Охрид – природното чудо на Балканите

За не много пари, отивайки до Охрид, човек може да си достави едно прекрасно преживяване, съвсем недалеч от България.

Преди да се пренесем в атмосферата на „плескавици со кашкавал”, обилно поляти с „жолта ракия” в компанията на закичените по стените оръжия и македонска музика, нека се превърнем в истински туристи и храбро да поемем по стъпките на миналата преди малко група.

Естествено първото, до което трябва да се докоснете щом стъпите на охридска земя, това е брега на Охридското езеро, по който необезпокоявани се носят бели лебеди. Тук сякаш площада в центъра на града е делта, която се влива в езерото. Общата площ на най- голямата сладководна шир на Балканите е 32км широчина и 16 км дължина. Славено с кристалните си води, чиято видимост, казват, е 16м, езерото е и едно от най –дълбоките в света – 318м. За това чудо на природата се носи легенда, че в стари времена  не е съществувало, а на мястото му се простирала красива долина, из която били разпръснати множество малки селца. Някъде измежду селцата течал студен извор, чиято вода пестяли и затова отваряли и затваряли всеки път. Един път, обаче, се случило перяща на извора жена да забрави извора отворен. На сутринта цялата долина била покрита с вода, а от селцата нямало и помен. Оттам идват и днешните кристални води на славното езеро.

Днес по бреговете на езерото са разпръснати плажове и почивката може умело да съчетае комфорта на прохладната вода с чистия планински въздух.

След като отморихме поглед в спокойствието на водата се упътваме нагоре по хълма, за да достигнем Самуиловата крепост. Централната и част е на върха на хълма и оттук се открива гледка към целия град присламчен към водното очарование. Стените на крепостта се издигат на височина между 10 и 16м и са били иззидани, за да бранят столицата на Първото български царство. Макар да има сведения, че на мястото векове преди това е имало крепостни стени, днешната крепост е датирана с царуването на Цар Самуил.

След като се почувствахме величествени от върха на хълма слизаме, за да разгледаме града и да се разходим по чаршията. Главната търговска улица тук е пълна с кафенета раположени приканващо с изглед към езерото, и с бижутерийни магазинчета предлагащи изкусно изработени сребърни украшения, както и разбира се, бижута с прочутите охридски перли. Тукашните перли са специални с това, че се добиват от костите на „пъстръмката”, т.е. местната пъстърва, и цената им никак не е ниска. Малко по – встрани от улицата има красива алея с пейки и дървета простираща се по брега на езерото, където можете да поседнете и да се полюбувате на грациозно плаващите лебеди.

Ако обичате да плавате можете да си наемете корабче, което комфортно ще ви разведе по бреговете на езерото, а на южния му бряг ще откриете и манастира „Свети Наум”. Разположен на 26км с кола от Охрид върху плато над езерото, манастирът ще ви очарова с деликатността, с която допълва картината на преливащото синьо небе в зеленикав хълм отразен в повърхността на езерото. Целият манастир е иззидан от камък, а около него царствено се разхождат на свобода бели и цветни пауни. И тук, както на други места има кладенец където да хвърлите монета заднешком и да си пожелаете нещо. Охрид е известен и с това, че навремето на територията му е имало цели 365 църкви – за всеки ден по една. С годините част от тях за разрушени, но други все още могат да се видят.

Недалеч от запленителния Охрид се намират и прословутите Билянини извори. Според преданието всеки, който стъпи на камък тук и се завърти три пъти по посока обратна на часовниковата стрелка, ще се помлади с десет години. Легендата за изворите е свързана с Цар Самуил и възлюбената му Биляна, които се срещали на това място.

Изморени, но щастливи от видяното, вече можем да отдадем заслуженото на местната кухня и знаменитото „тафче на графче” (боб с наденица) с бяло вино и кисела (газираната) вода.