Влизайки в Клисурския манастир те завладява усещането за хармония и място извън времето…
Отдаваш се на съчетанието между вяра, природа, но изкуство. Но не обикновено, не светско, а по-скоро отдадено на истинската, чиста вяра.
Изненадващо за повечето посетители, които стъпват там за първи път е, че там сред спокойствието и тишината има ателие. За иконописване. Там младите монахини зографисват ликовете на всеки от почитаните светци.
Щом влезеш вътре, в него не само атмосферата е различна, но и самия въздух, който се усеща. Дали заради дървото, върху което се иконописва, дали заради боите, които се приготвят по специален начин или заради докосването до нещо свято ….
Там в ателието заварихме млада и много скромна жена, не само заради облеклото и вярването. Името й не бе лесно нито за произнасяне, нито за запомняне, пък и самата тя бе доста смутена от проявения към нея интерес, и за това ще я назовем просто като Младата сестра.
Тя е само на 29 години, родом от Македония. От 11 години се е отдала на призванието си, не защото е била принудена, а защото така е възпитана и с тази вяра е израстнала. Семейството й също е отдадено на този Божи път и тя едва ли си представя по-различен живот, от този, който вече върви толкова години. Била е в манастири в Македония, после в Гърция, а сега в Клисурския манастир. И иконописва. Заедно с посестримите си. Учи ги.
За иконите, както самата тя казва, трябва време и търпение. Не става за ден-два. Това не са обикновени картини.
Техниката е от най-старите, използвани за зографисването на икони още от Охридската школа. Всеки детайл се изпипва, без право на грешка.
За да се направи една такава икона, според каноните, се започва от поста. Това е първото, защото „не рисуваш просто една картина, а олицетворяваш вярата си”. След това идва подготовката на дървото. Когато се оформи се оставя да отлежи в продължение на една година. Използват се липа и орех. Дървото се грундира. А после се поставя тънък слой злато, който белести около лика на светеца. Защото всеки от тях е светлина, светлината на вярата. Самият лик първо се рисува върху хартия, докато се оформят точните контури, коригира се, поправя се, преди да бъде поставен на дървото, защото там вече няма право на грешка.
Боите също са специални. Земни охри. Постигат се по определена техника. Към тях се прибавя дестилирана вода и алкохол, за да са ярки, истински и издържливи на времето.
За изработването на една икона се оделя различно време. Но в никакъв случай не става бързо. „Например, една икона с размери 30/40 см., ако се иконорисва по 8 часа на ден, ще бъде завършена за около 15 дена”.
Най-същественото, койето се усеща е силната вяра, с който се нанася всеки цвят и пълното спокойствие, с което е обгърната всеки от светите образи.
Ако съм ви впечатлила с разказа си, можете да отидете на място и да се убедите в думите ми. Но може да направите и още нещо. Съвсем скоро се очаква монахините от манастира да започнат да споделят своето зографисване с хората, с организирането на уроци по иконопис. Защо и вие да сте сред тези, които ще попият от вековната техника за иконописване, в полите на Западна Стара планина. След чист въздух, хармония и тишина.
Добави коментар