Разходка в Пазарджик

Ако не сте ходили в Пазарджик, отдаде ли ви се възможност посетете този красив български град. Разположен е в в най-западната част на Горнотракийската низина, сред равното Пазарджишко поле. Погледнеш ли в далечината виждзаш как се синеят старопланинския връх Вежен и родопския Ботев връх, а на югозапад се издига рилския връх Белмекен.

Първоначално Пазарджик е бил разположен на левия бряг на река Марица, но след Освобождението от турско робство града се разраства, като територията му постепенно обхваща и десния бряг на реката. Близостта на Пазарджик до големи градове и курортни селища го прави оживен тронспортен възел.

Пазарджик отстои на 36 км западно от Пловдив, на 20 км северно от Пещера и на 43 км южно от Панагюрище. Преди да разгледате града научете повече за неговата история, така определено разходката из местните забележителности ще е по-интересна и вълнуваща за вас. Ще научите, че Пазарджик е основан преди 5 века, през далечната 1485 година.  Старата „Ески джамия“, построена през 1540 г е била една от първите по-мащабни сгради, издигната в северната част на града, която била и по-гъсто населена. Любопитно е, че след изграждането й последвало усилено строителство на мюсюлмански храмове в района. За не голям период от време били издигнати още 18 джамии. През тези години извисяващите се минарета били характерна част от визията на равнинния град.

От всички стари джамии днес се е запазила само „Куршум джамия”, чието минаре е било и най-високо. През втората половина на 16 век настъпва обрат сред населението на града – започва заселването на много българи-християни. Така Пазарджик се разраства, особенно в района край църквата „Свето Успение Богородично“. Интересно е, че след време на това място се създава и първата българска махала в града, носеща звучното име „Вароша”. Със постепенното замогване и благоустрояване на българите,  през втората половина на 17 век започва упадъкът на османското могъщество, а броят на турското население рязко намалява. В този период се създава и друга голяма българска махала „Чиксалън“, в която започва градежа на втората църква „Свети Архангел“. Любопитен е и факта, че първия революционен комитет, основан от Васил Левски е бил точно в Пазарджик.

През 1878 година войската на генерал Гурко освобождава града от турското робство и Пазарджик започва своето развитие като важен търговски център. Когато пристигнете тук първо потърсете сградата на Историческия музей. Определено няма да се затрудните да я намерите, защото тя е една от най-предствителните в града. От разказа на уредника ще научите, че музейната експозиция е създадена още през 1911 г., а от 2000 г. музея е преобразуван в Регионален исторически музей. Тук ще имате възможност да се насладите на грижливо представени експонати, подредени в следните отдела: „Археология”, „История на България XV-XIX”, „Етнография”, „Нова и най-нова история”, „Фондове и научен архив”, „Връзки с обществеността”. Прави впечатление, че историческите експонати са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. Всеки посетил Историческия музей може да намери тук специализирана библиотека, реставрационно ателие с фотолаборатория, приятно кафене, както и щанд за продажба на рекламни материали и сувенири. Днес музея в Пазарджик има славата на един от най-старите и водещи исторически музеи в страната.

Трябва да посетите и Етнографския музей, чиято експозиция е поместена в най- голямата жилищна сграда останала от Възродителният период в града –  домът на Николай Христович. Днес старинната къща я обявена за архитектурен паметник на културата. Не пропускайте да разгледате и Художествената галерия в града, носеща името на Станислав Доспевски. Ако се поинтересувате ще узнаете, че Доспевски бил племенник на не безизвестния Захари Зограф. Този виден пазарджиклия останал в историята с това, че бил не само революционер от Възродителния период, но и първия български художник с академично художествено образование. Еспозиционния фонд на галерията притежава 731 творби на 204 автора. Художествените произведения са  разположена в 5 изложбени зали и представят всички жанрове и течения в изобразителното изкуство. Посетите и Синагогата. Няма как да не останете впечатлени от красиво изписаните й вътрешни стени. Ще научите, че тази внушителна и красива сграда е издигната през далечната 1850 г., от брациговски майстор. Галерията има 2 свои филиала – къща-музей „Константин Величков” и къща-музей „Георги Герасимов”. Не подминавайте родната къща на Константин Величков. Той е бил виден деец, политик и човек на изкуството. Разгледайте едноетажната сграда и обарнете внимание на големия чардак и грижливо уредения двор. Тук ще се докоснете до подредбата, типична за старата градска къща от края на XIX и началото на ХХ век. Ще научите интересен факт, свързващ къщата с българската история – в  родната къща на Константин Величков, през 1876 г. сестра му Теофана ушива знамето на Пазарджишкия революционен комитет. Посещавайки къщата-музей на Георги Герасимов пък ще научите, че цялото си творчество от над 6000 творби този виден пазарджишки художник дарява на своя град. Днес платната са изложени в залите на Пазарджишката Художествена галерия. Заслужава си да видите и „Хаджистояновата къща”. Ще се впечатлите от дърворезбата окрасяваща сградата. Според специалистите тя е едно от най-добрите постижения в българската жилищна архитектура от средата на XIX век.

Разхождайки се из Пазарджик и разглеждайки неговите забележителности не пропускайте да запалите свещичка за здраве в катедралната църква „Света Богородица”. Светата обител се намира близо до мосто над река Марица. Масивната сграда на църквата е изградена от розов риолит. Любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е строена през турско иго и е вдълбана в земята, съгласно условията за строеж на тогавашните мюсюлмански управници. Ще узнаете, че още при градежа си храма е опожаряван и разрушаван няколко пъти, като в днешния си вид е завършен през 1837 г. Тази пазарджишка църква е прочута със своя иконостас, които е един от най-хубавите на Балканите. Уникалната му изработка е дело на майстори от прочутата Дебърска школа. Иконостасът е от орехово дърво, а изработените с изключителен майсторлък орнаменти имат изключителна художествена стойност. В двора на църквата е и гроба на майстора, работил върху иконостаса. Църковните икони в тази Света обител също са много ценни и са от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Ще научите, че най-старата икона е тази на Св. Дионисий, датираща от 1814 г. Забележителни с културно значение в Пазарджик са и църквите “Св. Петка”, датираща от 1852 г., църквата “Св. Архангел” от 1860 г. и църквата “Св. Сотир”. Разгледайте и Старата поща в града. Тази сграда се е превърнала в един от символите на Пазарджик.

След като сте гости на града трябва да отделите време за разходка в емблематичния за града Парк-острова „Свобода“ или както местните го наричат накратко „Острова”. Зоната за отдих и развлечения заема площ от 295 дка и е разположена край коритото на река Марица. Намира се недалеч от централната градска част и условно разделя промишлената от жилищната зона на Пазарджик. Тук всеки може да отдъхне пълноценно, защото има много съоръжения и приятни забедения предразполагащи към почивка. Недалеч от Пазарджик,  само на 14 км южно от града се намира лобното място на българския писател Алеко Константинов. На мястото e издигнат скромен паметник с приятно озеленен парк. Друга забележителност в околностите на града са „Бесапарските ридове”, които се намират на 10 км източно от Пазарджик. Аархеологическите изследвания са установили, че в този район в древността се е простирал главният тракийски град Бесапара.

Няма как гостувайки в Пазарджик да не си тръгнете от тук с усещането за един приятно отминал ден. Видяното и преживяното в града ще ви убеди, че ненапразно Пазарджик е сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.