Френска Гвиана – “зелен ад” с космодрум

Booking.com

С името на Френска Гвиана десетилетия наред се свързва единствено мисълта за Дяволския остров, тоест за заточението и затворническата колония (до 1946г.). С разпадането й обаче изчезва и лошото реноме на страната. Дори „зеленият ад“ – тропическата гора, изгубва ужасяващата си слава и в наши дни се смята за ценност, която трябва да се съхрани. Гората продължава да предлага жизнено пространство за индианците и мароните (негри, обитаващи предимно горите), които живеят в села със странни жилища по теченията на реките. Недалеч от тях се намира центърът за космически полети в Куру, където с помощта на най-модерна техника в орбита се изпращат спътници.

Френска Гвиана е най-източната и същевременно най-малката от трите Гвиани. Другите две са някогашната британска колония Гвиана (Гаяна) и Република Суринам – Холандска Гвиана в миналото. Страната граничи с Бразилия на юг и изток, със Суринам на запад и с Атлантическия океан на североизток. Пасатът, които идва от океана донася със себе си много влага, поради което предимно в месеците между декември и юли почти ежедневно се изсипват огромни количества дъжд. Температурите на въздуха са високи и постоянни през цялата година – стойностите по крайбрежието денем са 30ºС, а нощем падат до около 24ºС. Постоянният задух прави климата труднопоносим.

С изключение на тесния крайбрежен регион и на отделни малки селища във вътрешността на страната, Френска Гвиана е почти ненаселена. Местното индианско население се дели на малки групи от представители на племената араваки, паликури, уаяни, галиби, оямпи и емериони, които обхващат по около 1000 души. С течение на времето към тях се присъединяват потомците на африканските роби, докарани през XVIIв. и XVIIIв., познати като креоли; потомците на чернокожите, избягали от съседното нидерлантско владение са наречени „боши“ или „марони“. Тъй като Френска Гвиана образува едно своеобразно островче на благосъстоянието, тук се срещат французи, ливанци, индуси, китайци и имигранти от останалите държави на континента.

През 1964г. страната получана статут на френски отвъдморски департамент и като такъв става част от Европейския съюз. Френска Гвиана има сравнително висок икономически стандарт, благодарение на Франция и собственото си селско стопанство. Отглеждат се царевица, ориз, маниока (вид хлебно растение), ананас, диоскорея (ползва се за фармацефтични нужди), банани, захарна тръстика. Развива се риболовът, добива се злато, произвежда се ром. Един от най-важните работодатели тук е Европейския център за космически кораби в Куру, където работят над 1000 души.

Куру, вторият по големина град в страната, става модерен град след 1965г. когато тук започва работа този център за космически полети. Съоръженията на Европейската космическа организация обхващат огромна площ в околностите на града. Това разположение е особено подходящо за стартиране на ракети поради близостта си с екватора. Установено е, че скоростта, с която се върти Земята тук е около 0.46км/сек. и е необходима по-ниска скорост за стартиране на ракетите. Оттук в орбита се изпращат спътници за изследователски цели, за метеорологични прогнози или за нуждите на телекомуникацията. Подробности за ракетната и спътниковата техника могат да се научат по време на туристическия маршрут за разглеждане на центъра за космически полети. Може да научите всичко, което някога сте искали да знаете за големия бизнес за спътникова техника или дори ако сте късметлия може да гледате изстрелване на спътник в космоса.

Със сигурност най-впечатляващото преживяване тук е на лодка да разгледате тропическите гори и да се срещнете с някой и друг ягуар, кайман или огромна змия. Другият вариант за наслаждаване на невероятната природа е да се качите на самолет, което също не е за пропускане, но е малко по-скъпо. Може да карате до бръмчащата джунглата на природен резерват Trésor, където да спрете, за да походите през тропическите гори и да видите птиците, обитаващи саваните и блатистите местности Kaw. Вървейки по неотъпканите пътеки из джунглата Sentier Molokoï de Cacao пък, ваши другари ще бъдат маймуни, огромни змии, насекоми и тресавищата с екзотични растения и твари – включително ненаситните комарите. За това е задължително да си направите предварително ваксина за жълта треска, тиф, малария, хепатит, тетанус, дифтерия.

Обезателно посетете Awala-Yalimopo през сезона на снасяне на яйца от костенурките. Там ще се почувствате се като част от кръговрата на живота, гледайки смирено ритуала на динозавъроподобните големи морски костенурки в пясъка, осветен от Луната.

Без проблеми днес могат да бъдат разгледани архитектурните останки от периода на колониализма и най-вече крепостите и сградите на някогашната затворническа колония. Дяволският остров носи спомена за над 70 000 френски затворници, изтърпявали наказанията си при тежки и често нечовешки условия.

Столицата на страната е Кайен. Кръстопът на Карибите, Южна Америка и Европа, Кайен е град на разнообразни култури, предлага всички характерни цветове на Карибите. Улиците са обградени с колониални балкони от ковано желязо  с неостъклено прозорче с летви тип щори боядисани в тропическите розово, жълто и тюркоазено. Оживените пазари и отличните бразилски, креолски, френски и китайски ресторанти са удоволствие както за стомаха, така и за окото. Тук няма как да пропуснете хранене – ястията са всякакви и все вкусни. А пътищата им са за завиждане.

Запазете Вашата Почивка Още сега:

Booking.com

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар