Парагвай – непознатата страна

Booking.com

Като туристическа дестинация Парагвай е почти непозната страна. А и за разлика от съседните Бразилия и Аржентина не може да предложи изобилие от природни гледки. Страната се слави по-скоро с тишината и съзерцанието, възможност за каквито предоставя, независимо дали става въпрос за обширните саванни пейзажи на Гран Чако, за няколкото езера във вътрешността или пък за течението на реките, които прекосяват страната. Тук могат да се прибавят също и многобройните културни забележителности, каквито са например йезуитските колонии в югоизточната част на страната или пък красивите колониални църкви. Иначе основно Парагвай е известна с контрабандата и ширещата се корупция.

Парагвай дължи името си на река Рио Парагвай, която тече през страната в посока север-юг и я разделя на две различни природни области: Ориенте на изток и Гран Чако на запад, който обхваща почти 2/3 от територията на държавата. На езика гуарани, говорен от коренното население, para означава море, gua – пещера, а y – вода. Двете последни думи образуват трета със значение извор. Поради това Парагвай се разбира като “извор на морето”, название много подходящо за огромните водни маси на реката.

Със своите 6 милиона жители Парагвай е една от най-малките страни в Южна Америка, но и една от най-рядко населените. Северозападната част Гран Чако е почти безлюден район, тук живее едва 3% от населението. В страната живее едно особено малцинство от бели, познати като менонити – привърженици на реформирано християнско движение, основаващо се на учението на теолога Мено Симонс (1496г. – 1561г.). Тези хора са предимно с руски произход – руснаци и канадци с руски предци. Историята им започва когато биват прогонени от родните си места и правят съзнателния избор в последствие да живеят изолирано от други общности, тъй като вследствие на вярата им постоянно настъпват конфликти с модерния начин на живот. Те отричат техниката, живеят от едно чисто механично селско стопанство. Менонитите отричат и държавността, те са радикални пацифисти и възпитават децата си сами в своята вяра. Езикът, на който говорят е немски. Иначе официалните езици в страната са испанският и гуарани – езикът на местните индианци.

Парагвай може да се похвали с невероятно красиви произведения на художествените занаяти, едно от тях е например тъканта “нандути” – паяжина на местния език. С толкова фини като паяжините нишки са изтъкани и най-красивите тъкани нандути.

Руините на йезуитските мисии на Ла Сантисима Тринидат де Парана в близост до град Енкарансион в южен Парагвай са част от световното културно богатство и едно от нещата, които непременно трябва да се видят. Почти 200 години на територията на днешен Прагавай е действал йезуитския орден “Обществото на Исус” като в разцвета й след 1730г. в Тринидат, Хесус и Сан Игнасио Гуасу са живели над 4000 индианци от племето гуарани. Те са построили град с жилищни сгради с църква и часовникова кула в така наречения стил “гуарани барок”.Преди да ги посетите обаче из Енкарансион може да се повозите на специфичните цветни файтони, които чакат туристите на централни места.

“Сиркуито де Оро” е дълга 200км. обиколка, която започва от Асунсион и първоначално води на изток, а след 70км. завива на юг и после с голяма дъга отново стига до столицата. Това е така наречената “златна обиколка”, показваща най-красивите селски райони от Парагвай и е предлаган тур от местни екскурзоводи.

Столицата Асунсион е разположена на брега на река Рио Парагвай и в нея е концентриран икономическия и обществен живот на страната. Всички институции, университети, научни учреждения, музеи и най-голямото пристанище в страната са тук. Има прилични хотели, както и луксозни такива, а цените са доста примливи – нормална стая може да наемете за $7-10 на вечер, а ако изгладнеете на улицата трябва да опитате типичния царевичен хляб “чипа” за 15 цента бройката.

От Асунсион “златната обиколка” тръгва към езерото Лаго Ипакарай, разположено край малкото градче Арегуа, където летуват и столичани. Оттук с лодки се стига до Сан Бернардино, където има множество хотели със съоръжения за спорт и релакс на красивите брегове. Южно от езерото се намира град Итаугуа, който е средище на художествения занаят нандути. Следващата спирка е малкото градче Какупе, което е религиозния център на Парагвай. Тук се намира най-известната църква за поколения в страната и на 8 декември, празника на Девата от Какупе, на това място се стичат десетки хиляди поклонници и от Парагвай, и от съседните страни.

В Ягуарон, който е последното селище от обиколката, се намира най-красивата църква в Парагвай. Малкото градче е основано още през 1539г. и дълго време е спирка на мисията на францисканците, като техния монах е инициатор на започването на строежа й. Църквата е построена в смесен стил съчетание от испански барок и индиански елементи, които могат да се усетят най-вече във вътрешността. Изрисуваният в ярки цветове храм, изкусно дърворезбованият амвон и внушителните фигури на светците, носещи отчасти индиански черти впечатляват посетителите.

Към източната част на страната на границата с Бразилия две атракции привличат туристите: най-големият град на контрабандистите и най-голямата водноелектрическа централа.

Град Суидад дел Есте е основан едва през 1957г., тогава все още под името Пуерто Стреснер. Градът, който в наши дни наброява около 100 000 души, дълго време е най-бързоразвиващия се в Парагвай поради строежа на моста над Рио де Парана, водещ към Бразилия и водноелектрическата централа “Итайпу”. Заради ВЕЦ-а е изградена огромна язовирна стена дълга 8км. и достигаща 200м. височина, а река Рио де Парана е преградена в дълъг 200км. язовир.

Днес населението тук живее благодарение на търговията – търгува се с всичко, независимо дали на едро, или на дребно. Градът е най-големият търговски център в цяла Южна Америка. Във всяка сграда има магазини, има също и амбулантни търговци и сергии по улиците, на които на изключително ниски цени се продават маркови часовници и парфюми. Има и магазини, от които може да се купят просто етикети, които да се пришият/прикачат/залепят към определен продукт/стока и да стане марково дизайнерско изделие. По моста към Бразилия се трупат коли, натъпкани до горе с електроуреди от Близкия изток и минават покрай митничарите, които в повечето случаи примирено им махат да преминат по-нататък.

Най-подходящото време за посещение на Парагвай е от април до октомври, трябва ви виза, валиден задграничен паспорт и двупосочен билет. Препоръчително е да носите пари в брой, тъй като банкомати рядко се срещат, а само в големите и луксозни хотели и ресторанти се приемат по-разпространените кредитни карти.

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар