Венецуела е атрактивна туристическа дестинация през цялата година. Дъждовният период гарантира пълноводието на водопадите и снега в Андите, сухият период е подходящ за походи по склоновете на Гвианската планинска земя, когато няма толкова облаци по върховете. Някои региони в югоизточната част са толкова отдалечени, че могат да се достигнат само с лодка или самолет. За разлика от това инфраструктурата на север е изградена отлично.
Освен великолепни природни забележителности, Венецуела предлага всичко за отморяваща лятна почивка. Много любители спортисти посещават страната, привлечени от възможността за незабравим отдих на море или планина.
В югоизточната част на страната има невероятно тропическо разнообразие. Гори с лиани и великански папрати, цветно великолепие във всичко нюанси, платовидни върхове със спускащи се водопади, савана, простираща се отвъд хоризонта, яркожълти пеперуди, лазурносини водни кончета – цялото разнообразие на тропическия свят е събрано в национален парк „Канайма“. Тук, в Гвианската планинска земя се намира един от най-впечатляващите и уникални пейзажи на континента. И всичко това въпреки факта, че „Канайма“ не обещава нищо добро. Името е на страховито индианско божество. Мрачният демон изглежда е смирен, защото природата очарова човек с обаянието си. Недалече се намира Анхел – най-високият водопад в света. Регионът е труднодостъпен, но си струва усилието. Само шосето от Сюдад Гуаяна, тръгващо на юг в посока Бразилия, свързва малките селища, в които живее все още митът за Ел Дорадо.
Високите върхове на Андите излъчват особено очарование за планинарите. Все пак и до най-високите региони се достига лесно и удобно. На около 1620м. надморска височина върху широко плато се намира град Мерида. Безспорна атракция там е пътуването с телеферико, най-високата и най-дългата въжена линия в света (12.5км. до връх Еспехо – 4765м.). От крайната станция се открива пленителна гледка. Привикналите към подобни преходи туристи оттук се отправят към Боливар, най-високият връх в страната със своите 5007м.
В северозападната част на Венецуела хълмистите вериги навлизат дълбоко в морето. Там се образуват малки заливи с обградени от палми пясъчни плажове. За любителите на морето привлекателни с карибското си излъчване са бреговете около Барселона, Пуерто ла Крус и Кумана, които са осеяни с лагуни. Тюркоазеносиньото море и плажовете привличат от десетилетия насам жадни за слънце туристи. Кораловите рифове, подземните пещери и богата морска фауна предлагат на водолазите невероятни възможности. Очарователните рибарски селца отдавна вече са попаднали сред жадуваните дестинации – малки и скромни, но неотстъпващи по отношение на предлаганите удобства. Въпреки че строителството силно променя облика на много места, някои части от брега са съхранили чара си.
Около сушата има повече от 70 предимно малки острови. Малка част от тях са населени, а някои дори не са отбелязани на картата. Любима цел на много европейци е остров Маргарита, ваканционен рай с дълги плажове от фин пясък. Повечето селища, сред които и главното Порламар, се намират на изток. Който търси спокойствие отива на запад. Двете части са свързани помежду си с дълга лагуна, която на места е обградена с мангрова растителност. Във вътрешността на острова вирее гъста планинска гора. На около 150км. северно от Каракас се намира изграденият предимно от коралови рифове архипелаг Лос Рокес. Много туристи се отбиват тук за няколко дни, за да се гмуркат или припичат под жаркото слънце.
Столицата Каракас е един от най-модерните градове в Латинска Америка. Впечатляващ профил и оживени улици характеризират облика на центъра на града. Градът постоянно нараства от към крайни квартали и се доближава до околните хълмове. Климатът е приятно прохладен, но пък улиците са „горещи“. Много прозорци и врати са с решетки, въорьжена охрана обикаля не само в банките,, но и в много магазини и ресторанти. Каракас има няколко лица. На пръв поглед непроходимата джунгла на големия град има ясни ориентири като например двойните кули на „Сентро Симон Боливар“ или комплекса от високи сгради „Парк Сентрал“. Те символизират бързия възход, който градът преживява след откриването на нефт във Венецуела през 1917г. Великолепният булевард с магазини „Сабона Гранде“ се „промъква“ през центъра на града, достигайки километри дължина. Метрополисът разполага не само с примери за модерна архитектура, но и с исторически сгради, въпреки че много от колониалните сгради са били разрушени от земетресения. Центърът както на стария, така и на новия Каракас се определя от площад „Боливар“, кьдето е бронзовата статия на бореца за свобода върху кон. Около площада са разположени катедралата, кметството, епископския дворец и родната къща на Боливар, тук са се провеждали годишните панаири, борбите с бикове и екзекуциите.
Един истински спектакъл се разиграва всяка година в Сан Франциско де Яре, село на около 80км. южно от Каракас. Изпълняваните тук дяволски танци безспорно са един от най-атрактивните ритуали във венецуелския фолклор. Много от мъжете в селото (жените са само наблюдатели на церемонията) се обличат в ярко червени дрехи, слагат си шарени животински маски и с танцови стъпки под ритъма на многобройни маракаси шестват из улиците. Ритуалът има строг регламент. Дявалите от Яре първо трябва да се осветят от местния свещеник. Водачът носи маска с четири рога, подгласникът му е с три, а всички останали са с по два рога. Корените на този ритуал се крият в периода на колониализма, когато испанците са забранявали на местните чернокожи да посещават църквата. Те решили и започнали шумен протест по улиците, носейки дяволски маски. В този момент завалял проливен дъжд, първият след многомесечна суша, и това било възприето като божи знак. За благодарност робите били допуснати в църквата. С течение на времето това събитие става основа на дяволските танци, които се провеждат и на други места в страната, но не са толкова зрелищни.
Традициите и обичаите са многообразни. Тук пищно се празнуват всички празници, посветени на светците покровители и на Симон Боливар. Декември е времето на „аякас“, традиционно ястие, което украсява коледната трапеза. Няколко вида варено месо, ориз, маслини, стафиди и различни зеленчуци (преди всичко чушки, домати и праз) се пекат и слагат в царевично тесто. Всичко това се залива във влажни бананови листа и след допълнително печене се сервира горещо. Приготвянето на ястието е своеобразно обществено събитие, което може да продължи няколко дни. Други деликатеси, които може да опитате са „пабейон криойо“ (кайма с черен боб, варени банани и ориз), както и „чипи-чипи“ (супа от малки миди).
Бейзболът е спорт номер едно дори пред футбола, боксът и борбата също имат много фенове. В Каракас се намира най-големият хиподрум в Южна Америка. Много венецуелци харесват „торос колеадос“, вид борба с бикове, както и тразиционните борби с петли.
Националният танц е „хоропо“ или още наричан „цигански танц“, практикуван предимно в равнините. Типични инструменти са подобният на китара четириструнен куатро, арфата и маракасите (изработени от тиква дрънкалки). На карибския бряг звучат разнообразни меренге и салса ритми. Плетивата, например хамаците, глинените съдове и златните бижута са типичните ръчно изработени изделия, подходящи за спомен или чудесен подарък.
Добави коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.