Барбадос – Малката Англия

Барбадос никога не е бил ябълка на раздора между европейските колониални сили. Англичаните идват и остават тук, като слагат своя отпечатък върху острова във всяко едно отношение. В определението Лътъл Ингланд се съдържа цялата гордост на местното население от сполучливата смесица на европейски дух с карибска душа. Обширните плантации от захарна тръстика, зелените плата и селата във вътрешността на острова представляват един прелестен контраст с туристическите центрове разположени по крайбрежията.

Около три четвърти от острова са заети именно от плато от коралови варовици, а големи части от вътрешността са се превърнали в карст. Типично явление тук са пещерите със сталактити и сталагмити като популярната Харисънс Кейв. По протежение на спокойното си южно и западно крайбрежие островът има дълги пясъчни плажове. На север и изток има много скалисти и стръмни брегове. Островът е заобиколен от коралови рифове. Пасатът смекчава високите температури, дъждовете обаче се просмукват много бързо във водопропускливата почва. Поради тази причина в страната няма постоянно течащи води.

Някога гъстите гори са били изкоренени, за да се заселят хората или да се ползва земята за селскостопански нужди. Днес има само няколко горички от махагон, различни палмови дръвчета и малко други тропически растения. Поради тази причина и животинския свят е по-беден, има предимно множество видове птици, гущери, костенурки, лемури и мангусти.

В Барбадос гъстотата на населението е най-високата на Карибите. Най-голям град и единствено пристанище е Бриджтаун, където живее почти половината от населението на острова. Любопитното е, че тук политическата власт е изцяло в ръцете на чернокожите, докато белите доминират в икономиката. Официален език е английския. Голямо значение местните отдават на Деня на независимостта и на християнските празници. Карнавалите пък си имат свой сезон – те продължават от края на април до началото на май.

В кухнята на Барбадос проличава африканското, английското и карибското влияние. Националното ястие се нарича „ку-ку“ и се приготвя от зеленчуци и царевично брашно, сервира се с риба. Така наречената „пепър пот“ е вид пикантна яхния, а ястието „конкийс“ се състои от множество задушени в едно листо съставки. За особен деликатес се смятат яйцата на морския таралеж. Когато просто се разхождате обезателно си купете сандвич с летаща риба – това е наистина най-популярното хапване в Барбадос – евтино, вкусно и винаги прясно. Марките ром, които се произвеждат на острова се смятат за едни от най-реномираните в цял свят.

Туризмът е най-важният клон на икономиката, носещ значителни приходи в страната. Над 1.3 милиона туристи посещават годишно страната, като половината от тях с презокеанските лайнери, пускащи котва в пристанището на Бриджтаун. Жадните за слънце туристи идват на западното крайбрежие, където са ослепително красивите бели пясъчни брегове с гъсторастящите кокосови палми. Резерватът „Фолкс таун парк енд марийн ризърв“ предлага на любителите на леководолазни спортове една впечатляваща подводна пътека. По-забележителни са обаче стръмните брегове в северната и източната част, където на места прибоят е създал причудливи форми. На североизток стръмно от морето се издига Пико Тенерифе. Кулминация на екскурзиите в островния център е Уелчмънс Хол Гъли, клисура с буен тропически растителен свят, както и споменатата вече пещера Харисънс Кейв. На източното крайбрежие терасовидните градини на Андромеда предлагат уникално по рода си съчетание от великолепни тропически цветове. Красивото крайбрежно селище Батшийба е известно със своите керамични изделия и грънчарския си пазар. В близост до южния край на Барбадос се намира рибарският център Оейстинс. На няколко километра навътре в сушата оттам се стига до най-голямата фабрика за ром. Намиращият се в близост до нея „Херитидж парк“ включва в пределите си художествена галерия и малък амфитеатър. Представител на архитектурата от колониалния период е известната на острова господарска къща „Санбъри Плантейшън“.

Прекрасният карибски град Бриджтаун е политически, икономически и културен център на Барбадос. Модерните търговски сгради тук се намират непосредствено до изглеждащите като паянтови постройки от колониалния период. На площад Трафалгар се намира построената през 1870г. правителствена сграда, в близост е най-известната църковна постройка – катедралата „Сейнт Майкъл“. Непременно трябва да се отбиете до пазарите в пристанищния град и да се насладите на пъстротата и живостта им.

Барбадос е туристическа дестинация целогодишно, но пикът е от средата на декември до средата на май. Ако искате да получите отстъпки е желателно да резервирате 6-3 месеца предварително. Тук може да се настаните както в ексклузивни луксозни хотели и вили, така и да си наемете стая в малките пансиони или във ваканционните жилища. Забранен е вносът на ром и пресни плодове, а чуждестранната валута задължително се декларира.