Клисурата Самария

На гръцкия остров Крит високи скалисти стени обграждат дълбока пропаст, където някога се криели престъпници

Дълбок пролом на места с отвесни склонове е зрелищно кътче сред извисяващите се крайбрежни скали и високи планини в западната част на Крит. Клисурата Самария се извива и криволичи по протежение на 18км., като се стеснява и разширява по извития си като серпентина път през Лефка Ори (Белите планини), чиито склонове действително блестят в бяло на лятното слънце, а през зимата са покрити със сняг.

Кипариси, смокинови дръвчета и олеандри растат по пукнатини и скални издатини по стените на клисурата. На места наслоената по тях тънка като хартия варовикова кора, образувана от стичащите се водни потоци, са се вкоренили високи кипариси. Горе, във висините, се реят соколи и орли, а червенокраки гарги кръжат на ята и се вият спираловидно като черни въглени от горски пожар.

Клисурата е изсечена от река Тареос, която протича през разлом между масива Пахнес на изток и планините Гингилос и Волакиас на запад. През зимата реката прераства в порой, който се спуска през пролома, но през лятото се успокоява и се превръща в бълбукащо поточе.

В продължение на векове проломът е убежище на бандити и хора, бягащи от вендетата, която съществува в повечето села на остров Крит. През 40-те години на XXв. Самария е идеалното скривалище на комунистите партизани, участвали в Гръцката гражданска война.
В северния край на клисурата, почти на 1200м. надморска височина, към пролома се спуска стръмно дървено стълбище, което извежда туристите през боровата гора до речното русло. На 8 км. навътре в клисурата се намира изоставеното селище Самария, обезлюдено през 1962г., тъй като проломът е включен в рамките на национален парк. Предполага се, че името на клисурата произлиза от старата църква в селището – „Осия Мария“, изрисувана с ранновизантийски фрески.

След Самария клисурата се стеснява и извисяващите се скали, които се издигат отвесно нагоре от речното русло, започват да се събират. В този тесен участък небето се е свило до размерите на тънка синя лентичка, а слънчевите лъчи достигат до тук съвсем за кратко през деня. Проломът е най-тесен при Железните порти. С високите си стени надвишаващи 500м. те се превръщат в страховито място, особено когато вятърът завие в тясната клисура.

В участъка между Железните порти и морето клисурата се разширява. Съвсем близо на сушата се намира изоставено селце, невидимо от брега и скрито от очите на пирати и разбойници. Някога то било част от Агия Румели, едно от малкото селища сред високите скали, ограждаща тази част от острова.

Агия Румели е кацнала красиво сред олеандри и маслинови дръвчета на древния град Тария. През 66г. от н.е. земетресение разрушило намиращото се наблизо оживено пристанище. Оттук се изнасяли кипариси за Троя и Микена. Жителите на Агия Румели продават диктамос (ясенец), рядко растение, от което се приготвят билкови чайове. То расте по високите и недостъпни места в клисурата, които също така са убежище на бързоногите диви кози агрими, известни на местните жители като „кри-кри“. Тези бързи създания трудно се забелязват сред скалните издатини и за храна им служат туфите диктамос.

Клисурата става проходима за посетители обикновено през май, когато нивото на реката спада, а туристическият сезон приключва през октомври. Разходката надолу по пролома отнема поне пет часа и се препоръчва само за опитни туристи.

Проверете Най-Ниската Цена Сред Милиони Места за Настаняване по Целия Свят:


Booking.com онлайн хотелски резервации
Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар