Автор: redactor

Ако ви е омръзнало да си “почивате” търчейки от паметник на паметник, от музей до галерия и обратно, съобразявайки се с работното време и транспорта на място, което не познавате  и искате да отидете на почивка, на която всъщност се почива, ще ви препоръчам Доминиканската република. Тази страна е едно райско кътче, което макар да не може да се похвали с кой знае какви забележителности, притежава уникална природа, която предразполага изключително към ползотворен мързел и лежерни забавления.

Доминиканската република заема две-трети от остров Испаньола и граничи с Хаити. Като всяка Карибска дестинация и тук основната ваканционна благинка са плажовете. Бял, пухкав пясък, който никога не се нагрява и не ви принуждава да изпълнявате нестинарски танци всеки път, когато се разделите с джапанките си, застила бреговете, по които се плиска кристално-чиста вода.  За да бъдат туристите максимално улеснени в това да не трябва да се напрягат да правят нещо, хотелите по плажната ивица са от типа “all inclusive”. Единственото, за което трябва да държите малко от малко мозъчната си дейност активна е проблемът с температурата навън и вътре. То не е като в България да се следва ясно една и съща тенденция – лятото навън да е ужасно горещо, в градския транспорт да е два пъти по-горещо, зимата навън да е студено, а вътре да ви втриса още повече. В Доминиканската република навън е много топло, а вътре доста студено заради включените до последно климатици. За това, трябва да помислите много внимателно за облеклото, дамите са лесни- те могат да решат проблема с някой шал, господата обаче да му мислят.

Другият проблем е свързан с езиковата бариера, тука правилото “аз владея арабски английски, а твоя е с китайски акцент, ама ще се разберем” не важи. Най-добре е да говорите испански, ако не и френският и италианският вършат донякъде работа. Макар че, ако не търсите някакво конкретно място, не виждам за какво ви е да водите разговори, я си лежете на плажа, пийте си рома с лимон и си почивайте.

Все пак, ако сте твърдо решени да разгледате забележителностите на тази страна, трябва да знаете, че повечето от тях се въртят около факта, че този остров е един от първите, които Колумб открива в новата земя Америка. Може да отидете до столицата Санто Доминго. Там ще видите възстановката (оригинала за жалост е изгорял до основи) на  къщата на сина на Христофор Колумб – Диего. Освен това, В Доминиканската република могат да се видят повечето “първи” белези на цивилизацията в Новия свят: първият град, първата катедрала, прокарана е първата улица и е основана първата болница.  Всичко това е съхранено до днес и със сигурност ще ви бъде показано.

След като се наразглеждате и най-вече намързелувате, ще трябва да помислите за подаръците, които ще отнесете за близките си вкъщи. Предлагам да заложите на  четирите култури, които са основния поминак в тази страна – кафе, какао, тютюн и захарна трастика. Е, може да не са полезни като морковите и целината, но удоволствието при употребата им е несравнимо. И да не забравяме рома.

Както би казал известният пират Джак Спароу; относно пиенето на ром и неправенето на нищо: “Добре дошла на Карибите, бейби!”, а аз бих добавила – приятна почивка в Доминиканската република!

Никарагуа, която се смята за една от най-красивите и самобитни страни на Централна Америка, е малко позната и разработена за масовия турист. За това и посетителите тук се чувстват може би малко както Колумб навремето. Подсигурено обаче е всичко необходимо за туризма, но почти на всяка крачка може да се сблъскате със следите останали от гражданската война, дългогодишната диктатура и множеството природни бедствия. Някои селища и области, в това число и столицата Манагуа, и до днес се опитват да заличат последиците от нанесените сериозни щети.

Годишно около половин милион гости посещават разнообразната и интересна страна. Това са предимно хора, предпочитащи екотуризма или индивидуалните пътувания, които не държат твърде много на комфорта и добре развитата инфраструктура. В много добро състояние са основните пътни артерии и частта от известната автомагистрала “Панамерикана”, свързваща Аляска с остров Огнена земя, преминаваща през страната. В източната част на Никарагуа единствените пътища са реките, течащи към Карибското крайбрежие.

Тук можете да си направите “конопи” тур из гората – система за придвижване на нивото на короните на дърветата – или може би пикник край зашеметяващите водопади Ла Макина. Любителите на конната езда имат възможност да се радват на красивите местни гори, докато любителите на култура могат да прекарат интересни часове в проучване на историята на старите крепости и сгради. Плажните курорти със сигурност са прекрасни и дават възможност да се насладите на слънцето или да се отдадете на разнообразни водни спортове. Ако не сте фен на полепналия по тялото пясък, но обичате да се плацикате, съществуват редица невероятни езера, разположени навътре в страната, които са отлично място за плуване. Разбира се, има няколко атракции в Никарагуа, които не бива да пропускате, като остров Ометепе, остров Маис, Монтелимар и Гранада.

Столицата Манагуа някога е била представителен колониален град. Днес няма много помен от това. Градът е изравняван със земята два пъти от силни земетресения само миналия век. Останали непокътнати са единствено сградата на Банко де Америка и един хотел във вътрешността на града. Свидетелства за последното опостушително земетресение от 1972 г. с над 7000 жертви може да видите под формата на полуразрушените фасади на катедралата и на Националния дворец. Местните казват, че възстановителни мерки не са взети поради големия страх да не се повторят ужасните земетръси.

Манагуа е разположен на южния бряг на едноименното езеро, което се смята за биологично мъртво, заради изливането на цялата канализационна мрежа в него. Въпреки това, гледката отвъд него впечатлява с плодородните възвишения. На север от града се намира полуостров Чилтепе с кратерните езера Хилоа и Апойеке. На около 50 км. се извисява вулканът Момотомбо (1280м.), намиращ се на отсрещния бряг на езерото.

Не само заради мочурливия и богат на гори ландшафт, но и заради населението, всеки посетител в Никарагуа трябва да се отбие в известния, но и ползващ се с не особено добра слава Москитов бряг. Много мискити – население със смесен индиански, африкански и британски произход живеят в близост до крайбрежието в особени жилища и се прехранват с риболов. Самото крайбрежие е почти ненаселено. Разположеният на юг Блуфилдс с “Ел Блуф” е най-важното никарагуанско карибско пристанище и е успяло да съхрани атмосферата на бивше пиратско свърталище. Други предпочитани, но предлагащи малко възможности за туризъм дестинации е Исла дел Маис (Островът на царевицата) на Карибско море, примамващ с белите си плажове, както и кораловите рифове с различни възможности за воден спорт.

Повечето туристи идват на тихоокеанския бряг предимно заради впечатляващите вулкани, някои от които действащи. Голяма част от тях могат да бъдат изкачени от хора в добро здраве без по-специални планинарски познания. Тихоокеанските плажове са предимно с тъмен пясък. Обичан е курортът Монтелимар (има само един хотел), над който царствено се издига вилата на фамилия Сомаса (днес функционираща като казино). Със своите ресторанти, бунгала и разнообразна развлекателна програма, курортът задоволява дори най-високите претенции.

В подножието на вулкана Момбачо се намира Гренада, петият по големина град в страната. Създаден през 1524 г., за известен период от време той е бил най-добре развитият град и дори столица на Никарагуа, за което свидетелстват многото къщи с разкошни вътрешни дворове и църквите. Забележителна е снежнобялата катедрала на един от централните площади. Интересното за нея е, че е построена по погрешка – първоначално идеята е била да се построи в Перу, но парите и материалите от Испания са донесени и вложени в строежа тук. Заслужава да отделите време и да видите античните колумбийски статуи в музея “Сан Франсиско” на остров Сапатера в езерото Никарагуа и необичайната крепостна църква “Сан Франсиско”.

Излетът от Гренада до малкото селище Катарина определено си струва. Оттук се открива спираща дъха гледка към кратерното езеро Лагуна де Апойо, град Гренада и езерото Никарагуа, известно със своите около 400 острова. Разположената на юг островна група Солентиме, обитавана от селяни, рибари и занаятчии, представлява земен рай за всички природолюбители и търсещите уединение. Още от най-ранните заселници на островите са оставени скални рисунки, които могат да се разгледат при организирани екскурзии. От езерото може да се отбиете в централния планински регион в град Хуигалпа в планината Кордилера Чонталеня – град, в които се помещава SOS  детско селище и е известен с турнирите си по езда на бикове.

Забележителен е също и разположеният на северния бряг на езерото Манагуа колониален и университетски град Леон, който дълго време е бил религиозен, политически и културен център на Никарагуа. Много по-значим в културно и историческо отношение и единствен по рода си в Латинска Америка е опустошеният през 1609 г. след вулканично изригване град Леон Виехо, отдалечен на 30 км., открит при археологически разкопки през 1968г. Той е единственото културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО в Никарагуа. Руините му са запечатали почти като на снимка отлично запазения строеж на изградения през 1524г. испански колониален град. С оглед на изключителната му археологическа значимост и подобния му фатален край често Леон Виехо е сравняван с Помпей.

Чаках с нетърпение да  замина за Милано, защото бях чувал доста  противоречиви мнения за града. От това, че е мръсен, скучен и индустриален до това, че някои го наричат малкият Лондон. Истината както винаги се оказа някъде по средата.  Въпреки, че бях само 2 дни успях да разгледам детайлно главните забележителности, но и да се насладя на всекидневната миланска атмосфера. Повече от 2 нощувки в града, няма да ви се отразят лошо, но ще сте видели главните туристически обекти и спокойно ще може да се отдадете на отдих или на пазаруване по безбройните бутици и маркови магазини.
С пристигането на централната автогара, като опитен европейски турист, веднага слязох в първата метростанция и се запътих към хотела си. Тук обаче претърпях разочарование – в Милано се преплитат само три метро линии,  което автоматично прави разстоянията между спирките твърде големи за ходене пеша. След двучасов полет и носене на багажа през половината град, веднага щом се добрах до стаята си имах нужда от една разтоварваща следобедна разходка в центъра. Разбира се вече използвах трамвая и за около 15 минути стигнах до идеалния център, тъй като хотелът ми се намираше в северозападната част на града в близост до стадиона Сан Сиро. Освен обичайните карти за градския транспорт, чужденците масово ползват единичните билети на стойност 1 евро и важат за 75мин за всеки наличен транспорт. Още не бях слязъл от трамвая, когато видях как над околните сгради се прокрадва най-голямата готическа катедрала в католическия света – Дуомо. След като се озовах на едноименния площад, останах зашеметен от човешкото въображение и талант, успяло да сътвори  уникалната и красива миланска  катедрала. Единственият паралел, който можех да направя е с емблематичната за Барселона Саграда Фамилия, но и той щеше да е блед. Висока около 100 метра и строена 434 години, катедралата е емблематичен символ на Милано. Просторният площад пред нея и околните лъскави кафета, ежедневно събират хиляди туристи, ученици и местни граждани. В ляво от катедралата Дуомо се намира покритата галерия на Виктор Емануил, където се намират едни от най-скъпите бутици, антикварни магазини и ресторанти в столицата на модата. От нея директно се озовавате в малката градинка с паметник на Леонардо да Винчи и четирима от неговите ученици. Ако в този в този момент някой не ви подскаже, почти със сигурност ще изпуснете известната италианска опера Ла Скала. Малка незабележима сграда, намираща се точно срещи статуята, привлича повече с обаянието на личностите, които са се изявявали през годините в нея, отколко с външната си архитектура. Така за няколко часа привечер успях да разгледам няколко от символите и забележителностите на града. От толкова ходене и атракции човек огладнява. Тогава на помощ се притичат хилядите, кафета, ресторанти и сладкарници разположени по главните пешеходни артерии, но и скрити в малките улички около площада. Кулинарното изобилие е толкова голямо, че на човек му се прииска да има повече от един стомах. След дълго чудене реших, че е грехота да си в Италия и да не ядеш нещо типично за страната. Спрях се на пица и спагети, като интересното е, че италианците почти навсякъде предлагат предимно спагети болонезе и  карбонара, а пиците се свеждат до 7-8 основни вида. Цените са приемливи като основните ястия, в зависимост от ресторанта, започват от 8-9 евро, но достигат и доста умопомрачителни стойности. Изморен, но похапнал доста вкусно, се оглеждах за някое четирикрако животинче, с което да споделя остатъка от вечерята си. Чак тогава се усетих, че от пристигането ми в Италия не бях видял нито едно улично куче или котка. Нито едно!
На следващия ден се отдадох изцяло на пешеходна разходка като отделих 1 час за външна обиколка на митичния стадион  Сан Сиро, приютяващ футболните грандове Милан и Интер. Стадионът е към края на града и впечатлява единствено с мащабите си и капацитетът от седящи места – 80 000 души. На слизане към  центъра, преминах през парка Семпионе, вливащ се в центъра на града. В парка минах  през пищният, старинен, но малко мрачен замък Сфорцеско, построен от едноименната фамилия управлявала града. Крепостта е опасана с ровове и с две кръгли кули, в които се съхранявали водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на едни от най-големите творци, в това число и Леонардо да Винчи. По време на Втората световна война  крепостта понася щети от бомбандировките, но повторно е реставрирана. В момента е превърната в музей  и ежегодишно привлича хиляди туристи. Последният важен туристически обект, разположен отново в близост до централния площад, който за съжаление не успях да посетя отвътре, беше може би с най-голям емоционален заряд – Църквата Санта Мария де ла Грация. За да видите изложения и пазен вътре оригинал „Тайната вечеря” на Да Винчи трябва няколко месеца по рано да си направите резервация по интернет на стойност около 7-8 евро. На място колкото и да се опитвате няма да ви допуснат. След като видях и църквата вече бях решил да се отдам на пешеходни шопинг пътешествия и кулинарни експерименти. За  разходките из миланските бутици ви съветвам да сте заредили добре кредитните си карти, защото цените са високи на европейско ниво, но и дрехите си заслужават. Dolce&Gabbana, Armani, Prada, Vuitton са само част от марките, които можеше да срещнете там. Честно казано с модата не съм много в крак, затова наблегнах на кулинарните изкушения. Ще бъдете шокирани от разнообразието в големите  вериги хранителни магазини и в частност на хилядите видове сирена и местни деликатеси. Прочутата шунка прошуто крудо и пармезана са част от специалитети, които не бива да изпускате, наред с разнообразието от хлябове, бели и червени вина. Италия може да не е родина на кафето, но със сигурност там се прави най-добре. Ако привечер седнете на някоя от главните улици с голяма чаша горещо капучино и наблюдаването завършека на работния ден наистина, наистина ще се почувствате в рая. На тръгване имах чувството, че се сбогувам само за кратко със северния град, защото потопите ли се веднъж в горещата миланска атмосфера ще искате да се върнете отново и отново……….

“Не знам, не знам дали съм бил там…” се пее в известната песента на Латино партизани по въпроса за Ямайка. Признавам си, че не мога да разбера объркаността на лирическия герой – в Ямайка или си бил или не си, средно положение няма. Дори човек да е попрекалил с шарените коктейлчета, пак в него не може да остане никакво съмнение, защото това е едно от най-красивите места от архипелага на Големите Антилски острови в Карибско море. Туристическият бизнес в Ямайка е на почит. Ами имат какво да покажат хората и го правят. Факт е, че красивите плажове и топлото Карибско море привличат над 850 000 туристи всяка година. Най-големите и важни градове са столицата Кингстън, Портмор, Спениш Таун, Мандевил, Охо Риос, Порт Антонио и Монтего Бей.
Названието Ямайка произлиза от индианската дума „хаймака”, което означава „земя на изворите”. Разбира се, че така ще се казва при наличието на 120 реки, колкото искате красиви водопади и минерални извори – буквално вода извира от всякъде, за радост на воднолюбивите персони като мен. Онези, които душа дават да катерят баири, също няма да останат разочаровани – основната част от територията на острова е съставена от планини с височина над 900 м., най-високата, от които е Гълъбов Пик, която достига до 2220 м. Разбира се, няма да пропусна и онези от вас, които могат като гущерчета да се препичат цял ден на слънце: Ямайка е островът на райските златни пясъчни плажове, като този, който не трябва да пропускате е така наречената  Ямайска ривиера. Тя се простира на сто километра и отделя водите на Карибско море от издигащите се нависоко скали.
Природата се е показала доста щедра към това място, но разбира се не всичко е така розово. Ако чуете някой да споменава, нещо от сорта какви ги е свършил Чарли през петдесет и първа или пък Гилбърт през осемдесет и осма, или че ще се повтори лудницата след Иван, Дийн и Густав, да знаете, че това не са откачени туристи-купонджии, които са изпочупили малко чаши и са танцували до зори, ама са доста неприятни урагани, причинили значителни разрушения. Ямайка лежи в ураганния пояс на Атлантическия океан, в резултат на което доста често е удряна от тропически бури и урагани и аз ви съветвам: чуете ли по-начесто да се споменава някакво име, да си намерите хубаво място под земята, където да чакате да се размине големият вятър.
Разговоът за природа взе да понатежава май, я да си поговорим за другите забавления в Ямайка, искате ли? Такива въобще не липсват. Ямайка е наследник на богати  музикални и танцови традиции от африканската култура. Ако сте се установили в столицата  Кингстън задтължително посетете дома-музей на легендарния музикант Боб Марли. Въпросният човек, както знаете е съчетал “бурра” (старинна ямайска музикална форма с африкански произход) с елементи от джаза и рока и така се е заформило популярното днес реге. Разбира се, в Ямайка всеки магазин е като един малък реге-рай, сега му е времето да си попълните колекцията от cd-та.
Друга известна личност свързана с Ямайка е Маркъс Гарви. Той е основателят на растафарианското движение, което призовава наследниците на бившите роби да се завърнат в Африка и да се установят в Обетованата земя на Етиопия. Растафари, или както го наричат за по-кратко – раста е опит за вътрешно преобразяване, духовно познание, в което се състои волята на Бога Джа. Боб Марли е бил последовател именно на това движение.
След като сте се попекли на плажа и задоволили културните си интереси идва най-веселата част – пийването и хапването. Не може да отидете в Ямайка и да не опитате от прословутия им ром. И за да не изглежда, че сте отишли просто да се напиете безпаметно (хъм, тази идея хвърля известна светлина върху песента, за която говорихме в началото), помолете да ви разведат из фабриката, в която го варят. Най-добре, избере някоя малка, в която ще се отнесат с вас с необходимото внимание и ще ви обяснят всички тънкости, а пък вие може да им обясните как си варите ракията.
И понеже не е никак хубаво да се пие нагладно, в Ямайка е пълно с ресторантчета за всеки вкус – вегетариански, италиански… каквито се сетите. Аз ви съветвам обаче, така и така сте там, опитайте местната кухня, за която казва, че е толкова вкусна, колкото и екзотична. Освен това, тук е и раят на плодовата салата, защото можете да се насладите на всякакви плодове – папая, авокадо, гуава, ананаси, манго и банани.
Не знам за вас, но след всички тия хвалби нямам търпение да отпраша към Ямайка и после цяла година да си припявам “Знам, знам, че със сигурност бях там”. Ако и вас ви е обхванал този ентусиазъм, трябва да знаете, че ви е  необходима виза, за която можете да кандидатствате в посолствата на Ямайка в Лондон, Брюксел, Женева или Берлин, а задграничният ви паспорт трябва да е валиден за минимум 6 месеца и трябва да сте си купили самолетен билет за връщане. По-лесно ще ви бъде ако се включите в някоя екскурзия и се оставите в ръцете на хора, които знаят как стават тия работи.  Хайде, аз започвам да търся!

Южна Корея, страна на внушителни градове, дружелюбни хора и невероятно красива и мистична провинция, кани всеки с желание за среща с непознатата и интересна култура на страната. Уникалните традиции, водещи началото си от дълбоката история на държавата, както и впечатляващата й култура, разкриват крепости, храмове и дворци, които са свободни за посещаване от новодошлите. Това, заедно със спиращата дъха природа от плажните ивици до планинските региони, и метрополитната част на градовете с високи небостъргачи, описват цялостната картина на Южна Корея, страна с развит туризъм, отворена към чуждестранните посетители.

Почти 50-милионното население на Южна Корея носи нейното 24-то място по население в света. Сравнително младото население на държавата е съставено предимно от корейци, но големи малцинства представляват както китайците, така и японците. Основните религии са 3, като най-разпространената е атеизъм, следвана от християнство и будизъм. Това разнообразие се дължи на това, че корейското конституция е толерантна спрямо религиозни вероизповедания. И въпреки че религията заема важна част от живота на корееца, вярващите представляват едва половината от населението. Официалният език е корейски, говорен от повече от 70 милиона хора в целия свят. Английският не е много разпространен, така че би било умно от ваша страна да носите някакви инструкции, написани на корейски, или някаква форма на разговорен речник.

Единствената страна, с която Южна Корея има сухоземна граница, е Северна Корея. Широката 4км. ивица е строго охранявана от двете страни. Планински релеф обхваща по-голямата част от Страната или цели 2/3 от нея. Въпреки това има и плодородни земи на юг и на запад, които позволяват на корейците да отглеждат различни култури. Крайбрежната ивица е доста силно насечена с множество острови, най-известният от които се нарича Чеджу и приютява голяма част от туристите на страната, заради своята отдалеченост от метрополитния свят.

Красивата планинска природа в страната е най-добре опазена в националния парк Сеораксан, кръстен на най-високата планина в Южна Корея, която и обхваща. Въпреки че най-хубавото време за посещаване на прекрасния парк е през есента, резерватът е известен сред туристите и те го посещават целогодишно. Прекрасните водопади, долината на стоте Буда, разлистените дървета, както и чистия въздух, са едни от многото неща, които ще видите или усетите, докато сте в това кътче от рая.

Близостта до природата на хората в тази държава е може би една от предпоставките за техния спокоен живот и дружелюбност. Дори и в столицата Сеул почтено място заема красив парк. Паркът Намсан представлява планина точно в средата на града, към чийто връх се вие стълба, която води посетителите към няколко интересни атракции. Те включват голям аквариум, ботанически градини, фонтани, както и кулата Сеул, издигаща се на 480м. Именно на нея трябва да се качите, ако имате слабост към красивите гледки. От такава височина се вижда цялата столица, а с ресторантите на върха й, можете да имате незаменими романтични изживявания вечер.

Измежду високите небостъргачи и кули обаче, се намира и забеежителност, пряко свързана с културата на Южна Корея. Селището Намсангол Ханок е много приятна изненада за хората, уморени от модернизация в голямата 10-милионна столица. Сложено върху 5 реставрирани корейски исторически домове, селището е много интересно, защото разкрива социалните нива преди време, и чрез малко езерце донася мирът и спокойствието, царствал доста отдавна като се има предвид заобикалящите забележителността студени стъклени високи сгради и комерсиализация. Освен, че можете да разгледате в детайли вътрешността на къщите, можете наистина да се доближите до духа на това време, опитвайки от традиционния чай, пазарувайки сувенири, разглеждайки традиционни занаяти или опитвайки да играете старите игри на корейците.

Една голяма столица няма да прави голямо впечатление на децата, освен ако няма огромен увеселителен парк, разбира се. Затова Сеул предлага своя Лот Уърлд. Увеселителният парк е един от най-големите в света. Разделен е на вътрешна и външна част. Вътрешната, „Приключенската страна”, представлява множество от улици, които стоят за различни страни. Разбира се, има повече от стотици забавления, занимания, магазини, расторанти, както и интересни паради. Външната част се нарича „Магическият остров”. Тя пък е снабдена с огромен приказен замък, има вдигащи адреналина увеселителни атракции на големи височини, както и е просто красиво място за разходка с изкуствено поддържаните си невероятни градини и езеро. Увеселителният парк предлага и ледена пързалка, както и Фолк-музей, който представя множество миниатюрни модели на селища. Разбира се, посещаването на такова място е незабравимо и изпълнено с много емоции.

За любителите на пазаруването е немислимо да пропуснат Инса-донг, сърцето и артистичната душа на столицата. В този комплекс е възможно да откриете всичко – от продукти на старинно китайско грънчарство до красиви и изискани бижута. Можете много бързо да намерите красиви сувенири и специални подаръци сред повече от 100-те магазини за антики. Целият облик на комплекса се допълва с множество ресторанти, таверни, както и традиционни чаени къщи, които да държат купувачите свежи.

Южна Корея е една от тези страни, които не могат да бъдат пропуснати от туристите. Не само заради историческите или природните забележителности, а и заради самите дружелюбни хора, уникалната им култура, която предлага невероятен сбор от паради, тържества, а и просто архитектурни особености. Винаги будната столица Сеул предлага на новодошлите невероятен избор от места за отсядане, музеи, паркове, магазини и атракции. Корейците канят гостоприемно всеки с желание да опознае красивата им и стара култура.

Ако те попитат къде би искал да отидеш, не се съмнявам, че първото място, което ще ти дойде на ум са Бахамските острови. Освен това, предполагам, че на следващия въпрос – “защо?”, няма да можеш да отговориш.  При мен, както и при по-голяма част от хората, е същото – много ми се ходи там обаче и идея си нямам какво точно ще заваря. Това не е чудно, цял живот слушаш, как героите от американските филми участват във всевъзможни лотарии, чакат богатата леля да им остави наследство или да спечелят на карти само и само да отидат на Бахамите за някой и друг ден. Дори, ако си гледал “Аладин” на Дисни, вероятно си забелязал, че първата работа на Духът от лампата, след като става свободно същество, е да отпраши натам. Естествено, щом всички така се натискат да отдат на почивка на Бахамите, как така и ти, и аз ще останем по-назад? Няма да е излишно все пак да се уверим първо, че поназнайваме това-онова за Бахамите. Ето какво открих:
Бахамските острови са доста внушителна група – около 700 коралови острова в Атлантическия океан. Внимавай обаче – обитавани от тях са 30, като най-големи са Андрос, Голям Абако, Голяма Бахама, Голяма Инагуа и Ню Провидънс. Ако ти предложат екскурзия на друг остров, първо провери дали е обитаем, за да не те метне някой изпечен мошеник.
Климатът е тропичен (каква изнеnада). Има доста солени езера, но летата по Черноморието трябва да са те научили да не пиеш всичко, което тече. Ураганите са често явление, но вярвам, че предупреждават туристите навреме и има подходящи места, където да останеш, без да те отвее вятърът.
Официалният език е английски, което е чудесно, защото няма опасност доста съмнителните ти знания да се срещнат със също толкова лошия английски на местните хора – поне едната страна ще знае какво говори. Може да ти се смеят малко, но по-добре е това, отколкото да попиташ къде е магазина за сувенири, а да те пратят в магазина за подправки.
Трябва непременно да отидеш на  разходка сред кораловите рифове (над 360) на Екзюма в Смарагдовия залив, където може и най-вероятно ще  видиш някоя игуана и още по-вероятно е, че няма да бъде една.  Цветните коралови рифове и подводните пещери също не са за изпускане. Тук се намира „Пинк Сандс бийч” – плажът с „розовите пясъци“, което изобщо не било майтап-цветът  му се дължи на частиците от намиращия се наблизо червен коралов риф.
Ако тия работи с рифовете не ти се струват достатъчно интересни и ти се иска нещо по-екстремно Бахамите предлагат и гмуркане с акули. Фирмата, която се занимава с това, ти предоставя цялото оборудване срещу заплащане и сам решаваш, какво гмуркане да си избереш.
Доколкото научих, има какво да се види и на сушата, особено в столицата на Бахамите – град Насау, разположен на острова Ню Провидънс. Такива места са Катедралата на Христос и Националната галерия на изкуствата на Бахамите.
Виж ти, не е лошо човек да попие малко култура и история, но аз предлагам да наблегнеш на основното, което предлагат тези знаменити острови: плаж, кристално чиста вода, студени коктейли и екзотична морска храна. И да се мажеш с плажно масло, да не изгориш, ей!

Който не е ходил до Копривщица, е пропуснал наистина много. Не само заради историческите забележителности на града, който се намира само на около 120 километра от София, а и заради незабравимото усещане на спокойствие, което се носи из цялата местност. Дори да нямате достатъчно свободни дни, за да останете в Копривщица, просто отделете някоя от съботите си. По подбалканския път ще стигнете за не повече от час до града. А пък, ако планирате малка почивка през пролетта или есента, Копривщица е доста подходящо място за това. Всеки знае, че когато вали, се спи най-добре. Но такъв спокоен сън като в някоя от запазените в автентичен стил копривщенски къщи, няма да имате на никое друго място. Така че не резервирайте хотел, а си наемете стая в някоя от фамилните къщи за гости в града.

Та, ако вече сте избрали Копривщица за своята почивка, палете колата или хванете автобус и право напред. Подбалканския път си има своя чар и спокойствие и е все по-често избиран от шофьорите. Но нищо не може да се сравни с гледката, която ще ви посрещне щом се отбиете от него и ви останат само 20 километра до Копривщица. Ако сте с кола, просто намалете. Първо така ще се чувствате по-безопасно по спускащия се склон към града, а и има какво да се види. Във всеки сезон по този път ще се чувствате защитени от високите сякаш до небето гори на същинската средна гора. А водите на река Тополница, по течението на която е разположена и цялата Копривщица, просто ще ви водят към града. И ето ги и първите къщички. Усещането наистина е странно, защото дори с не толкова модерна кола, ще се почувствате сякаш се връщате в друга цивилизация, описана само в учебниците по история или книгите за миналото на страната ни. В същото време обаче по невероятен начин отвсякъде блика и най-модерното на нашето време.

И така, вече е време да изберете дали сте дошли просто за разходка за ден или ще останете поне два. Още с влизането в Копривщица обаче ще ви се прииска второто. И ако е така, потърсете туристическия информационен център в града, където ще ви предложат изобилие от места за преспиване. Не търсете модерна лъскава сграда, а се огледайте за малка къщурка също в автентичен стил. Не мислете обаче, че вътре ще ви предложат офертите на пергамент. Ще можете да изберете вашето място за почивка, разглеждайки всяка къща от всяка нейна страна на снимки или слайдове на компютър. След като изберете стаята си и влезете в нея, определено ще ви се иска да пазите всичко в нея повече дори от мебелите в собствения ви апартамент. Дори няма да се изкушите да разхвърляте багажа си в изящните ракли, които сякаш са на някоя прапрабаба. А ако вече ви се спи, просто спуснете ръчно изплетените на една кука пердета и отпуснете погледа си по изящната дърворезба на тавана на стаята.

Е, не всичко трябва да ви звучи чак толкова старовремско. След като си отдъхнете, май е време за похапване. Изберете си ресторант и нищо че и той изглежда грижливо приведен в едно минало време, не си мислете, че “баба ше бърка манджата с дървена лъжица”. Можете да си поръчате всичко. След като сте се заситили, но ви липсва десерт, просто отскочете до пазарчето в центъра на града. Е, тук вече нещата се преплитат. Може да си купите плод от сергия, която не липсва на всеки пазар. Но пък може да си вземете отдавна позабравените локумени вафли или мед и сладко в грижливо изрисувано бурканче от някоя от бабите, поседнали на дървени масички. Така лека-полека ще се увлечете и може да си вземете или ръчно изработени дъска за рязане или лъжица за готвене. Но най-добре го направете от близката “купчийница”, за бъде всичко истинско. А  в купчийниците – от пиле – мляко. Децата могат да намерят играчки, които сигурно никога не са виждали, а по-възрастните пък могат да си припомнят детството с тях.

Е, не всичко е пазар. Така че изберете посока. Градът се дели по дължина от река Тополница. Така че първо разгледайте къщите от едната му страна, а след като минете по павираното мостче, ще намерите и останалите. Но наистина не пропускайте мостчето, на което е гръмнала първата пушка, дала началото на Априлсокото въстание. Оттам лесно ще намерите къщата на Димчо Дебелянов, а отдалеч личи, че е точно тя по паметника на майката на поета. Атмосферата на създаването на “Маминото детенце”, ще усетите най-добре, разглеждайки дома на Любен Каравелов. А след това към къщите-музеи на Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Петко Лютов и Ненчо Ослеков. Така изведнъж учебниците по история ще ви изглеждат доста по-ясни и различни.

Ако сте се уморили, починете за малко. Тук обаче бързо се почива, не за друго, а заради чистия планински въздух. А, ако сте любители на планината или просто сте голяма компания, няма по-подходящо предложение от това да се изкачите до някой от върховете над Копривщица – Богдан, Барикади или Вълк. Връх Богдан обаче не е лека работа. Той е най-високият в Средна гора – 1604 м. Успеете ли – няма да съжалявате. Оттук се открива невероятна гледка от смесица от гъсти и високи гори, преплитащи се със скалисти хълмове. А именно така изглежда и Детелиновата пещера. Ако вашият вариант е трасето към Барикадите, запасете с хапване или просто подгответе барбекю и палатки. Върхът е известен с невероятната си хижа, която в момента обаче е поизоставена. Именно затова ще са ви необходими палатките. Това обаче няма да ви попречи да си изкарате невероятно. А и все още до мястото на хижата има асфалтиран път, така че може да се стигне и мързеливата – с кола. Ако сте подготвени предварително, ще направите перфектната вечеря в скалистите ровове на местността. Такова барбекю не се продавата и в най-модерните магазини. И най-важното не забравяйте топлите дрехи дори и през лятото.

А тръгвайки си от Копривщица, определено ще отделяте все повече съботи, за да се разходите отново тук!

Преситени от пъстротата, космополитността и глъчката на Истнабул се отправяме към любимото място за съботно –неделен отдих на местните. Принцовите острови се намират на около 20км от Истанбул в Мраморно море. Предпочитано място за отдих заради спокойствието и подредеността, тук всяка събота и неделя на разходка идват около двайсет и няколко хиляди души.

Тръгваме от пристанище Кабаташ с корабче. Пътят до най – посещаваният остров Бююкада е около половин час. При слънчево време разходката по палубата е много приятна и можете да се насладите на изгледа, който се открива към Истанбул. Именията на най – богатите фамилии се намират по брега на Босфора и правят гледката още по – забележителна.

Островите са общо девет, но само четири от тях са неселени, а именно Бююкада, Хейбелиада, Бургазадасъ и Къналъада. Целият архипелаг се простира на площ от 11 квадратни километра. Предпочитано място от екскурзоводите е островът Бююкада, който е и най – големият от деветте. Въпрос на престиж е да имаш къща по тези остови, затова тук можете да видите именията на някои от най – големите предприемачески фамилии в Турция. Характерно за всеки от островите е, че движението на автомобили е абсолютно забранено.Начините за придвижване са пеша, с елегантна карета или велосипед. За да бъдат осигурени тишина и спокойствие на почиващите, дори конете са подковани с гумени подкови.

Още със слизането на брега се усеща, че сякаш си се потопил в един различен свят от този на шумния и забързан Истанбул. Това е място за лежерни разходки, приятни разговори или мълчаливо съзерцание. Пейзажът е запълнен от правилно подрязани чимшири, изкуствени езерца с бели камъни около тях и ярко лилави закуми. Около чистите алеи симетрично са подредени иглолистни дървета. Къщите и оградите традиционно са в бял цвят и не впечатляват с излишна помпозност, но радват с чистия си изглед и претрупаните с цветове дървета подаващи се от дворовете. През зимата остров Бююкада е населяван само от около 7000 души, но през лятото броят им достига около 50 000. Въпреки числеността им хората тук са спокойни и ведри, никой не бърза за никъде, а кротко стои под някое маслиново дръвче и се радва на миговете отмора.

Името на островите идва още от Средновековието, когато тук са изпращали непокорни принцове и принцеси в изгнание. Векове наред политически изгнаници са изпращани тук. Така са били достатъчно далеч от светския шум и не са могли да пречат, но от друга страна, на такова райско място нищо не им е липсвало. Историята разказва, че често тук не само са заточвали знатни особи, но понякога хрониките свидетелстват за изтезания, ослепявания и дори екзекуции. Императрица Ирина (797 – 802) например, тук ослепява сина си Константин и заточва внучката си. До днес все още могат да се видят останките от византийския манастир, станал свидетел на това злодеяние. Преди да станат „Принцови острови” са били наричани „Народни острови”, защото населението е било предимно от монаси и отшелници.

Днес на островите има както джамии, така и църкви, защото в миналото са били населявани предимно от немюсюлмани. На Бююкада се твърди, че има останки от най – старата монолитна дървена постройка в света, която навремето е била сиропиталище.

Голяма част от вилите тук се дават под наем, така че ако имате възможност да наемете някоя няма да съжалявате за залеза над Босфора, който ще се разкрие пред вас. Преливането на цветовете танцуващи по огледалната водна повърхност няма да ви остави безразлични към пищността на ориенталския залез и със сигурност ще тръпнете в очакване на изгрева.

Отава е една от световните столици, която с неприкрита гордост се нарежда в топ 10 на  градовете с най-висок стандарт на живот. Отдалечена географски от Япония и Европа,най-големите износители на туристи, канадската столица осигурява на посетители си така нужното спокойствие и уют. Тук не можете да срещнете тълпи от забързани туристи с хавайки, опитващи се да заснемат всеки кадър от северноамериканския начин на живот. Това отчасти се дължи и на липсата на колосални забележителности, но любителите на историята ще останат очаровани от музеите в града. Когато и да се окажете в Отава, ще имате възможност да посетите някои от ежегодишните специални фестивали – зимният фестивал, националният празник, панаирът на лалетата, гръцкият ден, карнавалът на културите.

Канадският музей на цивилизацията (www.civilization.ca), изграден през далечната 1856 година, е една от главните атракции в града. Той е както най-популярния, така и най-посещавания от гостите на града. Разхождайкки се из просторните зали, ще срещнете както постоянни изложби, представящи историята на Канада през последните 20 000 години, така и временни експозиции от цял свят. Под  един и същ покрив си дават среща още два интересни, но по-малки музеи – на децата и на пощите. Музеите работят всекидневно през цялата година, с работно време от 9 до 18 часа,а удоволствието от разходката в миналото ще ви коства 12 долара. Точно срещу музея на цивилизациите, на противоположния бряг на река Отава, се намира  канадският парламент. За да достигнете величествената постройка, трябва да пресечете реката по един от двата моста Alexandra или Portage bridge. И по двата маршрута пред вас ще се открие красив изглед към множество старинни постройки, даващи неотразимия облик на централната част. Обширните зелени площи около канадския символ на властта, допълнително подчертават изваяната му пищност и внушителни размери. Престрашите ли се да се качите на „Кулата на мира”, разположена в центъра на парламента, ще имате възможност да направите незабравими панорамни фотографии от над 92 метра височина. Сградата е посещавана от около 3 000 000 туристи всяка година, но обширният хълм, на който се намира, придава на местността спокойна и лежерна атмосфера. Въобще повечето постройки на Parliament Hill са издържани в готически стил и не можете да видите безразборно разхвърляни цветове, багри и орнаменти по зданията.

В дясно от парламента на 200 метра няма как да пропуснете плавателния канал Rideau( http://www.rideau-info.com/canal/ ). Създаден през 1832 година, като предпазно средство при война със САЩ, той е най-старият канал в Северна Америка и през 2007 година беше приет от ЮНЕСКО като част от световното наследство. От центъра на Отава можеше да се качите на лодка по  Rideau, от която ще можете необезпокоявани и на топло да разгледате по-отдалечени части на града. Ако пък посещавате канадската столица през зимата каналът и езерата формират втората по големина в света ледена пързалка. Невероятно отпускащо е да карате кънки или шейна рамо до рамо с хора от всякаква народност и възраст. Дори да не владеете този спорт местните жители с удоволствие ще ви окажат съдействие, за да се включите в зимната веселба. При умора или обичайните натъртвания, около Rideau има хиляди ресторанти и кафета, чакащи своите гости с традиционните канадски специалитети.

Като стана въпрос за специалитети, канадската кухня доста се приближава до европейската, въпреки това има някои специфични изненади, предлагащи се само в северноамериканската страна. Да посетите Отава и да не опитате от традиционния сладкиш „Beaver Tail” е като да отидеш до Рим и да не посетиш  Ватикана. Сладкото тестено изкушение изработено под формата на опашка на бобър често е гарнирано с различни глазури и се радва на голяма популярност, както сред туристите, така и сред местното население. От листото, което гордо краси канадския национален флаг, макар и трудоемко, се приготвя един от символите в традиционната кухня – кленовият сироп. Най-често използван за добавка към десерти и палачинки, той е често използван за подсладител в пекарните, в правенето на бонбони, карамелизиран лук и дори в бирата! Всички тези божествени деликатеси можете със сигурност да откриете концентрирани на едно място – пазарът Byward (http://www.byward-market.com/ ). Разположен на само 500 метра в източна посока от Парламента, малко след канала Rideau, в него ще можете да откриете всичко от което един запален турист се нуждае. От малки закътани семейни кафенета до изискани луксозни ресторанти и барове. В супермаркетите можете да се изгубите в безкрайните редици от плодове и зеленчуци, носещи атмосферата на далечните страни, от които пристигат . Туристическите офиси в Отава предлагат незабравими екскурзии до близко разположени до столицата ферми, в които по сложна, но интересна процедура се произвежда кленовият сироп. Купете си колкото ви е позволено да внесете в България, защото тук той почти не е разпространен, а дори да се намери, ще е на доста солидна цена.

Градът на фестивалите – така местените жители определят Отава. През който и сезон да се озовете в града, ще можете да посетите поне няколко специфични панаири. От късен юли до късен август можете да наблюдавате смяната на караула, представена под формата на пищен спектакъл. На 1 юли пък е националният празник на Канада и хиляди хора се събират пред парламента, за да празнуват, веселят и хапнат по някое от хилядите предлагани сладкиши. В най-топлите дни ( дори в разгара на лятото средните температури са около 25 градуса) за по-буйните туристи най-подходящо е записването за каране на кану или пък още по-екстремното рафтинг спускане. Преживявне, което ще ви качи адреналина до нива, които само разходка из центъра на града би върнал в нормални стойности. Обиколката с колело е бърз, удобен и евтин начин да се докоснете до по отдалечените и закрити кътчета на, която и да е столица. Велоалеите в Отава пък превръщат това изживяване в малко приключение, особено ако се престрашите да напуснете пределите на столицата.

През есента едно мероприятие ярко се отличава на фона на отиващото си лято – фестивалът на балоните (http://www.montgolfieresgatineau.com/ ). Създаден през 1988, до днес си е извоювал 5-тото място в света по размери и първото в Канада. Пищно украсените балони си дават среща във въздуха, северозападно от Отава, а отдолу множество туристи и местни жители се забавляват с внушителната феерия от цветове и музика. В началото на ноември ежегодишно се провежда фестивал на виното и ястията. Ценителите на виното ще могат да избират от над 1 400 сорта от цял свят, гарнирани с ръчно приготвени колоритни ястия.

През зимата, освен споменатите вечер забавления на две кънки, фестивалът Winterlude, през първите три седмици на февруари, развлича своите гости с амфитеатър на открито, блестящи ледени фигури и огромна снежна площадка.

През пролетта, от 1 до 18 май е може би най завладяващият фестивал в канадската столица – на лалетата. 3 000 000 от красивите цветя красят „Пътя на лалето” минаващ през Отава и близко разположената местност Гатино. Всичко това е подкрепено с екзотична храна, музика и напитки за всеки вкус от над 25 държави. Изпуснете ли изложението на лалета, към края на месец май се организира спортен маратон с обичайно участие от над 30 000 души. По това време тълпите от спортуващи хора внасят внезапно оживление в иначе спокойния град.

Северна Ирландия е част от Обединеното кралство и се намира на североизточния бряг на остров Ирландия, като заема една шеста от него. Тя граничи с Република Ирландия и събира в себе си шест от оригиналните девет части на провинция Ълстър. Тя се състои от Антрим, Арма, Даун, Лондъндери, Тирон, Фермана, Кавън, Донигъл, Монахан, като последните 3 не са част от Северна Ирландия. Основните градове в страната са: Арма, Белфаст, Дери, Лисбърн и Нюри. Паричната единица е Британската лира, но често (особено по границите) еврото се приема, като рестото винаги е в Лири стерлинги. Английският е най-разпространеният език, но присъстват и два особени за региона езика –  Ирландският и местната разновидност на Скотски – Ълстърският.

Столицата Белфаст е най-голям град в Северна Ирландия (втори на острова), както и най-обширната градска местност в провинция Ълстър. Има градски статус от 1888 година и население от около 270,000 души. Американското туристическо издание Frommer’s  помести единствено Белфаст от Кралството в своите 12 места, които трябва да се посетят през 2009-а година.  Гадът е известен с корабостроителните си дейности, като изиграва основна роля в Индустриалната революция. Главната фирма – Harland and Wolff е и с основни заслуги за световноизвестния Титаник.

Пътят на гигантите,  графство Антрим (Giants’ Causeway) е включен в списъка на Световното природно наследство. Говори се, че особените форми на местните скали са следствие от дейностите на легендарния Фин МакКул. Той, там преди повече от 60 милиона години с помощта на вулканичната активност е изваял невероятния пейзаж, който ни се разкрива.

Остров Охфърд се намира в графство Арма. В това райско кътче ще можете да се насладите на много птици, дървета, малки езерца, интересни пътечки и долини покрити с диви, полски цветя. Там има също кътчета за игра и пикник зони. Центърът е изцяло на разположение на всеки, който би желал да узнае историята, културата и природата в района.

Това място най-вероятно е било използвано като укрепление през ранните години на Християнството. Сутерен от този период лежи под настоящите руини. Ранните християни и викингите неслучайно са били привлечени от това толкова романтично място, а древните ирландци дори са построили крепост там. Атичните скали се извисяват като ярки цветни козирки на ръба на платото. Кое ли е това приказно място? Замъкът Дънлюс естествено!

В западен Арма се намира Евин Маха, крепост записана в историята и легендите. Първата столица на Ълстър. Тук се дава началото на разказите за Маха, Кухулин, Дехтире и Червените рицари.  Според ранните християнски писмени сведения, ирландската история започва от построяването на същата тази крепост. Много открития са направени в местността от археолози, дори следи от гигантски келтски храм. Други места, които трябва да посетите са църквата Св. Патрик в графство Даун, Езерата Гортън в Тирон  и Университета на Кралицата в Белфаст.

Замъкът Bellе Islе във Фермана се намира близко до брега и е заобиколен от нежната комбинация от езера, малки островчета, заоблени хълмове и благоуханни дървета. Тази сграда днес се дава под наем и приема гости от всички страни. Постройката датира от 17век, но подходящите ремонти позволяват на клиентите да имат на разположение всички модерни удобства… Има дори и безжичен интернет.

Най-известното традиционно ястие на Северна Ирландия е Ълстърското пържено (Ulster fry). То наподобява Английската и Ирландската закуска, но с добавени специални содени питки и хляб от картофено брашно. Световно признати готвачи като Пол Ранкин и Майкъл Дийн са също от тази страна. Въпреки малкия си размер, Северна Ирландия е родина на много световни писатели и поети от различни жанрове като например К.С. Луис. Важни събития за всички са ежегодният фестивал в Белфаст, организиран от Кралицата през ноември в Кралският университет и Филмовият фестивал, отново в столицата.