Монголия – обширна страна на ездачи и номади

Глетчерни върхове и безкрайна степ – Монголия разполага с широк спектър от природни картини и е страна на суперлативите. Някои части от територията й са между най-отдалечените от морето региони в света. Основаната от Чингис хан Монголска империя по време на китайското владичество преживява болезнено разделение на Външна и Вътрешна Монголия, свидетелства за което има и днес.

Монголия се простира от бореалния иглолистен пояс на Северна Азия до централноазиатската пустинна зона. С почти 1600м. страната се отличава с впечатляваща средна надморска височина, повече от 80% от територията й се намира над 1000м.
На запад се издига Монголски Алтай (Алтаин Нуруу), който в по-високите си части е покрит с глетчери. Тук се намират няколко четирихилядника, най-високите достигат височина над 4300м. В продължаващите на изток и югоизток вериги на Хангай и Гобийски Алтай се издигат отделни върхове до почти 4000м. Тези високи планини ограждат обширни котловини, в които са се образували няколко солени безотточни езера.

Източно от Хангай се простира Централна Монголия, предпочитаната за заселване област в страната. Този регион се заема от средновисоки планини и от вливащата се в езеро Байкал река Селенга. По-нататък в източна посока следва висока котловина, която обхваща южните покрайнини на сибирската тайга и най-плодородните пасища на Монголия. Южната и югоизточната част на страната се характеризират с пустиня и степ. Пустинята Гоби, в която не вирее почти нищо, е един от най-неблагоприятните биотопи в света.

Характерна за Монголия е отдалечеността на морето, затова и климатът е континентален. Много студени зими, които траят от октомври до април, се сменят след кратки преходни периоди с горещи лета. Впечатляващо малко е количеството на валежите, като по-голямата част от тях пада през лятото.

Монголия е много рядко населена. Най-големите центрове се намират на север, а в пустинята Гоби не живеят хора. Повече от 90% са монголци, предимно от групата халха. Най-многобройни малцинства са казахите и други тюркски народи, както и китайците.

Повечето монголци са лама будисти. Ламаизмът векове наред е бил основна религия. Почти всички храмови постройки са разрушени след основаването на Народна Република Монголия, само манастирът в столицата Улан Батор е запазен. Политическите промени през 90-те години обаче позволяват свободното развитие на религиозния живот.

Монголия е предимно аграрна държава, най-силен е секторът на животводството – в обширната степ се отглеждат овце, кози, крави, коне и камили. Промишлеността е концентрирана в Улан Батор, в индустриалният сектор доминират преработката на аграрни продукти (предимно месо, вълна и кожа).

Повечето туристи пристигат в Улан Батор. Столицата разполага с широки алеи и многоетажни къщи, но юртите достигат почти до града. Има редица интересни музеи, сред които Природонаучният музей и Музеят на изящните изкуства. Други културни забележителности са градската опера и театърът. Освен това си заслужава да се види и построеният през 1778г. ламаистки манастир.

Ако това описание ви се вижда като извадено от миналото, то ето ви малко повече за новата Монголия. Интернет кафенетата в Улан Батор са много, пастирите вече говорят постоянно по безплатните си мобилни телефони, коктейл-барове в стил Манхатън, еко-юрти и вегетариански заведения са нещо обичайно.

След падането на комунизма, Монголия е направила почти всичко, за да отвори себе си към света. Старите традиции са запазени и дивата природа все още е недокосната от човешка ръка, а и Монголия се обръща към Запада за икономически и културни връзки. Вече е нещо обичайно да срещнете монголци със степени от университети в САЩ, Европа и Австралия.

Наред с Япония и Южна Корея, страната е една от малкото законни демокрации в цяла Азия. Изборите, провеждани там са доказано честни и свободни. Улични протести са довели до промяна на политиката по всичко – от закони за минната индустрия до автобусните превозни тарифи.

Демокрацията е дала на чуждестранни инвеститори достатъчно доверие, за да останат в Монголия през трудни моменти. Атрактивни инвестиционни закони са привлекли някои от големите в минната сфера в света – основната цел на икономическите реформатори в Монголия. Въпреки прогреса, Монголия все още е изправена пред огромни икономически и социални предизвикателства, защото си остава една от най-бедните страни в Азия, със средни заплати по-малко от $100 на месец.

Туризмът, заедно с минният добив и кашмирът са се превърнали в ключов елемент от икономиката. Лошата инфраструктура и краткият за пътуване сезон води до малки приходи, но се е изградила мрежа от лагери за обслужване на посетителите, търсещи приключения в екотуризма. Без огради или частна собственост, за да ограничите пътното движение, Монголия е идеалното място за конни преходи, колоездене или пешеходни преходи на дълги разстояния; тук може да практикувате риболов, да се возите на каруци, теглени от волове или да къмпингувате под необятния звезден покрив.

Повечето туристи идват за Наадам, двудневният летен спортен фестивал, по време на който в Улан Батор всичко друго замира. Уникалният чар на Монголия винаги обаче ще бъде провинцията, където вместо да бъдеш зрител на състезанията по борба, по-скоро може да преоткриеш себе си! Извън селата е лесно да се срещнат номадски семейства, чиито непреклонно чувство за гостоприемство на моменти може да бъде наистина непреодолимо.

Като дестинация за пътуване, Монголия е специално място за хора, които обичат да се наслаждават на откритите пространства и приключенията, които те предлагат. Разходка из огромните равнините, езда на коне и къмпинг с номадски семейства – това е възможност да се оттеглите назад във времето към по-семплия начин на живот. Преживяването е различно, ободряващо и разведряващо място за посещение, Монголия си остава една от последните добре запазили същността си пътни дестинации в Азия.

Ето и някои места, посещавани по-често и предизвикващи интерес:

–  Khövsgöl Nuur – огромно алпийско езеро, заобиколено от планини и сибирски гори; стартова точка за конни преходи.
–  Депресията Darkhad – приключенска дестинация с възможности за дълги предизвикателни преходи до местност, в която се отглеждат елени.
–  Kharkhiraa Uul & Türgen Uul – каменнист планински район с ледници и долини, които служат за летен дом на номадите и планините пастири.
–  Национален парк Altai Tavan Bogd – парк, съдържащ древни статуи, гробни могили, високопланински езера и покрити с ледници върхове, перфектно място за туризъм.
–  Otgon Tenger Uul – свещена планина с алпийски гледки и множество туристически маршрути.
–  Arkhangai – невероятно масто за къмпинг, риболов и излети.
–  Tövkhön Khiid – уникален уединен храм, разположен високо в хълмовете; бивш цех на Zanabazar.
–  Национален парк Gurvan Saikhan – леден каньони, големи пясъчни дюни и внушителни върхове заобиколени от пустиня от вкаменелости.
–  Amarbayasgalant Khiid – празително красив манастир и последното място, на което е почивал големия скулптор Zanabazar.
–  Национален парк Gorkhi-Terelj – парк с първокласни лагери и пътеки за планинско колоездене и конна езда.
–  Khentii – гори, езера и следи от Чингис Хан
–  Монголска строго защитената зона Dornod – обширни тревни площи и тичащи газели, това е Серенгети на Азия.
–  Dariganga – уникална екосистемата с шишарки, ливади, пясъчни дюни, езера и големи стада газели.
–  Улан Батор – космополитна столица с манастири, музеи, ресторанти и впечатляващ театър.
–  Dundgov – отлични възможности за екотуризъм включително преходи с камили, скално катерене и пешеходни преходи.

Провери и Намери Най-Ниската Цена Сред 1 206 987 Места за Настаняване по Целия Свят:

Booking.com онлайн хотелски резервации

Бъди първият добавил коментар за тази статия

Добави коментар