Венеция – пъстроцветието на историята

Град на карнавали, романтика, гондоли, мечти и красиви дворци. Класическа дестинация в класическа Италия.

Пристигаме около обяд с корабче. Венеция е пълна с хора и още щом стъпваме на твърда земя, вече ни е трудно да се придвижваме измежду тълпата. Веднага пред погледа изникват сергии с неща от „първа необходимост” за турист във Венеция – венециански маски, шапки, ленти за фотоапарат, чадърчета, батерии, картички, ключодържатели и много, много други. Подминаваме, за да идем на площад „Сан Марко”, където тълпата е наистина огромна, особено от началото на пролетта до есента. Хората на площада са толкова много, че ако изпуснете от поглед човека, с когото сте, буквално може и да не го намерите повече. Въпреки това гледката на множеството хора около забележителностите е някак въодушевяваща. На „Сан Марко” се намират всички главни забележителности на Венеция – Дворецът на дожите, катедралата Сан Марко, Камбанарията, часовникьт и сградите на новата и старата Прокурация. По целия площад има фенери с розово муранско стъкло, за което казват, че било най –скъпото. Тук-таме има туристи хранещи многото гълъби с царевица.

Започваме разходката си в града съставен от 117 островчета, свързани  помежду си посредством над 400 моста. Разкошът и богатството на едновремешната Венецианска република, все още си личат не само в дворците, но и в пребогато украсените магазини, които можете да объркате с музеи. Магазини за текстил, бижута, порцелан и естествено мода – всичко изглежда сякаш излязло от приказка. Сградите, в които се помещават често са олющени и мазилката им пада, но сякаш в това е част от чара на Венеция – богати магазини и дворци, преплетени в стари леко порутени постройки. Сякаш точно покрай тези олющени зидове навремето се е криел Казанова, докато ухажва новата девойка на сърцето си.

Докато се разхождаме и преминаваме от мост на мост виждаме спретнати гондолиери, които се отблъскват с крак от стените на сградите и припяват на возещите се. Въпреки,че всичко тук изглежда объркано, навсякъде има табелки сочещи към площада „Сан Марко” и моста „Риалто”(най – известният), така че трудно бихте се загубили. Взимаме градски транспорт (корабче), което прави пълна обиколка около града и може да се добие пълно впечатление за настроението и атмосферата тук. Изключително подходящо е да вземете корабче, ако не разполагате с много време, а искате да разгледате повече.

Отново сме на „Сан Марко” и се запътваме към Двореца на дожите. Готическият му стил понякога може да ви се стори дори страшничък, но като изключим това, дворецът е изключителен. Едно време двореца е бил седалище на управителя на Венецианската република. Всички тавани са изящно изрисувани с различни картини обградени с изваяни орнаменти около тях. Стълбищата са величествени, а вратите – големи и опасани с колони от мрамор. На фона на прелестта на двореца, в подземията се намират катакомбите, където са били затваряни изгнанниците, един от които е бил и самият Казанова. Контрастът между двете части на сградата е наистина голям  – катакомбите са влажни, тъмни, с малки, тежки врати и тесни коридорчета. Тук се намира и известният „Мост на въздишките”, съединяващ двореца със затвора, наричан така, защото бил последното място откъдето затворниците осъдени на смърт виждали света навън.

Излизаме и се упътваме към катедралата „Сан Марко”, която е във византийски стил по подобие на църквата „Дванадесетте апостоли” в Константинопол. Едно време по време на апогея на републиката, всеки акостиращ кораб е правел подарък на катедралата. Днес всички подаръци се пазят в съкровищницата на храма. Забележителна е гледката от втория етаж на катедралата – вижда се почти цяла Венеция, а долу в краката са туристите и площадът.

Слизаме долу вече уморени от разходката и отправяме взор към морската шир, но преди погледът ни да достигне водата виждаме две колони  – едната с крилатия лъв символ на града  и другата със Свети Теодор на нея. Според местните тук между двете колони през Средновековието са изгаряли осъдените на клада, и затова венецианците избягват да минават между тях.

Отправяме се към спирката на корабчетата, за да почакаме, където следвайки примера на хората може спокойно да седнете на земята опрели гръб в зида на сградата, или пък просто да се събуете и да покиснете крачета в Канале Гранде.

Венецианският залез е наистина незабравим, когато слънцето за последно през деня гали огледалната повърхност, а около величествените сгради се стелят нежни призрачни сенки. Венеция потъва в мрак, а ние си тръгваме.