Автор: redactor

Високи сгради, улици, по които върволичи тълпа, невероятни магазини и постоянно оживление. Моменти все познати от американските филми. Но сцените могат да станат реалност, ако изберете да прекарате почивката си в най-големия град в САЩ. А Ню Йорк ще остави впечатление у всеки, независимо от вкусовете.
,Така че, ако вашата дестинация е Ню Йорк, стегнете багажа и към летището. Притогвете се за полет между 6 и 8 часа, като предвидите и прекачването. Не забравяйте да предвидите и часовата разлика от 8 часа и не се гласете за сън веднага щом пристигнете, защото, ако сте тръгнали оттук през деня, ще ви се наложи да будувате още малко щом пристигнете. Но това едва ли ще ви притесни, защото още щом кацнете на летище “Джордж Вашингтон” ще ви погълне въпросната върволица от хора. Въпреки това всичко на аеропорта е организирано и няма да се бавите. Дори да не ви става лошо в самолет или кола, запасете се за всеки случай с дъвки или ментови бонбони. Гледката и емоциите ще ви помогнат в началото, но е възможно да ви се отрази разликата в надморската височина. Но това да ви е проблемът – свиква се бързо.
Време е за настаняване. Ако искате да усетите града в цялата му величественост и същност, намерете стая в Манхатън. Но ако залагате повече на разходките и спокойните вечери, изберете Ню Джързи. А и стая в някой от хотелите в предградието ще е доста по-изгодна за джоба ви. Думата “предградие” не трябва да ви плаши – с кола или рейс ще стигнете до центъра на Ню Йорк за отрицателно време.
След като решите къде ще ви е най-комфортно и сте “заредили” с бургер или пица, време да се впуснете в приключение из улиците на Ню Йорк. Първоначално ще се почуствате като във филма “Матрицата” и нищо чудно вратът ви да схване, защото погледът ви е вторачен само във върховете на безбройните високи сгради в Манхатън. Внимавайте, нищо чудно, търсейки някоя емблематична сграда за града, да я пропуснете, гледайки към последния й етаж. Време е да смените ъгъла на погледа, а най-добре това можете да направите като се включите в една от туробиколките на Емпаъйр Стейт билдинг. Нищо чудно да почакате и на опашка, а качването до внушителния последен етаж е истинско предизвикателство. Не, не мислете, че ще се изкачвате около час – първоначално асансьорът се движи като всеки в наша жилищна сграда. В един момент гидът ще ви предупреди – “забързваме, запазете спокойствие!” и след като се почуствате като в совалка приключението започва. Слизайки на последния етаж на сградата имате два избора – да останете да гледате останалия под краката ви миниатюрен Ню Йорк през стъклените стени  ли да се насладите на гледката напълно. А това ще стане само, ако излезете на огромната тераса с високи парапети, на които са закрепени бинокли. Наистина си заслужава дъхът ви да спре от заобиколилите ви върхове на сгради, точиците, които се движат по улиците и най-вече, за да видите “очи в очи” Статуята на свободата. Същата невероятна гледка се открива и от последния етаж на Рокфелер сентър.
А след като “слезете на земята” просто тръгнете по небеизвестния булевард “Бродуей”. Той пресича целия Манхатън и така няма начин да пропуснете нито една забележителност. Смесвайки се с върволицата от хора несъмнено ще стигнете до Таймс скуеър, където погледът е ще се разтрои в магазините, видеоекраните и още куп неща. Вървеейки из Манхатън, няма начин да не стигнете и до Кота нула. Посетилите Ню Йорк преди повече от осем години сигурно са се качвали на кулите близнаци на Световния търговски център. Но след атентата през септември 2001 г. сега мястото е изпълнено със снимки на загиналите.
Ако ви е дошло доста за деня, оставете останалото за следващия, но определено не пропускайте да разгледате и Историческия музей, както и този за модерни изкуства, а един ден едва ли ще ви стигне. Не пропускайте да влезете и в някоя църква, а особено по Коледа наистина можете да усетите настроението на празника. Ако пък искате просто спокойна разходка, отговорът е Сентрал парк. Мястото е уникално със своята огромна квадратна площ. Тук можете да поседнете на тревата и просто да релаксирате. Може пък да покарате и кънки или колело. А, ако прегладнеете, винаги има откъде да си вземете сладолед или геврек. Пазете си ги – доста катерици ще ви помолят да си го разделите с тях.
Връщайки се към шумните улици на Манхатън ще усетите как дори и за малко в Сентрал парк сте разпуснали добре, откъсвайки се от бученето на колите и навалицата. Ако обаче те са започнали да ви липсват, е време за пазар. Моловете не са за изпускане, а по празници има и добри промоции. Ако пък имате нужда от голям шопинг, просто попитайте кога са разпродажбите в огромните центрове, приличащи на халета с безброй стоки, разположени в покрайнините на Ню Йорк. . Но дори да не успеете да си купите нищо от тях, просто си вземете фланелка с апликация на Ню Йорк от някй уличен търговец.
Така ще запазите спомена от нещо наистина необхватно като преживяване.

Иска ви се почивка и приключение. Е, мястото е съвсем близо до София. Така че грабвайте храна и добро настроение и към Земен. Най-тежкото в случая може би ще ви се стори излизането от София в посока Перник. Но се въоръжете с търпение и веднага щом излезете след Владая, се настройте за наистина невероятно почивка – пък дори и само за ден. Наистина на отиване може да пътувате повече от два часа, но навръщане определено ще стигнете по-бързо. И то не за друго, а защото вече ще знаете тайните отбивки, през които да се промъкнете. И, ако Земен е вашата посока за почивка, дайте газ към Радомир, а оттам посока Кюстендил. Пътят е толкова хубав, че може би за първи път ще се радвате да карате кола. Но не се увличайте и търсете отбивка за Ковачевци. А оттам следете тези за Земенския манастир. И малко след село Лобош, завийте наляво. Изведнъж ще се озовете от равните и нагорещени пътища в прохладата на високи скали и още по-високи дървета. И само след около десет километра сте в Земен. Който и да попитате тук за манастира, веднага ще ви упътят. А малко след града ще се озовете на стръмен път, изпълнен със завои. Но спокойно, няма вероятност да ви стане лошо, защото манастирът е само на два километра от Земен.

И ето го и него. Старинна порта ще ви посрещне на входа на манастира. Всичко обаче е добре реставрирано и поддържано, така че не пропускайте да разгледате всяка част на Земенския манастир. А затова ще ви помогнат екскурзоводите, които ще ви разкажат историята манастира, носещ името “Св. Йоан Богослов”. Още с влизането в комплекса, вниманието ви ще привлече храмът, който е създаден още през XI-ти век. Черквата е интересна с архитектурата и стенописите си. Тя е изградена от камък и е с кубообразна форма, а подът е изграден от разноцветни каменни парчета. Не е за пропускане да разгледате всяка от стенните рисунки в храма, които се преливат една в друга и представляват различни сцени от Библията.

След като сте разгледали всичко, е време за почивка. Точно сега е моментът  да решите коя от трите възможности е вашата. Може просто да поседнете до чешмата в двора на манастира и да се насладите на зеленината и природата. През почивните дни обаче тук е доста пренаселено. Така че може да се качите на полянката над Земенския манастир, където може да похапнете, а условията за това са добри. Цялата поляна е пълна с масички и пейки, а може дори да подремнете на тревата.

Ако обаче искате по-екстремно преживяване,  вашият маршрут е към водопада Скакавица или по-известен като Земенския водопад. Ако за първи път се отправяте в тази посока е добре с вас да е опитен планинар, защото ходенето никак не е малко, а и съвсем спокойно може да се загубите. Ако пък не сте от катерачите, просто хванете влак и слезте на спирка «Скакавица», а с кола може да пробвате да откриете водопада през село Ръждавица. А усилието наистина си струва, защото още щом видите водите на водопада, които падат от 70 метра височина, погледът ви няма да може да се откъсне от тях. Ако обаче се загубите или не ви се предприема подобна туристическа обиколка, просто намерете река Струма. Ако не сте ходили досега, няма да ви е лесно да се ориентирате. Но пък попитайте. Нищо, че преди да ви отговарят, ще чуете репликата «Ей, от сабайле тия софиянци все за Струма питат». Та, след като ви упътят, просто трябва да се върнете преди Земен и да уцелите малка отбивка, която води под моста на входа на града. А оттам намалете скоростта, защото определено пътят е офроуд. Но стигнете ли реката, ще забравите всички неволи. Така че изберете място за пикник, а дърветата и скалите с невероятно интересни форми, ще ви пазят сянка. А, ако ви е топло, спокойно може да се поизкъпете доста добре, защото водите на Струма на места са достатъчно дълбоки.

Май е време отново да се гмурнете в предстоящата работна седмица, но почивка като тази определено ще ви зареди с предостатъчно енергия, че чак може да учудите шефовете си!

Балчик е разположен на 42км североизточно от Варна. Малко над Албена се белеят скалите на живописния курорт, наречен още от Овидий „Белокаменния град”. Най – голямата забележителност тук е лятната резиденция на румънската кралица Мария построена през 1924г и ботаническата градина към нея, която допълва прелестта на изгледа тук от 1955г. Градината разполага с втората по големина в света колекция от кактуси след тази в Монако. По времето на кралицата, Балчик е бил важно културно средище, в което спокойствие и приятна компания са търсели много видни хора на изкуството и политиката. Сега той е включен в списъка със 100те национални туристически обекта.

Когато преминете през портала на градините навлизате в неописуемо красиво късче от рая посипано с вековни секвои, гигантски магнолии и пищно разнообразие от цветя. Едно време кралица Мария извикала градинари и архитекти от Италия и Швейцария, за да построят това място на красота и спокойствие. Градините са разположени терасовидно и всяка от тях си има име. Целият комплекс еклектично съчетава символи на няколко религии, които ни напомнят за принадлежността на кралица Мария към бахайската вяра. Според бахаите има само един Бог създател на света, а основното послание е единството.

Прекрачили железните порти на двореца, първото което виждате е караулното, където стражите денонощно са бдяли за спокойствието на кралицата. Отляво на караулното е така нареченият „Сребърен кладенец”, заради кристално чистата му вода, и входът за „Градината на Аллах”. Воден улей минава по дължината на градината, а около него величествено се издигат два реда от високи кипариси. Цветята са красиво и симетрично подредени в различни форми. „Градината на Аллах” се намира в най- високата част на комплекса. Излизайки от нея се натъквате на вилата на принц Николай (син на Мария), която на първия си етаж е приютила кралската винарна. Във винарната всеки може да се спре и да дегустира различни местни вина, всяко носещо име тясно свързано с мястото, и поднесено с късче от историята му.

На долната тераса се намира така нареченият „Нимфеум” или Храмът на водата. По средата е разположен каменен басейн с вода, който е обграден с дебели каменни колони обвити с бръшлян. Приказно красив, в „Нимфеумът” се провеждат класически концерти, снимат се клипове и филми. Малко след Храма на водата се намира дворцовият параклис „Успение Богородично”, а под него се простира и така наречената Гетсиманска градина, в която можете да видите още редки видове дървета и да се разходите в горещите летни дни, защото тук е хладно и сенчесто. Тръгнете ли да излизате оттам веднага се пренасяте в розариума, който ви отвежда и до „Моста на въздишките”. Силно напомнящ с името си на моста във Венеция, този тук е по – скоро олицетворение на романтика и въздишките свързани с трепета на любовта. Легендата гласи, че ако успееш да преминеш заднешком и със затворени очи по моста, същата нощ ще сънуваш любовта, с която ще свържеш живота си.

Пред мостчето се извисява водопад, с помощта на който, се е задвижвала дворцовата електроцентрала. Продължавайки още надолу попадате на „Алеята на виното” цялата покрита с лозници, по която минавате, за да стигнете до самата сграда на двореца или „Тихото гнездо”, както го е кръстила кралица Мария. Тук тя е прекарвала летните месеци със семейството си. От другата страна на двореца се намира и алеята на вековете. По земята има толкова каменни колела, колкото века са изминали, и за всеки следващ се добавя ново колело.

Комплексът разполага с две сладкарници, в които можете да опитате невероятно вкусните им торти, да изпиете чаша от кафето на кралицата или да си поръчате наргиле в автентична обстановка. Също така има и два ресторанта, където сервират както добре сготвена и екзотична храна, така и прекрасни вина. В комплекса има шест вили, които в миналото са били предназначени за персонала на кралицата, а днес са хотелска част.

В самия Балчик  можете да видите историческия музей, разположен на централния градски площад, етнографския музей и градската художествена галерия.

 

Някога чудели ли сте дали съществуват приказните места, описани в световни приказки и разкази? Ако да – намирали ли сте ги? Аз знам някои от тях и сега ще ви разкажа за едно леговище на красота и природа, непознато за много. Тук, местните птици ви събуждат с нежна мелодия –едно от малкото неща, които проникват през тишината. Не, това не е тишина като в някой хорър филм, където липсата на шум ви напряга до краен предел. Това е усещането за усамотение сред естествените звуци на природата. Сред движенията на животните, храстите и дърветата; на водата, обкръжаваща този малък райски кът.

 

Фарьорските острови се намират в сърцето на Гълфстрийм, на Северозапад от Шотландия.  Архипелагът е съставен от 18 острова, подредени под формата на стрелка. Столицата Торсхавн със своите 12 485 жители е вторият по големина град след Клаксвик, който наброява 14 000 жители. Бреговата ивица е с дължина 1100км, а най-високата точка на островите е на 882м над морското равнище.  Времето в региона е морско и доста променливо. Можете да се насладите, както на ослепително слънчеви дни, така и на мъгливи и/или дъждовни. Благодарение на течението Гълфстрийм климатът е по-умерен и никога не се наблюдават замръзвания, снегове има, но покривката е краткотрайна. Релефът на местността се откроява с това, че тя се намира върху скалиста повърхност от базалт,  пясъчни брегове и височинни скали. Националният език на островите произлиза от нордическия (старонорвежки), говори се и Датски. Всички други северни езици са разбираеми от повечето фарьорци, а английският се използва от почти всички, особено по-младите жители. Местните са силно вярващи и над 60% от тях принадлежат към Евангелистко-Лутерианската църква. 10% са християните.Индустрията на Фарьорските острови носи основна част от националният бюджет, като над 97% от износа е рибен. Туризмът е вторият по доходност отрасъл.

 

На 29-и Юли в страната се чевства деня на Свети Олаф (Олаф II Харалдсон). Тогава в единствената страна, която е запазила този празник, се провежда шествие от сградата на парламента в столицата до Катедралата. В това вземат участие всички власти в страната, както и Църквата. След тържествената церемония шествието се насочва обратно към Парламента, където след песен от хорът министър прецедатлят дава началото на новата парламентарна година.  

 

Едно от най-забележителните неща, а и може би първото, което ще забележите, са покривите покрити с трева. Първите жители на местността, по времето на викингите, са строяли ферми с обли каменни стени, покривите на които са били поддържани от два реда греди. От външната страна на стените се поставяли пейки. Дори и в днешни дни къщите на тези острови се наричат sethús (къща със места за седене ). И не случайно това е така – на Фарьорските острови оригиналната викингска структура е оцеляла най-дълго в сравнение с другите скандинавски региони.

 

Ако искате да се насладите на истинската красота на островите ще трябва да си донесете бинокъл и слънчеви очила. Защо ли? Защото ако не с исложите очилата рискувате слънцето да ви заслепи и да не сте способни да съзерцавате чудните екземпляри от всякакви родове птици.

 

Музиката е голяма страст на местните. Удоволствието от различни ритми, звуци и мелодии тук е огромно. Фарьорците пеят и свирят и при най-малката възможност, а това няма как да не е приятно, дори и да не са всички професионални музиканти! Островите са домакин на огромен брой събития. Нордическата къща (Nordic House), открояваща се с красивата си архитектура, е най-често използваната сграда за мероприятия от този вид, включително и джаз фестивала през Август. За любителите на Рок и Поп музиката имена като емо-пънк групата The Dreams и инди бандата Boys in a Band , победители в интернационалното издание ‘Global Battle of the Bands’ през 2007, казват достатъчно. Като класически представител на местния стил можем да посочим  Eivør Pálsdottir, доста привлекателна изпълнителка с визия като от фантастична новела. Нейната музика представлява уникална интерпретация на местния фолклор, примесен с джаз и струнни инструменти.

 

През 2000-та година се честваха 100 години от раждането на Вилям Хайнесен – един от най-великите фарьорски писатели. Той е също поет, композитор и художник. Столицата е неговата най-обичана тема, а светлината и мракът са във вечна битка в творбите му.

 

Фарьорските острови са едно от най-неизвергнатите природни местности в света. Това е определено от National Geographic през 2007-а године, когато това миниатюрно кътче заема 1-во място в тяхната класация. Те са поставени пред Азорските, Шетландсите, Корсика и Бора-бора. Това е едно изключително признание за малката северна островна местност.

Летните почивки отминаха. Не сте успели да излезете отпуска това лято или просто ви се иска още малко забавление преди студените зимни дни. Е, тогава помислете за нещо интересно, което да ви топли през цялата година до следващото лято. Един от примамливите варианти е да планирате екскурзия в чужбина. Не ви се ходи далеч – е, няма проблем. Просто си изберете почивка в Турция. Така не само ще си починете пълноценно, но и ще се заредите с енергия, нови неща и спомени.

Най-честото предложение за почивка в Турция, което ще чуете е Анталия. Така че, ако искате всичко да е по план за ваше спокойствие, просто стегнете багажа и към Южната ни съседка. Е, за всеки случай не е лошо да вземете поне едни бански, защото дори и през есента Анталия ще ви привлече с уникалните си плажове. Но, първо изберете хотел. А тук изобилието от курорти никак не е малко. И след като излезете от наистина европейския си хотел, изберете – първо плаж или разходка. Ако все още не ви се напуска луксозната атмосфера на хотела ви, просто отидете на плаж. И само след като поседнете на шезлонга, умората ви от пътуването, веднага ще ви напусне. Сянка ще ви пазят многобройните палми по плажовете, а кожата ви едва ли е усещала по-мек пясък. Ако сами сте шофирали до Анталаия, няма по-добра почивка за погледа ви от тази на плажа. Само си вземете от някой от баровете истинско турско кафе и отпуснете очите си да се шарят по склоновете на планината Торос, които сякаш стремглаво се спускат към морето. Е, това е само едната страна на Анталия. Ако вечерта ви се празнува, определено няма да останете без място за това. А нежните половинки могат да използват почивката като повод да се поглезят и да заведат “случайно” мъжете си до някой от многобройните бутици из Анталия. А след това просто да ги почерпят по една баклава. Но щом сте дошли до тук, не пропускайте да разгледате и историческите забележителности около Анталия. А за това трябва просто да попитате в хотела, откъдето ще ви насочат към организираните всеки ден екскурзии до Перге Аспендос, както и до калциевите тераси на Памуккале.

Ако просто ви се иска през деня да се разхождате из невероятната турска природа, а вечер да се оттадете на нощен живот, то тогава изберете хотел в курорта Кемер. А и ако сте с кола или просто наемете такава за почивката си, няма да сте толкова далеч от Анталия. Кемер се намира само на 40 километра. Тук обаче ще се озовете в прелестта на планината Торос, а боровите й гори определено няма да ви оставят да седите в хотела. След походите пък отново може да починете на някой от плажовете, но не забравяйте джапанките. Синьото море ще ви привлече като магнит, а плажната ивица ще ви се стори безкрайна, тъй като е цели 53 километра. Но по-полека с тичането – плажовете тук са чакълести. Ако сте по-екстремна натура, то тогава попитайте за Юч Адалар. Това са трите острова, които са добре познати на гмуркачите. А и само да разгледате пещерите тук, е невероятно преживяване. Ако пък не си падате по такива изживявания, просто се разходете до каньона Гойнюк или до древните градове Фаселис и Олимпос. А вечерите ви наистина няма да са скучни тук. Баровете привличат туристите с различни забавления – от плажни партита, до традиционно похапване и жива музика.

Същото забавление може да намерите и в градчето Сиде, което е разположено на изток от Анталия и Белек. Курортът също привлича много туристи заради невероятните си плажове, заобиколени с борови и евкалиптови гори, чисти пясъчни ивици и безбройните модерни комплекси за почивка и забавление. А може и да се осмелите да направите нещо непривично за вас – като рафтинга, който е популярно забавление в Сиде. Тук обаче може и да се нагледате наистина на исторически забележителности. На това място ще може да разберете много за историята на Турция, обикаляйки из останките от древни градове и амфитеатри.

Може пък да ви се иска да се почувствате като Мерилин Монро и просто да облечете бялата рокля, която нежно да се развява от морския бриз. Е, тогава вашето място за почивка в Турция е курортът Белек. Той също не е толкова отдалечен от Анталия  – едва на 32 километра в източна посока. Тук наистина ще усетите лукса на почивката си. Който и хотел да изберете, няма да сбъркате, защото тук наистина може да намерите най-доброто обслужване на Турската Ривиера. А дори само да се разходите по меката пясъчна ивица на някой от плажовете, ще се почувствате в един съвършен свят. Ако дамите са прекалено настоятелни за обиколки по магазините, по-силните половинки определено могат да се измъкнат от това преживяване. Дори да не играете голф, поне имате причина само да изпиете едно кафе в най-големия голф-център в Турция в Белек.

Чували сте за красотата на Клеопатра… Е, тогава си струва да посетите едноименния плаж, който се намира в най-големия курорт в Анталия – Алания. Тук наистина ще се почуствате невероятно. Алания е разположена в просторен залив, в който сякаш плажовете нямат край. Но истинската красота и величие на Алания може би идва от съчетанието на слънце и море и старинната крепост, която се извисява над района. В подножието й пък силно се откроява символът на това място – “Червената кула”. Така че и тук има много какво да видите, а кафето си определено трябва да изпиета на яхтеното пристанище. След това просто се разходете по крайбрежната ивица пълна с магазини, предлагащи невероятни сувенири.

За невероятен край на вашия «турски филм» определено изберете Лара. А и курортът се намира само на около10 километра от летището. Тук обаче може да се настаните в стая в хотел-самолет или кораба «Титаник». Може пък и да отседнете в Султанския дворец «Топкапъ» или «Кремъл».

И пътувайки обратно към България, наистина ще сте събрали приятни емоции и спомени за цяла година. И то не какви, а определено сладки като баклава!

Едва ли има човек, който да не обича морето. Когато през летните дни поемете към лазурния бряг, не пропускайте да отделите необходимото внимание на очарователния Бургас. Градът се намира на брега на черно море, в най-западната точка на Бургаския залив. От Бургаския залив, навътре в низината се простират три езера: Мандренско, Бургаско и Атанасовско. Любопитното е, че първоначално езерата са били изцяло свързани с морето, като в последствие са се отделили от него с пясъците, натрупани от морския бриз и водните течения.

Интересна е и историята на Бургас. Първите жители по тези земи са били траките. По-късно, около VІ век пр.н.е територията на днешен Бургас се заселва от елините, които прогонват траките към вътрешността и основават колонията Пиргос. Любопитно е, че издигнатата през Средновековието крепост „Пиргос” е била използвана като наблюдателна кула. По-късно е бил известен като Дебелт.  За живота на предшествениците, обитавали днешните бургаски земи свидетестват и разкритите при археологически разкопки находки. Ще узнаете, че на 10 км северно от Бургас са открити уникални предмети свързани със земеделие, скотовъдство и добив на сол, от където се заключава че тези дейности са били основен поминък на древните народи. Уникални следи за живота по тези земи дават и разкопките при праисторическа могила в местността “Солна нива”. Интересен е факта, че едва през ХVІІ век Бургас получава настоящото си име. Първоначално е наречен Ахело Бургас, а след Освобождението – Бургас.

Днес града е модерен и добре благоустроен. Той е един от най-романтичните български градове. Очарованието му се крие в живописните улички в централната градска част, старинните възрожденски сгради, множеството културни забележителности и не на посрледно място на уникалността на морската градина. Разхождайки се из бургаските улици сами ще се убедите, че тук съвременната архитектура съжителствува със сгради, датиращи от началото на 19 век.
За да опознаете града по-добре разгледайте неговите забележителности, като започнете от Историческия музей. За него ще научите, че е основан през 1925 г. Разглеждайки интересните експонати ще останете впечатлени от богатата археологическа колекция, с находки от времето на античните черноморски колонизатори. Ще се докоснете до автентични керамични съдове, битови предмети, антични монети, бижута и инструменти, служили в ежедневието на древни народи. Ще видите и изкустно направени макети на древните селища по тези земи. Не по-малко заинтригуваща е експозицията, проследяваща най-новата история на България, като са представени много фотографии на прочути ренесансови личности. Отделете време и за Художествената галерия в града. Ще научите, че тя е основана през 1945 г. и е една от най-старите в страната. Тук ви очакват интересни творби на български и чуждестранни художници, както и икони, рисувани от възрожденски зографи. Експозицията е разположена на три етажа и представя около 2500 творби, между които живопис, скулптура и графика. Централно място е отделено на картините на Бенчо Обрешков, Цено Тодоров, Никола Маринов, Златю Бояджиев, Стоян Велев, Мара Цончева, Асен Василев, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Светлин Русев и др. В изложбената зала на втория етаж са представени платна на бургаските художници, творили от началото на века до днес.

Не пропускайте да се разходите из морската градина, превърнала се в един от символите на бургас. Тя е разположена на висок бряг и цялата е прорязана от множество цветни лехи, дървета и скулптури. Тук има бюст на полския поет и революционер Адам Мицкевич, пребивавал в града през 1850 г. Тук има и казино, малък зоопарк и летен театър. Точно под Морската градина се намира Централният плаж на града. Ако сте нетърпеливи да усетите топлия пясък под краката си то слезте по красиво разклоненото стълбище, обрасло в зеленина. Градът има и друг плаж, наричан „Северния”, разположен близко до квартал „Изгрев”, в съседство със солниците. Много често Бургас е наричан „Българският Сан Франциско”. Не се чудете защо! Отговора ще откриете докато се разхождате по Бургаския мост. Това приятно за бургазлии и гости на града място бива сравнявано с Мост Голдън Гейт в Сан Франциско. От тук идва и названието за Бургас. Интересното за моста е, че е построен през 80-те години на миналия век и от тогава е неделима част от облика на града. Не подминавайте катедралната църква “Св. Св. Кирил и Методий”, която се намира в близост до градския пазар. Запалете свещичка за драве и се насладете на чудесните стенописи и дървения олтар, които са уникално изработени. Друго интересно място в Бургас е Етнографския музей. Той се намира непосредствено до храма и има с какво да ви заинтригува. Още като наближите музейната сграда ще се убедите че това е една от най-красивите старинни постройки в града. Разглеждайки музейните зали ще останете въодушевени от старателно представените експонати. Ще се насладите на невероятна колекция от традиционни български костюми от всички етнографски групи в Бургаския регион. Ще се докоснете до типичния за бургаската възрожденска къща интериор, както и до автентични мебели във виенски стил, изработени от български майстори-занаятчии. На втория етаж от музейната сграда са показани експонати, разкриващи културата и бита на бургазии от края на ХІХ и началото на ХХ век. Интерес у посетителите предизвиква изложения хоризонтален стан, характерен за региона, както и стана за тъкане на колани. Ще се насладите на красотата на багрите и орнаментиката на изложените халища, черги, възглавници и тъкани за облекло. Интересна е и колекцията от традиционни кукерски маски, типични носии и ритуални атрибути. В музея има видео залата, в която се прожектират исторически и етнографски филми. След тази приказка от периода на Възраждането се потопете в красотата на природата, като посетите Природонаучния музей. Тук ще научите интересни факти за геологическите особености на Земята и региона, ще разгледате над 1200 експоната на насекоми и влечуги, повече от 140 вида риби, както и растения от странджанския край, които са защитени или ендемитни. За културния облик на Бургас допринасят и Филхармонията, Операта, Драматичния и Кукления театър. Тук бургазлии и гости на града могат да се наслаждават на разнообразие от концерти и представления. Не по-малко интересна забележителност в града е Арменската църква. Сградат й се намира в близост до хотел “България”. За този храм ще научите, че е построен през 1855 г. от местното арменско малцинство, подпомогнато от българи.

Романтиката на града се крие и в това, че Бургас е домакин на много фестивали и чествания. Ако сте гости на града през април ще се насладите на отбрана класическа музика, защото тогава са дните на класическата немска и австрийска музика. В края на май Бургас е домакин на Международния фестивал на детските хорове, а през май и юни се провежда фестивала „Театър в кутия”. Триседмичният фестивал на оперната и класическата музиката пък е през юли, а Международният фолклорен фестивал и седмицата на изкуствата за деца са през най0горещия месец – август. Международният поп и джаз фестивал „Бургас и морето” е през септември, а фестивалът на латиноамерикански танци се провежда през  декември.

Не само в Бургас има забележителни приятни места , които си струва да видите. Интересни са и околностите на града. Тук също му има множество забележителности, които представят националната култура и носят духа на Черноморското крайбрежие. Една от природните забележителности в района е Бургаското езеро. Ще научите, че то е най-голямото естествено езеро в България. Площта му е 27.6 кв км, а на дълбочина достига до 1.3 м. В него местообитание са намерили празлични видове, сред които 60 вида риби, 60 вида безгръбначни и 254 вида птици. В езерните води гнездят пеликани, ибиси и чапли. На 20 км северно от Бургас е Поморийското езеро, известно с изградения около него балнеологочен курорт. Не по-малко атрактивно е и Атанасовското езеро, в което гнездят много прелетни и морски птици. В непосредствена близост до езерото има биосферен резерват. Предпочитано място за отдих сред природата е и Мандренското езеро, разположено на 10 км южно от Бургас. Подарете си разходка с лодка и посетете острова Св. Анастасия- това живописно кътче се намира на 6 км югоизточно от града. Тук има много добре запазена стара църква, която впечатлява с уникалната си архитектура. На 15 км от града се намира парк „отманли”. Сред красивата горска растителност тук има ловен резерват, както и много почивни станции и бунгала. И ако града и района около него са ви очаровали, останете в Бургас и съчетайте приятните разходки с отдих на лазурния черноморски бряг.

 

Верона възниква през IV в пр.Хр., а през 13 – 14 е самостоятелна държава. Днес той е обявен за част от Световното наследство на Юнеско. Градът на Ромео и Жулиета е известен не само като място на действието на едно от най – известните Шекспирови произведения, но и като винен производител. Най – популярното местно вино е това произвеждано от монаси, носещо името Бардолино.

Първото, правещо впечатление когато попаднете в центъра на Верона е тълпата от обикалящи туристи с фотоапарати в ръка, които припряно търсят следващата забележителност. Въпреки многото хора, обаче, мястото не изглежда натоварено и разходката ви няма да загуби от това, освен, ако не се надявате на романтично спокойствие. Романтика и наслада ще получите, ако отидете в някой от ресторантите около центъра или излезете от така наречената туристическа зона. В центъра на Верона ще видите много магазини, някои от които на световни марки, а други – съвсем достъпни за пазаруване.

Цялата архитектура на града е автентична и няма да се натъкнете на контрастно смесване на стилове при сградите, което носи усещането за целокупност и хармония.

В центъра по ъглите често може да забележите някои мим, който наистина изкусно се е превърнал в животно, русалка, шут или някаква друга причудливост.

Първата голяма забележителност, след като преминете портите на града, е амфитеатърът Арена ди Верона. Построен през Iв, тогава е използван за гладиаторски борби, рицарски турнири и други спектакли. Тогава намиращ се извън пределите на града, амфитеатърът привличал зрители не само от околностите, но и от много по-далечни места. В древността театърът е имал капацитет от повече от 30 000 места, днес обаче с цел сигурност те са редуцирани до 15 000. През 1117г заради мощно заеметресение фасадата от бял и розов варовик е почти изцяло разрушена. Първите стъпки за възобновяване функциите на театъра започват едва по времето на Ренесанса.

Днес в Арена ди Верона се провеждат както спектакли и ежегоден оперен фестивал, заради добрата акустика, така представления изнасят и едни от големите звезди на музикалната сцена като Кис, Елтън Джон и Тина Търнър. Около театъра е направена приятна градинка , в която можете да седнете и да си починете, а непосредствено до него се намира и кметството на града.

Продължаваме напред, за да навлезем в най  – оживената търговска част на града, улицата „Мазини”. Тя е тясна, пешеходна и препълнена с хора. Във всяка малка пряка, в която решите да свиете ще се натъкнете на спокойни и сякаш отделени от хорската глъчка ресторантчета.

В края на търговската улица попадаме на площад „Ербе”, още една от местните забележителности. Тук се намират градската управа, 83-метровата кула Ламберти от 1172г и фонтанът на Веронската Мадона в готически стил. На площада има и пазар, от който можете да си купите венециански маски, картички, тениски,местни сирена, зехтин, пътеводители и дори чаша с пресни плодове, които да ви освежат по време на разходката. Тук се издига и скулптурата на Данте Алигиери. Дворецът на правосъдието и дворецът на градския съвет също се намират на площада.

След като отминем завиваме надясно, където търговската улица продължава и ни отвежда до легендарната къща на Жулиета. На пръв поглед неугледна, стара и цялата в различни надписи, тя привлича вниманието с многото хора отвън. Минавате през входния тунел целия изписан с послания и налепен с дъвки от целия свят. Това сигурно е най- голямата колекция от международни дъвки на едно място. Всеки влюбен, който минава пише съкровените си мисли и блянове, след което припряно ги притиска към стената с дъвка, за да се задържат колкото се може по-дълго там следите и от неговата любов. Ако успеете да увековечите и вашите трепети, поверието гласи, че вие и обектът на литературното ви творение ще се обичате вечно. Трудно намирате място достойно и за вашето късче романитика, защото всичко вече е заето и изписано.

Във вътрешния двор стените са обрасли с някакво увивно растение, а по средата стои бронзовата статуя на Жулиета, чиято дясна гръд е изтъркана заради друго вярване, а именно че който я докосне ще бъде вечно обичан и щастлив в любовта. Силно се озадачих, когато точно преди да дойде и моят ред да се докосна до изворът на вечна любов, бях сръчно избутана от една дама на преклонна възраст с бели коси, но чевръсти крачета, втурнала се да прегръща клетата Жулиета. Както се казва по-добре късно, отколкото никога.  От дясната страна на двора се намира и приказният балкон на героинята, от който всеки турист се показва и гордо маха, при мисълта, че поне за малко се въплъщава в романтиката на сюжета. В самата къща – музей е показана стаята на Жулиета заедно с леглото и, облеклата на двамата герои, портрети и други предмети свързани с историята. На един от етажите са сложени няколко компютъра във формата на четирилистна детелина и украсени в стила на къщата. На тях всеки може да напише своето послание към Жулиета, независимо какво е то.

Други забележителности на града са: мостът Ponte di Pietra на река Адидже, Basilica of San Zeno Maggiore, където е погребан покровителя на Верона – Свети Зенон,  катедралата “Santa Maria Matricolare” и базиликата „ Свети Анастасий”. Характерна за града, и не само, е гледката на стари сгради с балкони от ковано желязо, целите накичени в саксии с разноцветни растения и дървени капаци по прозорците. Обществените сгради и архитектурните паметници са с типична готическа архитектура и статуи по покривите.

Верона е място с много архитектурни и исторически забележителности, към което никой не би останал безпристрастен. Дали заради романтиката, дали заради историята или пъстротата на града, всеки би намерил нещо за себе си.

Днес ще ви отведем далеч на север чак до страната на Дядо  Коледа! Приказката ни се развива в невероятния град Хелзинки, който се простира на Финския залив при Балтийско море. Там, в света на скандинавска, съветска и европейска архитектура, ние се озоваваме в центъра на един наистина интригуващ свят…

 

До града можете да достигнете чрез самолет, като ще се приземите на уютното летище Helsinki-Vantaa International Airport. Също, ако идвате от Талин, Естония е възможно да използвате хеликоптер като един необичаен, но доста удобен международен транспорт. При желание може да се възползвате и от истински, добре оборудван, чист влак; любимата кола или ферибот. Вътрешните превозни средства (автомобил, вътрешен ферибот, метро, колоездачни маршрути, таксита, трамваи и автобуси) са доста удобни, освен ако не сте там неподготвени – цените на билетите за градския транспорт варират от 1.80Е до 6.20Е в зависимост от дестинацията и мястото на закупуване.

 

За любителите на природата градът предлага прекрасните си паркове: Esplanadin puisto, Kaivopuisto, Töölönlahti, Sinebrychoffin puisto и Keskuspuisto. Там можете да се насладите на зеленината през лятото, седейки на самата трева в парка или докато пиете разхладителни напитки в близки заведения.

 

След преустройствата на Карл Енгел,  Хелзинки е пример за неокласическата архитектура от 19-ти век. Лутерианската църква Tuomiokirkko  в центъра на града е безспорно една от най-големите му  забележителности.

 

Друга такава е крепостта Soumenlinna намираща се на остров до столицата. До нея може да се достигне чрез ферибот.

 

Важно, не само за почитателите на спорта, е да се посети и Олимпийския  стадион в столицата. След олимпиадата през 1952, той е най-голям и следователно е главният стадион в страната.  Използва се и от националния отбор на Финландия по футбол, също така за концерти, фестивали и други големи мероприятия. От високата кула на стадиона може да се види целия град.

 

Националния музей на Хелзинки се намира близо до сградата на Парламента, в него може да получите знания  за финландската и световна история и култура.  Вижте също монумента на Ян Сибелиус и фонтана – символ на града.

 

Остров Korkeasaari е  изцяло преобразен в зоологическа градина. Там, освен красиви и обгрижени животни, през по-студените дни  можете да се насладите и на ледени скулптури. В парка се намира и специалната 10-метрова дървена структура по проект на студенти от Хелзинкски Технически университет.

 

Ако искате да опитате класически финландски ястия от високо качество – посетете Palace Gourmet, Sundmans, LappiRavintola Torni, Restaurant Elite или Ravintola Zetor, но имайте предвид, че цената отговаря на качеството, както и че обикновено „бакшишите” са включени в сметката.

 

От музикална гледна точка Хелзинки има много да предложи.  Ето някои от по-известните места: Tavastia Klubi е най-големият и най-стар клуб в града. Там е перфектното място да се насладите на живо на финландски и световни рок, метъл и пънк групи. Molly Malones и Kaarle XII са други нощни клубове, който си струва да посетите. Те са перфектни за хората , отишли във Финландия не заради славата и на Рок/Метъл столица на Европа.

 

Последно, но никак не маловажно – внимавайте като пресичате! Не случайно Мика Хакинен  и Кими Райконен са финландци – жителите на страната,  особено столичаните, приличат доста на българите по отношение на спазването на пътни знаци и светофари. Гледайте колите, а не дали „човечето” е  зелено.  Ако сте със собствена кола – имайте предвид, че глобите за пътни нарушения зависят от доходите на провинилия се. 

 

 

 

Нашата разходка из България този път е с посока морето. Ще посетим Поморие – известен черноморски курорт, богат на културни и природни забележителности. Още с влизането си в града туристът усеща атмосферата тук. Може би шума на морето, полъка на нежния морски бриз и звучното крякане на гларусите допринасят за това магнетично чувство – да останеш по-дълго тук, да пообиколиш и да разгледаш всичко наоколо. Поморие се намира на 20 км североизточно от Бургас. Градът е истински оазис на българското черноморие – разположен е на тесен скалист полуостров, вдаден 5 км в морето. Курортното градче се характеризира с уникална природа и благоприятен климат, поради което години наред е предпочитано място за отдих и рехабилитация. Разбира се, първо то място което всеки пристигнал тук иска да посети и поморийския плаж. Плажната ивица е покрита с фин пясък, дълга е 4200 м и опасва живописния Поморийския залив.

Ако разхождайки се по плажа срещнете хора, обмазани с кал не се чудете. Градът е световно известен с уникалния си метод на лечение с поморийска кал, прилагащ се в местните оздравителни заведения и СПА-хотели. За целта се използва лиманна кал, добивана от Поморийското езеро. За тази лековита поморийска кал се счита, че има ценни лековити качества и е между най-добрите в света. Поморийското езеро е разположено в околностите на града. Близо до него, в северната част на Поморие е разположен и най-големия санаториум за калолечение в страната. След първия плаж, когато палещото слънце и морето отнемат силите ви, отпочинете и се отдайте на друго приятно изживяване – посетете местните забележителности в града, а те определено не са една и две. Уникалните исторически и културни паметници в Поморие са Тракийската куполна гробница, култовата сграда „Хероон”, манастирът “Св. Георги”, архитектурния резерват “Стари поморийски къщи”, църквите „Преображение Господне” и “Рождество на Пресвета Богородица”, Музея на Яворов и Яворовите скали, общинския музей и галерията, както и „Музея на солта”. Започваме нашата куртурна разходка из града с псещение на Поморийската гробница. За нея която ще видите няколко упътващи табели още на влизане в града. Намира се южно от началото на Поморие, до къмпинг „Европа”. Гробницата е построена от римляните през 3 век. Висока е 8 м, а диаметъра й достига 60 м. На това място някога се е намирал никропол, място известно още като град на мъртвите. Оригиналната форма и тухлената гъбоподобна конструкция на гробницата я правят уникален представител на култова архитектура от епохата на късната античност по нашите земи. Ето защо тази местна забележителност е призната за национален паметник на културата. За да е по-интересно за посетителите обекта е изграден като оригинална комбинация от типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей. Продължаваме към тракийската култова сграда „Хероон”. Тя е разположена под могилен насип в местността „Палеокастро“, в некропола на римския град Анхиало на няколко километра от днешния град Поморие. Състои се от кръгла постройка с диаметър 11,60 м и височина 5, 50 м, дълъг 22 м коридор и две трапецовидни помещения, разположени симетрично до самия  вход. По своите размери „Хероон” е най-голямата зидата тракийска сграда, запазена до наши дни в България. Следващата забележителност, намираща се в между новата и старата част на Поморие е манастирът “Св. Георги”. Основан е през 1856 г и е единственият действащ мъжки манастир по нащето черноморие. Преданието сочи, че през VII век на това място е съществувал храм, посветен на велико-мъченик Георги. Днес в манастира се съхраняват много ценни образци на иконогравското изкуство, датиращи от XVIII-XIX век. Храмовият празник на манастира “Св. Георги Победоносец” е 6 май – Гергьовден. Този ден е обявен и за празник на град Поморие. В центъра на старата част на курорта, в непосредствена близост до морския бряг можете да посетите Архитектурен резерват “Стари поморийски къщи”. Комплексът включва 10 къщи с типична възрожденска архитектура, обявени за паметници на културата. Сградите са построени през XIX в. и имат характерните за т. нар. „черноморска градска къща“ черти. Посетителят има възможност да се наслади на старите двуетажни поморииски къщи, с каменно приземие и обкован с дъсчена обшивка втори етаж.

В архитектурния комплекс се намира и единствената оцеляла в района средновековна църква – “Преображение Господне”. Тази старинна черква  е и най-старата постройка в града.  Изградена е през 1763-1764 г., а завършването и освещаването й са през 1765 г. Църквата е изградена на мястото на по-малък храм, съществуващ от IX в., но разрушен през 1760 г. В това свято място има ценен иконостас и уникални икони. Посетителят остава впечатлен от чудото, в светата обител. Под царската икона на Исус Христос се намира малко аязмо с извираща вода от каменна плоча. Това свято изворчето е наречено от миряните “Сълзите на Христос”. Поверието гласи, че който се поръси с тази вода ще се успокой и изцери. Оригиналния архитектурен план и богатата високохудожествена вътрешна украса на църквата я правят уникална, поради което сградата е обявена за паметник на културата. В архитектурния комплекс се намира и къщата, в която временно е живял и творил великия български поет Пейо Крачолов Яворов. Ако се разхождате в цетралната част на Поморие запалете свещичка за здраве в храма „Рождество на Пресвета Богородица“, строена през ХIХ в.

На южния бряг на морето, непосредствено до лятното кино в града се намира природен кът „Яворови скали”. Тук се издига и паметника на големия български поет. Всяка година през месец юли, на това живописно място край морето се честват тържества по повод Яворовите поморийски дни.

Не пропускайте да посетите и Общинския музей и местната галерия. Музея се помещава в реконструираната „изгоряла гимназия“. Сградата е в типичния за времето си възрожденски стил и ненапразно е обявена за паметник на културата. Тук посетителя има възможност да разгледа ценни материали от праисторически селища, съществували в околностите на Поморие, от античния и средновековния период. Специално внимание е отделено на подводните археологически изследвания в акваторията на Поморие. Галерията се помещава в музейната сграда и притежава богат картинен фонд. Разхождайки се из Поморие ще забележите указателни табели с надпис „Музей на солта”. Не ги подминавайте, защото посетите ли това място ще научите много интересни неща. Музеят на солта в Поморие е открит сравнително скоро, на 7 септември 2002 г. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Музеят е единствен по рода си в България и Източна Европа и представя технологията и средствата, нужди за произвоствто на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Посетителят има възможност да се запознае основно с тази древна анхиалска технология за производство на морска сол. Експозицията се състои от голяма изложбена зала и 20 дка действащи солници. В залата ще видите уникална колекция от снимки от началото на миналия век, проследяващи развитието на солодобива в района, както и стари топографски карти, макети и автентични соларски съоръжения и инструменти. Експозиционната зала е оборудвана със съвременна аудио-визуална техника и ако проявите интерес можете да видите впечатляващи видеофилми, свързани със добива на сол. Интересно за посетителя е да научи, че солниците към музея днес произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Туристите могат да наблюдават на живо всички техлоногични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото.

Поморие е град, в който не може да не се влюбиш от пръв поглед! Тук, край лазурния морски бряг те очакват слънчево лято, безгрижни разходки по кея, разнообразни възможности за развечения. Има и какво да научиш от близкото и далечно историческо минало на Родината. Ето защо ако още не сте ходили в Поморие непременно го направете!