Никарагуа – страна на девствени райски кътчета

Booking.com

Никарагуа, която се смята за една от най-красивите и самобитни страни на Централна Америка, е малко позната и разработена за масовия турист. За това и посетителите тук се чувстват може би малко както Колумб навремето. Подсигурено обаче е всичко необходимо за туризма, но почти на всяка крачка може да се сблъскате със следите останали от гражданската война, дългогодишната диктатура и множеството природни бедствия. Някои селища и области, в това число и столицата Манагуа, и до днес се опитват да заличат последиците от нанесените сериозни щети.

Годишно около половин милион гости посещават разнообразната и интересна страна. Това са предимно хора, предпочитащи екотуризма или индивидуалните пътувания, които не държат твърде много на комфорта и добре развитата инфраструктура. В много добро състояние са основните пътни артерии и частта от известната автомагистрала “Панамерикана”, свързваща Аляска с остров Огнена земя, преминаваща през страната. В източната част на Никарагуа единствените пътища са реките, течащи към Карибското крайбрежие.

Тук можете да си направите “конопи” тур из гората – система за придвижване на нивото на короните на дърветата – или може би пикник край зашеметяващите водопади Ла Макина. Любителите на конната езда имат възможност да се радват на красивите местни гори, докато любителите на култура могат да прекарат интересни часове в проучване на историята на старите крепости и сгради. Плажните курорти със сигурност са прекрасни и дават възможност да се насладите на слънцето или да се отдадете на разнообразни водни спортове. Ако не сте фен на полепналия по тялото пясък, но обичате да се плацикате, съществуват редица невероятни езера, разположени навътре в страната, които са отлично място за плуване. Разбира се, има няколко атракции в Никарагуа, които не бива да пропускате, като остров Ометепе, остров Маис, Монтелимар и Гранада.

Столицата Манагуа някога е била представителен колониален град. Днес няма много помен от това. Градът е изравняван със земята два пъти от силни земетресения само миналия век. Останали непокътнати са единствено сградата на Банко де Америка и един хотел във вътрешността на града. Свидетелства за последното опостушително земетресение от 1972 г. с над 7000 жертви може да видите под формата на полуразрушените фасади на катедралата и на Националния дворец. Местните казват, че възстановителни мерки не са взети поради големия страх да не се повторят ужасните земетръси.

Манагуа е разположен на южния бряг на едноименното езеро, което се смята за биологично мъртво, заради изливането на цялата канализационна мрежа в него. Въпреки това, гледката отвъд него впечатлява с плодородните възвишения. На север от града се намира полуостров Чилтепе с кратерните езера Хилоа и Апойеке. На около 50 км. се извисява вулканът Момотомбо (1280м.), намиращ се на отсрещния бряг на езерото.

Не само заради мочурливия и богат на гори ландшафт, но и заради населението, всеки посетител в Никарагуа трябва да се отбие в известния, но и ползващ се с не особено добра слава Москитов бряг. Много мискити – население със смесен индиански, африкански и британски произход живеят в близост до крайбрежието в особени жилища и се прехранват с риболов. Самото крайбрежие е почти ненаселено. Разположеният на юг Блуфилдс с “Ел Блуф” е най-важното никарагуанско карибско пристанище и е успяло да съхрани атмосферата на бивше пиратско свърталище. Други предпочитани, но предлагащи малко възможности за туризъм дестинации е Исла дел Маис (Островът на царевицата) на Карибско море, примамващ с белите си плажове, както и кораловите рифове с различни възможности за воден спорт.

Повечето туристи идват на тихоокеанския бряг предимно заради впечатляващите вулкани, някои от които действащи. Голяма част от тях могат да бъдат изкачени от хора в добро здраве без по-специални планинарски познания. Тихоокеанските плажове са предимно с тъмен пясък. Обичан е курортът Монтелимар (има само един хотел), над който царствено се издига вилата на фамилия Сомаса (днес функционираща като казино). Със своите ресторанти, бунгала и разнообразна развлекателна програма, курортът задоволява дори най-високите претенции.

В подножието на вулкана Момбачо се намира Гренада, петият по големина град в страната. Създаден през 1524 г., за известен период от време той е бил най-добре развитият град и дори столица на Никарагуа, за което свидетелстват многото къщи с разкошни вътрешни дворове и църквите. Забележителна е снежнобялата катедрала на един от централните площади. Интересното за нея е, че е построена по погрешка – първоначално идеята е била да се построи в Перу, но парите и материалите от Испания са донесени и вложени в строежа тук. Заслужава да отделите време и да видите античните колумбийски статуи в музея “Сан Франсиско” на остров Сапатера в езерото Никарагуа и необичайната крепостна църква “Сан Франсиско”.

Излетът от Гренада до малкото селище Катарина определено си струва. Оттук се открива спираща дъха гледка към кратерното езеро Лагуна де Апойо, град Гренада и езерото Никарагуа, известно със своите около 400 острова. Разположената на юг островна група Солентиме, обитавана от селяни, рибари и занаятчии, представлява земен рай за всички природолюбители и търсещите уединение. Още от най-ранните заселници на островите са оставени скални рисунки, които могат да се разгледат при организирани екскурзии. От езерото може да се отбиете в централния планински регион в град Хуигалпа в планината Кордилера Чонталеня – град, в които се помещава SOS  детско селище и е известен с турнирите си по езда на бикове.

Забележителен е също и разположеният на северния бряг на езерото Манагуа колониален и университетски град Леон, който дълго време е бил религиозен, политически и културен център на Никарагуа. Много по-значим в културно и историческо отношение и единствен по рода си в Латинска Америка е опустошеният през 1609 г. след вулканично изригване град Леон Виехо, отдалечен на 30 км., открит при археологически разкопки през 1968г. Той е единственото културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО в Никарагуа. Руините му са запечатали почти като на снимка отлично запазения строеж на изградения през 1524г. испански колониален град. С оглед на изключителната му археологическа значимост и подобния му фатален край често Леон Виехо е сравняван с Помпей.

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар