския манастири, то има такива, които само местните хора познават, а са истинско богатство и хранилище за вярата.

Един от малко известните и не толкова големи манастири е Правешкия. Само на няколко километра от Правец е сгушен сред дървета и баири.
И въпреки столетната си история, в момента там има само един обитател – неговият игумен, архимандрит Йоан, който с голямото си сърце е готов да помогне и на хората от близките градове и села или на тези, които случайно са попаднали в неговия манастир.

Историята на манастира някак естествено се преплита с историята на този чист и добър човек. Той е олицетворение на чистата, неугасваща и истински възвишена вяра. На 71 години, възрастен, но въпреки това жизнен и още повече умел разказвач. Оказа се, че преди да се посвети на вярата, което му е наследство от няколко поколения, архимандрита е бил учител по математика.

Името на манастира е св. Теодор Тирон, от гръцки означава младия
новобранец. Наречен е така, защото е бил войн в римската войска, а и за да се различава от другия светец Теодор Стратилат – стратега.
Манастирът е от много древни времена. Има непотвърдени сведения, че в началото е било тракийско светилище. Имало е и тракийска могила, върху чиито развалини впоследствие е изграден манастира. Той е от преди 1636 г., в Богородичника на Етрополския манастир е записано, че манастира св.Теодор Тирон, манастира св. Николай във Виграре, и манастира в с. Добревци са тотално изгорени през 1656 г. По това време вече Османската империя си е поставила за цел масова ислямизация. И започва с безчинствата. Ханове, манастири са опожарени, започва обезкървяване на нашата нация, разказва архимандрит Йоан.

Самата площ на манастира не е никак голяма. Но белите сгради, и градинката, и чешмата запленяват. Ремонтът, който наскоро е направен там, е благодарение на човека и игумен Йоан.
Точно до нас, над перилото на чардака се бяха спотаили две камбани. Едната по-голяма, другата по-малка. И двете си имат дълга и интересна история. Първата била камбана на гара, другата – училищен звънец. Стигнали са до манастира с помощта на вярващи хора. Но с тях изненадите на това вълшебно място не свършват.

Когато влезеш в храма на манастира, от двете страни са подредени икони. Всяка от тях носи история не само за създаването си, но и с дългия път, който е изминала, за да намери мястото си в храма на манастира. Някоя преди столетия била открадната, после върната и донесена отново от вярващи хора. Друга, пък, уникална по своята същност. Изобразяваща Дева Мария и Младенеца един зад друг и чаша. Тази помагала срещу алкохолизъм, наркомании и излекувала много хора, разказа архимандрит Йоан. Трета, пък, направена от дърво, на поне 500 години, също обикаляла много докато намери своето място в Правешкия манастир.

Ако минавате покрай Правец, той е само на няколко километра по-навътре. Настина си струва, не само заради мястото и духовната и чиста атмосфера, а и заради усмихнатия белобрад игумен Йоан, чист и неподправен човек.

Наблизо в този регион има още два манастира, които пазят своята история и привличат с многовековните си тайни. Единият Св. Илия, сгушен в подножието на връх Остреч в Тетевен, другият – Св. Троица – в малкото планинско селце Ново село. И двата са наситени с история и богато иконописани. Носят белег на борбите за освобождение от турско робство и жертвоготовността на обитателите си по онова време, заплатили с живота си, за да ги опазят от османските набези.
За Св.Илия предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 година от йеромонах Василий (живял и работил там). През 1705 г. граматик Станьо от Тетевен е писал икони в манастира. В него имало действащо духовно училище.

Съхранени са сборници от XVI в. (XVII в.), съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. През 1799 година Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия.

През 1801 година когато кърджалиите изпепеляват град Тетевен, манастирът „Св. Илия“ оцелял по чудо. Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Други две конхи очертават задната част. Църквата е двукуполна и е покрита с плочи.

Другият, Новоселският манастир е основан през 1830 г. като семеен манастир. Първите обитателки на манастира били 40 монахини от съседните села. През 1831 г. тук е донесено и първото печатно издание от светата Рилска обител. По време на Априлското въстание през 1876 г. Новоселската република просъществувала цели девет дни, след които била зверски потушена. Почти целият днешен град Априлци (тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река), както и Новоселският манастир били изпепелени от турските войски. Повечето от монахините заедно със свещеник Георги Христов, който поддържал защитата на манастира, били заклани, а християнският храм бил ограбен и опожарен. И до днес в параклиса зад черквата, който е превърнат в малък музей, са запазени костите на убитите. След Освобождението от турско робство манастирът и параклисът са възстановени с доброволен труд и дарения на хората от местните села. В момента той включва богато изрисувана еднокуполна черква, “Св. Троица”, параклис, посветен на Св. Иван Рилски, жилищни и стопански сгради. Новоселският манастир се стопанисва от общината и е отворен за посещение, макар в него да няма духовни лица. Няма и постоянни стопани, които да се грижат за него, макар и сградите и двора да изглеждат много добре поддържани. Посетителите могат да си закупят свещи в църквата и сувенири до входа на манастира.

Едно пътуване може да започне от край до край или от центъра. В случая ще разкажем точно за едно такова място в центъра на нашата малка родина. Това е буквално географския център на България, защото накъдето и да се насочиш разстоянията са почти еднакви – и на север, и на юг, и на изток, и на запад.
Легендите разказват, че този планински град се заражда около личността на един ковач, който подковавал копитата на конете на пътуващите от север на юг…За това и негов паметник има в самия център на града, на много специално място – насред реката, защото хората, които живеят там се славят със своята пестеливост и далновидност.

Дали вече се досетихте, че това е Габрово. Дори да не сте били там, просто, защото пътищата са ви водили покрай него, сте чували или чели за спестовността на хората в този град. Но това е само едно от очарованията му. Разположен в планината, той е прекрасен, както през лятото, така и през зимата. А местенцата, които могат да ви заредят с енергия са много повече от едно или две.

Ако веднъж вече сте посетили АЕК Етъра е трудно да възпрете желанието отново да се потопите в атмосферата на някогашния живот и сръчните ръце на предците ни, от които и до днес, благодарение на техните наследници, създават истински богатства.
Но това е едно от местата, които повечето хора познават и вече са видели.

Дали сте си представяли, че отивайки някъде на пътешествие физически ще можете да докоснете и да стъпите в центъра му. Да, възможно е, специално място в местността Узана край града, е отделено точно за това. Географският център на България. Как да не му се прииска на човек да отиде, да види и сам да докосне с очите и ръцете си центъра на нашата китна родина. В тази местност очарование за себе си могат да открият и запалените скиори, както и планинарите, защото има няколко ски писти, както и хижи, в които да се изживее тръпката на планинарството, без това да изисква свръх усилия.

Особено любимо място за отмора през почивните дни е местността Градище, надвиснала над самия град, от ръба, на която той се вижда като на длан. Въпреки, че все още държи първенството на най-дългия град в България. Там сред руините на антично селище, чист въздух и борова гора, времето спира и единственото, което чувства човек е насладата от мига.

По път за това място има и още едно прекрасно място, любимо най-вече на децата – зоологическата градина. Интересни птици и животни могат да се видят и да разсмеят искрено всеки. Има обаче и такива, които са спасени и показват колко жестоки можем да сме ние хората към тях.
Казват, че когато по света хората говорят за нещо, в Габрово то вече се прави…Има едно специално място, което в сърцето на града и разказва, както за това колко ценно качество е пестеливостта на габровци, така и за това, че смехът ще спаси света. Това единствено по рода си място зарежда с весело настроение и много приятни спомени посетителите си. Домът на хумора и сатирата е единствено по рода си място, в което от първия до последния етаж можеш да се забавляваш, не само от това, което виждаш, но и това, което научаваш. Лъжичка с дупка, назъбена чаша, яйце с кранче са само част от експонатите, с които може да се позабавлявате, но и да си тръгнете като сувенир от това неповторимо място. На него веднъж годишно се случва и още нещо особено – пристига петото годишно време – карнавалното. За това необичайно време, както и атмосферата на габровския карнавал ще разкажем в отделен материал.

Има още няколко неща, с които габровци се гордеят и са уникални…те са седем и са необичайни.
За да предизвикаме любопитството ви ще споменем само първите три, за останалите ще оставим сами да научите след гостуване в Габрово.
Паметник в реката…
Кораб във гората…
Дърво на пътя …

И когато пристигате още на входа на града ще прочетете надпис, който обаче нека не ви притеснява – Добре дошли и отишли – въпреки прословутата си пестеливост ще бъдете посрещнати сърдечно и ще се насладите максимално на времето, изживявано в центъра на България.

Иска ви се почивка през пролетта или есента, а може би през лятото или зимата. Всеки има нужда от разпускане във всеки един сезон на годината. И ако наистина искате почивка без типичните за лятото морски удоволствия или без ски-ваканцията, то отговорът, който ви трябва е Велинград. Всеки отишъл веднъж в южното градче, известно с минералните си извори, остава очарован. А връщайки лентата назад, се оказва, че Велинград е подходящ за почивка по време на цялата година. Някак си въпреки снега или жаркото слънце, или пролетните и есенни дъждове, градът, разположен в Западните родопи, успява да запази своето очарование през цялата година.

Още с влизането във Велинград няма как да се объркате, не за друго, а защото градът е известен с това, че е е разположен общо взето по една права линия. И така просто се ориентирайте на какво ще заложите по време на почивката си във Велинград. Ако приоритет за вас са спа-процедурите, плуването в минерални басейни и похапването в механите и ресторантите с неустоими родопски специалитети, се ориентирайте към квартал Каменица. Ако искате да прибавите и разходка в центъра на града, просто наемете стая в хотел в централния квартал на града – Лъджене. А, ако залагате на всичко това, но и романтична разходка, настанете се в някой от хотелите в Чепино, за да можете да се наслаждавате на небеизвестното езеро – Клептуза.

Но и да не планирате толкова стриктно почивката си във Велинград, нищо няма да ви попречи да останете очаровани и от трите квартала на града – почти през 10 минути минават автобуси, с които ще стигнете за отрицателно време от единия до другия край на града. А той става Велингад през 1948 г. като получава името си в памет на партизанката Вела Пеева, като тогава трите села Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват. Именно затова една от първите забележителности, на която трябва да заложите, е Историческият музей във Велинград. Точно там ще разберете повече за живота на Вела Пеева, както и за града. А ще останете очаровани и множеството занаяти, характерни за родопите, които са представени в музея.

След като сте разгледали музея, който се намира в квартал Каменица, може да продължите към Чепино. Ако за първи сте във Велинград и попаднете в Чепино, не се отчавайте от “скуката” на къщичките и липсата на множеството кафенета и ресторанти от Лъджене. Просто трябва да стигнете до парка и езерото Клептуза. А очарованието да хапнете прясно приготвена риба на терасата на някой от ресторантите над езерото, е несравнимо. По-романтичните могат да се разходят из езерото и с водно колело или лодка. Търсещите по-екстремно забавление пък могат да пояздят в близката конна база, а по-спокойните – просто да научат повече за природата и животните в този край, разглеждайки информационните табели в парка до езерото. Малчуганите също няма да останат разочаровани –  и тук пазарната индустрия е намерила своето място под формата на симпатични сергии, типични за лунапарк, предлагащи топки, водни пистолети, кукли-барбита и какво ли още не. Въпреки това велиградчани пазят ревниво своето езеро, тъй като се гордеят със своя природен феномен. А това е така, защото Клептуза е най-големият карстов извор в страната. Самата представа, че всяка секунда от него извират до 1200 литра студена вода, е достойна за уважение. Разбира се, част от тази вода се използва за питейните нужди на Велинград, а останалата образува две езера, които се вливат в Чепинската река, оттам в Марица, та до Бяло море.

Щом сте стигнали до Чепино, просто излезте от града и търсете село Дорково. Само на 6 километра от него, ще стигнете до крепостта Цепина, която наистина си заслужава да видите. Ще останете удивени от факта как тази крепост, чиито външни стени обхващат площ от 25 дка, е била издигната на висок скалист връх на 1136 метра надморска височина. А най-голямо удивление е замъкът, построен на самия връх. Цепина е униклана и с това, че през средновековието е била една от най-известните родопски крепости, по-късно завладяна от Византия. Крепостта влиза отново в пределите на България по време на управлението на цар Калоян.

Ако искате да продължите с удивленията, Велинград предлага много въжможности за това. Така че просто попитайте за Лепеница. А след като изминете само 13 километра от града, ще стигнете до пещерата, която е една от 17-те пещерни обекта в страната. Любителите на силни преживявания, просто да влизат, защото споменът от видяното е неописуем. Пазете главите – входът на пещерата е висок само един метър. Влезете ли обаче, не пропускайте да разгледате и трите етажа на дългата малко повече от километър и половина пещера. На най-долния етаж тече река, а на втория етаж пък могат да се видят три езера при дъждовно време и две, когато е суша. На третия етаж вече ще се отървете от влагата и само ще разглеждате уникалната пещера.

Ако още ви се разхожда, просто попитайте някого – във Велингард и околностите му изобилието от интересни места или просто такива за разпускане сред природата, е голямо. Но ако искате да усетите и глезотиите в града – обратно към хотела. Всеки един от хотелите разполага със спа-център. Разнообразието от обикновени до екзотични масажи  не само ще ви отпусне от евентуалната мускулна треска след разходката, но ще ви накара да си мислите, че не искате да си тръгнете от Велинград. А след масажа удоволствието от отпускането в минерален басейн или джакузи с винаги топла вода, е несравнимо. А не пропускайте да поседите и в “турската баня”. Не само ще изчистите “черните” мисли от ежедневието, но и кожата ви ще стане като бебешка.

И след тази пълноценна почивка, оставете си повече време на тръгване от Велинград. Защото само за по-малко от половин час може да стигнете до Батак и да отпуснете погледа си по водите на едноименния язовир. Ако имате още почивни дни може пък и да ви се прииска да останете в някой от хотелите в местността “Цигов чарк”, където се намира язовира. И в единия, и в другия случай, не пропускайте да се повозите на водно колело, а за по-смелите и сръчни – има няколко кану каяка.

В самия Батак задължително трябва да разгледате малката каменна църква “Св. Неделя. Чувството след като влезеш в нея варира от смръзващ ужас, през огромно уважение до национална гордост. И всичко това е предизвикано от костите на героите, следите от изкопи, които майки са копали с ръце, за да спасят децата си от ужасяващото клане, следите от ятагани и дръвникът.

Тръгвайки от Велинград не пропускайте да се разхдите и до село Юндола, което се намира на 16 километра в северозападна посока от града. И карайте бавно – гледката по поречието на река Луковица определено си струва. Всеки скиор знае за местността Юндола, но пък тя е и добра отправна точка за просто решилите да се отдадат на планински туризъм.

И казвайки “довиждане” на Велинград и спускайки се по обгърнатия от скали път, намалете скоростта и помахайте на теснолинейката, която иначе трудно ще ви догони.

Град Нови пазар се намира в североизточна България и е вторият по големина град в Шуменска област. Разположен е в котловината между три плата – Шуменското, Лудогорското и Провадийското. Името на града е остатък от мюсюлманското минало в района, когато изповядващите исляма от околните села са се събирали за петъчна молитва и за търговия между пристигналите в селището хора. И до ден днешен петък е пазарен ден в града.

Нови пазар има богата история, която може да разберем, като посетим някои от забележителностите в града. В историческия музей, който се помещава в сградата на градската художествена галерия, са изложени експонати, открити при археологически разкопки и експедиции в околностите. Материалите са от селища и крепости още от античната и късноантичната епоха, както и от времето на Първото и Второто българско царство.

В Нови пазар има килийно училище, което е превърнато в Къща – музей, има православен храм – „Св.Петка“, изграден през 1850 г. и новопостроена джамия. Храмовият празник е на 14-ти октомври, обявен и за ден на града. Всяка година в дните около празника се провежда традиционният есенен панаир.

Все пак най-хубаво е да посетите града през пролетта или лятото, когато равнинният терен на Добруджа и силно начупената повърхнина на Предбалкана са разкрили своята красота. Центърът на града през този период на годината е изпълнен със зеленина и ще ви плени със своята красота. Вървейки из него ще се наслаждавате на пълноценна разходка. Ще видите една от най-големите забележителности на града – часовниковата кула, която е обявена за паметник на културата. Строена е през 1826 г. Съвсем близо до кулата тече Крива река, която пресича центъра на града.

Великденските празници са едни от най-приятните събития в района. На Възкресение Христово се провежда традиционното великденско хоро, на което се събират всички хора от града и се веселят. Всичко това се случва на площада при Бялата чешма, за която казват, че който отпие от нея, остава завинаги свързан с града.

И до днес Нови пазар развива своята култура. От няколко години в града се провеждат национални музикални конкурси за акордеонисти и гайдари.

Нови пазар е заобиколен с духа на славното българско историческо минало. Само на 5 км. от града се  намират старинните останки от Първата българска столица Плиска. Средновековният град съхранява едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславката култура на площ около 23 кв. км – цитадела с мощни отбранителни стени, голям дворец, малък дворец и базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.

На 13 км. в югозападна посока от Нови пазар се намира Националният историко-археологически резерват „Мадарски конник”. Той обхваща няколко декара площ и в основната си част се състои от скална маса, в която има голяма пещера, представляваща скален навес с височина около 30 метра, и малка пещера. И двете образувания са внушителни и необичайни. Те са давали подслон на най-древното населени на Балканите. В скалите ще видите и барелефът на Мадарския конник – превърнал се в един от символите на България.

И Плиска и Мадара са сред Стоте национали исторически обекта на Българския туристически съюз. А още повече от духовното и историческото минало на нашата страна може да откриете в гр. Шумен, който се намира само на 20 км. от Нови пазар.

Надали повечето хора свързват Грузия с нещо различно освен това, че е бивша съветска република и честите размирици там. Въпреки животът и несгодите, през които минават, грузинците са дружелюбни и позитивно настроени, а гостоприемството им е пословично.

Всъщност грузинската история е много богата. Това е народ допринесъл много за културното наследство на света. Знаете ли например, че грузинците са втория народ приел християнството, или пък че са едни от първите производители на вино, а като се замислите ни дели само едно море. На едно море разстояние, а знаем толкова малко. Любопитно е също, че грузинската азбука е шест века по-стара от кирилицата, може би затова ни изглежда толкова странна и неразчетима. Типично за езика им е, че слагат много съгласни на едно място, което автоматично прави думите непроизнесими без неимоверно много усилия и естествено лека насмешка от местните.

За съжаление в Грузия няма да ви предложат лукса на европейските хотели, но страната има с какво да компенсира и да ви очарова. Повечето градове тук изглеждат наистина занемарени и бедни, но дори в това, когато се запознаете със страната ще видите своето си очарование. Цената на хотелска стая за един в столицата Тбилиси започва от 15Е за нощувка с включена закуска. При някои екскурзии в пакета се предлага и обяд в дома на местно семейство, което ще ви покаже нагледно гостоприемството на местните и ще можете да опитате част от специалитетите на грузинците, които в никакъв случай не са за изпускане, обилно поляти с вино. Местните вина са на особена почит и се правят от над 150 вида грозде.

Характерни за Грузия са многото на брой храмове. За сравнение,площта на страната е два пъти по-малка от тази на България, но по земите и са разпилени над 5000 храма. Това обуславя и високата степен на религиозност. Стилът на църквите представлява уникална смесица от мюсюлмански, еврейски и католически мотиви. Тук е обичайно да се ходи на църква поне два- три пъти на ден.

Архитектурата в столицата Тбилиси е близка до нашата, но вечерно време на улица „Руставели” всяка от сградите се осветява и градът сякаш засиява. Поради стратегическото си положение, в миналото градът е бил на „пътя на коприната”. Името на града преведено значи „топло разположен” и идва от множеството минерални извори на територията му. Над града се издигат планината Мтаиминда и крепостта Нарикала, построена още през IVв. На около 60 км от Тбилиси се намира комплексът  от скални манастири строени през VIв  „Давид Гареджа”. Освен скалните постройки, тук ще бъдете удивени от прелестта на природните богатства. Гледките на хълмистите местности са будещи спокойствие, но в същото време и възхита.

Само на 20км от Тбилиси се намира и старата столица на страната – Мцкета. Това е и мястото, където грузинците са приели християнството през четвърти век. Манастирът Джвари (кръст) е най- старият в страната и според легендата точно на това място през IV в. се установява жена евангелист дошла да покръсти грузинците. След два века тук вече се издигал и манстирът.

Недалеч от старата столица се намира и градчето Гори, носещо особено значение в исторически план, като родно място на Сталин.

Макар и малко известна Грузия няма да ви разочарова и ще останете доволни от престоя си там. Не пропускайте да се насладите на изобилието от варианти в местната кухня и естествено да пиете вино. Разбира местното вино винаги върви с тостове, и то много. Така че зарадете се със сили и издръжливост и открийте непознатите грузински земи.

Време е за море, но къде? Ако вече сте решили, че ще прекарате лятната си отпуска на родното черноморие, остава да прецените от какво точно имате нужда. Ако ви е омръзнало от шумните улички, претъпкани със срегии и плажовете, на които все някой ще мине през вас, то Обзор е перфектният избор за спокойна почивка. А най-хубавото е, че градчето съчетава морското слънце с прохдладата на планината. Така че просто хващайте влак или самолет до Варна и оттам автобус. Ако пътувате с кола, не бъркайте да влезете в Бургас, а малко преди града, завийте и следвайте табелите за Слънчев бряг. Шофьорите ще останат доволни от тази отсечка, защото след дългия път, най-сетне ще усетят спокойствието на карането. И така само след около половин час, отново ще навлезете в оживлението, но вече на морските предизвикателства. Още след като се качите на пътя за Варна, срещу вас ще се изправи внушителен аквапарк. Така че, ако не бързате, просто поспрете – няма да останете разочаровани, а и адреналинът ви ще скочи доста. А това ще ви е необходимо, за да заредите с енергия за останалия път. Последните километри до морето винаги ни се струват най-дълги, а пътят към Обзор може да ги направи и още по-дълги. Изведнъж, минавайки през Слънчев бряг и Несебър, ще се озовете на планински път, който може да ви се стори, че никога няма да свърши. Но не се  отчавайте с въпроса – “На море ли тръгнах или на планина”. Струва си! А именно защото, когато сякаш сте се качили на върха на планината, точно до вас се ширва безкрайното море.

И така вече спокойни, време е да намерим хотела или квартирата. Дори да не сте си запазили предварително стая, в Обзор това няма да е трудно. Като навсякъде, в началото на града ще ви посрещнат баби и дядовци с табели “Давам стая”. Но по-добре си резервирайте предварително стая, а тук разнообразието от семейни хотели е огромно. Можете да отдъхнете в ресторанта на самия хотел, но нищо друго няма да ви хареса като това да седнете в едно от многобройните заведения на плажа, чиито менюта предлагат разнообзия от рибни ястия. А гледката е невероятна, тъй като почти десетметровият плаж на Обзор, като че ли няма край. Пясъчната ивица се простира от нос Свети Атанас на север до южния нос Мона Петра. А малко след това е закътаното заливче Иракли. А още няколко километра на юг е нос Свети Никола, където Стара планина опира в морето. И така докато погледът ви стигне до нос Емине, където се смята, че свършва балкана. За любителите на историята ще е интересно, че освен прекрасната гледка, в местността наречена Палеокастро, е била разположена крепостта Емона, а в скалите са били издигнати малки паралиси и манастирчета.

Но вече е време за плаж. Не тръгвайте в бойно настроение за търсене на място. На тази безкрайна плажна ивица може да си изберете спокойно къде да забиете чадъра и да поставите дюшека или кърпата без опасността някой да ви прескача. А и местата са според вкуса. Винаги можете да си платите за шезлонг и чадър или да се поотпуснете в някой от хамаците с летен коктейл в ръка. Ако пък сте отседнали в някой от по-луксозните хотели и морската вода не ви е по вкуса, просто пошляпайте в басейна. И любителите на екстремни преживявания, няма да останат разочаровани – и тук не липсват разходките с “банан” и летенето с парашут.

След като сте взели първата си доза лятно слънце, не пропускайте удоволствието да се разходите вечер из Обзор. Ако вече ви липсва навалицата и шума, просто минете по пазарската уличка, а един сувенир от морето винаги носи хубав спомен. Ако искате спокойна разходка, просто седнете на пейка в парка, който се намира на крачки от плажа. Под екзотичните палми и разноцветни светлини вечерта наистина може да е прекрасна.  Но не пропускайте да разгледате парка и през деня, защото сред фонтаните и южните растения, най-интересно е да се видят колоните и останки от храма на Юпитер. Не пропускайте да отидете и до храма Св. Йоан Предтеча, а в някой от дните, в които не ви се ходи на плаж, се разходете и извън Обзор. Защото не си струва да сте дошли чак дотук и да не отидете до селцето Емона близо до нос Емине, както и до средновековната българска крепост Козяк, която се намира на запад от Обзор.

Обзор е прекрасно място за почивка и за хората, които искат да споделят почивката  с домашните си любимци. Само че просто се настанете в бунгалата преди града. А на истинска почивка с четириногия ви приятел може да се зарадвате само на три километра от Обзор – в местността Иракли. Тук наистина можете да се “върнете” към природата. Единственото неудобство е “квартирата”, която в случая трябва да е палатка. Но това не пречи на хилядите хора, които всяко лято идват на почивка тук. А тя обикновено започва от 1 юли, когато хиляди почитатели на “Джулая морнинг” се събират да посрещнат изгрева. За да е истинска почивка – без шум на заведения и коли, просто се разходете от Иракли до селцето Емона. Едва ли ще се уморите, тъй като преходът е не повече от половин час. А вечерта ще ви стигне само гледката към морето, където нерядко се виждат и делфини. Почивката на такова място определено ще ви зареди за цяла година.

Любителите на модерните изживявания не трябва да изпускат да се разходят и до курорта Свети Влас и конкретно до яхтеното пристанище, където белите големи лодки ще ви грабнат погледа.

А тръгвайки си от Обзор и Иракли, гледайте скоростомера – често “пресичат” костенурки!