Жеравна и Котел

Поемаме към Жеравна. Селото е разположено на около 15 км от град Котел и на 45 от Сливен. Селището е разположено в малка котловина, в източната част на старопланинската верига, на 640 м надморска височина. Още като стъпи на жеравненска земя човек се убеждава, че тук сякаш времето е спряло. Всеки попаднал в това приказно кътче се убеждава чрез всичките си сетива, че то с право е обявено за архитектурен резерват и е сред Стоте национални туристически обекта на  Българския туристически съюз. Днес Жеравна е световно известна туристическа дестинация, която се посещава от над 20 000 туристи годишно.

Жеравна е едно от чудесата на българския-майстор строител, като голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. Като цяло е запазен автентичния възрожденски облик на града – тесни калдъръмени улички и едноетажни или двуетажни дървени къщи, заобиколени от каменни стени. Особенно впечатление правят запазените до наша дни над 200 старинни къщи, строени преди и по време на Възраждането. Характерно за тях е, че са дървени, но са построени върху каменни основи, а някои от по-интересните из между тях са на два етажа. Част от дървените къщи са на повече от 300 години. Всяка една от старинните сгради е неповторим паметник на културата. Възрожденският майстор е строял къщите от дъбови дъски, с широки веранди и дълбоки до 2 метра стрехи.

От богатата история на селището туристът научава, че Жеравна е била значимо културно средище за региона. „Хилендарският манастир“ е имал свой метох в селото, който е запазен и до днес. Смята се, че именно тук е направен преписа на „История Славянобългарская“.

Попаднете ли в това райско кътче от България непременно посетете местните забележителности. Родната къща на Филаретов днес е превърната в музей и е най-красивата и богато украсена жеравненска къща. В къщата-музей е изложена експозицията  „История на Жеравна“. Друга къща-музей, която трябва да се посети е тази на „Руси Чорбаджи“. Тя е една от най-старите в района, на повече от 300 години. Принадлежала е на един от най-богатите хора в селото, притежавал над 30 000 глави добитък, овце, кози и коне и няколко дюкянчета. Тук посетителя може да разгледа изложение под наслов: „Бит и култура на Жеравна през Възраждането“.

В Жеравна се намира и родната къща на писателя Йордан Йовков. Днес в нея са представени много документи и ръкописи на бележития българския творец. Туристите могат да запалят и свещичка за здраве в местната църква „Свети Николай“. Тя е построена през далечната 1834 г. Църквата е стара и красиво изографисана. В нея има постоянна експозиция на древни икони, което я прави особено интересна забележителност. Интерес у гостите на Жеравна предизвиква и Картинната галерия, разположена в старото класно училище.

Ако имате възможност да поостанете няколко дни в Жеравна, не се колебайте. В селото има няколко частни хотелчета и къщи за гости, където с радост ще ви посрещнат и ще ви обградят с внимание и балканджийско гостоприемство. Тук ще преоткриете романтиката на Възрожденската епоха. Тишина, спокойствие и много българщина лъхат отвсякъде. Жеравна предлага добри възможности за почивка и туризъм – през последните години частни стопани реставрират стари къщи и ги превръщат в удобни места за настаняване, запазвайки възрожденския стил и арихетектура. Освен с културното наследство, региона привлича туристите и с приятните климатични условия за почивка и възможностите за активен туризъм. Една от атракциите в селото, която привлича туристите е възможността за конна езда. За любителите на пешеходния туризъм пък предизвикателство е изкачването на намиращия се в района връх „Разбойна“,  висок 1128 м.

Жеравна е известна и с многобройните си чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми със звучни имена: Кринча, Старча, Зайковка, построени още от незапомнени времена.

Туристът посетил Жеравна се убеждава, че историята тук може да се види не само в местните музеи, но и разхождаики се по тесните калдъръмени улички на селото, по чиито извивки се кипрят прекрасните жеравненски къщи. Сякаш всяка една от тях гордо пази спомени от стари времена.

В региона има и други места, с особено със значение за историята на България. Такова е китното старопленинско селце Медвен – родното място на Захари Стояноянов. В района е и село Ичера, за което се говори, че е основано от потомци на цар Симеон I.

Следващият град, който сме набелязали да посетим е Котел. Намира се на 72 км североизточно от Сливен, недалеч е от Жеравна. Котел е разположен в котловина в източната част на Стара планина. Наричан е още град-история и също като Жеравна е сред Стоте национални туристически обекта. Този край е едно от малкото места в България, съхранили огромно богатство от забележителности, датиращи от различни епохи. В района са известни 727 архитектурни, 23 художествени и 13 археологически паметници на културата. Сред тях са: 5 надгробни могили – праисторическа могила на хълма „Парпудар“, надгробна могила на „Аскибаир“, надгробни „Драчнова“ и „Ванчова“ могили, както и праисторическата „Чуктатарска могила“. Открити са и четири некропола, при разкопки на пет могили в местностите „Дренето“ и „Стублищата“, както и некрополи от три могили в местността „Две могили“ и до село Тича. В околностите на Котел има останки и от средновековните крепости: „Хърсул“, „Хърсовград“, „ Св. Илинденското Възвишние“, и „Манастир“, намираща се в местността „ Клепалото“, както и старата крепост близо до село Градец.

В котленския регион има 10 църкви, метох, свещоливница с килийно училище, 2 хана, един от които е известния „Дядо Андреев Хан“, 4 дюкяна, 9 чешми, 3 ансамбъла от по 3 порти. Запазени са и „Ненчовата воденица“, Джамията с каменното минаре, както и на 700 възрожденски къщи – единични обекти или обединени в ансамбли.

В града има и Природонаучен музей, който е сред най-големите в България. Тук може да се полюбувате на красивата старопланинска природа и да научите интересни факти за нейните обитатели.

Разходката в това красиво кътче на България може да продължи с посещение на местното „Галатанско училище“. В него е представена изложба на котленски килими и тъкани гоблени. Изложението представя развитието на килимарското изкуство от простата черга, през класическия килим до сложните съвременни форми. На примитивен стан посетителят може да наблюдава как се изработват прочутите в цял свят котленски килими и халища. Красотата и високата стойност на котленската тъкан допринасят много за славата на града. Гостите на Котел имат възможност да разгледат и Етнографския музей, разположен в „Кьорпеевата къща“. Тук е представена експозицията „Котленски възрожденски бит“. Разглеждайки я посетителят няма как да не се потопи в романтичната атмосфера на Възрожденската епоха, няма как да не долови красота и естетическото чувство на котленката. За любителите на историята ще е интересно да посетят Котленския исторически музей. Тук са изложени интересни експозиции, разкриващи славното минало на града. Край Котел се намират и интересни природни забележителности, като резервата „Орлицата“,  карстовият комплекс „Злостен“ и пещерата „Леденика“. Резерватът е разположен в Котленската част на Страна планина. Тук могат да се видят първични екосистеми от мизийски бук.

Карстовият комплекс „Злостен“, който е обявен за природна зебележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Обособен е с цел да се запазят характерни земни форми, пещери и други карстови образувания, вековна букова гора, както и местности с историческо значение.
От скалните феномени, най-голям интерес представлява „Чаталкая“. Пещерите в района на „Злостен“ са особено многобройни и дълбоки, с красиви сталактитни и сталагмитни образувания. Най-известни са: пещерата „Ледника“ с дължина 103 м, „Су баттъ“ с дълбочина 58 м, в която изчезват водите на бистър планински поток и „Мъгливата пещера“, наречена така, защото много често нейния вход е обвит в мъгла. Тайнствената амосфера около нея и богатсвото й на сталактити я превръщат в изключително интересен туристически обект. В местността се намира и историческото място „Злостен“, където е разположена пещерата „Раковски“, носеща името на българския революционер Георги Раковски. Природни забележителности са и редица отделни пещери, като „Св. 40 мъченици“, разположена в землището на с. Кипилово.

В землището на Котел, на запад от града, в басейна на река Сухойка, са разположени и други карстови пещери: „Дряновската пещера“, „Приказна“, „Билярника“, „Кървавата локва“ , „Черните извори“.

Желаещите да посетят пещерата „Леденика“ ще я открият североизточно от град Котел, в местността „Римското кале“. Общата й дължина е 1111м. Тя е втората по дълбочина пещера в България и има карстов произход. Още като влезете в „Леденика“ ще се озовавате в каменна зала с грамадни скални блокове и тясна галерия вляво. Стените на пещерата са покрити с кремъчни ядки, а през голямат част от годината стените на галерията имат ледена кора, произходът на която не е известен. Галерията завършва с пропаст с дълбочина 20 м и голяма зала. До дълбочина 153 м. следват серия скални прагове и по-малки зали. Любопитен е факта, че в пещерата са открити 18 вида организми, 3 от които –  прилепи.

В района има и много други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото“, „Орловата пещера“, „Дядо Събевата пещера“, „Голямата хумба“, „Темната пещера“, „Малка дряновска“, ‘Нова Дряновска“ и „Черната дупка“на запад от Котел, „Козята пещера“ в землището на село Кипилово, „Академик“ и „Ужасът на иманярите“ в района на „Злостен“ и др.

В землището на град Котел се намират и причудливи скални образувания, обявени за природни забележителности. Това са: „Урушки скали“, предстваляващи красив скален венец и „Орлови скали“. Те са забележителни както с причудливите си форми, така и като места за гнездене на скалния орел.

Районът е богат и на буйни планински води, които често се спускат по отвесни скали и образуват красиви водопади. Такава природна забележителност е водопада „Синия вир“ с височина 7 м. Любителите на планинската природа могат да се порадват и на други водопади в тази част на Стара планина: „Скоковете“ и „Медвенските извори“, които попадат в землището на резервата „Орлицата“.

На територията на община Котел се намират и природните резервати: „Керсенлика“ и „Елова Гора“.

Не може да останете същите след посещението на Жеравна и Котел – населени места, символ на българщината! Тук природата е била наистина щедра и е дарила това кътче от Родината ни с много барги, звуци и природни дадености, а историята сякаш е попила в калдъръма и нашепва из зад кованите порти на старите жеравненски и котелски къщи.

Всеки пребродил тези места ги напуска с малко тъга и надежда да ги посети отново, може би следващия път с приятели, на които да покаже колко красота се крие тук!

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар