Крушунски водопади

Крушунските водопади са едно от най-прелестните кътчета в нашата страна. Намират се в северния край на Деветашкото плато, на 34 км източно от град Ловеч, в южната част на летнишкото село Крушуна. Китното селце е разположено на около 10 км встрани от пътя Ловеч – Левски. Освен, че е чудесно място за почивка и релаксация селцето се слави с природния феномен „Крушунските водопади“.

Това великолепно място е познато и с името „Маарата“. Районът на водопадите е уникален и заслужава да бъде посетен, дори и само заради факта, че това е най-голямата в страната водна каскада с много прагове, басейни и изключително многообразие на растителни и животински видове. Крушунските водопади са разположени в изключително живописна местност, намираща се в средното течение на река Осъм. Мястото е обградено от високи скали, които не само очертават ръба на обширното плато, но и обрисуват причудлива форма на подкова. Сред това скално величие извират буйни изворни води, падащи от високи каменни тераси. В парк „Маарата“ протича и едноименната река, чиито води дават началото на феноменалните Крушунски водопади. Ще научите, че те имат карстов произход, а водната струя пада от 15 метра височина. Когато сетивата ви се наситят на тази водна феерия, разгледайте района. Тук могат да се видят почти всички карстови форми, като въртопи, валози, долини, каньони, пропасти, пещерни галерии, зали и други. Екскурзовода ще ви насочи към четирите пещери в местността „Маарата“, носещи причудливите имена: „Бонинска“, „Водопада“, „Урушка“ и „Горник“. Не пропускайте да се насладите на всяка от тези скални приказки.

„Бонинската пещера“ и известна и с името „Попската“. Дължината и достига 2753 м. Пещерата е уникална с това, че около 200 м след входа й има скални сухи галерии, отвеждащи във водна галерия с голямо подземно езеро. Любопитен е факта, че именно това езеро е най най-дългото у нас – цели 800 метра.

„Водопада“ е също очарователна пещера, отстояща на около 800 м южно от село Крушуна. Разглеждайки галериите туристът остава впечатлен от великолепните бели образования, красящи пещерните стени. Ще научите, че те се наричат с интересното име „лунно мляко“. Полянката пред пещерата е прорязана от изворната вода, пдаща от „Крушунския водопад“.
Разгледайте и „Урушката“ пещера. Тя се състои от две галерии – суха и водна, които постепенно се сливат в дълбочина. Интересното тук е, че карстовите пещерни води са образували тераса, чрез която се е формирал и най-високия водопад в околността. Неговите води падат от около 20 м височина.

В местността „Маарата“ ще откриете и приятна гостоприемница, предлагаща уютна механа и добри условия за отдих.
В района на „Крушунските водопади“ има няколко екопътеки, с мостчета и дървени стъпала. Преминавайки по тях няма как да не усетите тръпката от удивителното съчетание на дивна природа, горски звуци, аромати и багри. Поемайки по една от тези пътеки ще стигете до пещера „Урушка маара“, за коло 1 час, както и до „Боненската пещера“ за около 3 часа.
Ако от село Крушуна продължите по пътя към Александрово ще видите указателните табели за друга интересна пещера в Ловешкия край – „Деветашката пещера“. Не бива да пропускате тази уникална пещерна феерия от причудливи склисти образования. Пещерата се намира на десния бряг на река Осъм и прави впечатление с големите си размери. Входът й е широк 35 м, а височината му достига 30 м. Навлезете ли в пещерата не след дълго ще попаднете в изключително просторна зала, с площ около 2400 кв. м. Ето защо „Деветашката пещера“ е известна като пещерата, с най-голямото фоайе в Европа. Разглеждайки пещерата отвътре ще узнаете, че височината й достига 100 м това. Това, което я изключително интересна са седемте отвора, разположени по тавана на пещерата. През тях прониква естествена светлина и осветява просторната централна зала на пещерата. Ще узнаете, че най-големия от скалните отвори е известен под името Килика.“
Продължавайки обиколката из скалното подземие ще видите, че след централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2 и половина километра, като през него протича малка рекичка. Ще останете удивени от образуваните от подземните води каскади, сформирани от естествени езера и малки водопадчета. Те преминават през централната пещерна зала, от където се влива във водите на река Осъм. За разлика от левия пещерен коридор, десният е сух и значително по-малък. Тръгвайки по него ще се озовете в малка галерия, с кръгло помещение, наречено „Олтара“.

От разказа на екскурзовода ще научите, че поради условията, които пещерата предлага, тя е била обитавана през седем различни епохи. Любопитен е факта, че оснанки открити в пещерата доказват, че през древността това място е служило и като светилище.

В района край пещерата има живописни природни кътчета, подходящи за пикник и почивка. Под „Деветашката пещера“, по течението на река Осъм, се оформя уникален каньон. През пролетта пълноводните води на реката са предпочитано мястото за любителите на силни усещания, като тук има подходящи условия за спускане с лодка. Ако се полубувате на природата в района ще се убедите в биоразнообразието както в, така и край реката – водни костенурки, риби, птици рибари и чапли. Попаднете ли на походящо време може да се съзрете сърни и други диви животни.

И ако тази природна идилия ви заплени, и имате подходящото оборудване може дори да разпънете палатка в района.

Продължете екскурзията си като посетите град Ловеч. Тук определено има какво да видите – старинни църкви и мостове, музеи, галерии и множество паметници на кутурата. Не напразно града е сред стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Разхождайки се из Ловеч разгледайте небезизвестния покрит каменен мост, който е изцяло пешеходен. За това уникално съоръжение ще научите, че е възстановен по подобие на оригиналния мост – дело на майстор Колю Фичето. Уникална е възрастта на моста, построен е през далечната 1874 година. Мостът свързва старинния ловешки квартал „Вароша“ с останалата част на града. Не пропускайте да се разходите из моста, и да се полюбувате на шарените магазинчета от двете му страни. Над южния край на покрития мост се издига паметника на Васил Левски.

Насочете се към местния архитектурно-исторически резерват „Вароша“ и ще изпитате истинско удоволствие разхождайки се из тесните калдъръмени улички на квартала. Тази старинна част на града е разположена амфитеатрално по десния бряг на река Осъм. Тук са реставрирани над 160 къщи, които с право могат да се нарекат образци на българската възрожденска архитектура. Особено се открояват къщите разположени по улицата, водеща към небезизвестния ловешки парк „Стратеш“. Тук не само ще видите уникална архитектура, съхранена от времето на Възраждането но и ще имате възможност да надникнете в автентични работилници и дюкяни. Във „Вароша“ е включена цялата стара част на града, разположена по десния бряг на река Осъм, както и редица постройки по левия бряг на реката в близост до покрития мост и парка. Туристът ще узнае, че в този си вид резервата е създаден през 1968 г. Основната част от архитектурното наследство на квартала е възрожденското строителство, изградено предимно в началото до 70-те години на ХIХ век. Разхождайки се по тесните улички на квартала ще минете по криволичещи между възрожденски сгради улички, ще надникнете в широки двукатни дворове, ще видите високи каменни дувари с тежки ковани порти. Няма как тази обща картина от уникалната варошлийската архитектура, обгърната в зеленината и уханието на здравец, люляк и бръшлян да не ви омая.

„Вароша“ е уникален резерват и с това, че повечето старинни къщи са обитаеми и работят като семейни хотели, заведения за хранене и музейни обекти. Това прави старинния квартал жив. Не напразно мястото е привлекателно както за гостите на града, така и за местните жители. Разглеждайки „Вароша“ ще се впечатлите от специфичния облик на ловешкия квартал. Ще забележите, че към старинните къщи тук няма пристоени дюкянчета и занаятчииници. Така е, защото старите работилници са изцяло съсредоточени в търговската улица на „Вароша“, известна още като „чаршийската“, дюкянчета има и на покрития пешеходен мост. Уникален е факта, че в архитектурно-исторически резерват „Вароша“ се намират близо 200 исторически и архитектурни паметници на културата от национално и местно значение. Тук се намира и един от най-интересните ловешки музеи – „Възраждане и национално-освободително движение“, известен още като музей „Васил Левски“. Той се помещава в сграда, построена на мястото, където е била къщата на сподвижника на Левски – Марин поп Луканов. На стотина крачки от музея на Апостола на свободата ще видите старата църква „Св. Богородица“. Ще узнаете, че в тази Света убител е служил набеденият за предател на Левски поп Кръстю. Църквата е построена през далечната 1834 година и е ежедневно посещавана от много туристи. Известна е с дървения си иконостас, чиято ажурна дърворезба е изключителна рядкост. Любопитно е, че само пет църкви в България имат такава дърворезба. Черквата е обявен за паметник на културата още през 1976 г.

Край реката се намира стариннен площад с паметника на Тодор Кирков, виден ловешки революционер, обесен от турците през 1876 г.
Разхождайки се из „Вароша“ туристите могат да разгледат и къщата-музей на Иван Драсов – сподвижник и укривател на Левски. В тази старинна част на града се намират и къщата на Чешнето, Рашовата къща, както и Къщата-музей „Христо Цонев-Латинеца“, който е бил притежател на Къкринското ханче, където Левски многократное намирал убежище, а в посредствие е бил и заловен.

В архитектурно-историческия резерват се намира и Художествената галерияна град Ловеч. Други интересни места във „Вароша“ са: Етнографският комплекс, Ловешката средновековна крепост, църквите „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, Покритият мост, старата турска баня, сградата на училище „Йосиф I“, в която е написан химнът „Върви, народе възродени“, както и редица домове, свързани с Апостола на свободата Васил Левски.

Освен църквата „Св. Богородица“ в Ловеч има още две църкви-паметници на културата. Това са старинните черкви „Света Троица“ и „Света Неделя“. Отделете време за да се насладите на атмосферата в тях и запалете свещичка за здраве.

Гостите на Ловеч не бива да пропуснат разглеждането на небезизвестните „Барокови къщи“. Наскоро обновени и боядисани в различни цветове, те будят възхищението на минувачите с уникалната си архитектура, богато окрасени сводове и разположените по покривите им кули. Очарованието на „Бароковите къщи“ пренася решилите да разгледат тази част на Ловеч във времето от преди 30-40 години, когато тези сгради са оформяли облика на главната улица на стария Ловеч. Прави впечатление, че всяка от многоетажните къщи има вътрешен двор, работилница или магазин.
Приятно място за разходка в града е и парк „Стратеш“, разположен в източната част на Ловеч, на десния бряг на река Осъм. Мястото е чудесно за отдих, защото е разположено сред живописна природа с добре развита туристическа инфраструктура. Тук има и зоопарк. Разхождайки се ще видите много паметници, издигнати в чест на загинали руски войни, сражавали се за свободата на България. В парка са и останките от средновековна българска крепост. Паркът е известен още като „Люляковият“, заради голямото количество от този растителен вид, привличащ през пролетта хиляди поклонници на нежните му цветове и неустоим аромат. Не е случайност и факта, че всяка година през месец май в Ловеч се провеждат „Люлякови музикални дни“.

Особен интерес за гостите на Ловеч представлява Ловешката крепост. Тя е разположена на десния бряг на река Осъм, на живописния хълм Хисаря, който се намира в старата част на града. При археологически разкопки на това място са открити следи от по-ранни селища, като находките показват, че тук се е намирало и тракийско селище. От екскурзовода ще научите, че след завладяването на българските земи от римляните през I в. днешният Ловеч е включен в границите на създадената провинция Мизия. По това време започва строителството на крепости, пътни станции, стражеви пунктове.

Интересно и предпочитано място за отдих е и Алеята за отдих „Баш бунар“. Тя представлява тесен и дълъг парк, разположен между река Осъм и изходния път за град Троян. Ще узнаете, че името Баш Бунар идва от чешмата, която се намира някъде по средата на алеята. Местността е любимо място на ловчанлии, особенно през горещите летни дни. В края на алеята има приятен ресторант, където ще ви изненадат с вкусно приготвени специалитети. Точно срещу ресторанта се намира водно електрическата централа – мястото на което са заснети кадри от филма „Вчера“. Ще чуете интересна легенда, според която, че ако пиеш вода от чешмата в Баш Бунар, ще останеш завинаги в Ловеч.

Любителите на природата ще останат впечатлени и от резерватите в ловешкия регион. В непосредствена близост до града се намират резелват „Соколна“, биосферен резерват „Царичина“ и резерват „Пеещите скали“, все райски кътчета от България съхранили великолепието на българската природа и огромното биоразнообразие в района.

Няма как екскурзията до Крушунските водопади и град Ловеч да не остави у вас спомена за едно прекрасно преживяване! Със сигурност ще поискате да се върнете по тези места отново при първа възможност… или поне ще разказвате с усмивка за видяното и наученото в Ловешкия край.